НАЧАЛО
Категория:
Беседи от Учителя
Изгревът на Бялото Братство
Писма от Учителя
Текстове и документи
Последователи на Учителя
Михаил Иванов - Омраам
Списания и вестници
Хронология на Братството
--- ТЪРСЕНЕ В РАЗЛИЧНИТЕ КЛАСОВЕ --
- Неделни беседи
- Съборни беседи
- Общ Окултен клас
- Младежки окултен клас
- Извънредни беседи
- Клас на Добродетелите
- Младежки събори
- Рилски беседи
- Утрини Слова
- Беседи пред сестрите
- Беседи пред ръководителите
- Последното Слово
---
Емануел Сведенборг
 
с която и да е дума 
 
търси в изречение 
 
с точна фраза 
 
търси в текст 
 
в заглавия на текстове 
СПИСАНИЯ И ВЕСТНИЦИ
Сваляне на информацията от
страница
1
Намерени
текста в
категории:
Беседи от Учителя:
Изгревът на Бялото Братство:
Писма от Учителя:
Текстове и документи:
Последователи на Учителя:
Михаил Иванов - Омраам:
Списания и вестници:
Хронология на Братството:
Рудолф Щайнер:
Емануел Сведенборг:
На страница
1
:
599
резултата в
90
текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.
1.
Дух, сила и материя
 
Съдържание на бр. 5 - Житно зърно - година І – 1924 г.
Когато обаче изнамерила начин да се работи под зелена светлина, работниците скоро станали
спокойни
, тихи, малко говорели, не жестикулирали, но вечер се чувствували бодри, весели и бъбриви.
Резултатите са били отлични. Само за няколко часа тая мълчаливост се обърнала в здрава веселост. Друг маниак, който не искал да се храни при никакви условия скоро придобил апетит, щом го поставили в такава червена стая. Подобни резултати са получени и при наблюденията над работници в една фабрика за фотографически материали при Лион. Докато работниците работели в червена светлина, били весели, пъргави, смеели се, шегували се, силно жестикулирали, когато говорели, но вечер се чувствували силно изморени.
Когато обаче изнамерила начин да се работи под зелена светлина, работниците скоро станали
спокойни
, тихи, малко говорели, не жестикулирали, но вечер се чувствували бодри, весели и бъбриви.
Когато човек се чувства отчаян, тъжен, червеният цвят може да му действа доста благотворно. Според Ganser, червеното осветление се практикува с успех, когато се касае за прибавяне или събуждане нови жизнени сили. Напр. при слабост, студени тръпки, лошо хранене, безсъница и др. Нюансите на червения цвят също тъй представляват важност, защото оказват специфично за всеки нюанс влияние. Има голяма разлика в настроението, което се получава от възприемането на един тъмно червен цвят и нежно розов оттенък.
към текста >>
Докато червените лъчи имат в основата си възбуждане, сините лъчи напротив,
успокояват
.
Той намира също, че е и добър лечител против меланхолията, защото е цвят, казва той, който събужда надеждата и ума към дейност. С тия няколко данни за червения цвят неговото значение далеч още не е изчерпано. Напротив, това може да бъде само като повод за по-нататъшни проучвания и наблюдения. Обратни действия на червените лъчи има синия цвят. Той също се счита, като един от силните цветове със специфично въздействие, както в психологично, тъй и физиологично отношение.
Докато червените лъчи имат в основата си възбуждане, сините лъчи напротив,
успокояват
.
Докато червените лъчи носят чрез зрителните възприятия топлота, сините носят студ. Самия Oskar Ganser е правил наблюдения над себе си, като е употребявал разноцветни стъкла. Той забелязал, че при сини очила чувствувал студени тръпки по гърбът си и настръхвал. И затова той препоръчва, пък и сам е правел опити с успех, синия цвят при възпаления, треска, нахлуване кръв в главата, нервност. Същото препоръчва и д-р Babitt.
към текста >>
д-р Ponga, за когото споменах малко по-горе, е приложил тоя начин на лечение върху душевно болни като поставял буйно болни в сини стаи, където скоро се
успокоявали
и укротявали.
Докато червените лъчи носят чрез зрителните възприятия топлота, сините носят студ. Самия Oskar Ganser е правил наблюдения над себе си, като е употребявал разноцветни стъкла. Той забелязал, че при сини очила чувствувал студени тръпки по гърбът си и настръхвал. И затова той препоръчва, пък и сам е правел опити с успех, синия цвят при възпаления, треска, нахлуване кръв в главата, нервност. Същото препоръчва и д-р Babitt.
д-р Ponga, за когото споменах малко по-горе, е приложил тоя начин на лечение върху душевно болни като поставял буйно болни в сини стаи, където скоро се
успокоявали
и укротявали.
Женевският зъбен лекар Ревард е открил, че сините лъчи имат и анестезиращо действие (упойват центъра на болката). Той карал своите пациенти да гледат една синя електрическа лампа известно време и след това пристъпвал към своите зъбни операции без болните да усещат никаква болка. Хора поставени в синя светлина за известно време, почват да не обичат много физическия труд, а стават склонни към умствена дейност, мечтатели към „неземни блянове" и религиозен екстаз. Ингалезе също приема, че сините лъчи имат влияние върху умствената дейност. Той счита, че тоя цвят има отношение към литературните и музикални творби.
към текста >>
2.
Има ли смърт - д-р Кадиев
 
Съдържание на бр. 7-8 - Житно зърно - година II –1925 г.
Болен ли си, не се
безпокой
за причините на болестта или как би се тя развила.
Храната в колонията е чисто вегетарианска, хлябът им е обикновено тричав, пълен хляб и за разнообразие се употребява от време на време бял хляб. Храната и хляба им са приготвени според маздазнановата наука за храненето. Храната им е вкусна и главното ароматна, чрез примесване на разни треви и подправки, като се цели с това дезинфекцирането на червата, подобрението на кръвта и ароматизирането на цялото тяло... Но да оставим самия Ханиш да говори: "Нашите телесни и духовни функции трябва да се докарат до едно такова състояние, което би ни направило способни да противостоим на всяко нападение на невежеството и суеверието и би ни направило твърди в нашите убеждения. Болестта напада само оногова, комуто не е ясно, че силата, която води към здравето или към оздравяването лежи в неговата собствена област. Той ще страда от невежество и бедност, защото не разбира, че силата, която изменя обстоятелствата лежи в самия него.
Болен ли си, не се
безпокой
за причините на болестта или как би се тя развила.
Измени просто начина на своя живот, дишай, концентрирайки се върху чувствата и всичко ще се оправи. Ние твърдим, че правилното дишане, както Маздазнан го определя, ще изравни всички недостатъци и ако употребиш разум при храненето си, ти не ще бъдеш вече обезпокояван от болестите. Трябва да се разберат известни правила преди да се достигне до вещина в изкуството на лекуването". "Дишането е дишане, но при все това всичко почива върху това, как човек диша, при какви условия, кога и в какво положение. Колкото повече упражняваш различните начини на дишане, толкова повече ти ще бъдеш в състояние да определиш различните влияния върху тялото и чувствата.
към текста >>
Ние твърдим, че правилното дишане, както Маздазнан го определя, ще изравни всички недостатъци и ако употребиш разум при храненето си, ти не ще бъдеш вече
обезпокояван
от болестите.
Храната им е вкусна и главното ароматна, чрез примесване на разни треви и подправки, като се цели с това дезинфекцирането на червата, подобрението на кръвта и ароматизирането на цялото тяло... Но да оставим самия Ханиш да говори: "Нашите телесни и духовни функции трябва да се докарат до едно такова състояние, което би ни направило способни да противостоим на всяко нападение на невежеството и суеверието и би ни направило твърди в нашите убеждения. Болестта напада само оногова, комуто не е ясно, че силата, която води към здравето или към оздравяването лежи в неговата собствена област. Той ще страда от невежество и бедност, защото не разбира, че силата, която изменя обстоятелствата лежи в самия него. Болен ли си, не се безпокой за причините на болестта или как би се тя развила. Измени просто начина на своя живот, дишай, концентрирайки се върху чувствата и всичко ще се оправи.
Ние твърдим, че правилното дишане, както Маздазнан го определя, ще изравни всички недостатъци и ако употребиш разум при храненето си, ти не ще бъдеш вече
обезпокояван
от болестите.
Трябва да се разберат известни правила преди да се достигне до вещина в изкуството на лекуването". "Дишането е дишане, но при все това всичко почива върху това, как човек диша, при какви условия, кога и в какво положение. Колкото повече упражняваш различните начини на дишане, толкова повече ти ще бъдеш в състояние да определиш различните влияния върху тялото и чувствата. Има специални начини на дишане за певци, за оратори, за актьори, начини на дишане за всички положения в живота. Дишането, което се издъхва върху една паница с топла вода, я охлажда.
към текста >>
3.
Нощта на изпитанието – Бо Ин Ра
 
Съдържание на бр. 4 и 5 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.
В теб няма
покоя
на мъртъвците, но трепета на размисъл!
За где ни готвят? Защо обличат в доспехи нови душата ни? Любовта приготвя своя празник и когато секне глъчта на земната суетност, тя ще се изправи пред нас като нова невидима пролет до часа. Дотогава ще бди и ще чака окото на Вечно Будния страж в тишината и невидима ръка ще ни облича одеждите за идващото тържество. Тишина! Да бихме знаели ние колко чудни гласове долавя ухото ни в тебе, не бихме нарушавали със земни гласове, твоето тържество.
В теб няма
покоя
на мъртъвците, но трепета на размисъл!
....Това, че Ти си е несъмнено за окото, което иска да те види... Лежа на меката трева. Бездънното море на лазура диша чистота и свежест. Там някъде в безпредела има още светове – безчислен рой от пръснати слънца изпращат своят ритъм и само минутите на тишината, минутите на размисъл и мир, донасят тяхното далечно приветствие... Тая тишина не ми напомня съня на умората. В нея нещо се ражда под неспирния размисъл на Вечно Будния. В нея невидима ръка ни облича в доспехи за прииждащото тържество на Любовта... ІІ СПОМЕН Аз пазя моя спомен за тебе не при множеството изоставени спомени на моите дни.
към текста >>
Чукът, що правеше червеното желязо да тръпне, не кънти връх наковалнята, а колесницата, с която като вихър летеше човекът – разпрегната стои в
покой
и по бляскавата шина се вижда ръждата на забрава.
Лети времето като отнася измамата в своята измама. Земята се превръща отново в земя, прибира в себе си това, що има земна тленност, а духът, поел по стъпките на вечността, отива към това, що няма нивга край. Изгрява слънцето и пак захожда. Настава вечер. Лежи строшено ралото, което браздеше черните пазви на земята.
Чукът, що правеше червеното желязо да тръпне, не кънти връх наковалнята, а колесницата, с която като вихър летеше човекът – разпрегната стои в
покой
и по бляскавата шина се вижда ръждата на забрава.
Какво остана от житейският изминат път? Безсмислен ли бе той? Не, за орача от работните дни на нивата, остана скромното усилие, което направи волята упорита, а сърцето благородно. Останаха му миговете от ранните утрини, когато той със сведена глава очакваше слънцето зад планините. От труда над коравия метал остана вярата за силата, що имаме в ръката.
към текста >>
4.
Бъдещи насоки в музиката – К. Ик.
 
Съдържание на бр. 9 и 10 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.
Когато Монархът
успокояваше
глада си, напущаше салона.
Същевременно той определяше свещеници, които през целия ден трябваше да пазят светилището не толкова от злата воля на хората, отколкото от тяхната несериозност. Често се случваше, че лекомислен смъртен много приближил се към най-святото място да получи невидим удар, който го поваляше в безсъзнание, дори мъртъв. След службата, Господарят, заобиколен от пеещите свещеници, отиваше в голямата трапезария, където имаше фотьойл за него и малка маса и деветнадесет други маси пред деветнадесет статуи, представляващи деветнадесеттях династии. Когато монархът сядаше, дотичваха млади момчета и момичета със златни табли, върху които имаше месо, баници и кани с вино. Свещеникът, грижещ се за ястията, накусваше от първата табла, която после коленичейки поднасяше на Фараона; другите табли и кани поставяха пред предшествениците.
Когато Монархът
успокояваше
глада си, напущаше салона.
Принцовете и свещениците имаха право да ядат от ястията, определени за предшествениците. От стаята за ядене „Господарят" минаваше в салона за аудиенциите, не по-малко голям Там падаха пред него по лицето си най-високите държавни чиновници и най-близките фамилии. После министър Херхор, най-висшият пазител на съкровището, най-висшият съдия и най-висшият началник на полицията, му представляваше рапортите за държавните работи. Четенето биваше прекъсвано от религиозна музика и танци, през което време засипваха трона с венци и букети. След аудиенцията негова святост минаваше в страничния кабинет за да поспи малко.
към текста >>
Господарят слушаше рапорта на астролозите, в случай на някакъв необикновен феномен ги
успокояваше
за безопасността на света и заповядваше да се отбележат всички наблюдения в специални табели, които всеки месец се пращаха на свещениците на храма на сфинкса, на най-големите мъдреци, които притежаваше Египет.
Сенките на държавата растяха и в свещените гробници крадяха не само скъпоценностите, но дори мумиите на фараона. Това беше резултатът от гостуването в страната на различни чужденци и идолопоклонници, от които народът научи да открива египетските Богове и най-светите места. Почивката на Господаря на господарите биваше прекъсвана един път, посред нощ. В този час астролозите събуждаха негова светлост и го запознаваха, в коя фаза е луната, кои планети светят на хоризонта, кое съзвездие минава меридиана и изобщо, дали не се е случило нещо необикновено. Защото някой път се явяваха облаци, звездите падаха по-многобройно от обикновено, или прехвръкваха върху земята огнени глобуси.
Господарят слушаше рапорта на астролозите, в случай на някакъв необикновен феномен ги
успокояваше
за безопасността на света и заповядваше да се отбележат всички наблюдения в специални табели, които всеки месец се пращаха на свещениците на храма на сфинкса, на най-големите мъдреци, които притежаваше Египет.
Те вадеха заключения из таблиците, но най-важните не съобщаваха никому, а само на своите Халдейски колеги във Вавилон. След среднощ фараонът вече можеше да спи до сутрешната песен на петлите, ако той желаеше. Такъв благочестив и трудолюбив живот още преди половин година живееше добрият Бог, раздаващ на покровителствуваните живот и здраве, денем и нощем пазещ земята и небето, видимия и невидимия свет, но във втората половина на годината, вечно живущата негова душа по-често и по-често се уморяваше от земните работи и от неговата телесна черупка. Имаше дни, в които той не ядеше нищо и нощи, в които той съвсем не спеше. Някой път през време на аудиенция, по неговото тихо лице се явяваха знаци на дълбоко страдание, все по-често и по-често губеше съзнание.
към текста >>
В лявата ръка той взема остра кама от Вавилонски чилик (стомана), в дясната – бастун, покрит с мистериозни знаци и с този бастун означи във въздуха кръг около себе си и фараона, после, обръщайки се едно след друго към четиритях страни на света, шепнеше: „Аmorul, Taneha, Latisten, Rabur, Adonai... Съжали ме и очисти ме, татко небесни, благосклонен и състрадателен, разлей върху недостойния твой служител светото благословение и простри твоята всемощна ръка, против упоритите и размирни духове, за да мога
спокойно
да зачитам твоите свещени творения.
– Добре, намерете го и той ще стане мой приятел в последния час на моя живот. След благосклонния отговор на господаря Халдеецът изиска стая, необитавана от никого и имаща само една врата- И в същия ден, един час преди залязването на слънцето, той заповяда да пренесат там негова светост. В определения час четирима най-стари жреци облякоха фараона с нова ленена роба и казаха върху него големи молитви, които съвсем сигурно изпъждаха злите сили, поставиха го в просто кедрово носило и го пренесоха в празната стая, където имаше само малка маса. Там вече беше Бероез и обърнат към изток се молеше. Когато жреците излязоха, Халдеецът затвори тежката врата на стаята, наметна върху раменете си пурпурен плащ, а на масата пред фараона тури стъклен черен глобус.
В лявата ръка той взема остра кама от Вавилонски чилик (стомана), в дясната – бастун, покрит с мистериозни знаци и с този бастун означи във въздуха кръг около себе си и фараона, после, обръщайки се едно след друго към четиритях страни на света, шепнеше: „Аmorul, Taneha, Latisten, Rabur, Adonai... Съжали ме и очисти ме, татко небесни, благосклонен и състрадателен, разлей върху недостойния твой служител светото благословение и простри твоята всемощна ръка, против упоритите и размирни духове, за да мога
спокойно
да зачитам твоите свещени творения.
Той прекъсна и се обърна към фараона: – Мер – Амер – Рамзес, главен жрец на Амон, дали Вие не забелязвате в черния глобус някое пламъче? – Аз виждам бели огънчета, които изглежда, че се движат като пчела над цвят. – Мер – Амер – Рамзес, гледай огънчетата и не отмествай от тях очи – не гледай нито надясно, нито наляво, никъдед, каквото и да се яви отстрани. И наново замърмори: – Baralanensis, Baldahiensis, чрез мощните принцове на Гения, Lahidae, министри на вътрешното царство (подземното) аз ви извиквам чрез силата на най-великия Учител, която е разляна върху мен, аз с клетва моля и заповядвам..." В този момент фараонът се разтрепери от отвращение. – Мер – Амер – Рамзес, какво виждате?
към текста >>
И по цялата земя зацарува такова
спокойствие
, че слънцето, вече скрито зад хоризонта, наново повдигна своята радиираща глава.
При тези думи Богът, потънал в съзерцание, отвори очи и падна от тях върху света лъч на щастие. От земята до небето зацарува безгранично мълчание; – всяка скръб, всеки страх, всяка несправедливост престана. Съскащата стрела увисна в въздуха, лъвът спря своя скок върху сърната, вдигнатия бастун не падна върху гърба на роба. Болният забрави за своята болка, сбъркалият в пустинята пътник – за глада, затворника – за веригите. Успокои се бурята и спря вълната, готова да потопи кораба.
И по цялата земя зацарува такова
спокойствие
, че слънцето, вече скрито зад хоризонта, наново повдигна своята радиираща глава.
Фараонът се съвзе. Той видя пред себе си малка маса, върху нея черен глобус, наблизо – Хаддееца Бероез. – Мер – Амер – Рамзес, – попита свещеника. – Дали вие намерихте човек, чиито молитви достигат краката на Вечния? – Да, – отговори фараонът.
към текста >>
И детето дава на хората това, което те не могат да добият: – Момент на забрава и
спокойствие
... Забрава и
спокойствие
... Дали вие разбирате това, Халдеецо?
– Това е малко бедно момченце, което нищо не молеше от Амон, но му благодареше за всичко. – Дали Вие знаете къде живее то? – Аз зная – отговори фараонът. – Но аз не искам да открадна за мен силата на неговите молитви. Светът, Бероез, е голям водовъртеж, в който хората са хвърлени като песъчинки и ги хвърля нещастието.
И детето дава на хората това, което те не могат да добият: – Момент на забрава и
спокойствие
... Забрава и
спокойствие
... Дали вие разбирате това, Халдеецо?
Бероез мълчеше.
към текста >>
5.
КНИГОПИС
 
Съдържание на 3 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.
Звездното му тяло дишаше светлина и топлина и той с презрение гледаше жалките си човешки останки, които беше вече напуснал, чувствувайки се щастлив в тишината и
покоя
, които го обгръщаха.
ИНДУСКА ЛЕГЕНДА Живееше някога беден човек, който до такава степен мечтаеше за небето, че не виждаше нищо, за което да може да остане повече на земята. Вярата в справедливостта на Брама беше непоколебима в него и той с смирение пренасяше всички несправедливости и обиди, причинени от богатите, които всякога са се забавлявали с това, да обиждат със своето презрение простите умове. И накрай този чудак умря пред стъпалата на храма уверен, че ще получи награда за своето смирение и търпение. Лек и сияещ, полетя той в пространството.
Звездното му тяло дишаше светлина и топлина и той с презрение гледаше жалките си човешки останки, които беше вече напуснал, чувствувайки се щастлив в тишината и
покоя
, които го обгръщаха.
„Ето, че се намерих на пътя към небето", говореше той на себе си. „Дано да узная, где се намира небесния чертог, където живее Брама, творящ правосъдие. който наказва престъпните и възнаграждава праведните". Летейки из пространството, той срещна тълпа същества, покрити с нравствени язви, роптаещи непрестанно. Никой от тях не можеше да отговори на въпроса на Вайдхава — така се наричаше нашият герой.
към текста >>
Поддържахме слабите, ободрявахме невежите, убеждавахме недоволните... Сега, уморени от нашия път, ние искаме да бъдем пред трона на Брама и да се насладим от
покоя
и обещаната справедливост - наказание за нашите неприятели".
Само съвършенството на Вайдхава позволяваше да я съзерцава, а пред нея, подобно на ефирно видение, отразяващо всичките багри на дъгата, стоеше един от гениите - страж на свещената ограда. „Ето ни пред чертога на Брама" - радостно извика Вайдхава на съпровождащата го дружина от праведници" „О ти, Гений на сферата, пазещ свещената тайна, отвори ни вратата на Небето'', викаха те. „Ние заслужаваме да се явим пред светещия лик на Брама, ние търпеливо пренасяхме несправедливостите и обидите. Ние без отдих работихме, за да продължим пътя си, дотук нашата вяра никога не отслабваше в изпитанията и страданията. И даже през времето на нашия труд ние всякога възпявахме славата и добрината на Брама.
Поддържахме слабите, ободрявахме невежите, убеждавахме недоволните... Сега, уморени от нашия път, ние искаме да бъдем пред трона на Брама и да се насладим от
покоя
и обещаната справедливост - наказание за нашите неприятели".
Но геният на Сферата мълчеше. И светещата ограда оставаше затворена. Макар, че те повтаряха много пъти своята молба, на устните на Гения лежеше още печата на тайната, на която той беше страж. Изненадани и обезпокоени, праведниците не разбираха това мълчание, но в същото време из оградата се раздаде глас, могъщ като гръм и в същото време хармоничен, като звуковете на арфа. „Вървете и работете, тъй като вашите думи доказват, че не сте още готови да се явите пред трона на Брама.
към текста >>
Вие искате
покой
, наслада, не разбирайки, че
покой
не съществува.
Вие само искате правосъдието на Брама и неговата награда, не разбирайки, че сте получили и едното и другото. Погледнете на светещите си дрехи, оценете и вашето досегашно търпение и придобитото знание, вашите победени инстинкти и облагородени желания, всичко това вие получихте от милосърдието на Брама, който ви поддържаше във вашия път, като награждаваше всяко ваше усилие с едно във висша степен съвършенство. Тези, които ви оскърбяваха вървят след вас, обвинявайки други в несправедливости и жестокост, не разбирайки, както и вие самите, че от материята се излиза само чрез страдание. Самият свят, в който вие някога живеехте заедно с своите врагове, не съществува вече, тъй като от тогава има петдесет милиона години. От тогава правосъдието и могъществото на Брама не ви е напускало.
Вие искате
покой
, наслада, не разбирайки, че
покой
не съществува.
Най-висшето блаженство се заключава в безпределната деятелност за Доброто, Красотата и Истината. Не сте готови да влезете в небето и да съзерцавате сияещия лик на Брама. Идете работете още. Тайнственият глас замлъкна. Част от праведниците смирено отпуснаха глава и се съсредоточиха в молитва.
към текста >>
6.
ОСНОВНОТО СОЦИАЛНО ПРОТИВОРЕЧИЕ - А. ТОМОВ
 
Съдържание на 3 бр. - 'Житно зърно' - година VI - 1931/1932 г.
Така като обективно установен факт може да се смята, че някои животни предусещат земетресенията: например мравите излизат от мравуняците и почват да пълзят и бягат по стените нагоре; змиите също напускат дупките си няколко часа преди, птиците се събират в големи крайно
неспокойни
ята, домашните птици и добитъкът стават особено и характерно
неспокойни
.
Всякога във физическия свят се забелязва една причинност в явленията и една последователност в резултатите. Значи остава да се наблюдават и отбележат предхождащите явления, за да бъдем ориентирани и в тия, които ги последват. В това отношение земетресението като физическо явление не прави никакво изключение. Изненадата ни сочи само, че още не е обърнато достатъчно внимание на факторите, които предшестват явлението, а също и на самите, свързани с главното, второстепенни явления, които го предхождат – и следователно могат да послужат като херолди на нещастието. 2) А че такива явления съществуват не само като логически възможности, го доказва поведението на някои животни няколко време преди земетресението – факт, наблюдаван и многократно и положително установен.
Така като обективно установен факт може да се смята, че някои животни предусещат земетресенията: например мравите излизат от мравуняците и почват да пълзят и бягат по стените нагоре; змиите също напускат дупките си няколко часа преди, птиците се събират в големи крайно
неспокойни
ята, домашните птици и добитъкът стават особено и характерно
неспокойни
.
Един разумен овчар винаги може да познае, защо се безпокоят овците му, дали от вълк или по други особени причини. Някои от по-старите от тях по трупането или подбягването на овците около стадото могат почти безпогрешно да предскажат времето, а също и земетресенията, след като наскоро са ги имали вече. Според наблюденията през време на Търновското земетресение, кучетата на града са се събрали в групи, тръгнали са душейки по земята, следвали са строго определена посока, лаейки по особено тревожен начин. Това е траяло, докогато е последвал силен подземен гръм или тътнеж, след което кучетата обикновено са се пръскали тутакси по махалите си. От силата и посоката на гърма и неговият характерен тътнеж е могло да се предскаже доста приблизително и силата и направлението на приближаващия трус. (Следва)
към текста >>
Един разумен овчар винаги може да познае, защо се
безпокоят
овците му, дали от вълк или по други особени причини.
Значи остава да се наблюдават и отбележат предхождащите явления, за да бъдем ориентирани и в тия, които ги последват. В това отношение земетресението като физическо явление не прави никакво изключение. Изненадата ни сочи само, че още не е обърнато достатъчно внимание на факторите, които предшестват явлението, а също и на самите, свързани с главното, второстепенни явления, които го предхождат – и следователно могат да послужат като херолди на нещастието. 2) А че такива явления съществуват не само като логически възможности, го доказва поведението на някои животни няколко време преди земетресението – факт, наблюдаван и многократно и положително установен. Така като обективно установен факт може да се смята, че някои животни предусещат земетресенията: например мравите излизат от мравуняците и почват да пълзят и бягат по стените нагоре; змиите също напускат дупките си няколко часа преди, птиците се събират в големи крайно неспокойни ята, домашните птици и добитъкът стават особено и характерно неспокойни.
Един разумен овчар винаги може да познае, защо се
безпокоят
овците му, дали от вълк или по други особени причини.
Някои от по-старите от тях по трупането или подбягването на овците около стадото могат почти безпогрешно да предскажат времето, а също и земетресенията, след като наскоро са ги имали вече. Според наблюденията през време на Търновското земетресение, кучетата на града са се събрали в групи, тръгнали са душейки по земята, следвали са строго определена посока, лаейки по особено тревожен начин. Това е траяло, докогато е последвал силен подземен гръм или тътнеж, след което кучетата обикновено са се пръскали тутакси по махалите си. От силата и посоката на гърма и неговият характерен тътнеж е могло да се предскаже доста приблизително и силата и направлението на приближаващия трус. (Следва)
към текста >>
7.
МАГИЧЕСКОТО ЗНАЧЕНИЕ НА ГЛАДУВАНЕТО - МИХАЙЛ
 
Съдържание на 3 бр. - 'Житно зърно' - година VII – 1933 г.
зависи от силата на възприятието – възбуждания и
успокоявания
в организъма.
Обаче, над всички тях непреривно трябва да има една обща струя от чиста вода, тъй да се каже, която да измива и изчиства тази обща канализация за поддържане на живота. Това е Духът отгоре, който иде или влиза да очисти нашия живот, определен за извървяването на този път. При едно или друго отклонение от правия живот, в широк смисъл на думата, нашият организъм заболява и тогава трябва да се вземат известни мерки – лекарства за запазване и възстановяване здравото му състояние. Различните материали съдържат разни химически вещества, които при различните диспозиции на организма у хората действуват различно. И лечебното действие на тези вещества, лекарства, билки, диети и т.н.
зависи от силата на възприятието – възбуждания и
успокоявания
в организъма.
На второ място, това лечебно действие зависи от родството между лекарства и симптоми в организма. И на трето място, то зависи от определената доза вещество и благоприятно развиващата се сила в него. Организмът може да отслабва и да се засилва без някаква видима причина – материя. За това има и други подбудителни причини и условия. Така, една отрицателна мисъл само е достатъчна да разстрои психическия живот на организма, па даже да разстрои неговата физиология и физика.
към текста >>
За хора със сиви очи тя посочва полето, равнината и
спокойствието
, равномерно разпределена работа и вътрешен мир.
Ето защо, като метод за лечение на организма общо могат да се вземат всички положителни, ободряващи организма мисли, чувства и идеи. Ако вземем науката „За ирисовата диагноза от г-жа Пастор Мадаус, виждаме, че в изследванията си тя е разделила хората на три групи според цвета на очите – ириса: ирис, който има синя багра на окото; друг, който има сива багра и на трето място – ирис с кафяв цвят. При заболяване на организма тя посочва три различни начини за лекуване, съответни на трите цвята очи. Преди всичко тя посочва нормалното място за живеене на всеки отделен цвят очи, от спазването на което следва вече лечебното действие или въздействие у заболелия организъм. Нормалното място за хора със сини очи, това е височината, самотата и мисълта; нормалното място за хора с кафяви очи, това е обществото, хората, хубавите и добри чувства и услужвания – помощ на всичко живо за подпомагане на здравето, външно или вътрешно, материално или идейно.
За хора със сиви очи тя посочва полето, равнината и
спокойствието
, равномерно разпределена работа и вътрешен мир.
Това е общият ритъм или темп за хора със съответни цветове на ириса. Всеки да бъде на своето място – това се взима за един лечебен метод, лечебно помагало за поддържане цялостен живота в организма, без никакви заболявания без причина. Новата наука, новата медицина, която се грижи повече да запази здравето на човека, отколкото да лекува болестите, посочва ред още средства за лекуване и поддържане здравия живот на организма. Лечението няма нищо общо с безсмъртието на човека на земята. Човек може малко да живее, но здраво да живее!
към текста >>
8.
ЖЕНАТА ДНЕС И УТРЕ-Д. АТ-ВА
 
Съдържание на 9–10 бр. - 'Житно зърно' - година VII – 1933 г.
„Дойдете при мене всички, що се трудите и сте обременени, и аз ще ви
успокоя
.” „Вземете моето иго на себе си, и научете се от мене; защото съм кротък и смирен по сърце; и ще намерите
спокойствие
на душите си.” „Защото моето иго е благо, и моето бреме е леко.” В този стих Христос подава ръка на всички страдащи.
Какво е казал Христос за страданията? „Жена, кога ражда, на скръб е, защото е дошъл часът й; а кога роди детето, не помни вече тъгата си, поради радостта, че се е родил человек на света.” Когато Добродетелта е намерена, скритото имане е изровено, узнато и научено – страданията престават. И всякога дарът на това, което е научено, надминава онова, което е придружавало научаването – страданието. На друго място говори Христос за страданията в следната красива форма: „И който не вземе кръста си и не ме последва, не е достоен за мене.” „Който намери живота си, ще го изгуби; и който изгуби заради мене живота си, ще го намери.” Виждаме, Той взима разни положения на страданията в подигащ дух за придобиване на успех, засилване на характера и волята на човека. На трето място говори Христос за страданията като иго и благо.
„Дойдете при мене всички, що се трудите и сте обременени, и аз ще ви
успокоя
.” „Вземете моето иго на себе си, и научете се от мене; защото съм кротък и смирен по сърце; и ще намерите
спокойствие
на душите си.” „Защото моето иго е благо, и моето бреме е леко.” В този стих Христос подава ръка на всички страдащи.
Той ги вика при своя живот, приема ги и на тях Той дава утеха, спокойствие. Какво говори днес Учителят за страданията ? – Любовта разкрива Бога в нас. Страданията показват пътя към Бога. Страданията, през които човек минава, това е огънят, в който той трябва да се опече и да добие нещо ценно от тях.
към текста >>
Той ги вика при своя живот, приема ги и на тях Той дава утеха,
спокойствие
.
„Жена, кога ражда, на скръб е, защото е дошъл часът й; а кога роди детето, не помни вече тъгата си, поради радостта, че се е родил человек на света.” Когато Добродетелта е намерена, скритото имане е изровено, узнато и научено – страданията престават. И всякога дарът на това, което е научено, надминава онова, което е придружавало научаването – страданието. На друго място говори Христос за страданията в следната красива форма: „И който не вземе кръста си и не ме последва, не е достоен за мене.” „Който намери живота си, ще го изгуби; и който изгуби заради мене живота си, ще го намери.” Виждаме, Той взима разни положения на страданията в подигащ дух за придобиване на успех, засилване на характера и волята на човека. На трето място говори Христос за страданията като иго и благо. „Дойдете при мене всички, що се трудите и сте обременени, и аз ще ви успокоя.” „Вземете моето иго на себе си, и научете се от мене; защото съм кротък и смирен по сърце; и ще намерите спокойствие на душите си.” „Защото моето иго е благо, и моето бреме е леко.” В този стих Христос подава ръка на всички страдащи.
Той ги вика при своя живот, приема ги и на тях Той дава утеха,
спокойствие
.
Какво говори днес Учителят за страданията ? – Любовта разкрива Бога в нас. Страданията показват пътя към Бога. Страданията, през които човек минава, това е огънят, в който той трябва да се опече и да добие нещо ценно от тях. С други думи – да извади ценното, скрито в тях.
към текста >>
9.
РЪЦЕТЕ НА АДМИРАЛ БЪРТ И НА АБАТ ЕЛ КРИМ
 
Съдържание на 4 и 5 бр. - 'Житно зърно' - година Х – 1936 г.
Така, вие наблюдавате типове на самодоволството - онези закръглени хора, за които животът има пряката цел да „
успокоява
“ и „услажда" нервите и вкуса им.
Той говори малко, мери изтънко и има голямо чувство за себе си. Той е редактор или директор на някой голям ежедневник, пише малко, обаче язвително и обича да създава настроение в масите да ги насъсква. Може да изпъкнат в съзнанието ред картини из обществения живот, които ви ужасяват, от които изтръпвате. За вас е ясно, че интелектуалните подбудители за подобни неща са хората от този тип. В пъстрината от образи, вие наблюдавате образ след образ и неволно в съзнанието ви изпъкват техните способности, техния характер, тяхното житейско всекидневие – техният кръг занимания.
Така, вие наблюдавате типове на самодоволството - онези закръглени хора, за които животът има пряката цел да „
успокоява
“ и „услажда" нервите и вкуса им.
Вие ще познаете изтънчени хора с артистични дарования най-добрите типове от които ще са с хубави правилни, симетрични черти, с тънки, изфинени пръсти и с един своеобразен мир, изпълнен с копнеж за творчество, изписан добре на лицето, в походката и жестовете. Вие ще видите още хора - цивилни или в какъвто и да е мундир, които служат на Марс в себе си, хора с по груби черти, кокалести, мускулести, готови винаги да дадат заповед или да изпълнят заповед. У тях няма да видите голяма самостоятелност. И тия, които са способни да дадат заповед, са хора все пак на установените норми и положения на живота. Тяхното заповедничество е заучено.
към текста >>
Носът им, по-често прав, но не рядко и орлов, е доста широк основата - те са с добра дихателна система и имат дълбоко вътрешно
спокойствие
и търпение да до изчакват и доизпитват нещата.
в пътя на живота не се върви всякога с бруталност, заповеди и рязкост. Вие често сте наблюдавали образи с черти, подобни на тези на големия природоизследовател Свен Хедин, на големия композитор Вагнер, на Хинденбург, големия военачалник и дългогодишен председател на германската република. Първото впечатление, което ще ви направят те, това е тяхната голяма енергия и работоспособност, която изобилно и мощно се излъчва от тяхното лице, фигура, стойка, държание и жестове. Главата име въздълга, но и достатъчно широка. Челото им, а и всички останали черти следват повечето паралелепипедни форми.
Носът им, по-често прав, но не рядко и орлов, е доста широк основата - те са с добра дихателна система и имат дълбоко вътрешно
спокойствие
и търпение да до изчакват и доизпитват нещата.
Брадата - тяхната брада е характерна. Тя, колкото и да е заострена, е четвъртита, издадена симетрично напред. Тези хора са много внушителни с брадата си. Тя изразява голямата им и непоколебима воля. Погледът им е ясен, открит, прям, устремен в пространството.
към текста >>
10.
Влияние на душевните прояви върху органите – Д-р Алекси Карел
 
Съдържание на 7-8 бр. - 'Житно зърно' - година ХIII - 1939г.
Вечер земята се покриваше със здрач и
покой
.
Пред царските врати го чакаше скора колесница, която щеше да го отнесе в царството на мензите Придружаваше го само царят и неговият пръв съветник. Колата тръгна бързо, карана от три чифта коне, които леко се понесоха, по тихите улици на престолния град. На последното седалище седеше царският син, чиито очи сега бяха устремени към улиците, които изчезваха в предутренна мъгла. Пътуваха дълго време. Повече от тридесет пъти слънцето изплаваше от изток, като от океан и пръскаше милиарди червени и златни зрънца по цялата земя, обвиваше я със своята светла и топла дреха, галеше я сутрин и вечер със своите огнени багри.
Вечер земята се покриваше със здрач и
покой
.
Нощите биваха лунни и светли. Непобедим чар изпълваше равните полета, където те спираха на почивка. На тридесетия ден те стигнаха бреговете на широка и пълноводна ръка. Тя мъкнеше своите спокойни води, разливаше се нашир, извиваше се като сребърна ива и разсичаше полетата. Там имаше хижа.
към текста >>
Тя мъкнеше своите
спокойни
води, разливаше се нашир, извиваше се като сребърна ива и разсичаше полетата.
Повече от тридесет пъти слънцето изплаваше от изток, като от океан и пръскаше милиарди червени и златни зрънца по цялата земя, обвиваше я със своята светла и топла дреха, галеше я сутрин и вечер със своите огнени багри. Вечер земята се покриваше със здрач и покой. Нощите биваха лунни и светли. Непобедим чар изпълваше равните полета, където те спираха на почивка. На тридесетия ден те стигнаха бреговете на широка и пълноводна ръка.
Тя мъкнеше своите
спокойни
води, разливаше се нашир, извиваше се като сребърна ива и разсичаше полетата.
Там имаше хижа. Ония, които пазеха чертата на двете царства, отдадоха нежната почит на високите гости и стегнаха своя сал, с който щяха да прекарат принца. Скоро всичко беше готово. Бен Ир се качи на сала. Никой не го придружаваше.
към текста >>
И ето, изведнъж, мълчанието и
покоят
на планината се наруши от конски тропот.
От малко дете с нежна снага, сега се беше развил висок и хубав момък със стройни нозе и широки плещи. Очите му бяха дълбоки и чисти като планинските езера, които отразяваха лазура на чисти небеса. Беше дивна пролът. Бен Ир пасеше стадото си. Царуваше чудна тишина.
И ето, изведнъж, мълчанието и
покоят
на планината се наруши от конски тропот.
Бен Ир видя в далечината една свита от богати конници и между тях една млада жена на бял кон. Те идеха към него и търсеха удобно място за почивка. Бен Ир подкара овцете към другата страна на планинската поляна, където бяха вече спрели и слизаха от конете си. Стадото се пръсна по рида. Бен Ир седна на един камък, извади своята свирка и започна да свири Той не видя кога младата жена, заслушана в свирнята му, тръгна към него.
към текста >>
11.
ОТЗИВИ, ВЕСТИ, КНИГОПИС
 
Съдържание на 2-3 бр. - 'Житно зърно' - година ХIV - 1940 г.
И затова много се
безпокоях
.
Сестра ми беше се преселила отвъд преди 2-3 месеца. Аз страдах от късогледство. Веднъж си загубих очилата. А без тях не можех. Т ми бяха много необходими.
И затова много се
безпокоях
.
Една нощ сънувам сестра си. Тя ми каза: „Защо се безпокоиш? Очилата ти са в дългата кутия! " Като се събудих сутринта, погледнах портрета ù, понеже той беше до кревата. И като видях портрета, изведнъж се сетих за съня и си го повторих.
към текста >>
Бъди сега
спокойна
.
година в София. Изгубих полица за 52 хиляди лева. Тревожих се и цял ден я търсих и не можах да я намеря. Помня, къде бях я оставила и на това място търсих внимателно няколко пъти през деня и не я намерих. През нощта сънувам дядо си, който ми казва, като ме потупва по рамото: „Полицата е там, дето я беше оставила.
Бъди сега
спокойна
.
Стани и я намери". Сутринта като станах, отидох при шкафа, отворих го, вдигнах един син лист и намерих под него полицата.
към текста >>
12.
ПЪРВО ДЕШИФРИРАНЕ НА НОСТРАДАМУСОВАТА СИСТЕМА - П. М-В
 
Съдържание на 9 бр. - 'Житно зърно' - година XV - 1941 г.
Чрез правилното дишане човек се освобождава от всички тревоги,
безпокойствия
, смущения, дразнения и пр.; у него настава мир,
спокойствие
, а това е важно условие за усилване паметта, понеже тревогите,
безпокойствата
и пр.
Б. Боев НЕЩО ОТ УЧЕНИЕТО НА УЧИТЕЛЯ ЗА ДИШАНЕТО Дишането и паметта Правилното, дълбоко, ритмично дишане усилва паметта и то по следните причини: 1. Правилното дишане усилва ума, а паметта спада към познавателната или умствена област на психичните процеси. 2.
Чрез правилното дишане човек се освобождава от всички тревоги,
безпокойствия
, смущения, дразнения и пр.; у него настава мир,
спокойствие
, а това е важно условие за усилване паметта, понеже тревогите,
безпокойствата
и пр.
са една от причините за отслабване на паметта. 3. Има връзка между способността за съсредоточаване и правилното дишане. По този въпрос Учителя казва (5): „Съсредоточаването на мисълта е в зависимост от дишането. Колкото по-дълбоко диша човек, толкова по-лесно може да се съсредоточава". „А знае се въз основа на един психичен закон, че ние запомняме тия неща по-добре, които сме възприели с пълно съсредоточаване на съзнанието.
към текста >>
Дъхането
успокоява
, укротява човека.
Дъхането е непрекъснато, леко и безшумно. При него участва гърлото: устата е широко отворена и въздухът излиза направо от гърлото. При дъхането участва повече магнетичното течение и то има лечебно действие върху органа, над който дъхаме. От друга страна, дъхането има действие и върху самото лице, което го прави. То има благотворно действие върху нервната му система, внася хармония в нея.
Дъхането
успокоява
, укротява човека.
То може да се приложи като метод при възбуда, вълнение. Дишане и ходене Казахме по-горе, че в течение на деня от време на време трябва да се правят дълбоки вдишки. Това може да се приложи и при ходене. Учителя казва така по този въпрос (20): „Като вървите по улицата или в гората, където въздухът е чист, от време на време се спирайте да поемете дълбоко въздух. Ако вървите бързо, без спиране и без дълбоко вдишване, това показва, че има нещо анормално в дихателната ви система".
към текста >>
13.
ОТЗИВИ, ВЕСТИ И КНИГОПИС
 
Съдържание на брой 4 - 'Житно зърно' - година XVII - 1943 г.
В стаята ми цял рояк мухи неспирно бръмчат, кацат по ръцете, по лицето ми и
неспокойни
, дразнещи отлитат, за да се върнат пак.
Благата Милва ПОД НЕГОВАТА ТОПЛИНА Жарките лъчи на лятното слънце позлатяват нивята и превръщат в златен плод житните зърна. В градините плодовете на дърветата се червенеят, цветята ухаят и в дълбочината на гъстака се носи песента на птичките.
В стаята ми цял рояк мухи неспирно бръмчат, кацат по ръцете, по лицето ми и
неспокойни
, дразнещи отлитат, за да се върнат пак.
И в мене съмнението и безверието колко неспокойни, дразнещи мисли бяха родили. Една премахвах, а сякаш безброй идваха на нейно място, за да отнемат покоя, който напразно моето сърце се силеше да защити. Летен ден е, мое сърце! Нима не чувствуваш, как под топлата Му длан цветята се разцъфтяват и дърветата сладък плод наливат? Мое сърце, нима ще оставиш хладината на безверието и съмнението да сгъстяват мрака в твоята душа и сърцето ти напразно да броди, залутано далеч от Пътя.
към текста >>
И в мене съмнението и безверието колко
неспокойни
, дразнещи мисли бяха родили.
Благата Милва ПОД НЕГОВАТА ТОПЛИНА Жарките лъчи на лятното слънце позлатяват нивята и превръщат в златен плод житните зърна. В градините плодовете на дърветата се червенеят, цветята ухаят и в дълбочината на гъстака се носи песента на птичките. В стаята ми цял рояк мухи неспирно бръмчат, кацат по ръцете, по лицето ми и неспокойни, дразнещи отлитат, за да се върнат пак.
И в мене съмнението и безверието колко
неспокойни
, дразнещи мисли бяха родили.
Една премахвах, а сякаш безброй идваха на нейно място, за да отнемат покоя, който напразно моето сърце се силеше да защити. Летен ден е, мое сърце! Нима не чувствуваш, как под топлата Му длан цветята се разцъфтяват и дърветата сладък плод наливат? Мое сърце, нима ще оставиш хладината на безверието и съмнението да сгъстяват мрака в твоята душа и сърцето ти напразно да броди, залутано далеч от Пътя. Надявай се, във всичко се надявай на Него и вярвай; в твоето изплашено сърце и в твоя смутен ум пак ще проникне топлината на всеобемащата Му длан.
към текста >>
Една премахвах, а сякаш безброй идваха на нейно място, за да отнемат
покоя
, който напразно моето сърце се силеше да защити.
Благата Милва ПОД НЕГОВАТА ТОПЛИНА Жарките лъчи на лятното слънце позлатяват нивята и превръщат в златен плод житните зърна. В градините плодовете на дърветата се червенеят, цветята ухаят и в дълбочината на гъстака се носи песента на птичките. В стаята ми цял рояк мухи неспирно бръмчат, кацат по ръцете, по лицето ми и неспокойни, дразнещи отлитат, за да се върнат пак. И в мене съмнението и безверието колко неспокойни, дразнещи мисли бяха родили.
Една премахвах, а сякаш безброй идваха на нейно място, за да отнемат
покоя
, който напразно моето сърце се силеше да защити.
Летен ден е, мое сърце! Нима не чувствуваш, как под топлата Му длан цветята се разцъфтяват и дърветата сладък плод наливат? Мое сърце, нима ще оставиш хладината на безверието и съмнението да сгъстяват мрака в твоята душа и сърцето ти напразно да броди, залутано далеч от Пътя. Надявай се, във всичко се надявай на Него и вярвай; в твоето изплашено сърце и в твоя смутен ум пак ще проникне топлината на всеобемащата Му длан. Излез из затворената стая и виж: на синевата на безкрайното небе облаците не отнемат красотата.
към текста >>
14.
Животът на П.К.Дънов - години и събития
 
Брой 1 -1992г. - Списание 'Сила и Живот' 1992- 1996г.
Привидно могат да се веселят, но вътрешно се
безпокоят
и смущават.
Така е не само 3а отделния човек, но 3а цялото човечество. Хората са свързани в едно цяло и заедно носят своите радости и страдания. Следователно, сам човек не може да се радва. Неговата радост е свързана с радостта на всички. Ако майката, бащата или детето са болни, останалите членове ще бъдат ли радостни?
Привидно могат да се веселят, но вътрешно се
безпокоят
и смущават.
Това се дължи на безпокойството на цялото човечество. И падналите души насочват умовете си към хората, искат помощ от тях. Така те им причиняват големи страдания. Хората възприемат техните мисли, като по радио, и стават скръбни. Ще бъдеш ли спокоен, ако по своето вътрешно радио, възприемаш зова на параход, който потъва?
към текста >>
Това се дължи на
безпокойството
на цялото човечество.
Хората са свързани в едно цяло и заедно носят своите радости и страдания. Следователно, сам човек не може да се радва. Неговата радост е свързана с радостта на всички. Ако майката, бащата или детето са болни, останалите членове ще бъдат ли радостни? Привидно могат да се веселят, но вътрешно се безпокоят и смущават.
Това се дължи на
безпокойството
на цялото човечество.
И падналите души насочват умовете си към хората, искат помощ от тях. Така те им причиняват големи страдания. Хората възприемат техните мисли, като по радио, и стават скръбни. Ще бъдеш ли спокоен, ако по своето вътрешно радио, възприемаш зова на параход, който потъва? Ти си далеч от парахода, на десет километра разстояние, чуваш вика на пътниците, но не можеш да им помогнеш.
към текста >>
15.
Марин Камбуров (1902-1990)
 
Брой 3-4 -1995г. - Списание 'Сила и Живот' 1992- 1996г.
Боях се да не го
безпокоя
.
Реших да почакам докато се разсъмне, докато светнат лампите. Клекнах до едно акациево дърво край вратата и зачаках. Но едва мина половин час и почувствах, че започвам да замръзвам. Схванаха ми се ръцете и краката, рискувах да се простудя. Тогава реших да почукам, но се колебаех, тъй като стаята на Учителя бе в непосредствена близост до пътната врата.
Боях се да не го
безпокоя
.
Приближих до вратата и посегнах с дясната ръка, уж да почукам, но пак се колебаех, не се решавах. Най-после бутнах вратата без да се чуе звук. В същия момент лампата на Учителя светна, отбори се вратата на верандата и Учителя наметнат с една голяма пелерина изтича по стълбището, дойде до вратата и без да пита кой е, отвори ми и рече: “Рекох, не бива да стоите вън, ще се простудите! ” Заведе ме в сутерена. Събуди сестрите и им казва: “Този брат е премръзнал, по-скоро затоплете стаята и му направете чай да се стопли.” Трогнах се до сълзи.
към текста >>
В този факт видях величието на Учителя и си казах: Кой генерал, кой големец би си нарушил нощния
покой
да излезе от топлото си легло и да се притече и приюти в тази мразовита нощ един нищо и никакъв студент?
Приближих до вратата и посегнах с дясната ръка, уж да почукам, но пак се колебаех, не се решавах. Най-после бутнах вратата без да се чуе звук. В същия момент лампата на Учителя светна, отбори се вратата на верандата и Учителя наметнат с една голяма пелерина изтича по стълбището, дойде до вратата и без да пита кой е, отвори ми и рече: “Рекох, не бива да стоите вън, ще се простудите! ” Заведе ме в сутерена. Събуди сестрите и им казва: “Този брат е премръзнал, по-скоро затоплете стаята и му направете чай да се стопли.” Трогнах се до сълзи.
В този факт видях величието на Учителя и си казах: Кой генерал, кой големец би си нарушил нощния
покой
да излезе от топлото си легло и да се притече и приюти в тази мразовита нощ един нищо и никакъв студент?
Наистина това бе Той, моят Учител, който всеки момент следи и направлява пътя на своите ученици. Разсъмна се. Беше неделя. Към 10 часа Учителя държа беседа. Тогава Той държеше своите беседи в същия дом, като посетителите изпълваха двора.
към текста >>
16.
Свещен съюз на души
 
Брой 1-2 -1996г. - Списание 'Сила и Живот' 1992- 1996г.
Много ме
безпокояха
„другарите“. Слабеех.
След дванадесет месеца направих третата си изложба и спечелих тройно. Тогава стана едно голямо сблъскване с милицията: задължиха ме да освободя салона под пред- текст, че ще се прави референдум - република или монархия, макар че другата галерия беше празна. Като свърши гласуването поставих един голям надпис - „Изложбата продължава“. На Изгрева се свързах с Б.Боев, Мария Тодорова, Томалевски, Стоименов, Невена Неделчева, Арнаудови и Неделчо - администратора. Общувах най вече с Невена Неделчева, Борис, Боян, малко с Томалевски, с Каназирева и Арнаудови.
Много ме
безпокояха
„другарите“. Слабеех.
От години желаех да пътувам по света, но нямах пари. Изтълкувах това сблъскване с милицията в духа на Новото учение. Казах си, сега ще мога да пътувам по света без пари! Реших да оставя Родината си и да търся свобода и храна. Освен това мечтаната работилница трябваше да се реализира.
към текста >>
Говорихме за моето положение, че нямам къде да работя и да живея по-
спокойно
.
Посетих я. Тя донесе една метална кутийка, отвори я и ми подаде да прочета какво й е написал Учителя: „Моят мир да бъде с вас“. Само това. Тя е пазила писмото като ценност. Тя и мъжът й следваха антропософията на Щайнер.
Говорихме за моето положение, че нямам къде да работя и да живея по-
спокойно
.
Тогава тя ми каза, че в къщата на едната й дъщеря има една малка стаичка, където ще мога да работя. Също ми каза, че другата й дъщеря имала на терасата си една малка стаичка. Нямах легло, заеха ми един стар железен креват и едно старо одеало. Веднага купих на изплащане дюшек и две нови одеала. За съжаление горе нямаше вода, нито тоалетна.
към текста >>
Където живеем е пълно
спокойствие
!
Добър вечер! Как сте? Днес е много горещо! Ще вали дъжд." и т.н.и ако има някой инцидент или пожар. Откъснат съм от света: нямам телевизия, не слушам радио, не чета вестници, ни списания.
Където живеем е пълно
спокойствие
!
Жалко е, че оставам затворен в себе си и не мога да направя нищо, за да предам опита си. Но работата ни няма да спре никога! Тук положението е все пообъркано. Не ми харесва, защото бягах от това. Най-голямото зло в света е невежеството.
към текста >>
17.
Общуване през пространството
 
Брой 1-2 -1996г. - Списание 'Сила и Живот' 1992- 1996г.
20 октомври 1995 Ние живеем в един оазис, отдалечени от света, поне вечер имаме пълно
спокойствие
.
Когато Аида ми разказа как е прекарала с групата, която предава Словото чрез две радиостанции, аз плаках от радост. Имах нужда от такава радост, да почувствам, че предаването на Словото напредва! Жал ми е, че само с вас мога да споделям това! Стопани на дом, създаден с вътрешен стремеж към високия Идеал. Там всеки духовно търсещ е добре дошъл!
20 октомври 1995 Ние живеем в един оазис, отдалечени от света, поне вечер имаме пълно
спокойствие
.
Относно духовната дейност в това градче, не можем да направим нищо, но ни радва групата в предградията на Буенос Айрес. Те имат всичко издадено досега, а сега им изпратихме и копие от видеото. Получих от тях едно хубаво писмо. Ще ги снабдявам с материал, за да може да продължават с радиопрограмата, която е много добра и е посветена изключително на Учителя! Писах писмо до новата група в Буенос Айрес да им дам кураж.
към текста >>
По-чувствителните хора казват, че като влязат в нашия салон, се чувстват добре, действа им
успокояващо
.
Бог и Учителя да ви благославят“. Посетиха ни едни туристи, непознати, купиха един гонг и останаха очаровани от атмосферата, която е създадена вкъщи от изкуството. Хареса им Учението на Учителя. Те са много напреднали в духовния път. Ще видим в бъдеще накъде ще отидат.
По-чувствителните хора казват, че като влязат в нашия салон, се чувстват добре, действа им
успокояващо
.
26 януари 1996 За групата от град Морено мога да кажа, че работят добре. Това ще видите от тяхното писмо, което ви изпращат. Те работят добре чрез радиопрограмата си. Имам им доверие. 12 февруари 1996 вижте какво ни пише Джисела: „Този е пътя, който желая.
към текста >>
18.
Година 1 (15 ноември 1928 – 25 декември 1929), брой 3
 
Година 1 (1928 - 1929) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Защото в него има нещо друго, което не може да се задоволи със солената вода на егоистичните удоволствия и, докато то не бъде нахранено и задоволено, човек вечно ще бъде гладен и жаден и няма никога да намери щастие и
покой
.
Вечна трагедия на танталовите мъки, която не слиза от сцената на човешкия живот! Вместо капката съживителна влага, — безгранично солено море, в което можеш или да се удавиш или да бъдеш измъчван от вечна жажда като митическия герой! Грубите удоволствия и наслаждения, удовлетворяването на личните желания и амбиции, материалните успехи на човека, — ето това безгранично солено море, от което той винаги е пил и продължава да пие, и, въпреки това, винаги е бил и ще бъде терзан от мъчителна жажда!... Защото устата на ламята плът е ненаситна: колкото повече даваш, толкова по-широко се разтваря тя. Защото човек е нещо повече от тяло, чувства и животински инстинкти!
Защото в него има нещо друго, което не може да се задоволи със солената вода на егоистичните удоволствия и, докато то не бъде нахранено и задоволено, човек вечно ще бъде гладен и жаден и няма никога да намери щастие и
покой
.
* Има една радост неопитана, има едно щастие непожелано още от по-голямата част от хората! — Това е радостта на жертвата и щастието на самоотречението! Има път неизвървян, има върхове недостигнати още. И този път е обсипан с тръни, а тия върхове са покрити с вечни снегове и леден мраз е тяхното дихание. Но пред тези, в душите на които гори вечния Огън на Любовта, снеговете се топят, а обсипания с тръни път се превръща в песен.
към текста >>
Те искат само да вземат, а търсят щастие и
покой
!
Дай, и ще получиш стократно. Дай, и из незнайните глъбини на Духа ще протече в сърцето ти такъв буен поток от радост, че всичко в теб и около теб ще се засмее и запее, и ти сам ясно ще видиш, че това, което си дал, е някаква нищожна троха, а това, което получаваш, е по-ценно от всичките милиарди на света! Но дай искрено, дай от сърце, дай без да очакваш награда. Истина ти казвам: — ако ти така даваш, то още същия момент получаваш хилядократно своята заплата, която е еднакво реална и трайна и на този и на онзи свят! Хората пият горчиво-солените води от морето на егоистичния живот — и искат да бъдат щастливи!
Те искат само да вземат, а търсят щастие и
покой
!
Няма да намерят щастие и покой! Няма да бъдат щастливи! Защото щастието, утехата и покоя са достояние само на тези, които познават радостта — да даваш! П л а м е н La egoistaj gojadoj similas al sala maro: la homoj trinkas, sed restas ciam soifantaj. Nur la ameca sindonemo povas malsoifigi Ja homan animon!
към текста >>
Няма да намерят щастие и
покой
!
Дай, и из незнайните глъбини на Духа ще протече в сърцето ти такъв буен поток от радост, че всичко в теб и около теб ще се засмее и запее, и ти сам ясно ще видиш, че това, което си дал, е някаква нищожна троха, а това, което получаваш, е по-ценно от всичките милиарди на света! Но дай искрено, дай от сърце, дай без да очакваш награда. Истина ти казвам: — ако ти така даваш, то още същия момент получаваш хилядократно своята заплата, която е еднакво реална и трайна и на този и на онзи свят! Хората пият горчиво-солените води от морето на егоистичния живот — и искат да бъдат щастливи! Те искат само да вземат, а търсят щастие и покой!
Няма да намерят щастие и
покой
!
Няма да бъдат щастливи! Защото щастието, утехата и покоя са достояние само на тези, които познават радостта — да даваш! П л а м е н La egoistaj gojadoj similas al sala maro: la homoj trinkas, sed restas ciam soifantaj. Nur la ameca sindonemo povas malsoifigi Ja homan animon! Братя човеци - събудете се!
към текста >>
Защото щастието, утехата и
покоя
са достояние само на тези, които познават радостта — да даваш!
Истина ти казвам: — ако ти така даваш, то още същия момент получаваш хилядократно своята заплата, която е еднакво реална и трайна и на този и на онзи свят! Хората пият горчиво-солените води от морето на егоистичния живот — и искат да бъдат щастливи! Те искат само да вземат, а търсят щастие и покой! Няма да намерят щастие и покой! Няма да бъдат щастливи!
Защото щастието, утехата и
покоя
са достояние само на тези, които познават радостта — да даваш!
П л а м е н La egoistaj gojadoj similas al sala maro: la homoj trinkas, sed restas ciam soifantaj. Nur la ameca sindonemo povas malsoifigi Ja homan animon! Братя човеци - събудете се! С късогледи, сънливи очи вие вървяхте до сега в живота. Вие виждахте само вашата болка и вашето нещастие.
към текста >>
Опитни мореплаватели са минавали по него и те го познават И когато вълните ни подхвърлят като орехова черупка, когато слабата ни лодка пращи до счупване, когато се знаем че сме сами, без надежда да видим някога
покой
, те ни казват: „все пак, има пристанище, има
покой
и радост!
Нима в това море няма пристанище? “ В тия минути, ти отпущаш греблата, оборваш глава на длани и плачеш. А после пак — вдигаш глава и почваш да гребеш — макар и без надежда за пристанище. Аз зная, че това е така, защото съм го преживял! Пътят, по който ти вървиш, е вървян и преди нас с тебе.
Опитни мореплаватели са минавали по него и те го познават И когато вълните ни подхвърлят като орехова черупка, когато слабата ни лодка пращи до счупване, когато се знаем че сме сами, без надежда да видим някога
покой
, те ни казват: „все пак, има пристанище, има
покой
и радост!
“ Те няма да гребат вместо нас — не — усилията ще си бъдат мои и твои. Те само ни казват: „Смело напред! Има пристанище! Гребете! “ Ти не вярваш?
към текста >>
Душата не познава по-хубаво от това: да достигне до неговото дъно и да се любува на неговото
спокойствие
.
Аз също не вярвах. Само сърцето ми пееше и ми се чинеше, че е почнало да се съмва. В палат или в колиба, беден или богат, в коприна или в дрипи, — еднакво страдащ мой брат, чуй ме и — пак не ми вярвай: има пристанище! Стеф. В дъното. Живот, като водата: тече!
Душата не познава по-хубаво от това: да достигне до неговото дъно и да се любува на неговото
спокойствие
.
Вълни — идат, заливат, минават. Там е спокойно, радостно, светло, уютно. Животът в своята ядка е такава радост, светлина. Кракът на времето се пързаля по неговата повърхност като по лед. Тактът на неговия ход е друг.
към текста >>
Там е
спокойно
, радостно, светло, уютно.
В палат или в колиба, беден или богат, в коприна или в дрипи, — еднакво страдащ мой брат, чуй ме и — пак не ми вярвай: има пристанище! Стеф. В дъното. Живот, като водата: тече! Душата не познава по-хубаво от това: да достигне до неговото дъно и да се любува на неговото спокойствие. Вълни — идат, заливат, минават.
Там е
спокойно
, радостно, светло, уютно.
Животът в своята ядка е такава радост, светлина. Кракът на времето се пързаля по неговата повърхност като по лед. Тактът на неговия ход е друг. Дните и годините в него имат друга мярка. Душата се потапя в неговите глъбини, чувства широта и нежното галене на неговото скрито дихание.
към текста >>
В неговото дъно е
спокойно
, тихо, радостно.
Някога над нея плисне сияние, обкръжи всичко и го залее с мека, сребриста светлина. Всичко е тогава любов, светлина и радост. И няма скръб, няма противоречия. Така сребриста мъглица, окъпана от лъча на сутринното слънце застила земята и прави далечното — близко и близкото — далечно. Живот — вода — тече.
В неговото дъно е
спокойно
, тихо, радостно.
И нека повърхността се вълнува, нека се смее при слънце и кипи при бури. На дъното е тихо, спокойно и радостно. * En la profundajo de la vivo estas sencesa Paco kaj Gojo. Oriono. Щастието. Напразно те търсих, мое Щастие, по отъпканите пътеки на моите връстници и другари!
към текста >>
На дъното е тихо,
спокойно
и радостно.
И няма скръб, няма противоречия. Така сребриста мъглица, окъпана от лъча на сутринното слънце застила земята и прави далечното — близко и близкото — далечно. Живот — вода — тече. В неговото дъно е спокойно, тихо, радостно. И нека повърхността се вълнува, нека се смее при слънце и кипи при бури.
На дъното е тихо,
спокойно
и радостно.
* En la profundajo de la vivo estas sencesa Paco kaj Gojo. Oriono. Щастието. Напразно те търсих, мое Щастие, по отъпканите пътеки на моите връстници и другари! Горчива беше всяка глътка от чашата на удоволствията, — колкото и силно да упойваше тя и ума и бушуващото, настръхнало сърце! Чувствата се зашеметяваха, мисълта се обвиваше в мъгла, а при все това ... нещо дълбоко в душата напразно произнасяше твоето име, като удавник, който призовава своята майка; то се бореше за въздух, който все му не достигаше.
към текста >>
19.
Година 2 (15 януари 1930 – 10 декември 1930), брой 15
 
Година 2 (1930) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Нека бъдем смели,
спокойни
и радостни!
Този брой е посветен на братското движение Оомото, чиято светлина иде към нас от Далечния Изток и на което ние изпращаме нашите сърдечни братски привети! (Някои от текстовете във вестника са публикувани и на есперанто. Желаещите да ги прочетат на този език, могат да ползват PDF-а) Съдържание: Оомото и Бялото Братство Кратка история и същност на движението Оомото Разкази из Духовния свят (Онисабро Дегучи) Из Беседите Книжнина Оомото и Бялото Братство Коренното преобразуване на света върху основите на Божествените Любов, Мъдрост и Истина, изграждането на Царството Божие на земята, се започва едновременно от всичките нейни краища. Това, което Бялото Братство и други сили на доброто вършат в България за неговото възтържествуваме, същото нещо е подето и във всички страни, и народи на земята от подобни, братски нам движения. Една от най-големите творчески сили, които работят за умиротворението и обединението на човечеството и за изграждането на Царството Божие на земята, това е японското духовно движение Оомото, чийто мощен глас звучи вече над цялата земя.
Нека бъдем смели,
спокойни
и радостни!
Нека вярваме непоколебимо в осъществяването на нашите свещени идеали! Нека всеки момент помним, че в ожесточената борба между доброто и злото първото неминуемо ще победи. Че Божието дело е непобедимо и ще възтържествува въпреки всичко над силите на злото! Ние не сме сами! Ние не сме купчина хора, напразно бленуващи по неосъществими идеали!
към текста >>
Нека бъдем смели,
спокойни
и радостни!
Tе идват с радостни възгласи и в техните светнали лица се чете ясно пророчеството, че не е далече деня, когато земята отново ще бъде превърната в рай! Оомото и Бялото Братство са два стъбла, имащи един и същ корен. Те са от Бога предопределени да работят рамо до рамо за възстановяването на Неговото Царство. Те вече си подадоха ръка и вървят заедно към достигане на общата цел! Ние не сме сами!
Нека бъдем смели,
спокойни
и радостни!
Нека вярваме непоколебимо и ... Нека работим! ... Кратка история и същност на движението Оомото Началото на движението Оомото датира от 1892 г., когато една бедна, но същевременно благородна и силно верующа 57 годишна жена, на име Нао Дегучи, внезапно се е почувствала в състояние на „камигакари“, което на български ще рече че тя е станала проводник на висши духовни сили, станала е инструмент, чрез който изявява Божията воля на хората. Според поясненията, които са последвали, духът който се е изявявал чрез Нао Дегучи е бил Великият Дух на нашата планета земята, ръководещ от край време нейните съдбини. Около 50 мили северно от милионния град Киото се намира малкото градче Айабе, в което е живяла Нао Дегучи и което е люлката на движението Оомото. Тук, през януари 1892 г., след няколко странни проявления, които са много зачудили както околните, така и самата Нао Дегучи, последната, по заповед на Духа, който се проявявал чрез нея, взима перото и започва да пише автоматически, без самата тя да е можела даже да прочете писаното, защото е била съвсем неграмотна — не е знаела нито да пише, нито да чете.
към текста >>
III, С болка в душата си констатираме, че във Видинския край става нещо лошо, нещо
обезпокояващо
, което на всяка цена трябва да се избегне.
Когато дойде до изпълнение волята Божия, ние ще работим, няма да отстъпваме нито на косъм. Никога до сега учениците на Божественото учение не са отстъпвали от своя път. Те са били подлагани на мъчения, на изгаряне, на страдания, но всякога са отивали с радост. КНИЖНИНА Получиха се в редакцията: Видински вестник на вестниците, бр. 3, г.
III, С болка в душата си констатираме, че във Видинския край става нещо лошо, нещо
обезпокояващо
, което на всяка цена трябва да се избегне.
За това ясно свидетелства получения брой от „Видин. вестник", както и неотдавна получения от нас брой на в. „Дунавсни куриер", излизащ в Лом. Не, братя! Така не може, така не бива!
към текста >>
20.
Година 2 (15 януари 1930 – 10 декември 1930), брой 26
 
Година 2 (1930) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Той би могъл да му рече: не ме
безпокой
... Казвам ви, че даже ако не стане да му даде защото му е приятел, то поради неговата настойчивост ще стане и ще му даде колкото му трябва.
А когато се молите не говорете излишни думи, както правят езичниците защото те мислят, че в многословието си ще бъдат послушани (Мат. 6:6-7;) „Ако вий не простите на человеците техните провинения спрямо вас, то и Отец ваш няма да прости вашите грехове (Мат. 6: 15;) Ис. Христос настоява да бъдем настойчиви в молитвите си и да не преставаме да се молим докато не постигнем желания резултат. В подкрепа на тази своя мисъл Той е превел две притчи: 1) „Ако някой от вас има приятел и отиде при него посред нощ и му рече: приятелю, дай ми на заем три хляба, понеже един мой приятел дойде у дома от път и нямам какво да сложа пред него.
Той би могъл да му рече: не ме
безпокой
... Казвам ви, че даже ако не стане да му даде защото му е приятел, то поради неговата настойчивост ще стане и ще му даде колкото му трябва.
И аз ви казвам: искайте и ще ви се даде; търсете и ще намерите; хлопайте и ще ви се отвори. И кой е онзи баща между вас, който ако му поиска син му хляб, ще му даде камък? Колко по вече небесния Отец ... (Лука 11: 5-13;) 2) „В някой си град имаше един съдия, който от Бога се небоеше и човека не зачиташе. В същият град имаше и една вдовица, която дохождаше при него и му казваше: отдай ми правото спрямо противника ми. Но той за няколко време не искаше.
към текста >>
Ников да покаже на всекиго широкоотворените обятия на Христа, който възгласява: „Дойдете при Мене всички що се трудите и сте обременени и аз ще ви
успокоя
“?
Защото прави са думите: „Знаем, че Бог не слуша грешници, но ако някой е благочестив и върши Божията воля, него слуша" (Йоан 9:13). Но защо тогава г. Ников препоръчва: болни, и намиращи се под гнета на други бременна, да отидат при нашите попове да се молят за тях, та Господ да снеме от плещите им бремето им? Сигурен ли е той, че ще им се помогне? Не беше ли по-добре г.
Ников да покаже на всекиго широкоотворените обятия на Христа, който възгласява: „Дойдете при Мене всички що се трудите и сте обременени и аз ще ви
успокоя
“?
Когато сме гладни попа ли яде зарад нас? Време е вече всеки лично да познае Господа и да му служи с радост, да изпълнява волята Му. И за такива Христос е казал: „Търсете преди всичко Царството Божие и неговата правда и всичко друго (здраве, пари, приятели, просвета, дарби и пр. и пр.) ще ви се даде“. Но на такива ще се даде всичко това, а не на всички бръщолевещи Божието име, защото Христос е казал: „Не всички, които викат: „Господи, Господи,“ ще влязат в царството на Отца ми, а само ония, които вършат Неговата воля“.
към текста >>
21.
Година 3 (10 януари 1931 – 15 ноември 1931), брой 30
 
Година 3 (1931) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Следователно, крадците купували тия билети, и били напълно
спокойни
, понеже с това греховете им били прощавани.
Навярно през целия си живот, до гроба, тя ще мисли, че пази част от „честния кръст". Моя познат ме запито, дали неговата постъпка е лоша И аз му казах: „Щом се е намерил толкова глупав човек, че да настоява непременно да ти даде пари, ти не си крив, че си ги взел." Тази комедия постоянно се повтаря от хиляда и триста години насам не само в Палестина, но и в целия свят. Подобно нещо се е случило и в Рим. Когато римският папа поискал да построи грамадна църква, за каквато нямал средства, той изпратил много пратеници из цяла Европа да събират пари. На тези, които давали парите, пратениците давали билети, с които били опрощавани греховете им, каквито и да били те.
Следователно, крадците купували тия билети, и били напълно
спокойни
, понеже с това греховете им били прощавани.
И още на другия ден те започвали да крадат без да се безпокоят, защото възнамерявали пак да си купят билети след няколко време. Обаче това време е вече минало. Днес хората по-добре виждат истината и затова малко по-малко започнаха да напускат църквите и да търсят истината, да търсят този добър и силен човек, който ще им покаже пътя към спасението. За съжаление, те още не са намерили такъв човек, ако обаче той не се яви, света ще трябва да загине. Бялото Братство и Оомото От няколко години, в европейските страни почнаха да се явяват силни хора, с нови идеи.
към текста >>
И още на другия ден те започвали да крадат без да се
безпокоят
, защото възнамерявали пак да си купят билети след няколко време.
Моя познат ме запито, дали неговата постъпка е лоша И аз му казах: „Щом се е намерил толкова глупав човек, че да настоява непременно да ти даде пари, ти не си крив, че си ги взел." Тази комедия постоянно се повтаря от хиляда и триста години насам не само в Палестина, но и в целия свят. Подобно нещо се е случило и в Рим. Когато римският папа поискал да построи грамадна църква, за каквато нямал средства, той изпратил много пратеници из цяла Европа да събират пари. На тези, които давали парите, пратениците давали билети, с които били опрощавани греховете им, каквито и да били те. Следователно, крадците купували тия билети, и били напълно спокойни, понеже с това греховете им били прощавани.
И още на другия ден те започвали да крадат без да се
безпокоят
, защото възнамерявали пак да си купят билети след няколко време.
Обаче това време е вече минало. Днес хората по-добре виждат истината и затова малко по-малко започнаха да напускат църквите и да търсят истината, да търсят този добър и силен човек, който ще им покаже пътя към спасението. За съжаление, те още не са намерили такъв човек, ако обаче той не се яви, света ще трябва да загине. Бялото Братство и Оомото От няколко години, в европейските страни почнаха да се явяват силни хора, с нови идеи. Около тях се образуваха групи от последователи, обаче дейността им е спъвана от свещениците, които все още имат силата на страната си.
към текста >>
22.
Година 3 (10 януари 1931 – 15 ноември 1931), брой 34
 
Година 3 (1931) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Проблемите на живота с извънредно трудни,
неспокойствието
е смущаващо, скръбта съвсем безнадеждна.
Адрес: Сава Калименов, Севлиево Съдържание: Изходният път (The Temple of The People, Halcyon, California Нуждата от прераждане (Мах Heindel) - Из „Rosicrucian Magazine“ Аз ви призовавам! (Учителя И.) - Из „The Temple Artisan" Към учителя! (Т.Ч.) Обикнете живота! (Кришнамурти.) Апел на Международна женска лига за мир и свобода, българска секция 650,000,000,000 (Из „Софийски Търг. в-к".) Вести Книжнина Изходният път Цялото човечество, както и всяка отделна единица от него, се намират в една бездна на кипящо недоволство, неосъществени амбиции, дълбока сърдечна мъка и безнадеждно отчаяние.
Проблемите на живота с извънредно трудни,
неспокойствието
е смущаващо, скръбта съвсем безнадеждна.
Колкото и да се стараем да се привържем към последните теории на науката и религията, за да се подкрепим и облекчим в часовете на дълбока скръб и смущение, нашите мисли неотменно бягат назад към някоя фаза от нашите стари схващания за личен Бог или Огец, първо поради нашата страшна нужда от една ръководеща ръка в лабиринтите, в които се намираме, поради съзнанието за нашата слабост и погрешимост и, следователно, поради нашата привидна нужда от лично ръководство. Конфликтът между нашите по-стари и по-нови вярвания твърде често докарва човека до пълно безверие, или до възприемане на някакви предполагаемо-научни тълкувания на тайната на живота. Той не вижда друг изход, не вижда пътя за помирение на видимите противоречия. Но с пълно смирение ние ви казваме: има изходен път! Вечността никога не е останала без свидетели.
към текста >>
Аз искам да ви доведа до разбирането на Истината, макар че вам би ви било много по-приятно, ако аз повтарях това, което сте слушали вече стотици пъти, вий бихте предпочитали да ви преспивам и
успокоявам
, а не да будя във вас желанието да разбиете всичко и да намерите живота.
Ако обичате живота, вий ще въстанете срещу скръбта, съмнението и всяко ограничение, за да го победите и разкъсате оковите, наложени на вашия живот. За да намерите Истината, трябва да се откажете от поклонението на образи и да възлюбите живота. Само тогава можете да придобиете безсмъртие. Който наистина обича живота и го вижда в очите на ближния, той е свободен от страха пред смъртта. Обичайте живота и бъдете лоялни към него, а не към отделните лица; покланянето пред личности не води към Истината, Тя не е ничия собственост, не се съдържа в никоя религия, тя не може да се намери нито в мрачните светилища на храмовете, нито в ярко осветените зали на разни организации; тя не може да се прочете в книгите или пък да се открие в обредите.
Аз искам да ви доведа до разбирането на Истината, макар че вам би ви било много по-приятно, ако аз повтарях това, което сте слушали вече стотици пъти, вий бихте предпочитали да ви преспивам и
успокоявам
, а не да будя във вас желанието да разбиете всичко и да намерите живота.
Ако вий искате да разберете причината за красотата на света, не се подавайте на илюзиите на многообразните проявления на живота; търсете Истината, която сама е Живот, а това е възможно само при пламенна любов към живота. Кришнамурти. МЕЖДУНАРОДНА ЖЕНСКА ЛИГА ЗА МИР И СВОБОДА Българска секция АПЕЛ Изследванията на учените и техниците от цял свят показват, че модерните методи на войната правят илюзорна народната защита и закрилата на гражданското население; Че една нова война ще има за последствие унищожението на голяма част от гражданското население чрез огън, отрова и микроби; Че от сега нататък всички народи са в опасност! Знаете ли какво ще значи една нова война с тия средства на разрушение, които науката усъвършенства всекидневно? Знаете ли, че от сега нататък войната не ще бъде полезна за никого, защото най-напред ще бъдат нападани не само центровете с военни обекти, муниции и прехрана, но и грамадните индустриални предприятия, които ще разорят и ръководителите на индустрията? Знаете ли, че бомбардировки с аероплани могат да разрушат едновременно градове като Лондон, Ню-Йорк, Париж, Берлин?
към текста >>
23.
Година 4 (1 декември 1931 – 15 юли 1932), брой 48
 
Година 4 (1931 - 1932) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
А голяма част от нощта, предназначена за
спокойствие
и почивка на тялото, те прекарват в будно състояние, в различни забавления и удоволствия, които изсмукват последните им жизнени сили.
н., забравени или станали почти неизпълними за хората на днешната израждаща се култура. Веднъж обърнал се към естествения живот. гласът на природата заговорва и започва да звучи все по-ясно и по-ясно в него и да го ръководи в пътя на живота. Напр. колко противоестествено и нехигиенично е късното ставане, станало втора природа на хората на модерния градски живот! Най-хубавото, най-приятното време на деня — утрото — когато има най добри условия за умствена и духовна дейност, е прекарвано от модерните културни хора на леглото, в сън.
А голяма част от нощта, предназначена за
спокойствие
и почивка на тялото, те прекарват в будно състояние, в различни забавления и удоволствия, които изсмукват последните им жизнени сили.
А едно от най-важните правила на природата, може би най-важното нейно правило, е това, че всяко нещо трябва да става на своето време. „Яж на време, спи на врене, и работи не време“, е златото правило за разумен живот, дадено от Учителя на Бялото Братство в България. Грамадно е значението на ранното ставане. Това може де знае само този, който е изпитал върху себе си неговото благотворно влияние. „Който рано става, нему и Бог помага“, — казва нашата народна мъдрост.
към текста >>
Нужно бе във Франция да надвие умереното миролюбиво течение, за да се направят сериозни отстъпки на Германия и де се дойде по такъв начин до искреност и
спокойствие
в отношенията между Германия и Франция.
ще имат голямо значение, както за Франция така и за целия свят. Обратно на това, което стана в Германия и особено в Прусия, гдето спечелиха хитлеристите, във Франция добиха надмощие умерените леви партии, които са за мира и не са така непримирими, както десните партии, по въпросите за репарациите, мирните договори и отношенията с победените страни. Във Франция, най-милитаристичната страна на континента днес, течението за мир и разбирателство направи една стъпка напред. Така и трябваше да бъде. Германските националисти се засилиха извънредно много поради тежкото положение на Германия, причинено от репарации и мирни договори.
Нужно бе във Франция да надвие умереното миролюбиво течение, за да се направят сериозни отстъпки на Германия и де се дойде по такъв начин до искреност и
спокойствие
в отношенията между Германия и Франция.
Ако Франция направи нужните отстъпки, германските шовинисти ще изгубят почвата под краката си, опасността да заемат властта ще изчезне, а с това ще бъде гарантирано и спокойствието на Франция. Сигурността на Франция, както и на другите страни победители ще дойде чрез отстъпки и жертви, а не чрез все по-голямо и по-голямо въоръжение. Дано това се разбере там гдето трябва. Във връзка с промяната в съотношението на партийните сили, след изборите за министър-председател на Франция се сочи шефа на радикал-социалистите. — Едуард Ерно, който е идеолог на мирното разбирателство между народите, голям противник на войната и ентусиазиран привърженик на идеята за Европейски Съединени Щати.
към текста >>
Ако Франция направи нужните отстъпки, германските шовинисти ще изгубят почвата под краката си, опасността да заемат властта ще изчезне, а с това ще бъде гарантирано и
спокойствието
на Франция.
Обратно на това, което стана в Германия и особено в Прусия, гдето спечелиха хитлеристите, във Франция добиха надмощие умерените леви партии, които са за мира и не са така непримирими, както десните партии, по въпросите за репарациите, мирните договори и отношенията с победените страни. Във Франция, най-милитаристичната страна на континента днес, течението за мир и разбирателство направи една стъпка напред. Така и трябваше да бъде. Германските националисти се засилиха извънредно много поради тежкото положение на Германия, причинено от репарации и мирни договори. Нужно бе във Франция да надвие умереното миролюбиво течение, за да се направят сериозни отстъпки на Германия и де се дойде по такъв начин до искреност и спокойствие в отношенията между Германия и Франция.
Ако Франция направи нужните отстъпки, германските шовинисти ще изгубят почвата под краката си, опасността да заемат властта ще изчезне, а с това ще бъде гарантирано и
спокойствието
на Франция.
Сигурността на Франция, както и на другите страни победители ще дойде чрез отстъпки и жертви, а не чрез все по-голямо и по-голямо въоръжение. Дано това се разбере там гдето трябва. Във връзка с промяната в съотношението на партийните сили, след изборите за министър-председател на Франция се сочи шефа на радикал-социалистите. — Едуард Ерно, който е идеолог на мирното разбирателство между народите, голям противник на войната и ентусиазиран привърженик на идеята за Европейски Съединени Щати. Ние се надяваме, че с неговото заставане на чело на френската политика, Франция и цяла Европа отиват към добро.
към текста >>
Оправени и объркани (писмо) Знаеш ли, драги брат, че моите близки сериозно се
безпокоят
за мен?
Друго е съществото което люби във вас, а вие само усещате любовта която действа във вас. Трябва да се научите да се освобождавате, да не се вплитате в тези движения на доброто и злота Сега ви пожелавам да преминете от смърт в живот, от омразата към любовта, от глупостта към знанието от робството към свободата. Това е смисъла на живота. Из беседата, държана от Учителя на 3 януари 1932 год. в София.
Оправени и объркани (писмо) Знаеш ли, драги брат, че моите близки сериозно се
безпокоят
за мен?
И има защо. Чета беседите на Дънов и съм склонен да ги харесвам. Ето кое ги тревожи. Това четене, според моите приятели. е голяма опасност за мен: мога да се „объркам" и отклоня от нормалният път по който се движи мнозинството днес.
към текста >>
И мъка потисна сърцето ми при мисълта, че тия мои приятели хич не се
безпокоял
, при факта, че толкова много, млади добри и умни хора се увличат, в изучване военното изкуство, изкуството да се убиват хора, да се унищожава човешки живот, което е така страшно и очевидно гибелно, а се
безпокоят
за мен, че мога да се увлека в това учение, което напътва и ръководи само към любов и взаимопомощ, че мога да се заблудя в една наука, която учи как да живее човек, как да живее човечеството, за да има истинско щастие, за да има пълна свобода в живота.
Чета беседите на Дънов и съм склонен да ги харесвам. Ето кое ги тревожи. Това четене, според моите приятели. е голяма опасност за мен: мога да се „объркам" и отклоня от нормалният път по който се движи мнозинството днес. Получавам вече от тук от там подмятания и предупреждения, че, четейки безкритично, голяма е опасността — да се увлека и заблудя … Аз не се сърдя, драги брат, не, но съжалявам, че тъй криви разбирания имаме, че такова невежество дари и днес, когато се гордеем с културен напредък, с наука и изкуство.
И мъка потисна сърцето ми при мисълта, че тия мои приятели хич не се
безпокоял
, при факта, че толкова много, млади добри и умни хора се увличат, в изучване военното изкуство, изкуството да се убиват хора, да се унищожава човешки живот, което е така страшно и очевидно гибелно, а се
безпокоят
за мен, че мога да се увлека в това учение, което напътва и ръководи само към любов и взаимопомощ, че мога да се заблудя в една наука, която учи как да живее човек, как да живее човечеството, за да има истинско щастие, за да има пълна свобода в живота.
Това ме мъчи. Но какво значи, да бъде човек оправен и после да се обърка? Според моите близки, да бъде човек оправен, това значи той да живее тъй, както живее мнозинството: а да се опознае с идеите на Дънов (които не са нищо друго, освен идеите на Христа — обновени) и да се стреми да приложи нещо от тях в живота, т. е. да се стреми да направи себе си от лош по-добър и да живее по-добре, по-разумно — това значи той да се заблуди, да се обърка. С други думи.
към текста >>
24.
Година 5 (15 септември 1932 – 15 август 1933), брой 62
 
Година 5 (1932 - 1933) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
И каква гавра, каква ирония към съдбата на онеправдалите от живота, не от живота, а от организираното общество, което в своята сантиментална хуманност отива до там, че създава дружества за защита на животните, като изключва, обаче, от обсега на хуманитарните си грижи словесните създания, които са надарени с ум и съзнание, за да изпитват грозната трагедия на живота и
спокойно
ги оставя да падат под ударите на този живот.
— Естествено, този на удоволствията, на лекия, разпуснатия живот. И тя го следва. Това е факт. Следва го, защото го следват и лекари, и учители, и свещеници, и бащи, и майки, и всички, които дават пример. От една страна повик, и стремеж за максимум удоволствия, за лек живот без труд, от друга страна — вик, молба и стон за работа, за хляб, за минимални условия за физическо съществуване, на които всеки родил се на земята всред културно общество, има неотемлимо право.
И каква гавра, каква ирония към съдбата на онеправдалите от живота, не от живота, а от организираното общество, което в своята сантиментална хуманност отива до там, че създава дружества за защита на животните, като изключва, обаче, от обсега на хуманитарните си грижи словесните създания, които са надарени с ум и съзнание, за да изпитват грозната трагедия на живота и
спокойно
ги оставя да падат под ударите на този живот.
Епидемия от убийства и самоубийства, които никому не правят впечатление. Убийства при дребен спор, убийства за 100 — 200 лева, за педя земя и най сетне чудноватите убийства по „идейни“ подбуди. Самоубийства от глад, от пресищане от живота, от честолюбие, от изгубване смисъла на живота и какви ли не още. А това ще каже излизане из релсите на съзнателния живот, изгубване разумната мярка за позволено и непозволено. Това ще каже обезценяване на най-ценното благо, на което не ние сме господари — живота.
към текста >>
Слънцето, чистия въздух, широките, безгранични простори, волността и
спокойствието
, тишината и мира,
успокояващата
всяка земна болка прегръдка на природата - колко струва всичко това?
Това е цяла една наука, която, в своите подробности, ще бъде изучавана, едновременно теоретически и практически, в самия процес на новия живот в братската задруга. Това е същевременно едно изкуство, висше изкуство, съответстващо на хармонията в музиката, чиято цел ще бъде хармонията в живота - превръщането на самия живот в музика, в музикална хармония. Задачите на тая статия са ограничени, затова ние няма да се занимаваме подробно с тоя въпрос, който иска специално разглеждане, а ще се задоволим да хвърлим един малък поглед към конкретните възможности и пътищата, по които ще трябва да се създаде и развие първата трудова братска задруга, чиято задача е да стане едно огнище за разпространение идеите на новия живот, да даде пример за реализирането на този живот, да отвори, да проправи пътя към новото, за да се улеснят с това усилията на всички, които след това ще тръгнат по него. Първата Трудова Братска задруга трябва да бъде разположена непременно и на всяка цена всред природата. И не само тя, но и всяка друга братска задруга, ако иска да си създаде и да запази завинаги непосредствена връзка с мощните, творчески космични сили, условие за естествен, здрав и щастлив живот, трябва да бъде разположена непосредствено всред природата.
Слънцето, чистия въздух, широките, безгранични простори, волността и
спокойствието
, тишината и мира,
успокояващата
всяка земна болка прегръдка на природата - колко струва всичко това?
- То струва повече от всичко на света. То струва повече от всички земни богатства. И тия, които искат да създадат един наистина нов живот, трябва да направят всичко възможно, да дадат всички жертви, за да скъсат с изкуствения живот на човешките мравуняци, наречени градове, гдето всичко е тясно, свито, неестествено, извратено, гдето живота се задушава под куп ограничения и предразсъдъци, гдето самата душа на хората е станала малка, свита, подтисната, нищожна, смазана като че ли от каменните здания, гдето духът не може да разпери криле. Животът, човешкият живот трябва да се разлее, да се приобщи и свърже с природата, ако искаме той да влезе в пътя на правилното си развитие. Екскурзии, разходки и гимнастики не са достатъчни.
към текста >>
25.
Година 7 (22 септември 1934 – 12 юли 1935), брой 102
 
Година 7 (1934 - 1935) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Когато майката е
спокойна
,весела и жизнерадостна и кърми детето, то и детето отразява тия качества на бодрост и веселие, и съня му бива тих и спокоен.
бе относно грижите за детето преди неговото раждане. Това е само начало на възпитанието. Детето се ражда. То става вече по-самостоен индивид. Но влиянието на майката не е намаляло.
Когато майката е
спокойна
,весела и жизнерадостна и кърми детето, то и детето отразява тия качества на бодрост и веселие, и съня му бива тих и спокоен.
И обратно, когато майката е гневна, ядосана и пр. и кърми детето, то става плачливо и неспокойно, вследствие остри стомашни болки, причинени от отровеното мляко на гневната майка или кърмачка. Престъпление е спрямо утрешния ден, спрямо бъдещето на човечеството всяко дразнене и оскърбление на жената — майка, която вече носи плода в утробата си, защото, както вече казахме, всичко, което майката преживява, се вгражда както във формиращите се вече нервна, мозъчна и пр. системи, тъй и в неговата психика и детето безпомощно носи този недъг през цел живот. Много важно е за майката, както през бременния, тъй и след бременния период, как бива тя третирана от своя другар, дали като жена или вече само като майка и сестра.
към текста >>
и кърми детето, то става плачливо и
неспокойно
, вследствие остри стомашни болки, причинени от отровеното мляко на гневната майка или кърмачка.
Детето се ражда. То става вече по-самостоен индивид. Но влиянието на майката не е намаляло. Когато майката е спокойна,весела и жизнерадостна и кърми детето, то и детето отразява тия качества на бодрост и веселие, и съня му бива тих и спокоен. И обратно, когато майката е гневна, ядосана и пр.
и кърми детето, то става плачливо и
неспокойно
, вследствие остри стомашни болки, причинени от отровеното мляко на гневната майка или кърмачка.
Престъпление е спрямо утрешния ден, спрямо бъдещето на човечеството всяко дразнене и оскърбление на жената — майка, която вече носи плода в утробата си, защото, както вече казахме, всичко, което майката преживява, се вгражда както във формиращите се вече нервна, мозъчна и пр. системи, тъй и в неговата психика и детето безпомощно носи този недъг през цел живот. Много важно е за майката, както през бременния, тъй и след бременния период, как бива тя третирана от своя другар, дали като жена или вече само като майка и сестра. За правилното разрешение на горните въпроси ще допринесе много, както възпитанието на родителите, тъй и тяхната духовна култура. Докато физическото здраве на човека зависи преди всичко от храната, която яде, то духовното здраве зависи както от културата на майката, тъй също от съвкупността на положителните възможности, които обграждат, както майката, тъй и подрастващия индивид, неизключвайки и наследствеността.
към текста >>
Слепият ли трябва да ви води и
успокоява
или вие него?
— Защо плочите? Радвайте се че аз разбрах истината и видех Бога! ... Разбрах кому съм служил и кому трябва да служа! … В мен трепти сега друго сърце, препълнено с любов към вас, към всички. Не плачете!
Слепият ли трябва да ви води и
успокоява
или вие него?
— Но ти си без очи! … Как ще живеем сега, Коля! ... — Как живеят милиони човеци, без да са си осигурили кора хляб за утрешния ден, без стреха и топливо? Така ще живеем и ние. По-рано и аз не мислех за тях, бях сляп и глух за техните страдания, мислех ги за ненужни на земята и затова търсех огън и жупел за да ги изтребвам.
към текста >>
26.
Година 7 (22 септември 1934 – 12 юли 1935), брой 112
 
Година 7 (1934 - 1935) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
След малко моя мъж влезе в стаята, също тъй бледен, както го бях видела през време на съня си и, държейки лявата си ръка, обвита, ми каза: „Не се
безпокой
, няма нищо.
Сънувам, че съм излязла заедно с мъжа си. Той ме остави за един момент, като влезе в един пасаж, за да разговаря с някого, а аз останах вън да го чакам. След малко го видях да излиза цял пребледнял като държеше лявата си ръка подпряна на гърдите си. Разтревожена, аз го запитах, какво се е случило, и той ми отговори: „Не се плаши, няма нищо. Излизайки от пасажа, някой стреля, навярно случайно, върху ми, но само леко засегна ръката ми.“ Аз се събудих веднага, и обличайки се, разказвах съня си на слугинята, когато един силен удар на къщния звънец ме накара да потреперя.
След малко моя мъж влезе в стаята, също тъй бледен, както го бях видела през време на съня си и, държейки лявата си ръка, обвита, ми каза: „Не се
безпокой
, няма нищо.
Отивайки към кантората заедно с един приятел, някой стреля върху мен, но куршумът направи само една малка рана на дланта ми.“ г-жа Кранскофт ДУХОВНИТЕ ДВИЖЕНИЯ В АНГЛИЯ Да се представи на хората от други страни ясно и картинно Спиритуалистическото движение в Англия е твърде мъчна работа. Най-много за това пречи различието на идеите между различните школи на самите спиритуалисти. Например, те даже не са съгласни за значението на термина спиритуализъм. Някой го наричат култ, други — религия, трети — наука, философия и пр. С тая липса на единство даже може да се обясни живостта, бодростта на духовното движение, понеже постоянните спорове събуждат интерес.
към текста >>
Разбира се, че и в Англия, където на всеки е позволено свободно да изкаже своето мнение, с условие, той с това да не притеснява своя ближен нито да не нарушава общото
спокойствие
и мир, ние срещаме остри нападки от страна на най-строгите католици и другите черкви.
Ний трябва да ги изучаваме и употребяваме за да констатираме моралното, етичното и духовното взаимно отношение на душите. Философията на спиритуализма засяга живота във всичките негови прояви, но неговата четка винаги рисува върху фона на по-свободен, на по-съществен живот след физическия такъв. Относно поведението на спиритуалистите към черквите също се намират най-различни мнения. Една школа съвсем се оттегля от черквите и се старае да основе спиритуалистичен молитвен дом с техни ръководители, обреди и пр. Друга школа повече или по-малко редовно присъства на божествените служби в католическите черкви или в протестантските, според това, което индивида предпочита, като към това прибавя своя спиритуализъм у дома си.
Разбира се, че и в Англия, където на всеки е позволено свободно да изкаже своето мнение, с условие, той с това да не притеснява своя ближен нито да не нарушава общото
спокойствие
и мир, ние срещаме остри нападки от страна на най-строгите католици и другите черкви.
В по-предишните години, почти всички черковници презираха (даже и преследваха) спиритуалистите, постоянно повтаряйки най-абсурдни клевети против нашите смели и смирени пионери. Христос в негово време бе приет по същия начин. Това е старо явление — постоянното противене против новото, което съвсем не се акордира с предразсъдъците. Съществената разлика между черковниците и спиритуалистите е тая че първите имат вяра в задгробния живот, според старата традиция, като вярват че човек няма право да има отношение с тия, които са напуснали земята. Докато ние се основаваме на научни доказателства и сегашни опити.
към текста >>
В последните години нашия прогрес е по-бърз и по
необезпокояван
.
Това е старо явление — постоянното противене против новото, което съвсем не се акордира с предразсъдъците. Съществената разлика между черковниците и спиритуалистите е тая че първите имат вяра в задгробния живот, според старата традиция, като вярват че човек няма право да има отношение с тия, които са напуснали земята. Докато ние се основаваме на научни доказателства и сегашни опити. Те вярват че само поповете и презвитерите имат право да съобщават Божията воля; докато ние вярваме че духовните мисионери са по-компетентни, понеже те са по-близо до Извора на знанието. Ние съвсем не пречим на работата на черквата, ние само се стремим да й при-дадем нещо важно — да употреби доказателствата на своето собствено учение.
В последните години нашия прогрес е по-бърз и по
необезпокояван
.
Много черковници вече приеха спиритуализма и даже доста голямо число свещеници се намират в нашите кръжоци, като не чувстват никаква неловкост относно своята черква. Освен това, от много катедри се проповядва нашето учение, без това да се предписва на спиритуализма. Точни статистични данни не могат да се дадат, но с право някои претендират, че числото на спиритуалистите е по-голямо отколкото членовете на организираната черква в страната. Интереса към психичните работи днес не е вече национален, но със световна тенденция. Той се намира под различни форми в много страни.
към текста >>
27.
Година 7 (22 септември 1934 – 12 юли 1935), брой 114
 
Година 7 (1934 - 1935) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Защото иначе нейният глас ще попречи на нашите користни сметки; ще осуети нашите егоистични планове; ще наруши нашето
спокойствие
и самоувереност, когато вършим злото. О!
В тоя свят на стръвна гонитба и остра жажда за груби наслаждения, за материални богатства, за сила, власт и външен блясък, в тоя свят на безумна, жестока борба на всички против всички, кой ще остави душата свободно да се проявява? О! Нека тя мълчи. Нека тя потъне в мрак. Нека тя бъде скована завинаги.
Защото иначе нейният глас ще попречи на нашите користни сметки; ще осуети нашите егоистични планове; ще наруши нашето
спокойствие
и самоувереност, когато вършим злото. О!
Нека тя мълчи! … Ние не искаме да чувстваме в себе си раздвоение, вървейки по пътя, по който стремително сме тръгнали. (А той ни води главоломно към бездната!) * * * Но нека обърнем и следната страница. Човешката душа се пробужда I Пролет, пролет идва за човешката душа. Идва светлина, идва топлина, идва освобождение.
към текста >>
Тук е място на
спокойствие
и почивка, и колкото по бурен е бил преживения земен живот, толкова по-сладостна ще бъде последвалата го почивка.
— Тази, с която ти ми даде Да пия вода от потока сега: Тази кора хляб е моето тяло, разчупено за тебе, Тази вода — кръвта, която на кръста пролях! Светото Причастие наистина седи в това, което разделяме с нуждите на другите; Не това, което даваме, но това, което раздкляме — Защото даденото без даващия е нищо; Който дава себе си заедно със своята милостиня храни трима — Себе си, своя гладуващ брат и Мене“. Първото небе е място на радост без най-малка следа на огорчение. Духът е свободен от въздействията на материалните, земните условия и усвоява всичко добро, съдържащо се в миналия живот, като го преживява изново. Тук всички благородни цели, към които човек се е стремил, се осъществяват напълно.
Тук е място на
спокойствие
и почивка, и колкото по бурен е бил преживения земен живот, толкова по-сладостна ще бъде последвалата го почивка.
Болест, мъка и скръб са непознати тук. Това е Слънчевата страна на Духовидците. Тука мислите на преданите християни са изградили Новия Йерусалим. Прекрасни жилища, цветя и т. н. са наследието на тези, които се стремят към тях; те просто ги изграждат с мислите си от най-фината астрална материя.
към текста >>
Постепенно стомаха се му поправя, кръвта пречиства, здравето подобрява, мисълта усилва, волята уякчава, душата
успокоява
и доброто настроение се възобновява.
Човек с разстроено здраве и зъби започва да се храни по бавно и внимателно. Страданията и мъките го подтикват да поема въздух по-дълбоко и да мисли по здраво. Дълбокото дишане развива дробовете, пречиства кръвта и прояснява мисълта. Мислещият, страдащият човек търси и намира причините на стомашните разстройства, поправя разрушените си зъби., започва да подбира и сдъвква по-добре хранената си. Той разбира, че човек не живее за да яде, а яде за да живее.
Постепенно стомаха се му поправя, кръвта пречиства, здравето подобрява, мисълта усилва, волята уякчава, душата
успокоява
и доброто настроение се възобновява.
Човек, минал през страдания, започва да търси, да съзнава и да се подчинява, на един по виеш ред, закон. Но освен тия разстройства вътре в нас, явяват се и такива вън от нас. Хората не винаги ще ни разберат и оценят лесно. Често ще ни хулят и клеветят несправедливо, а може би ще поискат да опитат вярата, любовта и търпението ни. Ако не проявим малодушие, ако притежаваме достатъчно героизъм и мъжество да устоим, ние вече придобиваме онова, което се казва присъствие на Духа.
към текста >>
„Елате при мене всички обременени и утекчени и аз ще ви
успокоя
“, казва Христос в своята блага вест.
То е скъпоценен бисер, когото който намери, продава всичко що има, за да го придобие. То е подобно още на малка семка, която като посееш, става голямо дърво, под което се подслонят птиците небесни. Доброто настроение е подобно още на планински извор чист, що служи за отдих и прохлада на пътниците изморени и жадни. Често са необходими големи, свръхчовешки усилия за да пребъдваме в доброто настроение. Но всеки познал себе си, своето безсилие, търси чрез молитвата и намира подкрепата и покровителството на по-напреднали братя, на светлите духове, на Христа.
„Елате при мене всички обременени и утекчени и аз ще ви
успокоя
“, казва Христос в своята блага вест.
В думите на Господа Христа и неговите апостоли има думи на живот вечен. Доброто настроение е искрица любов, която ни едини с Всемира, тя е вяра и упование в Бога живаго. То не е постоянен страх и грижа: какво да ядем, какво да пием и какао да обречем. Доброто настроение предполага любов към истината, търсене първо и, като нещо най-важно, Царството Божие и неговата правда, мирът и радостта в живота на Любовта. Д. Апостолов Тайнственото Един сън Аз бях на двадесет и няколко години, когато ръководех едно народно училище.
към текста >>
А почнете смело и с мисли
спокойни
Разорете дълбоко своите души, Ненужно що има нек слънцето знойно Проникнало във всеки — само да руши.
Аз нося край сетен на туй разединение. А всички, сплотени от високи копнежи. Работете смело, с жар, с вдъхновение. Строете, градете, без ропот, без спир, Окриляни севга от високи идеали, Щот нежния зародиш аз нося на мир, Що силите небесни на мене са предали. С внимание следете тоз разсад от Небето, Що с мъки и терзания запазила съм здрав За коренче му нежно разтворете си сърцето, Не питайте вий вече кой е крив и кой прав!
А почнете смело и с мисли
спокойни
Разорете дълбоко своите души, Ненужно що има нек слънцето знойно Проникнало във всеки — само да руши.
И на силите кръпки, закрити отколе На могъщия, забравен човешки дух, Простор дайте вий и широкото поле, С целувки що обсипва пресния въздух. Раздвижете най-после вси сокове скрити В ъглите потайни на човешкия ум! На кръгозори тесни разтворете вратите! Света с’сила тласнете по светлия друм I Стига вече вопли и скитане безплодно, Ил чакане помощ от тук и от там! Скритото в тебе високо, благородно Съдържа обилно Божествений плам, С който в миг сал в злато мож обърна Светата земя що тъпчиш без свян И мъки непосилни в щастие мож превърна: Осъществен да видиш бленуваний блян.
към текста >>
Покойният
с живота си остави добри спомени на своите близки и познати.
„Житно Зърно” пощ. кутия 270 — София. Хроника На 22 януари т. г. почина Иван М. Калименов, бащата на нашия редактор.
Покойният
с живота си остави добри спомени на своите близки и познати.
По стечение на ред обстоятелства и този брой на в. „Братство“ закъсня твърде много. Молим за извинение от читателите.
към текста >>
28.
Година 7 (22 септември 1934 – 12 юли 1935), брой 119
 
Година 7 (1934 - 1935) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Прозвънна из ефира седефната му лира;
покоя
на нощта раздвижи.
Щастие и благоденствие, мир, хармония и радост ще достигнем само тогава, когато винаги и за всичко се вслушваме в повеленията на природата, в нейния глас, който е глас на Бога, глас на Върховната Мъдрост на живота. Да. идем всред природата, да се приобщим към нейните закони и сили, да хармонираме целия си живот, външен и вътрешен, индивидуален и колективен, с нейната съвършена Мъдрост, Истина и Любов. ПРОЛЕТНОТО РАВНОДЕНСТВИЕ С потир от свят Божествен по път светлинен, девствен, пристига първий ден на пролет краснолика. В очи му грей светлика на пламък чист, свещен. С усмивка на възлюблен, кой бляна свой пречуден съзира в своя път, пристъпи той към нея — нощта —заспала фея, да сегне първи път.
Прозвънна из ефира седефната му лира;
покоя
на нощта раздвижи.
Трепна цяла пред светлий рицар в бяло, с усмивка на уста. Дошъл е от далеко. Тя мигом скочи леко със радостен възклик, Той хвана я с ръце си, притисна към сърце си бленувания лик. На нейната милувка отвърна той с целувка по устни й с възторг. Възлюби тя тоз странникът дошъл в зорите ранни от горний храм — чертог.
към текста >>
Така, в тревоги и
безпокойства
минава лятото и зимата.
О, радост на живота, как една и съща си ти за всички земни същества! Но далеч някъде се чува кучешки лай. Майката, която бди над своите малки, дава тревожен сигнал. Всички зайчета се разбягват и изпокриват под гъстите храсти. И треперят в смъртен ужас.
Така, в тревоги и
безпокойства
минава лятото и зимата.
Винаги преследван от кучета и ловци, тоя млад заек, който по-преди е бил човек, наричан даскал Иван и който сам е бил ловец, сега му идеше да се изправи пред ловците и с трогващ глас да им извика: — Не ме стреляйте братя! Не ме преследвайте и убивайте! Аз съм душа, също като вашите души; само във формата и образа е разликата. Пожалете мене братя, за да не излагате на грях и престъпление своите души. Тогава и Бог ще помогне на вас.
към текста >>
29.
Година 7 (22 септември 1934 – 12 юли 1935), брой 124
 
Година 7 (1934 - 1935) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
И това, че цялата бяла раса е
неспокойна
и подложена на големи страдания показва, че се ражда нещо ново в нея.
За да се възпита детето, бащата и майката трябва да бъдат образец и идеал за него. Сега и вие искате да се самовъзпитавате, защото всяко едно ново учение подразбира един нов морал. Сега светът минава в нова фаза от своето развитие и се твори един нов морал и нови мерки, на които трябва да бъде построено новото общество. Новото общество не може да се изгради по сегашния морал. Не става въпрос за измислянето на нови морални правила, но животът влиза в нова фаза и заедно с това се ражда нещо ново, което е съвсем различно от старото.
И това, че цялата бяла раса е
неспокойна
и подложена на големи страдания показва, че се ражда нещо ново в нея.
Едно вътрешно безпокойство има в душата на бялата раса и аз считам това като естествено положение. От мое гледище, бялата раса е като бременна жена, която се страхува дали детето ще се роди или ще стане някаква пакост. От бялата раса трябва да се роди шестата раса. Големите страдания и противоречия показват, че се ражда бъдещата велика нова култура на света. Тя ще бъде култура на братството и Любовта, в която ще се реализират всички копнежи на хората към щастие и по-разумен живот.
към текста >>
Едно вътрешно
безпокойство
има в душата на бялата раса и аз считам това като естествено положение.
Сега и вие искате да се самовъзпитавате, защото всяко едно ново учение подразбира един нов морал. Сега светът минава в нова фаза от своето развитие и се твори един нов морал и нови мерки, на които трябва да бъде построено новото общество. Новото общество не може да се изгради по сегашния морал. Не става въпрос за измислянето на нови морални правила, но животът влиза в нова фаза и заедно с това се ражда нещо ново, което е съвсем различно от старото. И това, че цялата бяла раса е неспокойна и подложена на големи страдания показва, че се ражда нещо ново в нея.
Едно вътрешно
безпокойство
има в душата на бялата раса и аз считам това като естествено положение.
От мое гледище, бялата раса е като бременна жена, която се страхува дали детето ще се роди или ще стане някаква пакост. От бялата раса трябва да се роди шестата раса. Големите страдания и противоречия показват, че се ражда бъдещата велика нова култура на света. Тя ще бъде култура на братството и Любовта, в която ще се реализират всички копнежи на хората към щастие и по-разумен живот. Колкото страданията са по-големи, толкова сме по-близо до онзи момент на едно вътрешно раждане, до момента на пробуждането на Божественото в нас.
към текста >>
Калцият в кръвния серум се увеличава — нещо пък което
успокоява
нервите на кръвоносните съдове и техните мускулни стени.
Химическите процеси, които се развиват в това дишане също играят съществена роля. Много отпадъци от обмяната на веществата изгарят по-лесно. Млечната киселина и въглеродният двуокис при дълбокото дишане се изхвърляте по лесно, затова при тежка работа и спорт се диша винаги по-дълбоко и по често. Също и йонното разпределение в организма бива изменено, нещо към което се стремят и много от лекарствата. Изчезват киселинните йони за сметка на алкалните.
Калцият в кръвния серум се увеличава — нещо пък което
успокоява
нервите на кръвоносните съдове и техните мускулни стени.
Въглената киселина ги дразни и кръвното налягане се увеличава. При задушване с въгледвуокис се увеличава и кръвното налягане. Следователно, за намаление на кръвното налягане чрез дихателните упражнения играят роля физикални, химически и нервни фактори които се взаимно допълват и подпомагат. Много радостно е, че сме в състояние с едно такова просто средство — систематичното дълбоко дишане, истински да помогнем на един болен човек. То надминава по своето действие всички медикаментозни средства, специалитети, инжекции, бани, масажи, диети и пр., които се стремят да алкализират кръвта и намалят извънредната възбуда на големия мозък.
към текста >>
30.
Година 8 (22 септември 1935 – 19 юли 1936), брой 132
 
Година 8 (1935 - 1936) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
И всички хора са влезли в тоя процес, вследствие на което възникват големи страдания, „Едно вътрешно
безпокойствие
е настъпило в бялата раса.
Нови методи, нови мерки ни Tpt6-ват за новия живот. И ако говорим за новото учение и си служим в живота със старите приоми, ние залъгваме себе си и нашата работа ще бъде безплодна. Защото старото и новото са два контраста, две противоположности. „Доскоро се говореше за епохата на създаването, а днес вече се говори за епоха на еволюцията, за възраждането. Създаването е механически процес, а възраждането органически.
И всички хора са влезли в тоя процес, вследствие на което възникват големи страдания, „Едно вътрешно
безпокойствие
е настъпило в бялата раса.
И това безпокойствие, това страдание показва, че бялата раса е бременна с нещо, което трябва да се роди. От бялата раса трябва да се роди шестата раса.“ И по-нататък извора на новото учение казва, че всички страдания на съвременното човечество, всички катастрофи и катаклизми, това именно показват — родилните мъки на днешното човечество. И колкото по-големи са тия страдания, толкова по-скоро ще се роди новото. Идва ново време! Твори се нещо ново, което ще изникне от глъбините на досегашния живот, нещо по-хубаво и величествено, по-чисто и съвършено.
към текста >>
И това
безпокойствие
, това страдание показва, че бялата раса е бременна с нещо, което трябва да се роди.
И ако говорим за новото учение и си служим в живота със старите приоми, ние залъгваме себе си и нашата работа ще бъде безплодна. Защото старото и новото са два контраста, две противоположности. „Доскоро се говореше за епохата на създаването, а днес вече се говори за епоха на еволюцията, за възраждането. Създаването е механически процес, а възраждането органически. И всички хора са влезли в тоя процес, вследствие на което възникват големи страдания, „Едно вътрешно безпокойствие е настъпило в бялата раса.
И това
безпокойствие
, това страдание показва, че бялата раса е бременна с нещо, което трябва да се роди.
От бялата раса трябва да се роди шестата раса.“ И по-нататък извора на новото учение казва, че всички страдания на съвременното човечество, всички катастрофи и катаклизми, това именно показват — родилните мъки на днешното човечество. И колкото по-големи са тия страдания, толкова по-скоро ще се роди новото. Идва ново време! Твори се нещо ново, което ще изникне от глъбините на досегашния живот, нещо по-хубаво и величествено, по-чисто и съвършено. Защото по пътя на развитието се творят все по-хубави и съвършени форми.
към текста >>
А сегашните хора искат да живеят тихо и
спокойно
,
необезпокоявани
от противоречията.
Ако със сърцето си и с мисълта си обърнете вниманието на Бога към себе си, Той ще ви обърне внимание и ще ви стимулира в пътя на вашия възход. На съвременните хора като им кажеш за Бога, казват: Бог няма да се занимава с нас! Не е въпроса Бог да се занимава с нас, но ние трябва да се занимаваме с Бога и да изучаваме Неговия език, че като Му говорим да ни разбира и да ни обръща внимание. И като обърне внимание, Той ще каже на Слънцето: Това, което ти искат, дай им го! Сега ние живеем при ред противоречия - лични, народни, обществени и общочовешки, които са в реда на нещата си при сегашната еволюция, за да стимулират човешката мисъл, защото човек трябва да мисли, понеже само като мисли, той расте и се развива.
А сегашните хора искат да живеят тихо и
спокойно
,
необезпокоявани
от противоречията.
За да излязат от закона на противоречията, които са в естеството на самосъзнанието, с което живеят хората, те трябва да отидат или напред в своето развитие и да влязат да живеят в свръхсъзнанието, или да се върнат назад и заживеят със съзнанието на животните, като същевременно се спре и техният прогрес. Природата не обича спокойствието, защото в покоя няма живот. Всеки един от вас трябва да има едно отлично понятие за живота и не трябва да се безпокои. Престанете да се безпокоите за каквото и да било. Ако Бог царува в света, какво има да се страхувате?
към текста >>
Природата не обича
спокойствието
, защото в
покоя
няма живот.
Не е въпроса Бог да се занимава с нас, но ние трябва да се занимаваме с Бога и да изучаваме Неговия език, че като Му говорим да ни разбира и да ни обръща внимание. И като обърне внимание, Той ще каже на Слънцето: Това, което ти искат, дай им го! Сега ние живеем при ред противоречия - лични, народни, обществени и общочовешки, които са в реда на нещата си при сегашната еволюция, за да стимулират човешката мисъл, защото човек трябва да мисли, понеже само като мисли, той расте и се развива. А сегашните хора искат да живеят тихо и спокойно, необезпокоявани от противоречията. За да излязат от закона на противоречията, които са в естеството на самосъзнанието, с което живеят хората, те трябва да отидат или напред в своето развитие и да влязат да живеят в свръхсъзнанието, или да се върнат назад и заживеят със съзнанието на животните, като същевременно се спре и техният прогрес.
Природата не обича
спокойствието
, защото в
покоя
няма живот.
Всеки един от вас трябва да има едно отлично понятие за живота и не трябва да се безпокои. Престанете да се безпокоите за каквото и да било. Ако Бог царува в света, какво има да се страхувате? Ако Бог е ваш баща, какво има да се безпокоите? Да допуснем, че се разболееше - какво лошо има в болестта?
към текста >>
31.
Година 8 (22 септември 1935 – 19 юли 1936), брой 166
 
Година 8 (1935 - 1936) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Следователно, не се
безпокойте
за вашите лоши мисли и лоши желания, но се пазете от лошите постъпки.
Престъплението не седи в нашата мисъл и в нашите чувства, но престъплението седи в нашите постъпки - затова нас ни държат отговорни за нашите постъпки. Че има някакво гниещо тяло около тебе - ти не си отговорен за това. Но ако вземеш да ядеш от него, ти си отговорен. Лошите мисли и желания се дължат на разлагащи се тела в средата, в която живеете. Ако възприемете тези мисли и заживеете с тях - за постъпките, за постъпките, които ще произлязат от тях, ще ви държат отговорен.
Следователно, не се
безпокойте
за вашите лоши мисли и лоши желания, но се пазете от лошите постъпки.
Тогава казвам: Всичко, което става във вас, чрез вас става; затова вие сте в състояние да изправите вашият живот, но само ако знаете как. Човек ако знае, само в един ден може да изправи живота си. А знаенето иде от Разумното Слово - Великата Божествена Мъдрост, чрез което всичко стана. Из беседата от Учителя, държана на 8 септември 1935 г. ПОСТЪПКИТЕ „Човек е това, което прави“, казва един мъдрец, чиято мъдрост не е още за земята.
към текста >>
Добротата на неговото изражение ми помогна да
успокоя
смутените си чувства.
“ бе моя единствен отговор, докато се опитвах да се повдигна на лакти и да погледна към леглото на белите цветя. „Какво? “ извика човекът, като цялата му фигура се преобрази и прие израза на такава сладост, каквато аз мислех че е невъзможно да се види на едно лице, тъй лишено от красота от природата. - Ти я видя? Но не, аз съм безумен до предполагам това! Какво видя ти, дете, не се колебай да ми кажеш.
Добротата на неговото изражение ми помогна да
успокоя
смутените си чувства.
Аз му казах какво бях видял и, говорейки, гледах към леглото на лотусовия цвят с надеждата, че бялата жена ще се наведе още веднъж, за до утоли своята жажда от извора. Поведението на моя странен наставник се променяше постепенно, докато аз му говорех. Когато аз вече спрях да описвам величественото фигура, с ентусиазма на момче, което никога не е видело нещо друго освен мургавата кожа на своята раса, той падна на колене настрана от мене. „Ти я видя! “ каза той с глас, пълен с дълбоко чувство.
към текста >>
макар че техните движения имаха такава величественост и такава сигурност като че ли, наистина, в тях бе вкоренено нещо от цъфтежа на цветята, обаче, за моите очи, тям липсваше нещо, което жрецът Агмад притежаваше, известно съвършенство в
спокойствието
и сигурността.
Тези блестящи цветя; тези разкошни пурпурни цветя с тъмночервени сърца! Каква мъка изпитвах, че не можех да се спра да подишам парфюма на тези очарователни коронки, макар че, в моето скорошно преклонение пред белият цвят на лотоса, те изглеждаха само като отражение на нейната върховна красота. Ний се отправихме към една порта на храма, различна от тази, през която влязох в градината. Докато се приближавахме, излязоха двама жреци, облечени в същите тоги от бял лен, както жреца със златната брада, Агмад. Тези хора бяха тъмнокоси, и.
макар че техните движения имаха такава величественост и такава сигурност като че ли, наистина, в тях бе вкоренено нещо от цъфтежа на цветята, обаче, за моите очи, тям липсваше нещо, което жрецът Агмад притежаваше, известно съвършенство в
спокойствието
и сигурността.
Те бяха по-млади от него, аз забелязах това веднага, и може би от там произлизаше разликата. Моя наставник, с мургавото лице, ги повика настрана, като ме остави о приятната сянка на широката дъговидна порта. Той им говореше с оживление, макар и с видимо уважение, докато те, слушайки го с голямо внимание, хвърляха, от време на време, поглед към мен. Скоро те се приближиха и човекът с черната дреха си тръгна покрай тревата, вървейки по пътя, по който бяхме дошли заедно. Облечените в бяло жреци говореха заедно с нисък глас, приближавайки се към преддверието.
към текста >>
32.
Година 9 (22 септември 1936 – 22 юли 1937), брой 167
 
Година 9 (1936 - 1937) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Той динамизира и изважда света от състоянието на
покоя
и го подготвя за нов живот.
науката за формите и силите, които стоях зад тях и съзнанията, които регулират тези сили. Но когато се дойде до методите на човешкото развитие, в различните школи се употребяват различни методи. Но за да бъдем по на ясно, трябва да знаем, че в проявеното Битие действат два разумни принципа, които в окултната наука носят името „първи“ и „втори“. Тези два принципа са, чрез които първичната причина строи и организира световете и внася живота в света. Първият принцип е силен, мощен, груб и страхотен в своето проявление.
Той динамизира и изважда света от състоянието на
покоя
и го подготвя за нов живот.
Според окултната наука, първият принцип е създал всички материални светове, с всички сили и енергии, които строят формите. Той е принципа на вечната борба, на вечното разединение, той е принципа на разрушението и индивидуализирането. Той е обособил, разделил и индивидуализирал съществата. С една дума, той е принципа на разрушението, който същевременно и създава, но това, което създава, не е организирано и няма живот в себе си. Вторият е принципа, който организира секта и внася живота и единството.
към текста >>
Той имаше бяла кожа и руси коси, макар и не в същата степен както Агмад, но той имаше също като него онова благородно
спокойствие
в държанието, което превръщаше за мене Агмад в предмет на най-дълбоко уважение; и, в неговите тъмни очи, се четеше едно благоволение, каквото досега аз още не бях видял на лицето на никого от другите жреци.
След като каза това, той ни пак остави сами в Голямата каменна зала, моите страхове се възвърнаха с още по-голяма сила. Ако величественият жрец ми беше отправил поне един поглед, който би съдържал добрина, аз на бих се разтревожил таке, но сега аз бях отново обзет от неопределения страх за това, което ми се бе случило преди малко. Треперейки, аз се отпуснах на едно каменно седалище, което се намираше край стената, докато двамата жреци с тъмни коси говореха заедно. Мислех си, че чакането пак ще ме въведе в едно ново състояние на безсъзнание, когато бях внезапно отново обгърнат от страховете и тревогите за моето положение, поради влизането на Агмад. придружен от още един жрец, с благородна физиономия.
Той имаше бяла кожа и руси коси, макар и не в същата степен както Агмад, но той имаше също като него онова благородно
спокойствие
в държанието, което превръщаше за мене Агмад в предмет на най-дълбоко уважение; и, в неговите тъмни очи, се четеше едно благоволение, каквото досега аз още не бях видял на лицето на никого от другите жреци.
Аз се чувствах по-малко изплашен когато го гледах. „Ето го“, каза Агмад, със своя студен и музикален глас. Защо. питах се аз, те говорят за мене така? Аз бях само един нов послушник и мене ме бяха предали на моя наставник. „Братя“, каза Камен Бака, „не е ли по-добре щото той да бъде облачен в бялото облекло на ясновидците?
към текста >>
Аз не знаех какво означава всичко това и наново почнах да се
безпокоя
.
Когато излязох, намазаха тялото ми с едно приятно, ароматично масло, после ме завиха с един ленен плат и ми донесоха храна, плодове, питки, замесени с масло и едно ароматично питие, което като че ли едновременно ме засилваше и стимулираше. Най-после ме заведоха отново в стаята, в която двамата жреци ме очакваха. Те бяха там с един друг жрец, от по-нисша степан, който държеше ръцете си една великолепна дреха от най-префинен бял лен. Агмад и Камен Бака я взеха и когато другите жреци отнеха плата, който ме покриваше, двамата заедно поставиха дрехата на мене. Като направиха това, те съединиха ръцете си над моята глава докато другите стояха на колене.
Аз не знаех какво означава всичко това и наново почнах да се
безпокоя
.
Но охладяването на моето тяло беше успокоило и моята душа, и когато, без да кажат нищо, ме отведоха с двамата по-нисши жреци, с които аз вече се чувствах някак си по-фамилиарно, смелостта ми се възвърна и стъпките ми станаха по-леки. Отведоха ме в една малка стая, в която се намираше един дълъг и низък диван, закрит с ленен плат. Нямаше нищо друго в стаята и, наистина, аз чувствах, че моите очи и моя дух имаха нужда от почивка за известно време. Колко неще видях аз откакто сутринта, бях влязъл в храма! Колко време ми се стори че е изтекло откакто аз пуснах ръката на майка ми при решетката!
към текста >>
„Почивай
спокойно
“, каза един от жреците.
Но охладяването на моето тяло беше успокоило и моята душа, и когато, без да кажат нищо, ме отведоха с двамата по-нисши жреци, с които аз вече се чувствах някак си по-фамилиарно, смелостта ми се възвърна и стъпките ми станаха по-леки. Отведоха ме в една малка стая, в която се намираше един дълъг и низък диван, закрит с ленен плат. Нямаше нищо друго в стаята и, наистина, аз чувствах, че моите очи и моя дух имаха нужда от почивка за известно време. Колко неще видях аз откакто сутринта, бях влязъл в храма! Колко време ми се стори че е изтекло откакто аз пуснах ръката на майка ми при решетката!
„Почивай
спокойно
“, каза един от жреците.
„Спи колкото можеш, защото ти ще бъдеш събуден още в първите ранни часове на нощта“. И те ме оставиха. Глава III Аз се прострях върху леглото, което беше достатъчно меко, за да ни бъде удобно в моята умора и, въпреки необикновеността на всичко, което ме заобикаляше, аз веднага потънах в дълбок сън. Силата и доверчивостта на младостта ме накараха да забравя, в краткотрайната сладост на пълния покой, това, което бе необикновено в моето положение. Не дълго след тази нощ аз влязох отново в същата килия, за да видя пак това легло и се питах, къде отиде оня душевен мир, който имах тогава в моята невинна младост.
към текста >>
Силата и доверчивостта на младостта ме накараха да забравя, в краткотрайната сладост на пълния
покой
, това, което бе необикновено в моето положение.
Колко време ми се стори че е изтекло откакто аз пуснах ръката на майка ми при решетката! „Почивай спокойно“, каза един от жреците. „Спи колкото можеш, защото ти ще бъдеш събуден още в първите ранни часове на нощта“. И те ме оставиха. Глава III Аз се прострях върху леглото, което беше достатъчно меко, за да ни бъде удобно в моята умора и, въпреки необикновеността на всичко, което ме заобикаляше, аз веднага потънах в дълбок сън.
Силата и доверчивостта на младостта ме накараха да забравя, в краткотрайната сладост на пълния
покой
, това, което бе необикновено в моето положение.
Не дълго след тази нощ аз влязох отново в същата килия, за да видя пак това легло и се питах, къде отиде оня душевен мир, който имах тогава в моята невинна младост. Беше дълбока нощ когато се събудих и аз станах внезапно, чувствайки човешко присъствие в стаята. Духът ми бе смутен поради внезапното ми събуждаме. Аз си мислех, че съм в бащиния си дом и че това бе моята майка, която бдеше мълчаливо до мене. „Мамо! “ извиках аз, „кой е тук?
към текста >>
Помежду тях се намираха Агмад и Камен и другите имаха също като тях онова странно
спокойствие
в изражението на лицето, което ми бе направило толкова силно впечатление.
Аз бях заобиколен от цяла тълпа мълчащи хора, имащи твърдостта на статуи, чиито погледи бяха отправени към земята, а ръцете им бяха скръстени на гърдите. Аз паднах отново на моето легло и скрих лицето си; светлината, множеството физиономии, ме потискаха и, след като се съвзех от моето учудване, аз се чувствах силно разположен да почна отново да плача, поради пълния хаос в моите мисли. Ароматът ставаше все по-силен, стаята се изпълваше с дима на тамяна; отваряйки очите си, аз видях, че от всички страни на леглото ми млади жреци държаха съдове, в които той гореше. Стаята, както казах, бе пълна с жреци, но имаше един вътрешен кръг около моето легло. Аз гледах фигурите на тия хора със страх.
Помежду тях се намираха Агмад и Камен и другите имаха също като тях онова странно
спокойствие
в изражението на лицето, което ми бе направило толкова силно впечатление.
Аз гледах всяка фигура и отново закрих очите си трепеперейки. Чувствах се затворен и една непроницаема ограда; с тия хора около мене, аз бях затворен в нещо, което бе безкрайно по-трудно да се премине отколкото една канена ограда. Мълчанието най после бе прекъснато. Говореше Агмад.. „Стани, дете, каза той, и ела с нас“. Аз се подигнах, макар че предпочитах много пъти да си остана сам в моята стая, отколкото да следвам тая странна и мълчалива тълпа.
към текста >>
33.
Година 9 (22 септември 1936 – 22 юли 1937), брой 174
 
Година 9 (1936 - 1937) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Тъкмо обратното на това, което Христос твърди: „Моето иго е благо и бремето ми леко.“ Елате към мене всички отрудени и обременени и аз ще ви
успокоя
.“ „Заповедите му не са тежки“ — пише ап.
27—48) Наистина проповедта на планината е манифеста на Христа, където той е възвестил петте заповеди, които показват приложението на Божествената Любов в личния, семейния, обществения и международния живот. Ако хората и на родите ги изпълняваха, те биха построили къщата си на камък и никакви бури не биха я разрушили. Всички страдания и противоречия днес, всички бедствия, които заплашват с гибел християнската цивилизация са от туй, че християнските народи не са приложили в живото си учението на Христа, което е най-ясното и най-съвършеното. Когато обаче четем „Моята вяра“ — ние се удивяваме от гениалността на Толстоя, който е разкрил всички софизми на богословите, софизми, които отричат ясните и велики заповеди за достигане Царството Божие. Богословите твърдят, че учението на Христа е велико, идеално, но неизпълнимо.
Тъкмо обратното на това, което Христос твърди: „Моето иго е благо и бремето ми леко.“ Елате към мене всички отрудени и обременени и аз ще ви
успокоя
.“ „Заповедите му не са тежки“ — пише ап.
Йоан, любимият ученик на Христа. Сам Христос, апостолите, първите християни, богомилите, квакерите, духоборите, назаряните и др. са изпълнявали Христовите заповеди и с живота си са доказала, че, Христос е дал едно учение за живота и че Любовта е закон не само за личния, но и за обществения и международния живот. „Царството Божие е вътре във вас“ и „Какво трябва да правим“ — В тези съчинения Толстой разглежда приложението на Божията Любов в обществения и международния живот. „О жизни“ — За живота — това е философско обоснование на учението за Любовта към всички — едно от най-великите философски съчинения на миналото столетие.
към текста >>
„Царственото цвете на Египет живее в свещените води, които, в своята
спокойно
чистота, образуват вечното място на неговия
покой
.
Когато цветът бе съвършено изчезнал, тя стоеше до мене ясна и озарена от своите собствени лъчи. „Не се страхувай, каза тя, те не могат да ти направят нищо, защото ти си влязъл в моята атмосфера. И дори ако те поставят в самото леговище на порока и лъжата, не се страхувай, но наблюдавай всичко и си спомняй за това, което очите ти са видели.“ Страшната сянка като че ли изчезна при тия доверчиви и успокоителни думи. Почувствах се пълен със самоувереност и сила. Царицата простре ръката си и ме докосна леко, изпълвайки ме с един такъв огън, който надминаваше всичко, изпитано до сега от мене.
„Царственото цвете на Египет живее в свещените води, които, в своята
спокойно
чистота, образуват вечното място на неговия
покой
.
Аз съм духът на цветето, аз се поддържам върху водите на истината, и моя живот е направен от диханието на небесата, което е любов. Но падението на моето земно обиталище, над което още се издигат крилете на моята любов, отдалечи светлината на небето, която е мъдрост. Духът на царствения лотос не може да живее дълго време в мрака, цветът увяхва и умира, когато светлината му е отнета. Спомняй си тези думи, дете, запиши ги в твоето сърце, защото когато духът ти стене способен да ги разбере, те ще ти изяснят много неща.“ „Кажи ми, запитах аз, кога ще мога пак да отиде да видя цветята? Желаете ли да ме заведете утре през деня?
към текста >>
Аз ще те пазя: спи, дете.“ Аз се прострях при нейната заповед, и макар да знаех, че се намирам на студен и твърд под, аз чувствах, че главата ми почива на една нежна ръка, от която изтичаше един
успокояващ
флуид; потънах в дълбок и непрекъсван сън.
Желаете ли да ме заведете утре през деня? Сега е нощ и аз съм уморен; не мога ли да спя при вас и утре до бъда с вас в градината? “ „Бедно дете — каза тя, навеждайки се към мен тъй близо, че диханието й ме докосваше, а то бе приятно като парфюма на горските цветя — колко сурово са те изпитвали! Почивай, тук в моите ръце, защото ти трябва да станеш моя ясновидец, които ще озари обичаната от мен страна. Сила и здраве трябва да блестят на твоето лице.
Аз ще те пазя: спи, дете.“ Аз се прострях при нейната заповед, и макар да знаех, че се намирам на студен и твърд под, аз чувствах, че главата ми почива на една нежна ръка, от която изтичаше един
успокояващ
флуид; потънах в дълбок и непрекъсван сън.
Тази нощ само една дума бе записана в тайните архиви на Агмад! „Напразно“. (следва) ДУХОВНА ВЕРИГА Не е важно кой си, нито къде живееш — дали в горещия екватор. дали под леда на северния полюс, дали в Америка или Европа. Не е важно, каква е твоята професия — дали професор, адвокат или просто рудокопач. Не е важно, каква е твоята народност и официална религия.
към текста >>
34.
Година 9 (22 септември 1936 – 22 юли 1937), брой 175
 
Година 9 (1936 - 1937) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
(Американците, които унищожиха много от горите си, си причиниха много болести между които и една много опасна, наречена диспепсия, при която човек изпада в едно крайно лошо състояние, в ипохондрия, не му се живее, не може да спи, лоши сънища го
безпокоят
.
В този смисъл има един корал, който е общ за всички живи същества. Има също така едно право в природата, което е общо задължително за всички същества — то защитава и растенията и минералите даже. Затова и безразборното изсичане на горите Не минава безнаказано, а се отразява върху целокупния живот на човека и човечеството. Много болести, много обществени и природни бедствия се дължат на безразборното изсичане на горите и избиването на животните. С изсичането на горите хората пострадват и органически — Тяхната нервна система се разклаща.
(Американците, които унищожиха много от горите си, си причиниха много болести между които и една много опасна, наречена диспепсия, при която човек изпада в едно крайно лошо състояние, в ипохондрия, не му се живее, не може да спи, лоши сънища го
безпокоят
.
всичко в живота му се обръща с главата надолу. Това състояние се дължи на разстройство на симпатичните нервна система.) За да бъде здрав човек, той трябва да възприеме достатъчно количество светлина, за да не дойде тъмнината, от която ще пострада; трябва до възприеме достатъчно количество въздух в дробовете си, който ще внесе необходимата енергия за обмена на веществата в организма; също така трябва да внесе достатъчно количество вода в организма си, която да стане проводник на живота и най-после, човек трябва да има достатъчно твърда материя в организма си, която да прави тялото му устойчиво. Най-устойчива е тази материя, от която е създадена нервната система. А устойчивостта на нервната система зависи от това. как е създадено тялото от мислите, чувствата и постъпките на човека.
към текста >>
Аз се повърнах избухнал от гняв, който ме заслепяваше, но запазих мълчание и се възвърнах към
спокойното
си състояние, защото жрецът Агмад стоеше прав пред мене.
Последвах го с всичката бързина, на която бях способен. Аз бях само едно дете и като дете го преследвах, защото бях разсърден и вярвах, че имам надмощие. Тичайки, ний преминахме през огромни зали, гдето не видяхме никого, детето се промъкваше през големите завеси и аз го следвах с лекотата на едно момче, израсло в полето. Но внезапно се спънах о нещо, което ми се стори като стена от солиден камък. Как бе възможно тя да ми убягна, когато бях точно по петите й?
Аз се повърнах избухнал от гняв, който ме заслепяваше, но запазих мълчание и се възвърнах към
спокойното
си състояние, защото жрецът Агмад стоеше прав пред мене.
Бях ли постъпил зле? — Навярно не, защото той се усмихваше. „Ела с мене,“ каза той, като говореше тъй сладко, че аз не се страхувах да го придружа. Той отвори една врата и аз видях пред очите си една градина пълна с цветя, една правоъгълна градина, наобиколена с ограда също покрита с цветя и тази градина беше пълна с деца, които бягаха насам натам, извънредна леко и подвижно, според комбинациите на некаква игра, която аз не разбирах. Те бяха тъй многобройни и се движеха тъй бързо, че изпърво бях смутен, но внезапно аз видех помежду тях детето, което взе моето цвете.
към текста >>
35.
Година 9 (22 септември 1936 – 22 юли 1937), брой 180
 
Година 9 (1936 - 1937) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Тека, вместо да смутят и събудят упрек в душите и свестите на своите четци, те ги
успокояват
.
7; сп. Влад Пашов) Белият лотос (Мейбъл Колинз) Братски срещи Двамата братя (приказка - Н. Неделчева) РОЛЯТА НА ПИСАТЕЛИТЕ Съвсем малко са писателите, които знаят своята роля в живота и съзнателно я, изпълняват. Мнозинството пишат за пари или за слава, без да държат сметка, дали са вредни или полезни със своите книги. Описвайки с всички примамки половата любов, те забавляват и увличат своите четци; описвайки с всички подробности престъпни истории, те държат в напрегнато състояние жадната за приключения публика; рисувайки действителността по-черна, отколкото е, те предизвикват и затвърдяват в хората мисълта: ние сме достатъчно дабри, щом има хора способни на такива лоши деяния.
Тека, вместо да смутят и събудят упрек в душите и свестите на своите четци, те ги
успокояват
.
И така хората спокойно следват своя лош път в живота: отиват от лошо към по-лошо. И така човечеството е стигнало до това падение, до това лошо положение, при което живота става невъзможен, защото скърбите и страданията, болестите и нещастията (последица от извършвани грешки и престъпления) вземат надмощие и правят живота тежък, непоносим. Друга би била ролята на писателите, ако те познаваха добре лошото и доброто и ако знаеха какви резултати дава едното и другото в живота. Тогава в своите книги, романи и разкази, биха обрисували лошото тъй, че то да буди отвращение, а доброто — да примамва и увлича. Но лошото е там, че самите писатели не познават лошото и доброто.
към текста >>
И така хората
спокойно
следват своя лош път в живота: отиват от лошо към по-лошо.
Влад Пашов) Белият лотос (Мейбъл Колинз) Братски срещи Двамата братя (приказка - Н. Неделчева) РОЛЯТА НА ПИСАТЕЛИТЕ Съвсем малко са писателите, които знаят своята роля в живота и съзнателно я, изпълняват. Мнозинството пишат за пари или за слава, без да държат сметка, дали са вредни или полезни със своите книги. Описвайки с всички примамки половата любов, те забавляват и увличат своите четци; описвайки с всички подробности престъпни истории, те държат в напрегнато състояние жадната за приключения публика; рисувайки действителността по-черна, отколкото е, те предизвикват и затвърдяват в хората мисълта: ние сме достатъчно дабри, щом има хора способни на такива лоши деяния. Тека, вместо да смутят и събудят упрек в душите и свестите на своите четци, те ги успокояват.
И така хората
спокойно
следват своя лош път в живота: отиват от лошо към по-лошо.
И така човечеството е стигнало до това падение, до това лошо положение, при което живота става невъзможен, защото скърбите и страданията, болестите и нещастията (последица от извършвани грешки и престъпления) вземат надмощие и правят живота тежък, непоносим. Друга би била ролята на писателите, ако те познаваха добре лошото и доброто и ако знаеха какви резултати дава едното и другото в живота. Тогава в своите книги, романи и разкази, биха обрисували лошото тъй, че то да буди отвращение, а доброто — да примамва и увлича. Но лошото е там, че самите писатели не познават лошото и доброто. Техните разбирания за живота са тъй смътни, тъй мъгливи, тъй грубо материалистични, каквито са и тия на тълпите.
към текста >>
36.
Година 9 (22 септември 1936 – 22 юли 1937), брой 191
 
Година 9 (1936 - 1937) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Докато бях седнал там, безмълвен и ужасен от виденията, които минаваха през моята събудена памет, аз видях сам себе си: изпърво едно още чисто дете, чийто страхове и тревоги биваха
успокоявани
чрез развлечението.
Спомняйки си моето минало, аз схванах смисъла на думите на Себуа. които едва бих могъл да разбера до сега. Аз съм бил наистина скъпото съкровище на храма, защото тогава, когато моето тяло, опиянено от удоволствието, падаше безсилно в смътния сън на пресищането, моите устни и моят глас ставаха достъпни, подчинени на волята на царицата на мрака. Чрез моите физически сили, тя правеше да се узнават нейните желания и печелеше роби за своята служба които й се предаваха напълно с целта да получат наслаждения. В своята жестока и ужасна сила, тя изваждаше тъмните наслоения в душите на хората, тя виждаше техните апетити, и, чрез моите думи, им посочваше как да постигнат това, което бяха пожелали.
Докато бях седнал там, безмълвен и ужасен от виденията, които минаваха през моята събудена памет, аз видях сам себе си: изпърво едно още чисто дете, чийто страхове и тревоги биваха
успокоявани
чрез развлечението.
После а храма, вътре а светилището, безпомощно същество, просто оръдие, инструмент, с когото си играеха без милост. По-късно в блясъка и красотата на моята младост, несъзнателно лежащ върху борда на свещения кораб, ставайки в несъзнаваното безумие и произнасяйки странни думи. Още по-късно, блед и изнемощял, винаги обаче съзнателен инструмент, макар че душата започваше да се пробужда, а тялото да отслабва под своите жестоки усилия; и, сега, аз видях, че душата се беше вече напълно пробудила, беше достигнала своята майка, царицата на светлината, и не можеше повече да бъде принудена към мълчание. Нощта дойде и моят учител ме напусна. Никой друг не бе идвал в моята стая, никаква храна не ми бе донесена след утрото.
към текста >>
Ако няколко души обсаждат със
спокойствие
и взаимно съчувствие своите започнати работи, то между тях ще се появят вълни от нови творчески идеи, защото само когато един кръг се свързва без скрита неприязън и чистосърдечни намерения само тогава изкачат, като искри, нови сили.
Угнетеното душевно състояние е сливане в една сродна душевна среда. То е болест. която не може да се изцери веднага, ако човек е навикнал дълго време да разтваря духа си за тоя вид токове. Когато неколко души говорят за болести, за причини на смърт, за агония, за сцени на умиране, когато обичат да разправят с увлечение за болезнени и страшни работи, те създават цяло течение, което най-после непременно ще докара болест и страдание в някакъв вид. Който приказва много за болни и мисли за тях, притегля върху си вълни, чиито лоши последствия се материализират най-после върху самия него.
Ако няколко души обсаждат със
спокойствие
и взаимно съчувствие своите започнати работи, то между тях ще се появят вълни от нови творчески идеи, защото само когато един кръг се свързва без скрита неприязън и чистосърдечни намерения само тогава изкачат, като искри, нови сили.
Пътувайте винаги охолно, слизайте в най-добрите хотели, обличайте се с вкус! Ако парично не сте в състояние да правите това, правете го поне мислено. Това ще бъде първата стъпка към успеха. първата стъпка на тия, които сполучват! Който от криворазбрана пестеливост.
към текста >>
37.
Година 9 (22 септември 1936 – 22 юли 1937), брой 192
 
Година 9 (1936 - 1937) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
че има свобода и мир за всички тези, които се освобождават сами от желанието; кажи им да обърнат тогава погледите си към мен и до намерят
покой
а моята любов; кажи им.
Разказът за вашите животи и истината, която ви е вдъхновявала, ще се предадат на други раси, в други части на тъмната земя, на един народ, който е само чувал да се говори за светлината, но никога не я е виждал. Бъдете силни, защото вашето дело е велико. Ти, мое дете със снежнобяла душа, ти нямаш сила да се бориш сам с растящата тъмнина, но, сега, дай от твоята вяра и от твоята чистота на този, чиито криле са опетнени от нечистотиите на земята, но който, в този черен контакт, почерпи сили за бъдещата борба. Бори се, ти, до край, за твоята царица, за твоята майка. Говори на моя народ и му кажи великите истини; кажи им че душата живее и има благословението, поне докато не се е потопила в злото; кажи им.
че има свобода и мир за всички тези, които се освобождават сами от желанието; кажи им да обърнат тогава погледите си към мен и до намерят
покой
а моята любов; кажи им.
че лотосовият цвят е във всяка душа и че той ще се разтвори широко в светлината ако само не се отравят неговите корени; кажи им да живеят в невинността и да търсят истината и аз ще дойда и ще търся заедно с тях, и ще им покажа пътя, който води към това място на мир, гдето всичко е красота и гдето всички са щастливи. Кажи им, че аз обичам моите деца и желая да обитавам в техните къщи и да им донеса това вътрешно задоволство, което струва повече от всяка материална придобивка. Кажи им тези неща с глас силен като зов на тръба който не може да бъде криворазбран. Избави тия, които чуят и направи моя храм отново жилище на Духа на Истината. Храмът трябва да се разруши, но той не ще се разруши в безчестие.
към текста >>
Всички
безпокойства
на хората произтичат от туй, че служат на онова, което не знаят.
която ние сами сме издигнали, да отворим прозорците си широко, за да нахлуе повече слънчева светлина, да влезе чист въздух и да отидем при най-чистия планински извор, да пием вода за да сложим начало на новата култура в нашия живот. N СЛОВОТО НА УЧИТЕЛЯ Знайното и незнайното (разсъждения на Влад Пашов по неделната беседа „Знайното и незнайното“ – 16. II. 1936 г.) В. света има две веруюта— едното е веруюто на знанието, а другото е веруюто на незнанието. Хората на знанието работят по закона но любовта и свободата, А хората на незнанието работят по закона на необходимостта и насилието.
Всички
безпокойства
на хората произтичат от туй, че служат на онова, което не знаят.
И наистина човек всякога се смущава от онова, което не знае. А онзи, който има знанието, той не се смущава, защото знае нещата, няма нищо, което да го изненада — има светлина в живота си. Знанието е, което ще оправи света. И ако сега целият свят е забъркан, това се дължи на факта, че съвременните хора служат на онова, което не знаят. т. е.
към текста >>
Затова противниците в такова семейство нека да се не
безпокоят
, а да проверяват промените в своите другари и другарки, които са тръгнали в този път, и те ще бъдат положително уверени, че всичко е добро.
Христовото учение е балсам за всяка човешка душа! Ако ние живеем по него; ако ние прилагаме методите за постижение на всичко това; ако ние използваме правилно природното хранене, пиене, дишане и използване разумно на слънчевата светлина; ако ние изправим своите мисли, чувства, само добро да се върши към себе, ближния и човечеството, както ни упътва нашият уважаем Учител, то, който е тръгнал в този духовен път, и ако е болен, ще оздравее, ще се издигне и духовно. А здравите се подмладяват, поумняват и стават добродетелни, оптимисти. За тях животът и всичко е радост, веселие. Ако тези качества не се придобият, това показва, че пробудената душа има още да работи върху себе си.
Затова противниците в такова семейство нека да се не
безпокоят
, а да проверяват промените в своите другари и другарки, които са тръгнали в този път, и те ще бъдат положително уверени, че всичко е добро.
Нима е малка придобивка, ако едни груб мъж или една бъбрива и опърничава жена, които са тръгнали в този път, са се изменили и са станали по-скромни, по-учтиви един към друг? Нима е малко, ако един мъж, който е пиел и пушил, е станал въздържател? Но пита се: Какво да се прави още при измяна на единия в брака? Нашият братски съвет към такива братя и сестри е, както спомних, да се не поддават при никакъв случай на низостите на своите жена или мъж, а да държат свято своето знаме - съзнанието си, и да се не отделят от Бога, от Христа! Това е правилният път.
към текста >>
Тогава те се тормозят,
безпокоят
, отчайват.
Но с какво? Учителят казва: само с любовта, мъдростта, истината, правдата и добродетелите. Това са сили, които, рано-късно, ще сломят сърцето на опърничавия и назадничавия. Тук е най-голямото изкуство! У някои по-слаби натури, особено от женския пол, тръгнали в духовния път, и при подобни отношения, пак нямат резултати.
Тогава те се тормозят,
безпокоят
, отчайват.
Не, напред! Нека всеки взема пример от Библията за Даниел и тримата момци - Седрах, Месах и Авденаго, които при всички царски наредби не отстъпиха от Бога и останаха живи: първият - при лъвовете, а момците - в огнената пещ. Пита се още: Какво да се прави повече? Няма по-велика жертва, след като ние любим Бога, да възлюбим и враговете си! А всъщност това не са врагове, а наши учители, чрез които ние ще се издигаме!
към текста >>
38.
Година 9 (22 септември 1936 – 22 юли 1937), брой 193
 
Година 9 (1936 - 1937) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
И както детето
спокойно
и уверено почива в обятията на майка си, така и ние се доверяваме само на нея.
Любомир За Любовта Мнозина копнеем по нея. Някои я виждат само в сънищата си. А тя е жива и съществува тъй сигурно, както съществува всичко, което ни заобикаля. Тя е надеждата не душата и радостта на сърцето; тя е душата на всичко. Ние всички я търсим — своята спасителка и покровителка.
И както детето
спокойно
и уверено почива в обятията на майка си, така и ние се доверяваме само на нея.
Често я търсим усилено и пламенно и плачем за нашата обща майка. И когато я намерим, как силно. радостно и възторжено се притискаме о нейната топла гръд или пък здраво се държим о дрехите й за да я не изгубим. Ала лесно и често се увличаме от това-онова из пътя. заиграваме се и отново я изгубваме.
към текста >>
Тя вика всички болни, бедни и нещастни: „Елате при мене и аз ще ви
успокоя
!
Блажени, който я чакат и дирят с вяра и търпение, които са вкусили от нейния хляб; блажени до които се е докоснала! Тя е която ще задоволи всички човешки копнежи, ще нахрани душата. ще излекува всичките й болести, ще я насити с благо, и ще я изпълни с вечна младост и надежда. Тя е била с мъчениците на науката и с всички апостоли и проповедници на Правда и Истина. Тя е било с Исуса през всичките му страдания за спасението на човешкия род.
Тя вика всички болни, бедни и нещастни: „Елате при мене и аз ще ви
успокоя
!
“ Тя е винаги с Христа, Спасителя, Покровителя, понеже любовта и Христос едно са! П. Петрова ЗА МИРА И БРАТСТВОТО Всички тръпнем при слуха, при мисълта и възможността от избухване всеки момент на една нова общоевропейска война. Но ако наистина сме против войната — за мира и братството, то какво трябва да правим за да избегнем злото и заживеем с надежда за едно по-добро бъдеще? Ако корена на злото е в човешката природа, в егоизма, то къде е корена на доброто за да заживеем с него? Корена на доброто е в Христа — в Бога.
към текста >>
които ядат месо, са по-нервни и
неспокойни
и неизбежно прибягват и до опивателни питиета и тютюн?
Защото още Христос не е дошъл у нес в пълнота, защото болшинството от хората мислят за ядене, пиене и обличане повече, отколкото за Христа, за Любовта. За доказателство и потвърждение може да ни послужи онова, което се прави по Гергьовден. Дали от крайна нужда ние заколваме и изядаме агнето? И дали человек при систематичното прибягване до месна храна и до вино, е достигнал траен мир? Как да си обясним това, че ония.
които ядат месо, са по-нервни и
неспокойни
и неизбежно прибягват и до опивателни питиета и тютюн?
А как да си обясним и това, че ония, които се упояват, по-често нарушават 10-те заповеди Божи? А войната в повечето случаи е убийство и грабеж, нарушение на Божите заповеди. А казано е, че който пази Божите заповеди, той ще бъде благословен на земята. Следва, че народите, които се въоръжават, нямат Божието благословение и отиват към гибел. Какво да се прави?
към текста >>
Казва Христос: „Елате при мене всички отрудени и обременени и аз ще ви
успокоя
.
А казано е, че който пази Божите заповеди, той ще бъде благословен на земята. Следва, че народите, които се въоръжават, нямат Божието благословение и отиват към гибел. Какво да се прави? Где е изхода от това ужасно положение, где е спасението? — Спасението е а Христа, в Любовта и себепожертвувателността.
Казва Христос: „Елате при мене всички отрудени и обременени и аз ще ви
успокоя
.
Вземете моето иго на себе си и научете се от мене, защото съм кротък и смирен по сърце и ще намерите спокойствие на душите си. Защото моето бреме е леко и моето иго е благо.“ (Еван. от Матея, гл. 11 ст. 28. 29.
към текста >>
Вземете моето иго на себе си и научете се от мене, защото съм кротък и смирен по сърце и ще намерите
спокойствие
на душите си.
Следва, че народите, които се въоръжават, нямат Божието благословение и отиват към гибел. Какво да се прави? Где е изхода от това ужасно положение, где е спасението? — Спасението е а Христа, в Любовта и себепожертвувателността. Казва Христос: „Елате при мене всички отрудени и обременени и аз ще ви успокоя.
Вземете моето иго на себе си и научете се от мене, защото съм кротък и смирен по сърце и ще намерите
спокойствие
на душите си.
Защото моето бреме е леко и моето иго е благо.“ (Еван. от Матея, гл. 11 ст. 28. 29. 30) И наистина, ако отидем при Христа, ако пребъдваме в неговото слово, в неговата любов, то не бихме се отдавали на плътските похоти и пожелания, ще се задоволим с естествената растителна и млечна храна и ще предпочитаме само невинните удоволствия, отколкото ония, които причиняват страдания на други същества.
към текста >>
39.
Година 10 (22 септември 1937 – 22 септември 1938), брой 207
 
Година 10 (1937 - 1938) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Сутринната тишина и
спокойствие
, когато още не се е пробудил шума на ежедневния живот, е най-подходящо условие за достигане на необходимото за това съсредоточение.
Нейните резултати, обаче, се обуславят от силата, от интензивността, от съсредоточеността и от времето, което сме употребили за нея. Колкото по-силна, по-интензивна, по-съсредоточена и по често повтаряна е нашата мисъл за мира, толкова по-големи ще бъдат нейните резултати — толкова повече съзнания ще засегне тя и ще ги направи мощни вибриращи радиопредаватели на същата мисъл, на същата идея. Ето защо. всички хора на добрата воля трябва да отделят по малко от своето време за разпращане, чрез своето собствено живо радио, мозъка, на спасителната идея за мира. Най-добре е това да бъде сутрин, след ставане.
Сутринната тишина и
спокойствие
, когато още не се е пробудил шума на ежедневния живот, е най-подходящо условие за достигане на необходимото за това съсредоточение.
Колкото по-добре се съсредоточим, толкова по-голели резултати ще имаме. Колкото по често правим това, толкова повече ще се увеличава нашата сила в това направление, докато се превърнем в мощни източници на благотворна енергия, силови центрове, които разна-сят навред спасителната идея но миро и новия живот. Нека си създадем навик, всяка сутрин да отделяме по малко от нашето време за изпращане и закрепване на световната мисъл за мира. Нека, най-малкото, се постараем. с мисълта си, да оградим поне нашата малка България, с един светъл кръг от мисли за мира, за любовта, за доброто, за истината и правдата, и за братството между всички хора на земята, които мисли да бъдат непреодолима преграда за всяко зло.
към текста >>
Аз мога
спокойно
и смело да гледам другите хора, защото имам няколко милиона лева в банката и само от лихвите им мога да живея.
Но неговото здраве не е гарантирано, ако детето на моя беден съсед е болно от скарлатина. За мене е важно аз да бъда здрав. Но кой ще ми запази здравето, ако водата от градския водопровод е заразена от коремен тиф ? Туберкулозният проблем не ме интересува, защото моето жилище е хигиенично. Но кой ще ми запази здравето от болната слугиня, от кафенето, от улицата, учреждението, гдето болни мои близки, без хигиенични навици, храчат и разнасят заразата?
Аз мога
спокойно
и смело да гледам другите хора, защото имам няколко милиона лева в банката и само от лихвите им мога да живея.
Но ето —аз съм свързан с монетната система и с банковите операции. Едно обезценяване на лева, един фалит на банката и аз съм последен бедняк. Не се иска голяма прозорливост, за да се разбере, че законът за скачените съдове неумолимо действа както в нашия индивидуален, така и в нашия обществен и международен живот: цени на житото, на гроздето, на дрехите, и т. н. От съвременните хора, чието съзнание все по-ясно схваща законите на скачените съдове, остава още едно нещо да се разбере. А то е — че динамиката на тия съдове не е произволна величина.
към текста >>
Всред мир и
покой
, Цъфтящ с цветовете и зреещ с плода, Обичай живота, — ще дойде часа С дух пламнал и песен ще стигнеш върха!
С т е ф а н Обичай живота! Обичай живота — път чуден Към връх, що се вие, издигнал гранитно чело. Скали, и грамади, и бездни и ужас, И светли простори, крила на орли, Дух пламнал, и песен, и връх, що зове Към светли простори, към чудно небе! * Обичай живота — поле безпределно, Шир златна, където под пламналий сърп Се слагат житата узрели, Житата на дълъг, любовен и сладостен труд. * Под златния зной.
Всред мир и
покой
, Цъфтящ с цветовете и зреещ с плода, Обичай живота, — ще дойде часа С дух пламнал и песен ще стигнеш върха!
Д. Антонова Благодаря! Благодаря на слънцето, което ме огрева, Когато тръгна в път. И на цветеца мил и на дървото, Край пътя що растат. * На вятъра, на птиците и на росата, В тревата що блести. На водопада, що се пени и разбива По белите скали.
към текста >>
Ако в вашия ум няма светлина, вие не мислите и сте в
покой
.
И Писанието казва: „И земята беше неустроена и пуста и Дух Божи се носеше върху бездната.“ Значи, преди създаването на света, имало е такива големи противоречия, каквито светът никога не може да си представи. Но когото дошъл Духът, това разумно начало, и почнал да твори, още като казвал първата дума, веднага се явила светлината. Следователно, появяването на светлината, това е резултат на една мисъл. Мисълта е резултат на Божия ум. Затова, ако в вашия ум има светлина, вие мислите и сте в движение.
Ако в вашия ум няма светлина, вие не мислите и сте в
покой
.
А в покоя всякога има тъмнина; като дойде, обаче, светлината, тя твори. Със светлината заедно иде топлината. Това е на човешки език казано. Мисълта и чувствата трябва да вървят заедно, ръка за ръка. По този път човек ще може да пресъздаде противоречията.
към текста >>
А в
покоя
всякога има тъмнина; като дойде, обаче, светлината, тя твори.
Но когото дошъл Духът, това разумно начало, и почнал да твори, още като казвал първата дума, веднага се явила светлината. Следователно, появяването на светлината, това е резултат на една мисъл. Мисълта е резултат на Божия ум. Затова, ако в вашия ум има светлина, вие мислите и сте в движение. Ако в вашия ум няма светлина, вие не мислите и сте в покой.
А в
покоя
всякога има тъмнина; като дойде, обаче, светлината, тя твори.
Със светлината заедно иде топлината. Това е на човешки език казано. Мисълта и чувствата трябва да вървят заедно, ръка за ръка. По този път човек ще може да пресъздаде противоречията. Противоречията подразбират неблагоприятни условия, но един ден тези условия ще се изменят.
към текста >>
Когато тялото се движи, то образува своите органи, а когато цялото е в
покой
, то образува себе си.
Това трябва да го помните. Ако искате друг някакъв живот, без противоречия, вие сами трябва да си го създадете. Сега, понеже ви говоря за противоречията, ще ви дам следния афоризъм: частите са условия за съществуването на цялото и цялото е условие за съществуване на частите. Кое се роди първо — частите или цялото? Органите на тялото не са нищо друго, освен самото тяло в движение.
Когато тялото се движи, то образува своите органи, а когато цялото е в
покой
, то образува себе си.
Когато органите са в движение, образоват цялото, а когато органите са в покой, образуват себе си. Бог е цялото, което работи в света. В този процес на работа, на движение, всяко същество има свое проявление. Затова, докато Бог работи в света и ние трябва да работим. Това, което човек мисли, чувства и прави, както и този импулс, който го тика към учене, това е Божественото в него.
към текста >>
Когато органите са в движение, образоват цялото, а когато органите са в
покой
, образуват себе си.
Ако искате друг някакъв живот, без противоречия, вие сами трябва да си го създадете. Сега, понеже ви говоря за противоречията, ще ви дам следния афоризъм: частите са условия за съществуването на цялото и цялото е условие за съществуване на частите. Кое се роди първо — частите или цялото? Органите на тялото не са нищо друго, освен самото тяло в движение. Когато тялото се движи, то образува своите органи, а когато цялото е в покой, то образува себе си.
Когато органите са в движение, образоват цялото, а когато органите са в
покой
, образуват себе си.
Бог е цялото, което работи в света. В този процес на работа, на движение, всяко същество има свое проявление. Затова, докато Бог работи в света и ние трябва да работим. Това, което човек мисли, чувства и прави, както и този импулс, който го тика към учене, това е Божественото в него. Когато престанете да работите и условията за работа ще се изгубят.
към текста >>
В тях има едно
спокойствие
, което лъха и внася надежда за бъдещето.
Напротив, широкият в основанието си нос, сочи за голямо духовно богатство на притежателя му. Такъв човек е устойчив в своите стремежи, проявява необичайна настойчивост, енергия, която тече по строго определена насока. Такъв човек има дълбоки чувствания и е готов на подвизи. Такива носове често се срещат между простите хора, надарени с естествени умове — тъй наречените природно интелигентни или самоуци. Хубаво е да се наблюдават такива хора, когато ни се случат на пътя.
В тях има едно
спокойствие
, което лъха и внася надежда за бъдещето.
Областта „а“ засяга физическия свят и всичките разширения в тая област са свързани с прояви в физическият свят. Прекомерното развитие на тая област е характерно за вредни излишъци или недостатъци, или даже болести (пиянство, разстройства на бъбреци, лакомство, понякога и хроническа констипация). Всичките тези болести си имат разбира се отделни белези, но нашата цел не е да определяме болестите по изгледите на носа. При това то не е и мъчно да бъде сторено от всеки що годе наблюдателен човек, защото те са съпроводени и с характерен цвят на самата кожа, (потъмняване при стомашно разстройство, „цибреене“ при разстройства на бъбрека и пр. пр.) Самият връх на носът като фигура е характерен.
към текста >>
пак ще усетите едно
спокойствие
, което тихо лъха и се влива в вас.
Така гърбицата „b“, е прилив на чувства, и в областта „с“ на духовност. Широчината в областта „с“ е широк мост, който свързва интелекта с духовната област. Богати възможности, благородство, влияние на душата върху индивида. Изобщо, горния край, основанието на носа и челото между веждите най-често е първия светъл център, който начинаещия ясновидец може да забележи. В някои хора с развити душевни способности или много страдали, той издава тиха светлинка — именно подчертавам тая дума тиха, защото когато се загледате на това място и ако не видите нищо.
пак ще усетите едно
спокойствие
, което тихо лъха и се влива в вас.
Сега нека разгледаме външна та форма на носът, в която линията не е права, но огъната. Тя може да бъде огъната навън „орлов нос“ или навътре „чип“ (женски нос). В двата случая качествата са почти противоположни и от казаното до сега за правия нос може да бъдат извадени заключения по аналогия, като се държи, разбира се сметка за съответното поле, в което става проявата — физическо, чувствано или умствено. Единият нос бихме могли да наречем активен, другият пасивен, но и двата са с преобладаване на кривите линии, чувството, желанията, които са главния двигател. В единия случай като чувства, които търсят пласиране.
към текста >>
40.
Година 10 (22 септември 1937 – 22 септември 1938), брой 215
 
Година 10 (1937 - 1938) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Спокойствие
и тишина с нужни за жената — майка, както и за природата, която в това време върши велик творчески акт.
Там детето има всички условия за възприемане, a след раждането си, то ще иска условия за обработване на възприетото. Затова умственият живот на майката не трябва да се пренебрегва. Най-красивата изящна литература трябва да бъде нейната умствена храна. А живота на светиите и великите хора трябва да бъдат двигател на нейната мисъл. Красива и възвишена поезия, хубава музика и песни, трябва да нарушават от време на време тишината на нейния живот.
Спокойствие
и тишина с нужни за жената — майка, както и за природата, която в това време върши велик творчески акт.
Искате ли плода на дървото да бъде добър, създайте му условия и го оставете на природата. Същото се отнася и за създаването на човека. Светът се нуждае от нови хора, които да работят за неговото изправяне и повдигане. Майки, това зависи от вас като вътрешен фактор, който правилно трябва да използва всички благоприятни условия. От вас зависи оправянето на свята.
към текста >>
Големите могат да лъжат по някога.“ И ето, детето
спокойно
ще си извади заключение, че лъжата е някаква привилегия само за големите и несъзнателно ще се стреми към нея.
Една моя позната преди няколко години каза на едно от своите близначета 4-5 годишно. — „Кажи на госпожата, която звъни, че ме няма в къщи.“ То отиде и казва: „Мама каза да каже, че я няма в къщи.“ Разбира се, получи си порядъчно количество мъмрене, че дори и бой. Малко след това детето излъга майка си, че не е пипало шоколада оставен и за двете братчета. „Защо ме лъжеш, ядосва се майката — нали знаеш, че друг няма кой да го изяде, Маньо не е у дома.“ Детето помисли малко и каза: „А ти защо лъжеш, значи, не е лошо да се лъже.“ „Аз съм голяма. Ти мене не гледай.
Големите могат да лъжат по някога.“ И ето, детето
спокойно
ще си извади заключение, че лъжата е някаква привилегия само за големите и несъзнателно ще се стреми към нея.
А това в различни вариации повтарят повечето майки. М. (следва) За окултизма и окултната книжнина (продължение от бр. 182) V. Мястото на беседите на Учителя в окултната книжнина Третият клон на Братството, минавайки през Мала Азия идва в България, където създава мощното движение на богомилите — които имаха за мисия да изнесат методите за приложение на Божественото учение във всички области на живота. Със своята мощна и пламенно вдъхновена мисъл, те пробудиха тогавашния свят от онзи дълбок духовен сън, в който се намираше.
към текста >>
Ной-после болния се
успокоява
, повдига глава и гледайки я с очи пълни с благоговение прошепва: — Аз ще живея!
казва му тихо тя. Сякаш тая дума прониква в самата му душа, той хваща подадената й ръка с двете си останали кожа и кости ръце и изведнъж нещо в гърдите му се разтапя, нервите не издържат, той захлупва глава над ръцете й и горчиво плаче. О! тя никога през живота си не е виждала мъж да плаче и то тъй особено. Полека в гърдите й се вдига вълна от болка за тоя човек, който тъй много е страдал и едри бисерни сълзи затрептяват по клепките й. В голямата стая е тихо като в храм.
Ной-после болния се
успокоява
, повдига глава и гледайки я с очи пълни с благоговение прошепва: — Аз ще живея!
— Да, казва му тя, затова дойдох, да ви кажа че ще оздравеете. — Аз го знаех вече. Още щом ви видях, щом пристъпихте към мене, аз разбрах, че вие ми носите живота . . . — Аз само ви казвам, но друг го праща .
към текста >>
41.
Година 10 (22 септември 1937 – 22 септември 1938), брой 216
 
Година 10 (1937 - 1938) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
— „Че каква работа пък имаш“ — ядосва се майката — „Играя бе“ — отговаря
спокойно
и сериозно детето.
Чрез нея детето ще се развие физически и душевно. Играта е една необходимост за детето, тя е неговата работа. Една майка, един път, викаше детето си да й услужи нещо— „Не мога“, — каза то. — „Защо не можеш“? — пита го майката — „Имам работа“.
— „Че каква работа пък имаш“ — ядосва се майката — „Играя бе“ — отговаря
спокойно
и сериозно детето.
За да играе детето, необходима е една стая или поне едно свое ъгълче да си има детето. И тук то ще развие семенцата на своята свободна воля, инициатива, предвидливост, чувство за ред, чистота, естетика и много други положителни качества. Детето ще знае, че тук всичко зависи от него. Тук то е господар и няма да чува противните: — „не слагай това тук“ — „не пипай това“ — „остави онова“... И ще видите с какво усърдие то ще работи. Надникнете в детските градини и вижте куклените къщи.
към текста >>
Навсякъде в живота си човек все има условия за
безпокойствия
.
И сега има много голямо увеличение на хората по земята. Но хората трябва да се увеличават пропорционално на тяхната разумност. А днес като се увеличават хората, не се увеличава тяхната разумност, а се увеличава тяхната вътрешна борба. Всеки иска да живее. Но при днешните условия, човек може да живее средно 50-60 години, при това туй са години пълни с тревоги.
Навсякъде в живота си човек все има условия за
безпокойствия
.
Днес някой те обича, но се боиш утре да не те разлюби. Ако те обича, ще те срещне, ще ти се усмихне, но ако не те обича, ще те срещне и нищо няма да ти даде, безлюбието произтича от едно крайно вътрешно обезверяване между хората. Следствие на това вътрешно обезверяване на хората са се създали и тези анормални отношения между тях и това неравномерно разпределение на благата, които, природата ни дава. Но природата държи точна сметка за всичко, което ни дава. И като ви неправи богове, природата първо ще иска от вас да изплатите дълговете си.
към текста >>
Но аз не можах да се
успокоя
.
Аз се озърнах назад, но не се виждаше вече никакъв пътник. Помислих, че може би, се с отбил в някоя странична пътека. Дома никому не разправих за тази случка. Сутринта запитах слугинята, дали никой от съседите не е умрял. Тя ми отговори, че никой не е умрял.
Но аз не можах да се
успокоя
.
Затова при разходката си се отбих при местния продавач на ковчези и го запитах: „Кога продадохте последния ковчег? “ „Преди пет седмици“, беше краткия му отговор. Нищо не разбирах от всичко това. И дълго време не можах да забравя тази случка. Но новите впечатления тъй ми подействаха, че малко по-малко тя съвсем изчезна от паметта ми.
към текста >>
След четвърт час, забелязваме отведнъж,
безпокойство
на гарата, покрай нас угрижени тичат телеграфният чиновник, после началникът на станцията.
Пак мина покрай мене човекът с ковчега...“ „Качвайте се! “... Нещо в мене трепна. Едва намерих време да изхвърля от вагона нашите неща и да скоча. Влакът тръгна. Решихме да заминем със следващия влак.
След четвърт час, забелязваме отведнъж,
безпокойство
на гарата, покрай нас угрижени тичат телеграфният чиновник, после началникът на станцията.
Приближих се до една купчина говорещи хора от които разбрах следното: току що тръгналият влак дерайлирал. Току що пристигнала телеграма: Локомотива и предният вагон съвършено разрушени. Машинистът мъртъв... Началникът на станцията изпрати помощен влак... Погледнахме се с жената един друг. Какво означава това? (превод от чешки)
към текста >>
42.
Година 10 (22 септември 1937 – 22 септември 1938), брой 222
 
Година 10 (1937 - 1938) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Като седя
спокойно
в стаята си, изведнъж възприема някоя мисъл.
Така трябва да мислите и вие. А вие мислите точно обратното: като дойде доброто в света. вие мислите, че причина за доброто сте самите вие, а когато дойде злото, тогава вие считате, че драгите са виновни. Мислите ли така, вие никога няма да разрешите въпросите. Хората са преплетени едни с други.
Като седя
спокойно
в стаята си, изведнъж възприема някоя мисъл.
Аз не оставям тая мисъл без да я изследвам. Понеже имам инструмент, с който из-следвам характера на мислите, веднага го взимам и започвам да изследвам от коя станция е дошла тази мисъл. кой я изпратил. какво иска и т. н. Като разбера от къде иде и какво иска, успокоявам се.
към текста >>
Като разбера от къде иде и какво иска,
успокоявам
се.
Като седя спокойно в стаята си, изведнъж възприема някоя мисъл. Аз не оставям тая мисъл без да я изследвам. Понеже имам инструмент, с който из-следвам характера на мислите, веднага го взимам и започвам да изследвам от коя станция е дошла тази мисъл. кой я изпратил. какво иска и т. н.
Като разбера от къде иде и какво иска,
успокоявам
се.
Тъкмо затворя станцията, чувам от друга станция: — Искам да се самоубия, да се хвърля във водата. И аз отговарям от моята станция: — Почакай малко, ще ти дойде един добър съвет. Какъв е този съвет? Почакай, ти още не си дошъл до щастието си: След 4-5 месеца работите ще се оправят. Продължавам да се занимавам.
към текста >>
Майката се зарадва —
успокоява
се.
Почакай, ти още не си дошъл до щастието си: След 4-5 месеца работите ще се оправят. Продължавам да се занимавам. Изведнъж от друга станция чувам: Какво да правя, детето ми умира? Не бой се. Във вашия град има един виден лекар, извикайте го, той ще помогне не детето, то ще оздравее и като порасне ще стане виден писател.
Майката се зарадва —
успокоява
се.
Така си провикват едни след други, не мога да се занимавам. Сега и на вас казвам: ще се оправят работите ви. Сега пътуваме през океана с един голям параход. Мисля, че след 2 — 3 години най-много ще ни сполети една голяма буря. от която парахода ще се пука.
към текста >>
43.
Година 10 (22 септември 1937 – 22 септември 1938), брой 224
 
Година 10 (1937 - 1938) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Но в основата си, това е същата система, която Тимей от Локр, счита като установена от боговете за усъвършенстване на душата и в която той вижда онази небесна музика, която, направлявана от философията, лесно може да убеди, да склони и да застави чувствената страна на душата да се покорява на разума, да смекчава нейната раздразненост, да
успокоява
страстите и да им пречи да действат срещу разума или да ни държат в бездействие, когато разумът ни вика към дело.
„Една държава, управлявана от добри закони, казва той, никога не оставя на каприза на поетите и на музикантите това, което е основа на възпитанието; тя трябва да урегулира тия неща, както това е в Египет, гдето младежта бива приучвана да следва това, което е най-свършено, както в мелодията, така и в мярката и формата“. Музикалната система, която Платон има предвид в този пасаж, произхожда от Египет; донесена в Гърция за пръв път от Орфей, що се отнася до нейната практическа част, в последствие тя е била развита от Питагора, който изяснява нейната теоретична част достатъчно ясно, като скрива само основните принципи на тази наука, запазвайки ги само за посветените, според както е дал обещание в светилищата на Египет. Защото египетските жреци не са съобщавали научните принципи освен след подлагане учениците на най-големи изпитания и след тържествени клетви да пазят мълчание и да ги предават само на хора достойни да ги притежават. Ето причината за това дълго мълчание, което Питагор изискваше от своите ученици и произхода на тези тайнствени воали, с които той закриваше своите учения. Музикалната система, която ний притежаваме днес, идвайки до нас от гърците чрез римляните, е прочие, що се отнася до нейния принцип, същата, която са имали древните египтяни; тя се отличава само в своите външни форми, които изменят нейния външен вид и които лесно могат да бъдат отстранени.
Но в основата си, това е същата система, която Тимей от Локр, счита като установена от боговете за усъвършенстване на душата и в която той вижда онази небесна музика, която, направлявана от философията, лесно може да убеди, да склони и да застави чувствената страна на душата да се покорява на разума, да смекчава нейната раздразненост, да
успокоява
страстите и да им пречи да действат срещу разума или да ни държат в бездействие, когато разумът ни вика към дело.
(следва) В гората (разказ) Една катерица бе застанала на един ръб на самия път. За миг тя погледна с черничките си очички и се немести зад едно клонче, скочи като кестенява космата топка на друго дърво, и се изгуби в храсталака. Чокоинът се сепна с пушка в ръка; после се успокои, когато Васил каза: „Ето едно дребничко същество“. . . Тъй вървяха те до едно време напълно спокойно през влажния въздух на гората.
към текста >>
Тъй вървяха те до едно време напълно
спокойно
през влажния въздух на гората.
Но в основата си, това е същата система, която Тимей от Локр, счита като установена от боговете за усъвършенстване на душата и в която той вижда онази небесна музика, която, направлявана от философията, лесно може да убеди, да склони и да застави чувствената страна на душата да се покорява на разума, да смекчава нейната раздразненост, да успокоява страстите и да им пречи да действат срещу разума или да ни държат в бездействие, когато разумът ни вика към дело. (следва) В гората (разказ) Една катерица бе застанала на един ръб на самия път. За миг тя погледна с черничките си очички и се немести зад едно клонче, скочи като кестенява космата топка на друго дърво, и се изгуби в храсталака. Чокоинът се сепна с пушка в ръка; после се успокои, когато Васил каза: „Ето едно дребничко същество“. . .
Тъй вървяха те до едно време напълно
спокойно
през влажния въздух на гората.
Кълвачите кълвяха дървесината, мелодични подвиквания идваха от-далеч и замираха в неподвижните храсталаци. . . След малко горският се спря. „Ето, по тоя път г-н Григорица — каза той! Да минем в дясно по това възвишение.
към текста >>
Кучетата бяха
неспокойни
.
В долината шуми, не е далеч рекичката: там са следите“. Хванаха в дясно из гъстата гора, която изглеждаше непроницаема стена. „Бавно“. . . каза Васил И неговия глас веднага се промени трептейки, от лъхването на вятъра по долината. Пак по едно време потеглиха и отново се спряха.
Кучетата бяха
неспокойни
.
Васил се наведе над глинестата земя. „Ето, познава се прясната следа“. . . Господин Григорица да се наведе и той, гледайки с внимание. След туй си постави торбата на лявата страна, ловджийския нож в дясната, нагласи шапката си и си приготви пушката.
към текста >>
Той каза
спокойно
; „Беше съвсем далече .
“ — извика Г-н Григорица. Василевата пушка избухтя. Екът достигна гърмежът на първите два изстрела. Животното се показа през дърветата и двамата го загледаха, а след това като видение го съзряха, че пак мина през дърветата докато се изгуби от очите им. Горският почна да пълни пушката.
Той каза
спокойно
; „Беше съвсем далече .
. .“ Чокоинът беше възбуден и разсърден. „Как стана тая дяволска му работа така? — бързо говореше той. Нито очаквах. Аз се вслушвах в кучетата .
към текста >>
Сърната падаше треперейки и плъзгайки се по краищата на скалите, крепеше се и се
успокояваше
в едно огледало, което отразяваше небето и светлите плетки на брезите — после пак се съвземаше и навлизаше хлъзвайки се бавно към долината с непресторен плач.
В дясно и в ляво растяха брястове. Вълните налитаха по-бързо, клокочеха през изострени камъни, скачаха и се чупеха на сребристи пръски. Тя сменяваше черните си като абанос копита от камък на камък и бавно се изкачваше, докато по кракът й се свличаше топла кръв. Горе на върха се издигаше в синьото небе борът, предвестникът на ветровете. По долу в камънака, в един кръг от брези, се събираше водата на рекичката в един бистър вир.
Сърната падаше треперейки и плъзгайки се по краищата на скалите, крепеше се и се
успокояваше
в едно огледало, което отразяваше небето и светлите плетки на брезите — после пак се съвземаше и навлизаше хлъзвайки се бавно към долината с непресторен плач.
Сърната се спря между едни брези в голямата трева, като пое студен въздух, разнасящ топлите ухания на дивите цветя. Главата й с черни и нажалени очи изведнъж блесна в огледалото на водата край брега, отпусна се измъчена и изнемощяла и така стоеше няма, с поглед устремен към водата; във великото мълчание на гората, тя като че ли слушаше, като че ли мислеше и от време на време тръпки побиваха тялото й. Сянката растеше на долу. Блясъкът на слънцето беше заличен по върховете. И сърната стоеше сама, и кръвта се изливаше в меката трева на брега.
към текста >>
В
покоя
, по мрачното небе, от дълбините на водата почна да трепери златистата сълза на първата звездица.
Сянката растеше на долу. Блясъкът на слънцето беше заличен по върховете. И сърната стоеше сама, и кръвта се изливаше в меката трева на брега. Наведе си сухата муцунка към озарената трева и пак остана неподвижна. От безкрайни далечини проникваха меланхоличните звукови вълни на рога, които бяха на замиране; лаенето на кучетата спря: бързо идваше нощта и през бора на върха мина една болезнена въздишка.
В
покоя
, по мрачното небе, от дълбините на водата почна да трепери златистата сълза на първата звездица.
Сърницата издаваше едно мучене едва доловимо, a очите тъжно блестяха в нощната светлинка на брега. Така стоеше тя сама и умираше под надвисналите клони на белите брези. Мих. Садовеану печатница „Братство“ — Севлиево ХАРАКТЕРЪТ „Из между всички придобивки единственото, което не се губи, то е характера но човека.“ Един важен белег, който отличава човека от по-нишите твари, това е характерът? Някой считат, че характера е един комплекс от особености, които човек проявява, безразлично дали те са положителни или отрицателни. Едно такова определение е неточно, а правотата му спорна.
към текста >>
44.
Година 11 (2 отомври 1938 – 9 юли 1939), брой 228
 
Година 11 (1938 - 1939) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Защото човек може да научи и да знае хиляди неща, той може да придобие богатства, почести и слава, той може да пожъне всякакви успехи в живота и да плува в материално благополучие, но нищо не е в състояние да внесе в живота му онази светла струя на вътрешно задоволство, на вътрешен мир и радост, на истинско, вътрешно
спокойствие
и щастие, които ни дава музиката.
Защото, при всички горчивини, неприятности, грижи и страдания, които животът неизбежно ви носи, само музиката може да ви направи щастливи! Музикалното образование трябва да започва още от основното училище! Ако държавата не е достигнала да съзнае това, то родителите, които истински обичат децата си, не трябва да го забравят. Всяко дете на 10 годишни възраст, и дори по-рано, трябва да притежава музикален инструмент и да учи музика! Това е най-голямото добро, което може да се направи на подрастващото поколение.
Защото човек може да научи и да знае хиляди неща, той може да придобие богатства, почести и слава, той може да пожъне всякакви успехи в живота и да плува в материално благополучие, но нищо не е в състояние да внесе в живота му онази светла струя на вътрешно задоволство, на вътрешен мир и радост, на истинско, вътрешно
спокойствие
и щастие, които ни дава музиката.
Музиката не може да се замени с нищо! Нека особено младите не забравят това и да не прахосват златното си време — най-благоприятните години за придобиване основа в музиката. Учете музика, защото музиката е ключа на щастието и първото условие за успех във всяко направление! С К. В храма на природата На юг скалисти върхове със снежни преспи.
към текста >>
Има музика, която
успокоява
нервите, но има и такава, която ги дразни и разстройва; има музика, която кара човека да диша дълбоко,
спокойно
и плавно и с това благоприятства за лекуване на болести в дихателната система, но има музика, която свива сърцето на човека и затруднява дихателните процеси и с това предразполага към съответни заболявания; има музика, която дава криле на мисълта и я вдъхновява, но има музика, която угнетява мисълта и я потиска.
Музиката е космично явление, проява на един принцип, който лежи в основата на живота. Хармонията е нейно първо качество. А здравето у човека е преди всичко хармония и равновесие на неговите психически и физически сили. Музиката, като носителка на хармония, може да се използва за възстановяване и на хармонията в живота на човешкия организъм. За да се използва, обаче, тя като лечебно средство, необходимо е да се познава добре от една страна същината на музиката, силите, които носи със себе си отделният тон и възможностите за тяхното използване като въздействие, и от друга — природата на човешкия организъм и реакцията, която се събужда в отделните му части при определени тонови съчетания.
Има музика, която
успокоява
нервите, но има и такава, която ги дразни и разстройва; има музика, която кара човека да диша дълбоко,
спокойно
и плавно и с това благоприятства за лекуване на болести в дихателната система, но има музика, която свива сърцето на човека и затруднява дихателните процеси и с това предразполага към съответни заболявания; има музика, която дава криле на мисълта и я вдъхновява, но има музика, която угнетява мисълта и я потиска.
С своите три основни елементи — ритъм, мелодия н хармония — музиката засега съответно волята, чувствата и мислите на човека, и умелото им използване за въздействие върху отделните части на човешкото тяло, които с ж свързани съответно с трите страни на човешката битност (ум, сърце и воля) ни дава първия ключ за използване на музиката като лечебно средство. Лекуването чрез музика е една наука, която е добре позната в окултизма, но в официалната медицина едва сега се заражда. Правят се опити за използване на музиката, като средство за упойка, вместо хлороформ, при некой по-леки операции. Един зъболекар е работил винаги под звуците на специално подбрана музика и е установил, че пациентите му са били по-издръжливи и по-спокойни през време на работата. В Америка и в Европа се уреждат клиники и болници, в които музиката се застъпва като лечебно средство.
към текста >>
Един зъболекар е работил винаги под звуците на специално подбрана музика и е установил, че пациентите му са били по-издръжливи и по-
спокойни
през време на работата.
За да се използва, обаче, тя като лечебно средство, необходимо е да се познава добре от една страна същината на музиката, силите, които носи със себе си отделният тон и възможностите за тяхното използване като въздействие, и от друга — природата на човешкия организъм и реакцията, която се събужда в отделните му части при определени тонови съчетания. Има музика, която успокоява нервите, но има и такава, която ги дразни и разстройва; има музика, която кара човека да диша дълбоко, спокойно и плавно и с това благоприятства за лекуване на болести в дихателната система, но има музика, която свива сърцето на човека и затруднява дихателните процеси и с това предразполага към съответни заболявания; има музика, която дава криле на мисълта и я вдъхновява, но има музика, която угнетява мисълта и я потиска. С своите три основни елементи — ритъм, мелодия н хармония — музиката засега съответно волята, чувствата и мислите на човека, и умелото им използване за въздействие върху отделните части на човешкото тяло, които с ж свързани съответно с трите страни на човешката битност (ум, сърце и воля) ни дава първия ключ за използване на музиката като лечебно средство. Лекуването чрез музика е една наука, която е добре позната в окултизма, но в официалната медицина едва сега се заражда. Правят се опити за използване на музиката, като средство за упойка, вместо хлороформ, при некой по-леки операции.
Един зъболекар е работил винаги под звуците на специално подбрана музика и е установил, че пациентите му са били по-издръжливи и по-
спокойни
през време на работата.
В Америка и в Европа се уреждат клиники и болници, в които музиката се застъпва като лечебно средство. Щом по начало се прие от учените, че музиката упражнява благотворно и лечебно въздействие върху човека, нека се надяваме, че няма да минат много години и тя ще стане едно от сигурните средства за лекуване. Тогава лекарите ще бъдат музиканти и ще имаме музиканти — лекари и вместо болници ще се строят концертни зали, в които ще се изнасят концерти със специално предназначение и при специално уредена обстановка за лекуване на болните и за подържана дух на хармония, бодрост и жизнерадост у здравите. = ИЗ НАУКАТА И ЖИВОТА = Витамини По-рано се мислеше, че за правилното хранене на човека са нужни за едно денонощие 25 гр. сол, 50 гр.
към текста >>
45.
Година 11 (2 отомври 1938 – 9 юли 1939), брой 229
 
Година 11 (1938 - 1939) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
ПО СТЪПКИТЕ НА ВЕЛИКИЯ „Елате при мене всички отрудени и обременена и Аз ще ви
успокоя
“ Христос Един непрестанен стремеж вълнува човешката душа.
* Есенна картинка И есенният минзухар прецъфна В ливадите тревата пожълтя, Септември си отива сочен,топъл, Оставил чудни, сладки плодове. * И птичките на юг са отлетели, Смълчани са полето и лесът. Тайнствено отлита към небето Последната молитва на труда. * Далечен звън от стадо закъсняло И шум от натоварени кола. Върви, благодари след тях и сбира Работникът благата на труда. S.
ПО СТЪПКИТЕ НА ВЕЛИКИЯ „Елате при мене всички отрудени и обременена и Аз ще ви
успокоя
“ Христос Един непрестанен стремеж вълнува човешката душа.
Това е стремежът към щастието. Няма човек, чието сърце да не жадува за повече радост, за повече красота, за повече благо, т. е. за повече щастие тук на земята. Този непреривен стремеж е главният стимул в живота на хората. Няма душа, която де не копнее за един по-приятен, по-светъл, по-красив живот, в който всеки би задоволил своята голяма жажда по щастието.
към текста >>
— Ще тръгнем по стъпките на Великият, на Онзи, който каза: „Аз съм живият хляб, слезнал от небето, Аз съм пътя, истината и живота — елате при мене всички отрудени и обременени и аз ще ви
успокоя
“.
Такъв е краят на една цивилизация, която гради своята култура върху песъчливите основи на личния и обществен егоизъм. Такъв ще бъде резултатът, ако хората следват стъпките на войнствения Марс и алчния Моллох. Не! Стига вече сме служили в кървавите храмове на жестоки богове, стига вече сме принасяли безбройни жертви от човеци върху жертвеници-те на алчни и тъмни служители на ада! —Тогава на кого да служим? По стъпките на кого трябва да тръгнем?
— Ще тръгнем по стъпките на Великият, на Онзи, който каза: „Аз съм живият хляб, слезнал от небето, Аз съм пътя, истината и живота — елате при мене всички отрудени и обременени и аз ще ви
успокоя
“.
И този Великият зове и днес хората чрез устата на Учителя, който пребивава от десетки години вече в България. Този Великият е днес на земята и със своето велико слово и свят живот ни сочи пътя на нашия възход, на нашето лично, народно и всенародно щастие. Ще тръгнем ли из светлия път на истината, правдата и любовта, които ни сочи Той? Вие братя, вие синове на земята които живеете всред нестихващия грохот на машините, влаковете, аеропланите и пр. . .
към текста >>
То е тихо и
спокойно
като огледало и отразява всички скали, пътеки и храсти, синьото небе и белите облаци, които като крилати птици бавно и тържествено се движат по небето.
Гроздето носи истинска радост и наслада. То прави живота по-светъл, слънчев. Яжте грозде, пийте гроздов сок! Ю. ЕЗЕРОТО НА СЪЗЕРЦАНИЕТО Един от свещените олтари във великия храм на природата, във великия неръкотворен храм на Вечния. Мълчаливи скали и върхове, снажни преспи, треви, цветя и хвойни окръжават дълбокото, кристално-чисто и тайнствено езеро на съзерцанието.
То е тихо и
спокойно
като огледало и отразява всички скали, пътеки и храсти, синьото небе и белите облаци, които като крилати птици бавно и тържествено се движат по небето.
Далечен поток пее своята песен, а друг му приглася. Гледам езерото и потъвам в приказен свят от вълшебни замъци, където прекрасна царкиня чака своя възлюблен царевич да я освободи и заведе в обетованата земя на щастието и свободата. Езерото на съзерцанието! Тишина, красота и тайна! Може би тишината на молитвеното съзерцание; може би красотата на небесния свят; може би тайната на душата ни разкриваш ти, свещено езеро на великата Любов!
към текста >>
Но в душата му е леко,
спокойно
, главата му е бистра, сърцето тупа радостно.
? Празна работа!!. — Хей-е-ей, — чу се вик от към воденицата. Бай Миньо се сепна. Не везни има, не имане.
Но в душата му е леко,
спокойно
, главата му е бистра, сърцето тупа радостно.
Той сяда на брега на реката, заглежда се в нейните бистри води и си мисли: Какво ли ще правят ония нещастници там в града? Голямото бедствие беше виснало над всички. Ония нямаха ни земя, ни имот. Ще хукнат сега по пътищата. Тук у нас поне има земя, ще има и хляб, гладни няма да умрем.
към текста >>
Той стана и със
спокойна
и твърда стъпка се упъти към дома със спечелен живот.
Той сяда на брега на реката, заглежда се в нейните бистри води и си мисли: Какво ли ще правят ония нещастници там в града? Голямото бедствие беше виснало над всички. Ония нямаха ни земя, ни имот. Ще хукнат сега по пътищата. Тук у нас поне има земя, ще има и хляб, гладни няма да умрем.
Той стана и със
спокойна
и твърда стъпка се упъти към дома със спечелен живот.
А на лягане дума на себе си: „Чудно, душата е по-скъпа от имот и имане. Тя не е наша, друг се грижи за нея, както и ние се грижим за нашия имот. И грехота е да се погуби тя, както е грехота ония разбойници там, да обират имотеца на хората.“ Той се зави през глава и за пръв път, от шест месеца насам, заспа здрав, спокоен и сладък сън. Из „Когато зреят житата“ ВЕГЕТАРИАНСКИЯТ КОНГРЕС На 28-29 август т. г. стана 19-ия вегетариански конгрес в София.
към текста >>
46.
Година 11 (2 отомври 1938 – 9 юли 1939), брой 231
 
Година 11 (1938 - 1939) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Те освежават ума, облекчават мисленето, и умствения труд,
успокояват
и изцеряват нервите, и най-после, възвишават душата, като я извличат из земните грижи.
— Господи, каква чудна музика! Но кой пее и свири така? — извика Супрамати, като слушаше очарован. — Учениците пеят вечерни химни, отвърна Ебрамар. Трябва да ти кажа, че музикалните трептения са необходима храна за духа.
Те освежават ума, облекчават мисленето, и умствения труд,
успокояват
и изцеряват нервите, и най-после, възвишават душата, като я извличат из земните грижи.
Слушай сине мой, това пеене и ти ще изпиташ благотворното действие на това небесно лекарство, което освежава уморения ум и изцерява тялото. Супрамати се облегна на креслото и като затвори очи, се наслаждаваше на звучната около него чудна хармония. Стори му се, че се люлее върху тихо люшкащи се, приятни вълни. Овладя го неизразимо чувство на покой и тиха радост, която постепенно премина в някаква странна дрямка. Когато си отвори очите, той срещна усмихнатия поглед на Ебрамари.
към текста >>
Овладя го неизразимо чувство на
покой
и тиха радост, която постепенно премина в някаква странна дрямка.
Трябва да ти кажа, че музикалните трептения са необходима храна за духа. Те освежават ума, облекчават мисленето, и умствения труд, успокояват и изцеряват нервите, и най-после, възвишават душата, като я извличат из земните грижи. Слушай сине мой, това пеене и ти ще изпиташ благотворното действие на това небесно лекарство, което освежава уморения ум и изцерява тялото. Супрамати се облегна на креслото и като затвори очи, се наслаждаваше на звучната около него чудна хармония. Стори му се, че се люлее върху тихо люшкащи се, приятни вълни.
Овладя го неизразимо чувство на
покой
и тиха радост, която постепенно премина в някаква странна дрямка.
Когато си отвори очите, той срещна усмихнатия поглед на Ебрамари. Превел: Ст. К. „ОТЧЕ НАШ“ като завет Христов и социална проблема на бъдещата епоха Съвременната криза, която обхваща всички области на живота, показва, че настава велика промяна в историята на човечеството. „Старият свят умира, нов свят се ражда, трета епоха настава! “ Както старият могъщ римски свят загина, когато се яви християнството, загина въпреки своето богатство, своята власт и своето могъщество, така и сегашният свят ще загине и ще отстъпи своето място на новата епоха на Духа, когато ще се осъществи Царството Божие.
към текста >>
Мелодията каза
спокойно
и прилично: — Чрез тебе днес, признавам се проявих отлично, но миналия празник не се родих чрез тебе, а с други инструмент, веч хвърлен, непотребен.
Но свирката отвърна надменна и злорада: — По право твойта слава на мене днес се пада, защото ти без мене, какво ще си, кажи ми? — Едно нищожно нещо без место и без име! Хвалбливке неразумна, обсипана със слава, ти трябва да признаеш, че аз те сътворявам, че ти ще бъдеш нищо без моята способност! Признай де! — викна флейтата високо, злобно.
Мелодията каза
спокойно
и прилично: — Чрез тебе днес, признавам се проявих отлично, но миналия празник не се родих чрез тебе, а с други инструмент, веч хвърлен, непотребен.
Родих се днес чрез флейта, а вчера чрез гъдулка, пък утре ще звуча чрез съвършената цигулка. И всички инструменти нима ще заявяват, че всеки път сами ме от себе си създават? Но ти забравяш, сестро, разумното дихание, светото вдъхновение и нужното желание на музиканта, който избира инструмента? В сърцето му аз трепкам и пея до момента, когато той започне да свири върху нещо. Тогава аз политам, с възторг света посрещам.
към текста >>
47.
Година 11 (2 отомври 1938 – 9 юли 1939), брой 236
 
Година 11 (1938 - 1939) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Ние искаме
спокойно
разви шие на всички стопански и духовни сили на народа.
Какво зависи от нас? “ Не! Всичко зависи от нас! Ако нашите умове са будни, ако нашите воли са крепки, ако направим усилия — всичко ще бъде така, както ние искаме. А ние искаме мир и братство между хората и народите.
Ние искаме
спокойно
разви шие на всички стопански и духовни сили на народа.
Ние искаме тържеството на великата идея за любовта и човещината- в индивидуалния и колективния живот. Има един велик План за доброто на човечеството като цяло и на всеки човек поотделно, който не е човешки, а е Божествен План. Има духовни Водачи, — пратеници на Небето — които ни водят по пътя към реализирането на този План. Нека ги намерим и тръгнем след тях, защото само така ще разрешим всичките си неразрешени до сега индивидуални и колективни задачи. Има една велика светлина, има една Божествена, небесна светлина, пред която всичките знания, всичката светлина на нашите учени и философи, изглеждат като тъмнина.
към текста >>
Баща му го
успокоява
и му казва: „Нека се повеселим, защото този твой брат мъртъв бе и оживя, загинал бе и намери се.
Ако отидеш в католическа църква, ще те питат католик ли си и т. н. Все таки, човек трябва да има някакво име, но името не създава човека. Човекът създава името. В притчата за блудния син виждаме, че синът, който живял при баща си, се сърди на баща си, намира, че той не постъпва разумно. Той казва на баща си: Аз, който ти служа толкова години, нищо не съм получил от тебе, а този ти син, който изяде и изпи всичко, сега пак иде и ти му даваш от моето богатство.
Баща му го
успокоява
и му казва: „Нека се повеселим, защото този твой брат мъртъв бе и оживя, загинал бе и намери се.
Това, което имам, твое е.“ Щом братът се гневи на баща си, това показва, че той няма любов. Не е ли добре мъртвият да оживее? Коя майка или кой баща не би се зарадвал, ако мъртвият им син оживее? Новото възрение в света трябва да бъде това, че Христос е едно звено в сегашния век. Всичко е добро в света, но едно нещо не достига на хората — любов нямат.
към текста >>
48.
Година 11 (2 отомври 1938 – 9 юли 1939), брой 240
 
Година 11 (1938 - 1939) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Някои се
безпокоят
, че не могат лесно да научат някакъв език.
Сега, като влизате в новата култура, като поемате нова посока в живота си, вие трябва да имате вяра, че всичко можете да постигнете с труд и постоянство. Не че всичко трябва да се постигне с труд, но като вложите труд и постоянство в работата, ще видите, че всички заложби, които са скрити във вас, ще могат да се развият. Всичко, каквото желаете, ще можете да го постигнете. Това няма да стане изведнъж, но постепенно. Онези, които отиват в чужди държави, като във Франция, в Германия, в Англия, без да знаят езика на дадената държава, достатъчно е да прекарат там само една година и само да слушат, те ще видят, че, по силата на един особен закон, в тях започва нещо да просветва, да се съзорява, и те започват да различават думите една от друга, започват да разбират езика.
Някои се
безпокоят
, че не могат лесно да научат някакъв език.
Ако се оставят спокойни, и работят в това направление, те няма да забележат, как езикът ще се прояви сам по себе си. В човека има вложена способност за изучаване езиците. Някои искат да бъдат религиозни. Няма защо да се силят да станат религиозни. Оставете това чувство само да се прояви, вие ще станете религиозни сами по себе си.
към текста >>
Ако се оставят
спокойни
, и работят в това направление, те няма да забележат, как езикът ще се прояви сам по себе си.
Не че всичко трябва да се постигне с труд, но като вложите труд и постоянство в работата, ще видите, че всички заложби, които са скрити във вас, ще могат да се развият. Всичко, каквото желаете, ще можете да го постигнете. Това няма да стане изведнъж, но постепенно. Онези, които отиват в чужди държави, като във Франция, в Германия, в Англия, без да знаят езика на дадената държава, достатъчно е да прекарат там само една година и само да слушат, те ще видят, че, по силата на един особен закон, в тях започва нещо да просветва, да се съзорява, и те започват да различават думите една от друга, започват да разбират езика. Някои се безпокоят, че не могат лесно да научат някакъв език.
Ако се оставят
спокойни
, и работят в това направление, те няма да забележат, как езикът ще се прояви сам по себе си.
В човека има вложена способност за изучаване езиците. Някои искат да бъдат религиозни. Няма защо да се силят да станат религиозни. Оставете това чувство само да се прояви, вие ще станете религиозни сами по себе си. Всеки човек по естество е религиозен.
към текста >>
Това заблуждение трябва да се разсее и всички най-
спокойно
нека си употребяват за храна и зеленчукови консерви.
Брат Д-р Н. Станчев ЗЕЛЕНЧУКОВИТЕ КОНСЕРВИ НЕ СА ВРЕДНИ Смятам за много необходимо да разясня и пред читателите на в. Братство въпроса за зеленчуковите консерви, които напоследък се произвеждат у нас. Вредни ли са или безвредни? Съществува едно голямо заблуждение, че те са приготвени с химикали и отровни вещества затова мнозина ги избягват и не ги ядат.
Това заблуждение трябва да се разсее и всички най-
спокойно
нека си употребяват за храна и зеленчукови консерви.
В България е познат само един начин на консервиране: чрез стерилизация в запечатани кутии (загрявани при 100—120 градуса). Не е тогава необходимо никаква друга прибавка на консервиращи вещества, които наистина са вредни за здравето. При това загряване става незначителна промяна на вкуса и цвета на зеленчука, а също и витамините се разрушават 10 — 20% което не намалява тяхната хранителна стойност. Разбира се, те не пречат на пресния свеж зеленчук, но и той, когато се готви в тенджерата на открит въздух, променя основно свойствата си и загубва всичките си почти витамини. Няма по-подходяща храна през зимата от зеленчукови консерви.
към текста >>
49.
Година 11 (2 отомври 1938 – 9 юли 1939), брой 244
 
Година 11 (1938 - 1939) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Засега поне такива признаци още не са отбелязани от науката, и затова хората
спокойно
и с увереност могат да очакват, че пролетта непременно ще дойде.
Славянска мисъл – П. Г. Пампоров Свещеният огън – Т. Ч. КУЛТУРА НА ПРОЛЕТТА Никой от нас не се съмнява, че след зимата, колкото и тежка и сурова да е тя, ще настъпи пролет. Това е така, защото в умерения пояс всяка година редовно се завършва кръга на годишните времена, които зависят от едно постоянно отношение на земята към слънцето. Изключение би настъпило само ако на земята стане някаква рязка промяна, която да засегне направлението на нейната ос.
Засега поне такива признаци още не са отбелязани от науката, и затова хората
спокойно
и с увереност могат да очакват, че пролетта непременно ще дойде.
А важно е да настъпи пролетта. Защото с нея идва и една нова жизнена вълна, която залива северното полукълбо и буди за живот и развитие цялата органична природа. Тази вълна, носи и храната ни, и облеклото ни, и градивото ни за жилища, и топливото ни — тя носи с една реч всички условия за живот, без който ние отдавна бихме погинали. И тъй, в настъпването на пролетта всички вярват, защото в продължение на един само човешки живот, това събитие настъпва неизменно всяка година. Но ако някой би казал, че в живота на човечеството ще настъпи една нова епоха, една нова култура, която в сравнение със сегашната зимна цивилизация, ще прилича на пролетта; че тя ще разлее една нова вълна на живот, която носи богати условия за развитие на човечеството, мнозина биха се осъмнали.
към текста >>
Изслушай го
спокойно
, и като си замине, кажи: Този човек ми говори много добре.
Като ти нашепнат няколко пъти, те те оставят свободен да правиш каквото искаш. И тъй, стремете се да изработите в себе си този велик закон на самообладанието. Когато искаме да възпитаме някои хора, първо ние трябва да се самовъзпитаваме. Преди всичко ти не можеш още да се самообладаваш, а искаш да възпитаваш другите хора. Някой човек ги говори, но ти едва го изслушваш.
Изслушай го
спокойно
, и като си замине, кажи: Този човек ми говори много добре.
Какво правиш ти? Като си замине, казваш по негов адрес: Този човек ми говори много лошо. Не можах да го изтърпя. Не! Търпи го. Едно трябва да знаете: когато някой дойде и ви създаде една голяма неприятност, след него ще дойде друг, който ще ви създаде една голяма приятност.
към текста >>
Тя
успокоява
нервите, освежава мозъка, засилва мисълта и изобщо поставя организма в отлична хармония.
Последното е заобиколено отвсякъде с извънредно стръмни скали и отиването до него е много трудно. На другата страна на езерото, при което е разположен лагерът, е изградена от Учителя и учениците хубава чешма, направена от бели и разноцветни мраморни камъни. На скалата, която е до самата чешма, има написани мистически знаци, под които стои надписа: „Братя и сестри, майки и бащи, приятели и странници, учители и ученици, слуги и господари, вий, служители на живото, отворете сърцата си за доброто и бъдете като този извор.“ Организацията в лагера на Рилските езера беше отлична. Веднага след молитвата и лекцията на „Молитвения връх“ се слиза долу в лагера за гимнастиките на „Паневритмията“, които се извършват на голяма поляна всред лагера. Вземайки участие в гимнастиката, аз забелязах, че тя наистина е много полезна и влияе отлично на самочувствието на човека.
Тя
успокоява
нервите, освежава мозъка, засилва мисълта и изобщо поставя организма в отлична хармония.
Едно от тия упражнения представя символически разкъсване оковите на материята. Също така и всички други упражнения имат своя дълбок смисъл и произвеждат силен ефект. След гимнастиката всички се разотиват, било по палатките, било по разходки из планината, а в това време дежурните братя и сестри приготовляват обеда, който е общ. Има изградена една каменна постройка, която служи за кухня и гдето обеда се приготовлява в два големи казана. Сутрин и вечер тук винаги има гореща вода за чай.
към текста >>
Най-близко до тебе е Геният на Луната, с
безпокойна
усмивка, увенчан със сребрист сърп (полумесец).
В това време, когато Хермес поразен съзерцавал техните цветове и тяхното величаво движение гласа говорил: — Гледай, слушай и разбирай. Пред теб са седемте сфери обгръщащи всички степени на живота. В техните предели става падението и възхождането на душите. Седемте Гении са седемте Лъчи на Словото — Светлина. Всеки от тях господства над една сфера на Духа, над една степен в живота на душите.
Най-близко до тебе е Геният на Луната, с
безпокойна
усмивка, увенчан със сребрист сърп (полумесец).
Той управлява ражданията и умиранията. Той освобождава душата от тялото и я притегля в кръга на своето влияние. Над него бледния Меркурий, указващ със своя кадуцел (жезъл с две преплетени змии, представляващи инволюционния и еволюционен път на развитието) пътя на душите, слизащи и възлизащи. Още по-високо е блестящата Венера държаща огледалото на Любовта гдето душите ту се забравят, ту отново се познават. Над нея Гения на слънцето тържествено издига факела на вечната красота.
към текста >>
Никога нямам радост и
покой
.
Живея в най-големият и разкошен дворец; ям най-хубавите яденета, пия най-скъпите пития: имам най-много земи и най много пари. Достъпни ми са всички земни удоволствия. Но не съм доволен от живота. Всякога нещо ме тревожи, всякога нещо ми тежи. Струва ми се, че ме плаши и мъчи старостта и смъртта, към които се приближавам всеки ден и всеки час.
Никога нямам радост и
покой
.
И реших да дойда при тебе, мъдрий старче, за да ме напътиш към Смешният огън; искам да се огрея на него и да стана безсмъртен. Вярвам, че само тогава ще бъда напълно щастлив и доволен. Мъдрецът изслуша младия мъж и после му каза: — Добро ти е желанието. Остани тука четиридесет дена ще се храниш с плодовете на планината и ще пиеш само бистра вода Всеки ден н час ще бъдеш зает само от една работа, само от едно усилие: да се освободиш от всичките си досегашни страсти, желания и стремежи и да остане в тебе само едно желание само един стремеж: да обичаш живота — общият живот, да обичаш хората — всички хора. Когато успееш в това, тогава ще отидеш при Свещения огън.
към текста >>
50.
Година 12 (22 септември 1939 – 12 юли 1940), брой 249
 
Година 12 (1939 - 1940) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Преди всичко — всякога пред тях да бъдат равномерни и
спокойни
и да им говорят, с мил, но в същото време с твърд и решителен тон.
представа, навярно тя ще роди дете от съответстващия пол и от съответстващия тип. Спартанките са раждали само силни деца, които ставали по-после неустрашими войници, защото най-голямото желание на майките е било да дадат на отечеството си именно такова потомство Напротив, атинските жени са раждали деца с наклонност към интелектуалните интереси: у тях духовните качества значително преобладавали над физическите. Родилото се при такива условия дете много лесно възприема правените му добри внушения и ги преобръща в самовнушения, които по-нататък ръководят течението на живота му. Трябва добре да се помни, че всичките наши думи и всичките наши постъпки не са нищо друго, освен резултат от самовнушение, предизвиквани, при повечето случаи, от внушението на примера или на слушаните думи. Какво би трябвало да правят родителите и наставниците, за да препятстват да не проникват у децата вредителни самовнушения, а напротив да спомагат за загнездването в тях на добрите?
Преди всичко — всякога пред тях да бъдат равномерни и
спокойни
и да им говорят, с мил, но в същото време с твърд и решителен тон.
По този начин, най лесно се привикват децата да слушат: при това, в тях няма да се породи желание да оказват каквато и да било съпротива. Особено — и това е най-главното — в отношенията си към децата, отбягвайте грубостите: защото с това всякога рискувате да предизвикате в тях самовнушение на страх, придружено с омраза. Също избягвайте, в тяхно присъствие да говорите лошо за някого, както това често става в салоните, дето с най-невинния изглед, се говори лошо за най близките приятели. Децата неминуемо подражават лошия пример; това може да повлече след себе си, в някой случаи, най печални последици. Пробуждайте у децата желание да се запознават с явленията на природата и старайте се да ги заинтересувате с разбираеми обяснения, давани с жив и занимателен тон.
към текста >>
— Ето, те ще отминат и ще се възцари отново първото
спокойствие
в гората,
успокояваше
той г-жа Вранка.
Зададоха се тълпа въоръжени хора и след тях още по-голяма тълпа от деца, боси, чорлави, немити, които скачаха, викаха, крещяха и махаха с ръце, спираха под дърветата, размахваха шапките си, хвърляха камъни. Ята подплашени врани литваха с жалостни викове и в тях се прицелваха и гърмяха. Но дали против тях беше, наистина, тази суматоха? Или са случайни пътници и без да искат предизвикаха тази паника? — размишляваше г-н Га.
— Ето, те ще отминат и ще се възцари отново първото
спокойствие
в гората,
успокояваше
той г-жа Вранка.
Та нали толкова пъти спокойно са крачили след тях, след ралата им и безнаказано са кълвели от пръснатите зрънца? И нали всяка зима са се изхранвали и спасявали от гладна смърт там, в техните дворове, наред с кокошките и овцете им? Какво можеха да искат сега от тях? Между човешкото и вранското царства никога не е съществувала вражда. Господин Га поне не помни.
към текста >>
Та нали толкова пъти
спокойно
са крачили след тях, след ралата им и безнаказано са кълвели от пръснатите зрънца?
Ята подплашени врани литваха с жалостни викове и в тях се прицелваха и гърмяха. Но дали против тях беше, наистина, тази суматоха? Или са случайни пътници и без да искат предизвикаха тази паника? — размишляваше г-н Га. — Ето, те ще отминат и ще се възцари отново първото спокойствие в гората, успокояваше той г-жа Вранка.
Та нали толкова пъти
спокойно
са крачили след тях, след ралата им и безнаказано са кълвели от пръснатите зрънца?
И нали всяка зима са се изхранвали и спасявали от гладна смърт там, в техните дворове, наред с кокошките и овцете им? Какво можеха да искат сега от тях? Между човешкото и вранското царства никога не е съществувала вражда. Господин Га поне не помни. Но тълпата приближаваше, г-н Га можеше да следи всичко.
към текста >>
— Бъди
спокойна
, миличка, на безопасно място сме, никой не може да ни забележи, гнездото ни е тъй скътано в гъстите листа, утешаваше г-н Га съпругата си, сам малко разколебан в безопасността и смутен от туй, че хората не само не отминаваха, но започнаха да се катерят по дърветата и да тършуват из гнездата.
През една дупчица той можеше да наблюдава всичко, без сам той да бъде забелязан от най-зоркото око. Хората продължаваха своята кървава робота. Война! Истинска война бе обявена на клетия гарженски род. Земята бе покрита с трупове. Останалите живи с писък се бяха пръснали незнайно де.
— Бъди
спокойна
, миличка, на безопасно място сме, никой не може да ни забележи, гнездото ни е тъй скътано в гъстите листа, утешаваше г-н Га съпругата си, сам малко разколебан в безопасността и смутен от туй, че хората не само не отминаваха, но започнаха да се катерят по дърветата и да тършуват из гнездата.
Те вадеха малки, току що излюпени вранчета и със злобен смях ги удряха в земята и те ставаха на пихтия. Събираха неизлюпените яйца в шапките си не изказано радостни. Явно, нещо се е провинил гарженския род пред човеците. Човеците бяха решили да изтребят гарженския род. В това нямаше вече съмнение.
към текста >>
Но той не искаше да безпокои силно другарката си и по възможност с най-
спокойният
глас й каза: „Да избягаме временно.
Събираха неизлюпените яйца в шапките си не изказано радостни. Явно, нещо се е провинил гарженския род пред човеците. Човеците бяха решили да изтребят гарженския род. В това нямаше вече съмнение. Защо и за какво, нямаше вече време да се размишлява, защото г-н Га видя как един от враговете прегърна здраво дебелото стебло на дървото, където бе тяхното жилище и ловко се заизкачва по него.
Но той не искаше да безпокои силно другарката си и по възможност с най-
спокойният
глас й каза: „Да избягаме временно.
Хората вече са много близо. Нас, може би, ще забележат по лесно, а яйцата ни може и да не намерят. Тя нищо не знаеше от станалото вън. И доверявайки се напълно на своя верен съпруг, тя покри яйчицата набързо със застилката на жилището и двамата мигновено изфучаха над главите на хората, и докато се опомнят и гръмнат, те бяха достатъчно далеч, за да ги улучи куршума. Как са преминали гората и къде са се отзовали, те не знаеха.
към текста >>
51.
Година 12 (22 септември 1939 – 12 юли 1940), брой 250
 
Година 12 (1939 - 1940) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
* Не беше сънят му сън сладък,
покой
не намери.
Когато направиш скръбта да изчезне, когато там цъфнат усмивки и погледи светнат, тогава върни се. Тогава, о сине, ще бъдеш наследник на моето царство“. * Изрече туй царят, целуна сина си, И дълго го гледа самичък, как пътя поема. Не беше на младия принц тъй лесен живота. Все със своята вечна другарка, цигулката вярна, вървеше по пътя през нощите дълги и дни неприветни.
* Не беше сънят му сън сладък,
покой
не намери.
До него прииждаше мъка след мъка. И песен след песен под майсторски пръсти се лееше кротко. Подухваше вятър и звуците топли далече трептяха в земята широка. * Покривката ледна, обвила сърцата, топеше се чудно. Разцъфнаха пъпки, потоци ечаха, И чудната песен на младия принц се слушаше вече, преляла сърцата на всичките хора, да пее се с радост.
към текста >>
Навсякъде едно
безпокойствие
.
„И вятърът вее където ще и гласът му чуваш, но не знаеш откъде иде“. Така е с всеки, който е роден от Бога. Това, което не знаем, този свят, който сега иде, това е Божествената любов, която сега иде. И хората не знаят от къде иде тя. Снегът сега се топи.
Навсякъде едно
безпокойствие
.
Голямо наводнение става сега. Но хората не знаят какво ще стане. Казват: Ще се стопи всичкият сняг и лед и къщите ще бъдат потопени. Нивите ще бъдат добре наторени и ще има ядене и пиене в изобилие. Всички ще ядат и ще пият и братски ще живеят под своята смокиня.
към текста >>
И на душата му стана леко и
спокойно
, ала в духа му се появи силен стремеж да я постигне!
Изминаха се много дни в съзерцание и едва бе направил първата стъпка към Нея — Истината — Великият път към светлата бъднина! . . . А беше прочел в книгата на Златните съкровища, гдето бе казано: „И ще познаете истината и истината ще ви направи свободни.“ И търси я той вред и навсякъде. И прочете всички книги на съвременната си светска мъдрост, като преброди всичките школи на философската й мисъл и никъде я не намери!.. Ала от всичко това, едно само разбра: — Великата истина — основният закон в света и нещата в него — чрез разума не се постига, защото тя стои по горе от него!
И на душата му стана леко и
спокойно
, ала в духа му се появи силен стремеж да я постигне!
И се предаде той, с цялото си естество, на работа, бдение и труд! . . * * * Нощ . . . тиха .
към текста >>
Пълният месец гордо се носеше по сапфирените небеса и като някой вълшебен цар, изпращаше своите магнитни сили върху живата природа, като
успокояваше
живота по нея.
тиха . . . безмълвна, вълшебна нощ! . . Милиони звезди, от лазурните височини, изпращаха своята лека, сребърна светлина, върху морно заспалата земя.
Пълният месец гордо се носеше по сапфирените небеса и като някой вълшебен цар, изпращаше своите магнитни сили върху живата природа, като
успокояваше
живота по нея.
Всичко спеше в обятията на сладкия сън! . . Само той, един, облегнат върху острите върхове на гранитната скала, които се врязваха дълбоко в сухите му побити мускули, впил орлов поглед в безмълвието на нощта беше потопен цял в Мира на съзерцанието! . . Около него царуваше дълбока тишина!
към текста >>
По светлото му матово лице се четеше отпечатъкът на световната мъдрост на посветените, а кротките му невинни погледи носеха навсякъде мир и
спокойствие
.
. . Около него царуваше дълбока тишина! Над него високо се издига ще остър гранитен връх, а долу — под нозете му — дълбоко се разтваряше бездънна пропаст, острите скали на която полуосветени от блясъка на светлата месечина, изглеждаха като тайнствени видения, висящи, посред мрачната падина. И посред това нямо безмълвие на красивата балканска нощ . . посред това глухо царство на потайна доба, видя той беловлас старец да застана смирено пред него.
По светлото му матово лице се четеше отпечатъкът на световната мъдрост на посветените, а кротките му невинни погледи носеха навсякъде мир и
спокойствие
.
И проговори му той със своя тих и спокоен глас: „О, сине, на смирението! . . . Чух в тишината на безмълвието гласа на мисълта ти и дойдох! Аз съм царя на Ментала в природата! . . .
към текста >>
52.
Година 12 (22 септември 1939 – 12 юли 1940), брой 257
 
Година 12 (1939 - 1940) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Покоя
г е само една привидност и относителност, една илюзия.
Но този процес е само външна форма на движението на силите, външна форма на един невидим процес, който стои зад него. Особеностите на формите и техните специфични качества ни показват как да схванем характера на силите, които действат, как да познаем характера на ритмуса, който стои зад тях. Всяка форма има своя сигнатура, свой специфичен белег, който е отпечатък на онази сила, която я е създала. Така, по външните форми, с техните качества и свойства, по закона на аналогията, можем да дойдем до познание на силите, които стоят зад тях; можем да дойдем до познаване на онзи космически ритмус, който ги е по-строил н който е тяхна вътрешна същина. Сега ние познаваме само статиката на нещата, а това е една велика илюзия, защото всичко тече, всичко е в движение.
Покоя
г е само една привидност и относителност, една илюзия.
Онези, които са изучавали живота на природата изобщо и частно живота на растителното царство, са забелязали дейността на този ритмус в проявата на живота в природата. В своето проявление Космичният ритмус за нас се проявява чрез поляризацията и отношението на слънцето, земята и планетите. Космичният ритмус е, който движи слънцето, земята и всички небесни тела. Като едно мощно електромагнитно течение, космичният ритмус обгръща нашата земя от към северния полюс и той е причината за движението на земята около оста й, в което движение се създава деня и нощта, той е който движи земята по орбитата й около слънцето и създава годишните времена. И в процеса на тези движения имаме ред поляризации на космичната енергия, които са предмет на проучване от астрологията.
към текста >>
В този случай обикновеният човек схваща, че му става някак леко и приятно на душата, изпитва красотата на една чудна хармония, която изпълва цялото му същество със
спокойствие
и мир и сякаш усеща мека и приятна топлина да се разлива по неговите жили.
Според това именно е и голямото различие и разнообразие, което хората показват при възприемането и тълкуването на музиката. Едни разтварят широко вратите на своето сърце и за тях музиката става извор на наслада от най-висше естество; други — които не са се издигнали много над своите страсти и груба астрална природа, имат музиката като източник на по-нисша наслада (еротика), а онези, чието съзнание може да се издигне до висините на чистата и светла мисъл и благородните чувства, ще имат музиката като едно откровение на най-възвишени състояния и най красиви преживявания. Разгледана като физическо явление, музиката представлява съчетание (последователно и едновременно) от тонове, които от своя страна са трептения от въздушни частички. Тия трептения се отекват чрез слуховия апарат в съзнанието на човека и по силата на един сложен резонанс идват в известни отношения с трептенията на по-изтънчената материя на неговото астрално, умствено и духовно тяло. Там, в тия области, се пробужда цяла серия от тонове, които създават една вътрешна музика, която излиза вън от плоскостта на обикновеното съзнание, за да навлезе в област, която за сега се проявява у човека само подсъзнателно.
В този случай обикновеният човек схваща, че му става някак леко и приятно на душата, изпитва красотата на една чудна хармония, която изпълва цялото му същество със
спокойствие
и мир и сякаш усеща мека и приятна топлина да се разлива по неговите жили.
Всичко това, обаче, за човек с пробудено съзнание на тия по-висши полета е музика и тая музика е така реална за него, както е реална за човек с обикновено съзнание музиката, която той слуша да идва от някой музикален инструмент или от човешки глас. Тая вътрешна музика пробуденото съзнание може да долови още и когато се потопи в размисъл или съзерцание на висшето — великото разумно и великото любящо, които творях света —, когато се отдаде на трепета на някоя добродетелна проява и най после то може да я чуе и в красотата на хубав слънчев ден или тиха звездна нощ, както и в погледа на любящ приятел или в жеста на добро дело. Музиката е едно космично явление, и това, което ние наричаме музика на земята, е само една малка частица от всеобщата музика и то такава, която носи в себе си недостатъците и несъвършенството на едно общочовешко съзнание, което все още е ограничено в тесногърдието на материалистичния мирогледи. Ако една дума може да доведе човека до изстъпление на гняв или друга да го изпълни с радост и блаженство, колко повече това може да стори музиката, която със своите елементи — ритъм, мелодия и хармония — дълбоко засяга цялата му битност. Учителят, който познава добре скритата страна на музиката, препоръчва, когато човек се разгневи да изпее гамата — бавно, тон по тон — нагоре и после надолу.
към текста >>
Човек тогава наблюдава как постепенно затихва нещо у него, онова, което преди му е създавало едно мъчително напрежение, като е помрачавало светлината на неговия ум, сякаш започва да се топи и изчезва под въздействието на музиката, за да даде място на едно друго състояние, което се характеризира със
спокойствие
, хармония и равновесие.
Учителят, който познава добре скритата страна на музиката, препоръчва, когато човек се разгневи да изпее гамата — бавно, тон по тон — нагоре и после надолу. Това като направи два или три пъти гневът ще го напусне. Така, чрез музика, той ще трансформира хаотичните енергии на своето състояние и ще почувства едно успокоение. Когато човек е силно развълнуван, ядосан, оскърбен или е изпаднал в каквато и да е друга силна възбуда, достатъчно е той да запее нещо — любима песен или част от някоя мелодия — за да настъпи успокоение у него. Още с отварянето на устата си той наблюдава едно съсредоточаване на силите в себе си, обръщане поглед навътре, а това е вече начално условие за туряне в равновесие и правилно съотношение противоречивите нервни течения, които възникват при едно от изброените състояния.
Човек тогава наблюдава как постепенно затихва нещо у него, онова, което преди му е създавало едно мъчително напрежение, като е помрачавало светлината на неговия ум, сякаш започва да се топи и изчезва под въздействието на музиката, за да даде място на едно друго състояние, което се характеризира със
спокойствие
, хармония и равновесие.
С тия неколко реда ние искаме да засегнем някои нови страни на музиката, които досега са били малко разгледани, ако не съвсем изоставени и да я покажем не като едно мимолетно удоволствие, а като едно сигурно средство за въздействие върху природата на човека. Така схващана, музиката крие в себе си възможностите на отлично средство за възпитание и самовъзпитание. Отдавна педагозите твърдят, че музиката повдига и облагородява, но как точно става това, какви са пътищата на нейното въздействие — това не може да се изясни, докато не се осъзнае истината за човешката природа, която е много по-сложна отколкото ни я представят физиката, химията и биологията на университетските учени. ВЯРА В СЕБЕ СИ, СМЕЛОСТ В ЖИВОТА Мнозина преди известни години обвиняваха движението на Всемирното Братство, че развращавало, народа предимно младежта и се опитаха да турят прегради с това, да отклонят ония младежи, които носят кристални души, да не би да се запознаят и влязат в контакт с оня Извор на вечни истини, който блика и дава вярна посока на живота. Някой от разпространителите на тая клевета отдавна разбраха грешката си и млъкнаха.
към текста >>
Той укрепява и подхранва мисълта, произвежда мир, тишина и
спокойствие
.
И качествата, които приписваме на този цвят - борчество, активност, грубост, са качества, които астрологията приписва на Марса. Червеният цвят, взет във всичките му гами, носи живот, активност, енергия. „Чистият портокален цвят произвежда благородно индивидуализиране, подем на личното самочувствие и подтик за проява. Нечистият подхранва тщеславното самочувствие и егоизма. Този цвят в астрологията е свързан със Слънцето, от металите със златото и от тоновете - с тона „ре”.” „Чистият жълт цвят внася вътрешно равновесие на мислите и чувствата.
Той укрепява и подхранва мисълта, произвежда мир, тишина и
спокойствие
.
Ако е приет в нечист вид, той произвежда болезнени, телесни и душевни състояния. Душевното равновесие се нарушава от повишените лични чувства, най-вече гордост. В астрологията този цвят отговаря на планетата Меркурий, от елементите - на живака, и от тоновете - на тона „ми”.” „Чистият зелен цвят произвежда растение, органично и психично. Той вдъхва упование и надежда, но възприеме ли се в нечист вид и вземе ли надмощие над другите цветове, той се отразява зле върху човека. Събужда у него алчност, жажда за частна собственост и осигуряване.
към текста >>
53.
Година 12 (22 септември 1939 – 12 юли 1940), брой 263
 
Година 12 (1939 - 1940) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Ние още не можем да го видим, но хаосът и
безпокойството
в света ни сочат неговото идване.
Нужни са били милиони години, за да може човекът да дойде до сегашното си състояние, също така ще са нужни много милиони години, за да може обикновеният човек да стане духовен човек, истински Божи син, образ на живия Бог. Краят на всяка епоха от еволюцията на човечеството и началото на друга епоха, се характеризират с велики събития в историята на човечеството. В тези събития вземат участие не само хората, но и природата и целия космос. Ние живеем в особена епоха. Светът, този свят, към който всички ний сме свикнали, престава да съществува, пропада и се ражда неизвестното ново.
Ние още не можем да го видим, но хаосът и
безпокойството
в света ни сочат неговото идване.
Днес всичко на земното кълбо се клати. Няма ни едно място, гдето да не е проникнало безпокойството, неудовлетвореността и търсенията на нещо което, според мнението на хората, може да им донесе щастие. Но такова щастие не съществува. Щастието не идва отвън, то се намира в самите хора, в техните сърца и от хората зависи как ще устроят своя живот. Мнозина днес провъзгласяват „нови“ учения, предлагат ги за нови, и са хванали много хора в мрежите си.
към текста >>
Няма ни едно място, гдето да не е проникнало
безпокойството
, неудовлетвореността и търсенията на нещо което, според мнението на хората, може да им донесе щастие.
В тези събития вземат участие не само хората, но и природата и целия космос. Ние живеем в особена епоха. Светът, този свят, към който всички ний сме свикнали, престава да съществува, пропада и се ражда неизвестното ново. Ние още не можем да го видим, но хаосът и безпокойството в света ни сочат неговото идване. Днес всичко на земното кълбо се клати.
Няма ни едно място, гдето да не е проникнало
безпокойството
, неудовлетвореността и търсенията на нещо което, според мнението на хората, може да им донесе щастие.
Но такова щастие не съществува. Щастието не идва отвън, то се намира в самите хора, в техните сърца и от хората зависи как ще устроят своя живот. Мнозина днес провъзгласяват „нови“ учения, предлагат ги за нови, и са хванали много хора в мрежите си. Но не трябва да забравяме думите на Христа, че ще дойдат мнозина, но „по плодовете им ще ги познаете“. Съвременните материалистични учения за щастието на човечеството фактически не са нови.
към текста >>
До тогава ще има борба, нещастия, хаос и
безпокойство
, Днес всички духовни хора, които са почувствали красотата и истината на великия закон на Христа, за Любовта и братството, трябва да се обединят и да помагат, за да може тази духовност да дойде по-скоро на земята.
Културният човек не се задоволява с това. Той желае да чете, да участва в някаква дейност, търси дружбата и симпатията на други хора, наслаждава се от изкуството и от идеите. Живота на дивака му се струва жалък и прост. Така и живота на културните материалисти на нашата планета изглежда жалък и беден на съществата от другите, блестящи духовни светове, Всичко, което притежава по-висока духовност, има по-пълен и съвършен израз от това, което е грубо и примитивно. Когато хората разберат законите на духовния свят — Любовта, Красотата и Доброто, тогава пред тях ще се разкрие безкрайно поле за дейност, безгранични възможности и безгранична радост и щастие на земята.
До тогава ще има борба, нещастия, хаос и
безпокойство
, Днес всички духовни хора, които са почувствали красотата и истината на великия закон на Христа, за Любовта и братството, трябва да се обединят и да помагат, за да може тази духовност да дойде по-скоро на земята.
А кой е пътя за нейното идване? Същият, който показа Христос на своите ученици, изпращайки ги да проповядват Евангелието, и същият, който сега ни сочи Великият Учител на Всемирно Бяло Братство. Духовният свят ще дойде отвътре, от душите на хората, и когато той се възцари в душите, тогава той ще може да се изрази и навън. Е. Кидалова Белград СЛОВОТО НА УЧИТЕЛЯ Скрих таланта (из неделната беседа „Скрих таланта“ – 16.X.1938 г.) „И понеже се убоях, ето, отидох и скрих таланта ти в земята: Ето, имаш твоето си.“. Матея. 25;25 В живота съществува една основа, която никой не трябва да пренебрегва.
към текста >>
Пътуването с тоя български параход бе
спокойно
, с изключение на Атлантика.
Стига вече кърви, пушеци и развалини, а да съградим приятелството, което с най-солидна крепост между съседните породи! В Анверс се качих на „Балкан“ на 1 октомври т. г. Това е бивш пасажерски параход, купен от Франция за 8 милиона лева. Бях единствен пасажер при 40 души екипаж. Товар имаше 4,200 тона стоки за разни южни страни.
Пътуването с тоя български параход бе
спокойно
, с изключение на Атлантика.
Там имахме буря, която се разрази в Бискайския залив , наречен гробницата на моряците, та вземахме едва по 4 морски мили в час и водихме страшна борба с вълните. Останалото пътуване беше отлично. Минахме край Лисабон през Гибралтар. покрай Африканските брегове (Мароко, Алжир, Тунис), спряхме по 3 — 4 дни в остров Малта, в Пирея, Стамбул и Самсун на югоизточния бряг на Черно море, в Анадола (Мала Азия.) Добри българи намерих, повече търговци, и в Малта и в Атина и в Стамбул и в Самсун. На 30 октомври в Бургас и на 1 ноември т. г.
към текста >>
Освен това трябва да свикнем всяка вечер преди лягане да намазваме вътрешността на ушите си с вазелин, защото това е най-сигурното средство против сърбеж и се постига пълно
успокояване
.
ясно ни доказват, че нейните най-видни представители съхраняват едно детинско и погрешно схващани върху истинската етиология на болестите, така също едно лъжливо, невярно схващане за здравето, за природния имунитет и за лечебната сила в човешкия организъм. ПОЛЕЗНИ ГРИЖИ за очите, носа и ушите Зачервените и възпалени клепачи стават веднага бледи ако два-три пъти дневно се измиват с топла вода. Топлият чай с трици премахва кръвта, която се е натрупала в очите. Трябва да свикнем всяка вечер преди лягане да наказваме ноздрите с есенция от евкалипт, тази мярка ще запази мнозина, поне девет на десет от хрема, За да се премахнат черния точици по носа, достатъчно е да се изтъркат с топла вода. в която с разтворен малко боракс, след това да се избърше с малко етер.
Освен това трябва да свикнем всяка вечер преди лягане да намазваме вътрешността на ушите си с вазелин, защото това е най-сигурното средство против сърбеж и се постига пълно
успокояване
.
КНИЖНИНА Книги за гимназиите, издадени от книгоиздателство „Хемус" София. ул. Солун № 2. 1. Из съкровищата на нашата поезия, изтълкувани песни и разкази от Малчо Николов — бивш главен инспектор по литература при Минист. на Народ. Просвещение. Цена 25.лв.. 2.
към текста >>
54.
Година 13 (22 септември 1940 – 7 юли 1941), брой 265
 
Година 13 (1940 - 1941) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Станчев Песимистът – Орион Книжнина ЛЮБОВТА, КОЯТО ЧАКА Ние търсим мъдрост за живота си в дебелите книги на учението, в трудните символи и в строгия тълмеж на звездното небе, а тя чака
спокойно
в нас да я повикаме.
и В. Недев. Астрология. (продължение от бр. 231) – Влад Пашов Колоната на лекаря. Отровите на ядосването – Д-р Н.
Станчев Песимистът – Орион Книжнина ЛЮБОВТА, КОЯТО ЧАКА Ние търсим мъдрост за живота си в дебелите книги на учението, в трудните символи и в строгия тълмеж на звездното небе, а тя чака
спокойно
в нас да я повикаме.
Ние дирим истината облечена в ярки доспехи, а тя е само една думица — проста и ясна като ведър ден, сияеща като най-високия връх на планина, окъпан в слънце. Каква безмерна сила крие обичта, която се роди във Витлеемската пещера! Нейната власт е непобедима и сиянието й е по-голямо от блясъка на едрата звезда, която възлезе в часът на Неговото раждане. Народът, който очакваше обещания пратеник, не разбра Тоя, който се роди в пещерата до Витлеем, защото Го очакваше облечен в блясък, чакаше Го с жезъла на всемогъщ владетел, който да срине враговете и да направи царство на сила и на земна слава. А той дойде в проста дреха, със сандали, с чудни благи очи и с кротост на дете.
към текста >>
Мнозина се
безпокоят
да не изгубят дома си, да не изгубят положението си.
То е въпрос на усещане. Както геометрикът взема линия и пергел и започва да измерва линиите и ъглите, така и този, който има интуиция, смята и измерва нещата. Чувствителният човек предчувства, че има да стане нещо с него и се безпокои. Не трябва да се безпокоите. Онова, което има да стане с човека, е много добро.
Мнозина се
безпокоят
да не изгубят дома си, да не изгубят положението си.
Няма какво да се безпокоите. Има неща, които можете да носите със себе си, но има и такива, които не можете да носите. Ако отидете в странство да учите или да се разходите, ще вземете ли със себе си своя кон или своя вол? Колкото и да ги обичате, вие ще ги оставите у дома си и ще тръгнете сам. Законът на духа изисква да имаме прави отношения към него.
към текста >>
Когато знаете това, не се
безпокойте
за прегрешенията и греховете си.
Сиромасите, които бяха привикнали да получават от него помощ, продължаваха пак да го посещават. Като нямаше какво да им даде, той вадеше червеи от раните си и им даваше. Тия червеи, обаче, се превръщаха в злато. Та казвам: вашите престъпления и вашите погрешни един ден ще се превърнат в злато. Днес те са червеите на вашето тяло, но като ги раздавате на сиромасите, от тях ще се получи злато.
Когато знаете това, не се
безпокойте
за прегрешенията и греховете си.
Един ден вашите погрешни ще се превърнат във волове и биволи, които ще орат нивите ви и в овце, които ще дават млякото си и вълната си. Това ще бъде в далечното или в близкото минало — от вас зависи. Божията мъдрост иска да ви покаже, че ако вървите по Божия път и ако изпълнявате Божия закон, очаква ви едно велико бъдеще, а не страдания, като Йова. Обаче, докато дойдете до това благо, вие трябва да минете през страданията на Йова. Няма да остане човек на земята,който да не е минал и да не мине през страданията на Йова.
към текста >>
Те имат следните общи качества — многостранност, гъвкавост, приспособимост,
безпокойство
и нерешителност.
* С трепета на звън ефирен, който чувам във нощта, шепнат: Разумът Всемирен и Всемирната Душа В. С. Недев В. Пашов АСТРОЛОГИЯ (продължение от бр. 231) Третата динамична група наречена подвижни или общи знаци, се състои от Близнаци , Дева , Стрелец и Риби . Те са края на един сезон и преход към друг.
Те имат следните общи качества — многостранност, гъвкавост, приспособимост,
безпокойство
и нерешителност.
Главните знаци символизират изтичащата двигателна сила на вселената, в която се проявява стремеж за творчество, движение и енергия, жела ние за проявление. Затова хората родени под влиянието на тази динамична група са активни, деятелни предприемчиви. Те са хора на волята. Следователно, личностите родени под кардиналните знаци са работници в този свят, но не обикновените работници, но ръководещите в индустрията и предприятията въобще. При неподвижните знаци, двигателната и творческа сила се е превърнала в спокойна и организираща мощ, която съгражда, материализира и излива във форми.
към текста >>
При неподвижните знаци, двигателната и творческа сила се е превърнала в
спокойна
и организираща мощ, която съгражда, материализира и излива във форми.
Те имат следните общи качества — многостранност, гъвкавост, приспособимост, безпокойство и нерешителност. Главните знаци символизират изтичащата двигателна сила на вселената, в която се проявява стремеж за творчество, движение и енергия, жела ние за проявление. Затова хората родени под влиянието на тази динамична група са активни, деятелни предприемчиви. Те са хора на волята. Следователно, личностите родени под кардиналните знаци са работници в този свят, но не обикновените работници, но ръководещите в индустрията и предприятията въобще.
При неподвижните знаци, двигателната и творческа сила се е превърнала в
спокойна
и организираща мощ, която съгражда, материализира и излива във форми.
Затова се казва, че тяхната мощ и сила е ментална, духовна и дава цел на дейността и една подвижност на благородните стремежи на живота. От подвижните или общи знаци три са двойни – , и . И само не е двоен. Основните техни черти са — приспособимост, подвижност, многостранност. Те са непостоянни и се люшкат по вълните на живота — не могат да се задържат на едно място.
към текста >>
55.
Година 13 (22 септември 1940 – 7 юли 1941), брой 266
 
Година 13 (1940 - 1941) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
С този апартамент ще си създам големи
безпокойства
.
Любовта дава живот,а светлината дава всички блага, от които нашите чувства се нуждаят. Новото, на което трябва да се спрем, е да преодолеем себе си. Някой седи и мисли и току изведнъж дойде в ума му мисълта да си има една къща, един голям апартамент. Но както си мисли, той си казва: Защо ми е толкова голям апартамент? Трябва да мисля за кираджии, които често не плащат.
С този апартамент ще си създам големи
безпокойства
.
По-добре е да нямам нищо. Като размишлява още по-дълбоко, той дохожда до мисълта, че Бог му е дал една къща — неговото тяло, което трябва да изправи. Като започне да гледа на това тяло, той вижда, че нещо на челото му липсва. Той вижда, че челото му е много тясно — едва три-четири сантиметра. Така той идва до заключението, че трябва да разшири тази горна стая.
към текста >>
Не мислете за ония мъртви работи, които са в
покой
.
Днес електротехниците търсят начин как да се освободят от шума, който се прави от аеропланите. В човешкия мозък съществуват същите апарати, каквито има и в аероплана и радиото. Човек има такива апарати, с които всеки момент може да се изолира от външния шум. С други думи казано: човек може да се подигне в мисълта си така, че да остане глух за най-големия шум около себе си. Мислете за онези работи, на който трептенията са бързи, силни.
Не мислете за ония мъртви работи, които са в
покой
.
Всички неща, които бавно се движат, те носят в себе си една по-низка енергия, която ни спъва Всички тела. които се движат бързо, те носят в себе си висша енергия, която се отразява добре на човека. И тъй, истинският живот зависи от онези безсмъртни трептения в природата. Има в природата смъртни и безсмъртни трептения. Има смъртни трептения на светлината, но има и безсмъртни трептения на светлината.
към текста >>
В съня си кучето
неспокойно
потръпваше.
Тоз час усетих непоносими болки в китката на доената си ръка и се събудих. Разсъмването идеше усмихнато и светло, тъй, като през нощта беше валяло. В пещерата обаче беше хладно и тъмно, само на стената при входа дето беше по светло като неразрешени кабалистични знаци се четяха думите: М. стрит 111, Роберта Медисон. От ръката ми течеше кръв.
В съня си кучето
неспокойно
потръпваше.
Придошлата река в долът стихийно бучеше. Беше 15 април. Вие знаете че не съм суеверен. Писмо на отбелязания адрес разбира се не изпратих, но няколко месеца по късно съдбата ме отведе в Лондон. Първата ми работа бе да направя справка.
към текста >>
От векове аз слушам да подрънкват, и техний звън не дава ми
покой
.
Душата ми все повече и по повече губеше равновесие. „... Роберта Медисон... 15 Април през нощта ... след едно пътешествие из Джунглата.“ Стоях сам, малък и безпомощен да разбера и тоя път целесъобразната игра на провидението за което аз бях само една малка — безкрайно малка и нищожна частица. Докторът свърши, без да откъсва погледа си от оная невидима точка на пространството — дето се беше спрял, все още унесен в далечния спомен за своето видение из Джунглата. В гостната беше тихо и дълго още никой не намери какво да каже след това. А. Чергарски БРАТКО МОЙ От векове аз слушам да подрънкват веригите ти, братко мой.
От векове аз слушам да подрънкват, и техний звън не дава ми
покой
.
* По-жалък роб от тебе не познавам, на робството създател сам си ти. Ти сам скова веригите си тежки, да, сам скова ги ти! * И днес подрънкват те — веригите ти тежки, подрънкват, братко мой! Веригите — вековните заблуди — безлюбие, лъжа и грехове безброй! * Но време е, веч време да ги смъкнеш, звъни уречен час.
към текста >>
Когато се намират в
спокойно
състояние, стоят гордо изправени с ръце скръстени на гърдите.
Разговорът им е твърде оживен, екзалтиран и страстен, образен и горещ. Походката им е горда, надменна, смела и в тяхната поза има нещо закачливо. Имат навик да си държат стиснати юмруците във време на ходене. Движенията им са резки и нервни. Никога в техния жест не се забелязва ни покорност, ни пасивност, ни унижение.
Когато се намират в
спокойно
състояние, стоят гордо изправени с ръце скръстени на гърдите.
(следва) КОЛОНАТА НА ЛЕКАРЯ Вредни ли са растителните рафинирани масла Въпросът с растителните рафинирани в България масла, производни на слънчогледово масло, стана вече всекидневен. Това са „Олио“, „Оливия“, „Вега“, „Нива“ и др. фабрични марки. Мнозина лекари ги забраняват на болните от стомашни катари, увеличение на киселините (хиперацидитет), стомашна язва и такава в дванадесетопръстника, колит и др. Също и проф.
към текста >>
Ако това се извърши добросъвестно и до крайния предел, такова масло наистина ще се нарече „рафинирано“, и
спокойно
ще може да се яде, дори и от стомашно болни, и
спокойно
ще бъде препоръчано от лекарите.
Пречистването им с цел да се премахнат свободните мастни киселини, белтъчни и други вещества, които преминават в маслото при просмукването му от кашата и могат лесно да се развалят при престояване, което придава горчив вкус на маслото, става със сода каустик (сода за сапун), сложена в едно определено количество. Содата се свързва с мастните киселини, образува се сапун, т. е. става едно обикновено осапуняване. Сапунът е разтворим във вода. Пречистването от сапуна става чрез изобилно промиване с голямо количество вода.
Ако това се извърши добросъвестно и до крайния предел, такова масло наистина ще се нарече „рафинирано“, и
спокойно
ще може да се яде, дори и от стомашно болни, и
спокойно
ще бъде препоръчано от лекарите.
Това промиване изисква разбира се. много повече вода, много повече време, работни надници и пр. А също така изглежда, че многото премиване намалява теглото на преработваното масло. От всичко това, вероятно, фабриките ще намалят доходите си за сметка на здравето на българския народ. За да се установи доброкачествеността и безвредността на тия растителни масла, трябва да се предприемат в клиниките и лабораториите биологични опити с животни и хора, за да се установи точно какво влияние оказва маслото върху здравата и болка стомашна лигавица, върху сокоотделянето в стомаха върху състава на стомашните сокове и т. н.
към текста >>
Твърди се от някой, че когато се слагат компреси с чист зехтин върху рани, или върху изгоряла кожа, те се
успокояват
, а ако се слага от някое българско рафинирано масло — те се разлютяват и зачервяват.
А също така изглежда, че многото премиване намалява теглото на преработваното масло. От всичко това, вероятно, фабриките ще намалят доходите си за сметка на здравето на българския народ. За да се установи доброкачествеността и безвредността на тия растителни масла, трябва да се предприемат в клиниките и лабораториите биологични опити с животни и хора, за да се установи точно какво влияние оказва маслото върху здравата и болка стомашна лигавица, върху сокоотделянето в стомаха върху състава на стомашните сокове и т. н. Това може да стане, и то Се налага, за да се успокои българският народ. Това трябва и самите фабриканти да искат, ако сметат, че са чисти!
Твърди се от някой, че когато се слагат компреси с чист зехтин върху рани, или върху изгоряла кожа, те се
успокояват
, а ако се слага от някое българско рафинирано масло — те се разлютяват и зачервяват.
И това влияние на маслата върху раните може да се проучи клинически. Добро лекарство при увеличени стомашни киселини или стомашна язва е дървеното масло (зехтин, маслинено масло), което се взема сутрин на гладно по 2-3 суп. лъжици. То действа успокоително на болните. Същото нещо с рафинираното слънчогледово масло изглежда, че не става. Когато се сготви една гозба със зехтин, сусамов или орехов шарлаган или се направи салата с тях, храносмилането става много добре и кисели не се появяват у хора, който иначе страдат, когато ядат олио, оливия, или друго подобно рафинирано слънчогледово масло.
към текста >>
56.
Година 13 (22 септември 1940 – 7 юли 1941), брой 268
 
Година 13 (1940 - 1941) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
БАЛАНСЪТ НА СЪВРЕМЕННАТА ЦИВИЛИЗАЦИЯ Мнозина учени, които изпитват сериозно
безпокойство
за бъдещето на човечеството, са се заели да направят един обективен баланс на съвременната цивилизация.
Моят празник – Т. Ч. Щастието – Орион Астрология. (продължение от бр. 234) – Влад Пашов Из науката и живота. Лаковски и дълголетието Любовта – Т. Ч.
БАЛАНСЪТ НА СЪВРЕМЕННАТА ЦИВИЛИЗАЦИЯ Мнозина учени, които изпитват сериозно
безпокойство
за бъдещето на човечеството, са се заели да направят един обективен баланс на съвременната цивилизация.
След като констатират безспорното въздействие, което напредъкът на науката и техниката е упражнил върху материалното съществувание на хората — върху техния начин на живеене, върху строежа и обзавеждането на жилищата, подобрение на храната, възпитанието, образованието, те не могат да скрият факта, че всичко това е довело до един непредвиден резултат, който е точно обратен на очаквания: животът на хората не само не се е подобрил по същина, а напротив — дори се е влошил. На какво се дължи този странен на пръв поглед резултат, се питат те. И всичко ги принуждава да отговарят по един колкото кратък, толкова и категоричен начин: съвременната цивилизация е злополучна за човека, защото е създадена без да познава истинското му естество. Тя чисто и просто не съответства на неговия дух и не може да задоволи съществените нужди на неговата душа. Тя е годна, може би, за един изкуствен човешки механизъм, създаден в интелектуалните представи на човека, ала е абсолютно негодна за живия, същинския човек, който далеч не съвпада с интелектуалните схеми на съвременната материалистично ориентирана наука.
към текста >>
Скърбящите си отивали утешени, болните здрави, угнетените
спокойни
и бодри.
И аз с усмивка бях готов да посрещна всичко. Орион ПРИКАЗКА Живял някога един Мъдрец. При него отивали много. Той не живеел в гъстите дъбрави на вековна гора или всред усоите на висока планина, а между хората, защото бил пратен на земята да помага на тия, който търсят пътя за Нагоре. Като река се стичали от всички краища при Мъдреца и като река се изливала мъдрост и давала всекиму необходимото.
Скърбящите си отивали утешени, болните здрави, угнетените
спокойни
и бодри.
Един ден при Мъдреца дошъл един млад момък и го попитал. — Що е човекът и какво може той да стане? Погледнал го мъдрецът с благ поглед, който проникнал до самите дълбочини на душата му и казал: „Ела след мене.“ Завел го той в една стая пълна с книги. На голяма маса имало снопове бели листове, готови за писане. Мъдрецът взел един от тях и казал: —Кое прави ценна тая хартия?
към текста >>
Те са неловки в своите жестове и пози, затова обичат да седят, колкото могат повече и да бъдат
спокойни
.
Техният умствен склад е такъв, че те по-скоро отгатват, отколкото да знаят каквото и да било нещо. Гласът им е слаб, мек и глух. Говорят рядко и тихо, печално и скучно. Техните движения на тялото са тежки и твърде бавни. Тяхната походка е бавна, тиха и неграциозна.
Те са неловки в своите жестове и пози, затова обичат да седят, колкото могат повече и да бъдат
спокойни
.
Тяхната мимика е твърде ограничена и каквито впечатления и вълнения да изпитват, техните движения са неспособни да ги изразят. И нищо в техния външен вид не показва това, което става у тях, ако само това не е ленивото блаженство на покоя. Спокойствието на техния ум ги прави съзерцателни. За лимфатиците е потребно движение, за да усилят кръвообращението и изпотяването. Занаятите, които изискват ходене, деятелност и физически труд са полезни за тях.
към текста >>
И нищо в техния външен вид не показва това, което става у тях, ако само това не е ленивото блаженство на
покоя
.
Говорят рядко и тихо, печално и скучно. Техните движения на тялото са тежки и твърде бавни. Тяхната походка е бавна, тиха и неграциозна. Те са неловки в своите жестове и пози, затова обичат да седят, колкото могат повече и да бъдат спокойни. Тяхната мимика е твърде ограничена и каквито впечатления и вълнения да изпитват, техните движения са неспособни да ги изразят.
И нищо в техния външен вид не показва това, което става у тях, ако само това не е ленивото блаженство на
покоя
.
Спокойствието на техния ум ги прави съзерцателни. За лимфатиците е потребно движение, за да усилят кръвообращението и изпотяването. Занаятите, които изискват ходене, деятелност и физически труд са полезни за тях. Чист въздух, стоене на слънце са нужни за тях. Затова за тях е полският труд - градинарство и земеделие.
към текста >>
Спокойствието
на техния ум ги прави съзерцателни.
Техните движения на тялото са тежки и твърде бавни. Тяхната походка е бавна, тиха и неграциозна. Те са неловки в своите жестове и пози, затова обичат да седят, колкото могат повече и да бъдат спокойни. Тяхната мимика е твърде ограничена и каквито впечатления и вълнения да изпитват, техните движения са неспособни да ги изразят. И нищо в техния външен вид не показва това, което става у тях, ако само това не е ленивото блаженство на покоя.
Спокойствието
на техния ум ги прави съзерцателни.
За лимфатиците е потребно движение, за да усилят кръвообращението и изпотяването. Занаятите, които изискват ходене, деятелност и физически труд са полезни за тях. Чист въздух, стоене на слънце са нужни за тях. Затова за тях е полският труд - градинарство и земеделие. Седящият занаят и пътуване във влажни и студени места, отслабват тяхната конструкция и ги излагат на сериозни заболявания.
към текста >>
Външно неговото лице изглежда печално, с
безпокойни
очертания.
Вежди големи и надвесени над очите. Нос дълъг, прав и леко заорлен, лице тънко и мършаво, със суров вид. Устата стисната; уши големи, чело високо и изпъкнало в горната си част в областта на причинните центрове. Меланхоличният тип е противоположен на сангвиника, както топлината и студа. Колкото сангвиникът е горещ, толкова меланхоликът е студен.
Външно неговото лице изглежда печално, с
безпокойни
очертания.
Погледът е меланхоличен, тъжен, замислен, обикновено отправен надолу. Цветът на лицето е оловено-землист. Коси черни, груби, брада също. Ноктите твърди и бързо растат. Кожа гладка и хладна при допиране.
към текста >>
Техните сънища са
безпокойни
, следствие страшни съновидения и ужасни кошмари.
Кръвта и другите течности в организма са гъсти и лепливи, следствие, на което и движението на тези течности е много трудно и медлено. Гласът е силен, но не бърз. Дишането е слабо и бавно. Те ядат обикновено малко, а понякога техният апетит бива ненаситен. Храносмилането у тях е бавно, запичането силно и продължително.
Техните сънища са
безпокойни
, следствие страшни съновидения и ужасни кошмари.
Често страдат от дълги и жестоки безсъници, и тревожни и странни халюцинации. Те са мрачни, мълчаливи, недоверчиви, песимисти. Те прекарват своя живот в безпокойства, грижи, страхове и подозрения. Техният гняв бавно се възбужда, но затова пък, възбуди ли се, е ужасен. Те са злобни и отмъстителни.
към текста >>
Те прекарват своя живот в
безпокойства
, грижи, страхове и подозрения.
Те ядат обикновено малко, а понякога техният апетит бива ненаситен. Храносмилането у тях е бавно, запичането силно и продължително. Техните сънища са безпокойни, следствие страшни съновидения и ужасни кошмари. Често страдат от дълги и жестоки безсъници, и тревожни и странни халюцинации. Те са мрачни, мълчаливи, недоверчиви, песимисти.
Те прекарват своя живот в
безпокойства
, грижи, страхове и подозрения.
Техният гняв бавно се възбужда, но затова пък, възбуди ли се, е ужасен. Те са злобни и отмъстителни. Никога не прощават обида. За дълго държат в сърцето си злобата и чувството на мъст. Тяхната чувственост е твърде силна и страстите им отиват до крайност.
към текста >>
Техният ум всякога е зает с някаква идея фикс, която не му дава
покой
.
Тяхната чувственост е твърде силна и страстите им отиват до крайност. Те са постоянни във всичко, както в ненавистта, така и в любовта. Тяхната привързаност е силна и гореща, но нещастна и пълна с горести. Те са роби на своите навици и решителни, твърди и настойчиви в своите намерения, мнения и предприятия. Търпеливи в своята работа.
Техният ум всякога е зает с някаква идея фикс, която не му дава
покой
.
Те се отнасят недоверчиво към себе си и към своите сили, както и към другите. Гризането на съвестта и съмненията ги мъчат непрестанно. Имат скрито честолюбие и не се успокояват, докато не получат удовлетворение. Скептицизма и суеверието вървят ръка за ръка у тях. Обществото ги дразни, затова те бягат от него и самодоволно се предават на самотен живот.
към текста >>
Имат скрито честолюбие и не се
успокояват
, докато не получат удовлетворение.
Те са роби на своите навици и решителни, твърди и настойчиви в своите намерения, мнения и предприятия. Търпеливи в своята работа. Техният ум всякога е зает с някаква идея фикс, която не му дава покой. Те се отнасят недоверчиво към себе си и към своите сили, както и към другите. Гризането на съвестта и съмненията ги мъчат непрестанно.
Имат скрито честолюбие и не се
успокояват
, докато не получат удовлетворение.
Скептицизма и суеверието вървят ръка за ръка у тях. Обществото ги дразни, затова те бягат от него и самодоволно се предават на самотен живот. И тогава тяхното въображение се възпламенява и заработва. Те имат навик да се разговарят сами със себе си. Всякога и навсякъде виждат лошото в света и то в най-мрачни краски.
към текста >>
57.
Година 13 (22 септември 1940 – 7 юли 1941), брой 273
 
Година 13 (1940 - 1941) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Правел е чудеса в случаи на буйна лудост не с някакви лекарства, а с
успокояваща
музика.
Когато светлината те озари, и от най-трудното положение ти ще намериш изход; Научи урока на историята, слушай гласа на Провидението, върви по правия път и не се съмнявай, че ти ще изведеш своя кораб на желаното пристанище Търпение, самообладание, вяра в Провидението; разумност, предвидливост и добра воля — останалото ще извърши Този, който знае да върши всичко много по-добре от всички насъ. С. Калименов ______________________________ Всичко, което става в света, има два вида причини: първо, причини външни, общопознати, видими за всички; и второ, причини вътрешни, дълбоко скрити, до които само малцина проникват. Само този е истински водач, само този може да води правилно един народ, който вижда не само външните, но и скритите причини на нещата. МУЗИКАТА Е ЛЕКАРСТВО Музиката е не само удоволствие, но и лекарство. Питагор, който е живял преди много столетия, е знаел това.
Правел е чудеса в случаи на буйна лудост не с някакви лекарства, а с
успокояваща
музика.
Ескирол, прочут френски лекар, казва: „Музиката действа най-силно върху тялото и душата и аз си служа с нея постоянно при душевните болести. Може да не лекува, но успокоява, затова е твърде ценно средство и не бива да се пренебрегва.“ Гладстон, когато се чувствал нервно разстроен — нещо, което се случвало от време на време — карал да му пеят любимите му зимни. Хербърт Спенсър, когато имал силни невралгични болки, лягал и нареждал да му свирят някоя нежна мелодия, и получавал непременно облекчение. И аз имам подобен опит. Обичам да се връщам у дома рано, да се изтягам на канапето около половин час преди вечеря и да слушам приятна музика на грамофона Ако съм угнетен и имам нужда от възбуда, поставям такава плоча; ако искам да си почивам, намирам успокояваща музика; ако искам да спя, имам песни, които завеждат човека в китни ливади и го приспиват под цъфналите клони на някоя ябълка.
към текста >>
Може да не лекува, но
успокоява
, затова е твърде ценно средство и не бива да се пренебрегва.“ Гладстон, когато се чувствал нервно разстроен — нещо, което се случвало от време на време — карал да му пеят любимите му зимни.
Само този е истински водач, само този може да води правилно един народ, който вижда не само външните, но и скритите причини на нещата. МУЗИКАТА Е ЛЕКАРСТВО Музиката е не само удоволствие, но и лекарство. Питагор, който е живял преди много столетия, е знаел това. Правел е чудеса в случаи на буйна лудост не с някакви лекарства, а с успокояваща музика. Ескирол, прочут френски лекар, казва: „Музиката действа най-силно върху тялото и душата и аз си служа с нея постоянно при душевните болести.
Може да не лекува, но
успокоява
, затова е твърде ценно средство и не бива да се пренебрегва.“ Гладстон, когато се чувствал нервно разстроен — нещо, което се случвало от време на време — карал да му пеят любимите му зимни.
Хербърт Спенсър, когато имал силни невралгични болки, лягал и нареждал да му свирят някоя нежна мелодия, и получавал непременно облекчение. И аз имам подобен опит. Обичам да се връщам у дома рано, да се изтягам на канапето около половин час преди вечеря и да слушам приятна музика на грамофона Ако съм угнетен и имам нужда от възбуда, поставям такава плоча; ако искам да си почивам, намирам успокояваща музика; ако искам да спя, имам песни, които завеждат човека в китни ливади и го приспиват под цъфналите клони на някоя ябълка. Музиката е масаж на душата, или студен ободряващ душ, според това от какво имаме нужда. Всяко дете трябва да расте в дома, където има постоянно музика.
към текста >>
Обичам да се връщам у дома рано, да се изтягам на канапето около половин час преди вечеря и да слушам приятна музика на грамофона Ако съм угнетен и имам нужда от възбуда, поставям такава плоча; ако искам да си почивам, намирам
успокояваща
музика; ако искам да спя, имам песни, които завеждат човека в китни ливади и го приспиват под цъфналите клони на някоя ябълка.
Правел е чудеса в случаи на буйна лудост не с някакви лекарства, а с успокояваща музика. Ескирол, прочут френски лекар, казва: „Музиката действа най-силно върху тялото и душата и аз си служа с нея постоянно при душевните болести. Може да не лекува, но успокоява, затова е твърде ценно средство и не бива да се пренебрегва.“ Гладстон, когато се чувствал нервно разстроен — нещо, което се случвало от време на време — карал да му пеят любимите му зимни. Хербърт Спенсър, когато имал силни невралгични болки, лягал и нареждал да му свирят някоя нежна мелодия, и получавал непременно облекчение. И аз имам подобен опит.
Обичам да се връщам у дома рано, да се изтягам на канапето около половин час преди вечеря и да слушам приятна музика на грамофона Ако съм угнетен и имам нужда от възбуда, поставям такава плоча; ако искам да си почивам, намирам
успокояваща
музика; ако искам да спя, имам песни, които завеждат човека в китни ливади и го приспиват под цъфналите клони на някоя ябълка.
Музиката е масаж на душата, или студен ободряващ душ, според това от какво имаме нужда. Всяко дете трябва да расте в дома, където има постоянно музика. Младостта на всекиго трябва да бъде свързана с някоя радостна песен, която отпосле в живота му ще събужда светли спомени и ще го кара да преживява наново старата радост. Никога не мога да слушам Хенделовото „Ларго“ без да преживявам отново радостните неделни дни на моето детство, защото почти всеки ден го свиреха у дома. Не лишавайте детето от благодатното влияние на музиката.
към текста >>
Бъдете верни на Бога и не се
безпокойте
.
Те са само оръдия на други сили. Една свещена война се води днес в света и вие сте повикани да изпълните своя дълг като редници в нея. Това е борбата с грубия материализъм и егоизъм, личен, класов и национален. Докато България търси подкрепа от външни, земни сили, тя ще си остане безпомощна. Но ако се опре на Бога, всички трудни въпроси ще се разрешат най-лесно и най-правилно.
Бъдете верни на Бога и не се
безпокойте
.
Има кой да работи за вас. Търпението, самообладанието и изчакването естествения ред на събитията е признак само на сила, ръководена от мъдрост. По този път — истината и свободата ще бъдат достигнати. Трябва да се премахне неправдата — социалната неправда вътре в страната и да се възцарят принципите на братството и любовта. Това е основата.
към текста >>
58.
Година 13 (22 септември 1940 – 7 юли 1941), брой 274
 
Година 13 (1940 - 1941) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
На които е било писано да се мъчат за Христа в първите времена на християнството, са си понесли мъченията, за да можем ние, по-послешните християни, свободно да си изповядваме вярата,
необезпокоявани
от никого.
(Из книгата „Пътят на звездата“) Често ще чуете религиозни хора, последователи на някоя от официалните църкви, да твърдят, че днес няма вече ни пророци, ни светци, ни мъченици. Каквито пророци е имало, те са дошли у Израиля още преди Христа. Предрекли са каквото е имало да предричат и са се оттеглили на блажена почивка в лоното на Авраама. Мъчениц на вярата пък е имало през първите времена на християнството, когато то още се е разпространявало в езическия свят. Днес когато християнството е официална религия, и изповядването му започва почти автоматически още с раждането на детето; когато по цел свят има издигнати великолепни храмове и катедрали, дето се извършват тържествени богослужения по един напълно установен, церемониален ред; когато на Христа служат с хиляди свещеници проповедници, мисионери — за мъченици на вярата и дума не може да става.
На които е било писано да се мъчат за Христа в първите времена на християнството, са си понесли мъченията, за да можем ние, по-послешните християни, свободно да си изповядваме вярата,
необезпокоявани
от никого.
По отношение на светиите въпросът седи пак така. Светии и чудотворци е имало в първите векове след Христа, а също и в средновековието — тия люде на духовния подвиг са били още на времето си признати от църквата и канонизирани от нея. Днес имената им личат по календарите. Но, ще възразят някой, нима само у Израиля е имало пророци, и нима само християните имат светци? Великите древни народи, като индуси, египтяни, персийци, халдеи, гърци, не са ли имали пророци и и светии?
към текста >>
Сива, като самият камък, неподвижна, навярно унесена в сън, тя лежи
спокойно
.
— И тя прави слънчеви бани — помислих си аз. И не трепнах от уплаха, както по-предното утро. Напротив, зарадвах се, че още едно същество жадува да изпитва приятното докосване на слънчевите лъчи. Съблякох се и легнах. Не откъсвах поглед от змията.
Сива, като самият камък, неподвижна, навярно унесена в сън, тя лежи
спокойно
.
— Защо да се страхувам от нея? —мислех си аз. — Наистина, тя е отровна и едно ухапване може да ми струва живота. Но колко хора до сега са ухапани и умрели от змия? И няма ли друга змия вътре в мен (и в човека въобще) която ми причинява много повече неприятности и страдания, която много повече ме излага на гибел и смърт?
към текста >>
Лежахме си
спокойно
и двама, След дълго време аз станах и се облякох.
— Значи ти, приятелко, почваш по-рано своите бани — продумах аз, гледайки я. В отговор на моите дума тя дигна глава. Гледаше ме, но в погледа и нямаше оня тревожен блясък, който забелязах по-преди. Спокоен бях и аз. Свалих дрехите и легнах.
Лежахме си
спокойно
и двама, След дълго време аз станах и се облякох.
Змията лежеше и ме гледаше. Пристъпих няколко крачки към нея. Тя запълзя леко към дъното на площадката. Трябваше да мине край мен, за да се отдалечи. Други изход нямаш.
към текста >>
Отивах на една крачка до нея и тя си лежеше
спокойно
.
Пълзеше на две крачки пред мен. И отиде в храстите. Още много сутрини се срещахме. И все повече се сближавахме и доверявахме един на друг. Тя не се страхуваше от мен, нито аз от нея.
Отивах на една крачка до нея и тя си лежеше
спокойно
.
Само ме гледаше. Най-после, една сутрин се преведох над нея и протегнах ръка да я погаля. Тя прояви слабо безпокойство и като че ли искаше да се отстрани. — Стой, мила, позволи ми да те погаля — продумах аз с нежен глас —такъв глас, който иде от пълно с обич сърце. Тя се успокои и аз докоснах ръката си до нея.
към текста >>
Тя прояви слабо
безпокойство
и като че ли искаше да се отстрани.
И все повече се сближавахме и доверявахме един на друг. Тя не се страхуваше от мен, нито аз от нея. Отивах на една крачка до нея и тя си лежеше спокойно. Само ме гледаше. Най-после, една сутрин се преведох над нея и протегнах ръка да я погаля.
Тя прояви слабо
безпокойство
и като че ли искаше да се отстрани.
— Стой, мила, позволи ми да те погаля — продумах аз с нежен глас —такъв глас, който иде от пълно с обич сърце. Тя се успокои и аз докоснах ръката си до нея. Дълго я милвах, — Любовта успокоява, укротява побеждава и пленява всяко живо същество. Затова човек е венец на творението, защото има достъп до най-великата любов. И само с тая любов той може да бъде цар на природата.
към текста >>
Дълго я милвах, — Любовта
успокоява
, укротява побеждава и пленява всяко живо същество.
Само ме гледаше. Най-после, една сутрин се преведох над нея и протегнах ръка да я погаля. Тя прояви слабо безпокойство и като че ли искаше да се отстрани. — Стой, мила, позволи ми да те погаля — продумах аз с нежен глас —такъв глас, който иде от пълно с обич сърце. Тя се успокои и аз докоснах ръката си до нея.
Дълго я милвах, — Любовта
успокоява
, укротява побеждава и пленява всяко живо същество.
Затова човек е венец на творението, защото има достъп до най-великата любов. И само с тая любов той може да бъде цар на природата. Той може да бъде напълно щастлив и свободен само когато е изпълнен и обзет от Любовта. — Така мислех аз. А змията лежеше спокойно до мен.
към текста >>
А змията лежеше
спокойно
до мен.
Дълго я милвах, — Любовта успокоява, укротява побеждава и пленява всяко живо същество. Затова човек е венец на творението, защото има достъп до най-великата любов. И само с тая любов той може да бъде цар на природата. Той може да бъде напълно щастлив и свободен само когато е изпълнен и обзет от Любовта. — Така мислех аз.
А змията лежеше
спокойно
до мен.
Гладейки я с ръка, тя леко си извиваше и ме гледаше с малките си кротки очи. Т. Ч. В. Пашов АСТРОЛОГИЯ (продължение от бр. 238) 7. Везни. Това е един знак въздушен и кардинален.
към текста >>
В психическия живот -
безпокойствие
, разширение, упоритост.
Символ на пораждане на идеите. 9. Стрелец. Това е един знак огнен и подвижен. Емблема на физическата сила, устойчивостта и авторитета. Във физическото тяло управлява бедрата.
В психическия живот -
безпокойствие
, разширение, упоритост.
В умствено отношение - пророчество, интуиция, философия. Символизира организаторските качества на ума. 10. Козирог. Това е един знак земен и кардинален. Символ на греха.
към текста >>
59.
Година 14 (22 септември 1941 – 1 август 1941), брой 287
 
Година 14 (1941 - 1942) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Днешните хора се
безпокоят
за утрешния ден.
Мнозина мислят, че друга някоя сила взима участие. Те казват: Бог е наредил всичко. Да, но това, което става, то е по желанието на хората. Вие трябва да знаете какви са мислите на хората, какво искат те. Ако всички хора в Европа биха отделили по малко време да мислят как биха прекарали живота си, те щяха да бъдат по-добре.
Днешните хора се
безпокоят
за утрешния ден.
Те казват, че без война не може. Че човек не е воювал за пръв път сега. Най-първо той е воювал с грубата природа. Хиляди години той е воювал с млекопитаещите, с големите животни, докато ги е победил. Много жертви е дал той в тази война.
към текста >>
Пред очите на читателя възкръсва миналото величие и трагичния край на една отдавна изчезнала култура Валаамовата ослица, окултно тълкуване на библейския разказ, от Мария Карадья Какво има на оня свят, — чистилището, ада и рая, от духа Франчезо Моралът-наука, от Ана Безант Катехизис на душевния
покой
, Ел.
Тази малка книжка дава на интересуващия се ясна представа за това, какво значи Учител, в окултен смисъл на думата През 2750 година, ясновидско изследване в бж- дащето. от Ч. Ледбитер Животът след смъртта, от Херман Рудолф Халдея преди 21,000 години, ясновидско изследване на миналото, от Ч. Ледбитер. Перу преди 14.000 години, ясновидско изследване на миналото, от Ледбитер Духовен живот за мирския човек. от Ана Безант Ислямът, от Ана Безант Духовната сила на Христовата сила, от Чарлз Ледбитер Доказателствата на теософията Какво нещо е теософското общество Местото на Учителите в религиите Историята на Атлантида, от Скат Елиот.
Пред очите на читателя възкръсва миналото величие и трагичния край на една отдавна изчезнала култура Валаамовата ослица, окултно тълкуване на библейския разказ, от Мария Карадья Какво има на оня свят, — чистилището, ада и рая, от духа Франчезо Моралът-наука, от Ана Безант Катехизис на душевния
покой
, Ел.
Леви Жената по вечния път, В. Узунов Родословието на човека, страници из Тайната Доктрина, от Ана Безант Окултна наука, цел метод и граници на нейното постижение, от Сл. Камбуров Естеството на човека, във връзка с естеството на космоса и тяхното взаимоотношение, от Слав Камбуров Осъзнаването на човека, процесите на развитието и усъвършенстването му, от Слав Камбуров Най-красивия източник на мъдростта, — скритата мъдрост в устройството на цветята — от Дафинка Доганова Неизвестният живот на Исуса, — тибетски разказ. превел Хр. Досев Днес и утре.
към текста >>
60.
Година 14 (22 септември 1941 – 1 август 1941), брой 291
 
Година 14 (1941 - 1942) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Когато всички положения в живота се разглеждат обективно,
спокойно
, със заслуженото съчувствие, без да разровят дълбочините на душата.
Напразно човек би търсил начин да я убеди в противното, тя винаги намира нещо, в което съзнанието й се залавя като мрачна котва: — Мъжът ми е скъперник и не ме обича. Дъщерята не може да се ожени. Аз самата имам болно сърце и болни бъбреци, само че лекарите не искат да ми го кажат. Когато съм я гледал, винаги съм си мислил: — Не е празна приказка изразът: Мир със себе си. Състоянието на душата, когато съмнението и противоречието са уравновесени, когато нищо не мъчи съзнанието и нищо не го тревожи.
Когато всички положения в живота се разглеждат обективно,
спокойно
, със заслуженото съчувствие, без да разровят дълбочините на душата.
Когато над всички несгоди, реални и сурови, се ръси лек хумор, шега, лъч на хубаво вътрешно слънце. Когато тих усет за неопределимото Единство на нещата изпълва душата със самосъзнание за своето собствено място и достойнство. Когато благосклонна привързаност към работа и ближни изпълва всеки ден и всеки час с полезна дейност. Когато човек е в мир със себе си. А колко много хора, като тая позната, не знаят ден и нощ с години през целия си живот, мир и радост.
към текста >>
„Елате при мене всички обременени и отрудени и аз ще ви
успокоя
, защото бремето ми е леко и игото ми е благо“.
В Божието Слово има думи на живот вечен. То е светлина за слепите, храна за гладните: носи благодат, радост и мир за всяка душа. Казва Христос: „Аз съм светлината на света, който ме последва не ще ходи в мрака, а ще има светлината на живота. Аз съм пътя, истината и живота“. „Небето и земята ще преминат, но думите Ми няма да преминат“.
„Елате при мене всички обременени и отрудени и аз ще ви
успокоя
, защото бремето ми е леко и игото ми е благо“.
Божието Слово може да се предава и устно. Такъв е случая в храмовете дето всяка неделя сутринта се четат определени места от Евангелието. При такова четене и при проповед могат да чуят и разберат и ония, които не знаят да четат. Има жени и баби, които само от слушане знаят почти всички по-важни неща и притчи от Евангелието. Много пъти те са слушали едни и същи неща, запомнили са ги и разсъждават по тях.
към текста >>
61.
Година 14 (22 септември 1941 – 1 август 1941), брой 292
 
Година 14 (1941 - 1942) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Сега някои, които слушат да говоря така, се
безпокоят
. Да.
И всички хора, които се стремят към тази истина, тя им се открива според степента на тяхното развитие. Истината трябва да бъде достояние на всички хора. И всеки човек, който не прилага истината в ума си, той и себе си заблуждава, и другите заблуждава. Всеки човек, който не прилага любовта в сърцето си. той и себе си заблуждава.
Сега някои, които слушат да говоря така, се
безпокоят
. Да.
Но безпокойството нищо не разрешава. Ако направиш една погрешка, няма защо да се безпокоиш. Но като някой учен, ще я хванеш с щипците си, ще я туриш под микроскоп, ще я разгледаш внимателно и ще започнеш да я изучаваш: какъв е цветът й, какъв характер има, как се е зародила, при какви условия се развива и т. н. Ако е способна за живот, няма да я убиваш, но ще я пуснеш в гората да си живее. Ако пък е умряла, ще я туриш в спирт, ще я спиртосаш, както учените спиртосват пеперуди и насекоми, които запазват като особени екземпляри за изучаване.
към текста >>
Но
безпокойството
нищо не разрешава.
Истината трябва да бъде достояние на всички хора. И всеки човек, който не прилага истината в ума си, той и себе си заблуждава, и другите заблуждава. Всеки човек, който не прилага любовта в сърцето си. той и себе си заблуждава. Сега някои, които слушат да говоря така, се безпокоят. Да.
Но
безпокойството
нищо не разрешава.
Ако направиш една погрешка, няма защо да се безпокоиш. Но като някой учен, ще я хванеш с щипците си, ще я туриш под микроскоп, ще я разгледаш внимателно и ще започнеш да я изучаваш: какъв е цветът й, какъв характер има, как се е зародила, при какви условия се развива и т. н. Ако е способна за живот, няма да я убиваш, но ще я пуснеш в гората да си живее. Ако пък е умряла, ще я туриш в спирт, ще я спиртосаш, както учените спиртосват пеперуди и насекоми, които запазват като особени екземпляри за изучаване. Значи, всяка погрешка ще я разглеждате като една пеперуда, царски облечена.
към текста >>
Като казвам, че не трябва да се смущавате, имам пред вид да имате такова равновесие, че при всякакво клатушкане напред или назад, вие да запазите вътрешния си мир и
спокойствие
.
Колкото по надолу отрязвам присадката й, толкова по-добре расте и толкова по-хубава форма придобива тя. Ето защо и на вас казвам: Дайте ход на всяко ваше чувство, на всяка ваша способност да расте свободно Не смущавайте вашия ум, не смущавайте вашето сърце, не смущавайте вашата воля. Като казвам че не трябва да се смущавате, не ви упреквам в това. защото смущенията сами по себе си идват. Когато един параход влезе в морето, непременно ще се изложи на клатушкания.
Като казвам, че не трябва да се смущавате, имам пред вид да имате такова равновесие, че при всякакво клатушкане напред или назад, вие да запазите вътрешния си мир и
спокойствие
.
Океанът няма да те посрещне с думите „добре дошъл“, но ще ти каже: Кой ти даде право да влезеш тук? Кой ти позволи да влезеш? Всички бури ще прегледат документите ти, да видят носиш ли позволително Ако намерят, че си влизал без позволение, ще те арестуват. Но ако намерят че имаш нужните документи, ще те пуснат да си отидеш до пристанището. За всеки живот се дава позволително.
към текста >>
Спането на дясната страна има преимуществото, че така сърцето работи по-
спокойно
.
Особено важно е да са затоплени краката. Човек, който ляга в студено легло, се свива и нарушава правилното си храносмилане и кръвообращение. Добрият сън изисква изтегнато тяло, по възможност малко извърнато на дясно. Ония, конто спят изцяло на гърба си, сънуват лоши сънища. Това се дължи на обстоятелството, че вътрешните органи налягат върху гръбначния стълб.
Спането на дясната страна има преимуществото, че така сърцето работи по-
спокойно
.
По-голямо значение от всички външни обстоятелства за добрия сън има нашето душевно състояние. Мъката, възбуденото мислене и т. н. нарушават по-силно съня от всичко друго. Щом легнеш, трябва да изпъдиш всички мисли и тревоги. Из в.
към текста >>
62.
Година 14 (22 септември 1941 – 1 август 1941), брой 294
 
Година 14 (1941 - 1942) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Тя ще отмине, и пак отново ще потекат бавно и плавно
спокойните
и бистри струи на обикновения, мирния живот, в който човек свободно,
необезпокояван
от нищо, може да твори в себе си и вън от себе си.
Когато злото идва, то идва затуй, защото ний не сме създали условия за доброто, казано в най-мека форма. А, казано по-силно и по-точно, то идва затуй, защото ний сме се противопоставили на Бога, отказани сме да чуем и да изпълним гласа на правдата, истината и доброто. И затова ние трябва да го приемем като едно неизбежно лекарство, чиято цел е да ни излекува. Така трябва да го приемем, да го осмислим, да разберем неговия смисъл, неговите дълбоки причини, ако искаме да извлечем от него възможната поука и полза. Защото мътната вода, която пороите довличат в долините на живота, ще изтече.
Тя ще отмине, и пак отново ще потекат бавно и плавно
спокойните
и бистри струи на обикновения, мирния живот, в който човек свободно,
необезпокояван
от нищо, може да твори в себе си и вън от себе си.
Мътните води на днешното време, които, в бесните си вълни, влачат милиони човешки трупове и милиардни богатства, натрупани с пот на чело от безброй труженици на непрестанния труд, ще изтекат, ще отминат, като дадат място на нещо по-добро, на нещо по-хубаво от досегашния свят. Бурята ще отмине, отнасяйки със себе си безброй жертви, но дали ний ще вземем поука от нея? Дали ний като индивиди и цялото човечество в неговата съвкупност, ще почерпим поука, ще използваме урока, който ни се дава? Ще изтече мътната вода. Ще изтече тъй, както при всяко едно наводнение, колкото и голямо и страшно да бъде то, но ние трябва да бъдем готови на мястото на разрушенията, които ще останат, да поставим основите на един нов свят.
към текста >>
Но защо тогава този същия човек тъй лесно,
спокойно
и без ни най-малко да се замисли, отнема живота на животните?
ЧОВЕКЪТ И ЖИВОТНИТЕ Когато човека го колят, той вика, защото го боли и защото не му се иска да се раздели с живота и с близките си. Мил му е живота, мили му са близките и затова той се дърпа. Противи се, не иска да му се отнеме живота. Човек иска да живее и да умре от своята естествена смърт. Той смята, че никой няма право да отнеме насила живота му.
Но защо тогава този същия човек тъй лесно,
спокойно
и без ни най-малко да се замисли, отнема живота на животните?
Защо той, без да му мигне окото, забива ножа в крехкото тяло на агнето, на телето, отрязва главата на кокошата или убива с куршум. Защо човекът никак не се замисля, когато отнема живота, когато пролива кръвта на домашните и дивите животни? Защо той поне малко не се замисли, че и те страдат също така, както и ние, че и те изпитват същата болка, че и те имат свои малки, за които трябва да се грижат? Жестокият навик да се яде месо и за тази цел да се убиват животните, предаван през векове и хилядолетия от бащи на деца, е до такава степен затъпил съвестта и съзнанието на хората, че те са привикнали напълно към тия ужасни картини на всекидневното убийство на животните, не се трогват ни най-малко от техните жални предсмъртни писъци и не чувстват никакво угризение на съвестта си, когато ядат месото на убитите животни. Те със спокойни, весели, радостни, защото не съзнават извършеното от тях престъпление, защото мислят, че така трябва да бъде, че другояче не може, че такъв е реда на нещата и т. н.
към текста >>
Те със
спокойни
, весели, радостни, защото не съзнават извършеното от тях престъпление, защото мислят, че така трябва да бъде, че другояче не може, че такъв е реда на нещата и т. н.
Но защо тогава този същия човек тъй лесно, спокойно и без ни най-малко да се замисли, отнема живота на животните? Защо той, без да му мигне окото, забива ножа в крехкото тяло на агнето, на телето, отрязва главата на кокошата или убива с куршум. Защо човекът никак не се замисля, когато отнема живота, когато пролива кръвта на домашните и дивите животни? Защо той поне малко не се замисли, че и те страдат също така, както и ние, че и те изпитват същата болка, че и те имат свои малки, за които трябва да се грижат? Жестокият навик да се яде месо и за тази цел да се убиват животните, предаван през векове и хилядолетия от бащи на деца, е до такава степен затъпил съвестта и съзнанието на хората, че те са привикнали напълно към тия ужасни картини на всекидневното убийство на животните, не се трогват ни най-малко от техните жални предсмъртни писъци и не чувстват никакво угризение на съвестта си, когато ядат месото на убитите животни.
Те със
спокойни
, весели, радостни, защото не съзнават извършеното от тях престъпление, защото мислят, че така трябва да бъде, че другояче не може, че такъв е реда на нещата и т. н.
На тях нито на ум не им минава, че завещаният им от техните деди и прадеди навик да се убиват и изяждат животните, е едно страшно зло, едно ужасно престъпление, за което те, рано или късно ще трябва да отговарят, ще трябва да заплатят скъпо с цената на своята собствена кръв. „Не убий“ — е великият закон на Бога. За него две тълкувания няма. Той е ясен и определен. Само този го разбира и тълкува криво, според своите интереси, който не желае да го изпълни.
към текста >>
Те ще заживеят в мир,
спокойствие
и благоденствие, защото техните сили и енергии, богатствата, които те създават и които извличат от природата, няма вече да се употребяват за разрушение, а за творчество.
И наистина, векове и хилядолетия вече откак човек е започнал да убива животните и да се храни с месото им, също така и неговата кръв не е престанала да се пролива, да напоява полетата и долините на земята. Кръвта на човека се лее и ще продължава да се лее във взаимни междуособни войни дотогава, докато хората престанат да проливат кръвта на животните. Това е Божествен закон, това е Карма, както го наричат индусите, това е изплащане на извършените престъпления чрез своята собствена смърт. Колкото по-рано хората съзнаят това, толкова по-добре е за тях. Когато те престанат да убиват животните, ще престане да се лее и тяхната кръв.
Те ще заживеят в мир,
спокойствие
и благоденствие, защото техните сили и енергии, богатствата, които те създават и които извличат от природата, няма вече да се употребяват за разрушение, а за творчество.
Ще има блага за всички, ще има доволство и добри условия за всички, защото извора на разрушението ще пресъхне. Естествената, истинската най-приятната и най полезна храна за човека е растителната храна: плодове, зеленчуци, варива, корени, семена, орехи и т. н. Като се прибавят към тях и млякото и млечните произведения, човек вече може да бъде напълно задоволен. Той има всичко, което е нужно за задоволяване нуждите на организма му и го има в най-чист и бързо усвоим вид. В течение на много хилядолетия хората са извратили своя вкус, като са придобили противоестествения навик да се хранят с месо.
към текста >>
Дойде ли се до такъв живот, всеки човек ще седи
спокойно
под смоковницата си, не смущаван от никакви изкушения и борби, на каквито сега се натъква.
Когато любим, ний имаме в душата си нещо велико. Когато говорим за истината, за мъдростта, за знанието, ние имаме нещо велико в душата си. Когато говорим за обществения живот, какво трябва да подразбираме? — Обществения живот подразбира един идеал към хармонични, правилни отношения, към възвишен ред и порядък. който трябва да съществува в живота на индивида, в живота на народите и в живота на цялото човечество.
Дойде ли се до такъв живот, всеки човек ще седи
спокойно
под смоковницата си, не смущаван от никакви изкушения и борби, на каквито сега се натъква.
Такъв човек от нищо няма да се плаши. Войни тогава няма да има. Ако има войни те няма да бъдат като сегашните, в които хората се убиват едни други. Тогава хората ще воюват, без да убиват; ще се заробват, без да се лиша ват от свобода: ще се затварят, без да се измъчват. Такава трябва да бъде истинската философия на живота.
към текста >>
63.
 
-
Обикновено след вятър и буря настава тишина и
спокойно
ведро небе излива благослов над земята.
— Човекът на новото се отличава със своята щедрост, със своята широка душа. Новият свят изисква хора с отворени очи. Хора, които не са вързани за земните богатства като слепци. Новото има отношение към пробуждането на човешкото съзнание — приемането на върховната справедливост в умовете, приемането на оная велика любов. която има предвид благото на всички.
Обикновено след вятър и буря настава тишина и
спокойно
ведро небе излива благослов над земята.
Така и днес развихрената буря ще разруши оковите на егоизма, сковал живота на човека. Ще разведри човечеството. и ще му покаже светлия път на свободата и любовта. Днес почти всички говорят за новото, което иде. Раждането на новия свят, това е новия живот.
към текста >>
Мисъл натоварена с тревоги и
безпокойства
, разстройва нервната система и разклаща здравето на човека.
Защото човек разполага със своето тяло като с машина за работа и той трябва да знае какво е нужно за него, как да се грижи за него, ако иска да изпълни съзнателно и без пречки работата, възложена му от Природата. Защото всеки човек роден на земята има специална задача и той трябва да се грижи за машината, която му е дадена за да разреши задачата си добре. Не е ли внимателен, кара ли като пиян шофьор той ще се намери насред пътя с катурната кола без да може да стигне на определеното място. За да запази тялото си здраво и да го закали, човек трябва да се просвети и спазва здравните правила. Най-важни закони за здравето са: а) Правата мисъл.
Мисъл натоварена с тревоги и
безпокойства
, разстройва нервната система и разклаща здравето на човека.
Правата мисъл, веселото настроение прави човека жизнерадостен и му носи половин здраве. б) Дишането. Дишането е един от най важните процеси на човешкия живот. То е първата и най-важна храна за човека. Без дишане човек не може нито момент.
към текста >>
Тази активност настъпва с „максимумите“, разделени с минимуми: минимумът —
спокойно
състояние — Трае 2-3 години, периодът на активизирането — 2 години, максимумът — слънчевите петна — 3 години, периодът на успокоението — от 3 до 4 години.
Най важната задача на човека е съзнанието да изпълни оная работа в общия организъм на Цялото, както клетката изпълнява възложената й работа в човешкия организъм. Затова най-първо човек трябва да се погрижи за здравето си да го придобие и закали и за пробуждане на съзнанието си, за да може да изпълни с достойнство оная работа, която природата му е възложила. Добре е възнаграден онзи, който прилежно работи на лозето си, който се грижи за него и на време го почиства. На може да очаква плод онзи, който лежи под сянка или пръска силите си в излишества. СЛЪНЧЕВИТЕ ПЕТНА И ПОЛИТИЧЕСКИТЕ СЪБИТИЯ Източник на живота на земята — слънцето — девет пъти в столетие преживява критическа активност.
Тази активност настъпва с „максимумите“, разделени с минимуми: минимумът —
спокойно
състояние — Трае 2-3 години, периодът на активизирането — 2 години, максимумът — слънчевите петна — 3 години, периодът на успокоението — от 3 до 4 години.
Ритъмът на слънчевата активност не е строго периодичен — средно той продължава 11 години. Указва ли възбуденото състояние на слънцето известно влияние върху постъпките но отделните индивиди и цели народи? На този въпрос може да се отговори положително „да“. Живите организми се отзовават на всички изменения на окръжаващите ги условия, вибрирайки в резонанс с средата. Ето защо, възбуденото състояние на слънцето не може да не указва известно влияние върху живите същества, респективно хората.
към текста >>
Дръзкият й бяг към Горния свят смути
покоя
му.
Всред музиката на сферите долових призивите на Твоята флейта. Благословени дни на лъчисто блаженство! Изправена до главната мачта пиех лъчи и безпределност. Лекокрили попътни ветрове возеха белия парус, а бисерни миди, привлечени от неговата белота, го окичваха с разноцветни раковини. Но победният ход на бялата ладия не се изплъзна от будното око на морския Бог, на чийто дъно лежаха множество разбити мачти и разкъсани попътни платна.
Дръзкият й бяг към Горния свят смути
покоя
му.
Той плесна с ръце и неукротимите бури застанаха смирени пред нозете му. Безмълвен бе морският бог, само показалецът му сочеше на бялата ладия. Това бе повелята. И забушуваха тогаз най-яростните вихри. В миг по спокойната гръд на океана изникнаха върхове и бездни, страхотни бездни достигащи океанското дъно.
към текста >>
В миг по
спокойната
гръд на океана изникнаха върхове и бездни, страхотни бездни достигащи океанското дъно.
Дръзкият й бяг към Горния свят смути покоя му. Той плесна с ръце и неукротимите бури застанаха смирени пред нозете му. Безмълвен бе морският бог, само показалецът му сочеше на бялата ладия. Това бе повелята. И забушуваха тогаз най-яростните вихри.
В миг по
спокойната
гръд на океана изникнаха върхове и бездни, страхотни бездни достигащи океанското дъно.
Белият парус бе лудо подмятан ту върху гребена на вълната, ту запокитена в океанските бездни. Соленият плясък на яростните вълни преливаше, огъваше и заплашваше самотната ладия. Вместо музиката на сферите, моя слух свредлеше бесният вой на безброй фурии. Страхотни демони налитаха до смутения му взор и нашепваха демоничен шепот. Синята птица плахо се приюти до измъченото ми сърце.
към текста >>
64.
 
-
той има пред вид друго нещо—да не мисли за работи, които го
безпокоят
, които не допринасят нищо.
Като чувстваш, Бог е в твоето чувство. Бог е и в твоите постъпки. Правили ли сте опит да не мислите? Това е невъзможно. Когато някой казва, че не иска да мисли.
той има пред вид друго нещо—да не мисли за работи, които го
безпокоят
, които не допринасят нищо.
Или, човек не трябва да мисли едновременно за много работи. Ако искаш да постигнеш нещо, мисли само за една работа. Щом искаш да реализираш нещо, мисли само за него, не мисли за неколко работи още. Всяко нещо трябва да става последователно. Ако не можете да понесете мъчнотията както трябва, вие не сте силен човек.
към текста >>
Гледам лицето му —
спокойно
, нито един мускул не мръдва.
Иде, казва той, при мене един войник от фронта, показва ми ръката си, която беше много лошо ранена и ми казва: Господин докторе. моля да ми направите една операция на ръката. Погледнах ръката му, казвам: Ще трябва да те упоим: — Никаква упойка не искам. Режете направо. Вземам ножа и започвам да режа.
Гледам лицето му —
спокойно
, нито един мускул не мръдва.
Най-после той ме запита: свърших ли, господин лекаре? — Свърших. — Благодаря. Взе си шапката и си излезе. Казвам: Ето един християнин, който има пълно самообладание.
към текста >>
Безпокойството
трябва да остане отвън.
Праната иде от другите звезди, от планетите, но главният извор на праната е слънцето. Значи, с мозъка си, със своята мисъл ти акумулираш праната от слънцето и оттам я изпращаш из цялото си тяло. Ако те боли известен орган, ти можеш да извадиш част от събраната прана в мозъка и да я отправиш, към болния орган, да го лекуваш . Този орган се нуждае от такава енергия. Преди всичко трябва да престанете да се безпокоите.
Безпокойството
трябва да остане отвън.
Всичко, което ви безпокои, ще го турите настрана. Ако нямаш пари., ще се радваш, че нямаш, защото ще ти се даде възможност да опиташ, че и по друг начин можеш да си доставиш пари. Индусите употребяват различни методи за дишане, които и европейците следват, но те получават отрицателни резултати. Защо? — Не са подходящи за тях. Те ги прилагат механически.
към текста >>
Естествено е, че уравновесеният човек, който се отличава с устойчивост в проявите на своите чувства и с един равномерен прилив на енергия, ще проявява такава равномерност и във всичките си движения (походка, жестове и пр.), които ще бъдат умерени и
спокойни
.
ГРАФОЛОГИЯ НАТИСК Още щом се допре перото до хартията, в ръката се явява усещане за съпротивата на масата. Ако пишещият усили налягането до такава степен, че перото се разкрачи, него очевидно го задоволява съзнанието за преодоляване на съпротивата, и той с удоволствие гледа дебелата черта, която е написал — иначе няма защо да натиска толкова. Ясно е, следователно, че силните надебелявания се срещат у хора, които обичат да проявяват сила, които са склонни, към енергични действия. Натискът при писане е тъй свойствен на техните натури, както уверената твърда постъпка. Твърде е характерен в случая почеркът на професионалните борци.
Естествено е, че уравновесеният човек, който се отличава с устойчивост в проявите на своите чувства и с един равномерен прилив на енергия, ще проявява такава равномерност и във всичките си движения (походка, жестове и пр.), които ще бъдат умерени и
спокойни
.
Същата равномерност той ще прояви и в разпределяне на натиска. Напротив, почеркът на импулсивния човек, комуто липсва склонност към системен и редовен труд, чиято дейност не се отличава с едно постоянно напрежение, а само с отделни, различни по сила, изблици на енергия, ще се характеризира с неравномерен натиск — надебеляваният, различни по сила, не ще следват редовно възходящо-низходящия ритъм на писането. Еднаквият, умерено - силен натиск показва уравновесеност, обмисленост на волевите действия, самообладание, способност за дълбока привързаност (в зависимост от степента на геометричната издържаност на почерка). Нееднаквият импулсивен натиск (тънките черти ясно се различават от по-дебелите, но последните са разпределени неравномерно) показва импулсивност на волевите действия, впечатлителност, неуравновесеност, податливост на афекти. Неспособност към системен труд.
към текста >>
От този ден той редовно изпращал по един от слугите си в града, да раздават пари на бедни и нещастни, че като излиза на разходка, да не го спират и
безпокоят
молбите си.
Той си казал: Отгде се намериха тези хора да ми развалят мира! Като се уединил, шахът почнал да размишлява върху това, което видял, и сега едва разбрал какво нещо е нещастието. Той веднага повикал своя адютант, дал му една торба със злато и му казал: — Вземи тази торба и иди в града да намериш онези трима души, които днес срещнах на пътя си. Като срещнеш просяка, ще му дадеш една шепа злато. На бедната вдовица ще дадеш две шепи злато, а на сакатия ще дадеш останалото.
От този ден той редовно изпращал по един от слугите си в града, да раздават пари на бедни и нещастни, че като излиза на разходка, да не го спират и
безпокоят
молбите си.
Така той могъл свободно да се отдава на своите размишления. Като умрял, шахът се явил при Бог Ормузд и му казал: — Докато бях на земята, живях съобразно твоята воля. Не бях съвършен, но богатството си раздадох на бедни и нещастни. — Да, ти раздаде богатството си на бедни, но не от любов, а от желание да не те безпокоят. За да се научиш да служиш на ближния си от любов ще те изпратя пак на земята, но не като цар, а като работник.
към текста >>
— Да, ти раздаде богатството си на бедни, но не от любов, а от желание да не те
безпокоят
.
На бедната вдовица ще дадеш две шепи злато, а на сакатия ще дадеш останалото. От този ден той редовно изпращал по един от слугите си в града, да раздават пари на бедни и нещастни, че като излиза на разходка, да не го спират и безпокоят молбите си. Така той могъл свободно да се отдава на своите размишления. Като умрял, шахът се явил при Бог Ормузд и му казал: — Докато бях на земята, живях съобразно твоята воля. Не бях съвършен, но богатството си раздадох на бедни и нещастни.
— Да, ти раздаде богатството си на бедни, но не от любов, а от желание да не те
безпокоят
.
За да се научиш да служиш на ближния си от любов ще те изпратя пак на земята, но не като цар, а като работник. И наистина, шахът се преродил на земята като син на беден работник. Бащата продал занаята на сина си. Един ден синът работил на едно високо здание, отгдето паднал и счупил краката си. Неспособен вече да работи, той се принудил да стане просяк.
към текста >>
65.
 
-
Тази свобода съвсем не значи, че ние имаме право да вършим всичко, че ние имаме право
спокойно
и безнаказано да вършим това, което до вчера сме осъждали у другите и което, естествено, ще донесе и за нас такива следствия, каквито е донесло за тях.
Нещата, както в цялата безгранична вселена, както по иглата наша земя, така също и в нашия частен или групов, колективен живот, не са рожби на случайността, нито пък зависят в края на краищата, от земните условия и сили. Бог дава възможност на хората, на обществата и народите, да проявят своите вътрешни качества, своите склонности, своите апетити, своята разумност или невъздържаност. Той ги оставя свободни да направят доброто или злото, разумното или неразумното, истинното или лъжливото. Той ги оставя свободни да потърсят временното и де се пристрастят към него, или пък да се обърнат към Вечното. Но тази свобода, тази относителна и временна свобода на действие, която хората, обществата и народите имат, съвсем не значи, че те не заплащат после скъпо и прескъпо своите грешки, увлечения и престъпления.
Тази свобода съвсем не значи, че ние имаме право да вършим всичко, че ние имаме право
спокойно
и безнаказано да вършим това, което до вчера сме осъждали у другите и което, естествено, ще донесе и за нас такива следствия, каквито е донесло за тях.
Свободата, която хората, обществата и народите имат, да вършат едно или друго, да се проявяват по един или по друг нечин, — в същност, не е нищо друго, освен един изпит, който е предназначен за това, да им даде един ценен урок. Божественото Провидение, Върховното ръководство на живота, не може да се отнася другояче към хората и народите, освен като към малки деца, защото те и в действителност са такива — доказали са го и продължават да го доказват с досегашното си и с настоящето си поведение. Те са само ученици. Ученици, които правят безброй грешки. Ученици, на които целите тетрадки, открай до край, са зацапани с червено мастило.
към текста >>
Защото хората и народите са доказали хилядократно, че те не разбират от думи, не разбират от увещания, не разбират от съвети, че те не искат да чуят и не се вслушват в гласа на здравия разум, когато той им шепне тихо и
спокойно
в глъбините на техните собствени души и им сочи правия път.
Ученици, които правят безброй грешки. Ученици, на които целите тетрадки, открай до край, са зацапани с червено мастило. Тези буйни, своенравни, понякога мързеливи, а понякога крайно самонадеяни ученици, имат нужда от уроци. Но те имат нужда от уроци осезателни, от уроци, които заекват дълбоко и разтърсват из основа цялата тяхна физическа и психическа природа. Те имат нужда от уроци, чието острие прониква тъй дълбоко и тъй болезнено в тяхното съзнание, че да не могат вече да ги забравят.
Защото хората и народите са доказали хилядократно, че те не разбират от думи, не разбират от увещания, не разбират от съвети, че те не искат да чуят и не се вслушват в гласа на здравия разум, когато той им шепне тихо и
спокойно
в глъбините на техните собствени души и им сочи правия път.
Хората и народите са оставени свободни. Тям се дава — понякога —пълната възможност да се проявят по един или друг начин. Те имат — понякога — в ръцете си сили, които могат да употребят за добро или за зло, за разумни или за неразумни постъпки, за творчество или за разрушение, за обединение или за разединение. Но те не знаят кога ще удари часа, кога ще отмине последната минута на тази тяхна видима свобода на действие. Затова ние казваме: Широко трябва да бъдат отворени очите ни, и хиляди пъти по будно трябва да бъде съзнанието ни именно тогава, когато ние видим, че имаме свобода на действие.
към текста >>
Пламен МОЩНО СРЕДСТВО Дохождат моменти, когато тихата повърхност на морето се раздвижва, когато в пустинята се вдигат цели облаци от пясък, и в атмосферата се изменя
покоя
в силно движение.
От това идват меките, лишенията, ужасите за хората и народите: От криво употребената свобода, от сбъркания път, от вкоренените в съзнанието противоестествени схващания за човешките права и власт, от нуждата от по-осезателни уроци, които да подействат като студен душ, които да прояснят помътения взор, да прояснят замъгленото в илюзиите съзнание. Не свобода на действие, а изпитание. На изпитание са подложени днес хората и народите. И те всички ще разберат, ясно и осезателно, че, над всичко човешко, съществува един Божествен Закон в света и че само това е вечно, само това е трайно и действително, което е извършено по закона на Бога — по закона на Правдата, на Истината и Доброто. по закона на Любовта.
Пламен МОЩНО СРЕДСТВО Дохождат моменти, когато тихата повърхност на морето се раздвижва, когато в пустинята се вдигат цели облаци от пясък, и в атмосферата се изменя
покоя
в силно движение.
Такива явления се срещат и в земните пластове. Тази непоследователности на старото положение се казва катаклизъм в природата. В развоя на човешкото общество не са изключени подобни човешки катаклизми. Що е катаклизъм в човешкото общество? — Заместване на една култура с друга, променяне начина на живеене, възникване на нови идеи и пробиване път между старите.
към текста >>
Хората живеят някак на пластове, защото имат нужда от близостта си, но не толкова от духовната си близост, колкото от структурата на градския живот, с който живеят като с временно
успокояваща
отрова, защото са забравили да черпят сили направо от природата, от бликащите извори на нейната щедрост.
Как искаме такива хора да бъдат отзивчиви към повика на чуждите страдания? Широчина на хоризонтите и дълбочина на мисълта - ето което става все по-малко за хората от нашета съвременност. Ние сме измъчени в затворите на съвременната условност. Тя ни души бавно, но настойчиво сигурно. Както външният ни живот днес се урежда в една задушаваща пространствена оскъдица — в небостъргачи и масови жилища, които пречат на окото да се къпе в свободата на просторите, така и вътрешният живот е стеснен в килийките но личността — настървен, жаден за емоции и силни, опияняващи усещания, без озона, на духовните простори, които обновяват съзнанието и връщат човека към забравения смисъл на неговото съществуване.
Хората живеят някак на пластове, защото имат нужда от близостта си, но не толкова от духовната си близост, колкото от структурата на градския живот, с който живеят като с временно
успокояваща
отрова, защото са забравили да черпят сили направо от природата, от бликащите извори на нейната щедрост.
Много са, както вече споменах ме, пътищата, които биха ни довели до изворите на световната красота. Един мислител може. да се докосне до нея по пътищата на своето умствено прозрение, един съзерцател може да ги види в трепета на своя екстаз, но най-достъпният от всички и най-благословен път това е общуването с тая красота, непосредственото й вдишвана през ноздрите на нашия живот, през очите ни, сърцата ни и нашия дух. Само да подирим и ще намерим лесно световния разум и съвършенство край нас в постоянството на законите, които направляват живота, в чудото на малкото зърно, посято в почвата, в което е скрита многосложността на живота. Това е леснодостъпно, просто и сърдечно опознаване.
към текста >>
По този начин той добива едно закрепване, което много помага за твърдото закрепване и на дървото — така много нужно за
спокойното
образуване на първите коренчета.
Прието е, преди посаждане на дръвчета, местото да се приготви с направа на подходящи дупки. При устройство на производителна градина, още по-добре е да се правят не отделни дупки, а да се обработи на една по-значителна дълбочина цялото място. Най-подходящото време за посаждане на дръвчета е несъмнено през есента, след като паднат листата, за да могат дръвчетата в няколкото още топли дни да образуват нови коренчета и се осигури прихващането. Много голяма грешка е, гдето при посаждането не се поставя кол на дръвчето. Колът трябва да се постави след като се направи дупката и да се забие в нейната основа.
По този начин той добива едно закрепване, което много помага за твърдото закрепване и на дървото — така много нужно за
спокойното
образуване на първите коренчета.
Чрез обгаряне, намазване с катран или киснене в 5% — 10% разтвор от син камък, коловете получават една несъмнено по-голяма трайност. За прасковите и кайсиите трябва да се предпочита ранното пролетно посаждане. При есенно посаждане на прасковата, тя със своите нежни клонки, покрити с тънка корица, изложена на студа вятъра и изсушаване преди да е образувала коренчета и да има една сигурна връзка с почвата, е изложена много на изсъхване. Голяма част на изсъхване на новопосадени праскови дървета — особено при късно посаждане, се дължи именно на това зимно посаждане. Преди посаждането всички коренчета на дръвчета трябва да се изрежат гладко с остър нож, като се направи само малка раничка.
към текста >>
66.
 
-
Казвам на нея: Ти се безпокоиш, трябва да бъдеш
спокойна
.
Казва ми: Какво да правя? — Рекох:Ще повикаш едно дете на пет години, ще го нахраниш добре и ще му кажеш да ти каже една хубава дума. Каквото ти каже детето, ела че ми го кажи. След като се нахранило, то й казало: „Сестра, много се безпокоиш“. Казвам: Туй дете й казало право.
Казвам на нея: Ти се безпокоиш, трябва да бъдеш
спокойна
.
Защото Господ е промислил, няма какво ти да мислиш. Ти си мислиш, като че Господ те е забравил. Всеки може да те забрави, но Онзи, който те е пратил на земята, няма да те забрави. Писанието казва: Господ ви е написал на дланта си. Той само погледне, вижда ви на дясната си ръка.
към текста >>
ОТВОРЕНИТЕ ДВЕРИ „Елате при мене всички обременена и страдащи, и аз ще ви
успокоя
“ Къде можем да намерим Бога?
* Рояк пробудени, просветнали души тълпят се веч около Певеца. О, таз награда само Великата му скръб ще утеши: С хор светъл да запее Химни на Твореца! * Страннико — Пастир на Стадо преизбрано, все тъй те помня: все млад и възрастен и стар! Ти носиш лек за нашите страдания: Любов и мъдрост — послание от Благий Господар! В. Н.
ОТВОРЕНИТЕ ДВЕРИ „Елате при мене всички обременена и страдащи, и аз ще ви
успокоя
“ Къде можем да намерим Бога?
Къде най-лесно и най-близко до всекидневния си живот можем да го намерим, за да пием изобилно от освежителните струи на неговия живот? Где е този храм, храм истински, храм не принадлежащ на никоя секта, храм неопетнен, неосквернен и неразрушим, в който Бог наистина живее и царува и в който можем да подслоним изморена от изпитанията на живота глава, да си отдъхнем и отпочинем, да почерпим нови сили, да се възродим и обновим? Природата е великият, истински и вечен храм на Бога, в който ние винаги и сигурно можем да Го намерим, стига да бъдем достатъчно скромни и искрени в стремежа си... Природата е нашата майка хранителка, природата е нашата истински велика учителка, природата е вечно неизчерпаемият извор, от който ние можем да черпим непрестанно, без да се страхуваме, че някога може да се изчерпи: този извор има за всички и завинаги. О, бедни и жалки хора, вий, които умирате от глад и жажда само на една крачка от безкрайното изобилие, което природата ви поднася всеки ден, не ще ли отворите вий очи, не ще ли протегнете ръце към неизмеримите блага, които ви заобикалят, които са на ваше разположение, които ви се предлагат, и без които вашия досегашен живот е заприличал на живота на окаян просяк? Вашата торба е празна, само затуй, защото закъснявате да се явите на времето и на местото, където се раздават скъпите за живота ви подаръци.
към текста >>
И днес, колкото да се сили, каквито и лекарства да употребява, той не може да възстанови своето здраве, не е в състояние да продължи живота си, а да достигне дълбока и
спокойна
старост, например, сто години, това е изключено и представлява за него нещо непостижимо.
Това обстоятелство му е носило здраве, и в него кипяла сила, енергия. Той се намирал много далеч от днешната изкуственост на живота, но затова пък бил здрав, силен и живеел дълги години. И днес ония люде, които са по-близо до природата, които живеят по-природосъобразен живот, които се движат винаги на слънце и чист въздух, са здрави и силни и достигат дълбоки старини. Животът на малкото столетници, които имаме днес, говори, че те от малки още живеят природосъобразно, всред полето и гората. Днешния цивилизован човек се е твърде много отклонил от природосъобразния живот, освен това той е възпитал в себе си един извратен нрав, той е далеч от правия път на живота, а това създава условия в него да се развиват повече болести и недъзи.
И днес, колкото да се сили, каквито и лекарства да употребява, той не може да възстанови своето здраве, не е в състояние да продължи живота си, а да достигне дълбока и
спокойна
старост, например, сто години, това е изключено и представлява за него нещо непостижимо.
А щом неговите прадеди са достигали до дълбока старост, може и той. И той може да достигне дълбока старост и да прекара един спокоен, радостен и творчески живот, но при едно условие: той трябва да слуша и се съобразява със съвета на най-стария лекар — Живата Природа, слънцето, чистия въздух, правата мисъл. Когато котката е болна, ние я виждаме да се препича на слънце, нищо не яде. Когато човек е болен, ние го виждаме обвит в дебели дрехи и затворен в стая. Той е изолиран от живителните лъчи на живителното слънце, гълта, лекарства и храна.
към текста >>
67.
 
-
* „Носи ни бели, корабе,
спокойно
, води ни.
. . * Училището сякаш бели кораб ни носи над зеленото море . . . И сякаш няма никъде да опре под сините разплискани простори . . .
* „Носи ни бели, корабе,
спокойно
, води ни.
Ти, Учителю Скъп и благ, Да минем всички към желаний бряг, където сочиш радости безбройни . . .! “ Саша Светлинов ДОБРИЯТ ЖИВОТ Всичките нещастия, които виждаме днес в света, са достигнати по пътя на лошият живот. Омразата, враждата — лична, класова, национална, расова — това е началото на лошият живот, това е семето, от което израстват всички нещастия и страдания. Тия войни, които тъй безумно и стихийно унищожават човешкият живот; тия войни, които унищожават благата и радостта не само във воюващите страни, но и по цялата земя; тия войни, които карат всекиго да трепери, пред ужаса на смъртта — тия ужасни войни са израсли от малката и едва видима сянка на омразата.
към текста >>
Тя
успокоява
ума, когато е развълнуван и го подтиква към работа, когато е посърнал.
. . * Малко добро ти посей, С чисти мисли го полей — Да сияй лицето; После нека до го грей Топлината на сърцето! Ст. Г. МУЗИКАТА И БОЛКАТА ВЪЗДЕЙСТВИЕТО Й ВЪРХУ УМА И ТЯЛОТО Музиката упражнява много интересни въздействия върху ума и тялото. Тя ускорява или забавя кръвообращението в мозъка и в други части на тялото.
Тя
успокоява
ума, когато е развълнуван и го подтиква към работа, когато е посърнал.
Тя засилва мускулната дейност и прави по-лесно и по-радостно извършването но всекидневните ни задължения. Друг един интересен факт, който е установен през последните няколко години е, че музиката е враг на болката. Така например. лекари са правили операции с музикален съпровод и те твърдят, че весели грамофонни плочи, подбрани в зависимост от народността, вкуса и интересите но пациента, намаляват страданието и повишават самочувствието на болния. Характерен е случаят с един млад човек, който вместо упойка поискал до му се позволи да свири с устна хармоника докато хирурзите търсели куршум заседнал в бедрото му.
към текста >>
Така
спокойно
щеше да си върви и расте славата на бай Ангел Душката като познавач на времето, ако съседът му даскал Косевият син, отскоро не беше курдисал у тях си някакъв дяволски барометър.
Букнеше ли вятър на другия ден, бай, Ангел ще превари да рече: — Божа работа! Случило се, завеяло . . Противниците млъкваха. Удареше ли дъжд, същите глътваха езиците си; — Дъжд каза — дъжд излезе. Ха, недей му верва, де!
Така
спокойно
щеше да си върви и расте славата на бай Ангел Душката като познавач на времето, ако съседът му даскал Косевият син, отскоро не беше курдисал у тях си някакъв дяволски барометър.
Увесил го той на стената пред къщата си като голям търкалист часовник току го гледа, възседа двете му стрелки, потупва го с пръст по стъклото. Какво го гладеше, какво му баеше — малко люде в селото разбираха на тая работа, ала нали взе синковецът да предсказва времето! Още от сутринта ще рече: „Барометърът, господа, се вдига. Днес ще имаме слънчево време“. Или: „Барометърът, господа, бързо спада.
към текста >>
68.
Всемирна летопис
 
Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)
Извикания на разговор
покойник
, директор на гимназия, бие смеещата се ученичка.
I и край) 11. Из живота на една окултистка (разказ). 12. Духовна опитност: I. Предсказание на сън точната дата на смъртта. — II.
Извикания на разговор
покойник
, директор на гимназия, бие смеещата се ученичка.
— III. Сънят предсказал смъртта. — IV. Лично наблюдавани действия на един дух (препис от протокол). — V.
към текста >>
Покоят
на Духа. 5.
Възмущението на вселената от войните — Статия от Д-р Бранимир Ил. Блъсков. 4. Мистична алхимия. — Откъслеци от Sedir: I. Небесният хляб и II.
Покоят
на Духа. 5.
Ясновидката от Префорст Фредерика Хауфе. Статия от Д-р Юстинус Кернер (продължение от кн. V.). 6. Окултна естетика: поезия, музика, живопис, скулптура, пластика, архитектура, театър и пр. Статия от Ив. Толев.
към текста >>
69.
Всемирна летопис, год. 1, брой 02
 
Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)
В сръднята и недоволството не се съдържа цяра на злото, а в
спокойната
и вразумителна оценка на положението и в предприемане целесходни мерки за своевременно отстранение на опасността.
Законите на природата са неумолими и един от тях е: „каквото посееш, това и ще пожънеш". За да се крепи злото и потисничеството в света, организира се навред едно управление на измама и ограбване благата на трудещите се съсловия и се инсценираха многобройни войни, едни от други по-кръвопролитни и разрушителни. Католишкото духовенство устрои даже инквизицията и уби повече от 50 милиона човешки същества, за да наложи насилствено своето разбиране на християнското учение, но, при все това, не успя. И последната война, заповядана въпреки волята на народите в тяхното мнозинство, взе не по- малко невинни жертви и озлочести още толкова милиони живи мъченици. Революциите се устройваха отгоре - не се чудете и не се сърдете тогава, че те предизвикаха революциите и отдолу.
В сръднята и недоволството не се съдържа цяра на злото, а в
спокойната
и вразумителна оценка на положението и в предприемане целесходни мерки за своевременно отстранение на опасността.
Първият основен принцип на съвременния комунизъм е премахването на частната собственост. Той е бил прокламиран и пропагандиран още в старо време, във всички епохи, през които е преминало човечеството. Оттогава до днес той не е изгубил своето значение, защото се счита, че тоя институт на частната собственост е източникът на социалното неравенство и произтичащите от него борби и злини. И Аристофан в някогашната Елада е прогласил собствеността за кражба, и Св. Августин в V-тия век сл.
към текста >>
моето слабо сърце не знае ни
покой
, ни отдих и моят труд става безкрайна мъка в безбрежното море на мъките.
И мойта цел ще бъде — да Те проявя във всека работа, защото зная. че Ти ще ме подкрепиш. 5. Позволи ми само за миг да седна до Тебе. Своя труд аз ще довърша после. Когато аз съм лишен от съзерцанието на Твоето лице.
моето слабо сърце не знае ни
покой
, ни отдих и моят труд става безкрайна мъка в безбрежното море на мъките.
Това лято донесе своите шепоти и въздишки под моя прозорец. и пчелите пеят в цъфтящите дъбрави. Настана часът да седна спокойно, лице срещу лице пред Тебе. и да пея хваления на живота всред това мълчание и излишък от свободно време. 6. Откъсни това цветенце и го вземи — не се бави.
към текста >>
Настана часът да седна
спокойно
, лице срещу лице пред Тебе.
Своя труд аз ще довърша после. Когато аз съм лишен от съзерцанието на Твоето лице. моето слабо сърце не знае ни покой, ни отдих и моят труд става безкрайна мъка в безбрежното море на мъките. Това лято донесе своите шепоти и въздишки под моя прозорец. и пчелите пеят в цъфтящите дъбрави.
Настана часът да седна
спокойно
, лице срещу лице пред Тебе.
и да пея хваления на живота всред това мълчание и излишък от свободно време. 6. Откъсни това цветенце и го вземи — не се бави. Аз се боя да не повехне то и да не смеси с праха. Нека за него да няма място в Твоя венец, но Ти го удостои да изпита мъката от допирането на Твоята ръка и 10 откъсни! Боя се, че няма да забележа как ще се свърши денят и ще мине времето на жертвоприношението.
към текста >>
Понеже, казано е много често, за да бъде повторено, а и самият факт е много ясен за всеки наблюдател, когато желанието за окултизъм се събуди в сърцето на човека, никаква надежда за мир и нито едно място за
покой
в целия свят не остава за него.
Защото, повтаряме го, практикуваните в училищата хипнотизъм и вивисекция са чисто и просто магьосничество, само без познанията, които магьосниците на Изток притежават, познания, които нито един хипнотизатор не би могъл да придобие с петдесет годишен труд. Прочее, тия които са нагазили в магията, безразлично дали разбират или не природата й, и които намират, че наложените ни правила са много строги и оставят настрана Atma Vidya, нека продължават да действуват без тях. Нека да станат във всичко магьосници даже, ако би трябвало в продължение на десет прераждания да станат едни Voodoos или Dugpas. Вниманието на читателите ни ще се спре навярно върху тия, които стремително са привличани от окултизма, без да са още достатъчно разрушили в себе си егоизма и без да са разбрали още истинската природа на това, към което се стремят. Какво ще стане с тия нещастници разделени така на две от диаметрално противоположни сили?
Понеже, казано е много често, за да бъде повторено, а и самият факт е много ясен за всеки наблюдател, когато желанието за окултизъм се събуди в сърцето на човека, никаква надежда за мир и нито едно място за
покой
в целия свят не остава за него.
Той бива въвлечен от едно все - повече и повече усилващо се желание, което не може да владее, в 'пустите и печални области на живота. Сърцето му е доста пълно със страсти и егоизъм, за да му позволи да премине през „Златните врата“ и той не намира нито мир, нито покой в обикновения живот. Би ли трябвало в ’такъв случай да попадне в черната магия и през течение на многобройни въплъщения да си създаде една ужасна Карма? Няма ли друг път за него? Навярно, има един друг път, отговаряме ние.
към текста >>
Сърцето му е доста пълно със страсти и егоизъм, за да му позволи да премине през „Златните врата“ и той не намира нито мир, нито
покой
в обикновения живот.
Нека да станат във всичко магьосници даже, ако би трябвало в продължение на десет прераждания да станат едни Voodoos или Dugpas. Вниманието на читателите ни ще се спре навярно върху тия, които стремително са привличани от окултизма, без да са още достатъчно разрушили в себе си егоизма и без да са разбрали още истинската природа на това, към което се стремят. Какво ще стане с тия нещастници разделени така на две от диаметрално противоположни сили? Понеже, казано е много често, за да бъде повторено, а и самият факт е много ясен за всеки наблюдател, когато желанието за окултизъм се събуди в сърцето на човека, никаква надежда за мир и нито едно място за покой в целия свят не остава за него. Той бива въвлечен от едно все - повече и повече усилващо се желание, което не може да владее, в 'пустите и печални области на живота.
Сърцето му е доста пълно със страсти и егоизъм, за да му позволи да премине през „Златните врата“ и той не намира нито мир, нито
покой
в обикновения живот.
Би ли трябвало в ’такъв случай да попадне в черната магия и през течение на многобройни въплъщения да си създаде една ужасна Карма? Няма ли друг път за него? Навярно, има един друг път, отговаряме ние. Да се не стреми към нещо по-възвишено от това, което е в състояние да достигне, и да се не натовари с едно много тежко бреме. Без да е , стана.т един Mahatma, Буда или голям светец, нека изучава философията и науката за душата и без да е придобил каква и да е свърхестествена сила, той ще може да стане един от скромните благодетели на човечеството.
към текста >>
Плодът на мъртвото море облича най-гордите и измамливи привидности и се преобръща на пепел върху устните и на жлъчка в сърцето, допирайки го: Бездни дълбоки и адски мрачини, Вместо мъдрост — лудост, и вместо невинност — виновност, Страх и
безпокойствие
, вместо очарование, безнадеждност, вместо надежда.
Като сянката, той следва точно и механически всичките движения на човека, всичките негови подтици, като винаги се придържа в материята, без никога да достигне Духа. Само когато силата на тия страсти не съществува вече; когато те са стрити на прах и унищожени чрез една силна и смела воля; когато не само всички плътски страсти и желания са убити, но и когато формата на личното аз е разрушена и астрала е омаломощен до безкрайност, само тогава съюзът с Висшия Аз може да бъде направен. Само когато астрала отразява живата личност победителка, свободна от желания и егоизъм, блестящият Augoei-des, Божественият Аз, може да трепти в хармония с двата принципа на човешкото същество (човека от пречистена материя и винаги чистата духовна душа) и да застане в присъствието на Себето, което е Учителя, или Христос на гностика мистик, зачената с него и станал едно с него за винаги9). Как може тогава да се мисли, че е възможно да премине човек през тесните врата на окултизма, когато ежедневните му и ежечасни мисли са ограничени в земни неща, в желания за владение, в страсти, в амбиции, като се ограничава със задължения, ако и почтени, но много земни? Удовлетворяването на личните чувства или мисли влече неминуемо към загубването на способността за духовно различаване; гласът на Учителя не може вече да бъде различаван от този на страстите или на някой магьосник; истината не може да бъде различавана от лъжата и истинската моралност от обикновената казуистика.
Плодът на мъртвото море облича най-гордите и измамливи привидности и се преобръща на пепел върху устните и на жлъчка в сърцето, допирайки го: Бездни дълбоки и адски мрачини, Вместо мъдрост — лудост, и вместо невинност — виновност, Страх и
безпокойствие
, вместо очарование, безнадеждност, вместо надежда.
И когато заблудени са действували под давлението на тази заблудя, мнозина са отказвали да признаят грешките си и са потъвали все по-дълбоко и по-дълбоко в тинята. И каквото и да е намерението, което едничко определя характера на магията (бяла или черна), последиците от магьосничеството, даже на несъзнателното и неволното, влекат след себе си лоша Карма. Много пъти е казано, че магьосничеството е известно лошо влияние, упражнено върху некои лица, които в последствие страдат, или пък ставата причина други да страдат. Кармата е един тежък камък, хвърлен върху тихите житейски води и тя неизбежно ще произведе вълни, които се разпространяват до безкрайност. И всяка една причина влече след себе си последствие в хармония със справедливите закони на Възмездието.
към текста >>
“ „Захлупи с тежкия капак на смирението: гордостта, тщеславието, суетността и надменността!..“ „Обуздай безкостното твое оръдие, което кости троши; то е малък уд, които железни стени разбива ..“ „Плодът на истината държи всякога
спокойна
съвестта—храни се с него!
Трите Его представляват човека в неговите три аспекта (страни) в астралното, умственото и духовното полета или състояния. ПИСМОТО НА СТАРИЯ МАГ (Продължение от кн. 1.) III И повдигна Учителят на Мъдростта жезъла на посвещението и направи с него кръстно знамение в небесата и веднага всичко пред него се озари с една мека, сребърна светлина. И на небесния фон видя той, ученикът на Тайната Мъдрост, написани слова, които светеха с блясъка на рубина: „Тук е прага, зад който се простират буйните реки на живота; тръгни смело към тях и не бой се“! „Вържи с веригите на въздържанието всички страсти на удоволствията, прищевките и пожеланията!
“ „Захлупи с тежкия капак на смирението: гордостта, тщеславието, суетността и надменността!..“ „Обуздай безкостното твое оръдие, което кости троши; то е малък уд, които железни стени разбива ..“ „Плодът на истината държи всякога
спокойна
съвестта—храни се с него!
“ „Живей в светлината и твоята душа всякога ще се храни от плодовете на правдата и добродетелта! “ „През буйните реки на живота се достига брега на съвършенството! Плавай винаги срещу течението им! В буйните вълни на съпротивлението се калява волята на победите. Там е силата на Героя!
към текста >>
И посред тихия
покой
на съвършенството, чу той, как от някъде си, там от много далече, долитаха из тайнствените бездни на вселената — от Източниците на Великата Светлина — мелодиите на божествената хармония, изявена в симфонията на сладък химн, с който се възпяваше в мира на правдата тържеството на любовта!
И стана сам той сила, както силите вън от него; и издаваше като тях всичките краски на божествените цветове. И пред него нищо не можеше да се укрие вече, защото той живееше в истината и истината в него. И позна той всичките тайни на мъдростта, защото сам той стана тайна, като нея. И мъдростта му се сля с мъдростта на вековете! . . .
И посред тихия
покой
на съвършенството, чу той, как от някъде си, там от много далече, долитаха из тайнствените бездни на вселената — от Източниците на Великата Светлина — мелодиите на божествената хармония, изявена в симфонията на сладък химн, с който се възпяваше в мира на правдата тържеството на любовта!
И чу той, как ангелски хор пригласяше на този тържествен химн на любовта със своите неземни мелодии. И се сля с него! . . . И видя той, как всичко живо, цялата вселена, обрадвана, сияеше в пурпурната краска на кротката невинност. И из всяка нейна твар бликаше чистата зелена краска на Божията добродетел.
към текста >>
Нейните изводи са безпогрешни (според човешките познания) за ума и докарват пълно душевно
спокойствие
.
При това, системата на 22-те букви, които съответствуват на троицата на Божеството, планетите и зодиака: 3+7+12=22, се развива според десетте качества, които представляват десетте сефироти. Тази система, с която са се занимавали много питагорейците, се характеризира от Елифас Леви така: „Кабалата или традиционното предание на евреите може да се нарече математика на човешката мисъл. Тя е алгебра на вярата. Тя обяснява всичките свойства на душата, като уравнението, което определя неизвестното. Тя дава на идеите отчетливост и строга точност на числата.
Нейните изводи са безпогрешни (според човешките познания) за ума и докарват пълно душевно
спокойствие
.
При все това, не е достатъчно да се намери точния математически извод. За да бъде пълна, тя трябва да се открива постепенно, т. е. да може да се правят точни изводи, да се добиват нови познания и да се развива ума, без да се дава воля на въображението. Това се постига с помощта на Хематрията и Темурата, които са математика на идеята: Кабалата има своя идеална геометрия, философска алгебра и аналитическа тригонометрия. С тях тя като че ли изнудва от природата разкриването на тайните й.
към текста >>
Спокойно
-силни, бързо-погледващи, меко-проницателни, тихо-
спокойни
, изнурени, стопяващи, бавно-движущи се очи — очи, които чуват до като гледат, наслаждават се и пият, примесват и боядисват предмета си като себе си и са средство за сластолюбиви и духовни наслаждения, не са никога кръгли, нито всецяло отворени; никога не са дълбоко потънали или протегнати; никога немат тъпи ъгли или остри, обърнати надолу. 9.
Очи с дълги, остри, особено ако са хоризонтални ъгли, т. е, такива, които не се обръщат на долу и са с дебелокожни клепачи, които изглежда да покриват половината зеница, са предприемчиви и показват гениалност. 6. Очи, които са големи, отворени и ясно прозрачни и светят с бързо движение под остро очертани клепачи, винаги означават пет качества: бързо схващане, елегантност и вкус, гордост, раздразнителност и най-буйна любов за жени. 7. Очи с малки, слаби вежди, с малко косми и много дълги закръглени клепки (фиг. 9), показват отчасти слаба телесна конструкция и отчасти флегматично-меланхолична умствена слабост. 8.
Спокойно
-силни, бързо-погледващи, меко-проницателни, тихо-
спокойни
, изнурени, стопяващи, бавно-движущи се очи — очи, които чуват до като гледат, наслаждават се и пият, примесват и боядисват предмета си като себе си и са средство за сластолюбиви и духовни наслаждения, не са никога кръгли, нито всецяло отворени; никога не са дълбоко потънали или протегнати; никога немат тъпи ъгли или остри, обърнати надолу. 9.
Дълбоко - потънали, малки, остро-очертани, мрачкаво-сини очи под костно, почти перпендикулярно, чело, което в долната си част потъва некак си навътре, а отгоре е очебиещо закръглено (фиг. 10), не са проницателни, нито мъдри, а изобщо подозрителни, горди, груби и студено-сърдечни характери. 10. Колкото повече горния клепач, или кожата отдолу или над ябълката на окото изглежда разтегната и добре определена, колкото повече засеня зеницата и отгоре се оттегля под костта (фиг. 11), толкоз повече има духовен характер, изтънчено чувство, любовно разположение, истинска, искрена и постоянна деликатност. 11. Очи, които в момент, когато са фиксирани върху най-святия обект на обожание, не изразяват благоговение и не вдъхват сериозност и почитание, никога не могат да имат право на красота, на чувствителност, нито на духовност.
към текста >>
12) са в едно принудително и неестествено положение, или са само
неспокойни
, страстни, полупрости лица и никога не са видяни в хора, които имат коректно, зряло, здраво, непоколебимо разбиране. 13.
Те не могат да любят и да бъдат любени. У тях не може да се намери лице с черти на истина и сила. И кои са такива очи? — Между другите, твърде разтегнатите, въртящите се очи, с накривени устни, всички дълбоко хлътнали малки очи под високи, перпендикулярни, твърди костни чела, с черепи, които имат стръмен наклон от върха на главата до началото на косата. 12. Очи, които показват цялата зеница и бялото под и над нея (фиг.
12) са в едно принудително и неестествено положение, или са само
неспокойни
, страстни, полупрости лица и никога не са видяни в хора, които имат коректно, зряло, здраво, непоколебимо разбиране. 13.
Фиксирани широко отворени, протегнати очи (фиг 13) в безжизнени лица са хора упорити без твърдост, тъпи и глупави с претенция за мъдрост, студени, макар и да желаят да се покажат топли, изведнъж се разгорещават, без вродена топлина. Веждите 1. Явна, дебела, прилична на стреха, надвиснала вежда (фиг. 14), която няма буйната луксозна рошавост, е винаги сигурен знак на здраво, мъжествено, зряло разбиране; рядко оригинално остроумие и никога с ветрена, въз- душна любовна нежност и духовност. Такива вежди може да показват държавници, съветници, хора със способност да правят планове и експериментатори; но много рядко смели, стремителни, приключенски умове от първа величина. 2.
към текста >>
16), са по естество склонни към удоволствие,
спокойствие
, ревност и упорство.
15), не са никога истински добри, истински весели, или благородни, или велики. На такива мислите и наклонностите винаги теглят към земята. Те са стиснати, студени, безсърдечни, несъобщителни, често злобно-саркастични, зле разположени или крайно хипохондрични или меланхолични. Когато са изпъкнали в горната си част, те са страшни и сластолюбиви. 3. Носове, които са някак си обърнати на горе при върха и рядко потъват навътре при корена, под едно по-скоро перпендикулярно нежели отстъпващо чело (фиг.
16), са по естество склонни към удоволствие,
спокойствие
, ревност и упорство.
В същото време те могат да притежават изтънчено чувство, красноречие, благодетелност и да бъдат богати с таланти. 4. Носове, които имат от двете си страни врезки или много линии (фиг. 17), които стават видими при най-малко то движение и никога не изчезват съвсем даже при пълна почивка, изявяват тежък, утекчителен, често хипохондричен и злобен, мошенически, подъл характер. 5. Носове, които лесно и продължително се обръщат на горе в бръчки, рядко се намират в истински добри хора, като онези, които едвам се сбръчкват, даже с усилие, се намират у тия, които са съвършено нечестиви. Когато носове, които не само че се лесно набръчкват, но и остават дирите на бръчките врязани в тях, се намират в добри мъже, тези добри, добре разположени мъже са полуглупци. 6.
към текста >>
Големи-крупни личности с малки очи, закръглени пълно:висящи бузи, надути уста и брада, която прилича на кесия или торба; които са продължително заети със собствената си тлъстина, които винаги кашлят, плюят, пушат, дъвчат тютюн, духат носовете си, и при всеки случай гледат
спокойствието
си, без да зачитат другите — такива са, в действителност, леки, празни, безсилни, суетни, Непостоянни, не разумни, възгордени, сластолюбиви характери, мъчно се ръководят, желаят много, а се наслаждават малко — а който се наслаждава малко, дава малко. 4.
Ако няма там врезки или ямички, изтънченост или енергия, напразно ще търсим в цялото лице целия човек и във всичките действия и операции на ума — мислителя: този е човекът, който не ще бъде задоволен, без истински, ясни, определени, последователни и свързани идеи. Избягвайте: 1. Този, който,без мигане, е навикнал да гледа на две страни в едно и също време, с малки ясни очи в неравни направления: и който освен това има черни зъби; и с наведен гръб, бил той висок или низък на ръст, и наклонен презрителен смях — такъв да избягвате, въпреки, всичката му проницателност, знание и остроумие, като фалшива и подла личност, лишен от чест, безсрамен, хитър и търсещ само своя интерес. 2. „Избягвайте големи очи в малки лица, с малки носове, в личности малки на ръст (фиг. 36), които, когато се смеят, ясно показват, че не са весели — и всред всичката радост те изглежда да манифестират, в присъствието ви една злобна усмивка, която не могат да скрият. 3.
Големи-крупни личности с малки очи, закръглени пълно:висящи бузи, надути уста и брада, която прилича на кесия или торба; които са продължително заети със собствената си тлъстина, които винаги кашлят, плюят, пушат, дъвчат тютюн, духат носовете си, и при всеки случай гледат
спокойствието
си, без да зачитат другите — такива са, в действителност, леки, празни, безсилни, суетни, Непостоянни, не разумни, възгордени, сластолюбиви характери, мъчно се ръководят, желаят много, а се наслаждават малко — а който се наслаждава малко, дава малко. 4.
Колкото и интелигентен, учен, проницателен или полезен да е един човек,;ако той постоянно преценява или изглежда да преценява себе си; ако си дава тежест, за да скрие липсата от вътрешна активна сила; ако той ходи с измерени стъпки и никога не забравя себе си, даже за момент; но излага себе си в глава; в шия, в плещи; и пак в действителност е с леко, несмислено и злобно разположение; и щом остане сам, напуска всяко достойнство, тежест и себеизтъкване, но не и своя егоизъм - той никога не ще ви бъде приятел. Предупреждения 1. Когато един бърз, груб мъж е благ, тих и учтив към вас само, и продължително се старае да се усмихва, или да предизвика една усмивка — кажете на себе си: „Не можем да имаме нищо общо“ —- и бързо се отвърнете от него, преди да направи линиите и бръчките на лицето си пак да ви се нравят. Линията или бръчката на челото и онази на бузите, които изведнъж предшествуват изкуственото му притворство и в този момент почти винаги се показват силно, са истински. Очертайте и двете и ги наречете предупредителни черти във физиогномическата си азбука. 2.
към текста >>
Като заживях, обаче, в туй помещение, още от първите дни започнах да бъда
обезпокояван
от следните съвсем необясними за мен феномени. Първо.
В двора на това здание има и друга пристройка, в която си живее хазяина. Най-напред ни посрещна аптекаря, който почти дословно ни разказа: „Аз не вярвам в нищо друго освен в онуй, което мога да видя и попипам. Никакви абстракции не признавам, в никакво задгробно съществуване не вярвам. Но това, което сега става с мен, като че ли ме озадачава. Говореха ми преди да наема тая квартира, че туй ставало, онуй се вършило, че из невиделица се тропало, викало, но аз като невярващ, не обърнах внимание.
Като заживях, обаче, в туй помещение, още от първите дни започнах да бъда
обезпокояван
от следните съвсем необясними за мен феномени. Първо.
Вечерно време, като току що насядаме на трапезата, всички у дома 5-6 души, заслушаме, че в кухнята се заблъскат чинии, задрънкат тенджери, сахани и тепсии и въобще пойде такъв шум, щото човек би помислил; че някой е влязъл и с тояга всичко троши и хвърля. Затичаме се да видим, що е, но намираме всичко на местото си. И всинца помислюваме, че това трябва да е била каруца в улицата, а нам се чини, че тропотът й е в нашата кухня. — Второ. Сам в стаята си започна да се занимавам.
към текста >>
70.
Всемирна летопис, год. 1, брой 03
 
Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)
Аз гледам далечната тъмнота на небето, и плача, и сърцето ми блуждае с
неспокойния
вятър. 19.
Аз чакам само позволение, за да се предам, най-сетне, в ръцете му. 18. Облаците се трупат и светлината се помрачава. Уви, моя любов, защо ме принуждават да чакам самичък при вратата ? Посред полудневните ми трудове аз живея в тълпата, но в тоя мъгляв и тих час аз принадлежа само на Теб. Ако Ти не ми откриеш лицето Си, ако ме отхвърлиш, не зная, как ще прекарам тия дълги, дъжделиви часове.
Аз гледам далечната тъмнота на небето, и плача, и сърцето ми блуждае с
неспокойния
вятър. 19.
Ако Ти мълчиш, аз ще напълня сърцето си с Твоето мълчание и ще му се отдам. Аз ще пазя тишина, като звездна нощ, която не затваря очите си и смирено навежда глава. Утрото непременно ще дойде, мракът ще изчезне и гласът Ти ще се пролее от небесата в златни потоци. И словата Ти ще прозвучат с песни от всяко гнездо на моите птици, и твоите, мелодии ще се разцъфтят в гористите ми гъсталаци. 20. Уви!
към текста >>
САВА ЧУКАЛОВ ПО СТЪПКИТЕ HА УЧИТЕЛЯ Със благ и кротък поглед той скита се незнаен, Самотен по света, Как чудни са словата, що леят се
спокойно
Из благите уста.
и както при напредването на процеса на кристализацията се нареждан, все повече и повече кристали, при което много биват унищожени, за да се получи най-после фигурата на прекрасния кристал. който се явява прел, нас със своя разнообразен блясък, така се нарежда и живота на расите, изхождайки от една точка и натрупвайки обичай след обичай, закон след закон. И както в живота на кристалите само чистото вещество може да влезе в състава на съвършения кристал, така също само най-чистата, най-първата, най-благородната раса достига реализирането на крайната цел — всички други трябва да изчезнат. Прев. Л. Р. ________________________________ 1) Аглутинирен език е този, при който думите, за да се изрази отношение между тях, просто се прилепят една към друга, без никаква връзка.
САВА ЧУКАЛОВ ПО СТЪПКИТЕ HА УЧИТЕЛЯ Със благ и кротък поглед той скита се незнаен, Самотен по света, Как чудни са словата, що леят се
спокойно
Из благите уста.
* Той учи да възлюбиш живота, и човекът Да бъде кат дете, В сълзи и смях да бъдем доволни, че сълзите — От Бога са и те, * Че тоз, що във живота за себе си живее, — Изгубил е целта И приживе умрял е. А тоз що мре в живота, Живее във смъртта. * Разбира той езика на птиците, копнежа На полските цветя, Тъгата на звездите и шепота потаен На горските листя, * Със благ и кротък поглед той скита се незнаен, Самотен по света, И учи, че в живота смърт няма, че едно са Животът и Смъртта ! Петербург, 914. Ал. Шишков.
към текста >>
Както палмата, що ураганът превива, копнее за безветрието, за да падне в обятията на
спокойния
зефир и да му се оплаче, така моята душа копнее за твоята светлина.
Защото ти ще узнаеш това от цветенцата, които те пресрещат сутрин. Tе ще ти разкрият мислите ми, когато идваш сутрин да ги китиш с мокрите си бисери. Ще ти обадят това птичките, които в утринното море от безмълвие идват да ти пеят славословието си. Светлина! Неизразима радост! Нещастни слепци!
Както палмата, що ураганът превива, копнее за безветрието, за да падне в обятията на
спокойния
зефир и да му се оплаче, така моята душа копнее за твоята светлина.
Не спя, щом наближи часът да изляза и разложа даровете си по росната зеленина. Тогава, коленичил, аз ти ги поднасям и моля да ги приемеш. Все ти даваш и все ти ме обсипваш с дарове — приеми и ти от мене един път нещичко! Малък е твоят храм, ти го препълни с дарове и аз все още приемам. И сега аз ти нося дарове.
към текста >>
Манчини е предсказал смъртта на
покойния
бълг.
Ако безименият (Аполон) надминава показалеца (фиг. 22), наклонността към слава преобладава и побеждава сребролюбието. В противен случай (фиг. 21), на първо място стои практичното, реалното, а идеалното остава на заден план. (Следва) Проф.
Манчини е предсказал смъртта на
покойния
бълг.
министър Манушев от удавяне, по ръката му. В първата книжка възпроизведохме вярното предсказание на професора Манчини за злополуките на бившия цар Фердинанд, по ръката на последния. Сега ще съобщим предсказанието на същия хиромантик за смъртта на покойният министър на търговията и земледелието А. Манушев. Професор Манчини, по време на пребиваването си в България, е изложил своите заключения за бъдещето на много политически личности, които тогава са посещавали българския дворец, дето той е бил поканен. Между другите, представил се на изследване и покойния Манушев.
към текста >>
Сега ще съобщим предсказанието на същия хиромантик за смъртта на
покойният
министър на търговията и земледелието А. Манушев.
21), на първо място стои практичното, реалното, а идеалното остава на заден план. (Следва) Проф. Манчини е предсказал смъртта на покойния бълг. министър Манушев от удавяне, по ръката му. В първата книжка възпроизведохме вярното предсказание на професора Манчини за злополуките на бившия цар Фердинанд, по ръката на последния.
Сега ще съобщим предсказанието на същия хиромантик за смъртта на
покойният
министър на търговията и земледелието А. Манушев.
Професор Манчини, по време на пребиваването си в България, е изложил своите заключения за бъдещето на много политически личности, които тогава са посещавали българския дворец, дето той е бил поканен. Между другите, представил се на изследване и покойния Манушев. Манчини е разгледал внимателно ръката му и с най-голяма твърдост и убедителност го е посъветвал да се предпазва, до колкото е възможно, защото му предстои смърт от вода. Манушев се вслушал в тоя съвет и постоянно взимал предпазителни мерки. Но предстояли тържества в двореца Евксиноград през лятото на 1907 г., по случай двадесет годишния юбилей от князуването на Фердинанд.
към текста >>
Между другите, представил се на изследване и
покойния
Манушев.
Манчини е предсказал смъртта на покойния бълг. министър Манушев от удавяне, по ръката му. В първата книжка възпроизведохме вярното предсказание на професора Манчини за злополуките на бившия цар Фердинанд, по ръката на последния. Сега ще съобщим предсказанието на същия хиромантик за смъртта на покойният министър на търговията и земледелието А. Манушев. Професор Манчини, по време на пребиваването си в България, е изложил своите заключения за бъдещето на много политически личности, които тогава са посещавали българския дворец, дето той е бил поканен.
Между другите, представил се на изследване и
покойния
Манушев.
Манчини е разгледал внимателно ръката му и с най-голяма твърдост и убедителност го е посъветвал да се предпазва, до колкото е възможно, защото му предстои смърт от вода. Манушев се вслушал в тоя съвет и постоянно взимал предпазителни мерки. Но предстояли тържества в двореца Евксиноград през лятото на 1907 г., по случай двадесет годишния юбилей от князуването на Фердинанд. Там трябвало да се съберат всички министри на банкет. Обаче, по непредвидени от Манушева причини, той не е могъл да пътува в един влак с колегите си, а закъснял и, вместо на банкета, обядвал сам в бюфета на гара Каспичан, като преял от българската гозба „гювеч“.
към текста >>
Така напр., в ръкописите на англичаните се намират предимно признаци на
спокойно
, трезво, реалистично схващане, а в ръкописите на французите и италианците се забелязват признаци на по-голяма впечатлителност живост и възбудителност.
Там, където това е абсолютно невъзможно, сигурно ще имаме ръкописи от жени с мъжки характери или обратно мъже с женски характери и темпераменти. Известно е, че хората, принадлежащи към един народ, въпреки множеството различия в характера, притежават некои характерни, типични за народа качества, които ги отличават от другите народи. Не е чудно следователно, че тези характеристични национални качества намират израз и в ръкописа. Разбира се, че не е лесно и изисква упражнение и опитност, за да се установят този род различия особено при народите, които употребяват латинската азбука. Климатическите условия, мирогледите, възпитанието и политическите условия упражняват най-голямо влияние върху душевните състояния на хората, а по този начин налагат особен отпечатък и на ръкописите на отделните народи.
Така напр., в ръкописите на англичаните се намират предимно признаци на
спокойно
, трезво, реалистично схващане, а в ръкописите на французите и италианците се забелязват признаци на по-голяма впечатлителност живост и възбудителност.
Но и в ръкописите на един и същ народ се срещат отклонения и различия, в зависимост от много други условия. Едно явно биещо в очи различие се среща и в ръкописите от различни времена; следователно, имаме типични ръкописи, отговарящи на времето, на народните мирогледи и на душевните състояния. Призната истина е, че „всеки добър портрет в своите отделни черти разказва културната история на времето си и че портретите от различни векове са културно-исторически документи“. Същото може да се каже и за формите на писмото от различни времена. С тези форми ще трябва един ден да се занимае психологията на народите.
към текста >>
Баща ми, който не бе никак суеверен, като я
успокояваше
, почна да търси из столовата.
През време на австро-турската война, 1866 година, седнахме да вечеряме в дома ни в Прага. Бяхме четирима: баща ми, майка ми, аз и по-малкия ми брат. Стенният часовник удари 8 часа и. в същия момент скокнахме всички уплашени от софрата: чухме един силен гърмеж като от пушка. Майка ни много се разтревожи, като ни каза, че непременно ще чуем някоя лоша за нас новина.
Баща ми, който не бе никак суеверен, като я
успокояваше
, почна да търси из столовата.
Имахме вътре един здрав, дъбов скрин за дрехи и като го разгледа, баща ми намери, че задната част на същия се пукнала и от там произлязла тази детонация. Обаче, майка ми не можа да се успокои. На втория ден сутринта пристигна братът ма баща ми с известие, че вчера в 8 ч. вечерта майка им починала от холерната болест, която тогава върлуваше. * * * Пророчески сън в картина.
към текста >>
За тая цел всички смутители на мира и
спокойствието
, големи и малки, ще бъдат обезвредени.
Вижда се обаче, че грандоманията още не е изчезнала у ръководителите на Германия: социалистическият кайзер Еберт. който е признал военните заслуги на Хинденбурга, не е много далеч от бившия по идеите и попълзновенията сп. Той. вероятно, си въобразява, че колкото повече се приближава времето до новата реколта, толкова повече растат н шансовете на германците да наложат своите искания и с това да осуетят делото на мира в неговия основен принцип. Ние мислим противното: германците ще подпишат мирния договор. понеже е решено да настъпи вече новата епоха в духовния живот на човечеството.
За тая цел всички смутители на мира и
спокойствието
, големи и малки, ще бъдат обезвредени.
Няма съмнение, че сключването на окончателния мирен договор с Германия ще бъде бърже последвано от сключване на такива договори и с Австрия. Унгария, България и Турция. Работи се паралелно по всички тия договори: комисиите заседават непрекъснато, внасят своите доклади в Съвета на четиримата (Уйлсон, Лойд Джордж, Клемансо и Орландо) н наскоро светът ще въздъхне с облекчение, че се е освободил от кошмара на последиците от кръвопролитията на войната. И въпросът за въдворяване нов ред в работите на Русия не ще закъснее да получи благоприятно разрешение. Може да се твърди с увереност, че промяната на режима в тая страна ще бъде почти едновременен отглас на подписването на мира в Париж.
към текста >>
по-безопасни за
спокойствието
, елементи н се удовлетвориха други, които отвън биха вдигали повече шум.
Турция се разпределя на сфери на влияние между държавите от Съглашението. със запазване номиналния авторитети на Халифата. В България У нас вавилонското смешение на езиците продължава. Министерският кабинет бе реконструиран чрез една ловка игра. на която станаха жертва едни.
по-безопасни за
спокойствието
, елементи н се удовлетвориха други, които отвън биха вдигали повече шум.
Но в тоя и нему подобни фокуси народът е безучастен. В очакване да узнае решението за съдбините на България, според човешките норми, които се изготвят в Париж, народът си оставя предаден на мирните си занятия. И той би продължил това си състояние, ако разни недобросъвестни агитатори не бяха се разшетали из делата страна да го свикват на събрания и да го вълнуват или забавляват с взаимните си обвинения. Изглежда, че нашите „политици“ нищо старо не са забравили и нищо ново не са научили: те живеят с отживелите века си понятия и прилагат в дейността си едновремешните похвати. Представителите на шест от така наречените „политически партии“ (народняци, цанковисти, социалисти-общоделци, раликал-демократи, земеделци от „болшинството“ и земеделци от „меншеството“) са образували временен „блок“ за управление, събират се в Министерския Съвет дето трябва да има винаги единство на идеите и възгледите, обсъждат някакви общи мерки за живота на тоя народ, а вън от вратата на Съвета, на публични събрания.
към текста >>
71.
Всемирна летопис, год. 1, брой 04
 
Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)
И седнаха и седяха
спокойно
и мирно.
Те никога не ме напущат, за да не ги забравям. А Ти през всичкото време си невидим. Макар и да не Те назовавам аз в молитвите си, макар и да не те нося в сърцето си, любовта Ти към мене Очаква моята любов. 33. Кога настана утрото, те влязоха в моята къща и рекоха: „Ние ще заемем само едно мъничко ъгълче у тебе“. Те рекоха: „Ние ще ти помогнем да служиш на своя Бог и смирено ще приемем най-малката частица от неговата милост“.
И седнаха и седяха
спокойно
и мирно.
Но в мрака на нощта, силни и метежни, те се втурнаха в моето светилище и с нечестива жадност завладяха жертвата на олтаря Господен. 34. Най-малката частица нека остане от мене, за да мога да кажа аз: Ти си всичко. Нека остане най-малката частица от моята воля, за да мога да Те чувствам аз навсякъде и да прибягвам към Теб с всичките си нужди, и да ти предлагам своята любов ежечасно. Нека остане от мене и най-малката частица, за да не мога аз никога да скривам Теб. Нека остане най-малката частица от моите окови, за да бъда свързан аз с Твоята воля — чрез оковите на Твоята любов. 35.
към текста >>
Както бурята търси
покой
, когато с всички сили се бори с
покоя
, тъй и моят метеж въстава против любовта и не млъква неговият вик: за Теб, само за Теб жадувам аз!
Но виждам — безкрайна е Твоята воля. Когато старите думи замират на устата, нови нахлуват из сърцето; и там, дето пътеката се губи, нова страна на чудесата се открива. 38. Че аз жадувам за Тебе, само за Тебе — нека без край сърцето ми повтаря това. Всичките желания, които ме смущават ден и нощ, са суетни и лъжливи в основата си. Както нощта скрива в своя мрак молението за светлина, тъй в глъбината на моето същество звучи вика: аз жадувам за Теб, само за Теб.
Както бурята търси
покой
, когато с всички сили се бори с
покоя
, тъй и моят метеж въстава против любовта и не млъква неговият вик: за Теб, само за Теб жадувам аз!
39. Кога сърцето стане жестоко и изсъхне, залей ме с буря от милосърдие. Кога в живота изсъхне радостта, пролей поток от песни. Кога суетата на деня от всички страни зашуми наоколо ми, ела при мен, Владетелю на тишината, с мир и покой. Кога обеднялото ми сърце се свие и млъкне, разтвори широко вратата ми, Царю мой, и влез с царска тържественост. Кога лъжовни желания заслепят моя разум, изпрати, о благий и бодърстващий, своите гръмове и мълнии. 40.
към текста >>
Кога суетата на деня от всички страни зашуми наоколо ми, ела при мен, Владетелю на тишината, с мир и
покой
.
Всичките желания, които ме смущават ден и нощ, са суетни и лъжливи в основата си. Както нощта скрива в своя мрак молението за светлина, тъй в глъбината на моето същество звучи вика: аз жадувам за Теб, само за Теб. Както бурята търси покой, когато с всички сили се бори с покоя, тъй и моят метеж въстава против любовта и не млъква неговият вик: за Теб, само за Теб жадувам аз! 39. Кога сърцето стане жестоко и изсъхне, залей ме с буря от милосърдие. Кога в живота изсъхне радостта, пролей поток от песни.
Кога суетата на деня от всички страни зашуми наоколо ми, ела при мен, Владетелю на тишината, с мир и
покой
.
Кога обеднялото ми сърце се свие и млъкне, разтвори широко вратата ми, Царю мой, и влез с царска тържественост. Кога лъжовни желания заслепят моя разум, изпрати, о благий и бодърстващий, своите гръмове и мълнии. 40. Много, много дни не е валял дъжд, Господи, в моето изсъхнало сърце. Небето е чисто — нито едничко, най-тънко облаче не го помрачава, никакъв признак за дъжд. Изпрати, ако е такава волята Ти, гневен вихър, черен като смърт, и прорежи небето от край до край с бичове от мълнии.
към текста >>
Покоят
на разцъфтелия от слънцето зелен мрак тихо се лееше в моето сърце.
Те гордо дигнаха глави и побързаха напред; ни веднъж те не се обърнаха, ни веднъж не седнаха да си отпочинат. Те изчезнаха далече в знойната гълъбова мъгла. Те вървяха по хълмове и долини и се скриваха в далечни страни. Слава на тебе, геройско войнство, на твоя безкраен път! Смехът и укорите ме заставиха да стана, но не намериха в мене никакъв отзвук.
Покоят
на разцъфтелия от слънцето зелен мрак тихо се лееше в моето сърце.
Аз забравих целта на своето странстване и без борба потънах в преплитане на сенки и песни. Когато, най-сетне, аз се събудих от дрямката и отворих очи, видех, че Ти стоиш над мене и с усмивка разсейваш моя сън. Колко се боях аз, че пътя ми ще бъде дълъг и уморителен и че ще бъде тъй трудно да Те достигна! 49. Ти слезе от трона и застана пред прага на моята колиба. Много славни певци има в Твоите чертози, непрекъснато там се пеят песни.
към текста >>
Безпределното небе е неподвижно, и
безпокойните
води са бурни.
Нека всички радости се слеят в моята последна песен: радостта, която кара земята да тъне б буйно обилие от треви, радостта, която кара близнеците - животът и смъртта — да танцуват по необятния свет, радостта, която лети с бурята, която раздрусва и пробужда със смях живота, радостта, в сълзи наведена над цъфналия червен лотос на страданието, и радостта, която хвърля в прах всичко, каквото има и не знае думи. 59. Да, аз зная, че това е само Твоята любов, о възлюблени на моето сърце: тази златна светлина, която танцува по листата, тези лениви облаци, които плават по небето, това леко подухване, което оставя прохлада върху моето чело. Утринната светлина покри очите ми - това е вест, която Ти пращаш на моето сърце. Твоят лик е наведен от висините, очите Ти гледат в моите очи, и моето сърце се докосва до твоите нозе. 60. На морския бряг на безкрайните светове се срещат деца.
Безпределното небе е неподвижно, и
безпокойните
води са бурни.
На морския бряг на безкрайните светове деца се срещат с викове и хора. Те си правят къщици от пясък и свирят с празни раковини. От увехнали листа те си правят корабчета и с усмивка ги пускат в необятната глъбина. Децата си играят на морския бряг на световете. Те не умеят да плават, те не умеят да хвърлят мрежи.
към текста >>
Образуването вътре на зеления цвят действа успокоително, органите стават склонни към
успокояване
.
На неподвижното дете са полезни синият и синьозеленият цветове. Всичкият въпрос е в туй, какви допълнителни цветове будят у децата тези цветове. Допълнителният цвят на червения е зеленият,а на синия — портокалено-жълтият, в което лесно можем да се убедим, ако гледаме съсредоточено на първия или втория цвят, и след това бързо си обърнем очите към бела повърхност. Този допълнителен цвят се произвежда от физическите органи на детето и изменя строежа на органите, съобразно с вътрешните нужди на детето. Ако раздразнителното дете се заобикаля с предмети от червен цвят, този цвят събужда вътре него зеления допълнителен цвят.
Образуването вътре на зеления цвят действа успокоително, органите стават склонни към
успокояване
.
(Следва) _____________________________________ 1) След завършването на тази статия, ще поместим статията: „Належащи реформи в нашето училище. Бъдещето училище“. 2) Нека от това изречение да не се вади заключение, че духовната наука се занимава само с най-общите въпроси на живота; тя е призвана да посочи основата за разрешението на тези по общи въпроси, но не по-малко е истина е, че тя може да помогне на всяко отделно лице, каквото и место да заема в живота, като му даде отговор на всекидневните житейски въпроси. Така духовната наука ще стане източник на сила и увереност в живота и в работата си. Значи, духовната наука може да даде разрешение както на великите загадки и задачи на живота, така и на наглед най-незначителните въпроси на всекидневния живот.
към текста >>
За упражнението на психометрията във всеки случай, освен душевно
спокойствие
, необходима е подходяща среда с подходящи лъчеизпускания на сили; най-добре това става на открито, на чист въздух.
Бъканън се е убедил в своите изследвания, че носители на психометрични усещания не са само лъчеизпусканията и тънките материи. Това му станало особено ясно, когато забележил, че и фонографите имат същото значение, както писмата и лъчеизпусканията. Една фотографна плоча може да бъде копирана безбройно число пъти, от нея може, значи, безброй пъти да се получава впечатлението. Явно е, че през време на копирането една сила в светлината при преминаването през плочата (стъклото) претърпява известна промяна, отговаряща на портрета. И тук намира потвърждение учението за първоначалната сила, лежаща в основите на всички сили, нещо като прана.
За упражнението на психометрията във всеки случай, освен душевно
спокойствие
, необходима е подходяща среда с подходящи лъчеизпускания на сили; най-добре това става на открито, на чист въздух.
При много отделни опити, особено при психометрическото ясночуване на моята асистентка фон Хайман, можах да наблюдавам, че настъпва един особен вид високо магнетично напрежение, през време на което всяко докосване до ясночуващата се чувства неприятно от нея. Като причина на чуването, тук трябва да се смятат електрическите вълни, които се преобръщат на тонове в слуховия орган; в ясночуващото ухо се усеща тогава леко болезнено опарване. Ясночуващото лице мисли, че началото на тези електрически тонове и думи се намира направо в планетите. Бъканън, както мнозина други, не признава никакво ограничение в разстоянието. Той навежда много примери, от които се вижда, че отдалечен на много мили е чувствал болестите на познати, с които се намирал в пряко отношение.
към текста >>
Държавната власт се опитала да го унищожи — — — това му докарало много
безпокойствия
и често имало опасност за живота му.
Прекарал е години в размишления и уединение, преди да обяви своите планове. Тогава тръгнал смело напред и проповядвал своите възгледи с успех. Той могъл да увлича масите народни. Срещу него, като новатор и опасен елемент, се явило противодействие от страна на духовенството. Така се предизвикало възмущение.
Държавната власт се опитала да го унищожи — — — това му докарало много
безпокойствия
и често имало опасност за живота му.
Обвинявали го несправедливо. Най-сетне учението му хванало здрави корени и намерило одобрение между разумните и образованите. Учението му трае до днес. (Къде се е случило всичко това?). — В една топла страна, по-южно от нашата, далеко на изток.
към текста >>
Едната е знание на характера в
покой
, а другата — на характера в действие.
Казваме на лицето в особеност, понеже върху него са отбелязани, и то най-ясно, повечето от знаците на характера. Обаче, физиогномията, както мислим да я изложим, обхваща целият човек. Тя взима в съображение темперамента, фигурата на тялото, големината и формата на главата, тъканта на кожата, качеството на косата, степента на функционалната активност, както и други физиологически условия, а не само чертите на лицето. В своето практическо приложение, тя фактически обхваща широката област на физиологията, френолсгията и сродните на тях науки. Може да се направи едно ясно разграничение между физиогномия и патогномия: първата се отнася до способностите и наклонностите, вродени в човека, а втората,—до неговите страсти.
Едната е знание на характера в
покой
, а другата — на характера в действие.
Физиогномията показва, какъв е човекът изобщо, а патогномията — какъв става в известни моменти. Първата работи с постоянните му особености (черти), а последната — с преходящите (временните) им изражения. И двете са, при все туй, неразделими, и ние ще считаме, че физиогномията ги обхваща изобщо. I. Закон за съотношението Първият общ принцип или закон, който ще установим, и за който инцидентно споменахме, е: различията във външните форми са резултат и мярка на по-рано съществували различия във вътрешния характер, — с други думи, конфигурацията съответства на организацията и функцията. Всяко нещо има една форма, едно очертание, с други думи, една свойствена физиогномия.
към текста >>
Когато Сатурн е гладък и пълен, това означава един живот без особено щастие, но и без големи нещастия, един живот, който си тече
спокойно
и еднообразно.
Когато Юпитер съвсем липсва, което впрочем се случва твърде рядко, това е признак на хладен темперамент, липса на религиозност, егоизъм и леност. Изобщо, това означава характер без самоуважение. 3. Хълмът на Сатурн Хълмът на Сатурн добива особено значение поради това, че от него излиза линията на съдбата, наречена още Сатурнова линия, една от най-важните линии на дланта. Лежащ при корена на средния пръст, този хълм се намира в съседство от една страна с Юпитер, а от друга с Аполон или хълма на слънцето. От юг той се ограничава чрез линията на сърцето.
Когато Сатурн е гладък и пълен, това означава един живот без особено щастие, но и без големи нещастия, един живот, който си тече
спокойно
и еднообразно.
Една единствена права линия върху хълма на Сатурн означава голямо щастие. Много прави линии означават нещастие. Изобщо, значението на Сатурн зависи от констелацията на главните линии. Качествата, които означава добре развитият хълм на Сатурн, са хитрост, умело действие и остроумие. Като естествено последствие от това качество идва успех във всички предприятия.
към текста >>
При едно прекомерно развитие на този хълм пък вървят ръка за ръка печал, прикритост, аскетизъм,
спокойствие
на съвестта и наклонност към самоубийство. 4.
Поради тази характерна черта, те рядко встъпват в брак, но когато направят това, проявяват голямо постоянство. Такива хора често проявяват наклонности към окултните науки. Темпераментът им е флегматичен или смешение от флегматичен и меланхоличен. Не рядко те са страстни играчи, но проявяват най-голямо постоянство в извършване на работи, изискващи търпение. Ако Сатурн е развит негативно, това предсказва един нещастен, празен, безрадостен живот.
При едно прекомерно развитие на този хълм пък вървят ръка за ръка печал, прикритост, аскетизъм,
спокойствие
на съвестта и наклонност към самоубийство. 4.
Хълм на Слънцето Понеже слънчевият хълм се намира при корена на безимения пръст, който е пръстът на Аполон, този хълм се нарича още Аполонов хълм. Той се намира между хълмовете на Сатурн и Меркурий. От към юг граничи с линията на сърцето. Когато слънчевият хълм е гладък и правилно оформен; това означава задоволство, спокойствие и радости, но един живот без особен блясък и слава. Една линия върху това възвишение предсказва дарба и слава.
към текста >>
Когато слънчевият хълм е гладък и правилно оформен; това означава задоволство,
спокойствие
и радости, но един живот без особен блясък и слава.
Ако Сатурн е развит негативно, това предсказва един нещастен, празен, безрадостен живот. При едно прекомерно развитие на този хълм пък вървят ръка за ръка печал, прикритост, аскетизъм, спокойствие на съвестта и наклонност към самоубийство. 4. Хълм на Слънцето Понеже слънчевият хълм се намира при корена на безимения пръст, който е пръстът на Аполон, този хълм се нарича още Аполонов хълм. Той се намира между хълмовете на Сатурн и Меркурий. От към юг граничи с линията на сърцето.
Когато слънчевият хълм е гладък и правилно оформен; това означава задоволство,
спокойствие
и радости, но един живот без особен блясък и слава.
Една линия върху това възвишение предсказва дарба и слава. Две кръстосващи се линии предсказват талант, който остава без външни успехи. Един прекомерно развит слънчев хълм означава алчност, свързана с разточителност, а покрай това славолюбие, лекомислие и самохвалство. Един не висок, но иначе добре развит слънчев хълм означава интелигентност, художествено чувство, гениалност и склонност към литература. При такива хора се среща чувство на хубавото и особена любов към външен блясък.
към текста >>
По-голямо количество линии е признак за постоянни
безпокойствия
.
Пълно отсъствие на Марсова хълм означава подлост, липса на самообладание и хладнокръвие. 7. Хълмът на Луната Лунният хълм се намира под марсовия и срещу хълма на Венера. От последния той е отделен чрез съединяващите се в юга на ръката главни линии. Ако този хълм е без бразди и линии, това означава, че фантазията се подчинява на разума и духовният живот не се смущава от болезнени прояви. Присъствието на единствена права линия на хълма дава повод да се допускат обезпокоителни предположения.
По-голямо количество линии е признак за постоянни
безпокойствия
.
Също така бразди и бръчки тук означават неспокоен дух, прищевки и своенравие. Нормално развит лунен хълм показва целомъдрие, кротост и чистота на сърцето, а също така живо въображение и силна интуиция, понякога и наклонност към бленуване и сантименталности. В повечето случаи темпераментът е флегматичен. Прекомерно развит хълм на луната показва наклонност към печал и замисленост, меланхолия. Такъв човек проявява често отчаяние и постоянно недоволство, а покрай това и необуздана фантазия, която го кара да гони неизпълними желания.
към текста >>
При болшинството от хората, обаче, въпросът за свободната воля се намира още в печално положение, така че можем
спокойно
да твърдим, че най-голямата част от човечеството не е в състояние да даде на своя живот определено направление.
„Няма ли случайности? “ би запитал някой.Случайността —все пак, обаче, в кръга на известни граници —е непосредствена последица от личната човешка свобода, неговата свобода да се отклонява от своята програма. Еволюцията на Космоса се извършва неизменно в строго ограничени линии— определени от Логоса —а на малката лична воля на всеки човек е дадена тъкмо толкова свобода, колкото това е съвместимо с абсолютната воля на Логоса, с други думи, до колкото не изпада в конфликт с хармонията на Космоса. И чрез нашата слаба лична воля ние причиняваме „случайностите“, които същевременно стават за нас най-голям източник за поука, защото чрез тези случайности попадаме в конфликти и добиваме опити. По този начин случайността става условие за развитието на свободата, защото чрез случайните малки неща, които създаваме с нашите дела, ние се запознаваме по-добре с нашето низше същество, побеждаваме го и достигаме така по-голяма свобода.
При болшинството от хората, обаче, въпросът за свободната воля се намира още в печално положение, така че можем
спокойно
да твърдим, че най-голямата част от човечеството не е в състояние да даде на своя живот определено направление.
Тези хора така просто „живеят“. Те сляпо следват своята карма и опитите, които правят, сами да хванат кормилото в ръка, са много слаби, за да достигната трайни успехи. Особено онези, които силно попаднат под влиянието на луната, са склонни да се оставят на съдбата, а много планети още по-вече влошават положението в знака водици (водняк). Повечето планети, особено асцендентът, слънце или месец, в точно определен знак, означава по-силно развитие на волята. Така наречената лоша планета (по-право планета в лош аспект), особено Марс в меридиан и в нехармоничен аспект спрямо слънцето или луната, чрез голямата импулсивност, която е последица от това положение, ще направи човека да бъде винаги в по-голяма или по-малка степен играчка на обстоятелствата.
към текста >>
Доколко кометите могат да причинят промени и
безпокойствия
, това положително не може да се каже.
Кометите са циганите на Космоса ; техните пътища са твърде ексцентрични и много от тях се движат далеко навън от границите на нашата планетна система; някои не се и връщат повече назад, притеглени от слънцето на некоя друга планетна система. Една част от кометите, а именно по-голямата част от онези, които се движат в същото направление около слънцето, както планетите, могат да водят произхода си от слънцето. Тези от другата група, обаче, които се движат в противоположно направление около слънцето, трябва да третираме като чужди пришелци, които други планетни системи са изхвърлили във всемирното пространство, а нашето слънце ги привлякло; те сега се опитват да постигната една хармония с нашата планетна система. Рояците от метеорити, от които най-известни са персеидите (в август) и леонидите (в ноември), се появяват всека година на големи маси — наброяват по-вече от сто такива рояци, — но, понеже са много дребни, те не могат да причинят никаква промяна. Те палата на големи количества върху нашата земя под влиянието на нейната притегателна сила.
Доколко кометите могат да причинят промени и
безпокойствия
, това положително не може да се каже.
Че те не ни докарват хармония, това знаят астролозите, макар че за тяхното влияние нищо положително не е известно в астрологията. Така ние виждаме, че дори и в нашия Космос не владее още абсолютна хармония. И понеже човекът е подобие на Космоса, една микроскопична рефлексия от него, явно е, че у него за сега не се намира абсолютна хармония, особено пък когато и той сам по разни начини си създава дисхармония. От астрономическите открития можем да научим още много досежно нашето бъдеще. Ние знаем, че движението на земята (и на другите планети) около слънцето, не е точно елипсовидно, а спирално, с други думи, земята в своята обиколка все по-вече се приближава към слънцето, и трябва да дойде времето, когато тя ще се съедини пак със слънцето, от което е произлязла.
към текста >>
В
спокойно
състояние, в сън този първоначален етер на медта може да проникне, във вид на лъчи, в човешкото или животинското тяло и да го кали или да го оздрави.
Те направляват благодатните, хармонични лъчи върху носителя си, бил той човек, животно или растение. В човека и животното медта действа благотворно, очистително и оздравително, като „Венерин дух“чрез собствените си флуидални съставни части върху флуидалните „обвивки“ на Венерината система и на бъбреците, а чрез тях върху кръвта. И при растенията медта действа върху системата на течностите, върху растителния сок, и по този начин усилва растежа. Медта, благодарение на своите хармонични природни сили, притегля от всички части на вселената, тя носи първоначалния елемент, тъй да се каже, концентриран в себе си. А от тази деликатна материя, от която се определят всички други елементи, познати в природната наука, се нуждае всяко живеещо същество в най-голяма мера за своето развитие и съхранение.
В
спокойно
състояние, в сън този първоначален етер на медта може да проникне, във вид на лъчи, в човешкото или животинското тяло и да го кали или да го оздрави.
Известно е, че човеците и животните растат само във време на почивка, на сън, т. е., когато емоционалния живот е спрян, когато „съзнателното аз“ е Отстранено от тялото и съзнателната или полусъзнателна воля не препятства на лечебните, усилващите космически лъчеизлияния в етерното тяло. Отингер обвива медните части на лъчевата плочка с един слой чисто злато. И както слънцето, чийто метал е златото, упражнява най-силно влияние върху нашата планета, така и лъчите на медта действат през златото оживително и лечебно върху организмите. Това оживително действие на Отингеровите плочки се обяснява така: чрез златния състав „етерното тяло на слънцето“ се поставя в пряка връзка с „етерното тяло на човека“ и така се докарва едно висше пулсиране в човека.
към текста >>
Една нощ най-малкият син на
покойната
ми сестра, Любен, 11 годишен, като спял на едно легло с баба си, внезапно се събудил към около 31/2 — 4 часа подир полунощ и видял майка си като жива, заобиколена с една светлина във форма на елипса.
Данаил уплашен, веднага съобщи видяното на баба си и на мен. Ние го успокоихме и влязохме заедно с него в стаята. Той пак твърдеше, че вижда същата сянка, когато тя за нас бе невидима. Тогава аз, за да проверя, дали не е причинена тая сянка от кандилото, което гореше до леглото, запалих електрическата лампа, но Данаил пак твърдеше, че образът на майка му стои на същото място. От тогава бе се изминало почти една година.
Една нощ най-малкият син на
покойната
ми сестра, Любен, 11 годишен, като спял на едно легло с баба си, внезапно се събудил към около 31/2 — 4 часа подир полунощ и видял майка си като жива, заобиколена с една светлина във форма на елипса.
Фигурата на майка му била ясна и видима, като да е било денем, и гледала право към него. Детето, като знаеше, че майка му е умряла, разтреперило се от страх, сгушило се в прегръдките на баба си и се завило през глава с юргана. Баба му го запитала, защо се плаши, но то й отговорило, че ще й каже на другия ден. След малко Любен пак си повдигнал главата, за да види, дали стои майка му над леглото, но, за негово учудване, забелязал, че майка му в същия вид и форма осветила другото легло, на което спели баща му с другите две деца. Тя и там стояла права в светлата елипса, с устремен поглед към главите на братчетата му.
към текста >>
баща ми спеше
спокойно
в една от стаите на братовата си къща в.
Само че почеркът бил различен. Този факт е важен не само като ясновидски случай, но и като характерен за манталитета на поета Чинтулов. Сливен, 15 VIII 1919 Съобщава: С. Г. Една случка с баща ми. На 18 януари 1907 г.
баща ми спеше
спокойно
в една от стаите на братовата си къща в.
Валандово, дето той бе отишъл на гости. По едно време той се събужда вследствие на някакъв шум, неопределен на първо време, но скоро той различил и забелязал, че цялата къща скърца и сякаш се люлее . . . Помислил си, че това ще да е земетръс. Постоял малко буден и скърцането се повторило.
към текста >>
Учудени, те му отговорили, че нямало подобно нещо и че всичко било
спокойно
.
. . Това го заинтересувало. Облича се набързо и излиза навън, пред къщата. Поразходил си малко нагоре-надолу, но нищо не му дало повод да се увери, че е станало нещо. Влиза в една съседна къща, където забелязал светлина, и попитал там хората, които били още будни, дали не са усетили нещо като земетръс, скърцане на къщата и пр.
Учудени, те му отговорили, че нямало подобно нещо и че всичко било
спокойно
.
На излизане от там, срещнал наблизо стражата, — едно турско заптие: запитал го и него, ала и той не можел нищо да му каже, понеже нищо не забелязал. Върнал се след това в къщи и пак си легнал. Скоро след това заспал. По едно време пак се събудил и забелязал, че пак се скърца . . .
към текста >>
Навсякъде било
спокойно
!
По едно време пак се събудил и забелязал, че пак се скърца . . . Покрил се тоя път през глава и заспал дълбоко. Събудил се чак на утрото. През деня той отишъл по роднини и познати с цел да научи нещо за това своеобразно скърцане, ала от нигде нищо не научил.
Навсякъде било
спокойно
!
Туй го много учудило и няколко дни наред той бил постоянно под впечатлението на тази случка .. . На петия ден след случката, баща ми получи едно мое писмо от София, в което му съобщавах за смъртта на майка ми, която той бе оставил малко болна при заминаването си за Македония . . . Едвам сега той можал да си обясни случката със скърцането на къщата . . .
към текста >>
Аз гледах да го
успокоя
.
Той беше се събудил, цял треперейки, и викаше: „Тати ми умря“. Проверих, дали няма температура. Температурата му беше нормална. Детето само повтаряше тези думи, съвсем уплашено. То казваше, че видяло нещо грозно на сън, и искаше веднага да заминем за дома.
Аз гледах да го
успокоя
.
Дадох му вода. След малко стана му по-добре и заспа. На сутринта разпитах детето за станалото. То не помнеше нищо. Аз, съвсем безпокойна, разправих случката на една моя приятелка.
към текста >>
Аз, съвсем
безпокойна
, разправих случката на една моя приятелка.
Аз гледах да го успокоя. Дадох му вода. След малко стана му по-добре и заспа. На сутринта разпитах детето за станалото. То не помнеше нищо.
Аз, съвсем
безпокойна
, разправих случката на една моя приятелка.
Тя ми каза да не се безпокоя, защото, ако имало нещо, щели да ми телеграфират, Разправих и на други.— И те ми казаха същото. Аз, обаче, взех бързия трен още същия ден и заминах обратно, като телеграфирах на мъжа си, че пристигам. Намерих мъжа си на гарата изненадан и обезпокоен, поради бързото ни връщане от София. Аз се облекчих, като го видях жив и здрав. Разправих му всичко.
към текста >>
Тя ми каза да не се
безпокоя
, защото, ако имало нещо, щели да ми телеграфират, Разправих и на други.— И те ми казаха същото.
Дадох му вода. След малко стана му по-добре и заспа. На сутринта разпитах детето за станалото. То не помнеше нищо. Аз, съвсем безпокойна, разправих случката на една моя приятелка.
Тя ми каза да не се
безпокоя
, защото, ако имало нещо, щели да ми телеграфират, Разправих и на други.— И те ми казаха същото.
Аз, обаче, взех бързия трен още същия ден и заминах обратно, като телеграфирах на мъжа си, че пристигам. Намерих мъжа си на гарата изненадан и обезпокоен, поради бързото ни връщане от София. Аз се облекчих, като го видях жив и здрав. Разправих му всичко. Тогаз той ми разказа, какво е преживял през същата онази нощ: владиката се бил разболял в ближния монастир „Св.
към текста >>
На 6 юни след обед, като работел в аптеката, той усетил силно
безпокойство
, без да знае причината на това.
Баща вижда умиращия си син. Г-н Ц. през 1906 година е бил помощник-аптекар в гр. Б.. А жена му заедно с детето били в гр. С. Детето било няколко месечно.
На 6 юни след обед, като работел в аптеката, той усетил силно
безпокойство
, без да знае причината на това.
След малко вижда сина си във видение пред себе си. Видението траяло малко време. Той поглежда часовника си. Часът бил 6. Съвсем развълнуван, той разправил на своя лаборант прежиленото.
към текста >>
72.
Всемирна летопис, год. 1, брой 05
 
Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)
И ето, по незнайни пътечки настъпва вечерта, по безмълвни ливади, дето вече не се виждат стада, и в своята златна стомна носи от западния океан на
покоя
прохладна влага на мир.
Никой в света не я е видел лице срещу лице. Тя стоеше в самота и чакаше, че Ти ще я узнаеш. 67. Ти си небе, но Ти си и гнездо. О, прекрасни, в гнездото е Твоята любов, която облича душата с пъстрота, звуци и аромати. Ето, настъпва утрото със златна кошница и в дясната си ръка държи венецът на красотата, та мълчешком да увенчае с него земята.
И ето, по незнайни пътечки настъпва вечерта, по безмълвни ливади, дето вече не се виждат стада, и в своята златна стомна носи от западния океан на
покоя
прохладна влага на мир.
Но там, дето се е ширнало безкрайното небе, където иска да отлети душата, царува непорочно бяло сияние. Там няма ни ден, ни нощ, ни образ, ни цвят и ни едничко, ни едничко слово. 68. Твоят слънчев лъч долита при мене на земята с разтворени обятия и през целия дълъг ден стои пред вратата ми, за да отнесе към Твоите стъпки облаци, създадени из моите сълзи, въздишки и песни. С безумна радост ти кичиш своята звездна гръд с този плащ от мъгливи облаци, като му придаваш безчислени форми и видове и го красиш с вечно меняващи се цветове. Той е тъй въздушен, тъй непостоянен, тъй нежен, тъй пълен със сълзи и мрачен — ето защо Ти го обичаш, о непорочни и чисти!
към текста >>
Грижата го ослепява, но това не нарушава неговия вътрешен
покой
.
Той ограничава пределите на морето и превръща пустините в градини, блатливите местности в зелени поля. Той е Фауст- но не Фауст вълшебника, не доктор Фауст; но все пак Фауст, отец Фауст, мистикът. И мистицизмът води към откриването на битието, но по противоположен път на магията. До като вълшебникът се стреми да господства над природата, да заповядва на стихиите и чрез устата на духовете да узнае, всемирната тайна - мистикът се вдълбочава в себе си, изследва глъбините на своята душа, вътрешното откровение ще му посочи Бога, вдъхновеното състояние ще го приближи до него. Представителките на четирите могъщи Кабир не могат да напакостят с нищо на Фауст.
Грижата го ослепява, но това не нарушава неговия вътрешен
покой
.
Никой не може да унищожи неговото духовно зрение. В последните минути - в миговете на щастието, той изказва такива мисли, каквито би могъл да изкаже само великият Сведенборг. Отец Фауст е ученик на Плотин. За него всичко изтича от извора на доброто: в доброто се крие всичко, що се крие в Бога. Фауст умира.
към текста >>
Покойният
полковник Олкът, подпредседател на теософското общество в Адиар (Индия).
Всички те вървят по един вреден път. Те взимат фалшивото за истинско, нечистото за чисто. Четците ще си спомнят за срещата ми с един Хата Йоги, в мраморните скали при реката Нербуда, който 57 години непрекъснато е прекарал в самоизтезаване и който запита мен, американеца, недостоен да измие краката на един истински Раджа Иог как да контролира мисълта си. Аз казах, и на бедния човечец, както ще го кажа и на днешните четци. И ако последните желаят едно усилване, няма освен да прочетат наставленията на който и да е велик духовен учител, който човечеството някога е дало.
Покойният
полковник Олкът, подпредседател на теософското общество в Адиар (Индия).
Никой не може да си представи колко трудно предприятие е себезавладяването, усмиряването на влеченията и на страстите, освобождението на висшето аз, затворено в плътта, ако сам не го е изпитвал. Всички усилия от подобен род са една трогателна драма, която събужда симпатии в сърцата на ангелите. Този е смисъла на Христовите думи, че „в небето има повече радост за един грешник, който се разкайва, отколкото за 99 праведници, които нямат нужда от разкаяние“. И при това, колко горчива е жестокостта на света — света на скритите и уважавани грешници, на неразбулените лицемери — когато една бедна душа не успее да достигне върха на духовната планина по нямане достатъчна волева сила в критическия момент! Как тия добре маскирани лицемери осъждат победения, който е направил повече От много измежду тях, като се е борил храбро за да добие божествената награда!
към текста >>
К, ________________________________________________________________________________________________ 1) Редакцията не споделя напълно някои от горните възгледи на
покойния
полкови. Олкът.
Страстта, тъй дълго потушена по липса на изкушения, мигновено се събужда; той я повиква, присвоява я и едно момиче, прекрасната Сакунтала, бе плода на този съюз. „Пазете се вие, които сте прави, да не паднете“, е казал Исус от Назарет. Той каза и друго, което четецът трябва да пази в паметта си, като страж пред прага на съвестта: „Не съдете, за да не бъдете съдени. Защото, с каквато съдба съдите, с такава ще ви съдят“. Преведе от френски; М.
К, ________________________________________________________________________________________________ 1) Редакцията не споделя напълно някои от горните възгледи на
покойния
полкови. Олкът.
Поместваме тази статия, само за да се знае мнението на теософите върху аскетизма. Въпросът заслужава по-дълбоко изследване. 2) Напреднал ученик в окултизма. Пр. 3) Мага е олицетворената съблазън, която действа чрез човешките пороци. Пр. 4) Муни — мъдрец. Пр.
към текста >>
Меланхоличният прави личностите бавни в работа, плахи,
неспокойни
и подозрителни.
Берхаав (Boerhaave) увеличи числото на темпераментите до осем, но предполагаше, че те са съставени просто чрез разните комбинации на главните четири качества. Д-р Грегори прибави към четирите темпераменти на древните още един, пети, които нарече нервен, обаче, пропусна да го постави върху задоволителна основа. Кюлен (Cullen) ги намали на два — сангвиничен и меланхоличен. Меланхолик: Д. С Маккалунъ По Отношение на въздействието на темперамента върху характера, Хофман казва: „холеричният темперамент предразполага хората да бъдат стремителни и буйни, склонни към гневливост, нетърпимост, смелост и каране.
Меланхоличният прави личностите бавни в работа, плахи,
неспокойни
и подозрителни.
Флегматичните са склонни към леност, сънливост. А сангвиничният най-щастливият от темпераментите дава весело и безгрижно добро разположение. Би трябвало меланхоличните хора да бъдат съветници, холериците — посланици, генерали и оратори, а сангвиниците — царедворци. Лицата пък, които имат нещастието да бъдат флегматици, би гребало да бъдат осъдени да взимат най-долните длъжности, понеже са създадени годни само за обикновени работници или войници“. Ришрандъ2) е писал върху темпераментите с много здрав смисъл и ги е очертал с голяма ясност, от негово гледище.
към текста >>
Те са често буйни и страстни, обаче, тъй лесно се
успокояват
, както се възбуждат.
Лицата, надарени с тоя темперамент, притежават по-голяма енергия, но по-малка плътност и жилавост във фибрите, отколкото тези, у които преобладава двигателния темперамент. Те обичат открития въздух и упражненията и трябва постоянно да бъдат заети с някоя работа, за да изразходват наплива на своята жизнена енергия, която постоянно се събира. Но те обичат повечето играта, отколкото трудната работа. По отношение на ума, те се характеризират с дейност, пламенност, възбудителност, ентусиазъм, находчивост и по някога непостоянство. Те се отличават повече с гъвкавост, отколкото с якост и притежават повече старание, отколкото постоянство и повече способност, отколкото дълбочина.
Те са често буйни и страстни, обаче, тъй лесно се
успокояват
, както се възбуждат.
Обикновено са жизнерадостни, любезни и добросърдечни. Винаги жадни за добър живот и по-податливи от другите към прекалено употребление на възбудителни средства. Тяхното мото е Dum vivimus, vivamus, — до като сме живи, нека живеем. Те имат много радости, поради самия факт, че са живи и чувствителни към животинско съществувание. Англичаните ни дават някой от най-добрите примери на жизнен темперамент.
към текста >>
След два дни, въпреки
успокояванията
на лекаря, детето беше вече зле.
Освен това, неколкото още такива случаи с него, макар и по-маловажни, заедно с нервността на неговия темперамент, дават основание да се вижда, че той е предразположен към ясновидство и, при известни условия, може да наблюдава действията, извършени в астралния свят. Бургас, 7 сеп. 1919. Съобщава: Ж. П. Загадъчната птичка Неколко дни преди смъртта на моето дете, на едно низко дърво в градината ни забелязах сиво, мъничко птиченце с голяма червеникава човка. В това време детето ми Николайчо дойде при мене и ме изненада с желанието си да си легне.
След два дни, въпреки
успокояванията
на лекаря, детето беше вече зле.
На третия ден, 2 август, събота, към 11 часа преди обед ръцете му бяха студени и цветът на лицето силно променен. Неколко минути минаха само, детето като че ли се ободри и заприказва неочаквано умно, като възрастен човек — а то беше едва в четвъртата си година. Изненадата ни беше голяма, когато то разправяше, че ще умре, че ще живее в едно влажно място и пр. неща, които никога не е чувало. То приказваше тъй много и за тъй необикновени неща, че ние почнахме страхливо да се поглеждаме и да го молим да не приказва.
към текста >>
Покойното
дете Николайчо.
Изненадата ни беше голяма, когато то разправяше, че ще умре, че ще живее в едно влажно място и пр. неща, които никога не е чувало. То приказваше тъй много и за тъй необикновени неща, че ние почнахме страхливо да се поглеждаме и да го молим да не приказва. Беше явно, че болестта се обърна в менингит. След обед съвсем бавно то отпадаше и престана да диша.
Покойното
дете Николайчо.
Както е обичая, наредихме всичко — като ангелче то лежеше в ковчега. Мръкна се. Гореше само кандило, а прозорците на стаята, обърнати към градината, бяха отворени. В стаята останаха неколко жени, които задрямваха вече. В този момент през прозореца влезна една птичка.
към текста >>
До 31/2 часа след пладне, при все че прозорците и вратата бяха отворени, роднини влизаха и излизаха, птичката ту кацаше на ковчега, ту пак хвъркаше, и при опяването на
покойничето
изхвръкна.
Гореше само кандило, а прозорците на стаята, обърнати към градината, бяха отворени. В стаята останаха неколко жени, които задрямваха вече. В този момент през прозореца влезна една птичка. Не обърнахме внимание на нея. На сутринта забелязахме по останките, че птичката е спала до главата на детето, но подплашена от нас, тя хвръкна над ковчега; тя беше като оная, която видех преди три дни — а може би и същата.
До 31/2 часа след пладне, при все че прозорците и вратата бяха отворени, роднини влизаха и излизаха, птичката ту кацаше на ковчега, ту пак хвъркаше, и при опяването на
покойничето
изхвръкна.
Всички мислеха, че това е опитомено птиче, с което детето си е играло. Нека всеки тълкува това явление, както желае. На ония, обаче, които вярват в безсмъртието на душата, нека съобщя, че преди неколко години се помина братчето на детето ми, т. е. моето първо дете. Съобщава: Златка М.
към текста >>
Тази нощ цялото село било
неспокойно
и никой не спал.
Извикали я веднага. Всички очи се вперили в нея. „Ще има война“, казала бабата, след като поразгледала малко знака на небето. В 1877 година преди руско-турската война тя със собствените си очи видела също такъв кръст да свети на небето. Предсказанието преминало от уста на уста.
Тази нощ цялото село било
неспокойно
и никой не спал.
Пророчеството на бабата подпалило огъня. Всички, подлежащи на повикване под знамената, почнали да се готвят за поход. Те започнали разточително да прахосват имотите си. В неприятелската земя трябвали пари. Научават се властите, че московските селяни се приготвят да потеглят на война против невидим враг.
към текста >>
Изпратени били чиновници да
успокояват
селското население.
Пророчеството на бабата подпалило огъня. Всички, подлежащи на повикване под знамената, почнали да се готвят за поход. Те започнали разточително да прахосват имотите си. В неприятелската земя трябвали пари. Научават се властите, че московските селяни се приготвят да потеглят на война против невидим враг.
Изпратени били чиновници да
успокояват
селското население.
Въпреки уверението, че Русия не мисли да води война, и че видяното на небето трябва да се дължи на някое въздушно отражение или пък е било северно сияние, никой не повярвал на властта. „Каквото видехме, ние си го знаем добре. Ще има война и туй то, И ако губернаторът твърди противното, той се лъже сам.. . Всичките ни почитания към негово високо благородие, но баба Мария го каза, а тя винаги казва право“. Такъв бил отговорът на селяните.
към текста >>
73.
Всемирна летопис, год. 1, брой 08
 
Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)
* И лунни нощи звездочели, и мрак потаен и
покой
.
* И паднах на земята от радост и тъга, и плаках, молих, молих: о Татко, чуй ме Ти! * Едно дете самотно, чезнещо в тъмнина, Те моли най-сърдечно: прати му светлина! * * * ОАЗИСЪ Посред пустинни пек ужасен кат хала смърт семум бесней, оазис има там прекрасен, де вечно пролетта се смей. * Там палми гордо се люлеят, привет изпращат надалек, и райски птици чудно пеят далече от пустинни пек. * И сенки има за отмора, и среброструен извор там води си плиска, морни хора прекланят му се, като в храм.
* И лунни нощи звездочели, и мрак потаен и
покой
.
. . Там пътници за сън примрели, изнесли веч пустинни бой, * заспиват сладко и сънуват за приказен неземен кът, че утре пак ще да пътуват по пясъчни, безводен път * * * ДВЕТЕ ТОПЛИНИ Де има ледена скала, макар да е накрай света, що слънчевата топлина не може я разледени? * Де има кораво сърце, окаменело от злина, що милостта и любовта не могат го преобрази? * Безспирно слънчеви лъчи милуват ледната скала, и тя топи се и сълзи, кат бистра, прелестна роса. * На заледеното сърце любовно благите слова милуват нежно бол и гняв със огъня на любовта.
към текста >>
* — „О, вий, вършини, планини, о, вие, месец и звезди, летящи облаци без брой, смилете се във този час на жалния самотен глас, о, дайте, дайте ми
покой
!
Ела, ела, ела да вкусим сладки плод, * Аз любя те, дете мое, ти цяла в мене се преле, дойди в самотния ми дом, красавице моя, ела, отдай ми свойта красота: не ще ни стигне Божи гром“. * И пламна грешната снага на таз божествена душа, прескочи тя греховни праг, забрави рая тя почти, съмненья люти заглуши, обгърна я смертелни мрак. * А той, в замяна, й дари милувки нежни и сълзи, които там в небесни шир, далеч от земна суета и от товара на плътта, не са смутили нейни мир. * О, тя е негова сега, той волни й дари крила, човеку, тоз неверник млад, безсмъртна, тя се повери, ала кой знае той дали е оценил тоз дар богат I * Да, вино, песни и жени и разни весели игри заведоха в далечен край другаря мил на таз мома — тя страдаше сега сама, скърби душа, сърце ридай. * Безжалостният земен цар не спомняше си веч със жар мечтателни небесен лик на нежното онуй дете, при нея веч той не дойде, не чу жалобния й вик.
* — „О, вий, вършини, планини, о, вие, месец и звезди, летящи облаци без брой, смилете се във този час на жалния самотен глас, о, дайте, дайте ми
покой
!
* О, слънце сгрей със топлина изстиналата ми душа, о Татко мой, Ти сили дай, пак волна да си полетя със белоснежни си крила към милия забравен рай. * Но смея ли да моля аз? Покорих ли му се тогаз, когато милият Отец, на път за грешната земя, да бъда чиста и света, заръча, украси с венец? * Той нивга туй не би простил, Той мене люто би проклел. Изгубих свойта чистота, възлюбих земен господар, любих и любя го със жар, — изгубих волни си крила.
към текста >>
На Запад, може би, затова, че там хората са повече войнствени и
безпокойни
, по вече своеволни и агресивни, тези размирни качества се отразяват и върху музиката и в нея се срешат цели ниагари от звукове, водовъртежи и стръмнини от акорди, цели бури от гърмовни инструментални удари и накрай, когато вече дишането се спира от тези стремителни звукови вълни, теб изведнъж, още треперещ, те хвърлят в цветущата долина на
покоя
, дето небесна мелодия, очарователна и сладостна, диша такава нежна и ясна хармония, каквато не познава източната музика.
Понякога две ноти, взети едновременно и отделно от други, могат да накарат да си запушим ушите, но умело разположени в съчетание с други ноти, те вече доставят наслада1). Ние виждаме, че природата, в изграждането на своята музика, добре разбира цената на дисонанса и винаги в края на краищата го разрешава в съвършено съзвучие. Макар човешката природа и да е по-висша проява, отколкото е животинската природа, ние в началото виждаме такова безредие в нея, каквото не се среща всред животните. Растящата воля в човека въвежда шум и дисхармония в хармонията на природата, като се проявява агресивно и предизвикателно спрямо общия порядък. Но от тези бурни вихри на сблъскващи се човешки воли с време ще възникне могъщо течение на обединени човешки воли, които ще действат в хармония с Божествената Воля, и от човешкия дисонанс се създава нота, по-богата, по-пълна, отколкото всичките съзвучия, произвеждани от нечовешката природа.
На Запад, може би, затова, че там хората са повече войнствени и
безпокойни
, по вече своеволни и агресивни, тези размирни качества се отразяват и върху музиката и в нея се срешат цели ниагари от звукове, водовъртежи и стръмнини от акорди, цели бури от гърмовни инструментални удари и накрай, когато вече дишането се спира от тези стремителни звукови вълни, теб изведнъж, още треперещ, те хвърлят в цветущата долина на
покоя
, дето небесна мелодия, очарователна и сладостна, диша такава нежна и ясна хармония, каквато не познава източната музика.
В западната музика има още и друга страна, която трябва да се отбележи: тя пробужда страстите, понякога завладяна интелекта, но не затрогва духовните ноти, които заставят понякога да трептят нервите от радост, която се докосва по дълбочината си със страданието, при звуците на индуската музика. И аз понякога съм забелязвала, че дори там, дето индуската музика приканва към страстна любов, дори в своите любовни песни, тя се стреми да премине от страстното към емоционалното, от грубите форми към все по-тънките форми на господстващото желание. Тази музика изразява най-нежните сенки на любовта, затрогва най-тънките струни, неудовлетворената тъга, вечно измамения стремеж към пълно единение; това вече не е призив към страст, а по-скоро повдигане на страстта до изтънчената и очистена емоция и възнасяне на последната в тези области, дето Духът се явява любящ, а Бог — предмет на любовта. Както на Изток, така и на Запад, добре е известно приложението на музиката за пробуждане на страстта към война. Ние четем в Bhagavad-Gita за рога, употребяван от предводителите на великата битка, които го заставяли да звучи, като рева на лъва, и за това как тези могъщи ноти въодушевявали сражаващите се, разнасяйки се като кръстосани призиви и отговори всред събралата се боева войска.
към текста >>
Той не може да се избави от бремето на тялото си и не може да намери
покой
дотогава, докато не го обикне жена, която да му бъде вярна до смърт; само такава самоотвержена любов би могла да го освободи.
Благоразумните бащи и майки опазват юношите и младите момичета от опери, в които се третира любовта като страст, защото такава музика, като пробужда страстната природа, може да събуди преждевременното развитие на половия живот. Но има опери, темата на които не е животинската страст, а човешката любов в нейната най-висша и най-благородна форма, любов, която се разцъфтява в самопожертване, защото самопожертването се явява като естествен цвят, който израства от корена на любовта. Музиката на една от оперите на Вагнер в ранния период на творчеството му: „Хвърчащия Холандец“ (Моряк Скиталец) изразява именно такава любов. Фабулата на тази опера се заключава в това, че „Хвърчащия Холандец“ направил много злини, поради което бил обречен да живее в тялото си цели векове. като капитан на кораб, който носи навред по пътя си нещастие.
Той не може да се избави от бремето на тялото си и не може да намери
покой
дотогава, докато не го обикне жена, която да му бъде вярна до смърт; само такава самоотвержена любов би могла да го освободи.
Той среща момиче, което е видял насън, момиче, очаровано от разказите за него, за проклятието, което тежи над него. и за неговата нещастна съдба. В светилището на своето чисто сърце, тя дава оброк да го изкупи и молила се за среща с него, щото с вярност до гроб да снеме проклятието, що тежало над него. Един юноша страстно я обича и се сватосва за нея, но тя устойчиво отклонява тази любов, която й обещава семейно щастие и мъжко покровителство ; като устремява сърцето си към висша любов, тя отдава девственото си чувство на тази нещастна, отчаяна душа, която може да бъде освободена само чрез любов вярна до гроб. Хвърчащият холандец е покорен от чистотата и нежността на младото момиче; той чувства как неговото жестоко сърце се топи под светлите лъчи на нейната чиста нежност.
към текста >>
Акордът пробужда страст или емоция, а тези особени ноти извикват духовен екстаз; едното разполага към дейност, а другото привежда към
спокойствие
, към съзерцание и към вътрешен мир.
Всяко изменение на музиката е способно да извика съответни чувства в сърцата на молещите се. И културните хора и невежествените селяни, всички прекланят колена с едни и същи чувства, проникват се от едни и същи емоции, винаги се очистват, засилват и възнасят с нарастващите вълни на музиката, които ги повдигат от видимия свят в преддверието на невидимия храм на духа. Но колкото и да е силна и благородна западната музика, в нея няма тази неуловима сила, присъща на индуската музика, която разполага към висши форми на медитация, когато звуците на музиката прехождат постепенно в безмълвие, и възхитеното съзнание, като напуска тялото във вълните на мелодията, преминава във висшите области. Съществуват нежни ноти, издавани от музикални инструменти, които пробуждат най-тънки трептения във висшия тела, и когато те като че ли престават да звучат, духът се освобождава. Мен се струва, че тези необикновено нежни по ти обладават по-голяма власт, отколкото каквито и да е акорди.
Акордът пробужда страст или емоция, а тези особени ноти извикват духовен екстаз; едното разполага към дейност, а другото привежда към
спокойствие
, към съзерцание и към вътрешен мир.
И именно в това, както мен се струва, се заключава тази голяма услуга, която музиката може да укаже на религията, защото затруднението, срещано във време на медитация, изхожда в голяма част от нашия висш проводник. Като привикне постоянно да отговаря на въздействията отвън, той се намира в постоянно трептение и вечно мени своите трептения. Тези трептения извикват безконечни изменения в съзнанието, а тези изменения на свой ред действат върху него. Религиозната музика пречи на тези изменения на съзнанието, извиква свои собствени вибрации в менталното тяло и, вместо нестроен шум, установява ритмични трептения на музиката. Като задържа тези еднородни вибрации, целия състав на тялото постепенно се успокоява и постигнатото спокойствие се отразява върху устойчивостта на съзнанието, което работи в съответствие със своя ритмично-трептящ проводник.
към текста >>
Като задържа тези еднородни вибрации, целия състав на тялото постепенно се
успокоява
и постигнатото
спокойствие
се отразява върху устойчивостта на съзнанието, което работи в съответствие със своя ритмично-трептящ проводник.
Акордът пробужда страст или емоция, а тези особени ноти извикват духовен екстаз; едното разполага към дейност, а другото привежда към спокойствие, към съзерцание и към вътрешен мир. И именно в това, както мен се струва, се заключава тази голяма услуга, която музиката може да укаже на религията, защото затруднението, срещано във време на медитация, изхожда в голяма част от нашия висш проводник. Като привикне постоянно да отговаря на въздействията отвън, той се намира в постоянно трептение и вечно мени своите трептения. Тези трептения извикват безконечни изменения в съзнанието, а тези изменения на свой ред действат върху него. Религиозната музика пречи на тези изменения на съзнанието, извиква свои собствени вибрации в менталното тяло и, вместо нестроен шум, установява ритмични трептения на музиката.
Като задържа тези еднородни вибрации, целия състав на тялото постепенно се
успокоява
и постигнатото
спокойствие
се отразява върху устойчивостта на съзнанието, което работи в съответствие със своя ритмично-трептящ проводник.
По такъв начин музиката може да съдейства на това, щото вибрациите на менталното тяло да помагат за устойчивостта на съзнанието. По тоя начин успокояването и привеждането на съзнанието в устойчиво състояние във време на медитация е една от заслугите, които музиката може да укаже на религията. Но бива и нещо друго, когато ние употребяваме специалната форма на музиката, известна под името „Мантра“. „Мантра“ е последователно съчетание от звукове, разпределени така, щото да произведат определено действие. Всяка Мантра е подчинена на своята Дева, която принадлежи към една от йерархиите, които имат всяка своя определена музикална нота.
към текста >>
По тоя начин
успокояването
и привеждането на съзнанието в устойчиво състояние във време на медитация е една от заслугите, които музиката може да укаже на религията.
Като привикне постоянно да отговаря на въздействията отвън, той се намира в постоянно трептение и вечно мени своите трептения. Тези трептения извикват безконечни изменения в съзнанието, а тези изменения на свой ред действат върху него. Религиозната музика пречи на тези изменения на съзнанието, извиква свои собствени вибрации в менталното тяло и, вместо нестроен шум, установява ритмични трептения на музиката. Като задържа тези еднородни вибрации, целия състав на тялото постепенно се успокоява и постигнатото спокойствие се отразява върху устойчивостта на съзнанието, което работи в съответствие със своя ритмично-трептящ проводник. По такъв начин музиката може да съдейства на това, щото вибрациите на менталното тяло да помагат за устойчивостта на съзнанието.
По тоя начин
успокояването
и привеждането на съзнанието в устойчиво състояние във време на медитация е една от заслугите, които музиката може да укаже на религията.
Но бива и нещо друго, когато ние употребяваме специалната форма на музиката, известна под името „Мантра“. „Мантра“ е последователно съчетание от звукове, разпределени така, щото да произведат определено действие. Всяка Мантра е подчинена на своята Дева, която принадлежи към една от йерархиите, които имат всяка своя определена музикална нота. Според това е съставено и съчетанието на звуковете в Мантрата. Когато тънкото тяло вибрира съобразно това съчетание, то става по-чувствително към влиянието на Дева и повече разкрито за възприемане впечатления, идещи от нея.
към текста >>
Поезията е в ръцете на меланхолията — Леопарди търси
покой
вън от вълненията на живота.
Не е важно, че едни са съществували във физическия свят хора, а други са само поетически образи. Не тяхното фактическо положение, а отличителните черти, които кристализират в себе си, им дават право да бъдат върхове по планинската верига на историята. Веднага с свършването на крайно материалистическия XVIII век и в самото начало на XIX, човечеството попада в тъй наречената епоха на световната скръб. Мировата душа почва да се проявява в своята пълнота чрез човешкия дух: тоя последният съзира цялата голота на материалния свят и е овладян от страстен копнеж към непознаваемото. Черните облаци на отчаянието надвисват над земята.
Поезията е в ръцете на меланхолията — Леопарди търси
покой
вън от вълненията на живота.
Шатобриан заблуждава в тъмните проходи на християнския мистицизъм. Хайне и Ленау негодуват против действителностьта, която разпръска техните романтични блянове. А всред всички тях цари дивния образ на Байрона, въплътен в Манфред, представител на цяла плеада навъсени и бурни скръбници. Манфред е истинското въплъщение на епохата на световната скръб. Той негодува с болки в огнено сърце, че грубата действителност не отговаря на изискванията, вложени в душата му от висшата природа.
към текста >>
Но той желае и мистична самозабрава, сън, в който миналото и бъдещето да се слеят само в един миг: това е мистикът Манфред, стремящият се към вечния
покой
дух.
Той е в оковите на своята звезда. Страхотна, подобна на нощно заклинание, е песента, която духът на неговия живот пее над него. В характера на Манфред изпъква борбата на материалното с мистичното. В него това са две противоположни стремления — две фурии, които се борят на живот и смърт. Той се стреми към знание, към мощ, към сила : това е вълшебникът Манфред, владетелят на природните стихии, господарят на материалното.
Но той желае и мистична самозабрава, сън, в който миналото и бъдещето да се слеят само в един миг: това е мистикът Манфред, стремящият се към вечния
покой
дух.
И тия два порива тъй неясно се сливат, щото на пръв поглед Манфред изглежда да е изтъкан само от отрицания. В неговите думи се съзира убийствена индиферентност към Бога и към хората и действително неговото съзнание напълно е абстрахирано от тях. Но неговата воля не е и не може да бъде отделена сама в себе си. В неговите действия се проявява освен силното презрение към грубата материалност, но и един неосъзнат стремеж към върховното битие, към Нирвана на браминистите, които той изразява в искането си, отправено към седемте, призовани от него, природни духове: ,.не искам нищо, дайте ми само вечна забрава“. — Манфред е един от тези, които са вникнали дълбоко в тайните и забулени бездни на познанието.
към текста >>
Единственото спасение на достигналия върховете на земното познание е забравата,
спокойната
безконечна смърт.
— Манфред е един от тези, които са вникнали дълбоко в тайните и забулени бездни на познанието. Той е разбрал, че знанието е смърт. „Да знаеш много“ е равно на това „да знаеш нищо“. Културата и цивилизацията са само смяна на едно незнание с друго. В нощните мъгли на живота никога не може ла проникне светъл лъч.
Единственото спасение на достигналия върховете на земното познание е забравата,
спокойната
безконечна смърт.
Ето защо и той тъй страстно я желае, тъй неудържимо се стреми към нея. Но възпира го пак едно от тия неща на живота, към които е привидно индиферентен. То е любовта, която той е убил в себе си чрез една жена, чрез Астарта, за да заживее отново в него метаморфозирана в страшна болка, в злобата към всичко. Любовта на Манфред е любов, която носи смърт на всички, които тя докосне. И тук мисълта на Уайлда, че всеки убива туй що обича, напълно се потвърдява.
към текста >>
Никакво
спокойствие
не му дава мисълта, че с своята обич той е убил най-любимото от него същество.
Омразата на Манфред към всичко съществуващо е само екзалтираното състояние на едно огромно отчаяние. Ненавистта му към човешкия род е само метаморфозирано състрадание. С право Ницше казва: „той мрази, защото обича“. Всичко това става ясно, при по-внимателно вникване в тоя епизод из живота на Манфред, който най-силно влияе връх крайната му съдба: именно епизода с Астарта. Тук се проявява в своята пълнота мистичния копнеж, който цари над неговия дух.
Никакво
спокойствие
не му дава мисълта, че с своята обич той е убил най-любимото от него същество.
Астарта е един от огромните и загадъчни символи в мировата литература. Тя е неизмерима болка, скрита в черен гръмотевичен облак. Нейният образ е тая сила, която овладява и разочарова. Тя не е основата на Манфредовата скръб, която почива на дълбоко философски и социални условия, — но е върхът на всичко това, върхът, до който той е достигнал и от дето необходимо трябва да се сгромоляса. Астарта не е нищо друго, освен въплъщение на Манфредовата съдба.
към текста >>
Членовете на тялото са като буквите на едно писмо, което е писано прибързано и при несигурно настроение, с развлечен и изпълнен с грешки шрифт, когато
спокойно
написаното писмо съдържа добре стилизирани изречения и красиво оформени букви.
Тази магическа сила са нашите мисли. Те са, макар невидими за окото, тъй действителни, както цветето, дървото и плодът. Мислите непрестанно прегъват нашите мускули по ритъма на жестовете, който ритъм произтича от същината на характера. Решителният човек има друг ход, различен от този на колебливия. Нерешителният човек има колебливи жестове, държане и начин на говорене, както и колебливо движение на тялото, и ако това трае дълго, неговото тяло става тромаво, обезформено и неприятно.
Членовете на тялото са като буквите на едно писмо, което е писано прибързано и при несигурно настроение, с развлечен и изпълнен с грешки шрифт, когато
спокойно
написаното писмо съдържа добре стилизирани изречения и красиво оформени букви.
Всеки ден ние се стилизираме в една сфера на съществуване, всеки ден ние се мислим в друг въображаем характер ; доминиращата роля, която най-често играем, дава на тялото, на маската на гази роля, преобладаващи черти. Който през по-голямата част от живота си по навик се оплаква, изпада често в лошо настроение, той си отравя кръвта, разваля чертите на лицето си, и влошава безвъзвратно своя изглед, понеже в невидимата лаборатория на духа се възбужда една невидима отровна сила — мисълта, която, турена в действие по неизбежни закони, притегля към себе си подобните си из своята околност. Да се предаде човек на раздразнено и безпомощно настроение, значи — да отвори вратата на мислените флуиди на всеки раздразнен и безпомощен човек от целия град, то значи — да натовари своя голям магнит, духа, с вредни и разрушителни токове и да тури своята ментална батерия в контакт с всички токове от същия род! Кой го мисли за кражби и убийство, той влиза по този начин в духовно отношение с всеки крадец и убиец по цялата земя. Мъчно смилане (диспепсия) по-малко се причинява от самата храна, отколкото от настроението, в което се намираме, когато се храним.
към текста >>
При това майките на животните и хората имат нужда от дни на
спокойствие
след онези периоди, които са били посветени на поколението.
Наистина, над тялото и над душата на детето трябва да се упражнява защита и контрола до тогава, докато младият организъм дорасне за изискванията на живота. След това време, обаче, да се грижим изцяло за издръжката на човека, значи да извършим спрямо него една голяма несправедливост, дори жестокост. Защото по този начин ние ще му препятстваме да развие онези способности, на които едно младо същество се носи през живота като на силни крила. Един инстинкт кара птиците да мамят своите малки да излязат из гнездото, щом са в състояние да летят. Щеше да бъде лоша услуга, ако птиците биха искали да задържат малките си в гнездото, където крилата им, останали неупражнени, биха се атрофирали, когато на тези млади птици предстои да минават през бури, лед, и сняг, през които и старите трябва да отстъпят.
При това майките на животните и хората имат нужда от дни на
спокойствие
след онези периоди, които са били посветени на поколението.
Продължителността на тези времена на спокойствие и почивка трябва да бъде пропорционална на сложността на организма и на силата, която се е изисквала, за да се доведе едно тъй високо диференцирано същество до узряване. През времето на почивката, обаче, родителите би трябвало да бъдат освободени от всички искания от страна на техните възрастни деца. Така е при птиците и при животните в гората, само човешките майки не са сигурни, че ще бъдат освободени от грижите за порасналите си деца, додето изнемощеят и, съвсем изсмукани, паднат в гроба. А те би трябвало да бъдат свободни, пак тъй свободни, както са били свободни като момичета, преди да станат майки. Майчинството е една извънредно важна и неизбежна фаза на човешкото съществуване, за да се доведат до съзряване известни способности и познания.
към текста >>
Продължителността на тези времена на
спокойствие
и почивка трябва да бъде пропорционална на сложността на организма и на силата, която се е изисквала, за да се доведе едно тъй високо диференцирано същество до узряване.
След това време, обаче, да се грижим изцяло за издръжката на човека, значи да извършим спрямо него една голяма несправедливост, дори жестокост. Защото по този начин ние ще му препятстваме да развие онези способности, на които едно младо същество се носи през живота като на силни крила. Един инстинкт кара птиците да мамят своите малки да излязат из гнездото, щом са в състояние да летят. Щеше да бъде лоша услуга, ако птиците биха искали да задържат малките си в гнездото, където крилата им, останали неупражнени, биха се атрофирали, когато на тези млади птици предстои да минават през бури, лед, и сняг, през които и старите трябва да отстъпят. При това майките на животните и хората имат нужда от дни на спокойствие след онези периоди, които са били посветени на поколението.
Продължителността на тези времена на
спокойствие
и почивка трябва да бъде пропорционална на сложността на организма и на силата, която се е изисквала, за да се доведе едно тъй високо диференцирано същество до узряване.
През времето на почивката, обаче, родителите би трябвало да бъдат освободени от всички искания от страна на техните възрастни деца. Така е при птиците и при животните в гората, само човешките майки не са сигурни, че ще бъдат освободени от грижите за порасналите си деца, додето изнемощеят и, съвсем изсмукани, паднат в гроба. А те би трябвало да бъдат свободни, пак тъй свободни, както са били свободни като момичета, преди да станат майки. Майчинството е една извънредно важна и неизбежна фаза на човешкото съществуване, за да се доведат до съзряване известни способности и познания. Но никой не бива да прикарва целия си живот в един единствен опит, в еднообразие.
към текста >>
Ако този пръст е ъглест, това означава известно
спокойно
постоянство в художествените възгледи и изпълнения.
Нека припомним само, че всеки пръст е получил името на определена планета. Нашата задача сега е, да изясним, какво означава хирогномическата вариация в формата на пръстите (островръх, четириъгълен, лопатообразен) за всеки от четирите пръсти, след като сме разгледали това значение за четирите пръсти изобщо и отделно за палеца. Тук виждаме следното: Ако юпитеровият пръст (показалецът) е островръх, това означава усет за природознание, ако е ъглест, това означава наклонност за изследване на истината, въз основа природонаблюдението; ако е лопатообразен (което се среща много рядко), това означава прекален мистицизъм, особено ако същевременно ръката е мека. Ако сатурновият пръст (средният) е островръх, (което също се среща рядко), това означава умерена печал; ако е лопатообразен и при ставата зад нокътя като надут, това означава прекалена печал, която води до омръзване на живота. Ако аполоновият пръст (безименият) е островръх, това показва интуитивно чувство за изкуството; ако пък у другите пръсти е обратното, това означава безгрижност и бъбривост.
Ако този пръст е ъглест, това означава известно
спокойно
постоянство в художествените възгледи и изпълнения.
Ако е лопатообразен, това означава изкуство, което се занимава с изобразяване на отделни живи моменти, напр. картина на едно сражение и пр. Освен това означава още промяна в художествените идеи. Ако меркуровият пръст (малкият) е островръх, това означава наклонност към изучаване на мистическите науки ; ако е ъглест, това означава чувство за научни изследвания на причините в науките; ако е лопатообразен, тогава показва изследване на промените в науките; ако, обаче, значението на другите пръсти и на линиите по ръката отговарят на това, може да означава и наклонност към кражба. Възел на първата или вътрешната става на този пръст означава човек и изследвач (изследовател).
към текста >>
дава Марс в Сагитариус, отваря место за една
спокойна
и неуморима работна сила, която е в състояние да преодолее всички препятствия.
Думата „силен“ се взема тука в най-широк смисъл, защото в астрологията под силна и повишена дейност се разбира,, че в известни знакове действието на планетите се изразява в най-висшето и най-чистото си значение. В знак, чийто владетел е планетата, нейното действие се изразява във всичката си сила. Причината на това е, че онази част на небето, над която тази планета е тъй нареченият владетел, упражнява върху човека влияние, което е в съгласие с влиянието на владетеля- Повишение или въздигане тук означава собствено: облагородено действие, напр. планетата Марс е повишена в Каприкорнус, което ще рече, че огнената, енергична природа на Марс е комбинирана тук с аргументиращата, тактична природа на Каприкорнус. Всичкото това прибавяне към импулсивното действие, което напр.
дава Марс в Сагитариус, отваря место за една
спокойна
и неуморима работна сила, която е в състояние да преодолее всички препятствия.
Така Луната повишена в Таурус, сензитивният й характер, малко постоянен и копнеещ за промяна, ще се обогати чрез самоуверения, постоянния, бавния Таурус, чрез което ще се постигне много добра комбинация на качествата. Слънцето е повишено в Ариес, чрез което произлиза едно хармонично взаимно влияние на главата и сърцето. По същия начин става повишението на Сатурн в Либра, Юпитер в Канцер, Венера в Писцес, Меркурий в Зирго. Слънцето и Луната владеят само над един знак (както планетите Уран и Нептун), всека от останалите пет планети, Сатурн, Юпитер, Марс, Венера и Меркурий, владее над два знака, както това изобщо се приема, макар че Това деление не е право и е останало от онова време, когато Уран и Нептун не са били открити и не се е намерило друго средство за „ подслоняване“ на планетите. На онези, които, може би, биха били склонни да нарекат това „подслоняване“ с името астрологическа или окултна фантазия, бих желал да обърна вниманието, че съждението им е прибързано, понеже планетите в и в показват едно твърде повишена дейност.
към текста >>
74.
Всемирна летопис, год. 1, брой 09
 
Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)
Този стремеж стои в основите на нашия живот и никой не е в състояние да го отпъди, даже и смъртта, — нещо, което ни тъй удивлява, както удивлява пътуващите деца обстоятелството, че в
покоя
на гробовете няма нищо.
Никога някой учен, посветил живота си на разучване египетските паметници, не би прочел с по-голям успех йероглифния надпис на някой обелиск — от този, с който фламандският абат чете мислите на Върховния, проявяващи се във вселената. Като че той владее магическия диамант, който феята Берилюна дава на малкия Тилтил, и с едно леко завъртване може да застави всичко, намиращо се на небето или на земята, да се покаже в своя действителен вид; да разкрие всичко, що е в него; с една дума — да прояви своя дух. „Синята птица“ е феерията на детските мечти, „които по някога отиват твърде далеч“ — така сам Метерлинк веднъж се е изразил пред своята Жоржет. А детски мечти за него са всички чисти помисли на неосквернената от страстите и мисълта човешка душа, която се носи връх крилете на белия блян във фантастичните страни на непознаваемото. Всред шеметния вихър на великолепни гледки в сферите на висшето съзерцание, изпъква дивният образ на Синята птица, символ на това непостижимо щастие, към което се стреми всеки.
Този стремеж стои в основите на нашия живот и никой не е в състояние да го отпъди, даже и смъртта, — нещо, което ни тъй удивлява, както удивлява пътуващите деца обстоятелството, че в
покоя
на гробовете няма нищо.
Истината, че „няма мъртви“, започва да озарява вече съзнанието. С право мисли Метерлинк, че най-великото откритие на модерната епоха ще бъде това. Сега само децата не знаят, що е смърт, и то затова, защото те са най-близо до отвъд световното; защото твърде скоро са излезли из лазурния дворец, в който пребивават душите на тези, които трябва да се родят. Не безцелно за герои на величествената пиеса са поставени деца. Това още по добре се изяснява от бележката, която приятелят на Метерлинк — Бурдон прави върху възникването на „Синята птица“: „всред наивните мисли на невинните деца се носи ехото на вечните истини.
към текста >>
Фактът, че той казва: „няма мъртви“ и ни въвежда в „лазурния дворец на бъдещите поколения“, доказва това, Мистицизмът на Метерлинк се открива с кристална ясност, прилична на тая на
спокойно
планинско езеро.
Може би, той иска да каже, че Синята птица е само една от силите на Нощта?! Или че тя е скрита и ненамираема сега, но не и утре?! Аз мисля, че той изразява там истината, че абсолютното щастие е невъзможно на земята, но възможно в живота, който следва след разрушението на физическото тяло. Законът за метампсихозата, открита от Брама на индусите, идва да допълни това взрение. Изглежда, че великият белгиец напълно вярва в него.
Фактът, че той казва: „няма мъртви“ и ни въвежда в „лазурния дворец на бъдещите поколения“, доказва това, Мистицизмът на Метерлинк се открива с кристална ясност, прилична на тая на
спокойно
планинско езеро.
Това е едно много важно достойнство. Малко от мистиците са могли да изразят своите мисли и познания тъй ясно, че да бъдат разбрани от всички. Напротив, повече от тях, увлечени от неудържимия полет на вдъхновението, са се изразявали в тъмни фрази — говорили са с непонятния език на пророците. С това, обаче, те не са загубвали нищо от своето значение. Трябва да се знае, че по някога в една тъмна и неразбираема фраза има много повече, отколкото в най-кристалния образ.
към текста >>
Но когато го озари познанието на всичко това, когато неговото око почне да прозира в „всекидневния трагизъм“ — той вижда ефирността на щастието и вместо да бъде завладян от черното отчаяние, той попада във водите на царственото
спокойствие
.
Всички алегории на Метерлинк имат такъв мощен изблик на живот, че ние естествено изпитваме едно умилно или изпълнено с веселост вълнение — дори и сълзите са за нас радостни. Метерлинк ни дава най-ценните причини, поради които заслужава да се живее. Тая вълшебна феерия, тая меланхолична и лъчезарна идилия е урок от един поет, от чийто поглед не избягва действителността“. Тези думи на Ернест Шарла изясняват почти цялото дълбоко философско съдържание на „Синята птица“. Ние разбираме, че в глухия въртеж на вековете човешкият дух само блуждае, подкарван от неизвестни причини, стреми се към задоблачните пространства, дето мисли, че е скрита Синята птица, без, обаче да намери някъде нещо.
Но когато го озари познанието на всичко това, когато неговото око почне да прозира в „всекидневния трагизъм“ — той вижда ефирността на щастието и вместо да бъде завладян от черното отчаяние, той попада във водите на царственото
спокойствие
.
Живота ни оковава във вериги, които никой, освен блянът, не е в състояние да снеме. Блянът, обаче, ги снима като блян: чрез едно мигновено завъртване на вълшебния диамант, а не чрез действително заменяне на формите. И в края всеки би могъл да завърши с думите на малкия Тилтил, с които завършва и пиесата: „Ако някой я намери, ще бъде ли тъй добър да ни я върне? Тя ни е потребна, за да бъдем щастливи отпосле“. Отпосле! Когато разцъфне цвета на проявената мистична реалност!
към текста >>
Един от най-богатите синове на мъглявия Албион, лордът е имал възможност напълно да осъществи своя мистичен и романтичен идеал: „Да създаде небе върху земята и да се потопи във вечния
покой
, въпреки физическата обвивка“.
(William Beckford) Неговият живот е съчетание на романтични блянове и мистични пориви. Той е приличал на ясносиньото пролетно небе, в което ефимерни облаци се надпреварват в промяна на форми, една от друга по-красиви и по-фантастични. Бекфорд е бил любимец на съдбата. Щастието в цялата своя разновидност му е било напълно познато. „Никога праз дългия си живот аз не съм изпитал ни минутна тегота“ — казва той, наскоро преди смъртта да допре своя жезъл до тялото му.
Един от най-богатите синове на мъглявия Албион, лордът е имал възможност напълно да осъществи своя мистичен и романтичен идеал: „Да създаде небе върху земята и да се потопи във вечния
покой
, въпреки физическата обвивка“.
По скалистите брегове на Португалия, в приокеанския Монсерат той създава своя рай. Неговият замък е един непостижим по своята тайнственост кът. Той е изпълнен с безбройни тайни, които, обаче, вечно ще останат скрити за човечеството, защото входът му е бил достъпен само за малцина, а тези последните почти нищо не са говорили за него. Обаче, за това, що е било скрито там, ние можем да съдим по описанието на фантастичния източен разкош в двореца на Ватек, необикновения внук на халифа Харун-ал Рашида. „Ватек“ е единственото произведение на Уйлям Бекфорд.
към текста >>
Който в изморено състояние влезе в средата на множество
неспокойни
, трескаво възбудени хора, той, макар и да не бъде изсмукан от тях психически, защото почти няма какво да им даде, обаче, ще приеме в себе си, ако и преходно, от тяхната второстепенна (инфериорна) същина.
Има отровни духовни струи, както има отровни пари от арсеник или от някой метал. Който седи в пасивно състояние само един час между завистливи, изпълнени с омраза, цинични и несвободни хора, поглъща от тях един мислов елемент, изпълнен с болезненост и разрушителна сила, един елемент безкрайно по-опасен от химически доказуема отрова, понеже неговите действия се извършват по-финно и потайнствено и често се чувстват едва след много дни и тогава се приписват на съвсем други причини! От извънредно голяма важност е за нас, къде и в каква среда се намираме през време на негативното си състояние, защото тогава като гъба попиваме ментален флуид. И винаги след няколко часово душевно или физическо напрежение, когато сме били положителни и сме изхарчиш сили, негативното състояние е едно природно право и природил потребност. Да се потъпква или да се отлага изкуствено, това би било погрешно, но предпазливостта е необходима и тука, а само при грижливо подбрани условия е благодатно да се отдадем на негативното състояние.
Който в изморено състояние влезе в средата на множество
неспокойни
, трескаво възбудени хора, той, макар и да не бъде изсмукан от тях психически, защото почти няма какво да им даде, обаче, ще приеме в себе си, ако и преходно, от тяхната второстепенна (инфериорна) същина.
Картинно казано, той ще окачи на живота си една оловна тежина! Той, макар за късо време, ще възприеме нещо от техния начин на мислене и обсъждане; у него ще настъпи разочарование на местото на големите му надежди. Планове, които до скоро са му се виждали близко и сигурно изпълними, ще му се явят внезапно в далечна мъгла! Той ще се страхува там, където е бил смел! Ще стане нерешителен и в моментално смущение ще каже нещо, ще направи нещо, някоя постъпка напр,, каквато сигурно не би направил, ако беше сам за себе си, ако беше със свои мисли, а не под влиянието на мислите на околните, които, като облак, го окръжават.
към текста >>
материал за иззидване на тялото си, трябва да извършва това само в
спокойно
, тихо и весело настроение.
Защото, ако едната страна страда, в течение на времето трябва да страда и другата! . . . Също така е погрешно „за почивка“, т. е. в пасивно състояние, да се четат възбудителни романи, в състояние на собствена слабост и рецептивност да възприемаме раздразнителни образи и картини. През време на ядене би трябвало да бъдем особено пасивни; който приема храна, т. е.
материал за иззидване на тялото си, трябва да извършва това само в
спокойно
, тихо и весело настроение.
Да ядем и да мърморим, или да спорим с другите, или да обмисляме гешефти и предприятия, това значи да бъдем положителни тъкмо в това време, когато се налага абсолютна негативност. Дали мърморенето и споренето се изразява гласно в думи или става само мислено, това е все едно. Също така е вредно, когато на масата седи друго някое лице, което има лошо настроение и срещу което трябва да се бронираме, едно лице, което само търпим, защото само това обстоятелство изисква разход на сила и човек е, следователно, в положително състояние. Другари на една маса трябва да бъдат само хора, които живеят в най-чисти взаимни симпатии. Който много често остава сам, той привлича към себе си струи (течения) от сродни духове, защото пространството, което в течение на по-продължително време се пълни със собствени мисли, става по-силен магнит!
към текста >>
Чрез
спокойно
, обективно, хладно изучаване па действителността трябва да се изработи солиден и всестранно завършен мироглед.
Желанието на младежа да живее за една висока цял трябва да произтича свободно от глъбините на душата му. Тук трябва голям такт, за да не би да се създадат „хора двулични, които наглед мислят за другите, а в същност само за себе си“ (Русо, „Емил“, стр. 5). Трябва да се пазим, да не би идеализмът да се превърне в донкихотство. За да стане това, трябва да се сключи брак вътре в човешката душа между ума и сърцето. Силата на сърцето трябва да се направлява по пътя, начертан и посочен от разума.
Чрез
спокойно
, обективно, хладно изучаване па действителността трябва да се изработи солиден и всестранно завършен мироглед.
Това трябва да бъде една от задачите на училището. Този мироглед трябва да се изработи строго научно, с участието на критическия ум. Училището не трябва да има за цел да вади празни мечтатели, фантазьори. Ето защо горещият идеализъм трябва да се съединява с най-трезвен, с най-хладен разсъдък. Идеалистът същевременно трябва да бъде и най-голям реалист, с дълбоко и всестранно разбиране на действителния живот.
към текста >>
Такива детски събрания свикваше
покойната
г-жа Величка Стойчева в Бургас.
На всякъде в България има интересуващи се ученици От горните класове на гимназиите. Дето има такива ученици, те могат да си съставят дружество и да почнат изучаването на окултизма чрез четене на реферати, чрез разисквания и същевременно да работят върху себе си, за да се подготвят за великите задачи, които предстоят за разрешение в обществото. А с малките от прогимназията и първоначалните училища може да се постъпи другояче. Могат със съгласието на родителите да се свикват специални детски събрания, дето да получават духовна храна. Разбира се, няма да им се говори за етерно и астрално тела.
Такива детски събрания свикваше
покойната
г-жа Величка Стойчева в Бургас.
Трябва да й бъдем много благодарни за нейната ви.око похвална инициатива. Канализиране на детската енергия В детето лежи грамадна енергия. Сама по себе си тази енергия е полезна. Ако има оплакване, то е от направлението, което е взела енергията. Ролята на възпитателя сега не е да сподавя, да потиска тая енергия.
към текста >>
Който сутрин си е завързал обущата в едно настроение на бързина и
безпокойствие
, през целия ден ще бъде наклонен да бърза безспирно и без почивка.
Настроението за справедливост дава с течение на времето най-добри и най-трайни резултати. Това не е сантименталност, а е просто наука, защото това направление на мислите привлича случаи и хора от същия род, в които се намира скрит и нашият живот. „В яд не дочаквай да залезе слънцето“—в тези библейски думи лежи тайната на здравето. Който си лета сърдит, разядосан и угнетен, той на сън цели часове прекарва душевно в сферата на злото и си насъбира тъга за следния ден. Злоупотребата с бързането разстройва по вече същества, отколкото човек би предполагал.
Който сутрин си е завързал обущата в едно настроение на бързина и
безпокойствие
, през целия ден ще бъде наклонен да бърза безспирно и без почивка.
Моли се, прочее, да бъдеш избавен от това течение — за спокойствие! Спокойните хора държат живота в силни ръце. Те с малко жестове, с малко работа на тялото си направляват хода на нещата, и то със светла и вдигната глава! Който всека сутрин при събуждане от сън се чувства овладян от всичко, що има да се върши през деня, който се вижда вплетен в грижите за домакинството, предприятията, покупките и хиляди други дреболии, той да седне за половин минута и да си каже: „не искам да бъда гонен и направляван от всичките тези задължения. Ще почна само с едно нещо, а другите ще оставя сами на себе си, докато свърша основно с едното“.
към текста >>
Моли се, прочее, да бъдеш избавен от това течение — за
спокойствие
!
Това не е сантименталност, а е просто наука, защото това направление на мислите привлича случаи и хора от същия род, в които се намира скрит и нашият живот. „В яд не дочаквай да залезе слънцето“—в тези библейски думи лежи тайната на здравето. Който си лета сърдит, разядосан и угнетен, той на сън цели часове прекарва душевно в сферата на злото и си насъбира тъга за следния ден. Злоупотребата с бързането разстройва по вече същества, отколкото човек би предполагал. Който сутрин си е завързал обущата в едно настроение на бързина и безпокойствие, през целия ден ще бъде наклонен да бърза безспирно и без почивка.
Моли се, прочее, да бъдеш избавен от това течение — за
спокойствие
!
Спокойните хора държат живота в силни ръце. Те с малко жестове, с малко работа на тялото си направляват хода на нещата, и то със светла и вдигната глава! Който всека сутрин при събуждане от сън се чувства овладян от всичко, що има да се върши през деня, който се вижда вплетен в грижите за домакинството, предприятията, покупките и хиляди други дреболии, той да седне за половин минута и да си каже: „не искам да бъда гонен и направляван от всичките тези задължения. Ще почна само с едно нещо, а другите ще оставя сами на себе си, докато свърша основно с едното“. Тогава ще има всички изгледи, че поне това едното ще бъде свършено добре, а след него и другите по ред.
към текста >>
Спокойните
хора държат живота в силни ръце.
„В яд не дочаквай да залезе слънцето“—в тези библейски думи лежи тайната на здравето. Който си лета сърдит, разядосан и угнетен, той на сън цели часове прекарва душевно в сферата на злото и си насъбира тъга за следния ден. Злоупотребата с бързането разстройва по вече същества, отколкото човек би предполагал. Който сутрин си е завързал обущата в едно настроение на бързина и безпокойствие, през целия ден ще бъде наклонен да бърза безспирно и без почивка. Моли се, прочее, да бъдеш избавен от това течение — за спокойствие!
Спокойните
хора държат живота в силни ръце.
Те с малко жестове, с малко работа на тялото си направляват хода на нещата, и то със светла и вдигната глава! Който всека сутрин при събуждане от сън се чувства овладян от всичко, що има да се върши през деня, който се вижда вплетен в грижите за домакинството, предприятията, покупките и хиляди други дреболии, той да седне за половин минута и да си каже: „не искам да бъда гонен и направляван от всичките тези задължения. Ще почна само с едно нещо, а другите ще оставя сами на себе си, докато свърша основно с едното“. Тогава ще има всички изгледи, че поне това едното ще бъде свършено добре, а след него и другите по ред. Култивирането на това спокойно течение на концентрирани мисли ни води по-нататък към по-изгодни за нас отношения, сцени, събития и познанства, отколкото може да направи това полулудо настроение на бясното бързане.
към текста >>
Култивирането на това
спокойно
течение на концентрирани мисли ни води по-нататък към по-изгодни за нас отношения, сцени, събития и познанства, отколкото може да направи това полулудо настроение на бясното бързане.
Спокойните хора държат живота в силни ръце. Те с малко жестове, с малко работа на тялото си направляват хода на нещата, и то със светла и вдигната глава! Който всека сутрин при събуждане от сън се чувства овладян от всичко, що има да се върши през деня, който се вижда вплетен в грижите за домакинството, предприятията, покупките и хиляди други дреболии, той да седне за половин минута и да си каже: „не искам да бъда гонен и направляван от всичките тези задължения. Ще почна само с едно нещо, а другите ще оставя сами на себе си, докато свърша основно с едното“. Тогава ще има всички изгледи, че поне това едното ще бъде свършено добре, а след него и другите по ред.
Култивирането на това
спокойно
течение на концентрирани мисли ни води по-нататък към по-изгодни за нас отношения, сцени, събития и познанства, отколкото може да направи това полулудо настроение на бясното бързане.
Ние всички днес вярваме още в много неистини. Вярваме несъзнателно. И ние продължаваме така да живеем, съобразно с нашите несъзнателни грешки, и страданията в живота ни произтичат от тези несъзнателни грешки. Моли се всеки ден, да бъдеш способен да разбереш фалшивостта в представите, и ако то е много повече, отколкото си предполагал, не се плаши! Ако страдаш и вярваш, че някое лекарство или лекарски съвет може да ти помогне, то вземи лекарството, следвай съвета, но винаги в основата с тихата мисъл:„вземам това лекарство не като лечебно средство за тялото си, а само като подкрепление на духа си, който скоро ще придобие сила и способност винаги сам да си помага.“ Научи детето си никога да не мисли унизително за себе си, да не се самоунижава.
към текста >>
От друга страна пък явно е, че хора, които предпочитат добродетелта, като извор на
спокойствието
, пред знанието, изворът на движение, които се занимават със земеделие, изкуство и индустрия само в най-необходимата за живота мера, които предпочитат теокрацията и деспотизма пред свободата и самоопределението, тези хора не могат да имат нито ъглести, нито полезни, нито лопатовидни ръце, В Европа психически ръце се намират по-скоро у онзи народ, който проявява признаците на съзерцаващия и бленуващ дух на индийците, а именно у немците.
Така че, колкото и високо да се цени характерът на притежателя на психически ръце, в нашето материалистично време такова лице съвсем не е за завиждане, защото нему често тъй му липсва правилното схващане на външния свят, че другите го използват и измамват, ако няма на своя страна някое незаинтересувано лице, което да го пази от измами в борбата за съществуване. В природата на нещата лежи, този тип да не се дири само у благородните родове, а да се среща спорадично и при най-долните слоеве на народа. В такава сфера, обаче, лицето бива криво разбирано, презирано и загинва негодно за практическа работа и придобивка. Не трябва, следователно, да се чудим, че психическите ръце са особено много разпространени у онези народи, у които преобладават като характерни качества съзерцанието, религиозността и идеализмът, което пък се изразява и в изкуството на респективните народи Този тип рядко се среща в Европа, в Америка още по-рядко, а пък много често в Средна Азия. Онези хора, които от чиста религиозност се подлагат на мъчителното бичуване, които цял живот преживяват из ден в ден само с шепа сух ориз и няколко банани и пак се чувстват щастливи и доволни, те не могат да имат други ръце освен психически.
От друга страна пък явно е, че хора, които предпочитат добродетелта, като извор на
спокойствието
, пред знанието, изворът на движение, които се занимават със земеделие, изкуство и индустрия само в най-необходимата за живота мера, които предпочитат теокрацията и деспотизма пред свободата и самоопределението, тези хора не могат да имат нито ъглести, нито полезни, нито лопатовидни ръце, В Европа психически ръце се намират по-скоро у онзи народ, който проявява признаците на съзерцаващия и бленуващ дух на индийците, а именно у немците.
Единственото различие между срещащите се тук психически ръце и тези на индийците е това, че първите са корави, а вторите меки. Едно особено отклонение от психическия тип е така наречената „main de race“. Още на пръв поглед ние забелязваме, че тази ръка (фиг. 58) по-лесно се простира за благословия, отколкото да се свие за проклеване. Такива ръце навярно са притежавали онези френски царе, които са лекували чрез докосване с ръка.
към текста >>
Това, което за другите е лукс и добро живеене, у тях се замества със съзерцание и
спокойствие
.
Всички тези качества се усилват повече, ако пръстите са ъглести. Съвсем друга картина представлява онзи тип, който се състои от едно смешение от елементарна и психическа ръка. Притежателите на такива ръце имат богати душевни дарби, но в материалните си интереси са безпомощни като деца. Те са скромни и щастливи, ако са пощадени от всичко, което има връзка с търговия и индустрия. Те се удивяват на Създателя в Неговите възвишени дела, радват се на високите дарби на природата, въодушевяват се от поезията на старите творения.
Това, което за другите е лукс и добро живеене, у тях се замества със съзерцание и
спокойствие
.
Друга смес от два различни типа виждаме във фигура 60. Това е ръката на холеричния човек Фигура 61 ни представлява ръката на човек индолентен, нищо не казващ, със съвсем неизразени наклонности и инстинкти. Би ни завело много далеко, ако бихме поискали да разглеждаме тук всичките възможни смесения на ръчни типове. Всеки, обаче, може лесно да си състави по-нататъшни комбинации и чрез упражнение да постигне сполучливи характеристики. До тук разгледаните типове важат, наистина, за всяка възраст и всеки пол, обаче не са безинтересни хирогномическите наблюдения и по-специално на детската, женската и мъжката ръка.
към текста >>
Представляват го като посланик на боговете и като божи син, у него се проявява голямо
неспокойство
, лъжливост, Остроумие и крадливост.
Един добър аспект на при по-низко развити индивиди ще докара особена наклонност към бленуване, разсеяност в мисленето, на по-високо развитите индивиди ще дарува високо развито художествено чувство, една дарба да се отгатват тайните на природата, с други думи, да виждат онова, което за мнозина не съществува, да мислят гениално, да разбират метафизичното. За да се убедим в тези влияния на Нептун, достатъчно е да проучим хороскопите на Шелей, Китс, Лисит, Рубенщайн, Рудолф Щайнер и др. От околната среда на новороденото дете Меркурий представлява в хороскопа по-младите братя и сестри. За действието на Меркурий в разните знакове ще се говори по-сетне. Меркурий (Хермес) е бил син на Юпитера (Зевса) и на Майа (богиня).
Представляват го като посланик на боговете и като божи син, у него се проявява голямо
неспокойство
, лъжливост, Остроумие и крадливост.
Той напр. открадва 50 говеда, но тъй ловко излъгва, че Аполон избухва в смях. Като бог на пастирите, представят го да води или носи един овен. На краката си той има крила и на главата си касторена шапка. Венера () Така наречената хубавица, гръцката Афродита, у финикийците се нарича Астарта, у вавилоняните Нана, у асирийциге Исктар, у евреите Асторет.
към текста >>
След три дена жена ми една нощ видяла на сън малката
покойница
тъкмо такава каквато изглеждаше приживе, и я чула да й казва: „мамо, не плачи: аз не съм те оставила, аз съм още при тебе.
ДУХОВНА ОПИТНОСТ Факти и доказателства за силата и еволюцията на човешката душа Случаи от прераждане Те са много, но неотдавна такива са съобщени и от италианския лекар Камело Самона, доктор по медицината н правото, които идат да потвърдят възможността за един човешки индивид да се превъплътява повече пъти. Той пише в Filosofia delle Scienza следното: „На 15. март 1910 г. малката ми щерка Александрина, след тежко боледуване от менингит, почина на 5-годишна възраст. Болките ми бяха безгранични, жена ми изглеждаше, че ще си изгуби ума от скръб.
След три дена жена ми една нощ видяла на сън малката
покойница
тъкмо такава каквато изглеждаше приживе, и я чула да й казва: „мамо, не плачи: аз не съм те оставила, аз съм още при тебе.
Видиш ли. аз пак ще стана малка“. В това време тя се превърнала в малко ембрио, като прибавила: „ти сега трябва да почнеш отново да страдаш за мене! “ Същият сън след три деня се повторил с най-голяма точност. Една приятелка па жена ми беше й.
към текста >>
И така до петия месец на бременността си жена ми въпреки хубавите пророчества живееше в сълза, постоянно неверие, душевни мъки, макар че малкото невидимо същество в своите последни изявления беше я заклело да бъде
спокойна
, като прибави: „внимавай, мамо, ако продължавани, все тъп да живееш в скръб, ние и двете ще добием слаби тела“.
Всичко това, обаче, далеко не можеше да ободри и утеши жена ми. То по-скоро увеличи съмнението й и неизвестността й така. че тя след това ново и странно звучащо съобщение още повече вярваше, че всичко ще се свърши с едно голямо разочарование, и наистина, възможно ли бе да има жена ми близнета, когато такъв случай не е имало нито в нейния, нито в моя род? И тези близнета не могли да бъдат нито две момчета, нито момче и момиче, трябвало да бъдат две момичета! Просто невероятно!
И така до петия месец на бременността си жена ми въпреки хубавите пророчества живееше в сълза, постоянно неверие, душевни мъки, макар че малкото невидимо същество в своите последни изявления беше я заклело да бъде
спокойна
, като прибави: „внимавай, мамо, ако продължавани, все тъп да живееш в скръб, ние и двете ще добием слаби тела“.
На съмнението, което изказа жена ми за възможността да се върне Александрина в такова тяло, каквото е било първото, веднага отговори Джанина: „и това ще бъде, Аделе. Детето ще се роди също такова, каквото е било първото, по-скоро ще бъде дори малко по-хубаво“. В петия месец г-жа Самона била прегледана от лекаря д-р Виченто Кордаро, който изказали мнение, че тя е бременна с близнета, но с положителност той още не могъл да твърди това. Малко преди края на седмия месец имало голяма тревога Г-жа с. получила едно известие, което много силно я развълнували.
към текста >>
За да се констатира, обаче, подобието на едно от децата с малката
покойница
Александрина, трябваше да се почака, додето децата се поразвият повече.
Д-р Самона се върнал с жена си в Палермо, където тя била прегледана от прочутия професор Джиглио, който констатирал с положителност двойната бременност. Разбира се, че трябвало да се дочака потвърждението и на други интересни факти, а именно, от какъв пол са близнаците и да ли едното действително ще прилича физически и психически на малката Александрина. Предсказването за пола наистина се потвърдило. На 22 ноември 1910 г. сутринта се родили две момичетата.
За да се констатира, обаче, подобието на едно от децата с малката
покойница
Александрина, трябваше да се почака, додето децата се поразвият повече.
Забелязало се, обаче, още от начало, че предричането ще се изпълни. Двете близнета още отначало не си приличали по между си, напротив те дори били съвсем нееднакви по конструкция на тялото, по боята на лицето и но външния израз. По-малкото от двете изглеждало като точно копие на малката Александрина, когато се родила и, което е по-чудно, малкото копие се родило с три физически симптома: хиперемия (кръвясване) на лявото око, себорае (мазно течение) на дясното ухо и лека асиметрия на лицето, точно същите симптоми, с които се била родила и малката Александрина. Това късо съобщение на д-р Самона от януари 1911 год. се последвало от различни други потвърждения.
към текста >>
Г-жа Гардини, сестра на д-р Самона, съобщава, че била известена за съновидението на братовата си жена и твърди, че двете близнета наистина не си приличат помежду си, а едното действително съвсем прилича на
покойната
Александрина.
Забелязало се, обаче, още от начало, че предричането ще се изпълни. Двете близнета още отначало не си приличали по между си, напротив те дори били съвсем нееднакви по конструкция на тялото, по боята на лицето и но външния израз. По-малкото от двете изглеждало като точно копие на малката Александрина, когато се родила и, което е по-чудно, малкото копие се родило с три физически симптома: хиперемия (кръвясване) на лявото око, себорае (мазно течение) на дясното ухо и лека асиметрия на лицето, точно същите симптоми, с които се била родила и малката Александрина. Това късо съобщение на д-р Самона от януари 1911 год. се последвало от различни други потвърждения.
Г-жа Гардини, сестра на д-р Самона, съобщава, че била известена за съновидението на братовата си жена и твърди, че двете близнета наистина не си приличат помежду си, а едното действително съвсем прилича на
покойната
Александрина.
Редица други познати и роднини потвърждават, че са знаели за съновидението и предсказанието няколко месеца преди да се родят близнетата. Това е било, както се каза, в началото на 1911 година. Две и половина години по-късно д-р Самона пише за същия случай следното: „Съобщеното от мене в „Filosofia delie Scienza“, моите близначета е възбудило интерес на всякъде между образования свят; това се вижда от отправените писма до поменатото списание и до мене. Като продължавам моите съобщения, налага ми се известна отговорност, защото аз не съм тъй надменен да мисля, че притежавам такава наблюдателна способност, каквато е абсолютно необходима, за да се изследвате факти, чиято важност се мери с големи и всеобщи интереси, които предизвиках. Боя се поради това и смятам за твърде възможно, че съм пропуснали и незабелязал неща, които, може би, са тъкмо важни, а пък съм споменали неща, които съвсем не са интересни.
към текста >>
Моето качество, обаче, на баща, по силата на което аз винаги съм имал децата около себе си и поради което всичко отнасящо се до малката
покойница
ми е добре познато, ме прави единствения възможен наблюдател и свидетел на всички тези неща.
Редица други познати и роднини потвърждават, че са знаели за съновидението и предсказанието няколко месеца преди да се родят близнетата. Това е било, както се каза, в началото на 1911 година. Две и половина години по-късно д-р Самона пише за същия случай следното: „Съобщеното от мене в „Filosofia delie Scienza“, моите близначета е възбудило интерес на всякъде между образования свят; това се вижда от отправените писма до поменатото списание и до мене. Като продължавам моите съобщения, налага ми се известна отговорност, защото аз не съм тъй надменен да мисля, че притежавам такава наблюдателна способност, каквато е абсолютно необходима, за да се изследвате факти, чиято важност се мери с големи и всеобщи интереси, които предизвиках. Боя се поради това и смятам за твърде възможно, че съм пропуснали и незабелязал неща, които, може би, са тъкмо важни, а пък съм споменали неща, които съвсем не са интересни.
Моето качество, обаче, на баща, по силата на което аз винаги съм имал децата около себе си и поради което всичко отнасящо се до малката
покойница
ми е добре познато, ме прави единствения възможен наблюдател и свидетел на всички тези неща.
Тук, обаче, искам да изтъкна една точка, а именно, че моето качество на баща съвсем не ме е лишило от спокойствието за наблюдение, както някой, може би, биха могли да помислите. Защото аз винаги съм се старал да бъда обективен и да не се увличам от априорни теории и от чувства. Както казах, в такива случаи е необходимо да се чака да измине известно време, та тогава да се систематизирате наблюденията. Днес, две години и седем месеца след рождението на близнаците, аз мога вече да говоря за наблюдения. които заслужват известно внимание.
към текста >>
Тук, обаче, искам да изтъкна една точка, а именно, че моето качество на баща съвсем не ме е лишило от
спокойствието
за наблюдение, както някой, може би, биха могли да помислите.
Това е било, както се каза, в началото на 1911 година. Две и половина години по-късно д-р Самона пише за същия случай следното: „Съобщеното от мене в „Filosofia delie Scienza“, моите близначета е възбудило интерес на всякъде между образования свят; това се вижда от отправените писма до поменатото списание и до мене. Като продължавам моите съобщения, налага ми се известна отговорност, защото аз не съм тъй надменен да мисля, че притежавам такава наблюдателна способност, каквато е абсолютно необходима, за да се изследвате факти, чиято важност се мери с големи и всеобщи интереси, които предизвиках. Боя се поради това и смятам за твърде възможно, че съм пропуснали и незабелязал неща, които, може би, са тъкмо важни, а пък съм споменали неща, които съвсем не са интересни. Моето качество, обаче, на баща, по силата на което аз винаги съм имал децата около себе си и поради което всичко отнасящо се до малката покойница ми е добре познато, ме прави единствения възможен наблюдател и свидетел на всички тези неща.
Тук, обаче, искам да изтъкна една точка, а именно, че моето качество на баща съвсем не ме е лишило от
спокойствието
за наблюдение, както някой, може би, биха могли да помислите.
Защото аз винаги съм се старал да бъда обективен и да не се увличам от априорни теории и от чувства. Както казах, в такива случаи е необходимо да се чака да измине известно време, та тогава да се систематизирате наблюденията. Днес, две години и седем месеца след рождението на близнаците, аз мога вече да говоря за наблюдения. които заслужват известно внимание. Никой, обаче, да не мисли, че се касае за сензационни неща, подобно нищо не се е случило.
към текста >>
Това различие е важно, защото то пък изтъква приличието на сегашната Александрина с
покойната
Александрина (едното близначе получило името Александрина) и отблъсва предположението, че това подобие може да се дължи на сужетивното влияние на майката върху физическото и морално развитие на сегашната Александрина, В всеки случай аз ще изложа само фактите, без да изказвам собствено мнение или да тълкувам.
които заслужват известно внимание. Никой, обаче, да не мисли, че се касае за сензационни неща, подобно нищо не се е случило. Направените от мене наблюдения дават сериозен материал за мислене. Телесното различие у двете близначета си остана трайно. Сега изпъкна и психическо различие.
Това различие е важно, защото то пък изтъква приличието на сегашната Александрина с
покойната
Александрина (едното близначе получило името Александрина) и отблъсва предположението, че това подобие може да се дължи на сужетивното влияние на майката върху физическото и морално развитие на сегашната Александрина, В всеки случай аз ще изложа само фактите, без да изказвам собствено мнение или да тълкувам.
като ще остава на самите четци сами да си правят разсъждения и заключения. Сегашната Александрина имаше още отначало голямо подобие с покойната, по сега това подобие се изразява все повече в развиващата й се психика. От както почнаха да влизат в сношение с външния свят, двете близначета проявиха две различни духовни направления. Всяко тръгна но свой път и сега имаме две съвсем различни натури. За малката Мария Паче (тъй се казва второто близначе) няма да говоря в подробности, защото колкото и да е интересно изобщо физическото различие между двете деца.
към текста >>
Сегашната Александрина имаше още отначало голямо подобие с
покойната
, по сега това подобие се изразява все повече в развиващата й се психика.
Направените от мене наблюдения дават сериозен материал за мислене. Телесното различие у двете близначета си остана трайно. Сега изпъкна и психическо различие. Това различие е важно, защото то пък изтъква приличието на сегашната Александрина с покойната Александрина (едното близначе получило името Александрина) и отблъсва предположението, че това подобие може да се дължи на сужетивното влияние на майката върху физическото и морално развитие на сегашната Александрина, В всеки случай аз ще изложа само фактите, без да изказвам собствено мнение или да тълкувам. като ще остава на самите четци сами да си правят разсъждения и заключения.
Сегашната Александрина имаше още отначало голямо подобие с
покойната
, по сега това подобие се изразява все повече в развиващата й се психика.
От както почнаха да влизат в сношение с външния свят, двете близначета проявиха две различни духовни направления. Всяко тръгна но свой път и сега имаме две съвсем различни натури. За малката Мария Паче (тъй се казва второто близначе) няма да говоря в подробности, защото колкото и да е интересно изобщо физическото различие между двете деца. подробностите не представляват, особен интерес. Ще говоря за психиката на сегашната Александрина.
към текста >>
В противоположност на Мария Паче, Александрина е изобщо
спокойна
.
От както почнаха да влизат в сношение с външния свят, двете близначета проявиха две различни духовни направления. Всяко тръгна но свой път и сега имаме две съвсем различни натури. За малката Мария Паче (тъй се казва второто близначе) няма да говоря в подробности, защото колкото и да е интересно изобщо физическото различие между двете деца. подробностите не представляват, особен интерес. Ще говоря за психиката на сегашната Александрина.
В противоположност на Мария Паче, Александрина е изобщо
спокойна
.
Спокойствието се проявява и в нейните нежни обръщения, които, впрочем, са твърде мили. Една от отличителните й черти е тази - да се занимава цял ден. Когато й се удаде да намери някъде долните си дрехи, тя може по цели часове да се занимава с тях, като ги оглежда и сгъва с малките си ръчички и ги нарежда по свое схващане върху някой стол или в някой шкаф. Ако не може да прави това, тя си убива времето, облегната на стола, върху който поставя някой предмет и си играе с него, като си говори тихичко. С този вид забавление тя може да продължи много време, без да се умори.
към текста >>
Спокойствието
се проявява и в нейните нежни обръщения, които, впрочем, са твърде мили.
Всяко тръгна но свой път и сега имаме две съвсем различни натури. За малката Мария Паче (тъй се казва второто близначе) няма да говоря в подробности, защото колкото и да е интересно изобщо физическото различие между двете деца. подробностите не представляват, особен интерес. Ще говоря за психиката на сегашната Александрина. В противоположност на Мария Паче, Александрина е изобщо спокойна.
Спокойствието
се проявява и в нейните нежни обръщения, които, впрочем, са твърде мили.
Една от отличителните й черти е тази - да се занимава цял ден. Когато й се удаде да намери някъде долните си дрехи, тя може по цели часове да се занимава с тях, като ги оглежда и сгъва с малките си ръчички и ги нарежда по свое схващане върху някой стол или в някой шкаф. Ако не може да прави това, тя си убива времето, облегната на стола, върху който поставя някой предмет и си играе с него, като си говори тихичко. С този вид забавление тя може да продължи много време, без да се умори. Разбира се.
към текста >>
Това
спокойствие
и този начин на забава и занимание съставляваха отличителни черти и на
покойната
Александрина.
Ако не може да прави това, тя си убива времето, облегната на стола, върху който поставя някой предмет и си играе с него, като си говори тихичко. С този вид забавление тя може да продължи много време, без да се умори. Разбира се. че при този вид занимание тя не дотегва никому, защото сама се забавлява, когато Мария Паче, която е жива. пъргава и бъбрива, не се спира на едно занятие, често чувства нужда от общение с други хора, когато иска да се забавлява.
Това
спокойствие
и този начин на забава и занимание съставляваха отличителни черти и на
покойната
Александрина.
Мария Паче обича, без съмнение, майка си твърде много и често приближава до нея да й се гали и да я целуна, но тези бурни прояви на обич не траят дълго; тя много бързо почувства потребности да се отдалечи и да се върне пак при играта си. Александрина, която също тъй често дири майка си, е много по-спокойна в проявяването на обичта си, но не и по-хладна. Нейните нежности са кротки и грациозни и като се хване о майка си, тя дълго не иска да се отдели от нея. Само в такива случаи отстъпва у нея влечението да се уединява и занимава сама. Ако в такъв случай майка й поиска да я остави, за да си гледа работата, тя плаче.
към текста >>
Александрина, която също тъй често дири майка си, е много по-
спокойна
в проявяването на обичта си, но не и по-хладна.
Разбира се. че при този вид занимание тя не дотегва никому, защото сама се забавлява, когато Мария Паче, която е жива. пъргава и бъбрива, не се спира на едно занятие, често чувства нужда от общение с други хора, когато иска да се забавлява. Това спокойствие и този начин на забава и занимание съставляваха отличителни черти и на покойната Александрина. Мария Паче обича, без съмнение, майка си твърде много и често приближава до нея да й се гали и да я целуна, но тези бурни прояви на обич не траят дълго; тя много бързо почувства потребности да се отдалечи и да се върне пак при играта си.
Александрина, която също тъй често дири майка си, е много по-
спокойна
в проявяването на обичта си, но не и по-хладна.
Нейните нежности са кротки и грациозни и като се хване о майка си, тя дълго не иска да се отдели от нея. Само в такива случаи отстъпва у нея влечението да се уединява и занимава сама. Ако в такъв случай майка й поиска да я остави, за да си гледа работата, тя плаче. Много интересно е да се наблюдават), различното държане на двете малки момичета. когато напр.
към текста >>
Същите думи и то пак в трети лице казваше в такива случаи и
покойната
Александрина.
И по други специални характерни черти детето приличаше на сестричката си. Около вилата, в която живеем, владее голяма тишина. Тя е доста отдалечена от града, така че шумът, когато в близко съседство минават кола, се чувства неприятно. Трополенето на колата плаши твърде много Александрина. Детето всеки път, когато чуе колата, тича при майка си и се крие у нея като казва: „Александрина е уплашена“.
Същите думи и то пак в трети лице казваше в такива случаи и
покойната
Александрина.
Сегашната Александрина също така както първата се страхува, когато види бръснаря да иде при мене. От този страх не страда Мария. Сегашната Александрина не обича много куклите си, тя предпочита да играе с деца от своята възраст, както правеше това и другата. Също така тя обича да й са чисти ръцете, и ако ги оцапа, иска веднага да й ги умият. Тя се отвращава от сиренето.
към текста >>
Луната в опозиция спрямо Нептун означава народни движения и
безпокойствия
в Русия, Германия и Австрия.
Особено у Задкил има много подробности, от които тук ще съобщим някои. Хороскопът за зимния четвърт от годината, начеващ от 22 декември 1913 г., показва, колкото се отнася до Германия, Австрия н Италия, Сатурн в третата къщица в опозиция срещу Меркурий в деветата, къщица, а това означава твърде лоши времена за железниците и нещастия по железниците, а също така изгубване па търговски параходи, зло време за борсата. Влошаване в отношенията към чужбина ще настъпи. Вероятна министерска променя в Англия. Настъпването на слънцето във Видер на 21 март 1914 г., с което започва пролетната четвърт, показва рака на възхождане със слънцето и Венера поставени благоприятно в десета къщица, което е добър признак за правителството.
Луната в опозиция спрямо Нептун означава народни движения и
безпокойствия
в Русия, Германия и Австрия.
И на Балкана ще има безпокойствия в ръководителите на външната политика ще има да се борят с големи трудности. Лятното тримесечие показва Марс във възхождане, което ще има опасно влияние върху мира в Европа, Това особено се отнася до Италия. Но и у другите велики сили военните партии що упражнят силно влияние. През август животът на разни видни личности в Европа ще се намира в опасности л един стар монарх. може да приключи своето управление.
към текста >>
И на Балкана ще има
безпокойствия
в ръководителите на външната политика ще има да се борят с големи трудности.
Хороскопът за зимния четвърт от годината, начеващ от 22 декември 1913 г., показва, колкото се отнася до Германия, Австрия н Италия, Сатурн в третата къщица в опозиция срещу Меркурий в деветата, къщица, а това означава твърде лоши времена за железниците и нещастия по железниците, а също така изгубване па търговски параходи, зло време за борсата. Влошаване в отношенията към чужбина ще настъпи. Вероятна министерска променя в Англия. Настъпването на слънцето във Видер на 21 март 1914 г., с което започва пролетната четвърт, показва рака на възхождане със слънцето и Венера поставени благоприятно в десета къщица, което е добър признак за правителството. Луната в опозиция спрямо Нептун означава народни движения и безпокойствия в Русия, Германия и Австрия.
И на Балкана ще има
безпокойствия
в ръководителите на външната политика ще има да се борят с големи трудности.
Лятното тримесечие показва Марс във възхождане, което ще има опасно влияние върху мира в Европа, Това особено се отнася до Италия. Но и у другите велики сили военните партии що упражнят силно влияние. През август животът на разни видни личности в Европа ще се намира в опасности л един стар монарх. може да приключи своето управление. На 21 август ще има пълно слънчево затъмнение и на същото място, което е заемано от Марс на 22 юни (в Лъв, Лео.
към текста >>
75.
Всемирна летопис, год. 2, брой 03
 
Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)
След това той бил представен на
покойния
Столипин.
От друга страна, неговите странни и любопитни теории за греха и изкуплението му отговаряли напълно на тайните разположения на руската душа. Толстой, Достоевски, Тургенев, Горки са анализирали с удивително изкуство и тънкост тия темпераменти на славяните, които се представляват нам като нещо средно между гения и лудостта· В 1905 год. една дама от висшата аристокрация на Петроград, като изслушала Разпутина у графиня Игнатиева, била пленена от неговото учение и наредила да дойде той в столицата. Най-необикновени мълви предхождали това негово идване. Той объркал със своята мистична сила много дами, върху които упражнявал най-силно влияние.
След това той бил представен на
покойния
Столипин.
Този държавник имал едната си ръка саката и парализирана вследствие атентата при Аптекарския остров. Казват, че Разпутин с магнетическата си сила е успокоил болките на председателя на министерския съвет. От тогава неговата звезда все повече се издигала. Той бил приет в двореца на великите княгини Анастасия и Милица, дъщери на черногорския крал и съпруги, първата на великия княз Николай, а втората, на великия княз Петър. Именно у тях е станало запознаването му с г-жа Вирубова, която по-после го въвела в императорския дворец и го представила на царицата.
към текста >>
Разпутин, сините очи на когото имали една странна и обаятелна фиксираност,
успокоявал
императрицата от нейните дълги безсъници с помощта на магнетизма.
И, както уверяват, в продължение на много часове, благодарение на медиумическите способности на г-жа Вирубова, царицата е могла да се разговаря с тоя офицер, който,. така, не се считал за нея умрял. Същата тя, която дворцовите дами завистливо и презрително наричали „Вирубовката“, е въвела при императрицата тогова, когото дворцовите клюкари окачествяваха всякак. Той бе Разпутин. Последният не само е бил приет в двореца, зачитан, ласкан, изслушван и възвеличаван от най-високопоставените личности в гражданската и военна йерархия на империята, но известни високи дами, които се кълнели само в него, интригували, за да успее той да получи достъп, във всяко време, в най-секретните апартаменти на двореца.
Разпутин, сините очи на когото имали една странна и обаятелна фиксираност,
успокоявал
императрицата от нейните дълги безсъници с помощта на магнетизма.
Чрез тоя факт, той добил удивително влияние над царицата и свършил, като я подчинил напълно. Едно писмо, публикувано след падането на царизма, в руския вестник „Утро Россiи“ от императрицата до Разпутина, доказва властта му върху нея3). Между това, висшето духовенство почнало по това време некаква анкета против Разпутина и едно оплакване било изпратено до св. Синод. За да се избегне скандала, императорската фамилия трябвало да реши, не без съжаление, да се раздели с него. Разпутин е получил заповед, към края на 1906 год., да замине за родното си село.
към текста >>
Омагьосванията и котлите на врачките, восъчните фигури, които се набождат с игли от магьосника, не са нищо друго, освен средства да
успокояват
външните чувства, и да завладяват мисълта, която в желания момент, се проектира с ужасна сила и злоба против омразния обект.
Ако, за да постигнем желанието си, ни се даде сила да можем да извършим подвизи, които надминават естествените, тогава какво значи тога? В моменти на силно разгневяване или на голям страх, често се извършват деяния, които субектът не би могъл да извърши, когато е спокоен, колкото и да би желал това. Могат ли духове или сили да произведат физически резултати чрез нашите тила, които да превишават и надминават това, което можем да извършваме само чрез волята си? Некои така са мислили, и тази идея е основа на голяма част от средновековната магия. И от де е дошло широко разпространеното вярване в силата на умишлената и концентрирана клетва да прави действително зло на прокълнатия?
Омагьосванията и котлите на врачките, восъчните фигури, които се набождат с игли от магьосника, не са нищо друго, освен средства да
успокояват
външните чувства, и да завладяват мисълта, която в желания момент, се проектира с ужасна сила и злоба против омразния обект.
Може ли такова действие да има някакви последици? Изглежда да се доказва това, защото много клетви, изказани в силен гняв, са се изпълнявали с всички пророкувани подробности. Вярно е, че колкото повече човек изучава тези неща, толкоз по-малко се чувства наклонен да ги изостави без изследване. И макар че никоя теория не обяснява всички случаи, при все туй може да се достигне до известно разбиране. Чрез хипнотизма или самовнушението човек може да види и да чувства по начини, за които още ни е малко известно.
към текста >>
съобщи, че той стои съвсем
спокойно
.
Най-интересните експерименти ни се удадоха с г-жа инженер Р. Тази дама спада към най-сензитивните личности в смисъла на Райхенбах. Твърдя, казва Сурия, че нито наблюдателката, нито нейния съпруг е виждал по-рано книгата „Форми на мислите“: Щом г-н Ζ. беше почнал тихо своите размишления, нашата наблюдателка мислеше, че той движи ръката си нагоре. Обаче, г. Ζ.
съобщи, че той стои съвсем
спокойно
.
Тогава г-жа Р. видяла една синя топка, голяма колкото човешка глава, да се издига нагоре. Сега тя вече знаеше, че това не беше ръката на г. Ζ. Г-жа Р. при повторителни опити с тези тихи размишления веднъж се опита, дали може да възприеме тази издигаща се синя топка без килнерова навес и за нейна собствена изненада това стана.
към текста >>
Като се почне от тоя момент, понеже абсолютен
покой
не съществува и всичко натежнява непрестанно в полето на вечната природа, едно ново движение се захваща — движението на деформацията!
Следвайте вървежа на времето, и вие ще видите лицето на малкото същество да се видоизменя бавно, да се прояснява; ще видите смътното очертание от първия ден да се обрисува все по-ясно в една необходима прогресия, за да се изразят способностите. Като безпристрастен и търпелив наблюдател, вие ще присъствате на тая постройка на материалната обвивка от душата, която я оживява, и тогава ще констатирате, че носът е последната черта, която душата обрисува и установява. Има хора, които довършват носа си по-скоро от другите, понеже душите не достигат до целното си развитие в един и същи период от време има артисти, които работят по-бърже; това зависи от много причини, от индивидуалната сила на душата, от средата, е която тя се развива, и от възпитанието, което получава. Майсторът се познава по работата. Но бъдете уверени в едно, а именно, че когато носът не претърпява по-вече изменения и е определен от доста точни и ясни линии, когато, с една реч, е взел един доста очертан характер, съществото вече е достигнало до пълното развитие, до което първоначалната сила на душата може да достигне, по- следният камък на зданието е поставен, разцъфтяването на силата, която виждате пред себе си, е пълно.
Като се почне от тоя момент, понеже абсолютен
покой
не съществува и всичко натежнява непрестанно в полето на вечната природа, едно ново движение се захваща — движението на деформацията!
Носът, който се формирал и установил преждевременно, е един неприятен признак за бъдещето, понеже твърде ранният разум, казва физиогномистът Хюжрт, е верен авангард на лудостта. Но и носът, който се обезформява твърде бърже, е също така верен знак на един преждевременен морален упадък. И действително, когато душата, поради някои пречки на съществуването, отстъпва и се отклонява от правия път, чертите приемат отпечатъка на тоя упадък и на тази слабост, постройката се разрушава, красотата, добита от първото възпитание, угасва и преждевременните развалини се появяват. Нашата почит към онова същество, което, до гроба си, е запазило величието и благородството на чертите си, което е един верен знак, че душата му е останала бодра и силна! Наистина, има причини, независещи от волята, които могат да разорат чертите и на най-добродетелния и мъдрия човек.
към текста >>
Движението в Него е всякога Победоносно (Нецах) и велико, вечно е
Спокойствието
(Xод).
Корена, а не цар, тъй като идеята за царя би внушавала идеята за идол. Висшето могъщество за кабалистите представлява венеца на вселената,а цялото творение е царството на венеца или владението на короната. Никой не може да даде това, което няма, и ние можем да приемем за възможно това, което се проявява в действителността. Бог, следователно, Могъществото и висшият Венец (Кетер), който се строи върху неизменната Мъдрост (Χόκма) и творческия Разум (Бина). В Него е добротата (Хесед) и Справедливостта (Гебура), които състевляват идеала на Красотата (Тиферет).
Движението в Него е всякога Победоносно (Нецах) и велико, вечно е
Спокойствието
(Xод).
Неговата воля е непрЕкжснатата Производи- телност (Йесод), а царството Му (Малкут) — това е безграничността, населена от светове. Като се установим на това, ще познаем Бога. ПЕТИ УРОК Това разумно познаване на Бога, основано на десетте цифри, от които се съставят всичките числа, представлява целия метод на кабалистическата философия. Тоя метод се състои от 36 способи или оръдия на познанието, наречени тридесет и два пътя, и от 50 предмети, към които може да се приложи науката и които се наричат петдесето врати. Всемирната синтетическа наука се разглежда като храм, в който водят 32 пътя и в които може да се влезе през 50 врати.
към текста >>
Не минало много време, в домът на родителите ми се появил дух, който силно
безпокоял
родителите ми, свалял съдовете от лавицата, люлеел котлите на закачалката, тракал с резето на вратата и скърцал на прозорците.
Привързаност към имота. През 1867 г. родителите ми заживели в гр. Силистра в една къща до „Стамбол-капу“, която купили от един млад турчин. Скоро след това турчинът умрял, като оставил жена вдовица, в друга къща, в гр. Силистра.
Не минало много време, в домът на родителите ми се появил дух, който силно
безпокоял
родителите ми, свалял съдовете от лавицата, люлеел котлите на закачалката, тракал с резето на вратата и скърцал на прозорците.
А когато родителите ми запалвали кандилото, всичко утихвало. Понеже вдовицата на турчина казвала, че у тях усещала да идва духът, родителите ми, също и кадъната, вярвали, че това е духът на умрелия турчин. През една нощ, родителите ми се събудили от силното мое пъшкаме и когато станали и запалили свещта, видели ме посинял, като задушен в люлката, без да съм бил покрит през глава и когато майка ми изпискала и ме взела на ръце, усетили шум, като да върви нещо тежко по кревата. Уплашена да ме не удуши духът, майка ми ме държала на ръце през цялата нощ. След това родителите ми се видели принудени да продадат къщата и се завърнали в с.
към текста >>
Иди, кажи на домашните ни да не се
безпокоят
вече.
То ми каза, че не може да ми помогне в нищо. Аз пренощувах таи, защото се беше мръкнало, и на другия ден рано сутринта тръгнах за дома. Около 11/2 ч. след обед, отсам Белица, се отбих при едно изворче да си отпочина и да похапна нещо, защото не бях ял от сутринта. Като ядях, не знам как, очите като че ми натегнаха некак си, и пред погледа ми, не знам как и от къде, се яви бодната ми сестра в здраво състояние и ми каза следните думи: — Братко, аз вече оздравях!
Иди, кажи на домашните ни да не се
безпокоят
вече.
След това, също така необяснимо, тя се изгуби от погледа ми. Аз продължих яденето и даже не обърнах сериозно внимание на това нещо. След свършването на закуската, продължих пътя си. Като си отидох у дома, казаха ми новината, че сестра ми умряла. Ние не се задоволихме само с разказа на брата й.
към текста >>
76.
Всемирна летопис, год. 2, брой 04
 
Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)
Природата изисква
спокойствие
за делото на регенерацията.
Пожелае ли ни някой приятел при раздялата „по-скорошно оздравяване“, това той казва с един загрижен и състрадателен тон, който ни кара да се страхуваме от най-лошото. Тогава се получава „субстанцията“ на това, от което се опасяват! Роднините, които са „угрижени“ за нас, работят за нашето съсипване. Трябва да се предадем на мисли за щастие и здраве с всички фибри на съществото си, седмица след седмица, месец след месец, година след година, и да представяме собствения си образ „освободен от всяко зло“, докато тази представа стане една идея-фикс, втора натура, и несъзнателно да продължава действието си. * * * Целият животински и органически живот преминава фази на изменение — неактивността като подготовка към подновено съществуване — както когато е стават големи промени в организма, които правят животното лениво и слабо.
Природата изисква
спокойствие
за делото на регенерацията.
Този закон, който действа в низшите животински форми, е в сила и за по-висшите степени. В човешкия живот има периоди, при които всичките му органи, сили и енергия проявяват известно отслабване. Ние също преминаваме такъв процес на изменение! От природата ние биваме поставяни в една „сушилня“. Искаме ли да следваме това повеление — в няколко седмици или месеци ние ще излезем регенерирали из подобни периоди.
към текста >>
„Прехода“ към средата на живота показва само, че нашето тяло регенерира, иска да се роди изново; през време на това преобразуване необходимо е абсолютно
спокойствие
, понеже най-висшето душевно Его (аза) е на работа да извърши това изменение.
От природата ние биваме поставяни в една „сушилня“. Искаме ли да следваме това повеление — в няколко седмици или месеци ние ще излезем регенерирали из подобни периоди. Природата нищо не изисква от нас, освЯн да се държим тихо през време на възобновителната й работа. За хора от средна възраст казваме, че те биха стигнали максимума на силата и жизнеността си, ако не са го прескочили; тогава тяхното вродено естество трябва постепенно да увяхва и те „окапват“ подобно на листата. — — — — — — — — — — — Тази непоколебима вяра в старостта, съобразно с духовния закон, притегля старостта.
„Прехода“ към средата на живота показва само, че нашето тяло регенерира, иска да се роди изново; през време на това преобразуване необходимо е абсолютно
спокойствие
, понеже най-висшето душевно Его (аза) е на работа да извърши това изменение.
През това време трябва да бъдем тъй малко напрегнати, както в по-раншната ни детинска възраст. Ние отказваме на природата тоя отдих и принуждаваме изтощения организъм да върши работа, за която той тъкмо в това време е неспособен. Докато природата прави своя опит да ни прероди и да ни направи по-силни, ние пречим на нейните старания и се отправяме към погибел. В повечето случаи хората не могат да запазят нужното спокойствие. Те трябва непрекъснато, година след година, да работят, за „да поддържат своето съществуване!
към текста >>
В повечето случаи хората не могат да запазят нужното
спокойствие
.
— — — — — — — — — — — Тази непоколебима вяра в старостта, съобразно с духовния закон, притегля старостта. „Прехода“ към средата на живота показва само, че нашето тяло регенерира, иска да се роди изново; през време на това преобразуване необходимо е абсолютно спокойствие, понеже най-висшето душевно Его (аза) е на работа да извърши това изменение. През това време трябва да бъдем тъй малко напрегнати, както в по-раншната ни детинска възраст. Ние отказваме на природата тоя отдих и принуждаваме изтощения организъм да върши работа, за която той тъкмо в това време е неспособен. Докато природата прави своя опит да ни прероди и да ни направи по-силни, ние пречим на нейните старания и се отправяме към погибел.
В повечето случаи хората не могат да запазят нужното
спокойствие
.
Те трябва непрекъснато, година след година, да работят, за „да поддържат своето съществуване! “ Това не изменя нищо от резултата. Естествените закони не вземат под внимание социалното устройство! Невнимателно, без да съзнава, човечеството се движи напред, за да спечели поддръжка за живота си и заедно с това си спечелва скръб и смърт! В много случаи привичката е така силна, че хората никак не могат да напуснат обикновената си активност.
към текста >>
И
спокойствието
, което е нужно през критическите периоди, не е само от Физически характер.
Те трябва непрекъснато, година след година, да работят, за „да поддържат своето съществуване! “ Това не изменя нищо от резултата. Естествените закони не вземат под внимание социалното устройство! Невнимателно, без да съзнава, човечеството се движи напред, за да спечели поддръжка за живота си и заедно с това си спечелва скръб и смърт! В много случаи привичката е така силна, че хората никак не могат да напуснат обикновената си активност.
И
спокойствието
, което е нужно през критическите периоди, не е само от Физически характер.
Стотина хиляди от нашата раса нямат и понятие какво значи спокойствие, и смъртно биха се уплашили, ако един път действително дойдат до това състояние, което представлява нещо като сънна магия. Варварското и смъртоносно лишаване от почивката е само една последица от това, че хората още не със се самоосъзнали като част от безкрайната мъдрост, че те още не със се научили да черпят из умствените си източници мисли за съществуването си. Някога човечеството ще съзре светлината на знанието и когато каже „аз искам това“, ще знае, че тогава действат невидимите сили, които превръщат желанията в материя. „Господарят дава на сън на своите! “ Но те се отказват от съня, за да не получат това, което им се дава!
към текста >>
Стотина хиляди от нашата раса нямат и понятие какво значи
спокойствие
, и смъртно биха се уплашили, ако един път действително дойдат до това състояние, което представлява нещо като сънна магия.
“ Това не изменя нищо от резултата. Естествените закони не вземат под внимание социалното устройство! Невнимателно, без да съзнава, човечеството се движи напред, за да спечели поддръжка за живота си и заедно с това си спечелва скръб и смърт! В много случаи привичката е така силна, че хората никак не могат да напуснат обикновената си активност. И спокойствието, което е нужно през критическите периоди, не е само от Физически характер.
Стотина хиляди от нашата раса нямат и понятие какво значи
спокойствие
, и смъртно биха се уплашили, ако един път действително дойдат до това състояние, което представлява нещо като сънна магия.
Варварското и смъртоносно лишаване от почивката е само една последица от това, че хората още не със се самоосъзнали като част от безкрайната мъдрост, че те още не със се научили да черпят из умствените си източници мисли за съществуването си. Някога човечеството ще съзре светлината на знанието и когато каже „аз искам това“, ще знае, че тогава действат невидимите сили, които превръщат желанията в материя. „Господарят дава на сън на своите! “ Но те се отказват от съня, за да не получат това, което им се дава! . . .
към текста >>
Същото момче, както в първото изображение, но в различни настроения на духа: единият път весело, другият съвсем
спокойно
.
Понеже нашият израз ни се вижда по-целесъобразен, ние не ще се присъединим тук към Д-р Барадюк. От поменатото съчинение ще приведем тук само няколко проби: Картина 43 представлява седящо момче, което държи в полата си умрял фазан и го глади с ръка. Птицата е наскоро убита, и момчето седи опечалено и жали за животното. От това положение Барадюк иска да обясни виталните флуиди, които се разпростират в стаята около момчето във вид на мрежообразна субтилна тъкан. Образът XXIX представя същата фотография за сравнение между други две „иконографии“.
Същото момче, както в първото изображение, но в различни настроения на духа: единият път весело, другият съвсем
спокойно
.
Флуидната атмосфера е всеки път друга. Барадюк смята, че тези различия имат съотношение с моменталните психически състояния на момчето. Изображението XXVI пък би могло да се вземе като един вид „проекция на волята“. Това изображение се е получило по следния начин: Комендантът Дарже отива в своята тъмна стаичка и държи пръстите си над плочата, осветлена от червена лампа, като в това време с едно енергично напрежение на волята говори думите: „В интереса на науката, искам да се получи отпечатък на тази плоча“. Картината, която се получава, изглежда като един снежен стълб, малко светъл в средата, а на долния край сгъстен.
към текста >>
Колкото повече една линия се приближавало кръга и особено до овалността, толкоз повече показва тенденция към
спокойствие
, равновесие и хармония: има една мекота и нежност в характера; напротив, колкото една линия е по-права, полегата и дръпната, толкоз повече тя показва тенденция към строгост, съпротива и непостоянство.
За да насочи преценката си още от първия си общ поглед, наблюдателят трябва добре да се проникне от следните общи принципи: Съществува същото отношение между правите и кривите, както между силата и слабостта, твърдостта и гъвкавостта, разума и духа. Така, носът, който е съставен от прави линии, представлява сила и здрав разум, но също тъй и твърдост и упоритост. Напротив, носът, у който кривите линии преодоляват и ъглите се изглаждат, изобразява гъвкавост на ума, нежност, но също и залог за известна слабост. Кривите вглъбнати линии показват повече недостатъци, отколкото изпъкналите, поради което всичките носове, които се изглаждат, вместо да се издават, са винаги на низки хора. Правите и пълни форми съставляват великото, сюблимното; гладките и леки очертания означават деликатното, грациозното; затъпените, груби и едва очертани форми показват неразвитост и простота.
Колкото повече една линия се приближавало кръга и особено до овалността, толкоз повече показва тенденция към
спокойствие
, равновесие и хармония: има една мекота и нежност в характера; напротив, колкото една линия е по-права, полегата и дръпната, толкоз повече тя показва тенденция към строгост, съпротива и непостоянство.
Когато линиите са счупени и се прегъват грубо, вместо да се съединяват с леки гънки, това изобразява един характер докачлив, буен и гневен. Кривите линии малко обтегнати и снишени показват флегматична температура. Вглъбнати и свити линии представляват меланхолия. Правите и пълни линии принадлежат на сангвиника, а изпъкналите и изострените — на гневливия човек. След като установихме общите принципи, нека изследваме сега носа в главните му видове, от гледището на размерите.
към текста >>
Той изобразява мъдрост, здрав разум, прям дух, почтеност и съвестност; теза е мъжествения и твърд кураж, който понася търпеливо изпитанията на живота; това е
спокойствието
и интелигентността.
Носът от гледище на прегъването главната му линия: чип нос — Прави носове — Превити носове. След като изучихме носа изобщо от гледище на размерите му, трябва сега да го разгледаме по отношение на прегъването на главната му линия, която го определя. Това разнообразието на нюансите е безкрайно е невъзможно да се определят всички. Трябва де се задоволим: само доставяне на жалоните.2) Можем да кажем, например, че правата линия трябва да бъде изходната точка на всяка преценка; тя е средният термин или равновесието: всяка линия, която се отклонява от тая права, отгоре или отдолу, е толкова по-неблагоприятна, колкото повече се отдалечава. Така нос, на който главната и определителна линия е права, е уравновесен.
Той изобразява мъдрост, здрав разум, прям дух, почтеност и съвестност; теза е мъжествения и твърд кураж, който понася търпеливо изпитанията на живота; това е
спокойствието
и интелигентността.
Нос, чиято главна линия се отдалечава от правата линия и се изкривява по начин да образува вглъбнатина— такъв нос наричат чип — представлява слабост и самоунищожение. Колкото повече се усилва тая вглъбнатина, толкова с по-голяма сигурност може да се констатира, че постоянството, твърдостта, духът на правдата, разсъдливостта и интелигентността се заличават и угасват до последната крайност — израждането към идиотизъм. Нос, чиято главна линия се отдалечава и се пречупва отгоре по начин да образува изпъкналост — такъв нос наричат превит — е знак на силна възбудителност: въображението замества здравия разум. Колкото повече тая превита форма се усилва, толкова повече фанатизмът и екзалтацията се увеличават до крайния предел — лудостта. Именно върху тези две противоположни линии, които очертават истинския човешки нос, се намират най- бележитите характерности на животинството; отдолу, към прекалените вглъбнатини: зурлите, муцуните и мордите; отгоре и към изпъкналостите: човките и хоботите.
към текста >>
Нищо не е било забравено: мрачният, тайнствен храм; каденето, което
успокоява
и възбужда едновременно; протяжното пеене, което приспива мисълта; учението, тъмните формули на което внушават отчаяние на разсъдъка и служат за опора против нападките на неопитната и нескромна критика.
Тая религия, както се представлява на тълпата, е най-откровената от всички или, по-вярно, тя е скрита. Аз употребявам тази дума в смисъл „отново да се скрие“. В евангелието е казано, че във време на смъртта на Исуса Христа завесата на храма се разкъсала. Усилията на църквата във всичките времена са били насочени само да се изтъче и ушие новата завеса. Вярно е, че самите началници на светилищата, с цял да властват на земята, са изгубили отдавна ключовете на висшето посвещение, но това не пречи на Писанието да бъде свещено и на причастието —да бъде истинско.
Нищо не е било забравено: мрачният, тайнствен храм; каденето, което
успокоява
и възбужда едновременно; протяжното пеене, което приспива мисълта; учението, тъмните формули на което внушават отчаяние на разсъдъка и служат за опора против нападките на неопитната и нескромна критика.
То се представлява неизчерпаемо, за да изобрази по-добре вечността. Самата служба, като се извършва на език, непознат на мнозинството от народа, разширява мисълта на богомолеца и му позволява да намери в тази молитва всичко, нужно за ума и сърцето му. Ето защо католишката религия прилича на феникса в баснята, който се преражда от век на век и пак изниква от пепелта си. И тази велика тайна на вярата е просто тайната на природата. Може да се струва за парадокс, когато се каже, че католишката религия е единствената призната за естествена, но това е вярно, защото тя напълно удовлетворява човека, от религиозна страна.
към текста >>
И тъй посветеният може да се придържа със
спокойна
съвест към религията в която е възпитан, понеже всичките обреди представляват в разни видове все едно и също учение, но той трябва се изповядва само на Бога и не е длъжен да дава никому сметка за тайните си вярвания — свещеникът не може да съди по ония въпроси, по които самият папа не знае нищо.
Той е предсказвал близкото възраждане на учението под влиянието на лъчите, които ще излязат от светилищата на окултизма. И сега още има ревностни свещеници посветени в старото учение. Така например, един епископ, който умря неотдавна, ме молеше да му дам някой кабалистически сведения. Учениците на Сен-Маргена са се наричали неизвестни философи, а учениците на един съвременен учител са щастливи поради своята неизвестност и не чувстват нужда да приемат някакво име, понеже светът и не подозира тяхното съществуване. Исус Христос е казал, че квасът трябва да бъде скрит на дъното на съсъда, в който е поставено тестото, за да работи денонощно в мълчание, докато оквасването обхване цялата маса,, от която трябва да стане хлябът.
И тъй посветеният може да се придържа със
спокойна
съвест към религията в която е възпитан, понеже всичките обреди представляват в разни видове все едно и също учение, но той трябва се изповядва само на Бога и не е длъжен да дава никому сметка за тайните си вярвания — свещеникът не може да съди по ония въпроси, по които самият папа не знае нищо.
Външните признаци на посветения са: скромността, добротворството без гласност, спокойният характер и неизтощимата доброта. Страници из Битието В началото бе Бог-Йехие в своята непроявена Сила-Слово. И всичко около Него беше тъмнина —непроявено състоя- кие на битието. И пожела Бог-Йехие да създаде света! И оплодотвори се неговото пожелание от непроявената му сила, която е неговата същина.
към текста >>
Външните признаци на посветения са: скромността, добротворството без гласност,
спокойният
характер и неизтощимата доброта.
И сега още има ревностни свещеници посветени в старото учение. Така например, един епископ, който умря неотдавна, ме молеше да му дам някой кабалистически сведения. Учениците на Сен-Маргена са се наричали неизвестни философи, а учениците на един съвременен учител са щастливи поради своята неизвестност и не чувстват нужда да приемат някакво име, понеже светът и не подозира тяхното съществуване. Исус Христос е казал, че квасът трябва да бъде скрит на дъното на съсъда, в който е поставено тестото, за да работи денонощно в мълчание, докато оквасването обхване цялата маса,, от която трябва да стане хлябът. И тъй посветеният може да се придържа със спокойна съвест към религията в която е възпитан, понеже всичките обреди представляват в разни видове все едно и също учение, но той трябва се изповядва само на Бога и не е длъжен да дава никому сметка за тайните си вярвания — свещеникът не може да съди по ония въпроси, по които самият папа не знае нищо.
Външните признаци на посветения са: скромността, добротворството без гласност,
спокойният
характер и неизтощимата доброта.
Страници из Битието В началото бе Бог-Йехие в своята непроявена Сила-Слово. И всичко около Него беше тъмнина —непроявено състоя- кие на битието. И пожела Бог-Йехие да създаде света! И оплодотвори се неговото пожелание от непроявената му сила, която е неговата същина. И непроявеният дотогава Бог-Йехие се прояви в лицето на Сина — Иа-х.
към текста >>
И живееше си Авел всред полето на тишината, кротостта и въздържанието в мир и
спокойствие
, заграден от всякъде с величествените плодове на добродетелта.
И растеше Авел в обич и добродетели земни, чрез постепенно придобиване на опитността и мъдростта духовна. И стана той овчар — отгледвач и пастир на обичта и добродетелите световни. И беше Авел смирен по сърце, кротък по дух и нелюбив към пиршествата, шума и удоволствията земни. И бягаха от него дъщерите на жената, като от неспособник, който не може да им даде и донесе благата и удоволствията на страстта, що дава запретения плод на любовта! И затворено бе сърцето на Ева към него, като към син на смирението, син на покорството, душата на когото не гореше и се не вълнуваше от бурния пламък на пожеланията плътски, които дават потик към усъвършенстването на низшия ум и мъдростта светска.
И живееше си Авел всред полето на тишината, кротостта и въздържанието в мир и
спокойствие
, заграден от всякъде с величествените плодове на добродетелта.
И носеше той мирът и благодатта на земята. V. И покани Йехова — най-великата сила на проявения Бог във вселената — на божествената си трапеза всички разумни същества от небето и земята. И от синовете на човека бяха поканени и присъстваха Каен и Авел. И поднесе Каен на божествената трапеза плодовете на делата си и ги сложи пред Бога на силите. И от семената им израснаха разкошни буйни дървета, които се отрупаха с най-разнообразни и изобилни плодове.
към текста >>
И поднесе Авел от плодовете на своето сърце, които беше отхранил и отгледал в полето на мира и
спокойствието
.
А до голямото дърво на вековното лицемерие беше наредено грамадното дърво на лъжата, измамата, коварството и подлостта, със своите сенчести и буйни клонове. И бяха отрупани те с много и всякакви плодове, едни от които бяха сиви, други тъмно-пепеляви, трети — кафяви, а четвърти приличаха на дима на преизподнята! ... И най-разнообразни страсти кипяха из тях и ги обливаха със своите огнени пламъци. И набра Каен от най-добрите плодове на всички тези дървета, които беше посадил, разорал и възрастил в градината на своето сърце и ги сложи на трапезата Господня. И с гордо сърце се изправи пред Бога на силите, да чака награда за делата си.
И поднесе Авел от плодовете на своето сърце, които беше отхранил и отгледал в полето на мира и
спокойствието
.
И избра от всички тях най-доброто, чисто и непорочно агне — емблемата на смирението, кротостта и въздържанието, и ги поднесе на трапезата Господня. И изпълниха те с благоуханието си небесата, и възродиха, подмладиха и нахраниха душите на всички премъдри същества. И просия лицето на Йехова — Бога на силите — от чистата жертва на Авела и я прие от цялото си сърце и душа. И се отврати в същото време лицето му от жертвата — порок, що му бе поднесъл Каен, като се потърси из дъното на душата си от делата на сърцето му. И се отнесе към него с цялата строгост на своята правда, величие, сила и власт.
към текста >>
Ала застана строгия Бог на съвестта в центъра на неговото небо и го попита: „Къде е брат ти Авел“ И отговори Каен с хладнокръвното
спокойствие
на закоравял престъпник на закона на Любовта: „Не съм пазач по него, за да го зная!...
. . И той реши в дълбочината на душата си да го убие и премахне от лицето на земята. И когато Авел се завърна в полето на смирението и започна да пасе и отгледва плодовете на добродетелите, приближи се при него Каен и го уби . . . И поиска той да избяга и се скрие от лицето на Бога.
Ала застана строгия Бог на съвестта в центъра на неговото небо и го попита: „Къде е брат ти Авел“ И отговори Каен с хладнокръвното
спокойствие
на закоравял престъпник на закона на Любовта: „Не съм пазач по него, за да го зная!...
Аз имам достатъчно грижи подир огнените очи на човешките дъщери. Змия — огън — Кундалини силно раздрусва основите на моята низша природа и разпалва в мене сластолюбивите похоти на ероса, а жадната ми за наслади душа не може да намери никъде другаде спокойствие, освен в страстните наслади, що дава извора на живота у жената. Над нейните мраморни гърди, посред рая на удоволствията, аз пия горещия им нектар, чрез огнените бърни на нейните страстни целувки! И защо ми е на мене да зная къде е Авел, с неговите строги закони на живота и сурови добродетели на въздържание, кротост и смирение?! В царството на най-изтънчените плътски наслади и удоволствия, не могат, не искат и не трябва да се грижат къде е, и къде може да бъде смирения отшелник на овчедушните добродетели!
към текста >>
Змия — огън — Кундалини силно раздрусва основите на моята низша природа и разпалва в мене сластолюбивите похоти на ероса, а жадната ми за наслади душа не може да намери никъде другаде
спокойствие
, освен в страстните наслади, що дава извора на живота у жената.
И когато Авел се завърна в полето на смирението и започна да пасе и отгледва плодовете на добродетелите, приближи се при него Каен и го уби . . . И поиска той да избяга и се скрие от лицето на Бога. Ала застана строгия Бог на съвестта в центъра на неговото небо и го попита: „Къде е брат ти Авел“ И отговори Каен с хладнокръвното спокойствие на закоравял престъпник на закона на Любовта: „Не съм пазач по него, за да го зная!... Аз имам достатъчно грижи подир огнените очи на човешките дъщери.
Змия — огън — Кундалини силно раздрусва основите на моята низша природа и разпалва в мене сластолюбивите похоти на ероса, а жадната ми за наслади душа не може да намери никъде другаде
спокойствие
, освен в страстните наслади, що дава извора на живота у жената.
Над нейните мраморни гърди, посред рая на удоволствията, аз пия горещия им нектар, чрез огнените бърни на нейните страстни целувки! И защо ми е на мене да зная къде е Авел, с неговите строги закони на живота и сурови добродетели на въздържание, кротост и смирение?! В царството на най-изтънчените плътски наслади и удоволствия, не могат, не искат и не трябва да се грижат къде е, и къде може да бъде смирения отшелник на овчедушните добродетели! Аз не зная и не искам да зная, къде може да се намира Авел! . . .
към текста >>
Когато, следователно, имаме две релативно една спрямо друга движещи се системи, 1 и 2 (земята и въздушният кораб), човек, който се намира в система 1, може с същото право, както и този в система 2, да твърде, че неговата система е в
покой
, а другата в движение, както и обратно.
Правим друг механически експеримент; спускаме едно махало да се люлее или нещо подобно. Всичко става точно така, като че лодката си стои на земята. Само като погледнем през прозореца, ние забелязваме, че се движим, обаче пак се забелязва. че се движим относително (релативно спрямо земята. С известно напрежение на волята можем дори да си представим, че стоим на едно место, а земята се движи, нещо, което всички сме преживявали, когато сме били в трена на некоя гара и друг трен се предвижва покрай нашия.
Когато, следователно, имаме две релативно една спрямо друга движещи се системи, 1 и 2 (земята и въздушният кораб), човек, който се намира в система 1, може с същото право, както и този в система 2, да твърде, че неговата система е в
покой
, а другата в движение, както и обратно.
Неме механически експеримент, чрез който може да се докаже, кой от двамата има право. Но всичко това важи само за механически процеси. Както ще видим сега, трябвало би да можем да измерваме абсолютната скорост на земята чрез оптически експерименти. Учението за светлината ни казва, че светлината без съмнение е едно вълнообразно движение и като такова тя трябва да има един носител. Този носител, според физиците, е етерът, който изпълня цялото пространство на вселената и прониква във всички тела.
към текста >>
Един от тях X., който хранел големи симпатии към незабравимия
покойник
, взема участие в носенето на тялото му.
И., светла надежда на родителите си и утеха на техните старини. Неумолимата съдба избира своите жертви от всички възрасти и никому не дава сметка за своите присъди. Това, което има да става на физическия свят, бива предварително решено в невидимата област: клишето се изработва там, а се отпечатва тук. Това показват многобройните проверени и неоспорими факти, към които нека зарегистрираме и тоя, станал при погребението на младия юнкер. Другари негови отиват до гробищата, за да съпроводят тленните останки на отлетелия дух.
Един от тях X., който хранел големи симпатии към незабравимия
покойник
, взема участие в носенето на тялото му.
Като доближили до гроба, той се препъва и малко остава да изтърве единият край на ковчега. Това се взема за лошо знамение от някои, които взели участие в погребалното шествие. Второ едно падане на Х. пред самия гроб обръща вниманието на всички присъстващи. Духът на съдбата обсебва мнозина приятели и започва да се мълви от уста в уста, че с това момче ще стане нещо.
към текста >>
77.
Всемирна летопис, год. 2, брой 05
 
Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)
Не се
безпокой
, косичните ти къдри ако са се лекичко разрошавили, и не се стеснявай, ако на косите малката пътечка не е толкоз права и не свръщани корсетните ти връзки.... Той зове, каквато си, не се нагиздвай.
Не запали ли свещта си в твойте ясли? Не приготви ли за вечерната служба кошницата си със твойте дарове?... ……………………………………………………… Чуваш ли добре, добре, невесто млада? Твоят посетител веч е тук и чака — работата си ти вече остави!... ……………………………………………………… Той зове, каквато си, не се нагиздвай.
Не се
безпокой
, косичните ти къдри ако са се лекичко разрошавили, и не се стеснявай, ако на косите малката пътечка не е толкоз права и не свръщани корсетните ти връзки.... Той зове, каквато си, не се нагиздвай.
________________________________________ 1) Из Растежът на луната. 2) Из Градинаря на любовта. 3) Ibidem. ИДЕАЛЪТ НА БОГОМЪДРИЕТО От Анни Безант Съвременното общество се намира почти в пълно незнание относно огромната важност на идеала. В индуските свещени книги четем: „Човек е създаден от мисълта ; каквото той мисли, това и става: трябва да мислим за Брама, сиреч за Бога“.
към текста >>
Медитацията ни прави способни да станем господари на ума си; нужно е да медитираме всеки ден, всека заран, преди да сме почнали каквото и да е друго нещо; никога не бива да почваме отново всекидневния си живот, без да сме медитирали четвърт час, половин час, дори, ако е възможно, и един час, за да може по този начин, подкачването на нашите всекидневни занимания да става при пълно душевно
спокойствие
и равновесие.
Ние възпроизвеждаме мислите на света, в който живеем; на народа, в който влизаме като съставна част — това е едно вечно възпроизвеждане. Точно определената, силната, ясната мисъл е голяма рядкост; а причината, поради която ние не можем да схванем една такава мисъл; причината, която ни пречи да можем да мислим, сами по себе, сиреч самостойно, седи в това, че ние не сме господари на ония външни мисли, които безспирно проникват в нашия ум. Нашето умствено тяло би могло да се сравни с една къща, отворена за всички. желаещи да влязат в нея и ключът на която не се намира в наши ръце. Като речем да мислим сами по себе, веднага забелязваме, че сме действително роби на онова умствено тяло, което е образувано от чужди мисли; и когато желаем да добием пълното успокоение на духа, чувстваме, че умственото тяло затрептява с такава страст, с такава бързина, че невъзможно ни е да го завладеем и смирим всецяло.
Медитацията ни прави способни да станем господари на ума си; нужно е да медитираме всеки ден, всека заран, преди да сме почнали каквото и да е друго нещо; никога не бива да почваме отново всекидневния си живот, без да сме медитирали четвърт час, половин час, дори, ако е възможно, и един час, за да може по този начин, подкачването на нашите всекидневни занимания да става при пълно душевно
спокойствие
и равновесие.
Този навик да се медитира всека заран дава енергия на душата и я прави господар на тялото. Нужно е, прочее, да имаме преди всичко един възвишен идеал; след това да практикуваме медитацията, и то да я практикуваме с постоянство; ето това са трите необходими неща за образуването на едно добро умствено тяло— удобен и послушен инструмент на душата, а не неин тиранин. Този възвишен идеал, към който трябва винаги да се стремим и по-добър от който не може да се намери, е следният: съвършен човек, уравновесен човек, сиреч човек, тялото,чувствата, интелектът и съвестта на когото са еднакво и съвършено развити, и чиято еволюция представя една хармонична симфония. Ето това е идеалът на индивида, на отделния човек. Кое е сега идеалното общество?
към текста >>
По този начин именно ние достигаме до
покой
и ведрина на душата.
Ще срещнем, може би, известни трудности да го държим в подчинение през първите две или три седмици; или пък през първите два или три месеца; но след това всички тия трудности съвсем ще изчезнат. Луксът е изкуствено нещо: ако тялото привикне към него и го изисква, когато му се позволява да удовлетворява всички свои желания, тогава, при едно внезапно прекратяване на този лукс, тялото ще го иска с по-голяма настойчивост. И тогава, именно, настъпва неговото разбунтуване. Касае се, следователно, да го подчиним и приучим към послушание, докато най-после полека-лека то начене да се чувства много по- добре в умереността, отколкото в невъздържанието. Когато сполучим да го обуздаваме и владеем, външните обстоятелства не могат вече да нарушават нашето равновесие, и ние сме в действителност по-щастливи, понеже нашето щастие е тогава вътрешно и то не зависи от обстоятелствата.
По този начин именно ние достигаме до
покой
и ведрина на душата.
Ето, прочее, един идеал за тялото, трябва да се прилага на практика този идеал, сиреч да мислим за него всека сутрин, като вземем това решение: „Днес не искам да ме владее тялото, господар съм аз, а не то: тялото е само мой инструмент“. Като се проникваме всека заран от това внушение, скоро ще забележим, че тялото почва да се подчинява и че умът става негов господар. Да дойдем сега до чувствата, и преди всичко, да ги анализираме, за да видим, какво нещо са те. Ние живеем като членове на семейството, на обществото и на държавата; чувствата съединяват едни с други разните страни на човешката природа; те откриват предметите на нашата привързаност и съставляват връзките, които съединяват един индивид с другия. Обществото е основано на чувствата и на връзките, които са образувани от тях; длъжностите, които имаме спрямо нашите ближни, произтичат също от тях — от чувствата, и онова което ние наричаме добродетели или пороци, не са нищо друго освен постоянни прояви (модуси) на чувствата.
към текста >>
Нашето държание спрямо другите става при тия условия безкрайно
спокойно
и миролюбиво; ние знаем, че хората не само не могат да ни причинят зло, но че те ни правят тъкмо само добро, било като ни плащат своите дългове, било като ни доставят случай да изплащаме нашите дългове.
Тъй че, когато ме връхлети някое неправда, това е едно задължение,което аз изплащам, и съм доволен, че се освобождавам от него. Туй задължение трябваше рано или късно да го изплатя; и затова е по-добре да ликвидирам с него веднага. И ако някой ми причини една сериозна пакост, ще му кажа: „Приятелю, много ти благодаря, че си постъпил така; имал съм да изплащам един голям дълг, ти си ми дал случай да го изплатя, и аз се много радвам за това“. Ако гледаме на нашите неприятели от тази гледна точка, те ще бъдат за нас благодетели, а пък нашите приятели само ще изплащат дълговете, които са направили спрямо нас; и по тоя начин като изплащаме и страдаме ние сами, може да се освобождаваме от нашите дългове. Прочее, трябва да смятаме всеки човек, който ни причинява зло, чисто и просто като инструмент на закона; и следователно, като се подчиняваме доброволно на закона, не можем да храним никакво злопаметство спрямо оногова, който е само негов инструмент.
Нашето държание спрямо другите става при тия условия безкрайно
спокойно
и миролюбиво; ние знаем, че хората не само не могат да ни причинят зло, но че те ни правят тъкмо само добро, било като ни плащат своите дългове, било като ни доставят случай да изплащаме нашите дългове.
. . Това именно се нарича великодушие. Накрая нужно е да имаме вяра и равновесие. Вяра в себе си (Shiaddha) и, следователно, вяра в Бога; вяра не в животното, в което имаме своето жилище, а в Божественото аз, което ни оживява; безусловно необходимо е да имаме тази вяра в сами себе, както и в ония велики души, които са спасителите на човечеството. По-нататък Semadhana или равновесието, което не може да се наруши и което не позволява да бъдем нито разклатени от нещастията, нито пък увлечени и упоени от щастието.
към текста >>
Между второто и третото посвещение трябва да се работи върху развитието на психичните способности, които може да се проявят тук на земята, като придадем към тях пълно
спокойствие
, пълен душевен мир и пълно равновесие.
Душевните дарби не са винаги доказателство за напредъка на една душа; а напротив, много често те са само резултат на телесни упражнения, правени в някой по-раншен живот с цел да се развият тия астрални възможности, и учителите не отдават никаква важност на подобни способности, от които нито една не е нужна за добиване на първото посвещение. Ние дохождаме сега до посвещението, до началото на свръхчовешката еволюции, която има да премине четири стъпала. Най-напред иде стъпалото на новородения, или синът на учителя, и в това първо стъпало трябва да се извършат три неща, и то трябва да се извършат съвършено, защото несъвършенството не се вече позволява на посветения. Нужно е, следователно, да се усъвършенства едно качество, преди да се мине към следващото. Преди всичко, нужно е да се надрасне личността, сиреч да се унищожи всеки порок, всека страст, всяко плътско, долно и егоистично желание; трябва да сме безусловно чисти, и тялото да служи само като един послушен инструмент; на второ място, трябва да се изхвърли суеверието и мисълта, че без живота формата може да служи за каквото и да е нещо; на трето място, трябва да имаме едно абсолютно убеждение относно великите принципи на природата: безсмъртието на душата, съществуването на Бога, превъплътяването; върху тия въпроси нужно е да имаме едно абсолютно, неизменяемо убеждение, преди да можем се представи на вратата на второто посвещение.
Между второто и третото посвещение трябва да се работи върху развитието на психичните способности, които може да се проявят тук на земята, като придадем към тях пълно
спокойствие
, пълен душевен мир и пълно равновесие.
И само като проникнем в нравствения и умствения характер, ние ще можем да различим ученика от обикновения, надарен с психични сили, човек. В ученика, който е развил истинските духовни науки, ние ще намираме винаги един възвишен морал, спокойствие, душевен мир и висока интелигентност, когото пък в обикновения психичен човек, сиреч в оногова, който е до нейде запознат с астралния свят, ние ще намерим изобщо една разстроена нервна система, една наклонност към раздразнителност и истеричност, една безразсъдна чувствителност, а понякога също и един слабо развит интелект. Когато видим психичните дарби съединени с тия недостатъци, ще знаем, че те не произлизат от развоя на душата, а по-скоро от практикуването на Хатха Йога, на което оная душа се е отдавала в едно предишно съществуване. Между третото и четвъртото посвещение трябва да се унищожи всякакво проявяване на лошо желание; не говоря за желанията, които с насочени повече към другите, отколкото към самите нас, а за всички ония, които произлизат от личността. . .
към текста >>
В ученика, който е развил истинските духовни науки, ние ще намираме винаги един възвишен морал,
спокойствие
, душевен мир и висока интелигентност, когото пък в обикновения психичен човек, сиреч в оногова, който е до нейде запознат с астралния свят, ние ще намерим изобщо една разстроена нервна система, една наклонност към раздразнителност и истеричност, една безразсъдна чувствителност, а понякога също и един слабо развит интелект.
Най-напред иде стъпалото на новородения, или синът на учителя, и в това първо стъпало трябва да се извършат три неща, и то трябва да се извършат съвършено, защото несъвършенството не се вече позволява на посветения. Нужно е, следователно, да се усъвършенства едно качество, преди да се мине към следващото. Преди всичко, нужно е да се надрасне личността, сиреч да се унищожи всеки порок, всека страст, всяко плътско, долно и егоистично желание; трябва да сме безусловно чисти, и тялото да служи само като един послушен инструмент; на второ място, трябва да се изхвърли суеверието и мисълта, че без живота формата може да служи за каквото и да е нещо; на трето място, трябва да имаме едно абсолютно убеждение относно великите принципи на природата: безсмъртието на душата, съществуването на Бога, превъплътяването; върху тия въпроси нужно е да имаме едно абсолютно, неизменяемо убеждение, преди да можем се представи на вратата на второто посвещение. Между второто и третото посвещение трябва да се работи върху развитието на психичните способности, които може да се проявят тук на земята, като придадем към тях пълно спокойствие, пълен душевен мир и пълно равновесие. И само като проникнем в нравствения и умствения характер, ние ще можем да различим ученика от обикновения, надарен с психични сили, човек.
В ученика, който е развил истинските духовни науки, ние ще намираме винаги един възвишен морал,
спокойствие
, душевен мир и висока интелигентност, когото пък в обикновения психичен човек, сиреч в оногова, който е до нейде запознат с астралния свят, ние ще намерим изобщо една разстроена нервна система, една наклонност към раздразнителност и истеричност, една безразсъдна чувствителност, а понякога също и един слабо развит интелект.
Когато видим психичните дарби съединени с тия недостатъци, ще знаем, че те не произлизат от развоя на душата, а по-скоро от практикуването на Хатха Йога, на което оная душа се е отдавала в едно предишно съществуване. Между третото и четвъртото посвещение трябва да се унищожи всякакво проявяване на лошо желание; не говоря за желанията, които с насочени повече към другите, отколкото към самите нас, а за всички ония, които произлизат от личността. . . Отсега нататък човек не живее вече, освен за да служи на другите ... и тук се изисква още да притежаваме в съвършенство добродетелта на толерантността, за която се загатна преди малко. Няма нищо, което да може да привлича ; нищо, което да може да отблъсва, Бога виждаме във всичко, следователно не може да имаме отвращение към никое негово проявление.
към текста >>
Човечеството
спокойно
до сега живееше с тази вяра и не се запитваше за основанията.
искам да я споделя с тълпата; в мене е чистотата... искам да запозная с нея нечистите. Аз не искам да бъда спасен, нито пък свободен само за себе си; аз съм едно с човечеството и не искам да го оставя в неговото окаяно положение...“ И те се връщат на земята облечени с физическо тяло; освободените слизат пак в затвора, за да освободят затворниците. Изпращат навред своите ученици, за да учат човечеството и да му помагат. Тези именно Велики Души ние наричаме Учители; те са ония, които са основали истинските окултни общества, които съществуват сега в света. Боян Боев Изследванията на Райхенбах Уводни думи Народите от незапомнени времена живеят с вярата в невидимия свят и съществуването на човешката душа след смъртта.
Човечеството
спокойно
до сега живееше с тази вяра и не се запитваше за основанията.
Това то не можеше да направи, понеже още не беше достатъчно развит критическият му ум, не бяха напреднали и природните науки достатъчно. Тогава беше възможно твърдението на Тома Аквински (13. век): „Credo qiua absurdum est“ (Вярвам, защото е абсурдно). Но днес това вече не е възможно. Днес човек иска да постави в хармония своята вяра със своя ум.
към текста >>
В България
покойният
професор в Соф.
Тъй например Берцелиус пише в 1846 година: „Тези изследвания принадлежат към най-мъчните, които един естествоизпитател може да предприеме, и трябва да признаем смелостта на един естествоизпитател, който имаше видно име в науката и въпреки предразсъдъците, — късогледството и даже подигравките на някои, с.мело продължаваше да работи за поставената цел“. Райхенбах беше забравен и само новите успехи в областта на хипнотизма и магнетизма накараха хората да си спомнят за Райхенбаха. Днес вече всички работници в тази област с най-голяма почит говорят за Райхенбаха, който по-строго научен метод е изследвал с най-голямо търпение мъчната за изследване област. Фактът, който говори, че интересът към Райхенбаха е събуден, е появяването напоследък на многобройни съчинения, които се занимават с неговите изследвания. Този интерес се доказва и от излизането на бел свят в ново издание на всички негови съчинения; това предприе немското окултно книгоиздателство Макс Алтман в Лайпциг.
В България
покойният
професор в Соф.
Университет П. Бахметиев беше първият, който привлече вниманието на нашето общество към Райхенбаха. Когато се откриха Рентгеновите лъчи, които проникват през непрозрачни предмети, хората се сетиха, че лицата, с които е правил опити Райхенбах, са можели да виждат вътрешните органи на човека: черния дроб, стомаха, червата и пр. Тая аналогия накара Бахметиева да излезе в списание „Български Преглед“ год. III, 1896 г., кн 5, стр.
към текста >>
Майката, запозната вече с тази светлина, я
успокоявала
, че това не е горение, и за да я увери, че е така, взема я на ръце, за да види отблизо светещите предмети.
Г-ца Пон си спомняла, как, когато била малка, често виждала в тъмно своите братя и сестри светещи. Тя често правела подобни изявления. Даже за тези си думи тя е била често мъмрена от родителите си, и най-после била наказана. Г-ца Райхел също разправила Райхенбаху спомени из своето детинство. Тя като 5 годишно дете често е събуждала майка си в тъмни нощи и страхливо й показвала разни неща в стаята горящи.
Майката, запозната вече с тази светлина, я
успокоявала
, че това не е горение, и за да я увери, че е така, взема я на ръце, за да види отблизо светещите предмети.
И при това й казвала да не казва никому това, защото никой няма да повярва и ще я считат за смахната. Това г-ца Райхел изпълнявала до срещата си с Райхенбаха. Сензитивният най-добре вижда одичната светлина от разстояние 48 с. м. При приближаване или отдалечаване от предмета става известно изменение на боите, при още по-голямо отдалечаване светлината става невидима. 13 000 опити.
към текста >>
Очите в
спокойно
състояние изпускат особено силна светлина, но кога човек внимава, кога е афектиран и пр., те изпускат по-голяма светлина.
Сензитивите не само виждат главата да свети, но виждат около нея светещ ореол. Г-ца Цинкел напр., за пръв път през април 1846 год. забелязала Райхенбаха в тъмна стая, и казала му, че вижда около главата му ореола на светиите. Рейхенбах по този повод бележи в „Сензитивният човек“, че ореолът, който рисуват около светиите, не е измислица, но има основание. Само че тази светлина не може да се види с обикновеното зрение.
Очите в
спокойно
състояние изпускат особено силна светлина, но кога човек внимава, кога е афектиран и пр., те изпускат по-голяма светлина.
Местото под лъжичката издава особено силна светлина. Често даже това място е по-светло от самите пръсти. Често то е най-светло в делото тяло. То свети и през дрехите, но колкото по- малко са дрехите върху тялото, толкоз по-светещо се вижда.' Най-светещо се вижда, кога съвсем се махнат дрехите. Това Райхенбах приписва на близостта на Plexus Solaris (слънчево сплитане) на симпатичната нервна система.
към текста >>
Преди всичко, ще попитате човека, дали спи
спокойно
.
Светлината се е усилвала; дължината на пламъка, който излизал из пръстите, се е увеличавала значително. А това е, защото лява ръка се допира с дясна. А при допиране на лява ръка с лява или поставяне дясната ръка до дясната на сензитива, ръцете ставали тъмни, и само на гърба им се виждала малка святлинка. Как можем да познаем сензптнвите? Обяснение на някои явления в живота чрез сензитивността Райхенбах дава обширни упътвания за познаване на сензитивите.
Преди всичко, ще попитате човека, дали спи
спокойно
.
Несензитивният ще ви отговори, че спи през цялата нощ спокойно, без прекъсване Обратно, сензитивите спят неспокойно, често крайно неспокойно, а някои дори до безсъница. Обаче, има някои от тях, които спят спокойно. Често сензитивът сутринта или още през нощта при събуждане констатира, че одеялото е паднало долу. Често при нощно събуждане се намира отвит и се събужда от студа. Има сензитиви, които през цялата нощ не се събуждат, обаче, спят съвсем неспокойно, като постоянно се въртят на тая или онази страна.
към текста >>
Несензитивният ще ви отговори, че спи през цялата нощ
спокойно
, без прекъсване Обратно, сензитивите спят
неспокойно
, често крайно
неспокойно
, а някои дори до безсъница.
А това е, защото лява ръка се допира с дясна. А при допиране на лява ръка с лява или поставяне дясната ръка до дясната на сензитива, ръцете ставали тъмни, и само на гърба им се виждала малка святлинка. Как можем да познаем сензптнвите? Обяснение на някои явления в живота чрез сензитивността Райхенбах дава обширни упътвания за познаване на сензитивите. Преди всичко, ще попитате човека, дали спи спокойно.
Несензитивният ще ви отговори, че спи през цялата нощ
спокойно
, без прекъсване Обратно, сензитивите спят
неспокойно
, често крайно
неспокойно
, а някои дори до безсъница.
Обаче, има някои от тях, които спят спокойно. Често сензитивът сутринта или още през нощта при събуждане констатира, че одеялото е паднало долу. Често при нощно събуждане се намира отвит и се събужда от студа. Има сензитиви, които през цялата нощ не се събуждат, обаче, спят съвсем неспокойно, като постоянно се въртят на тая или онази страна. Те сами не знаят това, но падналото одеяло ги издава.
към текста >>
Обаче, има някои от тях, които спят
спокойно
.
А при допиране на лява ръка с лява или поставяне дясната ръка до дясната на сензитива, ръцете ставали тъмни, и само на гърба им се виждала малка святлинка. Как можем да познаем сензптнвите? Обяснение на някои явления в живота чрез сензитивността Райхенбах дава обширни упътвания за познаване на сензитивите. Преди всичко, ще попитате човека, дали спи спокойно. Несензитивният ще ви отговори, че спи през цялата нощ спокойно, без прекъсване Обратно, сензитивите спят неспокойно, често крайно неспокойно, а някои дори до безсъница.
Обаче, има някои от тях, които спят
спокойно
.
Често сензитивът сутринта или още през нощта при събуждане констатира, че одеялото е паднало долу. Често при нощно събуждане се намира отвит и се събужда от студа. Има сензитиви, които през цялата нощ не се събуждат, обаче, спят съвсем неспокойно, като постоянно се въртят на тая или онази страна. Те сами не знаят това, но падналото одеяло ги издава. Причината е в смукването на нейния од от околните предмети (постелка, завивка, възглавница), вследствие на което има изономно действие, което е неприятно и причинява въртене в леглото.
към текста >>
Има сензитиви, които през цялата нощ не се събуждат, обаче, спят съвсем
неспокойно
, като постоянно се въртят на тая или онази страна.
Преди всичко, ще попитате човека, дали спи спокойно. Несензитивният ще ви отговори, че спи през цялата нощ спокойно, без прекъсване Обратно, сензитивите спят неспокойно, често крайно неспокойно, а някои дори до безсъница. Обаче, има някои от тях, които спят спокойно. Често сензитивът сутринта или още през нощта при събуждане констатира, че одеялото е паднало долу. Често при нощно събуждане се намира отвит и се събужда от студа.
Има сензитиви, които през цялата нощ не се събуждат, обаче, спят съвсем
неспокойно
, като постоянно се въртят на тая или онази страна.
Те сами не знаят това, но падналото одеяло ги издава. Причината е в смукването на нейния од от околните предмети (постелка, завивка, възглавница), вследствие на което има изономно действие, което е неприятно и причинява въртене в леглото. Несензитивният не чувства подобна неприятност, понеже изобщо е нечувствителен към ода. Сензитивният спи предпочтително на дясната си страна, понеже тя е хетерономно полярна спрямо ода на земната повърхнина, именно: дясната страна на човека е одо-положителна, а земната повърхнина одо-отрицателна. Ако поставим 4 стола на кръст по четирите посоки на света и поканим сензитивни и несензитивни по ред да сядат на всички столове,то несензитивния няма да усети разлика между четирите стола, обаче, сензитивният ще усети най- голяма приятност, когато седне с гърба си към север, а най-голяма неприятност — когато седне с гърба си към запад.
към текста >>
Райхенбах е намерил, че сензитивите не спят
спокойно
с глава към юг или запад, а спят
спокойно
с глава към север или изток.
Те сами не знаят това, но падналото одеяло ги издава. Причината е в смукването на нейния од от околните предмети (постелка, завивка, възглавница), вследствие на което има изономно действие, което е неприятно и причинява въртене в леглото. Несензитивният не чувства подобна неприятност, понеже изобщо е нечувствителен към ода. Сензитивният спи предпочтително на дясната си страна, понеже тя е хетерономно полярна спрямо ода на земната повърхнина, именно: дясната страна на човека е одо-положителна, а земната повърхнина одо-отрицателна. Ако поставим 4 стола на кръст по четирите посоки на света и поканим сензитивни и несензитивни по ред да сядат на всички столове,то несензитивния няма да усети разлика между четирите стола, обаче, сензитивният ще усети най- голяма приятност, когато седне с гърба си към север, а най-голяма неприятност — когато седне с гърба си към запад.
Райхенбах е намерил, че сензитивите не спят
спокойно
с глава към юг или запад, а спят
спокойно
с глава към север или изток.
Ето причината: север има поляритет противоположен на поляритета на главата, а при глава обърната към юг ще има изономно действие. В театъра сензитивът желае (и най-добре се чувства тогава) да вземе място не в средата между другите, но краен стол, и то предпочтително от дясна страна, понеже тогава ще бъде до положителната страна на съседа си, а положителният од е по-приятен от отрицателния. Сензитивният избягва изобщо голямата навалица, и то не поради блъсканицата, но поради чувствителността към ода. Несензитивният еднакво се отнася към всички цветове, а сензитивният не обича жълтия цвят, а най-обича синия. Това е по отношение на цветята, дрехите, стайните стени и пр.
към текста >>
Отначало тя дошла в
безпокойство
, след това се изправила (все спяща и със затворени очи), пак седнала, като че ли от безсилие, после пак станала; това било повторено няколко пъти с голям труд, най-после почнала да крачи и дошла до доктора.
Това било извършено. По желанието на Райхенбаха Д-р Блас трябвало да й прати мисълта, тя отново да вземе перодръжката от него. И това било извършено. След това Райхенбах поискал да види, дали това може да се извърши и от известно разстояние. Д-р Блас отишъл на противоположния ъгъл на стаята и мислено, по Райхенбахово желание, поискал, тя да премине през делата стая и да отиде към него.
Отначало тя дошла в
безпокойство
, след това се изправила (все спяща и със затворени очи), пак седнала, като че ли от безсилие, после пак станала; това било повторено няколко пъти с голям труд, най-после почнала да крачи и дошла до доктора.
Той я поставил на канапето и по Райхенбахово желание отишъл в друга стая. Райхенбах искал. да опита, дали мисълта може да се предаде и през стената безпрепятствено, и същевременно, да изпита с туй и самия лекар. Лекарят изпратил от другата стая мисълта, тя да се събуди. Тя се обърнала, изправила се, седнала, въздъхнала и се събудила.
към текста >>
Ясновидството й в бъдещето — обратно — се усилвало, когато била в
спокойствие
.
Тая връзка между тях не лежи в ода, а в нещо друго. Такова е мнението на Райхенбаха („Сензитивният човек“ том II, стр. 669.). Според Райхенбаха, сензитивното виждане на ода и ясновидството във време не магнетичния сън не са идентични. Напр. у г-ца Ацмансдорфер, когато едното се усилвало, другото отслабвало, и обратно Първото е нещо по-външно, а второто — по-вътрешно. Когато тя се възбуждал (от гняв, страх и пр.), сензитивността й се усилвала.
Ясновидството й в бъдещето — обратно — се усилвало, когато била в
спокойствие
.
Обратните паси действат соретичнс и усилват сензитивното виждане на ода. А правите паси действат неметично и успокоително, и те не само че намаляват одичното виждане, но даже и съвсем го премахват. От друга страна знае се, че правите паси причиняват падане в магнетичен сън, в който субектът проявява ясновидство. От всичко това се вижда, че не можем да отъждествим сензитивното виждане на од с ясновидството. Ако се разбира понятието ясновидство в по-широк смисъл, можем да кажем, че сензитивното виждане на ода най-долна степен на ясновидството.
към текста >>
Неспокойният
, угриженият, недоволният, разгневеният дух преминава (при отсъствие на молитва за мир и сила) в сферата на дребнавостите и при събуждането той предава на тялото пак дребнавости.
Нашият дух през време на съня се връща в съответния му духовен свят и живее в него. Той се връща обгърнат със специфичния мисловен елемент на оная сфера — елемент, който придава на тялото сила или слабост, блаженство или мъка. Доколкото нашият дух е бодър и чист и доколкото той жадува за сила и добрина., изпълнен с вяра в грандиозните възможности на битието, в едно вечно подмладявано тяло, красиво и свободно от страдание — дотолкова от тия богатства ще донесе той и на тялото от царството на съня. Ако той, напротив, е ограничен и завистлив, ако вярва само в това, което се вижда и осезава — прилепен към смъртта и материалното — то от този свой свят ще носи все нови елементи за разрушение на физическия си живот. Спането не винаги е почивка!
Неспокойният
, угриженият, недоволният, разгневеният дух преминава (при отсъствие на молитва за мир и сила) в сферата на дребнавостите и при събуждането той предава на тялото пак дребнавости.
Ако духът е обзет от мисли за болести, то той преминава в един свят на страдания, и при събуждането той предава страдания. Затова болният, преди да заспи, трябва да концентрира своите мисли върху картини на здраве, и да си казва: „повреден е само инструмента, който аз използвам. Моето духовно „аз“, обаче, е здраво, и през време на съня то трябва да излекува моето тяло“. Това трябва да си казва болният всяка вечер; и ако действието не дойде веднага, той трябва да си помисли, че има да поправя през цял живот това погрешно мислене, че неговото духовно развитие бавно се освобождава от такива грешки: това освобождение непременно ще дойде. Непознатият живот през време на съня е по-важен от будното съществуване, — защото той е живота, посветен на духовните чувства и на тяхното развитие.
към текста >>
Той не трябва да взема и своите делови грижи със себе си в леглото;
спокойствие
и сън трябва да преобладават в неговите мисли!
условия, при които още през деня ще: се произведат елементите на почивката през нощта. Който рано сутринта се: съсредоточи по този начин, ще има за своя подкрепа всичката духовна сила на повишаващото се дневно течение. Защото всичките неща, според здравия, естествен ред на живота, са по-силни, когато земята се обръща към слънцето, отколкото при отклонението й от светлината. Който страда от безсъница, трябва; да опитва това всеки ден. — Не трябва да се обезкуражава, ако не сполучи веднага!
Той не трябва да взема и своите делови грижи със себе си в леглото;
спокойствие
и сън трябва да преобладават в неговите мисли!
Има активни индивидуалитети, които, като сложат главата си на възглавницата, почват да спекулират мислено и да чертаят планове; те работят, спорят и се изморяват повече от всякога, — просто от навика, който те несъзнателно следват. Духът е докаран в едно направление съвсем противоположно на естественото. Той постоянства да живее във физическото, когато би трябвало да влезе в духовната област. Така той и в съня остава близо до сферата на безпокойствията, и при събуждането предава на тялото пак безпокойствия. По възможност, добре е при безсъницата да се промени стаята.
към текста >>
Така той и в съня остава близо до сферата на
безпокойствията
, и при събуждането предава на тялото пак
безпокойствия
.
— Не трябва да се обезкуражава, ако не сполучи веднага! Той не трябва да взема и своите делови грижи със себе си в леглото; спокойствие и сън трябва да преобладават в неговите мисли! Има активни индивидуалитети, които, като сложат главата си на възглавницата, почват да спекулират мислено и да чертаят планове; те работят, спорят и се изморяват повече от всякога, — просто от навика, който те несъзнателно следват. Духът е докаран в едно направление съвсем противоположно на естественото. Той постоянства да живее във физическото, когато би трябвало да влезе в духовната област.
Така той и в съня остава близо до сферата на
безпокойствията
, и при събуждането предава на тялото пак
безпокойствия
.
По възможност, добре е при безсъницата да се промени стаята. Също и: смяната на мястото изпъжда призрака на безсъницата. Този „призрак“ е една ми слова мрежа, която ни омотава в нещата, намиращи се около нас. Погледът, допирането до стените, до мебелите на една и съща стая извикват веднага в нашето съзнание старата нишка от монотонни мисли. Снабди твоят дух с елементите на покоя, за да може да укрепне.
към текста >>
Снабди твоят дух с елементите на
покоя
, за да може да укрепне.
Така той и в съня остава близо до сферата на безпокойствията, и при събуждането предава на тялото пак безпокойствия. По възможност, добре е при безсъницата да се промени стаята. Също и: смяната на мястото изпъжда призрака на безсъницата. Този „призрак“ е една ми слова мрежа, която ни омотава в нещата, намиращи се около нас. Погледът, допирането до стените, до мебелите на една и съща стая извикват веднага в нашето съзнание старата нишка от монотонни мисли.
Снабди твоят дух с елементите на
покоя
, за да може да укрепне.
Една спеша котка в стаята или в къщи е по-добър другар, отколкото един нервозен, безпокоен човек, който се движи непрекъснато, само заради движението! Освен това, животното поглъща нашето собствено неспокойствие и го отнася. От това гледище, добре е да имаме около себе си млади, силни, безвредни животни, но не такива, които трябва да стоят затворени в кафез или на които свободата някак си да е отнета. Свободното животно, към което се отнасят с любов, поглъща духовните елементи, които ние излъчваме и, при опасност тези духовни елементи могат да бъдат отново погълнати от нас, ако са още в нашата аура. Животните ги носят, в себе си, без това да им вреди.
към текста >>
Освен това, животното поглъща нашето собствено
неспокойствие
и го отнася.
Също и: смяната на мястото изпъжда призрака на безсъницата. Този „призрак“ е една ми слова мрежа, която ни омотава в нещата, намиращи се около нас. Погледът, допирането до стените, до мебелите на една и съща стая извикват веднага в нашето съзнание старата нишка от монотонни мисли. Снабди твоят дух с елементите на покоя, за да може да укрепне. Една спеша котка в стаята или в къщи е по-добър другар, отколкото един нервозен, безпокоен човек, който се движи непрекъснато, само заради движението!
Освен това, животното поглъща нашето собствено
неспокойствие
и го отнася.
От това гледище, добре е да имаме около себе си млади, силни, безвредни животни, но не такива, които трябва да стоят затворени в кафез или на които свободата някак си да е отнета. Свободното животно, към което се отнасят с любов, поглъща духовните елементи, които ние излъчваме и, при опасност тези духовни елементи могат да бъдат отново погълнати от нас, ако са още в нашата аура. Животните ги носят, в себе си, без това да им вреди. Едно загатване на тези странни факти се намира в староеврейския обред на „козел-отпушения“, който, натоварен с греховете на целия народ, всяка година бивал изгонван в гората. Който е усвоил неизцеримия навик да взема наркотик или други приспивателни средства и не може веднага да прекъсне употреблението им, трябва да си казва всеки път, когато взема такова средство; „аз моля безкрайното съзнание да ме избави колкото е възможно по-скоро от необходимостта да прибягвам към такава изкуствена помощ.
към текста >>
детето, напр., което се е ударило на ръба на масата, скоро се
успокоява
, ако майка му поглади удареното място и му каже една утешителна дума.
Така напр., когато у един истеричен внезапно се яви парализа на едната ръка или крак, и лекарят не може да намери никакво органическо заболяване, то в тоя случай той трябва да постави въпроса, дали причината на парализата не е в централната нервна система, дали не липсва централният им- пулс за движението на ръката или крака. Вероятно е, че у даденият пациент несъзнателно започва да доминира представата, че кракът resp. ръката е парализирана. Задачата на лекаря тогава ще бъде да замести тази представа с противоположната. Това става чрез внушение в будно състояние или във време на сън — според възприемчивостта на пациента.
детето, напр., което се е ударило на ръба на масата, скоро се
успокоява
, ако майка му поглади удареното място и му каже една утешителна дума.
Болката изчезва, защото детето вярва в уверенията на своята майка. Не е така, обаче, у възрастните, у които критическата способност е по-силно развита. Те не тъй лесно вярват в уверенията, които им се правят. Затова те трябва предварително да бъдат приведени в едно състояние на по-голяма вяра, на „повишена сюгжестивност“. В такова състояние се намира човек през време на сън.
към текста >>
След това започва да му говори тихо и
спокойно
, като най-напред му внушава дълбок сън, напр.
В такова състояние може да бъде приведен той и през всяко време чрез хипнотизиране. Проф. Bernheim, Liebeault, и др. намират нощния и хипнотичния сън напълно идентични. В полза на това твърдение говори опитността, че спящите естествен сън са също тъй възприемчиви за внушения, както и хипнотизираните. Правилата за психическо въздействие върху спящи естествен сън са следните: хипнотизаторът се приближава внимателно към спящия, проверява дали спи дълбоко, и ако е нужно, вдълбочава съня му чрез месмерически паси.
След това започва да му говори тихо и
спокойно
, като най-напред му внушава дълбок сън, напр.
по следния начин: „Вие спите дълбоко, Вие не можете да се събудите, обаче, чувате думите ми ясно“. Ако веднага след това не последва „да“ от страна на пациента, внушението се повтаря, без, обаче, да се изговаря името на последния. Получи ли се някакъв отговор, като „да“, „хм“, „какво“ или нещо подобно, това показва, че контактът е установен и хипнотизаторът започва своите внушения — тихо, но енергично и ясно. Тази метода, която често се прилага, при наличност на достатъчно търпение и спокойствие от страна на хипнотизатора, дава добри резултати — особено бързо и лесно при деца. В случай че пациентът се събуди преди установяването на контакта, опитът не се повтаря същата нощ, а се отлага за следващата.
към текста >>
Тази метода, която често се прилага, при наличност на достатъчно търпение и
спокойствие
от страна на хипнотизатора, дава добри резултати — особено бързо и лесно при деца.
Правилата за психическо въздействие върху спящи естествен сън са следните: хипнотизаторът се приближава внимателно към спящия, проверява дали спи дълбоко, и ако е нужно, вдълбочава съня му чрез месмерически паси. След това започва да му говори тихо и спокойно, като най-напред му внушава дълбок сън, напр. по следния начин: „Вие спите дълбоко, Вие не можете да се събудите, обаче, чувате думите ми ясно“. Ако веднага след това не последва „да“ от страна на пациента, внушението се повтаря, без, обаче, да се изговаря името на последния. Получи ли се някакъв отговор, като „да“, „хм“, „какво“ или нещо подобно, това показва, че контактът е установен и хипнотизаторът започва своите внушения — тихо, но енергично и ясно.
Тази метода, която често се прилага, при наличност на достатъчно търпение и
спокойствие
от страна на хипнотизатора, дава добри резултати — особено бързо и лесно при деца.
В случай че пациентът се събуди преди установяването на контакта, опитът не се повтаря същата нощ, а се отлага за следващата. ХИПНОТИЗИРАНЕ Има разни методи за изкуствено приспиване или хипнотизиране. Целта на всичките, обаче, е една: да възбудят толкова интензивна представа за съня, че хипнотизираният наистина да започне да очаква заспиването. Това се постига чрез монотонни раздразнения на чувствата, които предизвикват умора и сън. Най-често прилаганите методи са следните две: 1.
към текста >>
Когато пациентът покаже отпадналост и умора, без да прекъсва фиксирането и внушаването, хипнотизаторът слага леко дясната си ръка върху главата му, смъква кожата на челото малко на долу, за да предизвика чувство на тежест в клепачите, и след това полека ги затваря, като настойчиво и
спокойно
внушава: „Сега Вие заспивате“ — и целта е постигната.
4) „Ръцете и краката Ви стават нечувствителни“. 5) „Очите Ви започват да сълзят, погледът Ви се замъглява“. 6) „Сега Вие си затваряте очите“. 7) „Вие вече не можете да си отворите очите“. 8) „Вие заспивате“.
Когато пациентът покаже отпадналост и умора, без да прекъсва фиксирането и внушаването, хипнотизаторът слага леко дясната си ръка върху главата му, смъква кожата на челото малко на долу, за да предизвика чувство на тежест в клепачите, и след това полека ги затваря, като настойчиво и
спокойно
внушава: „Сега Вие заспивате“ — и целта е постигната.
Ако след няколкократно прилагане този метод пациентът не заспи, опитва се другия метод. 2. Методът на Брайд. -той се състои в продължителното фиксиране на някой дребен предмет: игла, лъскаво копче или нещо подобно. Предметите, които служат за тая цял, се наричат хипноскопи. Те се държат на разстояние 10 см.
към текста >>
От едно внезапно и грубо събуждане у пациента се явява
безпокойство
, понякога даже сериозни разстройства.
Те, обаче, не трябва да бъдат във форма на въпроси, напр.: „Можете ли сега да говорите? “ или „Чувате ли ме? “ но във форма на заповеди: „Вие сега можете да говорите,“ „Вие сега чувате! “ и т. н. Събуждането е не по-малко важно от приспиването.
От едно внезапно и грубо събуждане у пациента се явява
безпокойство
, понякога даже сериозни разстройства.
То трябва да стане по следния начин: когато хипнотизаторът свърши своите внушения, спокойно съобщавана пациента: „Сега аз ще Ви събудя. До като аз изчета до 3 (или до 5 или до 10) Вие ще се събудите. След събуждането Вие няма да се учудите от промененото положение, ще бъдете напълно добре, няма да имате главоболие и веднага ще бъдете съвсем буден и весел. Вие ме чухте и разбрахте. Отговорете ми с „да!
към текста >>
То трябва да стане по следния начин: когато хипнотизаторът свърши своите внушения,
спокойно
съобщавана пациента: „Сега аз ще Ви събудя.
“ или „Чувате ли ме? “ но във форма на заповеди: „Вие сега можете да говорите,“ „Вие сега чувате! “ и т. н. Събуждането е не по-малко важно от приспиването. От едно внезапно и грубо събуждане у пациента се явява безпокойство, понякога даже сериозни разстройства.
То трябва да стане по следния начин: когато хипнотизаторът свърши своите внушения,
спокойно
съобщавана пациента: „Сега аз ще Ви събудя.
До като аз изчета до 3 (или до 5 или до 10) Вие ще се събудите. След събуждането Вие няма да се учудите от промененото положение, ще бъдете напълно добре, няма да имате главоболие и веднага ще бъдете съвсем буден и весел. Вие ме чухте и разбрахте. Отговорете ми с „да! “ — Като се получи отговор, хипнотизаторът продължава: „внимавайте, аз започвам да броя: едно, две, три...“ — Пациентът се събужда.
към текста >>
След това се внушава силно зачервяване, както и
безпокойствие
и треперене след всяка изказана лъжа.
ще почувствате умора“ и т. н.. както по-горе. Тоя прах е обикновена млечна захар — нещо, което, разбира се на пациента не се казва. Когато трябва да се изкорени лъжливостта на някое дете чрез внушение, постъпва се по следния начин: най-напред на хипнотизираното дете се разправя за грозотата и последиците от тоя порок. Впечатлението е много по-дълбоко и по-трайно, отколкото ако тия обяснения се правеха в будно състояние.
След това се внушава силно зачервяване, както и
безпокойствие
и треперене след всяка изказана лъжа.
Ако това внушение се реализира, прави се ново, според което зачервяването, безпокойството и треперенето се явяват само при мисълта да излъже. Такова едно състояние е ужасно, докато изказването на истината веднага причинява облекчение и доволство. Ние ще се ограничим с тия два случая. При другите случаи се постъпва в същия дух. Трябва да се спомене, обаче, че при много болести, напр.
към текста >>
Ако това внушение се реализира, прави се ново, според което зачервяването,
безпокойството
и треперенето се явяват само при мисълта да излъже.
н.. както по-горе. Тоя прах е обикновена млечна захар — нещо, което, разбира се на пациента не се казва. Когато трябва да се изкорени лъжливостта на някое дете чрез внушение, постъпва се по следния начин: най-напред на хипнотизираното дете се разправя за грозотата и последиците от тоя порок. Впечатлението е много по-дълбоко и по-трайно, отколкото ако тия обяснения се правеха в будно състояние. След това се внушава силно зачервяване, както и безпокойствие и треперене след всяка изказана лъжа.
Ако това внушение се реализира, прави се ново, според което зачервяването,
безпокойството
и треперенето се явяват само при мисълта да излъже.
Такова едно състояние е ужасно, докато изказването на истината веднага причинява облекчение и доволство. Ние ще се ограничим с тия два случая. При другите случаи се постъпва в същия дух. Трябва да се спомене, обаче, че при много болести, напр. при болестите на сърцето, при анемията, при органичните заболявания, при всички инфекциозни болести, внушението и хипнозата не дават никакви резултати.
към текста >>
и възприемаме предметите един след друг, но слезем ли от влака, ние виждаме, че всичко е в
покой
.
Същото е и с времето. Време и пространство са понятия, които са се родили от несъвършеното възприемане на способност на човешкия ум, което ще каже, че те са ограничения на нашата възприемна способност. В същност, време и пространство не съществуват. Можем да се доближим негли донейде до това понятие, като сравним наблюдаването на природата през прозореца на един влак, който се движи с нашето обикновено наблюдаване. В първия случай, ние виждаме да изминават пред погледа ни телеграфни стълбове, дървета и др.
и възприемаме предметите един след друг, но слезем ли от влака, ние виждаме, че всичко е в
покой
.
Това именно наблюдаване от прозореца на влака съответства на нашето физическо възприемане. Че понятието за време не е нищо друго освен изкуствена рожба на нашите ограничени сетива, това може да стане ясно от следното: Ако човек се намира мислено на не- коя звезда от 12-а величина, откъдето светлината употребя 4000 години, за да ни достигне, той ще може да види оттам ония събития, които са се случили на земята преди 4000 години. Нека си представим пък, че бихме могли да се пренесем за един нас от тая звезда към планетата Венера. В такъв случай бихме видели да изминават за един час пред очите ни всички случки, които са произлезли вътре в 4000 години; сиреч от времето на нашите предци от бронзовия век до днес. Не е важно, дали е възможно за нашите сетива да обхванат една толкова бърза редица от случки и даже като изпуснем из пред вид, че можем да си представим сетива от по-висше естество., които биха били напълно годни при този случай.
към текста >>
„Цар Самуил“ № 40, преди неколко месеца сънува, че си изгубва портфейла, но скоро се
успокоява
от мисълта, че го е забравил в една своя близка роднина.
След малко ме извикаха и ми съобщиха, че сестра ми се поминала“. Съобщава: Б. Б. , учител (Панагюрище). Сън и действителност. Ст. Ник., софийски жител, ул.
„Цар Самуил“ № 40, преди неколко месеца сънува, че си изгубва портфейла, но скоро се
успокоява
от мисълта, че го е забравил в една своя близка роднина.
На следния ден, станало му нужда от пари, поради което подирва портфейла, но не го намира в джоба си, Не след много той се сетил, че е оставил портфейла в баджанака си, където го и намира. 2. Същият г-н ми разправи за друга своя опитност, когато е бил ученик. Сънувал, че един от неговите преподаватели, по искането на учениците, съобщава бележките по своя предмет на всички ученици. Понеже Ст. Н. бил на- правил добре писменото упражнение, въз основа на което му е било турната бележката по този предмет, обръща вниманието на преподавателя, когато последния му съобщава, че е получил „слабо“, което нещо последния след втора проверка действително констатира.
към текста >>
Неусетно така в разговор заспахме и засънувах, че пак се намирам на приказка в землянката, само че компанията ни беше увеличена с
покойния
поручик Д., който взимаше живо участие в разговора.
и Л., в общата ни землянка, която беше издълбана в първия окоп и по-рано бе служила за наблюдателен пункт на командира на дружината, която бяхме сменили. От няколко дни имаше голямо затишие. Тая нощ неприятелската артилерия почти не се обади. Изтегнали се в землянката, дълго време приказвахме за предстоящия голям бой, за промените, които забелязахме в противника, за появяването на руски части срещу нас, за разни новини от другите фронтове и вътрешността на царството, за ранените, болниците, самарянките и пр. Стана дума и за печалната участ на нашия другар от ротата, поручик Д., убит от румънците в един ожесточен бой преди десетина дни, с когото по-рано също така в землянката приказвахме и мечтаехме за победи и за скорошен щастлив мир.
Неусетно така в разговор заспахме и засънувах, че пак се намирам на приказка в землянката, само че компанията ни беше увеличена с
покойния
поручик Д., който взимаше живо участие в разговора.
Тъкмо когато той говореше на някаква обикновена фронтаджийска тема, дойде ми на ум, че бе починал, защото в боя почти пред мене издъхна, и че навярно сънувам. Разтъжих се и се обърнах към него със следните думи: „Ах Петре, Петре, какво стана, че сега само на сън да можем да си приказваме и виждаме! “ За миг неговите очи се напълниха със сълзи от неизразима тъга, но бързо в него стана един прелом и като ми каза: „сети ли се“, с привидно озлобление се приближи до мене, хвана ме за гушата и започна да ме стяга. Вярвайки, че не може нищо да ми направи, спокойно го гледах в очите, но когато почувствах, че ме задушва, хванах му ръката, за да я отстраня. Тогава той се усмихна, като че искаше да ми каже, че се е пошегувал и, гледайки ме приятелски с неописуемо печални очи, пусна шията ми и ме погали с ръка по косата над дясното сляпо око.
към текста >>
Вярвайки, че не може нищо да ми направи,
спокойно
го гледах в очите, но когато почувствах, че ме задушва, хванах му ръката, за да я отстраня.
Стана дума и за печалната участ на нашия другар от ротата, поручик Д., убит от румънците в един ожесточен бой преди десетина дни, с когото по-рано също така в землянката приказвахме и мечтаехме за победи и за скорошен щастлив мир. Неусетно така в разговор заспахме и засънувах, че пак се намирам на приказка в землянката, само че компанията ни беше увеличена с покойния поручик Д., който взимаше живо участие в разговора. Тъкмо когато той говореше на някаква обикновена фронтаджийска тема, дойде ми на ум, че бе починал, защото в боя почти пред мене издъхна, и че навярно сънувам. Разтъжих се и се обърнах към него със следните думи: „Ах Петре, Петре, какво стана, че сега само на сън да можем да си приказваме и виждаме! “ За миг неговите очи се напълниха със сълзи от неизразима тъга, но бързо в него стана един прелом и като ми каза: „сети ли се“, с привидно озлобление се приближи до мене, хвана ме за гушата и започна да ме стяга.
Вярвайки, че не може нищо да ми направи,
спокойно
го гледах в очите, но когато почувствах, че ме задушва, хванах му ръката, за да я отстраня.
Тогава той се усмихна, като че искаше да ми каже, че се е пошегувал и, гледайки ме приятелски с неописуемо печални очи, пусна шията ми и ме погали с ръка по косата над дясното сляпо око. Събудих се без да Отдам никакво значение на тоя сън, мислейки го за следствие на нервното напрежение от дългото ни стоене на позиция, непрестанните боеве и несгоди. След няколко дни започнахме настъплението. Боя беше продължителен и много кръвопролитен. Отчаяната съпротива на русите и румънците бе сломена и те бързо отстъпиха по целия фронт, като на няколко пъти се опитаха да забавят настъплението ни, но напразно.
към текста >>
В предвечерието на един бой след падането на Кобадин и цялата укрепена позиция, облада ме някакво предчувствие и
безпокойство
— мислех че непременно в предстоящия бой, нещо ще се случи с мене, че ще бъда ранен, а може-би и убит, но никак не ми идваше на ум за съня.
Тогава той се усмихна, като че искаше да ми каже, че се е пошегувал и, гледайки ме приятелски с неописуемо печални очи, пусна шията ми и ме погали с ръка по косата над дясното сляпо око. Събудих се без да Отдам никакво значение на тоя сън, мислейки го за следствие на нервното напрежение от дългото ни стоене на позиция, непрестанните боеве и несгоди. След няколко дни започнахме настъплението. Боя беше продължителен и много кръвопролитен. Отчаяната съпротива на русите и румънците бе сломена и те бързо отстъпиха по целия фронт, като на няколко пъти се опитаха да забавят настъплението ни, но напразно.
В предвечерието на един бой след падането на Кобадин и цялата укрепена позиция, облада ме някакво предчувствие и
безпокойство
— мислех че непременно в предстоящия бой, нещо ще се случи с мене, че ще бъда ранен, а може-би и убит, но никак не ми идваше на ум за съня.
С пукване на зората ние настъпихме и боя пламна с голямо ожесточение. Пред нас беше някакъв сибирски полк, който се биеше с отчаяна упоритост, обаче, въпреки това, принудихме го да отстъпи двата си реда окопи и да се оттегли. След отбиването на последната му контраатака, румънската артилерия, за да прикрие отстъплението му, откри силен огън по нашите вериги. Заповядах на войниците да наскачат във взетите от противника окопи, докато премине артилерийския ураган. В момента когато и аз скочих в окопа, една бризатна граната с трясък се пръсна на няколко крачки пред мене.
към текста >>
Само главата ми бе останала вън от окопа и едно от парчетата ме нарани на същото място по темето над челото, където през времето на съня ми
покойният
поручик Д.
Пред нас беше някакъв сибирски полк, който се биеше с отчаяна упоритост, обаче, въпреки това, принудихме го да отстъпи двата си реда окопи и да се оттегли. След отбиването на последната му контраатака, румънската артилерия, за да прикрие отстъплението му, откри силен огън по нашите вериги. Заповядах на войниците да наскачат във взетите от противника окопи, докато премине артилерийския ураган. В момента когато и аз скочих в окопа, една бризатна граната с трясък се пръсна на няколко крачки пред мене. Ако бях закъснял със скачането си в окопа една секунда, гранатата трябва- ще да ме разкъса.
Само главата ми бе останала вън от окопа и едно от парчетата ме нарани на същото място по темето над челото, където през времето на съня ми
покойният
поручик Д.
ме беше погалил! Раната не беше опасна и скоро, напълно оздравял, взех отново участие в следните големи боеве. Съобщава: запасен поручик М.— София. КНИЖНИНА 1. D-r Auvard. Здравето.
към текста >>
I на Всемирна Летопис следното му стихотворение в проза (№60 от Гитанджали): „На морския бряг на безкрайните светове се срещат деца, Безпределното небе е неподвижно, и
безпокойните
води са бурни.
човекът — въплътена хармония. Той точно схваща великите закони на живота , всичката си духови а мощ черпи от първоизточника — живия Господ, и му се предава в самоотвержена служба с всичкото си сърце. Ето един велик образец за подражание! За характеристика на неговите схващания за вселената, нека цитираме от кн. IV, год.
I на Всемирна Летопис следното му стихотворение в проза (№60 от Гитанджали): „На морския бряг на безкрайните светове се срещат деца, Безпределното небе е неподвижно, и
безпокойните
води са бурни.
На морския бряг на безкрайните светове деца се срещат с викове и хора. „Те си правят къщици от пясък и свирят с празни раковини. От увехнали листа те си правят лодки и с усмивка ги пускат в необятната глъбина. Децата си играят на морския бряг на световете. „Те не умеят да плават, те не умеят да хвърлят мрежи.
към текста >>
„И ето, по незнайни пътечки настъпва вечерта, по безмълвни ливади, дето вече не се виждат стада, и в своята златна стомна носи от западния океан на
покоя
прохладна влага на мир.
„Аз ще я настроя за винаги и когато изтръгна последния ридаещ звук, ще я положа, безмълвна, до нозете на безмълвния“. (Гитанджали № 100). „Нека всички радости се слеят в моята последна песен: радостта, която кара земята да тъне в буйно обилие от треви, радостта, която кара близнеците — животът и смъртта — да танцуват по необятния свят, радостта, която лети с бурята, която раздрусва и пробужда със смях живота, радостта, в сълзи наведена над цъфналия червен лотос на страданието, и радостта, която хвърля в прах всичко, каквото има и не знае думи“ (Гитанджали, № 58) — „Ти си небе, но Ти си и гнездо. „О прекрасни, в гнездото е Твоята любов, която облича душата с пъстроти, звуци и аромати. „Ето настъпва утрото със златната кошница и в дясната си ръка държи венецът на красотата, та мълчешком да увенчае с него земята.
„И ето, по незнайни пътечки настъпва вечерта, по безмълвни ливади, дето вече не се виждат стада, и в своята златна стомна носи от западния океан на
покоя
прохладна влага на мир.
„Но там, дето се е ширнало безкрайното небе, където иска да отлети душата, царува непорочно бяло сияние. Там няма ни ден, ни нощ, ни образ, ни цвят и ни едничко, ни едничко слово“. (Гитанджали, № 67) И тъй, творчеството на Рабиндранат. Тагор черпи сили и вдъхновение от неизтощимия източник на живата я вселена с всичката й тайнственост и вечност, и вие чувствате, че се потопявате в животворните вълни на тоя бездънен океан и се носите по безкрайността. И душата се радва, упоена от нектара на божествения живот, и добива нови крила в безспирния си стремеж към Вечния Извор, който всякога ни е поил ободрявал и възраствал!...
към текста >>
78.
Всемирна летопис, год. 2, брой 06-07
 
Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)
Ние употребяваме тия думи в широк смисъл: думата „мъртъв" употребяваме в смисъл на анормален
покой
, който всяко същество иска да измени.
- безсилният. Кой жадува за слава? - обезславеният. Кой търси живота? - мъртвият.
Ние употребяваме тия думи в широк смисъл: думата „мъртъв" употребяваме в смисъл на анормален
покой
, който всяко същество иска да измени.
Смъртта - това е по възможност най-малката величина на живота. Следователно, като казваме повече светлина, ние подразбираме условията, при които можем да изменим сегашния си неестествен живот. Всички съвременни хора, общества и народи страдат от липса на светлина. Тя съществува изобилно във външния свят, но не остава вътре в нас. Вследствие на това се зараждат всичките отрицателни чувства, които сега спъват развитието на човечеството и разяждат неговия организъм, пречат на неговия ум и покварят сърцето му.
към текста >>
Джонстаун (Америка) направиха в края на миналия век: те имали над града си река, която текла тихо и
спокойно
с векове, но в ума на тия културни американци се зародила идеята да запушат тая река над града и да образуват едно езеро за да се разхождат с лодки по него, а зимно време да се пързалят.
Можем ли да издигнем тия бентове до небето, за да я спрем? Разбира се, не можем. Напротив, колкото по-високо вдигаме нашите бентове, толкова по-силна става водата, за да тръгне пак по стария път, който природата й е определила. Това са, впрочем, само намеквания за разсъждение, без да имаме предвид да се укорява, който и да е. Ние не трябва да направим погрешката, която жителите на гр.
Джонстаун (Америка) направиха в края на миналия век: те имали над града си река, която текла тихо и
спокойно
с векове, но в ума на тия културни американци се зародила идеята да запушат тая река над града и да образуват едно езеро за да се разхождат с лодки по него, а зимно време да се пързалят.
Речено-казано и свършено: предприятието било извършено и няколко години подред жителите на гр. Джонстаун се радвали на своята културна придобивка - езерото си. Обаче, при едно голямо наводнение високият бент се съборил и целият град Джонстаун бил наводнен до третия етаж на къщите, като повече от 2000 души хора се издавили. Какво трябва да се прави тогава? - Александрийската библиотека - тая ценна придобивка на хиляди столетия - не трябва да се гори, а да се употреби за висши културни цели, и реката на Джонстаун не трябва да се подпушва, защото е над града, а да се остави да тече в своето естествено корито, за да се използува рационално.
към текста >>
„Философия е, както пише пак мъдрият римски император, да чакаш смъртта със
спокойно
сърце и да виждаш в нея само разрушение на елементите, от които е съставено всяко същество.
Ако нашата мисъл, нашата психична същност, преживява разрушението на материалния организъм, ние ще се радваме, че ще продължим живота си, тъй като съзнателният живот се продължава по друг начин на съществуване, по-висш от тоя: напредъкът е един естествен закон, който се изявява през цялата история на земята, единствената планета, която бихме могли да изучим непосредствено. За тази велика проблема ние можем да кажем заедно с Марк Аврелий: „какво е смъртта? Ако я разгледаме сама по себе си, като я отделим от окръжаващите я образи, ще видим, че тя е работа на природата. Прочее, който се бои от едно дело на природата, той е дете“. Франциск Бакон е повторил същата мисъл, когато е казал: „тържествеността на смъртта ужасява повече, отколкото самата смърт“.
„Философия е, както пише пак мъдрият римски император, да чакаш смъртта със
спокойно
сърце и да виждаш в нея само разрушение на елементите, от които е съставено всяко същество.
Това е съобразно с природата: прочее, не е лошо онова, което е съобразно с природата“. Но стоицизмат на Епиктета, на Марк Аврелия, на арабите, мюсюлманите и будистите не ни задоволява: ние искаме да знаем. И после, да се твърди, че природата никога не прави зло, е едно оспоримо предположение. Всеки човек, който мисли, не може да не се смути, в минути на лични размишления, от перспективата: „какво ще стана? Ще умра ли съвсем?
към текста >>
В нашата епоха на свободно обсъждане, науката може
спокойно
да изучва, при пълна независимост, тази най-важна проблема.
Физическата вселена и моралната вселена са една. Астрономията е била винаги съединена със религията. Незнанията на старата наука, основана на лъжливи привидности, са имали неизбежни последици във някогашните погрешни вярвания. Теологическото небе трябва да се съгласува със астрономическото, под страх да изгуби правото си. Дългът на всеки честен човек е да търси лоялно истината.
В нашата епоха на свободно обсъждане, науката може
спокойно
да изучва, при пълна независимост, тази най-важна проблема.
Ние можем да си спомним, не без горчивина, че през нетолерантните векове на инквизицията, тези издирвания на свободната мисъл са отвеждали апостолите им на ешафода. Хиляди хора са били изгорени живи за техните мнения: статуята на Джордано Бруно ни ги напомня в самия Рим. Можем ли да минем крак нея или пред онази на Савонарола във Флоренция, или пред онази на Стефан Доле в Париж, без да изпитаме една тръпка на ужас от тази религиозна нетърпимост? А Ванини, който бе изгорен в Тулуза, или Михаил Серве, изгорен от Калвин в Женева? — и пр.
към текста >>
Ако седим
спокойно
, мечтаем или мислим разпръснато или несвързано, излъчването не може да премине на голямо разстояние.
Последната практика не е само един физически акт за затваряне, но и едно умствено разположение, което ви пази от вампиризация (изчерпване). Ширината и цветът на човешката аура се изменя според напрежението и качеството на мисълта. Ние видяхме, че всяко трептение е пряк или непряк резултат от мисълта, и то още от първия божествен тласък, даден на всяка човешка мисъл. Приетата вече, вярвам, телепатия от учените като факт е пренасяне на мисълта или на трептящата сила от един на друг, без да се употребяват материални знаци, като се служи за посредник на това съобщение етера или всемирното съзнание. Ако едно трептение, излязло от вас всякога, когато мислите, достига точката, към която е било отправено, може основателно да се предполага, че от напрежението на мисълта зависи напрежението на проектираното излъчване.
Ако седим
спокойно
, мечтаем или мислим разпръснато или несвързано, излъчването не може да премине на голямо разстояние.
Но ако мисълта ви е напрегната и добре определена, нейното трептение трябва да се разпространи съгласно с нейната напрегнатост. Чрез думите: „напрегната мисъл“, аз не искам да кажа, че е необходимо да стиснете юмрука си и да свиете веждите си, но че мисълта трябва да бъде ясно очертана в ума ви и определено проектирана. Един французки учен, доктор Барадюк, е изнамерил една плоча, толкова деликатно чувствителна, че може да записва човешките трептения, с които е поставена в съприкосновение. Ако един разгневен човек тури ръката си до диска, стрелката отбелязва веднага разликата на трептенията между положителната и отрицателната страна на тялото. Когато някой издигнат и ясно мислещ човек опита тази машина, плочата записва по-голямо число, отколкото когато е в съприкосновение с една отрицателна личност.
към текста >>
С течение на времето,, низшата интелектуална природа на човека се затвърдява и става фактор в живота му, когато емоциите му малко се
успокоят
.
Ако ударите един диапазон, неговото трептение произвежда звук. Турете нещо тежко, върху диапазона, и звукът му ще престане, тъй като по-низшата степен на трептенията, които туряте в съприкосновение с него, понижава неговите и окончателно ги прави да спрат. Така, трептенията на тежестта надвиват над тия на диапазона. Същото става и с мисълта: вътрешните трептения на интензивната животинска природа проникват всяка част -на човека, неговото интелектуално естество престава да действа и взема цвета на преодоляващата емоция. Но полека-лека в борбата, която той поддържа, за да контролира своите еманации, ще се произведе едно изменение на цвета в неговата аура.
С течение на времето,, низшата интелектуална природа на човека се затвърдява и става фактор в живота му, когато емоциите му малко се
успокоят
.
Малко по малко, първоначалният червен цвят на духовния човек и портокаленият на тялото му се обагрят със зеления на неговия обективен манталитет и тогава той има една смес от трите тия цвята, която му дава кафяво трептение. За съжаление, този цвят посочва сегашното състояние на по-голямата част на човечеството, понеже неговото развитие не е отишло по- далеч. Интелектуалната страна на човека е още твърде слаба. Самият обективен дух не е още добре индивидуализиран. Колкото за субективния дух, той не е активен в едно лице на хилядата.
към текста >>
Относно физическия свят емблемата на змията олицетворява всякога идеята за периодическото обновление, възраждане, безсмъртие и времето, когато цялата вселена, включително земята и човека — подобно на змията — хвърлят периодически своите стари обвивки, за да се облекат в нови, след периода на
покоя
.
Във всички символи змията може да се проследи като различие между доброто и злото: първият принцип е олицетворение на Божествената Мъдрост в областта на чистия Дух, а вторият е олицетворение на изкушенията в сферата на Материята. Мировият ефир у древните езичници или астралната светлина у Кабалата, като се започва в областта на чистата духовност, става все по-груба, сгъстява се, докато се превърне в Майа, изкушаващата и коварна змия на нашата земя. Същата тази идея лежи в основата на библейския разказ за змията — изкусител, която е погубила Адама и Ева. Легендите на всички народи и племена, цивилизовани и диви, посочват на всеобщата вяра в мъдростта и коварството на змията. Тя „омайва, хипнотизира птиците и животните, и даже човек не е винаги в състояние да се противопоставя на нейните прелъстявания“.
Относно физическия свят емблемата на змията олицетворява всякога идеята за периодическото обновление, възраждане, безсмъртие и времето, когато цялата вселена, включително земята и човека — подобно на змията — хвърлят периодически своите стари обвивки, за да се облекат в нови, след периода на
покоя
.
За пример на това, че под митите и басните всякога се крие символически смисъл, може да послужи разказът на Филострата, който предава, че туземците на Индия и Арабия се хранят със сърцето и черния . дроб на змията, за да се научат на езика на всички животни (De vita Apollonii 1, 11). Смисълът на тази басня е следният: дракони и змии Nagas се наричали мъдреците, посветените адепти на древна Индия. С тяхната мъдрост и учения, откриващи тайните на природата, се хранели техните последователи. Ето от къде е произлязла приведената басня.
към текста >>
Всеки истински грях, задържан в съзнанието, докарва на тялото зло или
безпокойство
под каквато и да било форма.
Същества, които без всяка опасност могат да говорят едно с друго — да се изповядват помежду си, — трябва да се намират в една и съща психична вълна. Трябва с еднакви очи да гледат на нещата; да се проникват интуитивно един други, и тъй ясновидски да прозират мотива и характера, че в малко думи изповедта да бъде изчерпателно завършена. Мъжът и жената са един към други най-добрите поверители. Има ли в някого някаква наклонност към лъжа, към кражба или каква да е неблагородна наклонност, тогава елементите на лъжата и кражбата са и в плътта, и в кръвта, и в костите! Прочистим ли духа от тези наклонности, тогава и плътта, и кръвта ще придобият по-нежен и по- добър състав.
Всеки истински грях, задържан в съзнанието, докарва на тялото зло или
безпокойство
под каквато и да било форма.
Всички ние имаме днес повече или по-малко вредни убеждения, предразсъдъци и настроения, заседнали в нас, чиято вредност още не сме съзнали! Всички погрешни мнения не могат да ни се открият отведнъж. Това ще трябва да дойде постепенно от ден на ден, от година на година! Опознаването на нашите недостатъци също тъй не може да ни дойде от другите. Знанието за собствената вина трябва да дохожда отвътре.
към текста >>
При свършване на молитвата, бъди също известно време в благоговейно,
спокойно
настроение.
Щом забележиш в себе си разсеяност или ако нещо те раздразва, тихо влез вътре в свещеното присъствие божие. Това е най-добрият начин за борба. Бог желае да го потърсиш по този начин и ти ще Го намериш. Напредък в размишлението Когато се молиш, не бъди като слуга, който работи само за заплата, а искай чиста, неегоистична любов и възможност да се върши чрез тебе божието дело. Щом почувстваш присъствието божие, остави се напълно на Него в благоговейно мълчание.
При свършване на молитвата, бъди също известно време в благоговейно,
спокойно
настроение.
Така с редовни и постоянни упражнения, ти ще напреднеш в размишлението и съсредоточението. Духовните изпитания По някога Бог, за да изпита душата и да я научи само Него да търси и да се освободи от леността и желанието за наслада, оттегля се, напуска ни. В такива минути нужно е с търпелива любов, смирение и умиление да очакваме благоговейно Неговото възвръщане с пълна вяра, и тогава той двойно ще ни въздаде. Не бъди нетърпелив във времената на тъмнота и суша. Търпи спирането на божията утеха.
към текста >>
Присъствието па Бога С постоянна вътрешна молитва и упражнения може навсякъде да се чувства присъствието божие, и съзнанието за това дава неизразимо блаженство и
спокойствие
.
В тази тишина може Христос и неговата благодат да се излее в душата ти и да се отпечата. Нашата задача е само да се съединим с Бога във вяра, да бъдем лице с лице пред Него и да получаваме от Неговата ръка всичко: светлина или обезсветление, сладост или горчивина, борби или радости. Нищо, нищо не трябва да спре нашата вяра свободно да се излива. Само живото влечение на сърцето към Бога съдържа всичко в себе си. Както е свързан в мир и тишина с своя Господ, той има всичко, макар и нищо да притежава.
Присъствието па Бога С постоянна вътрешна молитва и упражнения може навсякъде да се чувства присъствието божие, и съзнанието за това дава неизразимо блаженство и
спокойствие
.
Има два вида хора, които мълчат: едните защото няма какво да кажат, а другите, защото пълнотата, която обитава в тях, не намира никакъв израз. Благодатта трябва да въведе душата в божествената тишина на любовта, въпреки многостранността на човешкото аз. Като детето — бозайниче, и ние, веднъж във връзка с Бога, трябва да мълчим и да сучем божественото мляко, а след това в сладка дрямка да асимилираме тази храна, и тъй да растем. Не със сила, а с любов ще завладеем себе си! Защо се страхуваш?
към текста >>
Това
безпокойство
има своя корен в скритата гордост и самомнение.
При благоприятен вятър, той ще има голям напредък, •а при неблагоприятен — той ще спусне котва: вярата във Бога ще го крепи. Нам се струва, че изпитанията и вътрешните борби нямат място и не са нужни за нас, а от това произтичат и грешките. Не, тези вътрешни борби и изпитания ни са необходими. В такива случаи иде на помощ молитвата. Особено е важно да не се гневим или безпокоим за нашето падение.
Това
безпокойство
има своя корен в скритата гордост и самомнение.
Отчаянието и скръбта още повече ни разслабват. В изпитанията ние сме поставени да почистваме това, което сме. Това безпокойство от нашите грешки е често по-лошо от самите грешки. Истински смирената душа не се раздразнява, когато пада. Колкото по-жалка вижда себе си, толкова повече бърза да се предаде напълно на Бога и да достигне дълбоко съединение с Него, за да може Неговата сила да действа чрез нея.
към текста >>
Това
безпокойство
от нашите грешки е често по-лошо от самите грешки.
В такива случаи иде на помощ молитвата. Особено е важно да не се гневим или безпокоим за нашето падение. Това безпокойство има своя корен в скритата гордост и самомнение. Отчаянието и скръбта още повече ни разслабват. В изпитанията ние сме поставени да почистваме това, което сме.
Това
безпокойство
от нашите грешки е често по-лошо от самите грешки.
Истински смирената душа не се раздразнява, когато пада. Колкото по-жалка вижда себе си, толкова повече бърза да се предаде напълно на Бога и да достигне дълбоко съединение с Него, за да може Неговата сила да действа чрез нея. Една пряка борба със нашите грешки и със всичко, което може да ни отклони кога и да е от доброто, прави обикновено злото още по-голямо. Най-сигурният начин е всякога веднага да се отвръщаме от злото и да се съединяваме — чрез вярата — с Бога. Погледни детето!
към текста >>
Тя се направлява от едно дълбоко
спокойствие
.
Нека докажем по- напред почитта си към Бога и тогава Той ще ни изпълни мигновено със самия себе си. Божествената дейност в нас като резултат от вътрешната молитва Има лъжливо мнение, че вътрешната молитва докарва пасивно състояние, което разслабва и сломява личността. Но това е съвсем невярно. Чрез силата на своя Дух, Бог усилва до най-висша степен дейността, когато душата слуша Духа. Божествената дейност няма никога наклонност да се обръща към творението, но винаги се стреми напред към крайната победа.
Тя се направлява от едно дълбоко
спокойствие
.
Когато душата действа сама, това е съединено с напрежение, поради което и лесно може да бъде наблюдавана такава дейност. Но в божествената сила има нещо тъй леко, естествено, непринудено, че дейността й лесно може да се изплъзне от вниманието на хората и не се хвърля в очи. Бог е центърът на живота, към когото душата безспирно се стреми. Всеки център притежава една чудна притегателна сила и според тази сила във всяко творение съществува влечение да се съедини със своя център. О как би трябвало непрестанно вътрешно да се молим, да се излее божествената дейност на любовта свободно в нас!
към текста >>
Когато един художник иска да скицира картината си, трябва платното под неговите ръце да лежи
спокойно
.
Когато душата действа сама, това е съединено с напрежение, поради което и лесно може да бъде наблюдавана такава дейност. Но в божествената сила има нещо тъй леко, естествено, непринудено, че дейността й лесно може да се изплъзне от вниманието на хората и не се хвърля в очи. Бог е центърът на живота, към когото душата безспирно се стреми. Всеки център притежава една чудна притегателна сила и според тази сила във всяко творение съществува влечение да се съедини със своя център. О как би трябвало непрестанно вътрешно да се молим, да се излее божествената дейност на любовта свободно в нас!
Когато един художник иска да скицира картината си, трябва платното под неговите ръце да лежи
спокойно
.
Бог иска само нашето сътрудничество, което не се състои в това — да вършим нещо, а само с пълна преданост да му се отдадем, за да може неговата дейност да се прояви. Човешкият дух е безпокоен и лесно се възбужда. Поради туй, той не може много да извърши, макар и външно да изглежда, че много работи. Когато направим място на Светия Дух, нашата молитва винаги ще бъде чута. Светият Дух иска само ония неща, които са съгласни с волята на Бога.
към текста >>
Всички наши
безпокойства
, самото просто съществуване на самодоволство, ще трябва да се разрушат.
Крайното съединение на човека с Бога Само чрез размишление, предана любов и вътрешна молитва, невъзможно е да се съединим напълно с Бога, защото всички те, често безсъзнателно, са свързани с човешката ни дейност. А всичко, което има отношение с човешкия дух, макар и най-възвишено, трябва да премине през смъртта. Две причини има за това, а те са: 1) „Моето лице не можеш да видиш, защото никой човек не може да живее, който Ме види“ (2 Моис, 33, 20) и 2) „И стана велика тишина на небето“ (Откр. 8, 1). Небето представлява основата, центърът на душата, където всичко, преди да може да се яви величието божие, трябва да пази мълчание.
Всички наши
безпокойства
, самото просто съществуване на самодоволство, ще трябва да се разрушат.
Всичките ни нещастия идат от личния ни живот. Според туй, доколкото този личен живот изчезва и се заместя с божествения, дотолкова расте и чистотата на душата. Само безсилните опити на неочистеното творение не са в състояние да доведат до пълното му съединение с чистия Бог. За това е нужно едно напълно определено действие на Бога. Както, в края на краищата, земята ще мине през огън, за да може да изгори всичко нечисто, тъй също и Бог ще изпрати, чрез мъдростта си, своя огън в нас, за да може да унищожи всяка нечистота на творението и да направи възможно съединението му с Него.
към текста >>
Тогава е нужно търпение,
спокойствие
и верност на взетите решения.
„Огънят ще покаже делото на всекиго“ (I Коринт. 3, 13). Душата не може да се въздигне само чрез стремежа на падналия човек, който още твърде много обича себе си, а и чрез действието на Бога. Това не противоречи на свободната воля на човека, защото Бог действа само тогава, когато в началото душата даде пълно съгласие. След това почват страдания, конто разрушават, горят, очистват и калят душата, която не е разбрала задачите на Бога.
Тогава е нужно търпение,
спокойствие
и верност на взетите решения.
Без посвещение, никой не може да види Бога. Затова ние трябва да търпим, за да се очистим. Всички, всички са призовани към тази славна цел, да гледат Бога и да Го вкусят още тук, на земята. Аз казвам Бога, а не Неговите дарове, блага, защото те, колкото и скъпоценни да са, не могат да удовлетворят душата. Това може да направи само Бог, който е източникът и дарителят на всички тия блага.
към текста >>
Усмирете
безпокойството
на духа Ви и работете редовно, тогава ще дойдете до края.
Ако не бе давал ход на никакво презрение съм другите, никой не щеше да го убие. Ако Луи-Филип бе по-величав по характера си и с по-малко буржоазни навици, не щеше да падне под революцията на презрението. Ако Наполеон по-малко би позирал като мъгляв и фатален герой по примера на героя на Осиана, не би поверил толкова поетическата си съдба на ужасния и хладен позитивизъм на Англия. Добрият свещеник Вианей не бе адепт, а само един естествен ясновидец, чиито способности бяха превъзнесени от вярата. 7. Univcrs4itas Mutatio Unitas Ameth pax et Veritas Вие работите успешно и давате вече такива решения, каквито искате от мен.
Усмирете
безпокойството
на духа Ви и работете редовно, тогава ще дойдете до края.
Висшата наука съдържа две неща: думата или словото, и делата, които са последната форма, или допълнението на словото. Науката на знаците и тяхното съответствие туря началото на науката за думата: науката за светлината и за огъня, това е тайната на делата. Науката за знаците и техните съответствия, това е Кабалата. Науката за светлината, това е магията, а науката за огъня, това е херметизмът. Науката за знаците почва с науката за буквите.
към текста >>
Освен това, препоръчва се постоянно занимание, разбира се, като се съблюдават разумните закони на хигиената за предписаните сменявания между движението и
спокойствието
.
Между много деца по- малко ще се намерят финоядци, отколкото многоядци; обаче, и по-първото качество може да се познае по ръката и то по тъй наречената линия на главата. Взискателното дете има именно тънка и дълга главна линия, когато пък лакомото дете има на ръката си тази линия дебела и къса. Пита се сега, как трябва да се борим против този лош навик, — ние казване навик, защото нищо не е по-вярно, отколкото че „лакомията е сега придобита, а не вродена“. Нашето най-препоръчително мнение е, че детето, на което ръката показва наклонността към този навик, да се приучи на една редовна и почти непривлекателна, но питателна храна, която бърже да насища и малко да възбужда небцето. Така може подбуждането да се ограничи.
Освен това, препоръчва се постоянно занимание, разбира се, като се съблюдават разумните закони на хигиената за предписаните сменявания между движението и
спокойствието
.
Най-после не трябва да се допуска, да навиква детето на много ядене, защото това е често причината, която води към лакомството. Ние сега ще дойдем до най-осъдителния порок, който може да има едно дете, а именно страстта да присвоява чуждото. Тъкмо това е едно качество, което е твърде изгодно на детето, защото онова дете в къщи е един роден лош комунист, комуто действително липсва схващането за мое и твое. То познава само желанието да „притежава“, липсват му обаче възложените от разумната воля ограничения и спънки на това влечение; чрез това, без то да знае и да разбира, става крадец, като на време не му се представи понятието за владението и нарушението закона за собствеността. Но има много деца, у които желанието да владеят чуждото е толкова интензивно, а волята тъй слаба, че самото съзнание за неправдата не ги спира да присвоят това, което им харесва, а тази наклонност се открива също и от формата на ръката.
към текста >>
Неподвижността е само една привидност,
покоят
е басня!
IV.) НОСЪТ Човешкото същество, отбулено чрез формата му ГЛАВА VI. Всяка човешка форма носи в общността си и в всяка своя подробност отпечатъка на тези три състояния: животинското, човешкото и духовното. Целокупната природа представлява за нашето съзерцание два главни обекта — казва натуралистът Робине — напредване на силите и развитие на формите. И наистина, всичко във вселената тегнее и напредва във вечни промени. Нищо не е трайно, нищо не се спира, всичко върви, всичко трепти!
Неподвижността е само една привидност,
покоят
е басня!
От безкрайно малкия атом до безкрайно голямата маса, всичко трепти с присъщото му движение. И може да се каже, че в обширната хармония на природата всичките начини на трептение са представени, от най-елементарното клатене до най- сложните и най-разнообразни комбинации на движения. Голям брой от тия трептения избягват от нашите чувства, понеже не се обгръщат от възприемателното поле на слабите ни органи: така, твърде бавното движение на стрелката на часовника не се схваща повече от човешкото око, отколкото твърде бързото движение на една граната, която минава през пространството. Но от това, че сетивата ни не схващат нещо, може ли да се заключава, че това нещо не съществува? Това би значело да се отрече почти всичко, което съществува.
към текста >>
Но той може
спокойно
да го изостави и да приеме, че светлината се превежда по някой неизвестен начин.
Два опита, F и ММ, изпълнени със същата точност, дават тъкмо противоположни резултати. Защото опита ММ може да се обясни тъй, като се приеме, че въздушната атмосфера със своята скорост q влече със себе си етера, а с това и движението на светлината. Простото логическо заключение ще бъде това, че скоростта на светлината трябва да бъде една и съща във всички посоки. Но това заключение противоречи на опита F. Внимателният четец ще намери, може би, един повод за съмнение в предполагаемия етер.
Но той може
спокойно
да го изостави и да приеме, че светлината се превежда по някой неизвестен начин.
Върху този въпрос ще се върнем. Във всеки случай, обаче, остава като установено, както и да въртим и усукваме, че ММ и F си противоречат. Айнщайн е разрешил противоречието. Като замества абсолютното с релативното понятие за времето, той доказва, че ММ се намира даже в най-голяма хармония с F. До това понятие той достига чрез анализ на нашето определение за времето.
към текста >>
Сега нека преминем към математическите разглеждания, които несведущият четец може
спокойно
да прескочи.
Предварително още една важна забележка! Последните наши разсъждения се опираха върху оптически опити, и — до колкото оптическите явления съставляват един подклас на електромагнитните явления, — само върху тях. Само когато с тези явления искаме да обясняваме абсолютни скорости, попадаме в изтъкнатите мъчнотии, — необходимо е за отбягването им да се откажем от понятието за абсолютното време. Може, обаче, да го задържим, ако се ограничаваме върху механически явления. Как да излезем от това състояние на неудовлетвореност, това ще видим по-късно.
Сега нека преминем към математическите разглеждания, които несведущият четец може
спокойно
да прескочи.
Принципът KPR ни казва, че абсолютната скорост на едно тяло в световното пространство не може да бъде установена чрез никакъв механически опит, че тя би могла, следователно, да приеме всяко значение между нула и безкрайност. Математически израз на различните тия възможности се дава, като отнесем движението на телата към различно движещи се координатни системи. Нека, за по-голяма опростотвореност, всички тия системи имат успоредни оси у и z и се движат една срещу друга, надлъж по една обща ос х. Нека си изберем две такива системи, една х у z и друга една x'y'z', която нека се движи срещу първата на длъж по общата ос х с скорост q. Едно тяло к, прикрепено в системата x'y'z' (в „своята“ система) (виж. рис.
към текста >>
Въпросът си остава този: как се представлява едно природно явление на двама, намиращи се в две различно движещи се системи, наблюдатели, или с други думи, как преценявам едно природно явление, когато телата, с които то е свързано, по отношение на мен се намират в
покой
или в движение?
Със схващането за времето се променя и схващането за пространството, и затова една промяна в положението на оста на времето трябва да се отрази и върху другите оси. Защото те всички образуват действително едно цяло. В същност трансформациите на Лоренца означават едно завъртане на цялата система около един имагинерен ъгъл. Само математикът е в състояние да изпита пълната естетическа наслада на това схващане. Нека теглим заключенията от SRP3) които ще ни послужат при преценяването и измерването на природните явления.
Въпросът си остава този: как се представлява едно природно явление на двама, намиращи се в две различно движещи се системи, наблюдатели, или с други думи, как преценявам едно природно явление, когато телата, с които то е свързано, по отношение на мен се намират в
покой
или в движение?
Математическият отговор бихме получили чрез приложението на трансформационните уравнения. Тук ние можем да отбележим само най-важните резултати, и за нагледност, вместо да разглеждаме абстрактно две системи, ще говорим пан за земята и въздушния кораб. Всички измервания на времето са относителни. Две събития. които земята разглежда като едновременни, въздушния г кораб намира, че не са едновременни.
към текста >>
Успокоявах
децата, светих маслосвещение, водосвет ежемесечно правих, но все пак, „нещо “ ни наумяваше, че има около нас и иска да ни се изяви.
моят син (сега учител) видял в къщи видение, вечерно време, от което се изплашил, но необадил никому, а след 1 ден се обади. По после и жена ми го виждала; около б пъти се срещала лице с лице в къщи. Дъщеря ми на около 14 години също го видела, а освен това също преди 3 години тя сънувала такива важни и мистериозни сънища, че започнахме всички да се учудваме за всичко това, ща става около нас, тайнствено, в къщи. Започнали да се чуват по вратите силни тропания, които жена ми чувала нощно време, останала да работи до късно. Но, обаче, нищо не чувах и не виждах.
Успокоявах
децата, светих маслосвещение, водосвет ежемесечно правих, но все пак, „нещо “ ни наумяваше, че има около нас и иска да ни се изяви.
Като не знаех що да правя, обърнах всичката литература по предмета, прочетох и списанието Ви „Всемирна Летопис“, обърнах свещеното писание, прочетох всичките жития на светиите, съветвах се със свещеници, учени и „патили хора“ — но пак нищо не узнах. Една картогледачка, доста популярна, каза ни и най-съкровените мисли и ми предсказа мин. год. август, че и аз ще видя същото видение и да не бързам в нищо, защото всичко това ставало в наша полза, но преди добрия резултат, щяло да предшества нещо „черно“. Както и да е, но в края на краищата, аз, невярващия в тия неща, се уверих от следния факт:На 13 срещу 14 ноември т. г. посред нощ около 3 часа, при най-голяма тишина и тъмнота, като спяхме 5 души в една стая, бидохме разбудени от удар на камък в бакърните ни съдове, находящи се до стаята ни в готварницата, а след това, още два силни удара във вратата, отстояща от нас само 4 метра.
към текста >>
Неговото огромно
спокойствие
и себеобладание действа на всекиго, който го види.
Ришите били онези, които достигнали най-съвършеният Бог в всяко отношение, намерили постоянен мир, съединили се с всичко и влезли в живота на Всемира“. Понеже Рабиндранат Тагор е син на риши, ясно е от това. че сам е, най-малкото, йоги, който, обаче, е на най-високата степен на тази цел, понеже още не я е достигнал. Рабиндранат Тагор има в своята личност всички външни белези на йоги. От неговата личност направо грее спиритуалистична светлина.
Неговото огромно
спокойствие
и себеобладание действа на всекиго, който го види.
Когато го сравним беседващ, с някой европеец, идва ни представление за една величествена личност, а до нея едно нерзозне чозече. Когато Рабиндранат Тагор беседва, седи неподвижно, при най-голямо спокойствие, и само ръцете му, с благороден вид, правят свободни жестове. Придружават ги само леки изменения в израженията на лицето, които са необикновено проницателни, макар и пълни с нега. На неговото лице, макар че е беловлас и белобрад мъж, се струва, че лежи розовата ръка на вечната младост, понеже няма нито една бръчка. А сега стигаме до най-важния фактор на неговия външен изглед: това е неговият глас, който учуди всички с своята неописуемо приятна мелодичност и звучност.
към текста >>
Когато Рабиндранат Тагор беседва, седи неподвижно, при най-голямо
спокойствие
, и само ръцете му, с благороден вид, правят свободни жестове.
че сам е, най-малкото, йоги, който, обаче, е на най-високата степен на тази цел, понеже още не я е достигнал. Рабиндранат Тагор има в своята личност всички външни белези на йоги. От неговата личност направо грее спиритуалистична светлина. Неговото огромно спокойствие и себеобладание действа на всекиго, който го види. Когато го сравним беседващ, с някой европеец, идва ни представление за една величествена личност, а до нея едно нерзозне чозече.
Когато Рабиндранат Тагор беседва, седи неподвижно, при най-голямо
спокойствие
, и само ръцете му, с благороден вид, правят свободни жестове.
Придружават ги само леки изменения в израженията на лицето, които са необикновено проницателни, макар и пълни с нега. На неговото лице, макар че е беловлас и белобрад мъж, се струва, че лежи розовата ръка на вечната младост, понеже няма нито една бръчка. А сега стигаме до най-важния фактор на неговия външен изглед: това е неговият глас, който учуди всички с своята неописуемо приятна мелодичност и звучност. Ако четем книгата на индийския йоги Svami Vivekananda: „Раджа Йога“, ще намерим там описание на първите признаци на йогийската практика и там Вивекананда посочва на първо място промяната на гласа, който става необикновено сладък, мелодичен и звучен. На други места и в други книги, занимаващи се с индийските йоги, намираме, че този, който е достигнал най-високата степен на йоги, се подмладява, даже твърди се, че който прави известно време определени йогически упражнения „ще изгори в себе си всички болести и неговото тяло ще стане безсмъртно“.
към текста >>
79.
Всемирна летопис, год. 2, брой 08-09
 
Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)
С други думи — чрез естествено-индивидуалната човешка еволюция ние летим към първоизточника и към първопричината с най-бързата летателна машина, която може да се реализира като изобретение на науката и механиката тук, на физическото поле, когато пък минералите чрез бавната групова еволюция се движат към първоизточника и първопричината с бавността на движението на онова идеално същество, което се движи със скорост, която е само една степен над
покоя
.
И до тогава, до като това равновесие е идеал и цел за самоусъвършенстването ни, до тогава именно ще съществува индивидуалното човешко развитие, индивидуалната човешка еволюция. Тя пък ще бъде съзнателна и естествена само от тогава, от когато индивида развива все повече и повече онзи вид равновесие, който е стремеж и прогресия към абсолютното. Втория вид равновесие е онова вътрешно индивидуално съзнание, чрез което личността благоговее, търпи, смирява се и люби всичко онова, което въпреки че не й е известно каква е целта при съприкосновението му с индивида, но чрез благоговението, търпението, смирението и любовта, фактически се слага в услуга на божествената воля, която има преимуществото да крие вътре в себе си цялото разнообразие на действителната и истинна божествена проява. Благоговението, търпението, смирението и любовта имат тази неоценима и винаги вярна заслуга, че без тях е невъзможен индивидуалния естествен човешки прогрес, които, ако ги изключим от съществуването си и живота си въобще, ще еволюираме, но така както еволюират почти несъзнателно всички по-низши форми от човека, каквито са, например, минералите. При индивидуалната и естествена човешка еволюция, не искам да изключа вмешателството и подчинението ни на онези възвишени същества, които работят неуморно и вечно над нас, но чрез нея човека е стъпка по стъпка все по-близко до тях; издига се все по-бързо и по-бързо до първоизточника, една съществена разлика в движение към първоизточника първопричината, между човека и минерала.
С други думи — чрез естествено-индивидуалната човешка еволюция ние летим към първоизточника и към първопричината с най-бързата летателна машина, която може да се реализира като изобретение на науката и механиката тук, на физическото поле, когато пък минералите чрез бавната групова еволюция се движат към първоизточника и първопричината с бавността на движението на онова идеално същество, което се движи със скорост, която е само една степен над
покоя
.
* Всичко онова, което е разнообразие на формите и вечни промени в Битието, аз си го представлявам като едно вечно редуване на това, което е разнообразие като божествена проява. По отношение на растящия в съзнание човек, проявата се изразява като редуване на всичко онова, което е същина в качества и преходност в естеството на божествената проява от онзи момент, от когато започва съществуването на част от абсолютната еманация и до тогава, до като тази част като божествена еманация се приеме като част от същността на абсолюта. По отношение па абсолюта, тази същност от качества и преходността проявата, на неговата лична проява е — истина и едновременност, а по отношение на растящото човешко съзнание—констатация на следствия, които имат своите корени в първопричината и първоизточника ... На онази личност, която си задава въпроса: „Защо не е било по-добре абсолюта да е направил със своята проява така, че вместо чрез естествената еволюция, която предполага време и пространство от еманирането и и до приемането й—не се е изключило всичко това — може да се отговори по следния начин: едновременното е абсолютно тъй, както е абсолютен и самия Бог. Тази абсолютност на едновременното и онази на Бога — това са едно и също, т. е. всичко това е едно, то е Бог.
към текста >>
Спокойствие
и тишина трябва да има и около изследвана.
Портретите, стояли в албум в близко съседство с други портрети, от които са получили част от тяхното лъчеизпускане, преди да се изследват, трябва няколко седмици да се държат изолирани, event. — между стъкла. Обектът се поставя на масата върху един лист съвършено чиста и неупотребявана хартия. Успехът на експеримента много зависи от състоянието на изследвана. Последният трябва да бъде абсолютно спокоен, сериозен, да не се вълнува от нищо.
Спокойствие
и тишина трябва да има и около изследвана.
Движенията на махалото се влияят както по телепатичен път, така и от отвличане вниманието на експериментатора. Затова добре е последният за да държи постоянно вниманието си съсредоточено, да брои движенията на махалото, като при всяка промяна в формата на движението да почва отново. Препоръчва се при изследването изследвачат да бъде обърнат с лицето си към юг — в магнетичния меридиан, според проф. Бер. Стаята трябва да бъде светла, но директната слънчева светлина трябва да се избягва. Близо до изследвана, особено откъм гърба му, не трябва да има хора, защото тяхното влияние често спира или изменяна формата на движенията.
към текста >>
Юпитер пък се намира в своя дом и действа като часов владетел много силно, Сатурн действа средно, понеже се намира в състояние на
покой
.
Положението на Луната се взема от Ефемеридите и се изчислява за местото, дето ще се предприемат асто-хромопатичните лечения. Татвите, както казах вече, се сменят всеки 2 часа. Ако прегледаме Ефемеридите за времето от 21 — 27 февруари 1915 година, ние намираме, че Слънцето се намира в знака Риби, Луната в Телец, Близнаци, Рак и Лъв, Меркурий в Риби и Водолей при това обратен, Венера в Козирог, Марс в Водолей, Юпитер в Риби и Сатурн в Близнаци и стоение. Уран и Нептун не вземаме под внимание. Понеже до 23- ти Меркурий се намира в Риби и при това обратен, като часов владетел той е твърде слаб, но се засилва наново, щом влезе на 24 февруари в Водолей.
Юпитер пък се намира в своя дом и действа като часов владетел много силно, Сатурн действа средно, понеже се намира в състояние на
покой
.
Сега ако иска някой да използва например Меркуров планетен час и да приемем, че Меркур обратен се намира на 1о14' от Риби, а на асцендента на болния са Близнаци или Стрелец Зо15', то това е едно неблагоприятно осветление и за предпочитане е да не се предприема лечение през този ден. Ако ли се намираме на асцендента на същия градус Телец, Козирог, Рак или Скорпион, то благодарение на тези добри аспекти може все пак да се предприеме лечение. Да приемем сега, че иска някой да осветлява в Апас-татва в свръзка с Юпитеров звезден час, то например 22 февруари 1915 година (според дадената таблица)времето от 9 часа и 01 минути е благоприятно; Апас почва да трепти в 8 часа и 54 минути; а Юпитеровия звезден час започва от 9 часа 01 минута. Тогава чакаме до 9 часа и 01 минута и от него момент започваме осветляването, което продължаваме според определеното вече в отдела за Татва време. Бих се отвлякъл твърде много, ако вземех да привеждам и други примери.
към текста >>
Има ли, значи, абсолютно ускорение: Срещу този начин на доказване още големия немски физик Мах е възразил: дали не би могло диска да бъде в абсолютен
покой
, вселената ведно със звездите да се въртят около диска и дали центробежната сила не би могла да бъде един вид сила на теготението, на тия въртящи се маси, върху нашето тяло: Тук е точката, където Айнщайн се намесва.
Ние чувстваме, обаче, една сила; ние трябва да се държим за диска, ако не искаме да бъдем отхвърлени по направление на радиуса към периферията. Какво заключение вадим от това: „Диска се върти! “ Ротацията, както е известно, е ускорено движение, при което се изменя наистина не величината, но посоката на скоростта. Силата е познатата:га всяко дете от училището центробежна сила, и не представлява друго освен инертното съпротивление на тялото ни срещу това изменение посоката на скоростта. Но не е ли необходимо, за установяването на едно ускорено движение, едно тяло за сравнение, по което да се ориентираме?
Има ли, значи, абсолютно ускорение: Срещу този начин на доказване още големия немски физик Мах е възразил: дали не би могло диска да бъде в абсолютен
покой
, вселената ведно със звездите да се въртят около диска и дали центробежната сила не би могла да бъде един вид сила на теготението, на тия въртящи се маси, върху нашето тяло: Тук е точката, където Айнщайн се намесва.
Той ни показва, че не можем да различим едно действие на инертността от едно действие на теготението, че двете, значи, в известен смисъл са идентични. Ние се намираме, да речем, в един долап в световното пространство. Ние наблюдаваме, че всички предмети в долапа се движат ускорително, при това всички със същото ускорение към една стена, която ние именуваме „пода“. Ако скочим от пода нагоре, „падаме“ пак обратно. Стоейки на пода, ние изпитваме една сила, която ни държи прикована към пода.
към текста >>
Айнщайн издига поради това своя прочут принцип на еквивалентността: действието, което едно поле на теготението упражнява върху хода на каквито и да било природни процеси, наблюдавани от един намиращ се в
покой
, относително полето, наблюдател, не се отличавало по нищо от действието, което наблюдателят би установил, ако той се движеше в едно:з:5одно от притегателната сила пространство с онова ускорение, което упражнява полето на теготението.
От това заключаваме: или долапът ни е увиснал на една висилка, а под нас е едно световно тяло, чиято притегателна сила действа върху нас, или пък на другия край на въжето стои човек, който притегля въжето към себе си и чрез това ни придава едно ускорено движение. Тогава силата, която усещаме, е натискат на ускорението. Чрез никакъв опит не сме в положение да установим, кое от двете тълкувания е вярното. И двете са „верни“. Където имаме да измерваме абсолютно ускорение, то може да бъде също така действие на гравитацията; то не може да се различи от едно действие на инертността.
Айнщайн издига поради това своя прочут принцип на еквивалентността: действието, което едно поле на теготението упражнява върху хода на каквито и да било природни процеси, наблюдавани от един намиращ се в
покой
, относително полето, наблюдател, не се отличавало по нищо от действието, което наблюдателят би установил, ако той се движеше в едно:з:5одно от притегателната сила пространство с онова ускорение, което упражнява полето на теготението.
До тук, без съмнение, читателят е могъл всичко да следи. При математическата преработка на тези идеи, към която вече преминаваме, общодостъпността на изложението мъчно вече би могла да се спази и за това ще се ограничим върху някои намеци, които дават да се долови смисъла на работата. До толкова ще да е разбрал читателят, че всяко измерване на природни явления в края на краищата почива върху измервания на пространството и времето, с мащаби и часовници. Ако означим единицата време и пространство като времепространство, тогава физикът е геометър на времепространството, или геометър на четириизмерното, докато пък измерващият нивите геометър има нужда да мисли и измерва само в две измерения. И двамата са си служили с познатата на всеки ученик две хилядогодишна, лежаща в основата на всяка наука, Евклидова геометрия.
към текста >>
Запример, когато при един , на с , Марс е по-силен по къща и знак от Слънцето, лихостта, грубостта, свръхдейността, гордостта и
неспокойността
, които този противостоеж носи със себе си, ще могат много по-мъчно да бъдат надмогнати, отколкото ако бъде по-силно.
I, кн. X на списанието). К. А. Либра. АСТРОЛОГИЯ (Продължение от кн. 6—7.) При тълкуването зависи най-вече от това, коя от двете планети е по-силна.
Запример, когато при един , на с , Марс е по-силен по къща и знак от Слънцето, лихостта, грубостта, свръхдейността, гордостта и
неспокойността
, които този противостоеж носи със себе си, ще могат много по-мъчно да бъдат надмогнати, отколкото ако бъде по-силно.
При , , , например, произлиза дисхармония и, следователно, борба между висшите и низши душевни движения; в случай че не е по-добре разположена от , малко възможност ще има да се надвие низшата природа. Пълни ли се (приближава ли се към образуване) аспектът, мъчнотията бива по-голяма, отколкото в противния случай — когато се разсипва на 9° от 15° е един пълнещ се аспект (асп. на път да се образува), — защото се движи по-бързо от и след известно време ще го стигне и ще „запълни“ —на 15° от и на 18° R (ретрограден) от е един пълнещ се аспект, защото, макар че по-бързата планета, е вече минала аспекта, след известно време отново ще го възпълни поради това, че се движи наповрат (ретроградна е). В каква степен ще се прояви известен неблагозвучен аспект, зависи естествено твърде много от степента на волята (взета в най-висок смисъл), която азът е развил в себе си. Един аспект, изхождащ от неподвижен знак1), носи много по-големи трудности, отколкото ако изхожда из главен1) или подвижен знак1).
към текста >>
г., с което се оплаква, че в домът му, както и в домът на отделните му братя, които са сега войници, от 40 дена насам, почти всека нощ влиза едно невидимо същество, което правело разместване на къщните им багажи и ги
обезпокоявало
, като се съмняват да не би да е некое злонамерено лице, дойдох в с.
Георгиев, въз основа резолюцията на Господина Фердинандски Окол. Началник, положена върху заявлението подадено от Димитжр Петков от с. Живовци, зарегистрирано под вх. № 1917. 21.III н.
г., с което се оплаква, че в домът му, както и в домът на отделните му братя, които са сега войници, от 40 дена насам, почти всека нощ влиза едно невидимо същество, което правело разместване на къщните им багажи и ги
обезпокоявало
, като се съмняват да не би да е некое злонамерено лице, дойдох в с.
Живовци и от разпит на страдающите Димитър Петков и снахите му Николета Велкова и Тодора Георгиева като как стават тия явления и имат ли съмнение на некое злонамерено лице да вжрши тия заплашвания, ми разправиха следующето: Съмнение на злонамерено лице немат на никого; пакост или кражба до сега немат друго, освен едно разметание на багажа им, обаче преди четиридесет дена починалата майката на първий, а свекървата на вторите Трифона Петкова, след смъртта й захванало да се явява нощно време в вид на образа й някакво същество, правило разни тропоти, правило разни разметания на багажите из стаите им, особено парцаляците на починалата; хвъргало с разни предмети, като: паници, грънци, чаши и пр. взимани от рафта и ги било, макар и при светлината на лампата, отваряло особено ковчега с дрехите и ги изхвъргало на вън. Заспят ли нощно време, явява се в вид образа на починалата и с една голяма тежина запушвала устата и натиска, така че без помощ не могат да се изправят. Оплакали се кметския наместник, който поставял часовой, но нищо не можели да заловят; затварял и запечатвал вратите и сутрин при проверката намервал същото разметание, макар и при здрави печати, и така поставяно, като от човешка ръка. Потвърди ми се това и от Кмет.
към текста >>
Господин Началник, Понеже от четиридесет дена насам, почти всека нощ, излиза в домът ми едно невидимо същество, което ни прави пакост и ни
обезпокоява
домът, но и съмнявам се да не би да е някое злонамерено лице.
началник ЗАЯВЛЕНИЕ от Димитър Петков! от с. Живовци Резолюция П. ст. стражар Пратете двама стражари от пешите да следят и за извършеното да съставят акт. Началник: Хаджийски.
Господин Началник, Понеже от четиридесет дена насам, почти всека нощ, излиза в домът ми едно невидимо същество, което ни прави пакост и ни
обезпокоява
домът, но и съмнявам се да не би да е някое злонамерено лице.
Затова Ви моля, г-н началник да ми се даде нужното съдействие от страната Ви. гр. Фердинанд, 21. III. 1917. С почитание Димитр Петков (грамотен) Заявлението с акта се съхраняват в оригинал в дело № 37 от 1917 г„ част I, страница 90 при фердинандското околийско управление. Телепатическа проекция в момента на смъртта.
към текста >>
Когато веднъж, към края на декември, се върнал колегата ми ми направи особено впечатление с голямото си
неспокойствие
, на което не отдавах никакво значение, като си мислех, че има некои любовни сплетни в главата си, както обикновено с него биваше.
Мрачна и тъмна, тази къща прави отвън на чувствителния човек тежко впечатление. — Имах приятел, чиновникът Ч, който живял в тази къща и ми разказа следната случка: „живея в тази къща още от миналата (1919) година и спим там, по нямане квартира. обикновено по двама в една стая. Миналата година (1919) живеех тук с колегата R., който имаше доста слаба воля и посредствен характер, но иначе бе весел и здрав другар. Служебното ми положение ме отдалечаваше често за дълго време от Братислав, тъй че колегата ми биваше по-дълго време сам, главно нощем, тъй като денем бе ангажиран в учереждението.
Когато веднъж, към края на декември, се върнал колегата ми ми направи особено впечатление с голямото си
неспокойствие
, на което не отдавах никакво значение, като си мислех, че има некои любовни сплетни в главата си, както обикновено с него биваше.
Обаче, вечерта почти около 10 часа, когато си легнах в леглото, ненадейно стана от масата, нервно разхождайки се из стаята и отчаяно каза: „не, аз тук няма да остана.“ — „Защо? “ попитах го. „Но, то е страшно, никоя нощ нямам мира, постоянно ми някой ходи из стаята, върти сабя, синджири и ножове дрънка, пули си очите, а какви очи, като разгорели въглени, зеленикави чак“. И дълбоко въздишайки, отриваше си избилият го пот по челото. Това ме изненада, тъй като моя колега никога в нищо не вярваше, беше светски човек, всичко взимаше леко, и сега такава еремиада3!
към текста >>
Мен ми беше, обаче,
неспокойно
и дълго не можах да заспя.
Това ме изненада, тъй като моя колега никога в нищо не вярваше, беше светски човек, всичко взимаше леко, и сега такава еремиада3! Това не очаквах от него. Имайки пред вид, че той има изморени нерви, заех се да го раздумвам и да му обяснявам работата тъй, че това е сигурно някакъв сън или някаква илюзия. Но мамил съм се: той се нахвърли върху ми, обвинявайки ме, че го взимам за бог знай какъв, и че което видял, видял е и не приемаше никакви обяснения. Укротявах го както можах, разказвах му разни анекдоти, докато го склоних да си легне.
Мен ми беше, обаче,
неспокойно
и дълго не можах да заспя.
През нощта бях събуден от сън от страшните викове на своя приятел, който, избелил очи, бягаше из стаята като обсебен и търсеше некакво оръжие. Станах и чувам вън зад вратата силно блъскане и тропане. Веднага запалих свещта и тичам към вратата, която бе затворена; отворих я и гледам на вън, нито следа от некого; стаята ни имаше единствен вход откъм съседната стая, която беше също с единствен изход, затворена откъм антрето, а от антрето водеха дървени стъпала до двора. Нийде нито помен от някакво същество. Студени тръпки ми полазиха по гърба и космите ми настръхнаха.
към текста >>
Колегата ми лежеше летаргически на леглото и аз отдавах слабостта му на нощното
обезпокояване
.
Беше ми страшно при тази картина. Питахме го какво му стана. Откъслечно разправи, че този адски шум вече неколко нощи се повтарял и че виждал различни чудовища. „Това е страшно“, стенеше бедния и дълго време ни трябваше докато го успокоим и принудим да си легне. Обаче, не спахме до сутринта, когато в 8 часа станах и почнах да се бръсна със собствения си бръснач.
Колегата ми лежеше летаргически на леглото и аз отдавах слабостта му на нощното
обезпокояване
.
Беше мъгляв декемврийски ден и цялата околност, като никога преди това, ми правеше печално и тежко впечатление. Бръснех се, гледайки в малкото огледало на масата, и изведнъж виждам в него приближаваща се, прегърбена и като тигър за скачане приготвена фигура, с мътни очи и свити пръсти, които посягаха към врата ми. Макар че ме обзе страх, пак се бързо, инстинктивно обърнах, захвърлих бръснача и започнах борбата за живот и смърт със своя беден колега, при пръв поглед когото познах, че е подлудял. Конвулсивно държах отслабналите му ръце и виках за помощ. Дойдоха съседите, изкъртиха вратата и като видеха какво става, донесоха въже, с което вързахме бедния ми колега и повикахме доктора.
към текста >>
80.
Всемирна летопис, год. 3, брой 01
 
Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)
Така, във Франция, дето
покойният
Жан Жорес се борй храбро с двата народни врагове — клерикализма (духовенството) и милитаризма (военщината) — и все в името на пролетарския идеал, социалната демокрация не престава да е един от стълбовете на французката аристократическа олигархия; в Англия прословутата „лейбър-парти“ не се стеснява да се проявява като мощна крепителка на управлението на лордовете с тяхното едро землевладение и индустрия, а в Германия същата партия, на чело със сегашния председател на републиката, поддържа управлението на една дегизирана монархия с всичките прелести на железния милитаризъм.
Тоя материалистичен принцип е едно недомислие. Той е и постоянно опровергаван от живота. Обединението на пролетариата от всички страни или така наречените „интернационали“ — първият, вторият и две и половиният — фалира при най-важния си изпит: „интернационалите“ не само не предотвратиха великата европейска война от 1914 до 1918 г., но дори се биха юнашки едни срещу други. По-ядовита ирония над безсилието на марксизма не би могла да се очаква. Но не само в международните отношения се констатира немощта на социалната демокрация: това е също така вярно и във вътрешното управление на държавите.
Така, във Франция, дето
покойният
Жан Жорес се борй храбро с двата народни врагове — клерикализма (духовенството) и милитаризма (военщината) — и все в името на пролетарския идеал, социалната демокрация не престава да е един от стълбовете на французката аристократическа олигархия; в Англия прословутата „лейбър-парти“ не се стеснява да се проявява като мощна крепителка на управлението на лордовете с тяхното едро землевладение и индустрия, а в Германия същата партия, на чело със сегашния председател на републиката, поддържа управлението на една дегизирана монархия с всичките прелести на железния милитаризъм.
За българската социална демокрация не би трябвало и да говорим: известна под името партия на „общоделците“ или „широките социалисти“, тя е една миниатюрна буржоазна група, годна за всички компромиси1) и за всички цели, но без да може да подтикне нито на йота обществения прогрес или поне да подобри колко-годе положението на работничеството. Третата форма на социално устройство — комунизма — колкото и да е примамлива на пръв поглед за идеалистите, също така противоречи на великите и незиблеми закони, които регулират развитието на човечеството. Ние и друг път на страниците на това списание2) сме разглеждали доста обширно принципите и методите на това движение. Обаче, от когато светът видя на дело да се приложат тия принципи и методи — в Русия — не остана нито помен от основите на комунизма, тъй както той се излагаше на теория: правото на частна собственост не само не изчезна, за да се замени с общинна (комунална) собственост, но се възстанови, капиталът не само не се премахна, но се въведе като неизбежно условие във всички разклонения на стопанството, а милитаризмът процъфтя като никога досега. Това е така нареченото „стратегическо отстъпление“ пред напора на буржоазията.
към текста >>
Тогава българският народ, толкова дълго терзан от едно користолю- брво и политиканствуваще духовенство и от разни други обществени паразити, ще си отдъхне
спокойно
, освободено от старите криви понятия и покварени нрави, и ще закрачи смело и решително в пътя на новата култура.
И у нас, в България, структурата на обществото е напълно благоприятна, за да се въведе синархическото управление, след като узреят и се изпитат условията за комуналния живот в духа на Христовите принципи Цялото производство, извършвано сега от работния народ на началата на частната собственост, може да даде най-големи и най-плодотворни резултати, ако се извършва общинно, на началата на колективната собственост. Общността на имота, средствата и оръдията на производството ще наложи неизбежно и комунизиране на труда. В такъв случай, формата на управлението и осъществяването му ще бъде едно от най-лесните: без да се засега дори сегашната конституционно-монархическа форма, принципите и същността на която са изложени във всеки учебник по конституционното право6), едно трикамерно съветско управление би съответствало на главните изисквания на синархията. Подробностите на това идеално и осъществимо управление у нас ще бъдат изложени в специална статия. Ако това стане по посочения от нас мирен, еволюционен път, съвременните политически партии, които, като хибридни и ефемерни творения на безидейни личности, са врагове на общественото развитие и благосъстояние, ще изчезнат безследно, защото са излишни.
Тогава българският народ, толкова дълго терзан от едно користолю- брво и политиканствуваще духовенство и от разни други обществени паразити, ще си отдъхне
спокойно
, освободено от старите криви понятия и покварени нрави, и ще закрачи смело и решително в пътя на новата култура.
Само по тоя начин ще може да се създаде Нова България. Тая държава-модел, каквато може и трябва да бъде България, ще достигне максимума на народно благоденствие, величие и слава, защото нейните жители, като напуснат своите душевни и физически пороци (себелюбието, себепоклонството, алчността, завистта, омразата, интригантството, лъжата, клеветата, кражбата, разврата, взаимната изтреба, месоядството, употребата на спиртни питиета, лукса и пр.), ще се вдъхновяват и ръководят само от взаимна любов и преданост,. от себеотрицание и самопожертване, ще водят естествен, чист и свят живот (растителна храна, безалкохолни питиета, честност, мъдрост и доброта), ще бъдат здрави и дълголетни и с тоя свой начин на живеене, труд и работа за общо благо ще образуват от родината си едно огнище на висока култура, към което неудържимо ще гравитират всички околни народи. Тогава и войните ще станат един печален анахронизъм. Нека българите първи дадат на света тоя образец на истинско обществено устройство и на съвършено държавно управление!
към текста >>
В всички случаи на нерешителност и борба нужна е молитва, уединение в себе си и очакване съвет при
спокойно
състояние на благоволение към всичко живо, очакване съвет от Божия глас.
Така е с всекиго, който се отдели от първоизточника и живее само за себе си. Второто условие за достигане мъдростта е да се заменят всички желания с едничкото желание и решение: да се познае и осъществи истината, да се живее в хармония с висшите закони. Това е законът в духовния живот. Трето условие: неотклонно и без отлагане да се изпълнява всичко, което вътрешният глас заповядва. Всяко съмнение и нерешителност означават затъмняване и самоубийство.
В всички случаи на нерешителност и борба нужна е молитва, уединение в себе си и очакване съвет при
спокойно
състояние на благоволение към всичко живо, очакване съвет от Божия глас.
Четвърто условие: понеже духът продължава своята дейност във време на съня, когато тялото почива, да извикваме и твърдо за задържаме при заспиване възвишени мисли, понеже от тях ще зависи живота през цялата нощ. От качеството и силата на нашите мисли и чувства в момента на заспиването ще зависи да се предпазим от всички лоши влияния и да привлечем чисти, възвишени въздействия във вид на вътрешни просветления и вдъхновения. Ние можем също така да получим разрешение на много съмнения и загадки, ако ясно си зададем въпросите и заспим с твърдата вяра, че ще получим отговор. Пето условие за придобиване мъдрост е: всека сутрин да посветим поне първия час на живота, съобразно нашия идеал, в мисли на любов и единство с безкрайното и тъй всеки ден като се упражняваме, постепенно целия ни живот ще бъде осветен от мъдростта. „Нищо няма по-сигурно от Бога.
към текста >>
Така че, когато напълно познаем нашето единство с висшата сила, малките случайности, които по-преди са ни измъчвали, вече не ни
безпокоят
Освен туй, хората не могат да ни лъжат вече, защото те са като отворена книга пред нас, всичките техни мотиви са ясни за нас.
Аз имам един приятел, който беше нервно болен и който в кратко време се излекува напълно, чрез съзнание единството си с Бога, и сега е жизнерадостен — радва се на живота и разнася радост на всички около него. Когато човек достигне хармония и мир, той се чувства защитен от всичко и никакъв страх няма достъп при него (Псал. 91,10; Йов—5,23). Дивите животни, както и кучето, не правят никакво зло на такъв човек, който стои пред тях абсолютно безстрашен. Но щом се уплаши, те веднага почувстват това и се нахвърлят, окуражени, върху него.
Така че, когато напълно познаем нашето единство с висшата сила, малките случайности, които по-преди са ни измъчвали, вече не ни
безпокоят
Освен туй, хората не могат да ни лъжат вече, защото те са като отворена книга пред нас, всичките техни мотиви са ясни за нас.
Също така и ние преставаме да се преструваме и да се държим нависоко. Лошите приказки и дела на приятели и неприятели не могат да нарушават нашия мир и да ни безпокоят, и ние винаги, каквото и да се случи, оставаме спокойни и невъзмутими. „Нещата, които ни са причинявали грижи, страдания и скръб, тогава не ще имат вече никаква сила, защото истинската мъдрост ще ни позволи да виждаме всичко в правилни отношения и на дължимото место.“. Даже смъртта на близките ни не ще нарушава душевния ни мир, защото ще знаем, че тя не е унищожение, а само събличане на една дреха (физическо облекло) и че колкото сме по-развити и по тясно свързани с Бога, толкова повече ще имаме възможности да общуваме съзнателно с умрелите. С спокоен дух ще можем да кажем, «е това, което лежи в погребалния ковчег, не заслужава нито една сълза: то е само една мидена черупка, от която бисера е взет.
към текста >>
Лошите приказки и дела на приятели и неприятели не могат да нарушават нашия мир и да ни
безпокоят
, и ние винаги, каквото и да се случи, оставаме
спокойни
и невъзмутими.
91,10; Йов—5,23). Дивите животни, както и кучето, не правят никакво зло на такъв човек, който стои пред тях абсолютно безстрашен. Но щом се уплаши, те веднага почувстват това и се нахвърлят, окуражени, върху него. Така че, когато напълно познаем нашето единство с висшата сила, малките случайности, които по-преди са ни измъчвали, вече не ни безпокоят Освен туй, хората не могат да ни лъжат вече, защото те са като отворена книга пред нас, всичките техни мотиви са ясни за нас. Също така и ние преставаме да се преструваме и да се държим нависоко.
Лошите приказки и дела на приятели и неприятели не могат да нарушават нашия мир и да ни
безпокоят
, и ние винаги, каквото и да се случи, оставаме
спокойни
и невъзмутими.
„Нещата, които ни са причинявали грижи, страдания и скръб, тогава не ще имат вече никаква сила, защото истинската мъдрост ще ни позволи да виждаме всичко в правилни отношения и на дължимото место.“. Даже смъртта на близките ни не ще нарушава душевния ни мир, защото ще знаем, че тя не е унищожение, а само събличане на една дреха (физическо облекло) и че колкото сме по-развити и по тясно свързани с Бога, толкова повече ще имаме възможности да общуваме съзнателно с умрелите. С спокоен дух ще можем да кажем, «е това, което лежи в погребалния ковчег, не заслужава нито една сълза: то е само една мидена черупка, от която бисера е взет. Тоя бисер е душата. „Всички неща дохождат към нас, когато се разкрием за тях“.
към текста >>
Този, който е намерил своя център, се отърсва от страстта за трупане материални богатства, които носят само труд, грижи и
безпокойства
, разстройват душевния мир и братското чувство към хората и поробват душата.
Ако и да ни притискат неблагоприятни условия, ние можем да бъдем господари, и нещастието да обърнем в щастие. Законът на истинския успех е вярата, непоколебимата вяра. Когато разберем, че причината на успаха и неуспеха е в самите нас,когато заживеем в съгласие с висшите закони и намерим центъра на привличането в Бога, тогава ние ставаме магнит за всичко, от което действително се нуждаем и изобилието във всичко ни съпровожда. Хората, които обикновено ги наричат практични в живота, често са най-непрактичните, понеже не познават главното. И обратно.
Този, който е намерил своя център, се отърсва от страстта за трупане материални богатства, които носят само труд, грижи и
безпокойства
, разстройват душевния мир и братското чувство към хората и поробват душата.
Натрупаните богатства той ги използва, за да ги превърне в духовни, като ги разходва за общополезни цели и стане доброволно беден. „Ще дойде време, когато ще бъде срамно да се завещава богатство при смъртта“. Наистина, глупаво и смешно е, когато се казва, че това и това принадлежи мен. Нищо не принадлежи никому, а му е дадено само временно да се ползва срещу известни задължения. Законът на уравняването действа чудно точно.
към текста >>
Ти ще почувстваш
спокойната
, изпълнена с мир, просветляваща сила, която привежда в хармония тялото, душата и духът помежду им и с безкрайното.
Нужно е точно да си изясним отношението ни към безкрайната сила, да. разберем единството ни с Бога, като фактически съществуващо, и да бъдем възприемчиви като децата. „Оттегляй се всеки ден няколко минути в тишината, в мълчание, където нищо, което влиза през вратата на чувствата, да не те развлича. Там, в тишината, сам с Бога, постави се в едно възприемчиво състояние. Спокоен, но с твърдо очакване, пожелай, щото познанието на Бога да влезе в тебе и да стане достояние на твоята душа“.
Ти ще почувстваш
спокойната
, изпълнена с мир, просветляваща сила, която привежда в хармония тялото, душата и духът помежду им и с безкрайното.
Ти си на планината и слушаш Божия глас. „И когато слезеш, после пак, вземи тази опитност със себе си“. Живей с нея, като работиш, мислиш и се движиш, когато спиш и когато си буден. Така ти, макар че не можеш да бъдеш постоянно на върха, все пак можеш непрекъснато да осъществяваш красотата на Висшата Сила. Ще дойде време, когато на работната маса и на шумната улица ти ще можеш да влизаш в тишината на своето висше аз, просто като наметнеш мантията на мисълта около себе си и като познаеш, че духът на безкрайния живот, на безкрайната любов и мъдрост те пази и ръководи.
към текста >>
И неговото учение е в туй, че всички хора могат в този живот да достигнат
покой
и блаженство.
Да познаем Бога — в това е вечния живот. Когато туй стане, няма да пеем вече песен: „когато туй стане“, а ще пеем нова песен — за славното вечно сега. Ей сега, в този миг, ти и аз можем да отидем на тази висота, ако по- желаем силно. А веднъж тръгнали по вярна посока, все ще стигнем рано или късно, според силата на нашия стремеж. Сидхарта Гаутама решил да постигне истината и да стане Буда, а той достига в този живот Нирвана и става светилник за милиони.
И неговото учение е в туй, че всички хора могат в този живот да достигнат
покой
и блаженство.
Исус си постави велика цел в своя живот, да служи на Отца, и дойде до пълно познание на единството си с Отца. Той осъществи Царството Божие в този живот. И неговото учение, че всички могат тук и сега да достигнат това, затуй стана носител на светлина за милиони хора. Макар и целият свят да пребродим, но няма да намерим по-практична заповед от тази: „търсете най-напред Царството Божие и неговата правда, и всичко останало ще ви се даде“. Аз познавам хора, които изпълняват тази заповед във всички най-малки подробности и техният живот е изпълнен с величие, красота, сила, изобилие, мир.
към текста >>
Те обичат мира и
спокойствието
, но често са били прогонвани из своите жилища поради шумната индустриална дейност на хората, които нахлуват в техните области.
Те могат да преминат (като мисъл) през грубата материя тъй бързо, както ние можем да минем — през въздуха. Те имат свои водители и власти, свои царе и царици. Те раждат деца и в много отношения приличат на човека. Те виждат слънцето и небето тъй, както ги виждаме и ние, защото всеки елемент е прозрачен за тия, които живеят в него. Изобщо, те са благоразположени към човека, но те имат отвращение към самомнителните и лицемерни хора и изобщо — към всички вулгарни хора.
Те обичат мира и
спокойствието
, но често са били прогонвани из своите жилища поради шумната индустриална дейност на хората, които нахлуват в техните области.
Мистериозната планина Който е посетил град Залцбург, в Австрия, знае прочутата планина „Унтерсберг“, която се и споменава в книгите на Теофраст Парацелз, а и в други книги. Тая планина е известна на всеки окултист в Германия и до 1848 год. членовете на дружеството на розенкройцерите са се срещали веднъж в годината в това мистериозно убежище, за да празнуват юбилея си в своите астрални тела. Добре си спомням, че в моето младенчество аз се запознах с един младеж, който бе член на това дружество, и който ми каза някой чудни разкази за тяхната опитност по тия тържествени случаи Той бе беден и нямаше средства, за да отиде толкова далеч с физическото си тяло, пък по онова бреме нямаше още железници. При все това, той ми показа ясна фотография, в която личеше той в пещерата, със своите знаци и емблеми, като изпълнява наряда на своето дружество.
към текста >>
В присъствието на около 15 техни сродници и съседи, събрани за целта, влязох в разбирателство с невидимия немирник и за такъв се манифестира духът на
покойния
стопанин на къщата, Маринчо Арабов, който декларира, че той ги тревожи от две години, за да ги застави да се устрои разбирателство помежду им, както това, за да им яви, че има живот зад гроба, а има и отговорност за нередовен живот; че той за своя нередовен живот бил в ада за 15 години ; и да им препоръча да живеят честно, защото начина, по който живеели, не бил „честен,“ та ако продължавали все тъй, щели да си влошат съдбата толкова, че никога да не излязат от ада.
До 26/XI с. г. около две седмици, не намерих време да изпълня обещанието си. Нея сутрин, тя пак дойде, та ми описа трогателно страховитите демонстрации на невидимия им гостенин, от които джуките нейни и на домашните й, се изпопукали от страх и тревога, през нощта Обясни, че понеже възрастният И син направил известно „заклинание“ вечерта, за прогонването на тоя неизвестен „таласъм“, както го наричали те, последният в отговор па това, започнал да нанася на вратите на спалнята им такива силни удари, като с брадва или чук, щото те от ефекта на тия удари се стреснали всички и вдървили на местото си, до като престанали след известно време ударите. С плач ме замолиха да им услужа за отстранение на това „зло“, от което цялото семейство от 6 — 7 члена (синове, дъщери и снаха) се поболели от страх и безсъние. Обещах и вечерта отидох, придружен от един интелигентен приятел.
В присъствието на около 15 техни сродници и съседи, събрани за целта, влязох в разбирателство с невидимия немирник и за такъв се манифестира духът на
покойния
стопанин на къщата, Маринчо Арабов, който декларира, че той ги тревожи от две години, за да ги застави да се устрои разбирателство помежду им, както това, за да им яви, че има живот зад гроба, а има и отговорност за нередовен живот; че той за своя нередовен живот бил в ада за 15 години ; и да им препоръча да живеят честно, защото начина, по който живеели, не бил „честен,“ та ако продължавали все тъй, щели да си влошат съдбата толкова, че никога да не излязат от ада.
При това настоятелно иска от семейството си, да му устроят молитви, защото от смъртта му не се сетили да направят това. След достатъчни обяснения с него и с други духове на познати теч сродници и съграждани, които се явиха, аз обещах от името на семейството му, че волята му ще бъде изпълнена, но за доказателство, и той повече да не ги безпокои. И действително, от нея вечер всичко се прекратило и това семейство мирясало вече от дотогавашните безпокойства. Обаче, те неизпълнили желанието на покойния си съпруг и баща, вследствие на което той се възмутил отново и точно след два месеци—26/1.1909 г. започнал изново да ги тревожи още по-сериозно.
към текста >>
И действително, от нея вечер всичко се прекратило и това семейство мирясало вече от дотогавашните
безпокойства
.
С плач ме замолиха да им услужа за отстранение на това „зло“, от което цялото семейство от 6 — 7 члена (синове, дъщери и снаха) се поболели от страх и безсъние. Обещах и вечерта отидох, придружен от един интелигентен приятел. В присъствието на около 15 техни сродници и съседи, събрани за целта, влязох в разбирателство с невидимия немирник и за такъв се манифестира духът на покойния стопанин на къщата, Маринчо Арабов, който декларира, че той ги тревожи от две години, за да ги застави да се устрои разбирателство помежду им, както това, за да им яви, че има живот зад гроба, а има и отговорност за нередовен живот; че той за своя нередовен живот бил в ада за 15 години ; и да им препоръча да живеят честно, защото начина, по който живеели, не бил „честен,“ та ако продължавали все тъй, щели да си влошат съдбата толкова, че никога да не излязат от ада. При това настоятелно иска от семейството си, да му устроят молитви, защото от смъртта му не се сетили да направят това. След достатъчни обяснения с него и с други духове на познати теч сродници и съграждани, които се явиха, аз обещах от името на семейството му, че волята му ще бъде изпълнена, но за доказателство, и той повече да не ги безпокои.
И действително, от нея вечер всичко се прекратило и това семейство мирясало вече от дотогавашните
безпокойства
.
Обаче, те неизпълнили желанието на покойния си съпруг и баща, вследствие на което той се възмутил отново и точно след два месеци—26/1.1909 г. започнал изново да ги тревожи още по-сериозно. Тогава се принудиха да му устроят панихида, след което настъпи пак мир, между двете страни. Обаче, въпреки толкова положен труд и енергия от тоя дух да вразуми семейството си, за „честно“ живеене, последното не взе акт от волята и откровенията му, защото големият му син подир няколко години почина, с доста голяма задгробна отговорност, а останалото му семейство, от жена, син, дъщеря и зет, сега са под отговорност пред светската власт и съд, за съучастие в убиването на две лица, в дома си, с користна цел. II. Към 1909 година, почти тъждествени манифестации имаше в дома на покойния гражданин Сим. Пашунков.
към текста >>
Обаче, те неизпълнили желанието на
покойния
си съпруг и баща, вследствие на което той се възмутил отново и точно след два месеци—26/1.1909 г.
Обещах и вечерта отидох, придружен от един интелигентен приятел. В присъствието на около 15 техни сродници и съседи, събрани за целта, влязох в разбирателство с невидимия немирник и за такъв се манифестира духът на покойния стопанин на къщата, Маринчо Арабов, който декларира, че той ги тревожи от две години, за да ги застави да се устрои разбирателство помежду им, както това, за да им яви, че има живот зад гроба, а има и отговорност за нередовен живот; че той за своя нередовен живот бил в ада за 15 години ; и да им препоръча да живеят честно, защото начина, по който живеели, не бил „честен,“ та ако продължавали все тъй, щели да си влошат съдбата толкова, че никога да не излязат от ада. При това настоятелно иска от семейството си, да му устроят молитви, защото от смъртта му не се сетили да направят това. След достатъчни обяснения с него и с други духове на познати теч сродници и съграждани, които се явиха, аз обещах от името на семейството му, че волята му ще бъде изпълнена, но за доказателство, и той повече да не ги безпокои. И действително, от нея вечер всичко се прекратило и това семейство мирясало вече от дотогавашните безпокойства.
Обаче, те неизпълнили желанието на
покойния
си съпруг и баща, вследствие на което той се възмутил отново и точно след два месеци—26/1.1909 г.
започнал изново да ги тревожи още по-сериозно. Тогава се принудиха да му устроят панихида, след което настъпи пак мир, между двете страни. Обаче, въпреки толкова положен труд и енергия от тоя дух да вразуми семейството си, за „честно“ живеене, последното не взе акт от волята и откровенията му, защото големият му син подир няколко години почина, с доста голяма задгробна отговорност, а останалото му семейство, от жена, син, дъщеря и зет, сега са под отговорност пред светската власт и съд, за съучастие в убиването на две лица, в дома си, с користна цел. II. Към 1909 година, почти тъждествени манифестации имаше в дома на покойния гражданин Сим. Пашунков. По задължение от семейството му, проверих чрез невидимите духовни приятели, кой се подвизава там и защо.
към текста >>
Към 1909 година, почти тъждествени манифестации имаше в дома на
покойния
гражданин Сим. Пашунков.
И действително, от нея вечер всичко се прекратило и това семейство мирясало вече от дотогавашните безпокойства. Обаче, те неизпълнили желанието на покойния си съпруг и баща, вследствие на което той се възмутил отново и точно след два месеци—26/1.1909 г. започнал изново да ги тревожи още по-сериозно. Тогава се принудиха да му устроят панихида, след което настъпи пак мир, между двете страни. Обаче, въпреки толкова положен труд и енергия от тоя дух да вразуми семейството си, за „честно“ живеене, последното не взе акт от волята и откровенията му, защото големият му син подир няколко години почина, с доста голяма задгробна отговорност, а останалото му семейство, от жена, син, дъщеря и зет, сега са под отговорност пред светската власт и съд, за съучастие в убиването на две лица, в дома си, с користна цел. II.
Към 1909 година, почти тъждествени манифестации имаше в дома на
покойния
гражданин Сим. Пашунков.
По задължение от семейството му, проверих чрез невидимите духовни приятели, кой се подвизава там и защо. Обясниха ми, че това било духът на същия покойник, който искал да се обясни със семейството си. По мое желание, доведоха ми го на обяснение, а той заяви, че искал да даде на наследниците си да разберат и почувстват неговото съществуване и присъствие и да им каже да живеят честно, защото за ненормалния живот имало отговорност в задгробния свят, чрез престояване в ада, временно или вечно. Той имал отговорност за 12 години, но син му, студент по правото, бил атеист и живеел съвършено без съзнание за отговорността, на която ще го изложи този му ненормален живот. Иска да му се съобщи всичко това, за да се успокои и да не ги тревожи повече.
към текста >>
Обясниха ми, че това било духът на същия
покойник
, който искал да се обясни със семейството си.
започнал изново да ги тревожи още по-сериозно. Тогава се принудиха да му устроят панихида, след което настъпи пак мир, между двете страни. Обаче, въпреки толкова положен труд и енергия от тоя дух да вразуми семейството си, за „честно“ живеене, последното не взе акт от волята и откровенията му, защото големият му син подир няколко години почина, с доста голяма задгробна отговорност, а останалото му семейство, от жена, син, дъщеря и зет, сега са под отговорност пред светската власт и съд, за съучастие в убиването на две лица, в дома си, с користна цел. II. Към 1909 година, почти тъждествени манифестации имаше в дома на покойния гражданин Сим. Пашунков. По задължение от семейството му, проверих чрез невидимите духовни приятели, кой се подвизава там и защо.
Обясниха ми, че това било духът на същия
покойник
, който искал да се обясни със семейството си.
По мое желание, доведоха ми го на обяснение, а той заяви, че искал да даде на наследниците си да разберат и почувстват неговото съществуване и присъствие и да им каже да живеят честно, защото за ненормалния живот имало отговорност в задгробния свят, чрез престояване в ада, временно или вечно. Той имал отговорност за 12 години, но син му, студент по правото, бил атеист и живеел съвършено без съзнание за отговорността, на която ще го изложи този му ненормален живот. Иска да му се съобщи всичко това, за да се успокои и да не ги тревожи повече. Предадох волята му по принадлежност, но изглежда, че не са взели акт от нея, защото още дълго време са били безпокоени от неговите тропания. Синът му скоро свърши образованието си, стана съдия и адвокат, живя на свободни начала и доста скоро замина за онзи свят, да си изплаща значителните прегрешения. III.
към текста >>
аптекаря Б., тъй и от Голова, които ми разправиха, че при завързаното сношение с невидимия тропач проявила се тъщата на Б., която съобщила, че тя ги
безпокояла
, за да предизвика това разбирателство, та да им съобщи страшната опасност, която грозяла дъщеря й вследствие намерението на задушевната им приятелка X.
След това се правели силни удари по таблата на креватите им, по мебелите, вратите и пр. Викали полицията на помощ, но и пред нея ставало същото, без да могат да открият причините. Това продължавало повече от две седмици и като не му виждали края, по упътване от някого извикали ме, с молба да се разясни тази мистерия, ако разбирам и мога. Понеже не можах да отложа отпътуването си, проводих, та извикаха известния софийски книжар, Голов, когото замолих да направи потребното, а аз. отпътувах. След 2 — 3 седмици, като отидох пак в София по работа, информирах се по въпроса, както от пом.
аптекаря Б., тъй и от Голова, които ми разправиха, че при завързаното сношение с невидимия тропач проявила се тъщата на Б., която съобщила, че тя ги
безпокояла
, за да предизвика това разбирателство, та да им съобщи страшната опасност, която грозяла дъщеря й вследствие намерението на задушевната им приятелка X.
да умъртви дъщеря й, чрез отрова, каквато си приготвила и очаквала благоприятен случай да я използва незабелязано, с пъклената цел, да я замести като бъдеща съпруга на зетя й. Затова им препоръчала да прекъснат сношенията и приятелството си с г-ца X. мирно и безшумно, за да се избегне неминуемата опасност за живота на дъщеря й. За благодарност на това откровение, препоръчал им да дадат помощ. Това сторено, шумът от нея вечер престанал за всегда в къщата им. V.
към текста >>
От обясненията на известни невидими приятели, узнах, че първият съпруг на Личевата жена я ревнувал и не искал да им даде
спокойствие
за съвместен живот.
Това сторено, шумът от нея вечер престанал за всегда в къщата им. V. В къщата на Симеон Личов oт Плевен, от началото на 1921 до средата на 1922 г. се тропа, ходи и правят разни нежелателни издевателства, от невидими причини, като леките и подвижни предмети се събаряли и разхвърляли от местото си, а крехките предмети се трошат от това разхвърляне По външни указания, поставяли тепсии, напълнени с брашно или пепел, загладени равно, за да видят, да ли ще се яви някакъв отпечатък Резултата всякога е бил, че тия съдове бивали надупчени като с пръсти от човешка ръка (във брашното). Като не могли да си обяснят тия явления, отнесоха се през април 1921 г. до мен за съвет и упътвания.
От обясненията на известни невидими приятели, узнах, че първият съпруг на Личевата жена я ревнувал и не искал да им даде
спокойствие
за съвместен живот.
Настоявах да го вразумят, за да не се занимава със суетни работи, но това било невъзможно, защото амбицията му била голяма и непреклонна. При една скорошна проверка по въпроса, каза ми се, че той се вразумил преди известно време и вече престанал да тревожи живущите във въпросната къща. VI. През декември 1921 г. почина скоропостижно в къщата на лозето си край града Плевен, Лука Въжаров, бивши дългогодишен началник отделение в министерството на Народното Просвещение, а от около 15 години заселен. край град Плевен, на лозето си, при добра обстановка.
към текста >>
За щастие на Звезда,
безпокойствието
й се прекратило от това време, когато пътувала.
Неговите действия са отмъстителни, той преследва само Звезда, кара я да плаче, разхвърля дрехите й и тя усеща голяма тежест на рамената си и според нейното казване, изнемогва при ходенето си. Когато е била взета от селото Дол. Ръжана от окол. началник,за да бъде поставена под наблюдение на лекаря в с. Босилеград, по пътя, не можейки да ходи от голяма тежест на рамената си, принудила се да я качат на един кон, настигнат по пътя с водача си, който бил от друго село.
За щастие на Звезда,
безпокойствието
й се прекратило от това време, когато пътувала.
и духът се пренесъл в дома на стопанина на тоя кон — т. е. в друго село, където продължавал да прави пакости, но какво е станало по- после, не се знае, защото нямало кой да събира сведения за него. гр. Кюстендил. 4 юли 1923. Геор. Д. Свраков.
към текста >>
А ние твърдим, че в случая няма нищо чудно или свръхестествено, защото истината е, че духът на
покойния
свещенослужители за да докаже на богомолците и приятелите си съществуването на задгробния живот, се е проявил чрез един автопортрет, който, както съобщава Daily Express, не се показал върху стената отведнъж, а постепенно, точка по точка.
Приликата с оригиналния му портрет, снет наскоро преди смъртта му, била поразителна. Никаква човешка ръка не се била допрела до това място на стената, за да нарисува въпросното изображение. Разни мнения са се изказали по тоя случай, разпитани са били мнозина учени и духовни лица, но всички са дошли до заключението, че рисунката има свръх нормален или свръхестествен произход: тя наистина представлявала лика на починалия и била начертана на стената по тайнствен (окултен) начин. Интересно е и мнението, че тя се считала за „отразена мисъл“ на някой медиумнически субект, който познавал Дайдъла приживе и е присъствал на църковните му служби. И директорът на окултното списание Тhe Light (Светлина) е обяснил в поменатия английски вестник, че това е манифестация на духове.
А ние твърдим, че в случая няма нищо чудно или свръхестествено, защото истината е, че духът на
покойния
свещенослужители за да докаже на богомолците и приятелите си съществуването на задгробния живот, се е проявил чрез един автопортрет, който, както съобщава Daily Express, не се показал върху стената отведнъж, а постепенно, точка по точка.
Същият вестник е дал едновременно фотографската снимка на Дайдъла и появилата се рисунка, за да се види приликата им. Ръката на Сара Бернар, неотдавна починала френска артистка. Знаците на способностите и живота й ясно личат. Идеалите на българските свещеници. През последните дни на месец юли т. г.
към текста >>
81.
Всемирна летопис, год. 3, брой 02
 
Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)
Извикания на разговор
покойник
, директор на гимназия, бие смеещата се ученичка.
I и край) 11. Из живота на една окултистка (разказ). 12. Духовна опитност: I. Предсказание на сън точната дата на смъртта. — II.
Извикания на разговор
покойник
, директор на гимназия, бие смеещата се ученичка.
— III. Сънят предсказал смъртта. — IV. Лично наблюдавани действия на един дух (препис от протокол). — V.
към текста >>
„Не тъжете, за дето си отивам на
покой
.
Да, и вие сте ми приятели, както другите. Сбогом, сбогом! „Сбогом на всички, които обичам! Когато духът ми почне да витае отгоре, тялото ми ще остане като свидетел на жалкия ми живот. Сбогом, сбогом!
„Не тъжете, за дето си отивам на
покой
.
Сбогом на всички, които любех! Скоро ще бъдем всички събрани в онова място, дето няма скръб и мъки! Сбогом, сбогом! “ Барон Карл дю Прел, известен философи и изследвач на духовните явления, е запазил и следните стихове на ясновидката: „Боже мой! Само ти познаваш сърцето ми.
към текста >>
Фредерика я погледнала
спокойно
и казала на дядо си: „в кулоара има един чуден човек, ела да го видиш“.
Също такива вълнения е изпитвала на гробищата или в църквите, във време на не- кое погребение. Тогава тя не е могла да стои долу, а се качвала горе, в галериите. Тя схващала присъствието на духовете. За голяма жалост на семейството й, тази нейна чувствителност към духовните влияния, които оставали непроницаеми за другите, се изразила скоро твърде шумно. Когато е била още при дядо си Шмидгал, тя видела веднъж на полунощ в кулоара една голяма тъмна форма, която минала с пъшкане край нея и се спряла на края на салона като една фигура, която тя запомнила през целия си живот.
Фредерика я погледнала
спокойно
и казала на дядо си: „в кулоара има един чуден човек, ела да го видиш“.
Но старецът, ужасен от това обстоятелство (понеже и той видел на самото място подобно явление, без да е съобщил за това никому), направил всичко възможно, за да я убеди, че тя се лъже, и оттогава не й позволявал да напуска стаята вечер. Тия нейни, толкова важни, но и толкова мъчителни, способности не изменяли в никое отношение живота й. Тя си е била най-разположена с другарките си, макар и да е била понякога дълго време задържана сама в стаята си от извънредно разчувстване, дори в продължение на цяла година, което е било като едно приготовление да вижда с нормалните си очи неща, невидими за другите —един вид избликване на ясновидска духовна способност посредством телесните й органи. Малко по-късно родителите й паднали тежко болни в усамотеното село Префорст, и тя била принудена да отиде и прекара при тяхното легло големи скърби, поради което чувствата й били държани през цялата година в голяма екзалтация. През тоя период пророческите й сънища и проникването в явленията, напълно скрити за околните й в нормално състояние, били непрекъснати за нея.
към текста >>
Това обстоятелство, както и личността на
покойника
,известен по своите проповеди и ученост, произвели върху нея си.
За да изпълни желанието на родителите си и на своите приятелки, на 19-та си година тя се съгласила да се ожени за г. Хауфе, твърде близък на чичовото й семейство. Тоя брак й бил твърде приятен, поради прямотата на младоженеца и добрата перспектива, която той й открил. Но било че е предчувствала бъдещите си страдания и болести, било по друга некоя утаена причина, тя, без да измени на чувствата си, паднала през същото време в едно отчаяно състояние, което е останало необяснимо за приятелите й: тя плачела по цели дни в плевника на бащината, си къща и в продължение на пет седмици прекарала в безсъница. По това време се поминал кметът на Оберщенфелд, в самия ден на сватбата си.
Това обстоятелство, както и личността на
покойника
,известен по своите проповеди и ученост, произвели върху нея си.
но впечатление и тя придружила погребалното шествие до гробищата. Тогава й се открил един великолепен вътрешен живот, който, макар и да е плакала много, напълно я успокоил, и оттогава тя станала съвсем индиферентна към работите от тоя свят. По-късно същият покойник й се явявал като едно светло видение, което я благославяло и покровителствало. Вглъбяване във вътрешния си живот На границата между Вюртемберг и Баденското херцогство се намира една малка местност, която се нарича Кюрнбах. В атмосферно и геологическо отношение, тя е съвсем противоположна на местността, дето са разположени Префорст и Оберщенфелд, защото е низка, заобиколена от всякъде с планини и малко осветена от слънцето.
към текста >>
По-късно същият
покойник
й се явявал като едно светло видение, което я благославяло и покровителствало.
Но било че е предчувствала бъдещите си страдания и болести, било по друга некоя утаена причина, тя, без да измени на чувствата си, паднала през същото време в едно отчаяно състояние, което е останало необяснимо за приятелите й: тя плачела по цели дни в плевника на бащината, си къща и в продължение на пет седмици прекарала в безсъница. По това време се поминал кметът на Оберщенфелд, в самия ден на сватбата си. Това обстоятелство, както и личността на покойника,известен по своите проповеди и ученост, произвели върху нея си. но впечатление и тя придружила погребалното шествие до гробищата. Тогава й се открил един великолепен вътрешен живот, който, макар и да е плакала много, напълно я успокоил, и оттогава тя станала съвсем индиферентна към работите от тоя свят.
По-късно същият
покойник
й се явявал като едно светло видение, което я благославяло и покровителствало.
Вглъбяване във вътрешния си живот На границата между Вюртемберг и Баденското херцогство се намира една малка местност, която се нарича Кюрнбах. В атмосферно и геологическо отношение, тя е съвсем противоположна на местността, дето са разположени Префорст и Оберщенфелд, защото е низка, заобиколена от всякъде с планини и малко осветена от слънцето. В тая местност именно Хауфе се преместила да живее след женитбата си. Но било забелязано, че колкото местоположението е по-низко, толкова повече тя е страдала от тръпки. В планините, напротив, магнетичната й сила се увеличавала.
към текста >>
.. След това аз се считах щастлив, че можах да събера една група сътрудници като: Д-р Анкос (Папюс), Фабиус де Шамвил, Анри Маже, Жиро, г-жа Жоселм-Монрок, Анри Дюрвил, Донато, Борнис, Бертен (аптекар), Д-р Крайс, популярният романист Марк Марио и цел легион други учени и изследвани между които бе и
покойният
командант Дарже.
Аз го виждам и сега, като да стои пред мен. Няколко дни преди да си замине, аз имах печалната чест да приема посещението му: той дойде да ми благодари за влиянието, което упражних, за да се признае — най-сетне! — от обществена полза Дружеството за трансцеденталната фотография, на което той бе едновременно касиер и един от основателите заедно с Воше.1) Бех го видял пак преди около 15 години,“когато се присъедини към Синдиката на Окултизма. Аз мечтаех тогава да се образува във Франция едно образцово братство, което да има за цел да обедини всички, които се занимават с окултизма, и да защищава техните интереси. Това братство се образува и живя дълги години, но, щом избухна войната, и то изчезна като едно видение.
.. След това аз се считах щастлив, че можах да събера една група сътрудници като: Д-р Анкос (Папюс), Фабиус де Шамвил, Анри Маже, Жиро, г-жа Жоселм-Монрок, Анри Дюрвил, Донато, Борнис, Бертен (аптекар), Д-р Крайс, популярният романист Марк Марио и цел легион други учени и изследвани между които бе и
покойният
командант Дарже.
Луи Дарже е роден в Пойак в 1847 г. След като свърши военното училище в Сомюр, той участва във войната на 1870—71 год., когато сполучи да избяга от обсадения гр. Мец. През 1884 г. той се ожени в Тур, дето и остана да живее в оставка. Неговата госпожа, високо - интелигентна литераторка — Франц Дарже Савари — е дала на французката поезия едни от най- очарователните стихове.
към текста >>
Покойният
бе на младини краен материалист.
Неговата госпожа, високо - интелигентна литераторка — Франц Дарже Савари — е дала на французката поезия едни от най- очарователните стихове. Дарже е държал много сказки по своите изследвания в цяла Франция и в странство. Академията на науките получи от него много интересни съобщения. Той има честта да бъде предтечата на г. доктор Барадюк във фотографическите работи по психизма.
Покойният
бе на младини краен материалист.
Но още като подпоручик, той прояви такива церителни способности, които направиха грамадна сензация и отвориха собствените му очи. Един ден, обаче, неговото лечебно медиумничество угасна, за да го остави свободен във фотографските му изследвания. От тогава той деятелно заработи и можа да открие съществуването на жизнените лъчи, наречени от него със скромното име лъчи V. Но не ще се мине много време и тия лъчи ще се нарекат Лъчи Дарже. Би трябвало да се напишат цели томове, за да се изложат подробно работите на командант Дарже: в други последващи статии аз ще имам случая да се повърна върху тях.
към текста >>
Следователно, след 20 годишно
спокойно
, критично и старателно изследване на този въпрос, чрез лично и непосредствено сношение с обитателите на невидимия мир, за мен въпроса е разрешен, че има живот след гроба.
СТ. Д. КОЛАРОВ — Плевен. Къде и как живеят умрелите (По лични наблюдения) По въпроса: „има ли живот след гроба“ се водят полемики и издирвания от незапаметни времена. За едни изследвани той е разрешен в положителен, за други в отрицателен смисъл. — За мене, който бях отрицател на всичко мистично до 33 годишната си възраст, от преди 20 години е разрешен в положителен смисъл.
Следователно, след 20 годишно
спокойно
, критично и старателно изследване на този въпрос, чрез лично и непосредствено сношение с обитателите на невидимия мир, за мен въпроса е разрешен, че има живот след гроба.
Като резултат на тия грижливи, търпеливи и дългогодишни изследвания в областта на духознанието, имам събран доста интересен материал от научно значение за читателите, който смятам да изнеса последователно в печата за да дам повод и на други любители и изследвани да проучат непосредствено тая материя и да се изкажат по нея. В книжка I година II на „Всемирна Летопис“ под надслов: „Какво ще станем след смъртта“ от Буе де Вилие, е напечатана една преводна статия, в която доста правдиво и обширно е описан начина на умирането на човеците, събуждането на духовете и формиране на съзнанието им за новия духовен живот. Понеже в нея автора е сложил точка на изложението до „съзнанието на духовете и приготовлението им за новия духовен живот“, аз намирам интересно и уместно да продължа изложението от тая точка и да опиша, къде и как живеят духовете на умрелите човеци в задгробния мир. Това списание е резултат на личните ми и непосредствени издирвания чрез изслушване обясненията на духовните обитатели, познати и непознати, скорошни и отдавнашни. По този въпрос две мнения няма между многобройните духовни гости, които съм разпитвал от 20 години насам, при твърде честите ми беседи с тях, безразлично от какво положение са били те и тука и там.
към текста >>
След обед на третия ден от смъртта на човека, в известен момент, пред новия духовен обитател на невидимия мир, явява се ненадейно един светъл дух (Ангел-покровител на
покойния
човек), от блясъка на когото той — духът — ослепява, с духовните си очи, и изслушва съобщението му: колко години ще прекара в изкупление (ада) за неморалния си живот, като плътен човек, или по-право, за дето духът, който се проявява в материалния човек, чрез съвестта, не е възпирал човека от незаконните му попълзновения и прищевки.
След смъртта на известен човек, подир час—два—три приблизително, духът му се пробужда като от сън, обаче учудва го новото му положение, като се види и съзнае в Пространството, далече от дома си, лек, подвижен и носиш се на известно разстояние над земята. Скоро се среща с други духовни обитатели, повече близки сродници и приятели, които му се представят и го запознават с новото му положение. За доказателство, че е вече дух, отвеждат го в дома му, където вижда тялото си, приготовлявано от близките му за погребение. Прави разни манифестации, за да им докаже, че е жив, но понеже никой не обръща внимание и го не чува, това го наскърбява, а риданията на близките му го тревожат и смущават. Под моментни побуждения и влечения, той набързо прави посещения на сродници и приятели, на близо и далече, мъчи се и тям да се обади, но като вижда, че и тука не подозират неговото ново съществуване, връща се пак при тялото си, присъства и наблюдава разните церемонии по погребението на това му тяло, слуша надгробни речи, ако има такива, както и всички отзиви от живите за него- След погребението на тялото му, духът се връща пак в домът, слуша и наблюдава всичко, прави нови разходки и посещения, но с прискърбие вижда, че никъде не подозират присъствието и даже съществуването му като духовно същество, освен в редки и изключителни случаи.
След обед на третия ден от смъртта на човека, в известен момент, пред новия духовен обитател на невидимия мир, явява се ненадейно един светъл дух (Ангел-покровител на
покойния
човек), от блясъка на когото той — духът — ослепява, с духовните си очи, и изслушва съобщението му: колко години ще прекара в изкупление (ада) за неморалния си живот, като плътен човек, или по-право, за дето духът, който се проявява в материалния човек, чрез съвестта, не е възпирал човека от незаконните му попълзновения и прищевки.
— В момента, една невидима, магнетическа връзка привлича духа в гроба при тялото му, която връзка води основата си от гръбнака на материята. Там му се открива пред духовните очи картината на първия му детски грях, която бавно и релефно се движи и се променя пред погледа му, както филмите на кинематографа. След свършване на първата картина, открива се втора, трета и пр. и пр. картини, които той гледа и в тях вижда или преживява миналия си земен неморален живот, от който се гнуси и отвращава, а същевременно гледа и разложението на своята плът, в която през земния живот е обитавал, но не си е изпълнил длъжността да я възпира от престъпните й влечения и деяния.
към текста >>
В ада, чистилището, пъкъла или изкуплението, чрез преживяването в гроба, известни определени години — до 100 максимално, обитават всички духове на
покойниците
, над 4 годишна възраст, на които участта им е обявена в третия ден от смъртта, от Ангела им покровител, както изложих по-горе.
картини, които той гледа и в тях вижда или преживява миналия си земен неморален живот, от който се гнуси и отвращава, а същевременно гледа и разложението на своята плът, в която през земния живот е обитавал, но не си е изпълнил длъжността да я възпира от престъпните й влечения и деяния. По такъв начин с месеци и повече се движи филмът на греховния живот на човека пред духовния взор на духа му, но като се приключи с картината на последното прегрешение, а след това филмът се възобновява пак от начало, и тъй следва и се повтаря непрекъснато, до когато духът е в изкупление, ако е срочно, или вечно, ако духът има такава участ. Духовете в задгробния мир обитават в три главни състояния или положения: а) в пространството и покрай нас; б) в изкупления (ада, чистилището или пъкъла) и в) в преизподнята. В пространството обитават всички духове на безгрешните човеци и малолетните деца до 4 годишна възраст. След четвъртата си година, децата отговарят за престъпленията си, които съзнателно вършат, само в по-малък размер, отколкото при напреднала възраст.
В ада, чистилището, пъкъла или изкуплението, чрез преживяването в гроба, известни определени години — до 100 максимално, обитават всички духове на
покойниците
, над 4 годишна възраст, на които участта им е обявена в третия ден от смъртта, от Ангела им покровител, както изложих по-горе.
Тия духове, които прекарат до 25 години в това положение, според определената им участ, като си претърпят участта, умират на ново и се трансформират в по-леки и подвижни духове, обитаващи в пространството, с право на еволюция (напредък) до райските сфери. Духовете, които имат участ определена, да проживеят в изкупление (в гроба) до 45 години максимално, след това време, ще прекарат още толкова време — без 5 години — в преизподнята. Например: срещу 30 години изкупление, духът ще прекара после още 25 години в преизподнята; срещу 35, още 30 и пр., а след преминаване фаталния срок и на двете митарства, чрез нова смърт ще се трансформира в обитател на свободното пространство, с право на бавна еволюция до трета сфера, където се спира по-нататъшното му напредване. Духовете, които имат участ да прекарат в ада от 45 до 100 години, след тия срокове преминават в положението „преизподня“, при което те биват привлечени фатално в недрата на земята, под гроба, на една почтена дълбочина — до около 35 метра, където, както и в гроба, преживяват филма на земния си греховен живот, при постоянна будност и неотлъчване от мястото си, денем и нощем, освен в редки случай и с малки промеждутъци, понеже връзката им не ги пуска. Обитателите на преизподнята и духовете кандидати за там, имат най-печална и горчива участ, защото изобличението им от филма на земния грехове живот няма край и граница, а и те не могат нито погледа си да отстранят от тоя изобличителен филм, нито могат да заспиват и го избягват, защото сънното положение е достояние само на земните материални човеци, а не и на духовните същества.
към текста >>
Има и духове
неспокойни
, които усилено се стремят да завържат сношение с живите, особено наследниците си, или да прогонят тия, които са заживели в домовете им.
Духовете, които имат възможност да се отлъчват от местопребиваването си (гроба), веднага след залязването на слънцето, се пръскат по разни направления и правят посещения и наблюдения на познати и непознати човеци, без последните да подозират присъствието им. Само когато човеците създадат условия за сношение с тях, при сеансите — те се проявяват и манифестират присъствието и съществуването си, като, според възможността, правят изявления било за положението си, или за това на познати отсъстващи, за които се интересуват човеците, правят специални съобщения към познати и сродници, четат морал на живите и някои бивши общественици, отпра- вят послания към човечеството, често пъти с интересно съдържание, а други правят разкрития за известни произшествия или събития. Обаче, мнозина от невидимите обитатели се държат по някога и много недостойно, като се манифестират за други духове, за които се интересуват участващите в сеансите, и от тяхно име правят неверни изявления и лъжливи пророчества. От знанието и опитността на изследваните зависи да отделят истинските съобщения от лъжливите и да изолират неканените гости. Обаче, това е най трудната задача на ръководителя на сеанса, затова Той и присъстващите винаги с резерва трябва да приемат сензационните известия, които би им се направили от невидимите обитатели.
Има и духове
неспокойни
, които усилено се стремят да завържат сношение с живите, особено наследниците си, или да прогонят тия, които са заживели в домовете им.
Такива немирници често се проявяват с тропане, отваряне на врати, биене на електрически звънци, събаряне на предмети и не даване мир и спокойствие на живите обитатели на къщата, където се подвизават, а някои, чрез известни материализации, стават видими за хората, пред които се явяват за момент или по-продължително. Между духовните обитатели на невидимия мир няма атеисти, защото всички, според земния си живот, се намират в положение, при което съзнават и чувстват ръката на Великия Творец на вселената и неговите неизменни закони за цялото човечество, без разлика на вяра и народност, а удостоени със съдба, която е продукт на земния добър или лош живот на всекиго. Деяния, които носят отговорност за ада и преизподнята, са ония, изброени в десеттях заповеди, дадени на човечеството чрез Мойсея. (Ще следва). СЪНИЩАТА от МАКС ХАЙНДЛ Много се разисква в печата и в обществото по тоя увлекателен въпрос: за сънищата, особено преди началото на последната война, отдаде се голямо значение на пророческите сънища1), каквото по-рано не им се отдаваше.
към текста >>
Такива немирници често се проявяват с тропане, отваряне на врати, биене на електрически звънци, събаряне на предмети и не даване мир и
спокойствие
на живите обитатели на къщата, където се подвизават, а някои, чрез известни материализации, стават видими за хората, пред които се явяват за момент или по-продължително.
Само когато човеците създадат условия за сношение с тях, при сеансите — те се проявяват и манифестират присъствието и съществуването си, като, според възможността, правят изявления било за положението си, или за това на познати отсъстващи, за които се интересуват човеците, правят специални съобщения към познати и сродници, четат морал на живите и някои бивши общественици, отпра- вят послания към човечеството, често пъти с интересно съдържание, а други правят разкрития за известни произшествия или събития. Обаче, мнозина от невидимите обитатели се държат по някога и много недостойно, като се манифестират за други духове, за които се интересуват участващите в сеансите, и от тяхно име правят неверни изявления и лъжливи пророчества. От знанието и опитността на изследваните зависи да отделят истинските съобщения от лъжливите и да изолират неканените гости. Обаче, това е най трудната задача на ръководителя на сеанса, затова Той и присъстващите винаги с резерва трябва да приемат сензационните известия, които би им се направили от невидимите обитатели. Има и духове неспокойни, които усилено се стремят да завържат сношение с живите, особено наследниците си, или да прогонят тия, които са заживели в домовете им.
Такива немирници често се проявяват с тропане, отваряне на врати, биене на електрически звънци, събаряне на предмети и не даване мир и
спокойствие
на живите обитатели на къщата, където се подвизават, а някои, чрез известни материализации, стават видими за хората, пред които се явяват за момент или по-продължително.
Между духовните обитатели на невидимия мир няма атеисти, защото всички, според земния си живот, се намират в положение, при което съзнават и чувстват ръката на Великия Творец на вселената и неговите неизменни закони за цялото човечество, без разлика на вяра и народност, а удостоени със съдба, която е продукт на земния добър или лош живот на всекиго. Деяния, които носят отговорност за ада и преизподнята, са ония, изброени в десеттях заповеди, дадени на човечеството чрез Мойсея. (Ще следва). СЪНИЩАТА от МАКС ХАЙНДЛ Много се разисква в печата и в обществото по тоя увлекателен въпрос: за сънищата, особено преди началото на последната война, отдаде се голямо значение на пророческите сънища1), каквото по-рано не им се отдаваше. Изобщо се предполага, че сънят е един бегъл образ или една фантастична представа, които минават през мозъка на спящия човек.
към текста >>
Ако, през деня, азът е бил смутен от гняв или
безпокойство
, или ако лицето се е нахранило късно или е преяло и не е имало време да се смели храната му, тогава астралното тяло не може да се оттегли всецяло от низшите проводници и остава свързано с главата на заспалото тяло.
Даже, понякога, позволява се на аза, във време на съня, да чете в аналите на природата историята на миналите си съществувания и да види сцените, които е преживял в далечното минало, когато азът е обитавал някое друго тяло. Други път, под надзора на други азове, той посещава сцената на некоя случка, или пък позволява му се да бъде свидетел на някое престъпление, извършено върху физическото тяло на другиго. По някога пък, дава му се възможност да помогне за излекуването или облекчението на някои, които се намират в нужда. Ако, след една от тия опитности, впечатлението, направено върху духа, остане твърдо и бъде пренесено в будното съзнание, фактът се представлява като сън. Ония лица, които имат планетата Нептун или Луната в 9-та къща, къщата на сънищата2), или пък в знака на Стрелеца, или най-сетне имат силни аспекти между поменатите две планети, тия лица имат често пророчески сънища.
Ако, през деня, азът е бил смутен от гняв или
безпокойство
, или ако лицето се е нахранило късно или е преяло и не е имало време да се смели храната му, тогава астралното тяло не може да се оттегли всецяло от низшите проводници и остава свързано с главата на заспалото тяло.
В тоя случай, дневните сцени се смесват с ония от астралния свят, и азът си припомня тия разбъркани сцени като фантастични сънища и в безсмислени прояви. Уви! Колко много са ония хора, които имат такива сънища шест нощи от седемте! Има лица, които не приемат да си легнат без да се наядат богато, и тогава през петата нощ те имат само фантастични сънища. Има постоянна борба между жизненото тяло и астралното тяло. През деня желанията и апетитите разрушават тъканите на физическото тяло и етерното тяло едва има възможност да възстанови тия повреди само в момента, когато астралното тяло се освободи от физическото.
към текста >>
Веднага преди да си легнете за спане вечерно време, и след като за благовременно се нахраните леко, трябва да позволите на тялото си да остане
спокойно
и необтегнато, а после да пожелаете силно, азът да се пренесе там, където бихте искали да направите някое добро дело или пък ла изследвате някои интересни въпроси.
Следователно, оня, който има навика да си ляга късно и да яде късно или който по различни начини препятства на астралното тяло да се оттегли доста дълго време, за да даде на етерното тяло време да възобнови изгубената си жизненост, той върши така бавно самоубийството си. Виждаме, прочее, че през време на съня, азът има друг живот отколкото оня, когато е затворен в тялото. Той е много по-волен, повече в своя елемент на съществуването, с което се наслаждава през съня, отколкото когато е затворен във физическия си проводник: тогава той е притеснен и принуден да мине през всичките уморителни дейности на деня. Има едно средство да се развие способността да си спомняме опитностите от тоя живот насън и да ги донесем в будното си съзнание. Също възможно е да се управлява това съществуване през съня по начин да се получат най-добри резултати, едновременно както за самия аз, така и за неговата еволюция и за човечеството.
Веднага преди да си легнете за спане вечерно време, и след като за благовременно се нахраните леко, трябва да позволите на тялото си да остане
спокойно
и необтегнато, а после да пожелаете силно, азът да се пренесе там, където бихте искали да направите някое добро дело или пък ла изследвате някои интересни въпроси.
Когато лицето заспи, азът ще последва тия указания. Именно по този начин учениците на Розенкройцерското Братство могат да извършват изцерявания под управлението на Учителя си и на мнозина лекари, ученици на същото общество. Посредством ретроспективното упражнение от вечерта и чрез разни други наставления, които им се дават, те се групират като „невидими помагачи“ и така се вършат чудесните лечения на Розенкрайцерското Братство. Всички личности, които се владеели духовното зрение, както и ония, които са работили съзнателно през време на сънното си състояние в невидимите светове, можеха да виждат през последната война невидимите помагачи на самото полесражение, да облекчават и лекуват навред, дето намираха случай за това. Много майки бдяха върху синовете си, тогава, когато тяхното несъзнателно тяло е спяло в некоя далечна страна.
към текста >>
На утрото, в момента на събуждането, ако останат
спокойно
в размишление няколко минути, може, споменът за нощните сцени да бъде пренесен в тяхното будно съзнание.
Много майки бдяха върху синовете си, тогава, когато тяхното несъзнателно тяло е спяло в некоя далечна страна. Азът се е намирал естествено там, дето обичта го е изпращала, и, макар че майката съвършено и да не е съзнавала това, тя между туй е бдяла върху сина си през съществуването си насъне. Също така, и ония, на които смъртта е задигнала родители или приятели, могат да ги придружат във време на съня и чрез едно приспособено увлечение те могат да запазят един съзнателен спомен за тях, тогава, когато по-преди тия небесни визити са били за тях само един смътен сън. Всички, които биха пожелали, могат да станат невидими помагачи, но с условие, ако животът им през деня бъде чист и изпълнен с безкористни действия и услуги, и ако вечерта, преди да заспят, решат да отидат и да помогнат на човечеството там, където има нужда. Те ще продължат тогава своята хуманитарна работа, даже и ако тялото им е дълбоко заспало.
На утрото, в момента на събуждането, ако останат
спокойно
в размишление няколко минути, може, споменът за нощните сцени да бъде пренесен в тяхното будно съзнание.
От всичко гореизложено следва, че едно великолепно поле за дейност се открива пред нас. Астралният свят е населен от невидими работници на различни степени, каквито са природните духове, елементалите, гномите и изчезналите, наречени умрели. Много по-висши същества работят в тия невидими светове. Всички ние можем да влезем в тия области и да продължим да работим там за благото на човечеството, през .време на сънната ни почивка. (Из Rosicrucian Fellowship-Oceanside).
към текста >>
И от тая минута тя захванала зорко да се вглежда в хората, които срещала, и щом забелязвала белези от отяготеност, тъга,
безпокойство
, тичала да помага с всичката сила на своята царствено-великодушна природа.
„Защо общата ни работа се върши в такъв затворен кръг? “ питала тя себе си. „Защо ние познаваме малко хора от други класи? Защо те не дохождат при нас? “ И със свойствената си решителност тя си казала: „ако не дохождат, то аз съм длъжна сама да отида при нуждаещите се“.
И от тая минута тя захванала зорко да се вглежда в хората, които срещала, и щом забелязвала белези от отяготеност, тъга,
безпокойство
, тичала да помага с всичката сила на своята царствено-великодушна природа.
Ще приведа един от случаите когато е помогнала — не е важно, че е помогнала (помагат мнозина), а как именно е помогнала. В едно от събранията, в които участвала, се повдигнал въпрос, как може да се помогне на един човек, озлобен от живота, ако той не желае да слуша никакви съвети и утешения? За окултизъм, не ще и дума, да му се говори, не бива. Сестра Елисавета изведнъж се заинтересувала, и пожелала да знае за кого се говори. Казали й, че думата е за една учителка, прекарала много години като възпитателка в чужди къщи.
към текста >>
Останала без работа; но не било потребно толкова да й се намери работа, колкото да се
успокоят
нервите й чрез разумно лекуване.
В едно от събранията, в които участвала, се повдигнал въпрос, как може да се помогне на един човек, озлобен от живота, ако той не желае да слуша никакви съвети и утешения? За окултизъм, не ще и дума, да му се говори, не бива. Сестра Елисавета изведнъж се заинтересувала, и пожелала да знае за кого се говори. Казали й, че думата е за една учителка, прекарала много години като възпитателка в чужди къщи. Тя била извънредно раздразнителна и страняла от хората.
Останала без работа; но не било потребно толкова да й се намери работа, колкото да се
успокоят
нервите й чрез разумно лекуване.
Възпитателната била горда и невъзможно било да й се предложи материална помощ. Сестра Елисавета отишла при нея. Тя видяла младата девица с умно и енергично лице, но малко горда. Сестра Елисавета не се смутила от това. — Не се чудете, казала тя, ако ви говоря съвсем откровено; такъв е моят нрав, при туй аз съм окултистка, а това значи, че за мене не съществуват обикновените прегради между хората.
към текста >>
— Бъдете
спокойни
, миледи.
Тя тутакси повикала своята стара слугиня, Джен. — Знаеш ли, Джен, днес ще пристигне у дома една твърде скъпа гостенка, мис Елтон. Тя ще гостува в моята стая. Аз искам да се чувства добре в къщи, тя е прекарала тежък живот и трябва сега да си почине малко. Ти ще ми помогнеш да й дадем възможност да прекарва добре у нас.
— Бъдете
спокойни
, миледи.
Но какво мога да върша за нея аз? — Постарай се да узнаеш нейните вкусове и привички. Предупреди я, че заран тя може да се къпе във вана, наклади огън в огнището, приготви вечеря и занеси яденето в спалнята й, питай я какво предпочита сутрин за закуска: кафе, чай или мляко; предложи й да закусва заран в постелята, изобщо, помогни ми да й услужа. Тя е доста скъпа гостенка за мене, Джен! Умната Джен отдавна е престанала да се учудва на туй, което виждаше и слушаше в къщата на своята госпожа и затова тя пъргаво се завзе да приготви вечерята и да поокичи стаята.
към текста >>
В последния ден, преди смъртта си, тя сънувала приятелката си Златка, нейна съученичка, заминала наскоро преди нея, че я завела на една хубава, цветна поляна, където имало много книги за прочит (
покойната
ми сестра обичаше много литературата).
Превел: X. Духовна опитност Предсказване на сън точната дата на смъртта. На 31 януари 1901 год. в гр. Скопие се помина сестра ми Марийка.
В последния ден, преди смъртта си, тя сънувала приятелката си Златка, нейна съученичка, заминала наскоро преди нея, че я завела на една хубава, цветна поляна, където имало много книги за прочит (
покойната
ми сестра обичаше много литературата).
Същата й казала, че от сега нататък, на това място тя ще пребивава и че вечерта, точно в 9 ч. ще замине и тя. Събужда се сестра ми и, уверена в съня си и радостна, разказала го на домашните ми. През целия ден питала за времето. Вечерта, когато докторът я инжектирал, тя смеешком му забелязала, че, всичко е безполезно, понеже с нея е свършено вече.
към текста >>
Извикания на разговор
покойник
, директор на гимназия, бие смеещата се ученичка.
През целия ден питала за времето. Вечерта, когато докторът я инжектирал, тя смеешком му забелязала, че, всичко е безполезно, понеже с нея е свършено вече. И наистина точно в 9 часа тя издъхна в пълно съзнание. Съобщава: М. Т-ва — София.
Извикания на разговор
покойник
, директор на гимназия, бие смеещата се ученичка.
В моята къща в гр. Севлиево през ваканцията през 1907 г. се събираха другарките на дъщеря ми, всички ученички от Търновската дев. гимназия, за да прекарват свободното си време в работа и забавления. Един ден те, на брой 4—5 ученички, искали да узнаят последните си бележки по разни предмети, като попитат наскоро починалия си директор Габровски, да им ги съобщи.
към текста >>
Уплашените с радост ме посрещнаха, за да ги
успокоя
и въведа в къщи. Влязохме.
Жена ми била в съседната стая и, като чула писъка на момичетата, помислила, че нещо зло се е случило, бързо отишла да види; но като заварила описаното — и тя търтила, изплашена, да бе- га. Всички избягали в двора и не смеели да се върнат в къщи. Масичката се върнала на мястото си. Дойдох си от работа в 7 часа. Слънцето още бе високо.
Уплашените с радост ме посрещнаха, за да ги
успокоя
и въведа в къщи. Влязохме.
Другите си разотидоха, но нощта прекараха много безпокойно от случилото се през деня. Така продължаваха много нощи, до като позабравиха. Дълго време не искаха да влязат в стаята на случката, нито да видят масичката. — Всичко изложено аз веднага записах бележника си. За мене случката не беше изненада, а в реда на нещата.
към текста >>
Другите си разотидоха, но нощта прекараха много
безпокойно
от случилото се през деня.
Всички избягали в двора и не смеели да се върнат в къщи. Масичката се върнала на мястото си. Дойдох си от работа в 7 часа. Слънцето още бе високо. Уплашените с радост ме посрещнаха, за да ги успокоя и въведа в къщи. Влязохме.
Другите си разотидоха, но нощта прекараха много
безпокойно
от случилото се през деня.
Така продължаваха много нощи, до като позабравиха. Дълго време не искаха да влязат в стаята на случката, нито да видят масичката. — Всичко изложено аз веднага записах бележника си. За мене случката не беше изненада, а в реда на нещата. 24. IV.
към текста >>
броеници и др., от джоба й тя усещала силна тежест, голямо
безпокойствие
и мъка.
Като се изгуби шишето, Здр. Момчилов даде на невестата броениците си, които след малко се намериха по сред стаята, после пак ги турна и те изчезнаха. Подир туй турнахме в джоба й две броеници — (на Стоева и Момчилова), които след малко изчезнаха. При всяко изчезване на нещата от джоба на невестата, ние гледахме толкова внимателно, щото вратовете ни заболяха; търсихме с наши ръце в джоба и нищо нямаше, а джобът й беше съвършено здрав. Невестата Звезда казва, че преди да излезе нещо, напр.
броеници и др., от джоба й тя усещала силна тежест, голямо
безпокойствие
и мъка.
По едно време тя се силно тресеше, като от студ. Най-после си подписахме четиримата имената на една бяла книжка и я турнахме в джоба й, но и тя — книжката — изчезна. Действията се прекратиха в 6 ч. 15 м. На ковчегът и друго в новата къща нищо не се показа тази вечер.
към текста >>
Семейството не е
спокойно
, от страх не могат да спят както трябва и са съвършено отчаяни.
Тасев, който стоял дълго време при тях в мутвака (кухнята), че Звезда често падала на земята полумъртва и в това време плакала понякога, а по некой път се смеела. Напоследък като паднала както и по-преди, от тогава се появил невидимият, менструацията й престанала и от тогава насам никак вече не падала. Според това, може да се предполага, че този дух е произлязъл от невестата, но как? —Горният знае. Семейството на Джокева се състои от 17 члена, материалното му състояние е повече от бедно.
Семейството не е
спокойно
, от страх не могат да спят както трябва и са съвършено отчаяни.
Синовете приемали даже да запалят къщата си, дано се избавят, но баща им не позволявал. Ст. Джокев е на мнение да изпрати снаха си Звезда в с. Топли-дол при баща й или в планината с овци, та да опита дали ще има пак същото, или ще отиде с нея духът и там да остане. Ние, подписаните, страдахме две нощи без сън и повечето от нас, от страх до висша степен, приехме да страдаме, но да се уверим. И се уверихме в действителността.
към текста >>
На 18 януари същата година, през целия ден майка ми била някак си неразположена, усещала някакво
безпокойствие
, тъга.
Той ми обеща, сбогува се и си отиде. Една седмица след съня ми, съобщиха ни, че е заминал. И действително, скоро след заминаването му, почувствах неговата помощ. Проявление на умиращ. През 1896 година родителите ми бяха в Цариград.
На 18 януари същата година, през целия ден майка ми била някак си неразположена, усещала някакво
безпокойствие
, тъга.
Вечерта още повече се засилило безпокойствието й, тъгата й се увеличила, без да ще плакала непрестанно и, в такова състояние, вижда в стаята да преминава покрай кандилото пред иконостаса една сянка и същевременно почувствала по бузите си едно лъхване, някакво подухване, при все че от всякъде било затворено. Няколко дни по-късно получават известие от Велес, че вуйчо ми, брат на майка ми, Юрдан Читкушев, се е поминал точно в същата вечер, когато майка ми е имала тези изявления. И понеже Той я обичал много, в последния си час той питал за нея.и искал да я види. Съоб.: М. Т-ва — София.
към текста >>
Вечерта още повече се засилило
безпокойствието
й, тъгата й се увеличила, без да ще плакала непрестанно и, в такова състояние, вижда в стаята да преминава покрай кандилото пред иконостаса една сянка и същевременно почувствала по бузите си едно лъхване, някакво подухване, при все че от всякъде било затворено.
Една седмица след съня ми, съобщиха ни, че е заминал. И действително, скоро след заминаването му, почувствах неговата помощ. Проявление на умиращ. През 1896 година родителите ми бяха в Цариград. На 18 януари същата година, през целия ден майка ми била някак си неразположена, усещала някакво безпокойствие, тъга.
Вечерта още повече се засилило
безпокойствието
й, тъгата й се увеличила, без да ще плакала непрестанно и, в такова състояние, вижда в стаята да преминава покрай кандилото пред иконостаса една сянка и същевременно почувствала по бузите си едно лъхване, някакво подухване, при все че от всякъде било затворено.
Няколко дни по-късно получават известие от Велес, че вуйчо ми, брат на майка ми, Юрдан Читкушев, се е поминал точно в същата вечер, когато майка ми е имала тези изявления. И понеже Той я обичал много, в последния си час той питал за нея.и искал да я види. Съоб.: М. Т-ва — София. Разни вести Окултен кинематограф.
към текста >>
И Виктор Хюго, лице с лице срещу величавия събеседник, в когото виждаше поетът на Стратфорд на Ейвън, и на когото дължеше почти цялата си литературна форма, му отправи
спокойно
следното питане: „макар че ти ни си дал чудесни стихове, позволи ни един въпрос.
Никога спиритическата маса не е виждала дотогава такъв интелектуален елит, образувани около нея; Виктор Хюго, г-жа Виктор Хюго, г-жа де Жирарден, Шарл Хюго, Франсоа-Виктор Хюго, генерала ле Фло, Огюст Вакери са насядали около масата в тия паметни сеанси. Имало е действително тържествени моменти, през които като че ли се отваряла цяла бездната на невидимия свят. Виктор Хюго, наведени над пропастта, от дето той вярвал, че чува, как се издига от вечното им жилище гласа на умрелите, извиквал: — Кой е там? — Шекспир! отговори му се от незнайните глъбини.
И Виктор Хюго, лице с лице срещу величавия събеседник, в когото виждаше поетът на Стратфорд на Ейвън, и на когото дължеше почти цялата си литературна форма, му отправи
спокойно
следното питане: „макар че ти ни си дал чудесни стихове, позволи ни един въпрос.
Ти чуваш думите ни, ти виждаш мисълта ни, ти знаеш, че, като сме дълбоко и религиозно убедени в мистерията, на която присъстваме, по някога ние се съмняваме в абсолютната и действителна тъждественност на съществата, които ни говорят. Трябва ли да ни оставиш по тоя въпрос в съмнение? “ И гласът отговори: — Гробът не лъже. И в другите сеанси са се явили: Молиер, Есхил, Сервантес, Платон, Галилей, поетът Андре Шение. После, с една любопитна непрецизност, отговаряли някакви метафизически същества: „аз съм романът, аз съм трагедията, аз съм драмата, аз съм смъртта“.
към текста >>
82.
Всемирна летопис, год. 3, брой 03
 
Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)
Туй изглежда като една ми го правилна дефиниция на атомичната теория, както тя е била разбирана към края на деветнадесетото столетие, теория преодоляна по-сетне от въртежната теория на Хелмхолц и на
покойния
Лордм Келвин, който описва атома като една мъничка вихрушка или въртеж на етера, при което разните свойства на материята се дължат на размера и скоростта на въртежа.
Туй включва теорията, че човешкото тяло би могло да се обърне в най-съвършената форма на живота или, с други думи, да стане безсмъртно. Едно нещастие за нашата цял е, че науката днес се намира на такава точка, когато трябва да претърпи една революция, тъй че всеки опит да постигнем нашата цел ни принуждава да разгледаме научни теории, които се намират още в ембрионалната (зародишна) стадия. Тук би могло да бъде уместно да проследим най-новото развитие на атомичната теория. Според теорията на Исак Нютон, атомът е бил смятан като една мъничка частичка от един даден елемент, тъй малка, че не може по-нататък да се дели, и тъй твърда, че не може да се чупи и разрушава (Coodeve’s Manual of Mechanics). Понеже съществуват много различни елементи, трябва да има и съответно разнообразие от атоми, и ето защо, според тази теория, не би могло да има една, обща на всички елементи, субстанция.
Туй изглежда като една ми го правилна дефиниция на атомичната теория, както тя е била разбирана към края на деветнадесетото столетие, теория преодоляна по-сетне от въртежната теория на Хелмхолц и на
покойния
Лордм Келвин, който описва атома като една мъничка вихрушка или въртеж на етера, при което разните свойства на материята се дължат на размера и скоростта на въртежа.
По-новите теории приемат, че материята е образувана от многобройни положително и отрицателно наелектризирани частички, чието взаимодействие произвежда всичките нейни разнообразни свойства, при което атомът е равносилен на сбор от малки отрицателни и големи положителни частички (Lectures on „The Properties of Matter“ by Professor Sir J. Thomson, F. R S. biven before the Royal Institution in 1909). Като се има предвид тази последна теория, става съвсем ясно, че от нея е трябвало да се развие най-новата хипотеза, която приема, че материята е само една форма на енергията.
към текста >>
Изглежда, че Мърчисън и сър Джордж Пейджет са открили случаи от болестта „рак“, произлезли от продължително
безпокойствие
.
Във всеки случай науката взима в внимание само физически фактори: всеки друг фактор се намира извън сферата на учените хора. Дотук ние се постарахме да се държим в съчувствие към оная класа учени, които се отвращават от твърдения, не почиващи на най-здравия авторитет. Обаче, трябва да вземем във внимание, че науката е стигнала сега до един такъв стадий, при който осезателните реалности изглеждат да се претопяват в отвлеченото, а видимите явления не допущат физическо обяснение. Запример, законът на еволюцията се основава на научни издирвания; при все това, тайна си остава, как органическият живот би могъл да еволюира от неорганическата материя. Пък и физиолози са открили, че известни физически разстройства в тялото може да се проследят, че имат умствен произход.
Изглежда, че Мърчисън и сър Джордж Пейджет са открили случаи от болестта „рак“, произлезли от продължително
безпокойствие
.
Професор Елмер Гейтс от Вашингтон е намерил чрез опити, че зложелателни (неблагосклонни) и обезсърчителни чувства пораждат в човешкия организъм вредителни съединения, някои от които са крайно отровни. От друга страна, доброжелателни (благосклонни) чувства докарват здрави промени в клетките на тялото. Човекът на строгата физическа наука не може да обясни тези явления върху строго физическа почва. Трябва да се признае прочее, че ние сме стигнали до такава точка, дето физическата наука се прелива в едно далеч не тъй осезаемо поле на действие, защото инак не бихме видели високоучени хора, като сър Оливър Лодж или сър Уйлиам Крукс, да посвещават своето време на такива неща, като спиритуализма, почти с риск на своята репутация. Ето защо ние се чувстваме оправдани да вземем отново нишката на нашето разсъждение, макар и да намираме, че тя води отвъд царството на видимите явления, дори ако бъдем обвинени, че се отдаваме на спекулации или предположения.
към текста >>
Ние дадохме доказателството на високо учени хора, че болестта „рак“ може да се яви от продължително
безпокойствие
, че отрови се създават чрез подхранване на лоши мисли, а също, че здрава тъкан се създава от добра, благосклонна и здрава мисъл.
Месото, хлябът, плодовете и водата се обръщат на кости, мускули, мека гладка бяла кожа, слаби, деликатни нервни жици, уши, нос и онзи прекрасен и дивен инструмент, който се казва око. И при все това, по един произволен закон на учения по физическите науки, щом стигнем до границите на човешкото тяло, един глас извиква; „До тук само ще вървиш, по-далеч не! “ и превръщането на материята, която ни окръжава, макар и да сме част от нея, става една физическа невъзможност. Вярно е, че това превръщане вътре в нас е един несъзнателен процес. Ние, обаче, видяхме, че то може да става и несъзнателно, макар, наглед, несвоеволно.
Ние дадохме доказателството на високо учени хора, че болестта „рак“ може да се яви от продължително
безпокойствие
, че отрови се създават чрез подхранване на лоши мисли, а също, че здрава тъкан се създава от добра, благосклонна и здрава мисъл.
От друга страна, се твърди, че болезнените разстройства на едно нездраво тяло могат да управляват ума. Истина е, че диспептикът страда от лошо настроение и е обсебен от болезнен страх, ала типично ли е това? Ще приемеш ли ти, читателю, че трябва да се управляваш от мрачните образи и мисли на едно нездраво телосложение? Човек се намира в непрестанна борба между своите най-високи и най- низки импулси (побуждения), между волята на Егото (азът) и болезнените отражения на тялото, между духовните и земните стремежи. Но идеален човек е онзи, който контролира своя ум, а чрез ума контролира тялото.
към текста >>
Щом поставеше той ръцете си върху нея, тя се
успокояваше
и заспиваше неколко часа.
Тутакси г-жа Хауфе почна да трепери много силно и челото й стана студено като 'на мъртвец. През цялата нощ тя прекара в припадък, викайки, че тая жена е упражнила върху нея дяволско влияние и всякога колчем идваше същата жена, Хауфе тутакси започваше да трепери. На третия ден повикаха един лекар от Бретен, и, понеже бе паднала в сомнамбулизъм, още с влизането му и без да го е виждала никога, каза му: „ако сте лекар, трябва да ми помогнете“. И действително, той позна болестта й и тури ръцете си на главата на бодната. Всички забележиха тогава, че докато той стоеше в стаята, тя нито виждаше, нито чуваше другиго освен него: към всички други тя беше безчувствена.
Щом поставеше той ръцете си върху нея, тя се
успокояваше
и заспиваше неколко часа.
Той й предписа бани и неколко вътрешни лекарства, но трътките почнаха пак на следната вечер и продължаваха осемнадесет седмици, по два до пет или шест пъти на ден. Когато страдаше от тия спазми, баба й, която живееше в Ловенщайн, яви й се една нощ, застанала до леглото и гледайки я мълчаливо. Три дни след това се извести за смъртта на тази баба, която се поминала в същата нощ. Оттогава тя често виждаше насъне баба си и я считаше постоянно вече като дух-покровител. По същото време г-жа Хауфе, насъне, очерта с всички подробности устройството на една машина, с помощта на която би могла да бъде излекувана.
към текста >>
Но тя все си оставаше скръбна и в един момент, когато всичко бе
спокойно
, една нейна приятелка я намери на молитва и се подигра с нея.
Детето биде обзето скоро от тръпки и още от тогава то страдаше от периодически конвулсии до самата му смърт, която настъпи през месец август. Майка му отиде след това пак в Ловенщайн на бани, но се завърна в дълбоко отчаяние. През м. февруари 1824 г. тя биде посетена от неколцина родители и къщата й се изпълни с радост.
Но тя все си оставаше скръбна и в един момент, когато всичко бе
спокойно
, една нейна приятелка я намери на молитва и се подигра с нея.
Тогава Хауфе толкова много се огорчи, че стана студена и безстрастна като труп. Доста дълго време дишането й не се усещаше, докато най-после се чу едно хъркане в гърдите й. Прибягнаха бърже към бани и други лечебни средства и тя дойде на себе си, но само за да страда пак. Изглеждаше, че живее постоянно като на сън. Един път, в продължение на цели три дни, тя говореше само в стихове.
към текста >>
Резултатът от това лекарство я направи още по-чувствителна към магнетизма, но по-
спокойна
.
Най-после чуха я и, щом влезе мъжът й, видението изчезна. По това време нейната проницателна способност бе станала толкова тънка, че чуваше и усещаше всичко, което идваше от далечно разстояние. Тя бе станала толкова чувствителна към магнетическите влияния, че даже гвоздеите в стените я дразнеха и се принуждаваха да ги изваждат. Тя не можеше да понася никаква светлина. Понеже никой не можеше да й угоди, приятелките й я посъветваха да опита лекарството, което препоръча едно дете, което бе паднало в транс.
Резултатът от това лекарство я направи още по-чувствителна към магнетизма, но по-
спокойна
.
Стана толкова невъзможно да понася дневната светлина, че трябваше да я пренесат в Оберщенфелд в една съвсем затворена кола и, понеже там пристигнала 3 часа преди да мръкне, трябвало е да чака да стане съвсем тъмно, за да влезе у дома си. Тогава тя прибягна към грижите на Д-р Е., от когото поиска да я облекчи от тръпките и мъченията. Тя съществуваше само благодарение нервния флуид на другите и беше необходимо, някой да й държи постоянно ръцете, а когато това лице не биваше напълно здраво, това увеличаваше слабостта на болната. Лекарят й предписа магнетични паси и медикаменти, но тя скоро падна в магнетичен сън и сама нареди каквото й трябва. Най-много страдаше от усещането, че има голяма тежест на главата си.
към текста >>
Ако лунният хълм е слабо развит и покрит с бръчки, то показва
безпокойствие
, капризност и нервна чувственост.
Палмистрията ни предлага и друг знак, който е безпогрешен: именно венериното пръстенче, което е една линия, в форма на полукръг, заключваща средния и безименния пръст така, че изглеждат като да са отрязани от дланта. Съществуването на едно добре развито венерино пръстенче винаги показва чувственост у такава жена, пък ако и венериният хълм е доста развит, то тези двата знаци наедно показват една извънмерна и непреодолима чувственост, която бива подкрепена с средства и сили за удовлетворението й. Ако венериното пръстенче е разкъсало, но е добре развито и забележимо, то това показва Содом и други такива неестествени задоволявания на чувствените влечения с полови сношения. Ако венериното пръстенче, макар и рядко да се среща, е двойно или тройно, то това издава наклонност към най-краен и неестествен разврат. Ако при това в някоя женска ръка се срещне и твърде развит лунен хълм, то това показва въображение, което иде в помощ на преобладаващата чувствена наклонност.
Ако лунният хълм е слабо развит и покрит с бръчки, то показва
безпокойствие
, капризност и нервна чувственост.
Ако сърдечната линия е широка и бледна, то това е знак на неестествен разврат. Особено това се забелязва там, дето се намира разкъсано венериното пръстенче. Веригообразна или разкъсана на части сърдечна линия е също признак на чувственост, която се потвърждава с змиеобразна червена или жълтеникава жизнена линия. Като по-нататъшни признаци за това качество в палмистрията са: кръст на третата фаланга на палеца към жизнената линия и, най-после, мрежа от малки линии на венериния хълм. Както се вижда, чувствеността е един недостатък, който може да се забележи по многото знаци както в формата на ръката, така и в дланта, следователно, от този сбор на характерни признаци сме в положение съвсем лесно да познаем тази характерна черта на жената. Гневът.
към текста >>
В палатките войниците стояха
спокойно
, като пушеха лулите си, докато другарите им отвън се готвеха да се прицелват към червеното знаме, което се люлееше на върха на палатката.
Началството се противопоставяше на тази опасна забава, но напразно. Понякога, след получаване някоя заповед от началството си, войниците спираха стрелбата за кратко време, но след това те я подемаха наново, въпреки всички заповеди. Дотолкова нямаше дисциплина в армията ни, щото това неподчинение оставаше ненаказано. Същевременно постоянната опасност направи войниците небрежни към нея. Виждал съм палатки, надупчени от куршуми.
В палатките войниците стояха
спокойно
, като пушеха лулите си, докато другарите им отвън се готвеха да се прицелват към червеното знаме, което се люлееше на върха на палатката.
„В някои тази апатия произхождаше от голяма леност, у други, от замайване вследствие тютюна и опиума; но у повечето от моите събратя турци тя се дължеше на увереност, която произлизаше от вярата в предопределението. „Когато някой куршум убиеше някой от техните другари, те само забелязваха, едва снемайки лулите от устата си: „Нашият час още не е дошъл, да загинем не е по волята на Мохамеда“. „Признавам че тази безумна небрежност ми се струваше отначало чудна, но скоро тя престана да ме учудва. Тя даже потвърждаваше схващането, че не- кои са родени с „късмет“, а други „без късмет“. „Аз даже станах почти тъй небрежен, както и моите другари, понеже започнах да разсъждавам като тях.
към текста >>
2 - ра къща означава финансовите отношения, движимия имот,
покоя
и свободата.
8-- 9). Значение на 12-те къщи в хороскопа Тук искаме да определим по възможност по-обстойно, какво застъпва всяка къща (дом) в хороскопа. 1 - вата къща дава: външния изглед и характера, изобщо взето. От тялото тя означава специално главата, разума и общото здравословно състоя ние. Изобщо: личността и борбата за съществувание, следователно — действията на родения.
2 - ра къща означава финансовите отношения, движимия имот,
покоя
и свободата.
Тя има влияние върху нашите чувства и емоции. 3 - та къща — братя и сестри, роднини, съседи, възпитанието, къси пътешествия, наука, съчинения, писма, способност. Има силно отношение към интелекта и нервната система. 4 - та къща — къщата и домашния живот, наследени склонности. Окръжаващите ни в края на нашия живот.
към текста >>
Всичко е мълчание,
покой
, тъмнина.
Окултизмът не учи за нищо, че е неизменяемо, поне тъй, както се разбира той на запад, но заявява, че нищо не може да продължава безкрайно без почивка, всичко се движи според даден закон, периодите на действие и бездействие се следват от единия до другия край на природата. Ония от вас, които са добре запознати с източната философия, ще си спомнят, че „дните и нощите на Брама не означават друго нещо. Според окултизма, великото съзнание се проявява периодически, както и вселената; след всяко проявление иде един период на почивка, един период на нощ, през която самото божествено съзнание трябва да си почине. Когато дойде нощта на Брама, вселената чувства постепенно да се забавят и да отслабват пулсациите на живота й; една след друга планетите стават невидими; звездите угасват една след друга и самите слънца потъмняват. Земята се увива като пергамент, боговете и хората, световете и слънцата, всичко заспива — няма вече никакви мисли във великия дух.
Всичко е мълчание,
покой
, тъмнина.
Реакцията е последвала действието, дневния труд, извършен от Цялото и от Висшите Части, космичната нощ е настъпила. Тази почивателна нощ трае през Еоните, обгръщайки хиляди и хиляди години, а после идва творението. Една лека пулсация се проявява във великото съзнание и малки зародиши почват да се зараждат във вселената. Такова е, един вид, зрелището, което би могла да представлява една обширна зала, потънала в тъмнина, и в центъра на която би светнал един мъждеещ пламък, единствена светла точка в цялата нощ; и ето че се ражда още един пламък, после друг, и още един, мрачната атмосфера почва да се разрежда и скоро цялата зала се осветлява, тъмнината става светлина, несъществуващото се осъществява и така започва движението. Всички вие сте виждали, как нощта пада над един град; с постепенното мръкване, явяват се тук таме, една след друга, блестящи светлини, които се увеличават и разпространяват из целия град, като една голяма светла вълна.
към текста >>
че по стената имаше и други картички, които си оставаха в
покой
.
Там явява му се на сън заминалият брат и точно му описва своята участ, като му съобщава и болницата, в която лежал. Сънят бил толкова ясен, че брат му се събужда потресен и напълно уверен в случилото се. И наистина, като дохожда в София и проверява в посочената насъне болница, излиза точно тъй, както му е съобщил заминалият му брат. В същото пък време, в Стара-Загора, в неговата стая, през нощта, всички негови картички и снимки, изпращани до жена му, паднаха по пода от стената, без някоя видима причина. Още повече.
че по стената имаше и други картички, които си оставаха в
покой
.
А дъските на тавана скърцаха през цялата нощ, като че ли някой ходеше в стаята, която се намираше над неговата. Скоро съобщиха и на жена му, че той е убит. Забравих да отбележа, че все по това време, даже преди да го убият още, кучето ни не преставаше да вие, близко до стаята на хазяина ни. Съобщава: М. Т-ва—София. Сънувани картини из действителния живот.
към текста >>
Заговорих му бърже и
неспокойно
на есперанто, а той приятелски ми стисна ръката и ми благодари, че съм го посетил тогава, когато имал толкова голяма нужда от добри чувства.
Аз полагах неимоверни усилия, за да удовлетворя желанието на спътника си, който все още не беше доволен от моята стремглава бързина, и чувствувах сърцето си като че ли ще изскочи. Като замаян, бързах из галериите на санаториума и отварях вратите на всички стаи от двете страни на галериите, макар че спътникът ми ме дърпаше и водеше навътре. Стигнахме една стълба, която изкачих като взимах по 2— 3 стъпала наведнъж. Водачът ми отвори една врата и ме остави и повече не го видях. Погледнах в стаята и с изумление видях бледото лице на кореспондента си с открит корем и един човек стоящ до него.
Заговорих му бърже и
неспокойно
на есперанто, а той приятелски ми стисна ръката и ми благодари, че съм го посетил тогава, когато имал толкова голяма нужда от добри чувства.
Събудих се, облян в студена пот, и твърдо вярвах вече, какво не от каприз е неговото мълчание, още повече, че той беше най - акуратния ми кореспондент. На 20.Х.1922 год. получавам писмо с дата 12.X. с. г. с следното съдържание: „Любезни съидейнико! Извини, че толкова дълго време не ти писах, но аз бях твърде тежко болен и съм в един санаториум.
към текста >>
Покойният
бе най-крупната личност по магнетизма и експерименталния психизъм в Франция.
На 1 септ. т. г. се е поминал в Монморанси, на 75 год. възраст, г. Хектор Дюрвил, директор на Journal du Magnetisme и на Ecole pratique du Magnetisme et du Massage.
Покойният
бе най-крупната личност по магнетизма и експерименталния психизъм в Франция.
Ученик на Дюпоте, Делафонтен и на мн. други, той бе от своя страна учител на известните дейци по психическите опитни изследвания Д-р Люи Алберт де Роша и др., за които ние вече много пъти сме писали. Неговият син, г. Анри Дюрвил, е посветил целия брой от спис. Psychic Magarin е за месец септ.
към текста >>
на паметта на баща си, като е описал подробностите на неговия живот и всички важни факти из дейността му и като е илюстрирал това описание с много портрети на
покойния
в разните му възрасти и с една рисунка на тялото му на смъртното легло.
други, той бе от своя страна учител на известните дейци по психическите опитни изследвания Д-р Люи Алберт де Роша и др., за които ние вече много пъти сме писали. Неговият син, г. Анри Дюрвил, е посветил целия брой от спис. Psychic Magarin е за месец септ. т. г.
на паметта на баща си, като е описал подробностите на неговия живот и всички важни факти из дейността му и като е илюстрирал това описание с много портрети на
покойния
в разните му възрасти и с една рисунка на тялото му на смъртното легло.
Верен на своите идеи, заминалия: учител по магнетизма и опитния пеихизъм е забранил всяко изявление на скръб около погребалния му ковчег, а е пожелал само едно мирно събрание с молитви и размишления. Никакъв траур и никакви венци. И това събрание е било многолюдно. Произнесени били трогателни слова от г. Г. Фабиус де Шанвил в името на Магнетическото Дружество във Франция, от г.
към текста >>
Самият
покойник
, впрочем, е казал, в съчинението си Magnetism е personnel (личният магнетизъм) следното: „Тялото, което умира, е само една дебела дреха, която душата напуща.
Произнесени били трогателни слова от г. Г. Фабиус де Шанвил в името на Магнетическото Дружество във Франция, от г. Ели Пико, в името на учениците, бившите ученици и професорите на Практическото училище по Магнетизма, от г. Бурникел, в името на всички спирити и др. След така оказаната почит към апостола на научната истина по психиз- ма, тялото му е било, съгласно последната му воля в завещанието, изгорено (превърнато на прах).
Самият
покойник
, впрочем, е казал, в съчинението си Magnetism е personnel (личният магнетизъм) следното: „Тялото, което умира, е само една дебела дреха, която душата напуща.
Сегашният ни живот е едно звено (халка) от веригата на безсмъртието, а смъртта е само една промяна в състоянието. С нея настъпва края на физическия живот, но не и смъртта на душата, която е неразрушима“. Първите уроци на Хектор Дюрвил по магнетизма датират от 1880 г. Тогава той бил редактор на Научна кореспонденция. В 1882 год.
към текста >>
83.
Всемирна летопис, год. 3, брой 04
 
Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)
Папюс е предизвикал появяването на духа на
покойния
цар Александър III, чието присъствие се е проверило по някои несъмнени признаци.
Императорът живееше всред мъчителни тревоги, без да може да реши, кое мнение да предпочете измежду ония, които му натрапваха неговото семейство, министрите, сановниците, генералите и целият му двор: едни го съветваха да не напуща автократизма на дедите си и да смаже революцията, а други — да въведе лоялни конституционния режим. А в деня, когато Папюс стъпи в Петербург, биде обявена общата железничарска стачка. Тогава Папюс биде повикан веднага в Царское село. След един кратък разговор с императора и императрицата, той организира за другия ден един голям магически обред чрез некромансията. Освен владетелите, присъствал е само един от адютантите на царя, капитан Мандрика.
Папюс е предизвикал появяването на духа на
покойния
цар Александър III, чието присъствие се е проверило по някои несъмнени признаци.
Духът казал на императора: „ти си длъжен, на всека цена, да смажеш революцията, която се започва. Тя ще се повтори един ден и тогава ще бъде толкова по- жестока, колкото потушаването й сега бъде по-сурово, но това не е важно! Бъди смел,сине мой! Бори се до край! “ След тия изявления на призрака, който изчезнал, владетелите дълбоко се замислили, но Папюс ги уверил, че със своята магическа сила той може да порази (прокълне) предсказаната революция.
към текста >>
4)
Покойният
Жан Фино цитира в списанието Revue des Revues много случаи на войници, чийто мозък е бил пронизан от куршум през последната война, без да са изгубили способността да мислят и разсъждават ясно, като напълно нормални хора.
2) Вж. по тоя въпрос статията: Алхимията и модерната наука във Всемирна Летопис год. III. кн. II. 3) Издигане без видима сила и причина на предметите във въздуха при сеансите (Бел. на преводача).
4)
Покойният
Жан Фино цитира в списанието Revue des Revues много случаи на войници, чийто мозък е бил пронизан от куршум през последната война, без да са изгубили способността да мислят и разсъждават ясно, като напълно нормални хора.
— Б. Р. 5) Вж. обширната статия: „Изследванията на Райхенбаха“ във Всемирна Летопис год. II, кн. V. 6) Забележителните опити на Walter J.
към текста >>
При тая гледка в сърцето на свещеника се зародило едно естествено чувство на възмущение, обаче, по-късно спомнянето за израза на лицето на ангела спомогнало да го убеди, че, поради некаква неизвестна нему причина, смъртта на детето била неизбежна и че неговият ангел хранител му я направил, колкото могъл, по-лека, като подкрепял и
успокоявал
детето в своите любвеобилни обятия, когато ударът бил вече преминал.
Като изминал известно разстояние по друма, той чул внезапно тичането на кон и тракането на каруца, очевидно, изтърван кон заедно с кола. Тозчас минала през ума му мисълта за опасността, която може да застрашава децата, и той побързал да се върне на- зад, за да ги запази. Обаче, било много късно; една талига, без кочияш, карана от подплашен до полуда кон, бърже настигнала децата; малкото момиче се затекло за сигурност назад в плета, обаче, момчето застанало като замаяно в средата на пътя, без да иска да чуе всичките предупредителни викове, отправени към него. Тогава дошло забележителното видение, което не само учудило, но дори и раздразнило стареца. Той видял един ангел с най-нежен, най-божествен любовен израз на лицето си, застанал с едната ръка около малкото момче, когато пък с другата ръка затулил очите на момчето, изглеждал почти като че ли го тласка надолу под копитото на коня.
При тая гледка в сърцето на свещеника се зародило едно естествено чувство на възмущение, обаче, по-късно спомнянето за израза на лицето на ангела спомогнало да го убеди, че, поради некаква неизвестна нему причина, смъртта на детето била неизбежна и че неговият ангел хранител му я направил, колкото могъл, по-лека, като подкрепял и
успокоявал
детето в своите любвеобилни обятия, когато ударът бил вече преминал.
Една моя приятелка ми разказа, че към края на смъртта на майка й, през последните й дни на земята, като седяла до леглото й, виждала я, че постоянно се усмихва с погледи, обърнати нагоре към некого, невидим за дъщерята. Веднъж тя запитала майка си, какво вижда, и майка й, с поглед на сияйно доволство, смесено с благоговение, казала: „Не виждаш ли, Кате, прекрасния пратеник, облечен в бяло? Той мене чака“. Нейният „Азраил“, ангелът на смъртта, нейният ангел хранител, без съмнение е чакал да я посрещне на другия бряг, и благодарение на отслабването й от бързото разлагане на тялото, очите й са се отворили да види онова, което дотогава било забулено от нея поради гъстотата на плътта. Във връзка с тази история нека кажа, че един много голям брой духове са ми разказвали, че са били посрещани, когато са заминавали отвъд, от „ангел с прекрасно лице“, който им обяснявал нещата.
към текста >>
Малко минувачи имало тогава из улиците, а скоро той останал съвсем самичък и се движел
спокойно
и тихо край джамията на Омера.
г.) се съобщава следния интересен случай: Някой си г. Ланхам е прекарал един живот много авантюристичен, като обичал много да пътува в различни страни, а особено на Изток. Той е престоял много време в Арабия и е научил добре арабският език. През време на войната се намерил в Дамаск, натоварен с важна мисия от един турски княз. Една вечер, след молитвения час, се упътил към една къща, дето го чакали, за да предаде едно много важно писмо.
Малко минувачи имало тогава из улиците, а скоро той останал съвсем самичък и се движел
спокойно
и тихо край джамията на Омера.
Когато минал край главната й врата, внезапно някой го бутнал по ръката. Учуден от това, понеже не забелязал никого при себе си, обърнал се и видял мъглявия профил на една жена с було на лицето си, която му казала: „ефенди, в името на Аллаха, не отивай по-нататък“. Той се спрял в нерешителност, като си помислил, че в такива страни един удар с кама се получава по-скоро, отколкото да се кажат две думи за обяснение. Опасявал се от присъствието на някой ревнив съпруг. При все това, трябвало да върви напред, но като се опитал пак да тръгне, чул да му се каже на арабски: „чувате ли, аз съм пътувала цяла нощ, за да дойда тук и ви сторя тази услуга: ако продължавате да вървите, ще намерите по пътя смъртта си“.
към текста >>
84.
Всемирна летопис, год. 3, брой 05
 
Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)
Хвърлете, напр., един голям камък в едно тихо, гладко езеро, и вижте, колко водни струи ще предизвикате, колко концентрични кръгове ще се образуват и колко време ще трябва, за да се възвърне първоначалния
покой
на тая вода.
След колко време и с какъв труд и средства ще заздравее тази рана? Кражбата или посегателството върху продукта на чуждия труд или върху кое и да е духовно благо (свободата на съвестта или на мисълта и словото, правото на лична и обществена дейност, правото на свободно обучение и възпитание, съобразно с висшите духовни и морални принципи и пр.), от когото и против когото и да е извършена, против съществуващите закони или по силата на самите тях, дори под благовидната форма на тлъсти, но незаслужени, заплати и възнаграждения, на непосилни данъци, на безчестно спечелени богатства, чрез безбожна експлоатация на работническия труд, на отделни лица или цели съсловия, или под форма на закони за „защита“ на съвременната държава, чрез заплашвания с най-строги физически наказания, т. е. чрез законодателен терор, може да предизвика обратна реакция против авторите й, които рискуват да станат плячка на други хищници. Развратът, бил той личен или обществен, открит или маскиран, внася дълбока поквара и изражда цели поколения. Най-сетне, наред с тия морални убийства, идат и физическите: насилственото лишаване отделния човек от живот, и още повече масовите убийства, под каквито и да с предлози и в името на каквито и да били земни, човешки идеали, със закон или без закон, със съдебна присъда или без присъда, внасят ужасна пертурбация в духовния свят, предизвикват катастрофални вълнения, които, за да утихнат, изискват много време и много нови жертви.
Хвърлете, напр., един голям камък в едно тихо, гладко езеро, и вижте, колко водни струи ще предизвикате, колко концентрични кръгове ще се образуват и колко време ще трябва, за да се възвърне първоначалния
покой
на тая вода.
А след като се развълнува обширното море, колко кораби могат да потънат! Душите на насилствено и невинно загиналите хора с агенти за отмъщение в астралния свят. Те действат от там още по-безпощадно и неумолимо против виновниците на своето преждевременно и неестествено обезплътяване. Това е, което хората разбират под думите: „невинно пролятата кръв гризе съвестта на убийците и иска възмездие“. Такъв е божествзният закон, това е абсолютно доказано в духовната наука.
към текста >>
Приятелките й бяха потънали в тъга и
безпокойство
.
Когато й даваха тонически лекарства, тя изпитваше некакво чувство, като че ли я вдигат във въздуха. Всичко я ужасяваше, а нощно време падаше в такава слабост, която я правеше почти безжизнена. Приятелките й се надяваха да я освободят от влиянието на дявола с молитви. По това време всичко й стана безразлично; тя стана като безчувствена. Смъртта би била за нея благодеяние; тя страдаше като мъченица, но не умираше.
Приятелките й бяха потънали в тъга и
безпокойство
.
За щастие, въпреки моето мнение, заведоха я в Вайнсберг, за да видят, дали не ще може да се направи там нещо за нея. Пристигането на ясновидката в Вайнсберг Когато пристигна в Вайнсберг, на 25. ноември 1826 г., г-жа Хауфе имаше вид на мъртвец, обезплътена като скелет, и съвършено неспособна да се държи на краката си и да си ляга без помощта на другиго. Трябваше да й се дава всеки три или четири минути по една лъжица бульон, която не можеше всякога да глътва и често я повръщаше. Ако не й даваха, тя припадаше или изтръпваше.
към текста >>
Аз прибавих, че това нейно сомнамулично състояние, което причинява толкова
безпокойства
на приятелите й, трябва да се свърши.
Тя проявяваше обезпокоителни белези и всяка вечер, в седем часа, падаше в сомнамбулизъм. Това почваше обикновено с кръстосване на ръце и с молитва. След това я простираха на леглото й, оставяха я да почива и тя почваше да говори със затворени очи и живи знаци. Вечерта след пристигането й, щом заспа, тя ме извика, но наредих да й се каже, че ще я видя, когато стане от сън. Когато се събуди, аз отидох при нея и й заявих отсечено и със сериозен тон, че съм твърдо решен да не държа сметка за това, което говори във време на съня си и че не бих желал да й съобщават за мен.
Аз прибавих, че това нейно сомнамулично състояние, което причинява толкова
безпокойства
на приятелите й, трябва да се свърши.
Аз наблегнах на това мое изявление с твърде енергични изрази, понеже имах силното желание да лекувам тоя случай само с обикновени медицински средства. Аз запретих да се занимават с нея, когато се намира в сомнамбулизъм, и почнах пра- вилно хомеопатично лекуване. Но даже и най-малките дози от лекарствата произвеждаха на нея всякога противоположни действия на очакваните. Тя представляваше много тревожни симптоми и ставаше твърде вероятно, че краят й наближава: всичките й приятели очакваха сигурно тоя резултат. С една реч, твърде късно бе, за да може предложеният от мене план да има що годе успех.
към текста >>
Заедно с напущането на небесната област и постепенното приближаване към земята, сякаш че на гърба ми пак ляга товара на грижите и
безпокойствията
й“.
В списание „Ученическа мисъл“, год. I, кн. IV, в статията „Влиянието на природата върху личността“ (от Петрана Динолова) са изказани подобни мисли: „В Родопите има един връх, наречен Алабак, а това значи Алла-ха бак (виж Бога). Иван Вазов казва така за посещението си в Родопите: Аз чувствам някакво щастие и лекост в цялото си същество, някаква неизразима драгост, чиста и светла като лазурното пространство и онази извънредна ясност на мислите, която са способни да дават ефирните височини. Спомням си, че на рилските върхове внезапно ми дохождат идеи и чувства, които бих могъл може би да изразя тогава, но които сега съм неспособен не само да изразя, но и да си ги въз- създам в ума.
Заедно с напущането на небесната област и постепенното приближаване към земята, сякаш че на гърба ми пак ляга товара на грижите и
безпокойствията
й“.
Окултизмът е в състояние да хвърли светлина по въпроса за влиянието на планината върху душата и тялото. В Алпите Борис Георгиев не е бил сам. После дошла и сестра му. Но в 1914 година се обявява общоевропейската война. Тая част на Алпите става военна зона (в войната между австрийци и италианци).
към текста >>
Тогава Русия е била в доста
неспокойно
състояние, понеже била във война с Полша, Врангел и др.
Те и други лица настоявали да уреди изложба на картините си, и въпреки неговото желание, уредили такава изложба. От тогава добива известност като художник. И така, първата му изложба била в Рим. След известно престояване още в Италия, той намисля да замине за Русия, защото се научава, че неговите домашни, които били там от 1914 год., имат нужда от неговото присъствие. Това било през 1920 година.
Тогава Русия е била в доста
неспокойно
състояние, понеже била във война с Полша, Врангел и др.
От Италия 2000 души руски военнопленници се връщали в Русия. Заедно с тях потегля и той. Попада в обществото на 2000 души руски селяни. С тях той се сближил; разговаряли се за Христа, религията, войната и пр.. Нали говорят много пренебрежително за руския мужик? Но той останал поразен от величието на руската душа.
към текста >>
Бащата казал: „От три деня детето не ме оставя в
покой
.
И последните, заинтересувани дохождали. Особено едно дете направило впечатление. То дошло няколко пъти. Веднъж дошло с малкото си сестриче (още бозайниче, което не разбирало, разбира се, нищо), като го носило на ръце. В предпоследния ден довело баща си.
Бащата казал: „От три деня детето не ме оставя в
покой
.
Настоява да дойда на изложбата. Каква изложба, му казвам. Трябва да си изкарвам хляба. Три деня така настояваше, че най-после дойдох“. Друг куриозен случай: Една жена от народа дошла на изложбата.
към текста >>
Той има незабравими спомени от
покойната
си сестра.
Какво грубо нарушение на мировата хармония от човека! 4) Селянка, облегната на една ограда. 5) Сестрата на Борис Георгиев чисти пространството пред колибата от снега. Борис Георгиев беше нарекъл своите картини „интимен дневник“. Колко подхожда този термин и за тая картина!
Той има незабравими спомени от
покойната
си сестра.
Тая картина е една мила страница от техния съвместен живот в Алпите, Колко хармонично съединявали те физичния труд с духовния! Висша поезия е изпълвала живота им. На тези висоти те са се чувствали непрекъснато в един храм. 6) Момиченце подава трева на агънце и сърненце. Наоколо цветя, трева, дървета, планини.
към текста >>
„Братко, каза той, и аз се
успокоявам
, че съм Мурад-Нещастникът само с мисълта, че ти си Саладин-Щастливецът.
След като няколко часа бе чакал напразно за вазата, той дойде да види, дали някое злощастие не се бе случило там с брата му. Той бе изненадан, като видя в дома му двамата мними търговци и не можа да не извика от ужас, като зърна счупената ваза. Но, благодарение на уравновесения му характер и доброто му сърце, той започна да утешава Мурада, и, като събра късовете, разгледа ги внимателно и ги нареди парче по парче. Като намери, че краищата на вазата не са повредени, той каза, че би могъл да ги залепи тъй, че да не личи, че вазата е била счупена. Като чу това, Мурад се поуспокои.
„Братко, каза той, и аз се
успокоявам
, че съм Мурад-Нещастникът само с мисълта, че ти си Саладин-Щастливецът.
Вижте, господа, продължи той, като се обърна към мнимите търговци, на тоя щастливец не трябваха нито пет минути, за да облекчи злощастието ми. Неговото присъствие носи радост. Аз забелязвам, че дори вие, които изглеждате скръбни, додето ви разказвах историята си, се развеселихте, щом дойде брат ми. Братко, желал бих да отплатиш тия господа за времето, което употребиха да слушат за моите безбройни нещастия, като пък ти им разкажеш своята история, която, сигурен съм, те ще намерят весела и въодушевителна“. Саладин се съгласи, но под условие, странниците да идат с него у дома му, дето той желае да ги нагости.
към текста >>
85.
Всемирна летопис, год. 3, брой 06
 
Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)
Покоят
на Духа. 5.
Възмущението на вселената от войните — Статия от Д-р Бранимир Ил. Блъсков. 4. Мистична алхимия. — Откъслеци от Sedir: I. Небесният хляб и II.
Покоят
на Духа. 5.
Ясновидката от Префорст Фредерика Хауфе. Статия от Д-р Юстинус Кернер (продължение от кн. V.). 6. Окултна естетика: поезия, музика, живопис, скулптура, пластика, архитектура, театър и пр. Статия от Ив. Толев.
към текста >>
Защото те, едва доловими изначало, ако запазите физическо
спокойствие
, ще се уяснят и засилят лека-полека, за да получат с време свойствената си ясност и чистота, отговарящи на вашата степен на еволюция. II.
Чрез тях тя влиза в общение с видими и невидими организми, които съставляват нашите личности. В зависимост от това, доколко ние побеждаваме егоистичните склонности на нашите природни енергии и им даваме насока към светлината на душата, дотолкова и тая последната крепне и расте. Като така, страданието е нейната насъщна храна. И великият мъченик — Ангелът на Скръбта — Исус Христос благославя всяко усилие на ученика, с което той превръща частица от относителния живот във вечен, след някой издържан изпит. Бъдете, прочее, внимателни пред известията на предчувствията си, и към най-лекия шепот на интуицията си!
Защото те, едва доловими изначало, ако запазите физическо
спокойствие
, ще се уяснят и засилят лека-полека, за да получат с време свойствената си ясност и чистота, отговарящи на вашата степен на еволюция. II.
Покоят на Духа Всичко, което вселената може да ни предложи, не е в състояние да насити човека, защото то далеч не съдържа абсолютния живот. На тоя закон се дължи изпитването на чувството разочарование. Моралистите са говорили много върху суетата на силата, богатството, славата и земната любов. Обаче, никой гений не е в състояние да разкрие истинската наука, защото никой я не притежава. Никой не може да направи, да почувстваме чистата красота, защото все пак има нещо незавършено, нещо непълно във всички същества.
към текста >>
Покоят
на Духа Всичко, което вселената може да ни предложи, не е в състояние да насити човека, защото то далеч не съдържа абсолютния живот.
В зависимост от това, доколко ние побеждаваме егоистичните склонности на нашите природни енергии и им даваме насока към светлината на душата, дотолкова и тая последната крепне и расте. Като така, страданието е нейната насъщна храна. И великият мъченик — Ангелът на Скръбта — Исус Христос благославя всяко усилие на ученика, с което той превръща частица от относителния живот във вечен, след някой издържан изпит. Бъдете, прочее, внимателни пред известията на предчувствията си, и към най-лекия шепот на интуицията си! Защото те, едва доловими изначало, ако запазите физическо спокойствие, ще се уяснят и засилят лека-полека, за да получат с време свойствената си ясност и чистота, отговарящи на вашата степен на еволюция. II.
Покоят
на Духа Всичко, което вселената може да ни предложи, не е в състояние да насити човека, защото то далеч не съдържа абсолютния живот.
На тоя закон се дължи изпитването на чувството разочарование. Моралистите са говорили много върху суетата на силата, богатството, славата и земната любов. Обаче, никой гений не е в състояние да разкрие истинската наука, защото никой я не притежава. Никой не може да направи, да почувстваме чистата красота, защото все пак има нещо незавършено, нещо непълно във всички същества. Никой не може да ни надари с безкрайна мощ, защото всички са ограничени в действията си.
към текста >>
Анемозе цитира случая с една твърде чувствителна жена, която всЬкога се възбуждала от вида на един рубин, а се
успокоявала
, когато виждала един кристал.
На Изток още се среща това вярване за камъните и за това там носят скъпоценности не само като украшения, но също като талисмани. В своята Естествена История, Шуберт изтъква, според много наблюдения, че минералното царство има дълбоки и магически съотношения с природата на човека и неговите духовни връзки. Магнетичното ясновидство е доказало, че не само допирането, но и простата близост до металите произвежда ефекти, които нямат нищо химическо или механическо. Такива резултати като че ли се произвеждат по-скоро от съществуването на един специален флуид, магнетически или електрически, към който ние оставаме безчувствени в обикновеното си състояние. Заслужва да се отбележи, че цветните камъни произвеждаха върху г-жа Хауфе по-силно действие, отколкото безцветните.
Анемозе цитира случая с една твърде чувствителна жена, която всЬкога се възбуждала от вида на един рубин, а се
успокоявала
, когато виждала един кристал.
Г-жа Хауфе никога не бе виждала минерали. Направени бяха опити, да се турят такива в ръцете й, без да й се каже нищо. Тя биваше много чувствителна от действието на някоя чаша или кристал, които я правеха да излиза от сомнамбуличното й състояние и предизвикваха каталепсия, ако ги туряха известно време на лъжичката й. Същият ефект изпитваше тя при допирането си до пясък или когато стоеше до стъклата на прозореца. Мирисът от пясък или от стъклото проникваше чрез чувствата й и й причиняваше приятно впечатление.
към текста >>
Защото силата е в
спокойствието
.
И всяка постъпка, за която ти можеш да кажеш, след внимателно вътрешно изпитване: „аз не мога другояче“, е справедлива и ти трябва без колебание да я извършиш. Как се познава напредъкът Имаш ли търпение, това е признак, че ти вече стоиш над посредствения човек. Напредналият във волевите упражнения човек в своята работа почва с най-мъчното и оставя приятното и лекото най-после. Когато се връща от работа в къщи и завари писма, той сяда по-напред да се наобядва и после ги чете. Той се старае винаги да бъде спокоен и съсредоточен.
Защото силата е в
спокойствието
.
Който се раздразнява и избухва от всяка дреболия, която не е според желанието му, показва не сила и енергия, а разюзданост и слабост. Освен това, напредналият във волево отношение човек се освобождава от гнева, разочарованията, злобата, страха и други. След много упражнения в борба със своите пороци, той изпитва себе си най-после и по метода на старите времена — въздържание от храна 10 — 20 до 40 дни. По този метод в старо време са се възпитавали всички онези, които отпосле са ставали водители на народите. Така а е се освобождавали от чужди влияния и достигали пълна независимост в духовния си живот.
към текста >>
Той не зависи от общественото мнение и ако за някои работи, които изискват по-дълбоко разбиране, мнозинството не го разбира, той не се тревожи и
спокойно
си продължава своя път.
Опитностите, добити чрез несполуките, са съкровища, с които се изкупва бъдещето благополучие на човека. Винаги след най-големите трудности дохождат благоприятните условия; не трябва да мислим, че животът може да се спре на една точка, макар ‘и за малко време. Не вярвай, че твоята работа е на вятъра, че твоят сериозен стремеж и пламенна борба, която си почнал в себе си и продължаваш във външния свят, са напразно изгубени. Обноски към външния свят Енергичният човек следва пъти- щата на своята мисъл и затова стои твърдо на собствените си крака. Всичко, което върши, е обмислено и смело.
Той не зависи от общественото мнение и ако за някои работи, които изискват по-дълбоко разбиране, мнозинството не го разбира, той не се тревожи и
спокойно
си продължава своя път.
Не обича да го ласкаят и да ласкае другите. Не се бои от противоположни мнения и, понеже логиката е за него закон, той променя своето мнение, щом се убеди, че се е заблуждавал. Той не се занимава с хората, които упорито защищават някой предразсъдък. За него не важи, че мнозинството казвало тъй или иначе. „Гласовете трябва да се избират, а не да се броят“, казва пословицата.
към текста >>
След това вече — нищо друго, освен
успокояващото
се море, което пеело своето De Profundis (
заупокойна
молитва), с един букет от жени в пазвата си.
Наближил часа да си тръгнат обратно, но сестра ми, погълната от пленителната красота на гледката, поискала да постои още пет минути. Тутакси една грамадна вълна от ония ужасни вълни, които се издигат като мълнии, подскочила, връхлетяла върху скалата и отвлекла в морето петте ужасени жени. Към управителя, побледнял при вида на водовъртежа, бил отхвърлен един чадър. Той чул само: „мамо! “ и се хвърлил напред като че ли да се бие с вълните, но страшната вълна вече слязла долу, отнасяйки жетвата си.
След това вече — нищо друго, освен
успокояващото
се море, което пеело своето De Profundis (
заупокойна
молитва), с един букет от жени в пазвата си.
Ревнивият океан запазил сестра ми в своята бездна, без да я изхвърли на брега. Нищо не се видяло вече от нея: нито стройното й тяло, нито косите й, разпилени от вълните, нито чадъра й, нито ветрилото й, — от нея останал само вика: „мамо! “ Един бял гълъб ми донесе тая тъжна вест. Уви! гълъбите от обсадата на Париж не носеха никога добри новини“. * * * Предчувствията, предвестията от тоя род са толкова многобройни, за да не се считат неочаквани, че ние не можем да се изненадваме от интереса на хората да търсят обяснението им.
към текста >>
Но в същата вечер едно тъжно предчувствие го
обезпокоява
до дъното на съществото му и му попречва да изпълни намерението си; той се чувства принуден да се завърне тутакси у дома си, без да дочака утрото.
Алекси Арбусов.“ В тоя случай има два бележити факти, които трябва да се изтълкуват. Какъвто и да е разказът на наблюдателя, — който може да изменя изразите си, според паметта си — и както и да се пишат нещата на чуждия език, тия факти съществуват сами по себе си. На първо место, горното съобщение е научно приемливо. То иде от един уравновесен човек, в разцвета на възрастта и разсъдъка му, и наш дълг е да го разгледаме тъй грижливо, като едно астрономическо, метеорологическо или химическо наблюдение или като всяко друго положително наблюдение Казахме, че два факта трябва да се изследват. Алекси Арбусов, на три десет годишна възраст през 1894 г., живущ, заедно с майка си, която била на 58 год., в своето имение в Русия, посещава приятелите си, които се намират на 20 километра далеч от жилището му, с намерение да пренощува там и да се завърне на другата заран.
Но в същата вечер едно тъжно предчувствие го
обезпокоява
до дъното на съществото му и му попречва да изпълни намерението си; той се чувства принуден да се завърне тутакси у дома си, без да дочака утрото.
Като влязъл в къщи, той се изненадва като не намира никакво обяснение на предчувствието си, всичко вървяло спокойно, както обикновено, и приятелите му играели на карти с майка му. Интересното, което би трябвало да се определи и да се знае, е, от коя страна е дошла причината на това телепатическо вълнение. Не изглежда да е било това от страна на майка му, понеже тя не показвала никакво безпокойство за здравето си, въпреки главоболието й. Ние знаем случаи, в които скръбни позиви са били пращани, физически и морално, и чути далеч под известна форма. Тук ние откриваме особено една интуиция в духа на сина.
към текста >>
Като влязъл в къщи, той се изненадва като не намира никакво обяснение на предчувствието си, всичко вървяло
спокойно
, както обикновено, и приятелите му играели на карти с майка му.
Какъвто и да е разказът на наблюдателя, — който може да изменя изразите си, според паметта си — и както и да се пишат нещата на чуждия език, тия факти съществуват сами по себе си. На първо место, горното съобщение е научно приемливо. То иде от един уравновесен човек, в разцвета на възрастта и разсъдъка му, и наш дълг е да го разгледаме тъй грижливо, като едно астрономическо, метеорологическо или химическо наблюдение или като всяко друго положително наблюдение Казахме, че два факта трябва да се изследват. Алекси Арбусов, на три десет годишна възраст през 1894 г., живущ, заедно с майка си, която била на 58 год., в своето имение в Русия, посещава приятелите си, които се намират на 20 километра далеч от жилището му, с намерение да пренощува там и да се завърне на другата заран. Но в същата вечер едно тъжно предчувствие го обезпокоява до дъното на съществото му и му попречва да изпълни намерението си; той се чувства принуден да се завърне тутакси у дома си, без да дочака утрото.
Като влязъл в къщи, той се изненадва като не намира никакво обяснение на предчувствието си, всичко вървяло
спокойно
, както обикновено, и приятелите му играели на карти с майка му.
Интересното, което би трябвало да се определи и да се знае, е, от коя страна е дошла причината на това телепатическо вълнение. Не изглежда да е било това от страна на майка му, понеже тя не показвала никакво безпокойство за здравето си, въпреки главоболието й. Ние знаем случаи, в които скръбни позиви са били пращани, физически и морално, и чути далеч под известна форма. Тук ние откриваме особено една интуиция в духа на сина. Психическото сношение между двете същества, във всеки случай, е безсъмнена, и тук то се удвоява с чудно предвиждане на бъдещето.
към текста >>
Не изглежда да е било това от страна на майка му, понеже тя не показвала никакво
безпокойство
за здравето си, въпреки главоболието й.
То иде от един уравновесен човек, в разцвета на възрастта и разсъдъка му, и наш дълг е да го разгледаме тъй грижливо, като едно астрономическо, метеорологическо или химическо наблюдение или като всяко друго положително наблюдение Казахме, че два факта трябва да се изследват. Алекси Арбусов, на три десет годишна възраст през 1894 г., живущ, заедно с майка си, която била на 58 год., в своето имение в Русия, посещава приятелите си, които се намират на 20 километра далеч от жилището му, с намерение да пренощува там и да се завърне на другата заран. Но в същата вечер едно тъжно предчувствие го обезпокоява до дъното на съществото му и му попречва да изпълни намерението си; той се чувства принуден да се завърне тутакси у дома си, без да дочака утрото. Като влязъл в къщи, той се изненадва като не намира никакво обяснение на предчувствието си, всичко вървяло спокойно, както обикновено, и приятелите му играели на карти с майка му. Интересното, което би трябвало да се определи и да се знае, е, от коя страна е дошла причината на това телепатическо вълнение.
Не изглежда да е било това от страна на майка му, понеже тя не показвала никакво
безпокойство
за здравето си, въпреки главоболието й.
Ние знаем случаи, в които скръбни позиви са били пращани, физически и морално, и чути далеч под известна форма. Тук ние откриваме особено една интуиция в духа на сина. Психическото сношение между двете същества, във всеки случай, е безсъмнена, и тук то се удвоява с чудно предвиждане на бъдещето. Преди да умре, г-жа Арбусова не е подозирала това, пък и синът й не е знаел нещо повече. Но у нас има нещо друго освен видимото нормално съзнание.
към текста >>
Ние не можем да заключим от това, че нещо материално или полу материално, етерното й тяло, облечено като
покойницата
, се е пренесло от стаята на майката в оная на сина й: подобно тълкуване не е необходимо.
Но ето че на сутринта той се събужда, облян в пот и треперещ от един ужасен кошмар. Какво е това? Майка му умира внезапно, в стаята си, която била далеч от неговата, разделена с други две стаи, доближава се до леглото му, целува го по челото и му казва „сбогом, аз умирам“. Личното действие на умиращата е тук несъмнено. Трябва духът й да е действал върху оня на нейния син, за да му представи образа си.
Ние не можем да заключим от това, че нещо материално или полу материално, етерното й тяло, облечено като
покойницата
, се е пренесло от стаята на майката в оная на сина й: подобно тълкуване не е необходимо.
Но в действителност тази майка се е показала на сина си и му известила за своята смърт. Ето безспорния факт, пред които всички отричания трябва да се отстранят. Нема ли в това нещо доказателство, че съществува един дух в човешкия организъм, дух мислещ, воля, привързаност, мислеща личност? Наблюдението е толкова положително, толкова неотразимо, колкото е един болид, един гръм от мълния или едно каквото да е точно констатирано физическо явление. Майката е въздействала духовно върху сина си, и това духовно въздействие на мозъка й е било преведено от нейния образ.
към текста >>
Една вечер се завърнал
спокойно
и, без да каже никому нищо, легнал си.
Висок и снажен, той имал изгледи да стане атлет. Любимите му предмети били: математиката, физическите науки и електричеството. Той се завърнал от чужбина и, доколкото е могло да се знае, ползвал се е с превъзходно здраве. Тогава бил с майка си, в една тяхна вила в тая местност. Той обичал да отива всеки ден, след пладне, на площада стотина крачки, като си пушел.
Една вечер се завърнал
спокойно
и, без да каже никому нищо, легнал си.
На сутринта той отишъл в стаята на майка си, която още не била станала от леглото си, и я погалил по лицето й, За да я събуди полека, и след туй й казал: „майко, има да ти кажа нещо много печално, но трябва да се въоръжиш с кураж, за да понесеш тая новина“. Майка му, естествено, изтръпнала и го запитала, какво иска да каже. „Майко, зная какво искам да кажа: аз скоро ще умра“. Смутена и нажалена, разбира се, тя го помолила да обясни защо. — Вчера вечерта, отговорил той, като се разхождах на площада, яви се пред мене един дух и почна да ходи край мене.
към текста >>
86.
Всемирна летопис, год. 3, брой 08-09
 
Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)
Или пустиня е пред моите ечи, в която скитам сам, без радост и
покой
?
Къде е Той? Търсих Го горе, след като пребродих сам из мрак и съсипии, дори и дето свети — преминах бездните и стигнах върховете, но най-желания — не Го намерих там! Изпих и чашата, и сладкия балсам — от жлъч и от нектар ни капка не остана — всред незабравките опитах жадно бляна, но чух гласа Му тих: „не съм, не съм и там! “ А тук поне копней ли някой за Любов? Трепти ли не коя душа в сърдечен зов — една душа от жар, от перли и лъчи?
Или пустиня е пред моите ечи, в която скитам сам, без радост и
покой
?
Да питам ли: къде е Той и — кой е Той?.,. II. Къде е тя? „Като девица преизбрана“ ... Доп. към Исая, 61. Търсих я мълком там, из Млечний път, в рояка, на ранина, кога изплава сетен плам, и спирах, взирах се с възторг в звездичка всяка, но въжделената — не я намерих там!...
към текста >>
С безмилостните Твои светли пръсти разтегляй мойто тяло до огрома на своя кръст, на който Сам провисна о Боже, във началото, отдавна, когато искаше
покоя
, любовта, да ги превърнеш в огън всегубител и в тоя ужас сляп и вкаменял!
А в мощ тайнствена, кога пред моя дом, в мъгливите маяци откроен, израстваха във лунните видения цветя великолепни с побелели взори на съскаща Медуза до некакви чудовищни размери — докато месецът се вмъква в мойте стаи връх ложето на мойта изнемога, от сън тогава похот ме събужда — с треперещи в безсила устни бледи и треска във зениците безсвесна, чудовищната стръв към Твоя — звяр! Виновен съм, голям е моя грях! Наказвай ме! Наказвай ме! Във тоя разгорял безкрай Ти имаш огнен кръст и той е по-огромен от безкрая.
С безмилостните Твои светли пръсти разтегляй мойто тяло до огрома на своя кръст, на който Сам провисна о Боже, във началото, отдавна, когато искаше
покоя
, любовта, да ги превърнеш в огън всегубител и в тоя ужас сляп и вкаменял!
Когато от Своя покой, когато от Свойта любов Ти слънцето, звездите отдели да се разбият в свойте елипси, за да се стори туй, що ни погълна! Наказвай го сега, човека, в тоя свят, от бремето на грях с огънатия врат! Държиш в ръка везни и меча справедливи, летят от него искри върху наште ниви и огнената мощ на Твойто вдъхновение върви от поколение в поколение· Кръвта ни изсушава, костите гризе гневът, всесилата Ти вечна що обзе — и никоя пред него сила не застава: и нека за това Ти бъде чест и слава во веки веков Амин, Амин, Амин! Боже! Аз лъгах!
към текста >>
Когато от Своя
покой
, когато от Свойта любов Ти слънцето, звездите отдели да се разбият в свойте елипси, за да се стори туй, що ни погълна!
Виновен съм, голям е моя грях! Наказвай ме! Наказвай ме! Във тоя разгорял безкрай Ти имаш огнен кръст и той е по-огромен от безкрая. С безмилостните Твои светли пръсти разтегляй мойто тяло до огрома на своя кръст, на който Сам провисна о Боже, във началото, отдавна, когато искаше покоя, любовта, да ги превърнеш в огън всегубител и в тоя ужас сляп и вкаменял!
Когато от Своя
покой
, когато от Свойта любов Ти слънцето, звездите отдели да се разбият в свойте елипси, за да се стори туй, що ни погълна!
Наказвай го сега, човека, в тоя свят, от бремето на грях с огънатия врат! Държиш в ръка везни и меча справедливи, летят от него искри върху наште ниви и огнената мощ на Твойто вдъхновение върви от поколение в поколение· Кръвта ни изсушава, костите гризе гневът, всесилата Ти вечна що обзе — и никоя пред него сила не застава: и нека за това Ти бъде чест и слава во веки веков Амин, Амин, Амин! Боже! Аз лъгах! Притули се до мене завистта със свойто жълто лоно, свойта голота, и във душата моя зацарува.
към текста >>
— когато любовта, когато и
покоя
не бяха огън всегубител, не бяха смъртоносна болка, ни слепий ужас вкаменел · · .
Изпращах кораби в разпенени морета и в битки, почнати от мое име, в кръвта си хиляди и хиляди измряха, а Ти нали едничък имаш право да даваш срок на земния живот! . . . Виновен съм, голям е моя грях! Защото сън човек обречен на това, Защото моя ден угасва, а неговата вечерня заря гори, и моя свят гори! Защото времето отдавна вече мина — виновен съм, голям е моя грях!
— когато любовта, когато и
покоя
не бяха огън всегубител, не бяха смъртоносна болка, ни слепий ужас вкаменел · · .
Превела от полски: Дора Габе — Пенева. Ян Каспрович От няколко години насам (1919 год.) основаното в столицата Полско - Българско Дружество развива похвална книжовна дейност. То е открило полско българска книжарница и издава списанието Полско - Български преглед и Полска библиотека. Целта му е да съдейства за сближението и взаимното опознаване на два та славянски народи — полският и българският — на културна почва, което е залог за сближението им и в стопанско и политическо отношение. Ян Каспрович род.
към текста >>
И най-после настъпва един благословен ден, в който женихът и годеницата — мъжът и жената — се намират, и то след векове от стремежи един за друг, векове от
безпокойни
радости и безнадеждни сълзи.
Природата, поставяйки тоя по следния на тази планета, го е снабдила чрез половия инстинкт с най-низшия фермент на любовта; веднага след туй жената почва да чувства материнската любов. Първобитният мъж се нуждае от ред прераждания, за да се пробуди у него бащинската любов. А синовното чувство на грижа към старите родители предполага поне 15 прераждания. Същевременно за подраслия юноша идват безбройните опитности на любовта — страстта, чувствената любов, била тя сантиментална или естетична само. Мъже и жени се влюбват и разлюбват, въпреки всички скърби, ужаси и разочарования, и това трае от 30 — 50 живота; така те изчерпват своята индивидуална съдба; числото на тяхното партньорство се намалява.
И най-после настъпва един благословен ден, в който женихът и годеницата — мъжът и жената — се намират, и то след векове от стремежи един за друг, векове от
безпокойни
радости и безнадеждни сълзи.
Съзерцавайки очарованията и светлината, в които тия две сърца се вглъбяват едно в друго — горещата душа на древните кабалисти, изтощени от полунощни въпрошателства, нежната душа на великия Платон с широките рамене—не е никак чудно, че те са построили, за да оправдаят това опиянение, остроумната и илюзорна теория за душите-сестри. Всичко това заема тъкмо 100 прераждания. Същевременно човешкото същество е развило вече всички видове на семейното чувство. Но веднага щом като един мъж и жена са могли да живеят в пълна и постоянна хармония, то и любовта - страст, половата любов, била тя сантиментална или платоническа, изгубва своя чар — родена е братската любов. Чувството на човеколюбив и алтруизъм взема връх и няколко прераждания са достатъчни, за да може ангелът на пречистата и всеобемна любов към Бога и ближния да свиква все по-често да пребивава над техния дух.
към текста >>
Напразно Виргилий, човекът от полето, приятелят на сенките, на тихите волове, на златните пчели, онзи, който беше слязъл с Енея, да види мъчениците на ада, който изплака свойта
неспокойна
меланхолия с музи ката на словото, напразно Виргилий, набожният Виргилий, бе предсказал една нова ера, един нов човешки род, една нова раса, едно царство на небесата, по-светско и затворено от онова, което Исус предвести, но толкова по-добро и чисто от царството на пъкъла, което се подготвяше.
Galio рече: „да си извади очите сам, преди да бъде удушен“. Като получи империята, потулил и разпръснал враговете си, получил всички магистратури и власти, той си наложи маската на великодушие и от пороците на младостта не му остана освен сластолюбието. Тоя жалък и слаб човек беше господар на запада. Когато се роди Исус той не знаеше, че беше се родил онзи, който трябваше да дойде, за да разруши най-сетне това, което беше той съзидал. Нему стигаше лесната философия на дребнавия, дебел плагиатор Хораци: „да се радваме на деня, на виното и на любовта, смъртта безнадеждно ни очаква, да не губим нито ден“.
Напразно Виргилий, човекът от полето, приятелят на сенките, на тихите волове, на златните пчели, онзи, който беше слязъл с Енея, да види мъчениците на ада, който изплака свойта
неспокойна
меланхолия с музи ката на словото, напразно Виргилий, набожният Виргилий, бе предсказал една нова ера, един нов човешки род, една нова раса, едно царство на небесата, по-светско и затворено от онова, което Исус предвести, но толкова по-добро и чисто от царството на пъкъла, което се подготвяше.
Напразно защото Август бе видел в тия думи една пасторална фантазия. И може би да вярваше, че той, развратният господар на развратните, е предреченият спасител, възобновителят на царството на Сатурна. Но предчувствието за рождението на Исуса, на истинския цар, който идеше да замести царете на злото, може би го имаше преди смъртта си, неговия васал от Юдея, великият Ирод. Превела: М. Б-ва. (Следва).
към текста >>
Но именно защото е посветен, той знае, че длъжността му се състои да смеси своя живот с земния, да подкрепи невежите, да бъде разпнат от свирепите животни в човешка форма, и той се предава на смъртта, когато бъде това необходимо, с същото
спокойствие
, както когато си ляга да спи,математика на херметизма; после, той си отива беден и спокоен, без да защото смъртта за него е без значение.
Следователно, в мистериите на Изида не се представлявали символични появявания или уроци с картини, а ставали живи опити и действителни раздвоявания на личността, които са позволявали на духа да узнае всичките тайни на смъртта. Така може да се разберат думите на Порфирия в De Abstinentia: „душите, като минават през планетните сфери, се преобличат като с последователни була, с качествата на тия звезди След тия астрални пътешествия, излизането пред съда на боговете на мъртвите и съденето му, посветеният става истински жив Озирида; той е син на Изида и, с бликнала радост в сърцето си, коленичи пред статуята на богинята на големите води, на небесната Маха-Майя, на същата оная, която му се бе явила лъчиста в блясъка на астралната светлина, и извиква: „о небесна майко, богиня на милосърдието, ти заличи в сърцето ми страха от смъртта, ти разкри на душата ми красотата на вечния живот, бъди благословена сега и за винаги“. Той презира вече всичко, което земните същества считат за некаква сила: парите, които той може да си набави когато поиска, земните ужаси, които не значат вече нищо за него, признателността и неблагодарността на хората — всичко това е далеч вече от сърцето му. Той може вече да бъде из- пратен да въздигне някой народ, който пропада, и да преработи законите на тоя народ, според социалната иска нищо друго, освен светлината на познанието, която излиза от сърцето на добрата богиня. Трябва добре да се разбере, че животът на посветения не е вече на земята; той живее в действителност и вкусва щастието си в друго поле.
Но именно защото е посветен, той знае, че длъжността му се състои да смеси своя живот с земния, да подкрепи невежите, да бъде разпнат от свирепите животни в човешка форма, и той се предава на смъртта, когато бъде това необходимо, с същото
спокойствие
, както когато си ляга да спи,математика на херметизма; после, той си отива беден и спокоен, без да защото смъртта за него е без значение.
При всеки свой възторг, той преминава през оня свят, от който невежите се страхуват и той знае онова, което Христос е дошъл да открие на делото човечество, че смъртта е остен само за оногова, който не я познава. В тоя момент именно посветеният достига своя апотеоз. Облечен в великолепни дрехи, с блеснало лице от знанието на безсмъртното слънце, посветеният е бил представляван на народа с всички царски почести, и то в момента, когато тия почести са за него съвсем безразлични. Обгърнат с блестяща туника, той е вече ново същество, възроден човек, който се представлява на религиозната почит на верните. Но щастието му не се състои в това.
към текста >>
Оттеглил се в килията си, той се предава на молитва, и небесната богиня му се явява, като му казва: „ти ще живееш честито, ти ще живееш славно под моето покровителство и когато в определения час ти слезеш в ада, и там в подземната полусфера, ти ще ме видиш блестяща мрачините на Ахерон, да управлявам
покоя
на Стикс, и когато живееш в Елисейските полета, ти ще ме обожаваш като благодатно божество.
При всеки свой възторг, той преминава през оня свят, от който невежите се страхуват и той знае онова, което Христос е дошъл да открие на делото човечество, че смъртта е остен само за оногова, който не я познава. В тоя момент именно посветеният достига своя апотеоз. Облечен в великолепни дрехи, с блеснало лице от знанието на безсмъртното слънце, посветеният е бил представляван на народа с всички царски почести, и то в момента, когато тия почести са за него съвсем безразлични. Обгърнат с блестяща туника, той е вече ново същество, възроден човек, който се представлява на религиозната почит на верните. Но щастието му не се състои в това.
Оттеглил се в килията си, той се предава на молитва, и небесната богиня му се явява, като му казва: „ти ще живееш честито, ти ще живееш славно под моето покровителство и когато в определения час ти слезеш в ада, и там в подземната полусфера, ти ще ме видиш блестяща мрачините на Ахерон, да управлявам
покоя
на Стикс, и когато живееш в Елисейските полета, ти ще ме обожаваш като благодатно божество.
Научи се още, че ако ти заслужиш нашето покровителство с горещата си вяра, с пълно си благочестие и с недосегаемата си чистота, аз имам власт да продължа живота ти отвъд определения от орисницата ти срок“. И тъй, преобразяването на посветения в видимо човешко слънце състав лява края.на мистериите на Изида. Тия мистерии, както и всички антични по свещения, подобно и на съвременните мистерии на истинските розенкройцери, са имали, прочее, за цел да на правят от човешкото същество един нов човек. Ако франк-масонството е изгубило вътрешния смисъл на откровенията, които тия символи съдържат, ако католицизмът и православието, в своя стремеж към външни почести, великолепие и власт, са прекъснали всяка връзка с плана на божествените сили, то намират се на земята някой същества на вид скромни, смирени и бедни от власт и пари, но не и клетници, чието сърце е толкова топло, за да могат да прощават враговете си, да се молят за невежите и простите и да извикват в тишината на неизвестни олтари силата, която иде от живия Бог, дошъл на земята в плът, но донесъл най-голямото щастие, възможно за нас: „мира на сърцето“ — любовта . .· .
към текста >>
За това извършването на убийството моментално се последва от ясна до болезненост представа за стореното и гризене на съвестта,
спокойствието
на духа е безвъзвратно загубено до края на живота.
Той не издържа поглед, настойчиво отправен към него. Клепачите му са полуотворени, брадата изострена, ханшовете прави, раменете закръглени, косата често къдрава и остра, руса или червена, веждите редки, цветът на лицето изменчив и с жълтеникав оттенък. Ако подобни лица имат и червена кожа, човек може да очаква от тях и убийство. Предразположение към убийство. Несправедливостта като общо понятие, според възгледа на един ви- ден моралист, се изразява конкретно най-пълно и най-поразително в людоядството и после в убийството.
За това извършването на убийството моментално се последва от ясна до болезненост представа за стореното и гризене на съвестта,
спокойствието
на духа е безвъзвратно загубено до края на живота.
Ужасът и страхът от извършеното в тоя момеят убийство показва страстната привързаност към живота, изразена в желанието да се живее, с която привързаност е пропито всичко живо. Дремещите наклонности към това най-страшно престъпление заклеймяват човека, който ги притежава, с каинови белези. Кожата на убийцата обикновено е червена или има зеленикав оттенък; тия, които имат червена кожа, убиват в възбудено състояние на гняв или страст, до като ония с зеленикав оттенък на кожата извършват престъплението, подбудени от своите зли инстинкти. Първите убиват под минутното влияние на гнева, а вторите пресмятат и обмислят в подробности намерение то си — те са хладнокръвните убийци. Червенокожите имат блестящи очи, силен поглед втренчен когато говорят, а другите имат матови, сухи очи и страшен поглед.
към текста >>
Тя позна, че естеството на тази жена бе крайно
неспокойно
.
Ние казахме по- горе, как й се яви тя веднъж и как бе тя магнетизирана от своя дух-покровител, като бяха отстранени всички близки предмети, които й пречеха Това стана още един път, в Вайнсберг, в 3 часа сутринта. След като я магнетизира, духът й каза да стане и да пише, и тя направи това, с обяснение, че това трябва да остане като едно наставление за лекаря й, по кой начин да я магнетизира. Г-жа Хауфе молеше духа да я магнетизирва постоянно, но духът й отговори: „ако можех да правя това, ти щеше скоро да станеш от леглото си и да ходиш.“ Както и по-рано бе станало веднъж, тя виждаше често една спектрална форма зад лицето, кое то стоеше пред нея. Често тая форма биваше на духа-покровител на това лице или пък образа на вътрешното му същество. Така, зад една жена, която не бе виждала никога преди това, тя видя веднъж една въздухообразна форма с тънки членове и бързи движения.
Тя позна, че естеството на тази жена бе крайно
неспокойно
.
Други път, когато гледаше през прозореца, тя видя да минава една непозната жена, която я поздрави, но тя бърже се отдръпна, и когато я попитах за причината, тя ми каза, че зад жената, която току-що мина, видяла една мъжка форма с много грозен вид и облечена в черно. Аз погледнах на вън и познах тая жена, която наистина се отличаваше с твърде лош и свадлив характер, но идваше от далеч и бе съвсем чужда за г-жа Хауфе. Зад една млада слугиня, коя то живееше при мен, тя виждаше често формата на едно момче на около 11 години. Аз попитах слугинчето, дали не е имала някой сродник на тая възраст, но тя ми отвърна, че нямала такъв. Но малко по-после, като размишлявала по моя въпрос, спомнила си, че братчето й, което умряло на три го дини, сега би станало точно единадесетгодишно.
към текста >>
бяха построили един нов яхър при замъка на Шмиделфелд и когато въведоха там един кон, той прояви признаци на силно
безпокойство
: по-после се откри на това място един човешки скелет.
В момента на явлението, тялото на ясновидещия става обтегнато, клепачите се разтварят широко и той става сляп и глух за всичко, което го обикаля, както ставаше това и с г-жа Хауфе. Ако ясновидецът, в момента на второто виждане, би се допрял до някое друго лице или до някое животно, и те биха станали субекти на такива явления. Един кон може да се изпоти и да откаже да тръгне в момента, когато ездачът му има видение; по някога даже, има коне, които съзират ония неща, които избягват от погледа на ездача им. Често се случва, някои коне да се развълнуват силно, когато минават край място, дето е погребан някой. В 1823 г.
бяха построили един нов яхър при замъка на Шмиделфелд и когато въведоха там един кон, той прояви признаци на силно
безпокойство
: по-после се откри на това място един човешки скелет.
В Шотландия мнозина вярват, че дарбата на второто зрение е на следствена, но това не е всякога така. Цитира се един бележит случай на ясновидски дар: жената на един министър в Нимберг, която наследила тоя нещастен дар от баща си. На 13 януари 1827 г. г-жа Хауфе бе обзета в необикновено вре ме от спазми и аз се опитах да открия причината на тоя случай. Щом падна в сомнамбулизъм, тя ми каза, че вижда един мъртвешки ковчег, в който е прострян един скъп за нея човек: той бе брат й, който се заплашваше от голяма опасност.
към текста >>
Хюбшман получил писмо от брата си, който го питал с
безпокойство
, дали няма някаква известие за баща им, понеже едно скорошно обстоятелство силно го разтревожило.
Бащата на г-н Хюбшман от Щутгарт бе в Ботния, а брат му в Щрасбург. Една сутрин, на съмване, децата на Хюбшмана се събудили с викове: „дядо дошъл, дядо дошъл, дядо дошъл“! Хюбшман разгледал на около, но не видял никого. Запитал децата, но те потвърдили по един абсолютен начин, че дядо им дошъл при тях, но къде се е скрил сега, не знаят. Няколко дни след това, г.
Хюбшман получил писмо от брата си, който го питал с
безпокойство
, дали няма някаква известие за баща им, понеже едно скорошно обстоятелство силно го разтревожило.
И на истина, в същия ден и час, когато децата извикали горните възклицания, баща им се поминал. Д-р Бардили, млад и талантлив човек, който бе отишъл в Америка, за да изучи езиците и математика, не беше никак, според свидетелстването на неговите приятели, разположен да вярва в духовните факти. Но веднъж, в последното си писмо преди смърт та си, той съобщил следния факт: „с мен се случи нещо необикновено: приятелят ми Елверт, умрял във Вюртенберг още преди девет години, ми се яви и ми каза: „ти скоро ще умреш“. И, което бе много странно, деня на явяването му бе точно годишния ден, в който той се помина“. Наскоро след като написал това писмо, Д-р Бардили умря съвсем неочаквано.
към текста >>
Той беше висок и снажен; гъстите, златисто-кафяви коси и малката брадичка, малко по-тъмна, заграждаха неговото тънко, с класически правилни черти, лице; големите очи, строги и замислени, бяха с неопределен цвят; при
спокойствие
сиво-сини, и тъмни при най-малкото вълнение.
Беше чудесна нощ през м. август, толкова тиха и топла, че прозорецът в работния кабинет на доктора беше отворен. До голямата писмена маса седеше сам хазяинът на тази квартира и четеше при лампа с зелен абажур една голяма книга с изтъркана подвързия. Доктор Морган беше млад човек, тридесет годишен. Той би могъл да се счита хубавец, ако страшната слабост и болезнена бледност не бяха го обезобразили.
Той беше висок и снажен; гъстите, златисто-кафяви коси и малката брадичка, малко по-тъмна, заграждаха неговото тънко, с класически правилни черти, лице; големите очи, строги и замислени, бяха с неопределен цвят; при
спокойствие
сиво-сини, и тъмни при най-малкото вълнение.
Въобще, погледът му се отличаваше с необикновена подвижност и отразяваше всяко душевно движение. Обстановката на кабинета показваше, че Ралф беше учен и трудолюбив човек· Обширната библиотека и множеството полици бяха затрупани с книги, списания и слоеве брошури, не само по медицината, но и по всички отрасли на човешкото знание. Докторът можеше свободно да се рови в книгите и да се предава на занятията си, тъй като почти нямаше пациенти. Средства за съществуване му даваше добре заплащаната служба, коя то заемаше в една голяма психиатрическа болница. Ралф беше доволен от своето положение, още повече, че неговото слабо здраве го караше да води тих и редовен живот.
към текста >>
Живите почитат паметта на
покойния
с паметници или с молитви, а той сам знае ли това?
Обхвана го внезапен страх от смъртта. Лесно беше на професора да каже: „Пазете ce! Почивайте си умствено! “ Подобна почивка може да се предписва само на онези, които не мислят и са погълнати от житейската суета; но за онзи, мисълта на когото работи, чийто ум търси истината, постоянно натъквайки се на съмнения и предположения, подобна почивка е невъзможна. И що е това смъртта, леденото и унищожаваше дихание на която дебне човека на всяка стъпка, която му отнима любимите същества, обстановката, с която е свикнал, придобитите знания и го хвърля в неизвестното небитие?
Живите почитат паметта на
покойния
с паметници или с молитви, а той сам знае ли това?
Чувства ли той, страда ли и продължава ли да обича останалите живи? Много странни факти говорят за съществуването „отвъд смъртта“, но нищо не го доказва научно. Явленията не се извикват произволно, а се подчиняват на неизвестни закони, толкова тъмни и непонятни, колкото е и светът който те управляват. Ралф изтри потното си чело, след това притисна ръката си до болезнено тупащото си сърце. Колко пъти още той мъчително се бореше с ужасното съмнение: „съм или не съм?
към текста >>
Изведнъж той срещна умния и енергичен поглед на непознатия и веднага
спокойствието
и решителността му се въз върнаха· — Съгласен съм: разполагайте с мене — каза той, като стана и протегна ръка на своя странен посетител.
Изкушението ще бъде много голямо, но ваш дълг е да му се противите. — Още една дума: щом ви дам жизнения еликсир, аз ще ви за вещая и моето знание, състоя ние и името си. Сега реша вайте: искате ли да бъдете мой наследник? Давам ви десет минути да си помислите· Ралф беше душевно угнетен. Вихрени мисли се завъртяха в мозъка му и му причиняваха остра болка, а силното вълнение го задушваше.
Изведнъж той срещна умния и енергичен поглед на непознатия и веднага
спокойствието
и решителността му се въз върнаха· — Съгласен съм: разполагайте с мене — каза той, като стана и протегна ръка на своя странен посетител.
Този последният я стисна и стана. — Щом е така, вие трябва веднага да тръгнете с мене. — За дълго ли? — Това ще зависи от обстоятелствата. Вероятно, за няколко недели.
към текста >>
Скривайки в джоба си портретчето на
покойната
си майка, той излезе при не познатия.
Вероятно, за няколко недели. — В такъв случай ще ви помоля да ми дадете четвърт час на разположение, за да се приготвя и съобщя на слугата си, че аз заминавам по работата за наследството ми. — Добре, аз ще ви почакам на стълбата. Ралф за една минута тури в ръчната си чанта малко долни дрехи и един костюм. След това разбуди Палрика, направи някои необходими разпореждания и му даде пари за разноски.
Скривайки в джоба си портретчето на
покойната
си майка, той излезе при не познатия.
Те мълчаливо се спуснаха по стълбата, седнаха в файтона, който ги чакаше, и се отправиха на гарата, дето и се настаниха в трена, който замина ваше за Дувър. Непознатия зае отделно купе и когато тренът тръгна, той предложи на Ралфа да вечерят; но силно възбуденият млад човек не чувстваше никакъв апетит. Обаче, неговият спътник тъй весело се шегуваше, разтваряйки кошницата с най-скъпите деликатеси, донесена от неговия низък и дебел слуга, че докторът се успокои, похапна си, пи от чудесното вино и даже се осмели, най-после, да попита къде отиват.· — На континента, а по-после сам ще видите, — с тънка усмивка отговори непознатият. Пътуването продължи няколко деня. Те не се спираха никъде повече, от колкото бе необходимо да чакат параход или трен.
към текста >>
—
Успокойте
се!
Вашето тяло ще стане неразрушимо. Но да живее много дълго е също така неудобно и, както виждате, и аз дойдох в края на краищата да желая да умра. И тъй, кажете ми, иска те ли да получите от мене този еликсир на живота, който вие тъй жадувах те, и да приемете всички задължения, свързани с този тайнствен дар? Ралф стисна главата си с ръце. — Всичко, което говорите, е толкова странно, че моят мозък не е способен тъй скоро да се ориентира — промълви той.
—
Успокойте
се!
Аз разбирам вашето вълнение, тъй като сам някога го преживях. Впрочем, аз съм длъжен да добавя още няколко необходими подробности, за да можете да си обясните добрите и лоши страни на оня живот, който брои векове, както вие броите годините. Най първо, да поговорим за физическата страна: вие никога няма да боледувате; нито умората, нито студът, нито огънят ще имат върху вас некакво влияние. Вие ще спите, както сте навикнали, добре; но също така вие леко ще минавате и без спане. Вие ще можете да чувствате глад или, по-вярно, ще чувствате приятен апетит, но в краен случай вие ще можете дълго да проживеете съвсем и без храна.
към текста >>
Съживителна топлина минаваше по жилите му, дробовете му функционираха леко, а сърцето биеше
спокойно
и правилно.
Като си отвори очите, той не помнеше нищо от станалото и си мислеше, че е в Лондон, в малката си квартира в предградието, С безмълвно учудване блуждаеше той с очите си по тежката източна материя, по старовремскит мебели и по другите предмети, които го окръжаваха в това съвсем непознато място. Видът на празната чаша, захвърлена на юргана, накара Ралфа бързо да си спомни необикновеното приключение. Силна мъка и страх пред безвъзвратно извършената, необмислена постъпка сви сърцето му. Сега той ясно си спомни отиването в ледниците, разказа на непознатия, агонията си и страха от смъртта, която го застави да изпие тайнствената есенция, която спира разлага нето на тялото му. Еликсирът, наистина, подейства така, както бе предсказал Нарайяна, тъй като Ралф се чувстваше тъй силен и здрав, както никога.
Съживителна топлина минаваше по жилите му, дробовете му функционираха леко, а сърцето биеше
спокойно
и правилно.
Неудържимо желание завладя доктора да види отнево Нарайяна и да поиска от него още някои обяснения. Ралф скочи от канапето, уми се и бързо се облече, а след това отиде до тоалетната маса, която беше в стената и която той по-рано не беше забелязал. На тоалетната маса имаше голямо огледало с сребърна рамка, четка, гребенче и други тоалетни принадлежности. Ралф запали свещите на двата свещника, прикрепени на рамката на огледалото, и се готвеше да разчеше гъстите си, тъмни коси, когато изведнъж погледът му, хвърлен в огледалото, го накара да трепне и се оттегли, назад. Нима това е той — това отражение на красив, млад човек, пълен с сили и енергия, с огнен поглед и с червени устни, жадуващи сякаш до дъно да пресушат кипящата чаша на живота?
към текста >>
Численото количество се разглежда или в самото него, или в някое друго, а пространственото количество се взема в
покой
или в движение.
Той е проучили дълбоко физиката, естествената история, математиката и музиката, създали е една особена теологическа система и свеждали всичко към учението за числата. Главният принцип на питагоризма е бил следният: „ти, който искаш да станеш философи, трябва да освободиш душата си от всички връзки, които я стягат и ограничават; без това условие, както и да си служиш с ума си, ти няма да научиш ни каква истина; а когато душата ти се освободи, ти ще я употребиш полезно, като се издигаш от знание към знание, от най-общите неща до без телесните и вечните“. Аритметиката на Питагора Според него, предметът на математическата наука държи средно място между телесните и безтелесните неща. „Това е едно от стъпалата на стълбата, която ги трябва да изкачиш“, е казвал той. Математиката се занимава или с числото, или с величината· Има само два вида количество.
Численото количество се разглежда или в самото него, или в някое друго, а пространственото количество се взема в
покой
или в движение.
Численото количество в само себе си.е предмет на аритметиката, а в друго, както е в звука, е предмет на музиката; пространственото количество в покой е предмет на геометрията, а в движение — на сферическата наука. Аритметиката е най-хубавото от човешките знания и който би я изучил основно, той би притежавал най-голямото благо. Числата са. или интелектуални, или научни. Интелектуалното число съществува преди всичко в божествения разум.
към текста >>
Численото количество в само себе си.е предмет на аритметиката, а в друго, както е в звука, е предмет на музиката; пространственото количество в
покой
е предмет на геометрията, а в движение — на сферическата наука.
Главният принцип на питагоризма е бил следният: „ти, който искаш да станеш философи, трябва да освободиш душата си от всички връзки, които я стягат и ограничават; без това условие, както и да си служиш с ума си, ти няма да научиш ни каква истина; а когато душата ти се освободи, ти ще я употребиш полезно, като се издигаш от знание към знание, от най-общите неща до без телесните и вечните“. Аритметиката на Питагора Според него, предметът на математическата наука държи средно място между телесните и безтелесните неща. „Това е едно от стъпалата на стълбата, която ги трябва да изкачиш“, е казвал той. Математиката се занимава или с числото, или с величината· Има само два вида количество. Численото количество се разглежда или в самото него, или в някое друго, а пространственото количество се взема в покой или в движение.
Численото количество в само себе си.е предмет на аритметиката, а в друго, както е в звука, е предмет на музиката; пространственото количество в
покой
е предмет на геометрията, а в движение — на сферическата наука.
Аритметиката е най-хубавото от човешките знания и който би я изучил основно, той би притежавал най-голямото благо. Числата са. или интелектуални, или научни. Интелектуалното число съществува преди всичко в божествения разум. То е основата на всемирния ред и връзка та на нещата.
към текста >>
Монадата или единицата е последния край, последното състояние,
покоя
му в неговото намаление.
Трябва да се различава единицата от произведението: първата принадлежи към числата, а второто към многочислеността. Научното число е четно или нечетно, Само четното число търпи безкрайни де ления на частни числа, но нечетното число е по-съвършено. Единицата е символ на еднаквостта, равенството, съществуването, съхранението и общата хармония. Шестостъпното число е символ на различие то, неравенството, разпадането, разделянето и промените. Както единицата, тъй и двойката имат свойства от символичен характер.
Монадата или единицата е последния край, последното състояние,
покоя
му в неговото намаление.
Тройката е първото от нечетните числа, а четворката е най-съвършеното, коренът на другите. Така Питагор е работил до десет, като приписвал на всяко число аритметически, физически, теологически и морални качества. Десетичното число съдържа, според него, всички те числени и хармонични отношения и образува или, по скоро, завършва своята таблица. Има една връзка между боговете и числата, която установява един начин на откровение, наречен аритмомантия. Музиката на Питагора Музиката, според него, е съзвучие от множество разногласия.
към текста >>
Защо да ни се вижда това чудно, че материята — едно писмо на царица Анкезенамон до съседа цар — е било запазено съвършено в гробницата, или превръзките, бинтовете на мумията, като физическа материя, и до днес са могли да се запазят, макар че са физическа материя, която подлежи на разрушение от въздух и пр., а една материя, която е невидима и по-малко подлежи на разрушение, като изкуствения елементал, да не може да се запази още по-дълго време, като върши волята на Тутанкамона — и убива дръзващите да
безпокоят
фараона?
Какво се получава в резултат? Получава се една мисъл-форма, един изкуствен елементал с огромна сила, който живял няколко столетия след това и винаги повтарял три деня преди смъртта на някого от това семейство тъжната погребална мелодия, която рицарите пеели при смъртта на детето. 3. Кой убива и отмъщава вместо Тутанкамона? Не ще и съмнение, че това е неговият изкуствен елементал, кой то той е създал с силната творческа воля на посветен, каквито са били мнозина от фараоните. И ако един прост рицар-кръстоносец може да сътвори силен изкуствен елементал, който да трае 3—4 века, като изпълнява волята на твореца си и пее, защо изкуственият елементал на един посветен да не може да трае с хиляди години и да убива?
Защо да ни се вижда това чудно, че материята — едно писмо на царица Анкезенамон до съседа цар — е било запазено съвършено в гробницата, или превръзките, бинтовете на мумията, като физическа материя, и до днес са могли да се запазят, макар че са физическа материя, която подлежи на разрушение от въздух и пр., а една материя, която е невидима и по-малко подлежи на разрушение, като изкуствения елементал, да не може да се запази още по-дълго време, като върши волята на Тутанкамона — и убива дръзващите да
безпокоят
фараона?
Защото Тутанкамон не е можал да не знае, какво и неговата гробница ще бъде обирана, както, впрочем, е била обрана на два пъти, защото в същата се намират документи за това, че злодейците са били заварени и гробницата е била отново запечатвана. Не искам да оставя незасегнат още един въпрос, комуто тъкмо тука е мястото. Говорят, че единствената причина за балсамирането на телата у египтяните било вярването им, какво душата пак щяла да се върне, та да си имала тяло. Това е една нелепост! Имало е действително „Книга на мъртвите“, но тя е нещо съвършено различно от онова, за каквото я смятат профаните или пък тия, що знаят само „азбуката“ на херметизма или пък на задгробната наука.
към текста >>
И мнозина още има да умират от такива ухапвания на мухи, които дръзват да
безпокоят
фараоните .
Това е една нелепост! Имало е действително „Книга на мъртвите“, но тя е нещо съвършено различно от онова, за каквото я смятат профаните или пък тия, що знаят само „азбуката“ на херметизма или пък на задгробната наука. Имало е и един прощален ритуал, който е бил извършван от великия жрец непосредствено преди отнасянето на мумията в саркофага й, но той не е бил извършван, за да може да се развърже вдървеното тяло на фараона, когато душата отново влезе в него, а за съвсем друга цел — за приготвянето душата за отвъдгробния живот, този в астралния мир отвъд гроба. И ритуалът е давал само напътването на душата за тази област. Така че, дали Лорд Карнавон е бил ухапан от муха преди 20 години, в момента, когато е влизал в гробницата на Тутанкамона, или от друго нещо, си остава голяма тайна — впрочем, не твърде дълбока след това, което се каза по-горе.
И мнозина още има да умират от такива ухапвания на мухи, които дръзват да
безпокоят
фараоните .
. . Ето защо египетското правителство забрани вече на европейците да отварят гробниците на фараоните. Siner Sinelles Странна история (Окултен разказ). — Доларът и стерлингът, ето двата фактора, единствените, които признавам днес, каза мистър Белингтон, като повдигна чашата до пред очите си и изглеждаше цвета на вино то с най-голямо задоволство — стерлингът и доларът, това са последните доводи на всички човешки дела, и при това най-силните; едничките необходими царе на тая земя, на голямото безбрежно море ... — За Ваше здраве, Меджи — вдигна той чашата към нея, като я погледна втренчено с своите си дълбоко-стоящи очи. — Добавете при Вашия дует оръдието и подводницата, каза майор Томсон, който седеше насреща му и го следеше твърде внимателно, — оръдието и подводницата са тия, които пра вят да се чува гласа на вашия долар и стерлинг.
към текста >>
Той лежеше мъртво бледен, с отпуснати
спокойно
ръце, като да бе заспал в един фотьойл.
Едва що бях купил практиката2) на един мой колега в Йокинг, когото някакви семейни дела бяха заставили да предпочете Индия пред Англия. Още на втората неделя бях повикан при един пациент, в лицето на кого то в първите минути още познах един мой отдавнашен университетски другар, с когото не бяхме се виждали по вече от двадесет и пет години. Той имаше странна съдба. Започнал като медик, той след една година само бе минал в богословието, за да изчезне след един шумен скандал, за кой то ще ми позволите да не говоря. Той беше си почти същия: висок, сух с хлътнали страни и очи, човек с странен изглед.
Той лежеше мъртво бледен, с отпуснати
спокойно
ръце, като да бе заспал в един фотьойл.
От хазяйката му разбрах, че тя е нова — нейната сестра е отишла временно в Лондон, че тя я замества и много се е уплашила, като е видела г-на Мирл в това състояние. Та се опитала да го свести с общоупотребителните средства, но когато не сполучила, пратила да ме викат. Хванах ръката му. Пулсът му биеше спокойно, макар и бавно. Опитах се да го докарам в съзнание.
към текста >>
Пулсът му биеше
спокойно
, макар и бавно.
Той беше си почти същия: висок, сух с хлътнали страни и очи, човек с странен изглед. Той лежеше мъртво бледен, с отпуснати спокойно ръце, като да бе заспал в един фотьойл. От хазяйката му разбрах, че тя е нова — нейната сестра е отишла временно в Лондон, че тя я замества и много се е уплашила, като е видела г-на Мирл в това състояние. Та се опитала да го свести с общоупотребителните средства, но когато не сполучила, пратила да ме викат. Хванах ръката му.
Пулсът му биеше
спокойно
, макар и бавно.
Опитах се да го докарам в съзнание. Това не сполучих. Пръв път в моята лекарска практика, човек, тъй малко на вид безнадежден, се противопоставяше на всичките ми похвати да оживее. Това ме зачуди и заинтересува. Най-после, той бавно дойде на себе си и, както винаги в такива случаи, неговия мътен поглед не може ще да различи околните.
към текста >>
Шесто правило·, духът работи по-добре, когато тялото е
спокойно
.
Ако имате нужда от нещо, напрегнете силно желанието си за него. Мнозина от студентите започват своите просби с ентусиазъм, но после внезапно охладяват. Един добър начин за усилване на желанията ви е да мислите с удоволствие, че ще ви се даде просеното, но направете просбата си, когато почувствате, желанието ви е повелително. Не просете само за това, че опре деления за това час е дошъл или че трябва да изпълните една длъжност. Просби, отправяни при тия условия, са равносилни на нищо, и употребеното за такава работа време е изгубено време.
Шесто правило·, духът работи по-добре, когато тялото е
спокойно
.
Ако чукате с пръстите си или движите краката си през време на молбата си, една част от умствената сила се поглъща от движенията ви, а разделението на силите ви лишава умствената работа от една част от вашата мощ. Не трябва да разпилявате силата си. В известни интервали през деня можете да мислите за просбите си и да ги държите по вече време подсъзнателно в ума си; този вид начертание, по-малко ефикасно от онова, когато тялото си почива, има все пак известен ефект. Седмо Правило. не просете нищо в момент на възбуждение.
към текста >>
Осмо правило, бъдете всякога
спокойни
и разсъдливи, но положителни, когато просите.
Момъкът тутакси я взел и почнал да разглежда какво има в нея; тъкмо 10,000 долара в банкноти, без ни една картичка или друг най-малък белег за нейния притежател. Като турил намереното в джоба на изпокъсаната си дреха, той се повлякъл по ръце и по колени и най после бил намерен от някои милостиви хора. Наглеждан и окончателно изцерен, той търсил много време притежателя на кесията, но не можал да го намери, и задържал сумата за себе си като отговор на просбата си, чието пресилване едва ли не му коства живота. Не ни казвайте, моля, че пресилената просба на младия окултист е била причината на катаклизма, тъй като по следния не е имал нищо общо с неговото създание. Но студентът е бил увлечен от циклона и изтърпял всичките му ужаси вследствие бурното си умствено състояние, в което той отправи просбата си: тя трябваше да бъде удовлетворена, както бе отправена.
Осмо правило, бъдете всякога
спокойни
и разсъдливи, но положителни, когато просите.
Не просете никога на бърже. Умствената разбърканост, произведена от прибързването, отлага материализацията на вашето създание. Девето правило. избягвайте да търсите да ви се открие момента и начина, по който ще се направи опита ви. Когато започнете да търсите средствата, чрез които ще се изпълнят вашите опити, силата ви веднага ще се раздвои и това ще отдалечи осъществяването.
към текста >>
Спокойното
чакане, каквото съществува при размишлението, привлича към вас просеното.
Умствената разбърканост, произведена от прибързването, отлага материализацията на вашето създание. Девето правило. избягвайте да търсите да ви се открие момента и начина, по който ще се направи опита ви. Когато започнете да търсите средствата, чрез които ще се изпълнят вашите опити, силата ви веднага ще се раздвои и това ще отдалечи осъществяването. Защото има чакане, което привлича, и чакане, което отблъсква.
Спокойното
чакане, каквото съществува при размишлението, привлича към вас просеното.
Но нетърпеливата надежда на обективния ум е отласквателна, тя смущава аурата ви и вие не ще можете да постигнете нищо. Например, като сте си направили едно създание, вие започвате да питате, посредством кого ще се удовлетвори вашата просба. Вашият обективен ум посочва, напр., г. Бланк, като най-вероятното лице. Ако приемете това внушение, когато срещнете г.
към текста >>
С това изявление вие реализирате по един положителен начин придобивката, която отдалечавайки от духа ви всяко
безспокойство
и разбърканост, има тенденцията да ви донесе по-бърже създанията ви.
Тринадесето правило·, след като образувате своето създание и отправите просбата си, твърдението ви: „Бог прие молбата ми“ ще ускори материалното й проявление. Предположете сега, че като сте си направили картината и сте я задържали, поискали сте да се реализира тя, следвайки точно всичките гореизложени пра вила. След няколко време, обективният ви ум ви внуши, че опитът няма да стане Тогава изменете формулата си, като кажете: „Бог прие молбата ми, тя е моя“. Изискайте я назад. Просбата ви е била приета в умствения план и понеже сте действали съгласно закона, тя е ваша толкова преди, колкото и след нейната материализация.
С това изявление вие реализирате по един положителен начин придобивката, която отдалечавайки от духа ви всяко
безспокойство
и разбърканост, има тенденцията да ви донесе по-бърже създанията ви.
Ако тази моя лекция върху изобилието е достатъчно ясна, вие ще разберете, че аз не ви уча на един умствен способ да станете бърже богати, нито да придобиете нещо за нищо, но ви уча на необходимостта да работите умствено, за да получите всичко, което желаете. Особената изгода на тази система на умствена работа над физическата се състои в това, да се избира момента й, за да се върши всичко за свое удовлетворение. Резултатите са абсолютно сигурни, ако се съобразявате с закона· Ако някой твърди, че е изпълнил дадените по-горе правила, без да е добил някакви резултати, то е, защото е направил някоя грешка и не се е съобразил точно с него. Опитите ви с щастливите в своите работи хора и с всички ония, кои то изобщо успяват, ви доказват, че те работят несъзнателно с тия средства. Аз казвам несъзнателно, понеже мнозинството от тях прилагат закона, без да държат сметка за него.
към текста >>
Уморено от политическите листове, от
неспокойствието
на всекидневния живот, мъчнотиите на преживяваните моменти, бързащото от място на място отрудено око на такива хора би могло да се спре и си почине няколко минути на нашите страници.
„Хвъркатите пощальони“, „Жените в авиацията“, разни нови мотори и фотографии апарати (някои от които пра вят 25,000 снимки в секунда), новости, рекорди, разни сведения из целия свят — ето на късо съдържанието на това хубаво и богато илюстрирано списание, което заслужва да се чете от всеки интелигентен човек. Ето какво казва самата редакция за целта на списанието! „Да поднесем в най-популярна форма и по възможност с повече илюстрации, въпроси от разните отрасли на науката, техниката и живота като се дава преимуществото на най-младото и най интересното — летене; преживяванията на ония, които са свързали живота си с тия машини; новото в науката, забележителното в техниката — ето целта ни. Днес, когато жадното въображение на юношата се подхранва от разни сензации, нам се иска да привлечем вниманието му към една друга област, дето са боравили хиляди идеалисти и благородни хора преди него, дето има безкрайни полета на възможности и неограничена перспектива на творчество и в която всяка крачка е подвиг и всяко дело — паметник. Нам се иска да попаднем в ръцете както на интелигента, така и на работника и селянина, на всички тия, които биха желали да се опознаят и с другата страна на човешката мисъл, с тоя тих „остров на блажените“, на вярващите, на стремящите се и трудещи се умове, дето също тъй, както навсякъде в живота, има мъки и мъченици, но същевременно и безсмъртни герои.
Уморено от политическите листове, от
неспокойствието
на всекидневния живот, мъчнотиите на преживяваните моменти, бързащото от място на място отрудено око на такива хора би могло да се спре и си почине няколко минути на нашите страници.
Ние съзнаваме трудността на задачата си, но твърдо вярваме, че има още достатъчно хора между нашия народ, които ще ни разберат и подкрепят! “. Ние се присъединяваме към тоя хубав апел на редакцията на „Аероплан“ и му пожелаваме много абонати. Разни вести Конгресът на франк-масоните. На 25. ид. септ. т. г.
към текста >>
Дъчкан, е хипнотизирал един омар (прав морски рак) като го търкал с ръката си по гърба· След хипнотизирането му, ракът бил
спокойно
поставен на гърба му или с главата надолу, а през време на хипнотизацията, ракът не е правел никакво движение, за да се намести удобно.
и Глей в 1895 г. са проверили с успех тоя начин на хипнотизиране. Раковидните се подчиняват еднакво на тия ефекти. Обикновените и морски те раци може да се хипнотизират по тоя начин. Един английски зоолог, Ф.
Дъчкан, е хипнотизирал един омар (прав морски рак) като го търкал с ръката си по гърба· След хипнотизирането му, ракът бил
спокойно
поставен на гърба му или с главата надолу, а през време на хипнотизацията, ракът не е правел никакво движение, за да се намести удобно.
Рибите най-лесно се поддават твърде лесно на хипнотизиране. Правени са били многократни опити с за палване на големи факли, закрепени на предната част на параходите или платнените гемии и рибите тъй бърже и близко се събирали при светлината, че се хващали с ръка. И рибите в реките се привличат от силната светлина, както мушиците или пеперудките от пламъка на лампата. Риболовците на много места практикуват тоя способ при ловидбата. Техниката на хипнотизирането на животните, според Данилевски, е следната: Най-първо необходимо е да се на прави животното неподвижно известно време с леко притискане, след като се постави в едно необикновено за него положение, напр·, на гърба му· След малко се забелязва, че настъпва пълна анестезия (безчувственост), изгубване на волевите движения и отсъствие на съпротива срещу затваря нето на дихателните пътища.
към текста >>
Фабиус де Шанвил, който от 40 години насам работи, заедно с
покойния
Хекюр Дюрвил, по психизма, като професор в Практическото училище по магнетизма и като председател на международните конгреси по експерименталната психология.
Роко, основател на списанието Mondo occulto, образува свои представителства в цялата провинция, включително и в Сицилия. Централното бюро в Париж е организирало периодически обеди на всички психисти, членове и не членове, живущи в френската столица· Първият обед бил даден на 11. юний т. г. в салоните на Жиле, булевард Нйой. Този обед бил даден в чест на г. Г.
Фабиус де Шанвил, който от 40 години насам работи, заедно с
покойния
Хекюр Дюрвил, по психизма, като професор в Практическото училище по магнетизма и като председател на международните конгреси по експерименталната психология.
На г. де Шанвил бил поднесен един дар — бронзова статуя. Вторият обед щял да бъде даден през ид. м. октомври или ноември т. г. Пожертвувателността в чужбина.
към текста >>
87.
Всемирна летопис, год. 3, брой 10
 
Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)
Както са знае, съгласно програмата на
покойния
президент на Северо-Американските Съединени Щати, Уилсон, създаде се след последната голяма война един международен институт, наречен Общество на народите.
какво да се прибави, понеже в тях капиталният въпрос за устройството на истинската социална държава е разгледан чисто научно, логично и изчерпателно, без възражение от никоя страна. Най-видните общественици-окултисти в Франция, Англия, Германия и другаде изповядват и пропагандират същите идеи, за да се спаси човечеството от сегашния ад, в който користолюбиви егоисти от различни класи и среди умишлено го държат и подтикват за своя облага. Ние ще се спрем сега на въпроса за ония средства и начини, чрез които спасителните идеи за възраждането на народите биха могли да се реализират час по-скоро чрез взаимно международно съдействие. Тия средства и начини трябва да бъдат от такова естество, че да могат да привлекат колкото се може повече убедени привърженици и ратници, които да положат всички усилия за постигането на главната цел. Тогава възражението, че еволюционният път е бавен и неефикасен, поради което трябва да се прегърне метода на бърдата, пряка и кървава революционна акция, ще падне от само себе си, защото всички ще се убедят най-сетне, какво чрез насилие и кръвопролитие не може да се създаде нищо солидно и трайно и че всяка .социална и държавна сграда, издигната върху основа от човешки черепи, кръв и сълзи, е само един паметник на зверски инстинкти, проявление на злото в света, но не и плод на разума и доброто, на културното развитие на човечеството.
Както са знае, съгласно програмата на
покойния
президент на Северо-Американските Съединени Щати, Уилсон, създаде се след последната голяма война един международен институт, наречен Общество на народите.
Според пакта за неговото основаване и функциониране, всички държави, без изключение, трябва да бъдат, по принцип, членове на това Общество. Обаче, неуредените още парични спорове между Германия и Франция, произходящи от договорите за мир, попречиха на някои от довчерашните воюващи и победени държави да бъдат приети в него. Напоследък идеята да се централизира цялата умиротворителна дейност в ръцете на същото Общество узря, тъй като правителствата на Англия и Франция се съгласиха вече да признаят, че, за сега, то представлява единствения международен орган, който би могъл с нужния авторитет да разрешава всичките спорове между народите, за да предупреждава войните помежду им и че дейността на така наречената „посланишка конференция“ в Париж може да бъде само подготвителна и субсидиарна (subsidiarius – помощен, допълнителен). В предстоящите заседания на това Общество, според проекта на английското и француското правителства, ще се цели да се стегнат връзките между неговите съставни части чрез един нов договор за взаимна помощ, който, като циментира по-здраво главните държави- участници в него, ще издигне Обществото до степента на решаващ фактор, който ще има право и сила да налага на всички изпълнението на своите решения. За нас не съществува никакво съмнение, че с тоя свой проект меродавните Велики Сили преследват, зле прикрито, две свои цели: 1) направят от „Обществото на Народите“ един противоболшевишки гръмоотвод и 2) да го превърнат в едно по-удобно оръдие за потисничество на малките народи.
към текста >>
Той се
успокоява
с предвидливостта си, но презира да бъде туткав.
Ако той е военен, винаги търси „флангови движения“ или „полунощни инциденти“ в командите си. Той никога не ви напада във фронт. Онази съзнателна сила, която, удвоена с качества на благородство и великодушие, пренебрегва да побеждава с лукави средства, прави, подобно на лъва, скокове върху неприятеля си с ужасна и упорита буйност. Такъв характер може да бъде дори зверски и кръвожаден, но и способен на великодушие. Той може да смазва силните, но да пощадява слабите и беззащитните.
Той се
успокоява
с предвидливостта си, но презира да бъде туткав.
Когато наричаме някого „голяма мечка“, едва ли му правим комплимент. Може да заключим, че това е малко грубо, невъзпитано и странно, но той едва ли е един благороден човек, все пак може да има своите добри качества и може да бъде полезен член на обществото. Някой може да прилича на мечка и все пак да няма качествата на мечка. Изглежда, че старите са имали голяма почит към мечката или поне към женските мечки, защото ние имаме латинското име Ursula, което често се среща и значи женска мечка. Човекът, приличен на мечка, е груб, тежък, странен, неуморен, ходи нагоре-надолу без видим предлог, като някоя мечка в клетка — и когато говори, това прави повече с грухтене или ръмжене, отколкото с благ и културен акцент.
към текста >>
Нека възприемем метода на великия романист Конан Дойл: „Чети безпристрастно и
спокойно
, наблюдавай и съди безпристрастно и
спокойно
, и тогава заключавай безпристрастно и
спокойно
.
те виждат истината, което пък ще рече, че техните показания са верни. Приета ли е вече, или още не психометрията от официалната наука, това не ни интересува. Нека се стараем ние, отделните хора от обществото, да не се държим враждебно и фанатично, като протестантина, към всичко ново. Защото, ако науката, като комплекс от постиженията или от възгледите на отделните учени мъже, още не знае нещо, то отделни индивиди от обществото могат да знаят тези нови работи и да ги възприемате, преди още те да бъдат санкционирани от академиите и докторите. Нека си спомним, че и месмеризмът беше осмиван едно време, а днес всеки гимназист знае, що е хипнотизъм.
Нека възприемем метода на великия романист Конан Дойл: „Чети безпристрастно и
спокойно
, наблюдавай и съди безпристрастно и
спокойно
, и тогава заключавай безпристрастно и
спокойно
.
Тогава няма да бъдеш излъган“. Нека си спомним още и това, че едно време се говореше за възможността, да се предават мисли на разстояние, и всеки осмиваше привържениците на това чудновато откритие. Днес, обаче, във всички циркове можем да се подложим на тези опити, и ще се уверим, че мисълта действително може да се предава, както и да се фотографира, защото и тя не е по-малко плътна от електрическата вълна на Маркони. Невидимите помагачи Това е най-интересния фактор, и аз пак ще препоръчам на любопитните книгата „Невидимите помагачи“. Какво нещо са тези невидими помагачи?
към текста >>
Аз бях народен представител още в Народното Събрание при
покойния
Стеф.
В същия ден, 5-ти авг. около 12 1/2, часа на пладне, на ул. Алабинска, срещна ме един от братята ми по Дух, и ми каза: „да ти кажа една новина: нощес се поминал Теодор Теодоров“. Аз му отговорих: зная, зная, той сам дойде и ми съобщи това в около 2 часа след полунощ... Съобщава И. Т. Друго съобщение за смърт.
Аз бях народен представител още в Народното Събрание при
покойния
Стеф.
Стамболов и по-после при кабинета Стоилов. Родом съм от гр. Търново. През 1891 г. живеех във вилата си, 8 — 9 км. далеч от гр.
към текста >>
От към кухнята тя видяла син пламък и женски образ, в когото познала
покойната
си леля, за която мислели, че се е вампирясала, поради недобрите й дела през живота и, и почнала да й говори: „лельо, лельо, защо си дошла у нас?
Той си бил легнал и унесъл в сън. Жена му имала още работа да шета из къщи. Лампата горяла. В един миг се вдига един страшен шум в къщи и всички прозорци и врати се разтварят като от 20 души разбойници. Жена му се изправила на сред стаята и гледала към кухнята, същевременно направила знак на него да мълчи.
От към кухнята тя видяла син пламък и женски образ, в когото познала
покойната
си леля, за която мислели, че се е вампирясала, поради недобрите й дела през живота и, и почнала да й говори: „лельо, лельо, защо си дошла у нас?
Иди си у вас, внучките ти те чакат. Иди си, иди си, моля те. Там те чакат“. Художникът се уплашил много, той мислил, че са влезли разбойници и жена му се е уплашила и от уплахата се е умопобъркала и лежал в кревата си. Жена му продължавала да разговаря с видението.
към текста >>
Покойната
му се явява на сън и му казва да съобщи на домашните, че изгубеният ключ е под сламеника на един от креватите, в друга една стая.
След случката домашните търсят един ключ, за да отворят една от стаите, но не го намерили никъде при най-старателно търсене на всякъде. А не искали да счупят вратата, за да не я похабят. По- рано у това семейство живял под наем г. Д. Д. От няколко месеца той се бил преместил в друга квартира.
Покойната
му се явява на сън и му казва да съобщи на домашните, че изгубеният ключ е под сламеника на един от креватите, в друга една стая.
Г-н Д. Д. не е знаел до тогава нищо както за изгубването на ключа, така и за неговото търсене от домашните. Отива той на другия ден у тях и пита: „Имате ли нещо изгубено? “ Сестрата на покойната му казва, че търсят един ключ. Той казва: яви ми се сестра ви на сън и ми каза, че ключът е под сламеника на един от креватите, и наистина, намират ключа точно на указаното място.
към текста >>
“ Сестрата на
покойната
му казва, че търсят един ключ.
От няколко месеца той се бил преместил в друга квартира. Покойната му се явява на сън и му казва да съобщи на домашните, че изгубеният ключ е под сламеника на един от креватите, в друга една стая. Г-н Д. Д. не е знаел до тогава нищо както за изгубването на ключа, така и за неговото търсене от домашните. Отива той на другия ден у тях и пита: „Имате ли нещо изгубено?
“ Сестрата на
покойната
му казва, че търсят един ключ.
Той казва: яви ми се сестра ви на сън и ми каза, че ключът е под сламеника на един от креватите, и наистина, намират ключа точно на указаното място. Съобщава: Б. Б-в. Явяване на умиращ. Г-н Н. е пощенски куриер на подвижните писалища Бургас — Цариброд.
към текста >>
88.
Всемирна летопис, год. 4, брой 07
 
Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)
Облачните юлски нощи с тъмни, небето е меко-синьо през есента; пролетните дни с
неспокойни
поради южния вятър.
* * * Защо пожела да дойде на вратата ми, скитникът младеж, в ранни зори? Като влизам и излизам. аз го отминавам всеки път, но моя поглед се пленява от лицето му. Аз не знам, да му проговоря ли или да мълча. Защо пожела той да дойде на вратата ми?
Облачните юлски нощи с тъмни, небето е меко-синьо през есента; пролетните дни с
неспокойни
поради южния вятър.
Той плете своите песни от пресни звуци всеки път. Аз напущам работата си и очите ми с пълни със сълзи. Защо пожела да дойде на вратата ми? * * * Когато тя ме бързо отмина, краят на полата й ме докосна. От незнайния остров на сърцето й лъхна внезапно едно топло дихание на пролетта.
към текста >>
Следователно, женската форма трябва да бъде премахната във висшата стадия на еволюцията, тъй като всички монади имат еднакво родно право и съдба, точно тъй както те имат еднакъв произход и
покой
у Бога, а фактът, че те имат временно жителство в мъжки и женски тела, е просто един кармически случай.
Това е, защото физическият пол е само символ на духовна реалност, а в същност той не е нищо друго освен едно подходящо средство за продължение на физическата еволюция. Лоурънс Олифант в неговата Симпневмата учеше, че колкото мъжете и жените се развиват духовно, толкова мъжете добиват повече женски качества, а жените повече мъжки. Подобни идеи не рядко са изказвани и другаде и вън от това са били подкрепяни от известни факти. Женският пол, даже и при възможно най-благоприятните условия, е винаги една пречка и преграда, която се отплаща чрез кармата в течение на еволюцията. Женската форма е признат символ на материята, тя е вместилище на духа, оръдие, средство, но не самата жива душа; и точно тъй, както материята се облива с живот и форма от първия и втория Логос, така и жената се оплодява от мъжа във физическия свят.
Следователно, женската форма трябва да бъде премахната във висшата стадия на еволюцията, тъй като всички монади имат еднакво родно право и съдба, точно тъй както те имат еднакъв произход и
покой
у Бога, а фактът, че те имат временно жителство в мъжки и женски тела, е просто един кармически случай.
В края на цикъла на физическия живот, когато те са извървели дългия кръг на мъжката, радостта и жертвата, те изплуват не като съпруг и съпруга, а като приятели, с еднаква чувствена сексуалност, с еднакъв интерес към световните неща, с еднакви грижи, амбиции и страхове, но сега вече потъпкани под краката им за винаги. Сродните души, които в своя първоначален произход бяха неотделени, като Мъдрост и Любов изплуват, когато завършат най-сетне своята еволюция, като съвършена личност, като Водител и Учител на едно ново човечество. Това, което започва като Мъдрост, сега е Водител, а онова, което започва като Любов, е Учител. Защото дълго е било доктрина в окултизма, че ръководители и пазители на всяка цивилизация са „Строителите на расите, подрасите, нациите и организациите; Учителите, които дават формите на вечните истини на религиите, образувайки ги различно, според нуждите на тия, на които те са дали тая все нова представа на древната истина“ (Из Свръхчовекът, от Ани Безант). Добре е, дето Водителят и Учителят са сродни души, защото сега се вижда, даже в техните освободени и възвеличени състояния на съзнанието, че техните атрибути всякога имат нещо от мъжкото и женско качество.
към текста >>
Последният е казал, между другото, че делото на Делана е било една енциклопедия на всичко отнасящо се до спиритическите явления, класирани по най-съвършен и ясен метод, а животът на
покойника
, отличаващ се с извънредна работливост и себеотрицание, е един велик образец за подражание.
си замина за другия свят, на 69 годишна възраст, най-видният и най-активният работник по спиритизма в Франция, Габриел Делан. Това е една чувствителна загуба за психическата наука, защото не само спиритическият кръжок в Париж се лишава от своя председател и водител, но и цялата наука губи в неговото лице един усърден, до упоритост, изследвач на спиритическите явления. Вестта за неговото заминаване е събрала на мястото ща крематориума, дето, според последната воля на обезплътения Делан, трябвало да се изгори тялото му, едно многолюдие от негови почитатели, което направило, със своето присъствие, внушителна манифестация на възторжена симпатия и преданост към заминалия и неговото дело. Многобройни речи били произнесени от предните дейци по спиритизма,като: Шеврйойл, автор на капиталното и документирано съчинение „On ne meurt pas“,1) Ежен Филип, Паскал Фортюнц, Рипер, Бодие, Анри Рено и Лемоан, от страна на метапсихиститe д-р Ости и от името на Международното психическо дружество, г. Анри Дюрвил, директор на списанието „Psychic Magazine“.
Последният е казал, между другото, че делото на Делана е било една енциклопедия на всичко отнасящо се до спиритическите явления, класирани по най-съвършен и ясен метод, а животът на
покойника
, отличаващ се с извънредна работливост и себеотрицание, е един велик образец за подражание.
„Сърцето му — продължил г. Durvi11е — открито за всяка скръб и за всяко страдание, ни показва също, че пътя на разума и знанието не е единственият, който ни води към доброто, но че е необходимо да се постигне го също и чрез благостта, милосърдието, чрез изпълнението на длъжностите ни и възприемането на чуждите болки, защото това са едни от средствата на съвършенството“. Габриел Делан още от детинство е започнал да се занимава със спиритически изследвания. Баща му, един от основателите на „Лигата за обучение по духовната наука“, е бил и един от най-близките приятели на Алан Кардек и той шеговито припомнял, че синът му Габриел е играл на коленете на основателя на спиритизма. Живял в такава среда, Делан е свършил училището и е станал инженер по електричеството.
към текста >>
Такова е голямото дело, извършено от бележития
покойник
.
И легитимно е да страдаме, след като сме накарали другите да страдат, и да бъдем ограничени в нашите достижения, след като сме злоупотребили с властта си, за да ограничим несправедливо свободата на другите. От това гледище, животът е най-хубавата поема, коя го може да се види. Тя съединява в едно голямо протежение всички творения и всички видове. Тя е хармонична и логична, защото знаем, че пътищата, даже и ако ни изглеждат тежки и неудобни, ще ни заведат към целта на желанията ни: към светлината. Същото е и със социалните условия: какво важат преходните изпитания на сегашния живот, когато последният е резултат от нашето минало и че, в следните животи, ние ще имаме тази награда да използваме лишенията, които сме претърпели сега.
Такова е голямото дело, извършено от бележития
покойник
.
Всички психисти могат със задоволство да констатират, че в неговите безсмъртни трудове се намира блестящо потвърждение на основните точки на тази духовна наука, която дава богата храна за умовете и сърцата на всички работници на това поприще. На първо място: преживяването на душата. Всички признаваме, че мислещото начало, което плътта включва в себе си и дори го спъва, не се свършва заедно с нея. Напротив, за духа, всека смърт, която го освобождава и всяко ново съществувание, което го пречиства, с едно благо, което го доближава до Вечната Истина. Това пък ни довежда до втората, не по-малко важна, точка: законът за превъплътяването.
към текста >>
и завеща на своите последователи знаменитият
покойник
Габриел Делан.
повече вяра. Този закон за превъплътяването е справедлив, защото чрез него ние разбираме социалните и морални неравенства. Наистина, ужасно е да виждаш как страдат добрите и невинните хора и как геният се преследва от грубото нищожество. Но независимо от дълга ни да протягаме братска ръка на всяко потиснато същество, ние знаем, че тия неравенства ще изчезнат, че те са само привидни и че ще дойде един ден, когато не най-силният, най-богатият и най-жестокият ще тържествува, а най-издигнатият в духовно отношение. Всички тия мисли и заключения се налагат на трезвия ум при констатацията за великото дело, което завърши.
и завеща на своите последователи знаменитият
покойник
Габриел Делан.
Ив. Белев. 1) L. Chevreuil. On ne meurt pas. Preuves scientifiques de la Survie. Preface de Ch. Moreau-Vauthier.
към текста >>
Тринадесетият принцип събира в
покоя
на синтеза дванадесетте аналитични елемента, чиято борба е образувала върховната криза на хаоса и опустошението.
Затова евреите казват, че тяхното изгнание ще продължава дванадесет часа и те приписват същия брой емблематични часове за опустошението на Малхут. Това число се прилага към седмата хиляда, а не към шестте други. Значи, има 6 степени на падение, а седмата се подразделя на дванадесет. „Според както е писано: и тя бе празна и пуста. Тринадесетият ще открие двете светилища чрез милосърдието и те ще бъдат възобновени както в началото“.
Тринадесетият принцип събира в
покоя
на синтеза дванадесетте аналитични елемента, чиято борба е образувала върховната криза на хаоса и опустошението.
Чрез възкачването на тринадесетия принцип борбата утихва и деленията се поглъщат в Единството. За евреите, разрушението и опустошението на ерусалимското светилище бе образа и земният противоудар на упадъка на Малхут в безкрайността. Ерусалим съдържа долното светилище, а Малхут горното, но между тях не съществуват хронологични отношения, а аналогични. Съответствието между тях, според кабалистите, значи: както в еврейската история светилището е било разрушено и в ерата на Месия ще бъде възстановено, така и в историята на вселената, сефирът Малхут, разрушен и съборен чрез падането на едомските царе, ще бъде възроден, когато възтържествува окончателно божият закон върху елементите и душите, чието безредие е представено със свалянето на тия царе. Значи, има отражение и отзвук на всемирното в частното.
към текста >>
89.
Всемирна летопис, год. 4, брой 2-3
 
Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)
О, дай ми тоя хляб в вседневни изпитанйя - тез златни рудници с съкровища безброй - та в тях да ровя с пот и горест и страданйя и да изкупя с тях и радост и
покой
!...
Рабиндранат Тагор Последната му снимка в Буенос-Айрес (Аржентина), на 3.II. 1925 г. Великият индуски поет-мистик, който постоянно пътува в разни страни и държи духовни сказки, е паднал сериозно болен, поради върлуващата малария в Аржентина. Фотографиран е след оздравяването му, на кувертата на парахода, с който е отпътувал за Северна Америка. КАРМА "Хлябът мой насъщен..." Из Господнята молитва.
О, дай ми тоя хляб в вседневни изпитанйя - тез златни рудници с съкровища безброй - та в тях да ровя с пот и горест и страданйя и да изкупя с тях и радост и
покой
!...
* О, дай насъщния ми хлеб във жертва свята и в милост по-вече и в по-вече Любов, та в тях да черпи мощ, изпитана, душата, под тихия напев на бащиния зов!... * О, дай ми хлябът жив във светлина чаровна - необозрим простор за свобода върховна, и по-вече крила за най-висок възход!... * И аз ще полетя в най-светлите обятйя - в ясписовия град на белите ми братя, с насъщния ми хляб - към Силата-Живот!... Иван ТОЛЕВ * * * KARMA (Translated in white verses) "My daily bread..." The Lord's Prayer. O, give me this bread of daily trials - the gold-diggings, with abundant treasures - to dig in, with sweat and affliction and suffering and to redempt with them joy and repose!...
към текста >>
Фулилъв Хамел
Покойният
сър Джеймс Дюар, след изследванията си върху „новата органическа сила“, усърдно замоли откривателката никога да не позволи да се пише или говори за нея като за сила, която има нещо общо със силите, които са досега известни на учените.
2) По-големи подробности за този и следните примери могат да се намерят в „Das Pflanzenleben“ от Kerner von Marilaun и в други екологии на растенията. 3) Виж по това статията: „Няколко думи за значението на окултната биология“ в списание „Житно зърно“ год. II, Кн. 5 — 6. ОКУЛТНА БИОЛОГИЯ Новата органическа сила От Г-ца М. К.
Фулилъв Хамел
Покойният
сър Джеймс Дюар, след изследванията си върху „новата органическа сила“, усърдно замоли откривателката никога да не позволи да се пише или говори за нея като за сила, която има нещо общо със силите, които са досега известни на учените.
Той каза, че „ако може да се докаже, че тя е органическа, с това ще се открие един нов свят, за който ние нищо не знаем и че чрез нея по естествен път ще се върши това, което сега струваме по изкуствен — и то постижения тъй величествени, за които сега още не можем да мечтаем“. Своеобразните ефекти, изпитвани сега в различни практични насоки, имат своята причина в тъй наречената „дейна частица“ случайно открита преди няколко години от госпожа Мод Дикинсън. Да започнем от начало, или поне тъй близо до началото, колкото е възможно, за да проследим тая мистерия. Ние намираме, че откривателката още от ранната си младост дълбоко се интересувала от всичко, което е дочувала за свещените масла с които си служили древните евреи при обредните помазания на свещениците и царете. По едно време у нея се събудило желанието да събере всички важни случки в свръзка с предмета.
към текста >>
— Везните се
покоят
в тялото на Най-Стария по дни; mе не се съобщават, не се виждат. 8.
И тъй, четирите горни стихове може да се съсредоточат в следния пасаж: в всека среда, била тя звездна, планетнаили обществена, плътната първична ера, в която съществата не се оформяват според божествения закон, е осъдена на покоряване и смърт, мъжката и женска сили се намират там в постоянен раздор и всичките усилия ще докарат само провала и унищожение. Тая ера ще се свърши, когато Бог се прояви в природата и човечеството, чрез законите на хармонията, които прилагат Абсолютното към понятията на творението и въдворяват мира в равновесието и божествената любов. II. 5. — Тия Везни са окачени в несъществуващото място. 6. — С тях са претеглени царете, които вече не се намират. 7.
— Везните се
покоят
в тялото на Най-Стария по дни; mе не се съобщават, не се виждат. 8.
— Върху тЪх ще възлезе и възлиза това, което не е, което е п което ще бъде. Тълкувание В горните стихове се откриват свойствата на божествената двойка, т. е. на ония тайни В4зни, които установяват равновесието на нещата и връзката между душите. Под думите „несъществуващото място“ не трябва да се разбира небитието, защото такова схващане би било една основна грешка, противна на кабалистичната истина. Под „несъществуване“ Кабалата разбира онова место, където спира всяко завършено и относително съществуване, сферата на непорочния Абсолютен и на неизменната безграничност.
към текста >>
„Везните се
покоят
в тялото на Най-Стария по дни, те не се съобщават, не се виждат“.
Материалният свят не осъществява никога в пълнотата й нетленната хармония. Нито една слънчева система, нито една планета и нито едно общество не може да отговори, дори и в най-висшите си стадии, на идеала на равновесието, на свещените Везни. За да се срещне този идеал, напълно реализиран, трябва да се възлезе отвъд, т. е. в чистата етерна сфера. Прочее, уравновесеният период на слънчевата система, на планетата и на обществото е относително верен образ на небесното равновесие и недостатъчно изпълнение на великия закон.
„Везните се
покоят
в тялото на Най-Стария по дни, те не се съобщават, не се виждат“.
Това е потвърждение на петия стих. Законът за равновесието е тялото на Бога, душата му е несъобщаемия Абсолютен и, както тялото и лицето на човека изразяват чувствата и мислите, които невидимата му душа съдържа, така и законът за равновесието и неговото действие върху света ни открива и предава недостъпната мисъл на Бога. „Върху тях ще възлезе и възлиза това, което не е, което е и което ще бъде“. Законът за равновесието е всемирен, неговата сила управлява това, което не е, т, е. идалните неща, чиито образ съдържа, и това, което съществува или е съществува ю и което ще съществува, бъдещето, което се заражда в плода на бляновете на закона.
към текста >>
Но при бременност флуорът излиза от своето
спокойствие
и то на следното основание; около зъбите при нормални условия има необикновено жива дейност на човешкото етерно тяло, което до известна степен там е свободно, съвсем хлабаво е свързано с физичния организъм.
може да се разгледа в свръзка със следното познато явление: може да се наблюдава, как жени, които по-рано са имали здрави зъби, да получат крайно лоши зъби след първото раждане. Това може да хвърли голяма светлина върху връзката между зъбното разваляне и целия строй на организма. Зъбното разрушение е в тясна връзка с вътрешната организация. И би било голяма грешка да мислим, че зъбното разрушение зависи изключително от външни вредни влияния. Гореспоменатият флуорен процес достига най-високата си степен, когато дойде в един вид устойчиво равновесие в глечта: там флуорът е свързан с веществото на минерализираната глеч и в известен смисъл почива.
Но при бременност флуорът излиза от своето
спокойствие
и то на следното основание; около зъбите при нормални условия има необикновено жива дейност на човешкото етерно тяло, което до известна степен там е свободно, съвсем хлабаво е свързано с физичния организъм.
Обратно, в долната част на физичното тяло етерното тяло е тясно свързано с физичната органическа дейност. И когато при бременност майчиното етерно тяло се оттегли от долната половина на физичното тяло, тогаз в противоположния полюс, именно в челюстната и зъбна област, се получава по-тясно съединение на етерното и физично тяло, отколкото при нормални условия. А това причинява излизане на флуорния процес от устойчивото равновесие, и зъбите стават кариозни, т. е. заражда се един разрушителен химичен процес, който води към отминерализиране на твърдото зъбно вещество. Значи, отделянето, освобождаването на етерното тяло в единия край на човешкия организъм причинява по-крепко свързване на етерното тяло с физичното на другия край.
към текста >>
Тогава имах дела с роднините на
покойната
.
Срещу 22.x. 1905 г. красна мома в тялото на Керанка, с лице мъгливо, ми се яви и каза: „Ида да ти обадя, че Фросина и майка й, заедно с другите им роднини, кроят заговор против живота ти. Спасявай се“! . . .
Тогава имах дела с роднините на
покойната
.
Съобщава P. М. Предизвестие за предстояща смърт във видното столично семейство на Ган. Г. една вечер къде 9 часа имали гости, бюфетът изпращял и вратата сама се отворила, след което една скъпа здрава кристална чаша цъкнала и наполовина се строшила, без да е била засегната от някого. Старият стопанин на къщата, голям фаталист, си казал: „Ще ни се случи нещо лошо“, и се развълнувал доста много. И действително след две недели дъщеря им заболяла от пневмония и за два деня се поминала.
към текста >>
Един млад господин, който през време на войната пострадал от силни сътресения на нервите и от тогава не е бил кадърен за никаква работа, излязъл от лечебната стая, като говорел
спокойно
(преди това бил съвсем апатичен) и сам се облякъл и си отишъл.
Аз сам видях няколко души, които бяха доведени от други с голяма мъка в помещението и които след лекуването си отиваха без чужда помощ, и които вървяха без трудности надолу по стълбите. От очите на всекиго бляскаше радост и доволство. Поразени от тежък ревматизъм хора, съвсем безпомощни, си отиваха съвсем самички или поне със значително подобрение. Едно дете, което поради уплаха не бе говорило повече от година време, отведнъж начена пак да говори, а на друго глухо дете се повърна слухът. Един млад, току-речи съвсем сляп човек ми разправяше, че в неделя той още не различавал печатни букви, и в понеделник подир обед той могъл безпрепятствено да чете вестници.
Един млад господин, който през време на войната пострадал от силни сътресения на нервите и от тогава не е бил кадърен за никаква работа, излязъл от лечебната стая, като говорел
спокойно
(преди това бил съвсем апатичен) и сам се облякъл и си отишъл.
Много и много случаи би могли да се отбележат, но поради липса на място не можем всички случаи да назовем. Явно е, че и много случаи останаха безрезултатни. Никому не може да се повърне зрението, ако му са парализувани нервите, никому не може да се повърне слуха, когато липсват тъпанчетата и др. п. Също така и такива хроми не могат да оздравеят, на които липсва някоя нога. Освен това има хора, които изобщо не възприемат лечебната сила, защото са вече напълно апатични.
към текста >>
90.
Всемирна летопис, год. 4, брой 5
 
Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)
Животът на един организъм се състои в това, че в ритмично съчетаното градивно действие на четирите строителни сили се проявява стремежа да се наруши в полюсите състоянието на
покоя
.
Така се проявява в двата долни и двата горни елемента поляритетът на сцеплението и разширяемостта; той ни сочи на противоположните по същност действия на жизнения и химическия етер, от една страна, и светлинния и топлинния, от друга. Изучаването на четирите елементи от древните ни довежда непосредствено до строителните сили, които действат в тях (древните са признавали четири основни елементи: огън, въздух, земя и вода — Б. пр.). Едно разглеждане на елементите, в сегашния научен смисъл на понятието „елемент“, ще ни изтъкне многообразието на материалния свят и трите групи вещества, представители на които са живакът, сярата и солеобразуващите елементи. Четирите строителни сили могат да действат в пространството самостоятелно една от друга, но при едновременното им действие всяка си избира своя собствена област; и тъй като те носят в себе си поменатите по-горе противоположности, с които градят в пространството, те образуват по тоя начин полюси. Главната противоположност е в действието на жизнения етер и топлинния етер.
Животът на един организъм се състои в това, че в ритмично съчетаното градивно действие на четирите строителни сили се проявява стремежа да се наруши в полюсите състоянието на
покоя
.
Ритъмът е признак на това, че животворността действа. В ритъма, в дишането и циркулацията на кръвта звучи целия космос, както при трептението на струната на един тон се отеква един неземен свят. Рудолф Щайнер често указваше на двата полюса в човешкия организъм: на главата и системата на обмяната на веществата, чийто сумирано действие дава ритъма в дишането и циркулацията на кръвта 2) Тия три процеса са основата за познаване човешката същност в нейното земно въплъщение. Явява се въпрос: намираме ли тия процеси и в живота на земята и в каква форма? Защото ние трябва да ги намерим, щом човек се е родил из окръжаващата го природа, щом той по-рано е съставял едно цяло със земята, на която той сега диша и върху която сега ходи.
към текста >>
С други думи, те се стремят да превърнат веществата в състояние, при което химическият етер вече не може да се прояви; процесите тук вече спират, приемат състояние на
покой
.
Калция е, както натрия и бария, солеобразувател. Елемента (в смисъл, в какъвто са го схващали древните), в който предимствено се извършват химическите реакции, е течният елемент; твърдите тела трябва предварително да преминат в разтвор, за да могат да влязат във взаимодействие с други тела; защото химическият етер произхожда от някогашното лунно състояние и там също се е образувал и течният елемент4). Значи, най-напред: трябва да превърнем твърдите тела в състояние подобно на това на старата луна, за да може химическия етер да действа. Калций и силиций са, в различие от много други елементи, земни елементи в тесен смисъл на думата. Те се стремят да превърнат и елементите, с които встъпват в реакция, в минерално състояние.
С други думи, те се стремят да превърнат веществата в състояние, при което химическият етер вече не може да се прояви; процесите тук вече спират, приемат състояние на
покой
.
Към шистовата формация принадлежат, освен шистите, също и гранита със съставните си части: фелдшпата, кварца и слюдата. Всички вещества, които се съдържат в тия минерали, са втъкани в процеса на образуване растенията в строго определено количество. Стефенс казва в „Антропологията“ си, че растенията в миналите епохи е трябвало да отделят тия вещества в груба форма, за да не затвърдея г и за да могат да се развиват като подвижни и жизнени живи организми. В тясна връзка с шистовата формация се намират въглищата и графита, чиято съставна част въглеродът, както споменахме, е сроден на силиция. Във вторичните планински формации, винаги редом с пясъка и шистите, се намират и каменни въглища и в тях отпечатъци от гигантски папрати, блатни растения и пр.
към текста >>
Космите ни посочват характерните белези на един силициев процес, който е дошъл вече до състояние на
покой
.
Виждаме от това, че при образуването на черепа са се извършвали същите процеси, които са се извършвали и при образуването на минералите в природата. И в двата случая това са процеси на вкаменяване, при които всички други вещества, вземащи участие, са се втвърдявали. Човекът, като цяло, е изгонил, тъй да се каже, животното от себе си, за да може да се развие като човек; човекът като членоразделно същество, е изтласкал процесите, които се стремят да втвърдят материята и противостоят на обмяната на веществата, в горната част на организма си и само по-такъв начин е могъл да продължава да живее. Човешките косми имат за главна съставна част силициеви съединения. Космите не са тъй мъртви като костите, те растат по-бързо и са по-подвижни в тяхната проявена форма — явяват се в различни цветове.
Космите ни посочват характерните белези на един силициев процес, който е дошъл вече до състояние на
покой
.
Така че ние можем да кажем: главата на човека по същество и развитие е сродна на минералната земна част. Забележителното, обаче, е, че и тук действат също две полярни проявления, като вземем пред вид и духовната дейност на човека. Веществото на главата е чисто физическа, и физическия елемент тук е по-силно изразен от която и да е друга част на организма, обаче, вътре в нея действат чисто духовни сили, в тая костна кутия, в която лежи мозъкът, действа човешката мисъл. В постоянно обменящия се организъм, напротив, извършващите се процеси са по-подвижни, материалното е още по-одухотворено. Всичко е в състояние на формиране и разформиране; самата форма на органите ни показва, че формиращите сили не проникват с ясно изразени форми чак до физически материалното; там всичко е още незавършено, като в ателието на някой артист.
към текста >>
Това, обаче, значи, че електричеството се стреми да възстанови това, което е станало при един по-раншен процес и да върне състоянието на
покой
.
В солите, напр. при търкане стъкло, което представя смес от соли, се получава положително електричество; то се заражда в солта, която, както видяхме, е най-сродна на земята. Положителното електричество никога не се явява в свободно състояние както отрицателното, то винаги е свързано с материята на трите низши елемента. Неговото зараждане и начина на проява свидетелстват, че то е още по-тясно свързано със земята, отколкото отрицателното електричество. Колко много са застъпени физическите сили в електричеството, ни показва неговото влияние при химическото превръщане на веществата — то разлага съединения, които са разтворени във вода.
Това, обаче, значи, че електричеството се стреми да възстанови това, което е станало при един по-раншен процес и да върне състоянието на
покой
.
Процесите, които то предизвиква, причиняват не движение, а покой; електричеството не ражда, а умъртвява живота. В електричеството физическото престава да действа като силова проява, но ние отново намираме тия физически сили да действат в земната атмосфера като електрически течения и лъчи и тяхното действие е толкова по-продължително, колкото по-високо отиваме в атмосферата. В по-високите пластове материята става по-духовна, но действащите сили са по-физически; с други думи, проявяващите се тук електрически действия ни показват, че, на високо, физическото не се стреми, както долу на земята, да затвърдее, а се намира в непрекъснато зараждане и разрушение, разбира се, в много по-тънка форма, отколкото долу на земята. Тия електрически сили в атмосферата имат насока на действие към центъра на земята, те се стремят към земята докато, както видяхме по-рано, духозните сили, които живеят в земята, се стремят вън от нея и чрез растителния свят се стараят да излязат на въздух и светлина. Тъй че и в посоката на действие на тия два вида сили виждаме полярност.
към текста >>
Процесите, които то предизвиква, причиняват не движение, а
покой
; електричеството не ражда, а умъртвява живота.
при търкане стъкло, което представя смес от соли, се получава положително електричество; то се заражда в солта, която, както видяхме, е най-сродна на земята. Положителното електричество никога не се явява в свободно състояние както отрицателното, то винаги е свързано с материята на трите низши елемента. Неговото зараждане и начина на проява свидетелстват, че то е още по-тясно свързано със земята, отколкото отрицателното електричество. Колко много са застъпени физическите сили в електричеството, ни показва неговото влияние при химическото превръщане на веществата — то разлага съединения, които са разтворени във вода. Това, обаче, значи, че електричеството се стреми да възстанови това, което е станало при един по-раншен процес и да върне състоянието на покой.
Процесите, които то предизвиква, причиняват не движение, а
покой
; електричеството не ражда, а умъртвява живота.
В електричеството физическото престава да действа като силова проява, но ние отново намираме тия физически сили да действат в земната атмосфера като електрически течения и лъчи и тяхното действие е толкова по-продължително, колкото по-високо отиваме в атмосферата. В по-високите пластове материята става по-духовна, но действащите сили са по-физически; с други думи, проявяващите се тук електрически действия ни показват, че, на високо, физическото не се стреми, както долу на земята, да затвърдее, а се намира в непрекъснато зараждане и разрушение, разбира се, в много по-тънка форма, отколкото долу на земята. Тия електрически сили в атмосферата имат насока на действие към центъра на земята, те се стремят към земята докато, както видяхме по-рано, духозните сили, които живеят в земята, се стремят вън от нея и чрез растителния свят се стараят да излязат на въздух и светлина. Тъй че и в посоката на действие на тия два вида сили виждаме полярност. Електрическите сили в атмосферата вземат участие в обмяната на веществата на земята; те могат и трябва във всеки един момент да се възобновя-ват, защото земята е един жив организъм.
към текста >>
Има видове риби, които чрез
неспокойствието
си, честото изскачане на повърхността и мятане по водата сочат 24 часа по-рано за готвещата се буря.
След като премине това състояние, земята отново почва да диша, въздухът е пречистен, нарушената хармония е възстановена и в спокоен темп продължават пак чудно редуващите се явления. До колко електрическите явления в атмосферата, особено при бурите, са тясно свързани с обмяната на веществата на земята, това се проявява в тяхното действие върху органическия свят. У човека е забелязано във време на буря сънливост и умора — признак за действието на това разстройство в обмяната на веществата на земята върху обмяната на веществата у човека. Разстройството в обмяната на веществата на земята се отразява и върху рибите и животните, които живеят във водния елемент, съответстващ на химическия етер. Те са твърде чувствителни към електрическите вълнения в атмосферата.
Има видове риби, които чрез
неспокойствието
си, честото изскачане на повърхността и мятане по водата сочат 24 часа по-рано за готвещата се буря.
Видехме, че на нашата земна твърд съществува тенденцията главно чрез действието на калция и силиция, да се установят в покой процесите от животински и растителен характер. Нашите тъй наречени днес елементи са като тоновете на една гама и въпреки своето многообразие са едно живо единство. Изобщо, ние не можем с химически средства по-нататък да ги разложим, а само можем по наше желание в разтвори да ги съединяваме едни с други и да намираме формулите на получените съединения; обаче, за сложните белтъчини, за живото вещество, това не можем да сторим вече. Материалния свят може да се обхване с формули и се направи с това по-прегледен само, когато се отдалечи от жизнените процеси на градежа и разрушението. Но има пък известни елементи, които по-химически начин не се разпадат и разлагат, но от само себе си, без външно въздействие правят това — те са тъй наречените радиоактивни вещества.
към текста >>
Видехме, че на нашата земна твърд съществува тенденцията главно чрез действието на калция и силиция, да се установят в
покой
процесите от животински и растителен характер.
До колко електрическите явления в атмосферата, особено при бурите, са тясно свързани с обмяната на веществата на земята, това се проявява в тяхното действие върху органическия свят. У човека е забелязано във време на буря сънливост и умора — признак за действието на това разстройство в обмяната на веществата на земята върху обмяната на веществата у човека. Разстройството в обмяната на веществата на земята се отразява и върху рибите и животните, които живеят във водния елемент, съответстващ на химическия етер. Те са твърде чувствителни към електрическите вълнения в атмосферата. Има видове риби, които чрез неспокойствието си, честото изскачане на повърхността и мятане по водата сочат 24 часа по-рано за готвещата се буря.
Видехме, че на нашата земна твърд съществува тенденцията главно чрез действието на калция и силиция, да се установят в
покой
процесите от животински и растителен характер.
Нашите тъй наречени днес елементи са като тоновете на една гама и въпреки своето многообразие са едно живо единство. Изобщо, ние не можем с химически средства по-нататък да ги разложим, а само можем по наше желание в разтвори да ги съединяваме едни с други и да намираме формулите на получените съединения; обаче, за сложните белтъчини, за живото вещество, това не можем да сторим вече. Материалния свят може да се обхване с формули и се направи с това по-прегледен само, когато се отдалечи от жизнените процеси на градежа и разрушението. Но има пък известни елементи, които по-химически начин не се разпадат и разлагат, но от само себе си, без външно въздействие правят това — те са тъй наречените радиоактивни вещества. Веществото се разлага, като от една страна при тоя разпаден процес се образува олово, от друга, хелий, като едновременно с това се излъчват и тъй наречените алфа, вита и гама лъчи.
към текста >>
Из наранените ми места
покойният
Д-р Хаканов вадеше сачмите една по една — извади четири сачми, една от челото.
Страдах от афазия. Очите ми бяха. привързани. Не знаех кога е ден, кога е нощ. Лежах в една дълга и широка стая, която побираше повече от 20 души болни. В стаята влизаха и излизаха ту болни, ту фелдшери, ту слуги.
Из наранените ми места
покойният
Д-р Хаканов вадеше сачмите една по една — извади четири сачми, една от челото.
Ден след ден аз оздравявах. Един ден — а дните познавах, кога влизаха и излизаха из стаята повече хора — аз лежах с привързани очи на леглото. Някой си влезе в стаята и мене ми се стори, че това е майка ми, та станах от леглото и седнах на него. Пред мене беше майка ми, която ме запита; „Е, е, как си, сине? “ — Добре съм, мамо, отговорих аз.
към текста >>
НАГОРЕ